Днес Комисията предлага Кодекс на ЕС за полицейско сътрудничество, за да се засили сътрудничеството между държавите членки в областта на правоприлагането и да се предоставят на полицейските служители от ЕС по-модерни инструменти за обмен на информация.
Както се подчертава в стратегията на ЕС за борба с организираната престъпност от април 2021 г., стабилното полицейско сътрудничество и безпроблемният обмен на информация са от съществено значение в борбата с всички форми на тежка и организирана престъпност. Днешното предложение за Кодекс за полицейско сътрудничество е в изпълнение на ангажимента, поет в стратегията.
От решаващо значение е също така да се гарантира доброто функциониране на Шенгенското пространство, както се подчертава в стратегията от юни 2021 г. за постигане на напълно функциониращо и устойчиво Шенгенско пространство.
Днес Комисията докладва и относно напредъка, постигнат през последните 6 месеца в рамките на Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност, по отношение на изграждането на среда на сигурност, която е подготвена за бъдещето.
Предложение за Препоръка на Съвета относно оперативното полицейско сътрудничество (вж. също приложението към предложението и обзорния доклад от консултациите със заинтересованите страни)
Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки (вж. също оценката на въздействието и нейното резюме)
Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно автоматизирания обмен на данни за целите на полицейското сътрудничество (вж. също оценката на въздействието и нейното резюме)
Неотдавнашното проучване на Комисията относно въздействието на софтуера и хардуера с отворен код върху технологичната независимост, конкурентоспособността и иновациите в икономиката на ЕС показа, че инвестициите в отворен код водят до средно четири пъти по-висока възвръщаемост. Службите на Комисията ще могат да публикуват изходния код на софтуера, който притежават, в много по-кратък срок и с по-малко административни формалности.
Пример за ползите от софтуера с отворен код е електронният подпис – комплект от открити стандарти, инструменти и услуги, които помагат на публичните администрации и предприятията да ускорят създаването и проверката на електронни подписи, които са правно валидни във всички държави – членки на ЕС.
Комисията ще предостави своя софтуер като отворен код в едно-единствено хранилище, за да улесни достъпа до него и повторната му употреба. Преди предоставянето му всеки софтуер ще бъде проверяван, за да се избегнат рискове, свързани със сигурността или поверителността, проблеми във връзка със защитата на данните, или нарушения на правата върху интелектуална собственост на трети страни.
Първа точка от дневния ред на първото работно заседание на 47-то Народното събрание е изслушване на министъра на културата по повод извеждането на редакционната дейност на Труд от държавна собственост поради неизпълнени задължения.
Стенограмата – когато се появи на сайта на НС, ще бъде също добавена тук.
Двеста народни представители отделиха два астрономически часа за политическо позициониране.
ГЕРБ и ДПС използваха дори възможността за изказвания “по начина на водене” с патетика в защита на свободата на словото – сякаш не беше Борисов този с мисирките и сякаш не беше Йордан Цонев (ДПС) този, който влизаше в телевизионните предавания с “Пеевски ви праща много поздрави“.
Останалите парламентарно представени политически сили поддържаха, че прекратяване на привилегии не е репресия и че защитата на държавната собственост не противоречи на свободата на изразяване. Дали поради присъствието на депутата Пеевски в залата или поради самоочевидността на неговата сянка върху всяко обсъждане на свободата на изразяване, името му не беше споменато нито веднъж.
В скоби, това беше първото работно заседание за новия председател на Народното събрание, досега адвокат. Трябва да му се съчувства за тази част от председателските му задължения, свързана с изтичане на парламентарно време за заседание с лоша драматургия. Вярвам, че новият правилник ще изисква по-уважително отношение към парламентарното време, без да ограничи дискусиите по съществото на законодателната дейност.
И финално по темата за Труд: по време на управлението на ГЕРБ Блъсков е привилегирован
не само заради това, че вестниците, които продаде, са платени със средства от КТБ;
не само заради това, че за Труд ползва необезпечен кредит от КТБ чрез Сайга Консулт, който не ми е известно да е върнат и вероятно никога няма да бъде върнат;
не само заради това, че е наемател, който години мълчаливо е оставен да не плаща на държавата (а става ясно, че имотът е бил и преотдаден противно на условията на договора);
но той е привилегирован и чрез заобикаляне на законова забрана: когато замяната на имоти в София беше забранена, той получи от общината (СОС на ГЕРБ) терен в Дианабад срещу друг спорен парцел, като забраната за замяна беше заобиколена с две насрещни дарения.
Не включвам в привилегиите назначението на съпругата на сина на Блъсков за ръководител на сектор Култура и аудиовизия в ПП – Брюксел, защото не е публично известно как е изпълнявала задълженията си, може назначението да е било обосновано. Сайтът Площад Славейков казва, че Блъскова е освободена, но без нейно знание, и е работила месец след като е била освободена, което е озадачаващо: не всеки може да присъства един месец на работа незабелязано.
Преди 6 години подтикнат от дискусия в Twitter изкарах статистика с анимирани графики за ключов аспект от демографската криза – все по-късната възраст, в която двойките решават да имат деца. По този показател въобще не сме на челните места в Европа. Всъщност, дори погледнато средно сме сред държавите с най-ниска средна възраст на родилките. Все пак отлагането на децата допринася значително за „разреждането“ на поколенията и намаляването на общата раждаемост.
В тази и предишната ми статия отново се съсредоточваме върху жените, най-вече защото за тях има най-точни данни. Този фокус обаче е в немалка степен погрешен. От една страна, жените в детеродна възраст изнасят на раменете си един изключително тежък процес докато в същото време се очаква да отговорят на всички останали обществени очаквания в икономически и социален смисъл. От друга, почти изцяло се пропуска ролята на мъжа в репродуктивното здраве, както и в процесите, които описвам по-долу.
Първото нещо попада в по-широкия дебат за равноправното участие в грижата за децата, бащинството, дискриминацията на работното място, достъпа до ясли и градини, социалната мрежа и сигурност в началото на кариерата и прочие. Тези теми засягат в огромна степен и решението за отлагане на децата и дават обяснение, защо все по-малко се решават на тази стъпка в началото на 20-те си години. Тук следва да включим и все още битуващата стигма и очакване за определена отговорност на жените и то в определена възраст. Решението е лично на всяка двойка и за такова винаги има разнообразни и лични причини. Следвайки общата статистика може само да наблюдаваме резултатите. В никакъв случай обаче не може да определяме конкретен тип решения или аспект от работната или социалната среда като първопричина. Може да се работи в посока стимули и решение на споменатите проблеми. Никой от тях обаче няма да помогне взет самостоятелно.
Вторият споменат аспект е много малко изследван и това не помага въобще на обсъждания проблем. Когато се говори за репродуктивни проблеми, всички обръщат внимание на жените и особено на късната възраст. Докато рисковете и трудностите несъмнено се повишават значително, почти изцяло се пропуска нашата роля на мъже в този процес. Репродуктивните проблеми при мъжете не са по-малко и имат също толкова негативни последствия. Отделно влошеното общо здраве, масовото пушене, липса на спорт и общо затлъстяване на не малка част от сънародниците ни задълбочава проблема. Битува обаче разбиране, че това няма значение и вината се прехвърля почти изцяло на жените. От там и съответно повечето данни и изследвания са с фокус именно върху последните.
С всичко това наум и ясно осъзнавайки, че ефективно продължавам този проблем, реших да обновя графиките с данните между 2000 и 2020 г. Повече подробности за графиките ще намерите в предишния ми текст. Тук ще гледам да мина през важните точки.
Първата графика показва кривата на възрастовото разпределение през годините. Малко трудно се чете и затова направих следващите графики. Вижда се обаче ясно изместване на кривите вдясно към по-големите възрасти. Вижда се също спиране и обръщане на намалението на родилките под 25 г., за което ще говорим после.
Тук се вижда промяната по възрастови групи спрямо 2000 г. Вижда се, че родилките над 30 години заемат много по-голям дял, нещо, което знаем. Децата родени от майки над 45 г. пък са се увеличили 10 пъти, като основното увеличение е било след 2014-та. Обяснението за последното са делата по онова време срещу фонда за асистирана репродукция относно дискриминативните им практики.
Следващата графика показва броя деца родени по възрастова група на майките. Забелязва се резкия спад на броя деца от жени под 25 г. и изместването към 30 и 35 годишните. За това разбираме и от средната възраст на майките като индикатор публикуван всяка година от НСИ. Тази анимация обаче показва динамиката на този процес.
Около 2010-та година нарастването на средната възраст се е дължало не на намалението на ражданията сред 20-годишните, а на увеличената раждаемост сред 35 годишните поради отлагане на деца в края на 90-те. 10 години по-късно обаче вече се вижда ясно изместване на общия профил на жените, а и двойките, които се решават на деца в посока на стандартното за Западна Европа.
Горната графика обаче показва броя деца в абсолютни стойности. В действителност възрастовият профил на жените в детеродна възраст се е променял значително през разглеждания период от 20 години. Повече за това по-нататък. Докато до тук разглеждахме раждания, следващата графика показва раждаемостта – т.е. брой деца на всеки 1000 жени.
Сега се вижда онова паралелно увеличение до 2010-та година при 35 годишните, за което говорих преди. След 2010-та обаче не се вижда вече изместване на профила на родилките. Т.е. жените през 2010-та под 25 г. са раждали почти толкова, колкото тези през 2020-та. Просто като общ брой са били по-малко. Вижда се дори увеличение при тези между 25 и 30 г.
Оказва се, че основната причина за повишаването на средната възраст на раждане не е до каква степен жените навлизащи в детеродна възраст и по-слабите им половинки са готови на деца, а решенията, които техните родители са взели през 90-те. Защото сегашните 20 до 30 годишни са именно тези родени между 1990 и 2000 г.
На следната графика виждаме в лилаво динамиката на броя жени от всяка възрастова група през годините между 2000 и 2020 г. Освен ниската и отложена раждаемост през 90-те, един голям фактор е емиграцията. Затова този път добавих приблизителна оценка какъв би бил броя им, ако изключим изцяло емиграцията. В оценката взимам населението през 60-те и прилагам същите индекси на раждаемост и смъртност, каквито са регистрирани през следващите 60 години.
Виждаме ясно отдалечаване на двете криви колкото повече време минава. Тази разлика отразява не само хората напуснали страната, но и децата им, които тепърва ще влизат в детеродна възраст. През 2010-та година разликата е била около 342 хиляди жени между 15 и 55 години. През 2020-та вече е 415 хиляди. Това е липса изцяло базирана на емиграцията.
Разбира се, тази оценка е доста груба и в нея прозират няколко дефекта. Основният е, че предполага същата раждаемост и смъртност при условия на „затворени граници“. Най-малкото икономическите и социалните ефекти от подобна мярка биха влошили значително и двата показателя. Отделно, че в актуалните данни се отчитат двойки, които са родили деца и за заминали заедно и такива, които са били в чужбина, но са е върнали и са имали деца преди или след прибирането.
Динамиката на населението не е нещо, което може да се обрисува с толкова прост механизъм като описания. Целта тук обаче е да даде приблизителна представа за ефектът, който намалената раждаемост през 90-те има над раждаемостта сега, както и че дори без емиграцията такова намаление щеше да се наблюдава, макар и с известно закъснение.
Един положителен сигнал, който виждаме в данните от последните години, е лекото увеличение на жените навлизащи в детеродна възраст. Вижда се от увеличението на броя момичета под 20 години. Това, разбира се, е ефектът от повишената раждаемост, която видяхме в началото на графиките горе. В същото време е твърде слаб и все още кратък сигнал, за да може да си правим изводи. Вълната на ефекта от 90-те ще има нужда от 40 години да отмине, през което време ще виждаме намаляваща раждаемост. Т.н. демографски преход тепърва започва.
Има две неща, които могат да го обърнат. За първото ще си говорим друг път. Второто е имиграцията и включва както така бленуваното и обещаваното от всеки следващ провъзгласил се за спасител връщане на някаква част от българите от чужбина, така и миграция от трети страни като южна Азия, съседните балкански страни или такива, с които България е имала добри контакти и обмен на студенти в миналото. С досегашната политика, публично говорене, действия към правата на човека и бездействие по ред други теми, което и от двете е трудно да си представим да се случи в мащаби, които ще променят сигнала нагоре.
Правилно е да се пише съкращаване. Трудовите договори на протестиралите общински служители не са подновени – претекстът е съкращаване на персонала. При съкращаване на дроби търсим общ делител на числителя и знаменателя.
Като служебен министър на финансите Асен Василев се изненада, че нито една система за контрол не работи. Не работи, когато тези, които трябва да бъдат контролирани, са в сговор с тези, от които зависи да има контрол. Не е трудно да се проследи какво е ставало с опитите за правила в медийния сектор. Това не е първата първа страница на Труд срещу системите за контрол.
В документа е записано още, че ще се разработят „норми по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има „значително влияние” върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението”.
Освен това се въвежда и изискване за участие в обществени поръчки да се допускат като изпълнители или подизпълнители само медии, които са декларирали, че спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. В документа е предвидено да се забрани публични средства (от бюджета или по европейски средства) да се отпускат пряко или косвено на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен достъп до информация за действителния си собственик.
С днешна дата се вижда кой е имал интерес от неприемането на тези мерки.
Реших да обновя картата, която изготвих през юли. Тогава тя даваше представа за пътя на над 9400 души. Сега с последните заявления виждаме този на над 12 хиляди.
Наскоро отново стана дума дали съдържанието ѝ отговоря на GDPR и въобще дали се обработват някакви лични данни. Описал съм подробно алгоритъма в оригиналната статия от преди 5 години, когато картата имаше едва 1268 записа. В последната отбелязах отново важното.
В случая става дума за информация, която се публикува от ЦИК в рамките на специален закон. Доколко това е правилно съм оспорвал вече – едно е да разлепяш списъци пред секции, друго е да ги публикувал в електронен формат, както много общини правят. Има много по-добър начин ЦИК да осигури проверката на заявилите гласуване в чужбина спазвайки изискването за проверимост заложено в закона. Но са се спрели на чисто чиновническо решение. Отделно собственото им чиновническо мислене довежда до там да не спазват собствените си процедури и системи за сигурност и се стига до теч на лични данни, както този с ЕГН-тата на членовете на комисии зад граница. При заявленията за гласуване не говорим за теч на данни обаче, а нарочно публикуване.
Въпросът дали и как може да се обработват не е приложим при тази карта или инициативата Glasuvam.org като цяло, тъй като тук се борави със статистика върху публикуваната информация. Не се записват имената на хората, а анонимизирана информация с цел потвърждение на броя заявили желание по секции, потвърждение на собствените данни на ЦИК, както и промените и прехвърляне на заявления, които често правят в рамките на кампанията. В този смисъл анонимизираната информация не съдържа лични данни и не може да се използва за идентифициране на даден човек.
Всъщност, макар картата да не „проследява“ отделни активни българи в чужбина, подобно на картата за българчетата родени зад граница и статистиката, която извадих след това за тях, тя дава представа за общото движение на групи от хора. Така има повече естетическа стойност и „поглед отвисоко“, а не е инструмент за проследяване, както навярно би могло да се приеме буквално заглавието на първата ми статия.
В същото време, в интервюта и предишни текстове съм предупреждавал, че подобна обработка на големи масиви от данни без анонимизиране и всички мерки, които взимам години преди да се въведе GDPR, би могло да се проследяват по подобен начин хора. Разбира се, това е далеч по-трудно, непрактично и неточно, в сравнение с редовните течове на информация, особено такива включващи българите в чужбина. Такива са не само скорошния на ЦИК, но и този на НАП преди две години и този на Външно преди доста повече, когато изтекоха адресите в България и чужбина на подали заявление да гласуват зад граница. Истината е, че има прекалено много идентифицираща информация в частни и обществени структури, от които може да се сглоби притеснително точна картинка кои сме и какво правим. Това отдавна се използва като основа на бизнес модела на редица компании, някои за които дори не сме чували. Докато обръщаме много внимание на действията и проблемите в администрацията, истината е, че подобни „течове“ са редовна практика и всъщност същността на най-големите бизнеси, от които вече неизменно зависим.
На16декември2020г. се приема Регламент, с който се въвеждаобщ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза в случай на нарушения на принципите на правовата държава в държавите членки.За постигането на тази цел Регламентътпозволява на Съвета, по искане на Европейската комисия, да приеме, наред с други, мерки като например за спиране на плащанията, извършвани от бюджета на Съюза, или на одобрението на една или повече програми, финансирани от този бюджет.
Унгария и Полша подават поотделно жалби пред Съда на Европейския съюз, с които искат отмяната на Регламента. Наред с други мотиви обжалването му се основава на липсата или на неподходящия характер на правното основание, на което той е приет, на несъвместимостта му с член7ДЕСи на нарушение на принципа на правна сигурност.
В представенитеднес заключенияГенералниятадвокатManuel Campos Sánchez–Bordona, на първо място, посочва, че целта на Регламента е да се създадеспецифичен механизъм, за да се осигурява доброто изпълнение на бюджета на Съюза,когато държава членка допусне нарушения на принципите на правовата държава, застрашаващи доброто управление на средствата на Съюза или неговите финансови интереси.В този контекст той подчертава, чеРегламентът не цели да защити правовата държава чрез санкционен механизъм, подобен на този по член7 ДЕС, а въвеждаинструмент за финансова обвързаност с условия, за да съхрани тази ценност на Съюза.Той счита, че правото на преценка на институциитена Съюза обхваща този законодателен избор, който не може да се квалифицира като явно погрешен, тъй като спазването на принципите на правовата държава може да бъде от основно значение за доброто функциониране на публичните финанси и за доброто изпълнение на бюджета на Съюза.
Второ, според ГА член7ДЕС не възпрепятства възможността посочената защита да бъде осигурена посредством други инструменти, несвързани с тази разпоредба.
Трето, Генералният адвокат приема, че макар понятието за правова държава като ценност на Съюзада е широко, законодателят на Съюза е оправомощен да го уточнив конкретна материалноправна област като тази на изпълнението на бюджета с оглед на установяването намеханизъм за обвързаност с финансови условия.В това отношение той припомня, че Регламентътизброяваседем правни принципа,коитотрябва да се тълкуват с оглед на другите ценности и принципи на Съюза, заложени в член2 ДЕС – това са принципите:
на законност, което предполага прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес;
на правна сигурност;
на забрана на произвол от страна на органите на изпълнителната власт;
на ефективна съдебна защита, включително достъп до правосъдие, от независими и безпристрастни съдилища, също и по отношение на основните права;
на разделение на властите;
на недискриминация и равенство пред закона.
В двете заключения(по делата C–156/21 срещу Унгария иC–157/21 срещу Полша)Генералният адвокат предлага на Съдада отхвърли жалбите за отмяна, подадени от Унгария и Полша.
Преюдициалното запитване по настоящото дело е отправено в рамките на спор между Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände — Verbraucherzentrale Bundesverband e.V. (Федерация на организациите и сдруженията на потребителите) и Facebook Ireland Limited, чието седалище е в Ирландия. Федерацията упреква това дружество в нарушение на германското законодателство за защита на личните данни, което едновременно съставлява нелоялна търговска практика, нарушение на закон за защита на потребителите и нарушение на забраната за използване на недействителни общи търговски условия.
Това запитване приканва Съда по същество да тълкува член 80, параграф 2 от Регламент 2016/679, за да определи дали тази разпоредба допуска след влизане в сила на посочения регламент сдруженията за защита на интересите на потребителите да запазят предоставената им от националното право процесуална легитимация да предявяват искове за преустановяване на действия, които съставляват както нарушение на правата по посочения регламент, така и нарушение на нормите, чиято цел е защита на правата на потребителите и борба с нелоялните търговски практики. Доколкото такава активна процесуална легитимация е в съответствие с Директива 95/46/ЕО(3) съгласно приетото от Съда(4), сега той ще трябва да реши дали Регламент 2016/679 е променил правното положение по този въпрос.
Да.
Допуска.
75. Да се попречи на държавите членки да въвеждат искове, които не само преследват целта за защита на потребителите, но и допринасят за постигане на целта за защита на личните данни, би било в противоречие с целта да се осигури високо ниво на защита на личните данни. Все още може да се твърди, и след влизане в сила на Регламент 2016/679, че оправомощаването на сдруженията за защита на интересите на потребителите да искат преустановяване на обработването в нарушение на разпоредбите на този регламент, допринася за укрепване на правата на субектите на данни чрез средствата за колективна правна защита, което е било валидно и за Директива 95/46(51).
76. В този смисъл защитата на колективните интереси на потребителите от страна на сдружения е особено пригодена за целта да се въведе високо ниво на защита на личните данни. От тази гледна точка превантивната функция на исковете, предявявани от тези сдружения, не би могла да се гарантира, ако представителният иск, предвиден в член 80, параграф 2 от Регламент 2016/679, позволява да се изтъква само нарушението на правата на лице, което е лично и конкретно засегнато от това нарушение.
77. Следователно иск за преустановяване на нарушение, предявен от сдружение за защита на интересите на потребителите, каквото е Федерацията, безспорно допринася за осигуряването на ефективното прилагане на правата, защитени от Регламент 2016/679(52).
78. Освен това би било най-малкото парадоксално, ако търсеното от законодателя на Съюза с приемането на Регламент 2016/679 засилване на способите за контрол на нормите относно защитата на личните данни в крайна сметка се изрази в намаляване на нивото на тази защита в сравнение с нивото, което държавите членки са можели да осигурят при действието на Директива 95/46.
Сега редица правни спорове между граждани и предприятия в ЕС се осъществяват презгранично. Освен това за да се води по-ефективна борба с трансграничната престъпност, различните държави членки и съдебни системи трябва да работят заедно. Разследващите органи и съдилищата на различните държави членки трябва да си сътрудничат и да се подпомагат взаимно при разследването и наказателното преследване на престъпления и да обменят информация и доказателства по сигурен и бърз начин.
даде възможност на страните да комуникират с компетентните органи по електронен път или да започнат съдебно производство срещу страна от друга държава членка.
позволи използването на видеоконферентна връзка при устни изслушвания по трансгранични граждански, търговски и наказателни дела, което ще доведе до по-бързи производства и по-малко пътувания.
гарантира възможността за цифрово предаване на искания, документи и данни между националните органи и съдилищата.
Ще има две предложения за ефективна борба с тероризма и други форми на тежка трансгранична престъпност. Понастоящем държавите членки изпращат на Евроюст информация за съдебни дела, свързани с тероризъм, по различни, често несигурни канали, например по електронната поща или чрез CD-ROM. Освен това информационната система на Евроюст е остаряла и не позволява ефикасна кръстосана проверка на информацията. Целта на инициативата е да се модернизират тези практики.
С регламента ще се:
цифровизира комуникацията между Евроюст и органите на държавите членки и ще се предоставят сигурни канали за комуникация.
позволи на Евроюст ефективно да установява връзки между предишни и текущи трансгранични дела, свързани с тероризъм и други форми на тежки трансгранични престъпления.
Въз основа на така установените връзки държавите членки ще могат да координират своите мерки за разследване и съдебни реакции.
Разработване на платформата за сътрудничество на СЕР
Това е предложение за създаване на платформа за сътрудничество за съвместните екипи за разследване (СЕР). Тези екипи се създават за конкретни наказателни разследвания от две или повече държави. Въпреки че тези екипи се оказаха успешни, практиката показва, че те са изправени пред няколко технически трудности. Понастоящем комуникацията е прекалено бавна и обременителна. Една специално разработена за тях ИТ платформа би позволила на съвместните екипи за разследване по-лесно да обменят информация и доказателства и да общуват помежду си по по-сигурен начин, така че да могат съвместно да управляват своите операции.
