Тази събота ще се проведе националната конференция на Да, България . След три поредни вота се натрупа страшна умора, но и доста въпроси и пътища напред, които трябва да намерят своето решение.
Имаше, разбира се, много нападки, конспирации и интриги завъртяни около партията. Някой бяха очаквани, други следваше да прозрем по-рано. Лесно се затъва в блатото на кой какво кога бил казал и достатъчно сме го правили в последната година. Ако съм имал някакви съмнения в начина на процедиране, в ръководенето на партията или в работата на националния съвет (НС), щях веднага да изляза и да спра да се занимавам. Казах го още в деня на учредяването на партията.
Всяко решение в Да, България се взима след обстойно обсъждане и гласуване на националният съвет и затова е важно какви хора има в него. Не съм бил съгласен с някои решения, но съм разбирал защо другите гласуват така. Това е същността на демократичния процес. Ако някой не е съгласен с една или друга политика, сътрудничество или компромис, като член на партията в събота е мястото са определи с какви хора и решения иска са се продължи напред.
Затова, ако сте членове на Да, България, ще съм благодарен, ако ме подкрепите като кандидат за НС. Уверен съм, че има с какво да помогна и допринеса. Позициите си съм описвал подробно в социалните мрежи и в блога ми през годините. Решенията по тях, както и самата политика, са процес, който трябва да бъде извървян. За целта трябва да седнем на масата, където се взимат решенията и стъпките, а не да гледаме и подвикваме отстрани.Всички кандидати и аргументи ще намерите на страницата на Да, България.
The post Кандидатурата ми за НС на Да, България first appeared on Блогът на Юруков.
Европейската комисия предлага на Европейския парламент и на Съвета да подпишат декларация за правата и принципите, които ще направляват цифровата трансформация в ЕС.
Проектът на декларация за цифровите права и принципи цели да предостави на всички ясна отправна точка за вида цифрова трансформация, който Европа насърчава и защитава. Те също така осигуряват насоки за създателите на политики и дружествата във връзка с новите технологии. Правата и свободите, залегнали в правната рамка на ЕС, и европейските ценности, изразени в принципите, следва да се зачитат онлайн, както това се прави офлайн. След съвместното си одобряване декларацията ще определи и подхода към цифровата трансформация, който ЕС ще насърчава в целия свят.
Декларацията се основава на правото на ЕС, от Договорите до Хартата на основните права, но също така и на съдебната практика на Съда. Бившият председател на Европейския парламент Давид Сасоли популяризира идеята за достъп до интернет като ново човешко право още през 2018 г.
За да се гарантира, че декларацията ще има конкретни практически последици, през септември Комисията предложи да се наблюдава напредъкът, да се оценяват пропуските и да се отправят препоръки за действие чрез годишен доклад за „Състоянието на цифровото десетилетие“.
Отново благодарност към експертите за българската езикова версия, в която последователно се говори за цифрови права и цифрови принципи.
На 9 март 2021 г. Комисията изложи визията си за цифровата трансформация на Европа до 2030 г. в своето съобщение „Цифров компас: Европейският път за цифровото десетилетие. През септември 2021 г. Комисията въведе стабилна рамка за управление за постигане на целите в областта на цифровите технологии под формата на Път към цифровото десетилетие.
Комисията проведе и открита обществена консултация, която показа широка подкрепа за европейските цифрови принципи — 8 от общо 10 граждани на ЕС считат, че е полезно Европейският съюз да определи и насърчи обща европейска визия за цифровите права и принципи, както и специално проучване на Евробарометър. Чрез ежегодни проучвания на Евробарометър ще се събират качествени данни въз основа на възприемането от страна на гражданите на начина, по който цифровите принципи, залегнали в декларацията, се прилагат в ЕС.
Декларацията се основава и на предишни инициативи, като Декларацията от Талин относно електронното управление, Берлинската декларация относно цифровото общество и основаното на ценности цифрово управление и Декларацията от Лисабон „Цифрова демокрация с цел“, за модел на цифровата трансформация, с който се укрепва човешкото измерение на цифровата екосистема, в чиято сърцевина е цифровият единен пазар.
Информационен документ за цифровите права и принципи за всички в ЕС
Цифров Компас: Европейският път за цифровото десетилетие
Съобщение относно пътя към цифровото десетилетие
Декларация от Талин относно електронното управление
Берлинска декларация относно цифровото общество и основаното на ценности цифрово управление.
Европейският парламент гласува DSA, Законодателния акт за цифровите услуги.
Текстът, одобрен на 20 януари 2022 от Парламента с 530 гласа „за“, 78 гласа „против“ и 80 гласа „въздържал се“, ще бъде използван като мандат за водене на преговори с Френското председателство на Съвета на ЕС, представляващо държавите членки.
След гласуването Кристел Шалдемозе (С&Д, Дания), ръководител на преговарящия екип на Парламента, заяви, че през последните 20 години, откакто е приета Директивата за електронната търговия, онлайн платформите станаха основен фактор и се налага да се гарантира, че това, което е незаконно офлайн, е незаконно и онлайн. Какво каза още Шалдемозе:
Подробности за гласуването и внесените изменения в предложението на ЕК – на сайта на ЕП.
Народното събрание има вече видеоархив за пленарните заседания и за заседания на комисиите. Това е голяма крачка напред, прави много по-прозрачна работата на народните представители.
Вчера се състоя заседание на парламентарната комисия по културата и медиите ( решили са да е по, не за). Ето съставът й, на най-горния ред е ръководството.
Ето видеозапис от заседанието, втора точка е Обсъждане за започване на промени в Закона за радиото и телевизията, от 55-тата минута. Има и аудио, което е два часа, а видеото е час и 20 минути, неясно къде са тези 40 минути.
Обсъждането за започване на промени започна председателят на комисията Йорданов (ИТН), който каза , че СЕМ трябва да се преструктурира или направо да се закрие, ако ще правим друг орган. БНТ се управлява по безумен начин, една вакханалия на глупаво взетите решения.
Един орган, който е паразитен и не върши абсолютно никаква работа, се включи заместник.председателят Симов (БСП). Докладът му е пълен с регулаторни тъпотии, а чрез глобите може да действа като репресивен орган. Това не работи. Дали орган като СЕМ да съществува, един политически орган.
По-нататък член на комисията заяви, че по време на кампания доставчиците имат задължения и пренесе разговора в Изборния закон и Закона за депозиране на печатни издания, като продължаваше да се позовава на ЗРТ. Няма дефиниция за медия, каза друг член. Да се придържаме към практицизма, а не само да влизаме в дефиниции, каза председателят. Дефиниции на едно и на друго няма да го позволя.
Тома Биков (ГЕРБ): Няма да ви пречим. Сменете СЕМ. Сменете генералния директор на БНТ, ако искате и на БНР. Правете каквото искате, ако искате сложете ваш член директор на БНТ. Няма да ви пречим, няма да участваме. Пожелавам ви успех и отивам да пия едно вино.
Трябва да сме наясно, че тоя закон не става и СЕМ е отвратителен орган и няма какво да се крием зад някакви красиви фрази, обобщи председателят в края на заседанието. Аз се ангажирам с колегите да подготвим промени.
Това е то започването, което се обсъжда според заглавието на точката – председателят заяви откъде ще се вземе текстът. ИТН ще подготви промените.
Кой по-точно – предстои да видим.
Това са законодателите, толкова графично отчетливо е всичко, че няма какво да се коментира.
Или отделно ще напиша коментар.
Но какъв е смисълът от цялата работа, ако ще се действа като тези, на чието място – и чието отрицание уж – си.
Министърката на културата на Обединеното кралство Надин Дорис е обявила двегодишно замразяване на таксите, с които се финансира компанията (корпорацията) БиБиСи. Напрегнатите преговори между правителството и БиБиСи за годишната такса до края на 2027 г. са приключили, като таксата остава £159 за следващите две години. Постъпленията от такси в момента са 3,2 милиарда британски лири годишно.
Кралската харта е в сила до 31 декември 2027 г. Ако консерваторите са на власт към този момент, таксата вероятно ще бъде заменена от нов модел на финансиране. Аргументите са, че „новото поколение (19 – 34) гледат YouTube, Netflix и видео по заявка – те не гледат БиБиСи и не трябва да бъдат принуждавани да плащат за това”.
Дейли Мейл рядко е за цитиране, нито сега, но все пак един цитат – “Войната за бъдещето на БиБиСи изправя една жена от работническата класа, израснала в общински имот, срещу сърцето на британския либерален елит.” Надин Дорис вярва, че миграцията на зрителите към абонаментни услуги като Netflix прави премахването на таксата неизбежно, когато изтече срокът на действие на настоящата Кралска харта.
“Oбществеността трябва да се подготви, че БиБиСи ще предоставя по-малко висококачествена драма и спортно отразяване, ще има по-евтини предавания и потенциално ще прекрати някои програми или услуги напълно. Това от своя страна може да подкопае подкрепата за БиБиСи, ако обществеността вече не чувства, че получава стойност за парите си”, пише The Guardian.
Новината в българските медии (това заслужава да стане постоянна рубрика):
Българското национално радио е отразило новината. Логично: засяга ги динамиката на финансирането на обществените медии. Не че БНТ не ги засяга, но там търсачката не открива подобно съобщение. В публикацията БНР нарича таксата така наречената “такса за лиценз” и говорят за край на лиценза през 2027 година. Какъв е този лиценз остава неясно.
БТА превежда буквално – лицензионна такса.
По-добре е Факти.бг, обяснили са “британците плащат годишна такса, с която обществената медийна компания реализира своята програма. Най-често тя се формира според икономическата реалност.”
И Актуално.ком са обяснили, само че погрешно – “Тази такса се събира от всички домакинства, които ползват телевизия във Великобритания.”
По повод телефонното обаждане на PR-а на “Продължаваме промяната” в телевизионно предаване (интервю на Мария Цънцарова в бТВ) и изразено несъгласие със задаваните въпроси в него Кирил Петков подчерта, че властта не трябва да търси сметка на никого в медиите. “Искам всички медии да се чувстват свободни. И искам да събера цялата информация за финансирането на медиите”, посочи Петков. Той допълни, че такива данни вече се събират и ще бъдат публично съобщени.