ГЕРБ съди Бойко Рашков за 100 хил. лева заради изявления, се казва в публикация на Дневник. Повод е изказването на министъра на вътрешните работи, че “Между 30 и 40% от 80 млн. лв., отделени за лот 5 на магистралата, са отклонявани за представители ГЕРБ”.
По време на протестите, организирани от Възраждане, срещу въвеждането на зелените сертификати, са нападнати екипи на БТВ.
Публикувана е Позиция на СЕМ:
Съветът за електронни медии със загриженост отчита поредното посегателство срещу репортери по време на упражняване на професионалните им задължения.
Проявата на всяка физическа и вербална агресия срещу медиите е равнозначна на погазване на правото на информация на обществото.
СЕМ призовава към зачитане на личната неприкосновеност, свободата на журналистите и тяхното човешко достойнство. Съветът подчертава, че насилието над медиите е атака срещу постиженията на демокрацията.
В публикация в Дневник с автор Лора Филева под заглавие Репортери без граници” иска защитата на журналистите от съдебен тормоз да се уреди в закон се казва:
Новото управление на България да приеме законодателство, което да защитава медиите от съдебни дела и преследване. Това се разбира от позиция на международната организация “Репортери без граници”, с която се осъжда съдебният тормоз над разследващия журналист Борис Митов и сайта “Биволъ”. По казуса от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) призовава ДАНС, МВР, Инспектората на ВСС, прокуратурата да публикуват всички материали, които те имат за ищеца Светлин Михайлов, който сега е съдия в Софийския апелативен съд, пред който може да бъде обжалвано осъдителното решение на СГС. От организацията смятат, че решението е репресия.
“Тази осъдителна присъда може да създаде опасен прецедент за свободата на печата в България. Непропорционалният размер на обезщетението, което журналистите бяха осъдени да платят, може да има смразяващ ефект върху медиите, които отразяват въпроси от обществен интерес”, казва Павол Шалай, ръководител на отдела на “Репортери без граници” за Европейския съюз и Балканите, цитиран в позицията. От организацията настояват Софийският апелативен съд да отмени осъдителното решение и призовават за нормативна уредба.
РБГ припомня още, че през декември инвестиционната компания “Еврохолд” заведе дело за клевета срещу сайта “Биволъ”, който публикува няколко материала за твърдяни спорни методи за набиране на средства. “Делото е едва в начална фаза, но зашеметяващият размер на исканото обезщетение – равностойността на 500 000 евро – би представлявал екзистенциална заплаха за тази медия, ако искът бъде уважен.
От организацията призовават новата управляваща коалиция да се противопостави на честото използване на SLAPP (Strategic Lawsuits Against Public Participation), които имат за цел да ограничат свободата на изразяване, като въвлекат медии или отделни лица в скъпоструващи съдебни производства, които те рядко могат да си позволят.
“Новата управляваща коалиция трябва да приеме конкретните препоръки, предложени от “Репортери без граници” през март 2021 г., за да защити свободата на печата в България и “да насърчи приемането на силно национално и европейско законодателство, което да допълни тези препоръки, за да защити журналистите от SLAPP”.
Пълният текст на публикацията в Дневник може да се види, ако последвате препратката по-горе.
Едно решение на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, от 2021 г. е посветено на намесата в правото на личен живот чрез заснемане/филмиране при изразено несъгласие на лицето.
Подадена е касационна жалба от ищеца В. П. К. – с юридическа правоспособност срещу решение № 5661/24.07.2019 г., постановено по в.гр.дело № 2137/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 261247/07.11.2017 г. по гр.дело № 24476/2016 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „БТВ Медиа Груп” ЕАД иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр.чл.45 ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника за сумата от 7000 лв., предявен като частичен иск от общ размер от 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и репутацията на ищеца.
Налице е първо, заснемане със скрита зад стената камера и второ, излъчване въпреки изричното несъгласие на лицето, в сутрешния блок на бТВ.
ВКС:
Съгласно чл.32,ал.2 от КРБ никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Забраната, предвидена в чл.32,ал.2 от КРБ, не е абсолютна, тъй като може да се дерогира със закон.
В практиката на Съда на Европейския съюз се приема, че образът на дадено лице, заснето с камера, представлява „лични данни” по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46 , доколкото позволява да се идентифицира засегнатото лице ( решение по C-212/13 , т. 22).
Понятието „обработване”/обработване на лични данни/ според чл.4,т.2 от Посочения регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. е определено като всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.
Съдът на Европейския съюз приема, че в рамките на системата за видеонаблюдение видеозапис на лица, записан върху устройство за дългосрочно съхранение, а именно твърдия диск на тази система, представлява, в съответствие с член 2, буква б ) и член 3, параграф 1 от Директива 95/46 , обработване на лични данни с автоматизирани средства ( решение C-212/13 , т. 23 и 25).
Съгласно чл.25з, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот – като не се прилагат чл. 6 , 9 , 10 , 30 , 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679 , както и чл. 25в – т.1. Текстовете на чл.25з ЗЗЛД са в сила от 02.03.2019 г. и са приети в изпълнение разпоредбите на чл. 85 от Регламент /ЕС 2016/679 , параграф 1, който предвижда, че държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с настоящия регламент с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.
Под „зачитане неприкосновеността на личния живот” следва да се разбира наличие на баланс на двете равностойни основни права – правото на неприкосновеност на личния живот, елемент от което е правото на защита на личните данни и свободата на изразяване и правото на информация. Преценката за това дали е налице журналистическа цел и баланс на посочените две основни права е конкретна за всеки отделен случай, с оглед на установените обстоятелства.
Заснемането на видеоматериал/филмирането/ с участието на ищеца е извършено в период от време, през който е бил подсъдим по наказателно дело. То е противоправно, въпреки че 1) заснетият видеоматериал е част от няколко репортажа по тема от голям обществен интерес, какъвто е сексуалното посегателство върху непълнолетни и е израз на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, и правото да се търси, получава и разпространява информация, поради което не е налице противоправно деяние, 2) че ищецът е държавен служител и публична личност, с оглед на което правото на личен живот е по-силно ограничено за сметка на обществения интерес към лицето.
С разпоредбите на чл.31,ал.3 от КРБ е установена презумпция за невиновност на обвиняемия. Съгласно цитирания текст обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Тази презумпция е регламентирана и в чл.16 от Наказателно процесуалния кодекс. Установената презумпция за невиновност с КРБ и НПК може да бъде опровергана само с влязла в сила осъдителна присъда по отношение на конкретното лице. До постановяване на влязла в сила осъдителна присъда спрямо ищеца, същият е невинен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.158а,ал.1 НК и като такъв следва да бъде третиран от всички правни субекти – физически лица, държавни органи, включително и от журналистите.
Не са налице данни по делото заснемането на ищеца да е извършено при наличие на изключения, предвидени в закон, в които е дерогирана забраната по чл.32,ал.2 КРБ. Разпоредбите на чл.25з,ал.1 ЗЗЛД са неприложими, тъй като са влезли в сила на 02.03.2019 г. след извършване на процесното деяние и излъчване на видеоматериала на 02.05.2011 г.
Решението :
Осъжда „БТВ Медия Груп” ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на В. П. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица],вх.А, ап.3 на основание чл.49,вр.чл.45 ЗЗД сумата от 1000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, последица от заснемане на видеоматериал с участие на ищеца, при изразено изрично несъгласие за заснемането и излъчване на видеоматериала в предаването „Тази сутрин” на 02.05.2011 г. на програма „БТВ”, излъчвана от „БТВ Медиа Груп” ЕАД,
Бившата председателка на Народното събрание Цвета Караянчева (ГЕРБ) трябва да плати на всекиго от тримата от „Отровното трио“ по 1000 лв., постанови Софийския градски съд. Това е частичен иск от 10 000 лв., така че когато спечелят окончателно, те ще могат да заведат ново дело за по 10 000 лв., по което вече ще е доказано, че има причинена вреда.
Всеки от „Отровното трио“( Николай Хаджигенов, Арман Бабикян и проф. Велислав Минеков) е завел дело срещу Цвета Караянчева заради нейно интервю от 11.09.2020 г., по време на антиправителствените протести, когато в предаването „Лице в лице“ по bTV Караянчева казва:
Защитата на Цвета Караянчева – 1) че изказванията й не са обидни, нито клеветнически; 2) че са публични фигури с нисък праг на защита; 3) че това е оценка, а не твърдение за факт.
В мотивите си съдия Кристиян Трендафилов намира – обратно – че става дума за твърдения за факт.
„Още на протестите през 2020 г. обещахме, че сумата, която спечелим по това дело, ще дарим на детската онкохематология в София“, казва адв. Николай Хаджигенов.
Когато намеря решението онлайн, ще има достъп до него тук.
На 11 януари 2022 г. стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Ekimdzhiev and Others v. Bulgaria , заведено от адвокатите Екимджиев и Кашъмов, както и от две неправителствени организации, по повод законовите стандарти за подслушване и проследяване в България. Решението съдържа два раздела.
СРС
Според жалбата представата за националната сигурност, както се разбира в България, е твърде неясна, и допуска дори законни политически дейности от опозицията да се разглеждат като достатъчни основания за наблюдение. Клаузата, разрешаваща наблюдение без предварително съдебно разрешение в спешни случаи, допуска злоупотреби. Броят на органите, които биха могли да поискат наблюдение извън рамките на вече висящо наказателно производство, нараства. Органите по наказателно преследване биха могли да осъществят наблюдение и разкриване без надлежно основание, напр. по инициатива на главния прокурор е оповестен прихванат разговор между президента на Републиката и командващия ВВС (279-282).
Съдът, за да прецени съответствието с чл.8 ЕКПЧ, разглежда:
Изводи (356-359):
Констатира се подобрение в сравнение с 2007, но законите все още не достигат минималните гаранции срещу произвола и злоупотребите, изисквани съгласно член 8 от Конвенцията в следните отношения:
а) вътрешните правила, регулиращи съхранението и унищожаването на материали, получени чрез наблюдение, не са станали достъпни за обществеността;
б) терминът “обекти” в раздел 12, параграф 1 от Закона от 1997 г. не е определен по начин, така че да гарантира, че не може да служи като основа за безразборно наблюдение;
в) прекомерната продължителност на първоначалното разрешение за наблюдение по съображения, свързани с националната сигурност – две години – значително отслабва съдебния контрол, на който е подложено това наблюдение;
г) процедурата за издаване на разрешение, тъй като действа на практика, не е в състояние да гарантира, че наблюдението се прибягва само когато е “необходимо в демократично общество;
д) законоустановените разпоредби, уреждащи съхраняването, достъпа, разглеждането, използването, съобщаването и унищожаването на данните от наблюдението не са достатъчна гаранция;
е) системата за надзор, както е организирана понастоящем, не отговаря на изискванията за достатъчна независимост, компетентност и правомощия;
ж) договореностите за уведомяване са твърде тесни;
з) специалното средство за защита, вземане по раздел 2, параграф 1, точка 7 от Закона от 1988 г., не е достъпно на практика при всички възможни сценарии, не гарантира разглеждане на обосновката на всеки екземпляр на наблюдение (чрез позоваване на основателно подозрение и пропорционалност), не е отворен за юридически лица, и е ограничен по отношение на налично облекчение.
От това следва, че българските закони, уреждащи тайното наблюдение, не отговарят напълно на изискването за “качество на правото” и са неспособни да запазят “намесата”, свързана със системата за тайно наблюдение в България, към това, което е “необходимо в едно демократично общество”. Следователно е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.
Трафични данни
В отделен раздел се анализира състоянието на системата за запазване и последващ достъп до трафични данни и съответствието на уредбата с ЕКПЧ.
Изводи (419 и сл.)
Въпреки че законите, уреждащи запазването на трафични данни и последващият достъп от органите са значително подобрени, след като Конституционният съд ги разгледа през 2015 г. след решението на СЕС по дело Digital Rights Ireland и др., тези закони все още не достигат минималните гаранции срещу произвола и злоупотребите, изисквани съгласно член 8 от Конвенцията в следните отношения:
а) процедурата за издаване на разрешение не изглежда в състояние да гарантира, че запазените данни за съобщенията са достъпни от органите единствено когато това е “необходимо в едно демократично общество”;
б) не са определени ясни срокове за унищожаване на данните, до които имат достъп органите в хода на наказателното производство;
в) не съществуват общодостъпни правила относно съхраняването, достъпа, разглеждането, използването, съобщаването и унищожаването на съобщителни данни, до които има достъп органите;
г) системата за надзор, както е организирана понастоящем, не изглежда способна ефективно да проверява злоупотребите;
д) договореностите за уведомяване, както функционират понастоящем, са твърде тесни;
е) не изглежда, че е налице ефективно средство за защита.
От това следва, че тези закони не отговарят напълно на изискването за качество на правото и са неспособни да гарантират съответствието на намесата, свързана със системата за запазване и достъп до данни в България с “необходимото в едно демократично общество”.
Следователно е налице нарушение и на член 8 от Конвенцията в това отношение.
Да не пропусна да ви поканя да видите решението само по себе си, структурата и аргументацията. Съдържанието в началото. Има решения и решения – това е от тези, които са в основата на стандартите по чл.8.
Съдия Йонко Грозев е в състава.
Едно много уместно и навременно интервю на Дневник/Светлана Георгиева с Александър Кашъмов – както по повод това решение, така и по повод решението на СГС срещу Борис Митов.
Авторитетът на съда е ценност и тя трябва да бъде защитавана.
Но от това не следва, че критични твърдения за съдия са недопустими.
В края на годината медиите посочиха, че съдия Даниела Попова от СГС е постановила решение по дело, заведено от бившия председател на СГС Светлин Михайлов срещу журналиста Борис Митов, сайта Медиапул и главната му редакторка Стояна Георгиева, според което те са осъдени на рекордното обезщетение от 60 000 лв. и 7000 лв. разноски. Повод за делото са четири публикации с автор Борис Митов, отнасящи се до съдия Светлин Михайлов и кандидатурата му за председател на СГС:
Делото е гражданско, претендират се вреди, настъпили в резултат на изготвени от журналиста и публикувани в собствения и поддържан от останалите ответници електронен сайт статии, в които според съдия Михайлов се съдържат факти, уронващи престижа и доброто му име.
Решението
Преди всичко прави впечатление, че в решението липсва позоваване на практиката на ЕСПЧ, в частност на разработената концепция на ЕСПЧ за отговорна журналистика, засягаща именно въпроса за отговорността на журналиста при критика. Има последователно прилагани от ЕСПЧ критерии – вж решение Bédat срещу Швейцария:
защитата, предоставена от чл. 10 ЕКПЧ на журналистите във връзка с информирането по въпроси от общ интерес е с уговорката, че те действат добросъвестно и на точна фактическа основа за осигуряване на надеждна и точна информация в съответствие с журналистическата етика (§58).
Направо удивително е, че – доколкото говори за ограниченията на свободата на изразяване, съдът не прилага установените международни стандарти, за да определи – вж Halldorsson v. Iceland (§37 – 39) – справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване:
Тъй като многократно е трябвало да разглежда спорове, изискващи оценка на справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване, Съдът е разработил общи принципи, произтичащи от богата съдебна практика в тази област. [39].
Критериите, които са от значение за балансирането на правото на свобода на изразяване срещу правото на зачитане на личния живот, са inter alia: приносът към дебатите от общ интерес; колко добре е известно заинтересованото лице и какъв е предметът на публикацията; предишното му поведение; метода за получаване на информацията и нейната достоверност; съдържанието, формата и последствията от публикацията; строгостта на наложената санкция (вж. например Axel Springer AG срещу Германия и Von Hannover срещу Германия (№ 2 ).
Според решението “съдията безспорно е публична личност”: “Безспорно е по делото, че ищецът е публична личност, при което границите на допустимата критика по отношение на него са по-широки (…) Това е правилно заключение, подкрепено от практиката на ЕСПЧ.
Според решението границите на критика са по-широки при определени условия, които в случая според съда не били налице – а) обществен интерес и б) информацията да не е невярна. Може да се твърди обратното: налице са.
Според решението налице е обида, а “за да е налице обида, следва да бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, обективно годни да накърнят достойнството му, които са неприлични, вулгарни и цинични. Следователно, обидата е унизяващо отнасяне към някого, какъвто е настоящия случай.” Всеки читател би могъл да се увери, че в посочените четири публикации няма нищо вулгарно и цинично.
Решението е обжалвано.
Надявам се следващата инстанция да вземе предвид, че:
Съгласно чл.10, параграф 2 свободата на изразяване е придружена от “задължения и отговорности”, които се отнасят и за медиите, дори по отношение на въпроси от сериозен обществен интерес. Поради тези “задължения и отговорности” защитата, предоставена от член 10 на журналистите във връзка с отразяването на въпроси от обществен интерес, е подчинена на условието те да действат добросъвестно, за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с етиката на журналистиката (вж. например Fressoz и Roire срещу Франция [GC], № 29183/95, § 54, ЕКПЧ 1999-I и Pedersen и Baadsgaard срещу Дания [GC], № 49017/99 , § 78, ЕКПЧ 2004-XI). [§42]
5. Липса на вулгарни и цинични изказвания;
6. и да не говорим за непропорционалността на намесата – защото преди да стигнем до въпроса за пропорционалността, би трябвало да стигнем до извода, че намесата не е необходима в едно демократично общество –
и да постанови справедливо решение.