Да си спомним за проф. Тончо Жечев на днешната дата.
Макар хората да свързват проф. Жечев с история и теория на литературата, той беше юрист и известно време член на медийния регулатор в отговорното време на първоначалното издаване на лицензии. Имаше важна роля по въпроса за ценностите, на които трябва да отговаря медийното съдържание.
В съдебната практика на САЩ решението по делото New York Times Co. v. Sullivan (1964) е между знаковите дела на Върховния съд на САЩ. То е постановено в спор между Ню Йорк Таймс и Съливан, полицейски началник, който се почувствал засегнат от изданието. Съдът в Алабама се произнася в полза на Съливан. Несъществени фактически неточности в реклама, призоваваща за подкрепа на д-р Мартин Лутър Кинг и нарастващото движение за граждански права, довеждат до огромна за времето санкция за Ню Йорк Таймс.
ВС на САЩ защитава публикацията по въпроси от обществен интерес: „когато статия е публикувана и разпространявана сред избирателите с единствената цел да даде това, което обвиняемият смята, че е вярна информация относно кандидат за публична длъжност и с цел да се даде възможност на тези избиратели да гласуват по-интелигентно, и цялата работа е извършена добросъвестно и без злонамереност, той има право на защита, въпреки че основните въпроси, съдържащи се в статията, могат да бъдат фактически неверни и унизителни за ищеца; и в такъв случай тежестта на доказване е на ищеца“. New York Times Co. v. Sullivan, 376 U.S. 254 (1964)
Воследствие действието на стандарта за държавни служители се разширява и обхваща първо всички публични фигури Curtis Publishing Co. v. Butts, 388 U. S. 130 (1967), а след това – и лица, които не са публични фигури, но участват във важни дебати от обществен интерес. Gertz v Robert Welch Inc., 418 US 323 (1974).
В последните години започва обратен процес – атака срещу стандарта от решението Съливан, като в този дух се изказват двама от съдиите от Върховния съд на САЩ – Томас и Горсуч.
Новото:
Новото е, че Сара Пейлин води дело срещу Ню Йорк Таймс, което според медиите можеше да спечели на първа инстанция само ако съдът не приложи стандарта Съливан. Преди седмица съдът се произнесе – Сара Пейлин губи – засега. Ако обаче след апелативната инстанция делото успее да стигне до ВС – или по повод Coral Ridge Ministries Media, Inc. v. Southern Poverty Law Center – или при други дела занапред – не е изключено стандартът Съливан да бъде подложен на преразглеждане.
Стандартът Съливан и отговорната журналистика според Съда за правата на човека са предмет на моя предстояща статия, която не дочака решението по делото Palin v. New York Times и е предадена за рецензиране.
Ирландия ревизира своето законодателство срещу клеветата.
Не разширява основанията, нито повишава санкциите.
А предвижда анти-SLAPP клаузи, според публикация в правен блог.
SLAPP се разглеждат като предназначени да цензурират, заглушават или сплашват критиците, като ги натоварват с умишлено високи разходи за правна защита. SLAPP заплашват свободата на изразяване, свободата на медиите и демокрацията.
Анти-SLAPP механизмът би позволил на лице да подаде молба до съда за прекратяване на производството за клевета. SLAPP – „Стратегическо дело срещу обществено участие“ – се определя като необосновано или силно преувеличено действие, което често се предприема от големи компании или по-влиятелни лица срещу по-слаби страни. По-слабите страни може да са се включили в критика или дебати по въпрос от обществен интерес, неудобни за засегнатото лице.
Така Ирландия може да стане първата европейска страна със законодателство, позволяващо отхвърлянето на искове за клевета, които се предприемат само за възпиране на дискусията от обществен интерес и разследващата журналистика.
Представителят на ОССЕ по въпросите на свободата на медиите Тереза Рибейро изразява загриженост в отговор на Suisse Secrets – разкритията на консорциум от разследващи журналисти от цял свят.
„Фактът, че нито един журналист от Швейцария не е участвал в тези разследвания, показва, че ограничителните закони могат да имат отрицателно въздействие върху свободата на медиите в дадена страна. Възможността журналисти, които публикуват банкова информация в обществен интерес, да бъдат обвинени, подкопава способността им да вършат работата си свободно и без страх от съдебно преследване“, каза тя. Според член 47 от Федералния закон за банките всеки, който разкрие банкова тайна на друго лице, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба.
Според международното право журналистите имат право да пишат по въпроси от обществен интерес. ОССЕ признава значението на разследващата журналистика в Решението на Съвета на министрите относно безопасността на журналистите от 2018 г., в което се казва, че способността на медиите да разследват и да публикуват резултатите от своите разследвания, включително в интернет, без страхът от репресии, играе важна роля в нашите общества.
Рибейро изразява надежда, че правителството на Швейцария ще изпълни тези ангажименти и ще измени закона.
Електронната идентификация е ключът към електронното управление. Без нея, използването на електронни услуги е ограничено и трудно. Именно затова, паралелно с устройствената работа (законови изменения и устройствени правилници), в Министерство на електронното управление подготвихме техническа спецификация за мобилна електронна идентификация и я качихме за обществено обсъждане.
Не е практика за технически спецификации да се търси широко обществено обсъждане, но тъй като тази система е много важна, смятам, че е редно да дадем пример за прозрачност от първия ден. Още при номинирането ми за министър на електронното управление дадох това обещание и ще направя каквото е необходимо този екип продължава да дава този пример. Разчитам на професионалистите във всички области да дадат своята експертна и конструктивна обратна връзка и препоръки. Тази прозрачност ще продължи и на етапа на изпълнение (вкл. с изискването за отворен код на разработката).
Резултатът от проекта ще бъде мобилно приложение (за Android и iOS), с което да се идентифицираме за ползването на всички електронни услуги, т.е. държавата да знае кой стои отсреща, когато ползва услугите. До момента това се извършва с електронен подпис, с ПИК, с ПИН и др. Тези средства няма да отпаднат веднага, но малко по малко ще бъдат замествани с електронната идентификация.
След първоначалната регистрация, от гледна точка на потребителя, процесът ще бъде следния:
Проектът предвижда първа фаза за проекетиране, тъй като трябва да бъдат взети специфични технологични решения. Например дали потвърждението с телефона да стане с т.нар. push-нотификация или чрез сканиране на QR код от екрана (съответно с deep link, в случай, че потребителят използва мобилния телефон и за заявяване на услугата, вместо компютър). Трябва да бъде избран и методът за подписване, като целта е криптографските ключове да се разделят на няколко части, като една се съхранява в мобилния телефон, а друга – на сървъра (така че да се минимизират рискове от изтичане от едното от двете места).
Първоначалната регистрация е много важна за да може максимален брой хора да използват приложението. Затова предвиждаме първоначална регистрация по следните начини:
Към тези методи могат да бъдат добавени два компонента за повишаване на сигурността:
Всеки един от изброените механизми ще има съответното ниво на осигуреност („средно“ или „високо“), което ще дава достъп до различни услуги. Напр. само със сканирана лична карта (плюс отговори на въпроси/liveness detection), лицата няма да имат достъп до чувствителни данни, като здравното си досие. За да преминат от ниво на осигуреност „средно“ към „високо“ се предвижда опция за еднократно посещение на администрация или пощенски клон. Но дори с ниво „средно“ ще могат да се използват всички масови услуги. В бъдеще, когато чип се появи и в личната карта, той ще може да бъде използван за първоначална регистрация и то с ниво на осигуреност „високо“.
Ако човек няма мобилно устройство, той едва ли би ползвал електронни услуги. Има изключения от това твърдение, но те са твърде малко. В други държави се допуска идентификация с SMS код, но нивото на сигурност при този метод не е задоволително и преценихме, че няма нужда от такъв риск.
Докато се изгражда системата (в следващите няколко месеца), ще подготвим и нормативни изменения, за да може да функционира системата в съответствие със закона.
Освен самото приложение, в рамките на проекта ще бъдат пилотно надградени и системите на НАП, НОИ, МВР, както и портала за електронни услуги на Министерството на електронното управление, така че да има богат избор от услуги, които да бъдат използвани с новото средство за идентификация и подписване (подписването формално ще бъде чрез т.нар. „усъвършенстван електронен подпис“, което е допустимо за заявяване на услуги съгласно действащия Закон за електронното управление).
Смятам, че правилно се фокусирахме върху подготовката на този проект, за да можем да го стартираме в рамките на първите 100 дни от управлението.
Материалът Проект за мобилна електронна идентификация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
1. Разглеждане и гласуване на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2022 г., № 47-202-00-6, внесен от Министерски съвет на 03.02.2022 г.
2. Предизвикателства пред колективното управление на права, законодателни дефицити, перспективи и решения за създаване на устойчива творческа среда.
3. Разни.
Предстои внасяне на национална транспозиция на директива 2019/790 и директива 2019/789, срокът е 7 юни 2021 г. с 24-месечен срок за въвеждане.
Реакцията на депутатите по въпроса за националната транспозиция:
Ива Митева, ИТН:
МК: Закъснението има и обективна причина, ЕК предостави информация с голямо закъснение. Добре е хармонизационният закон да се движи, съгласуван е без забележки.
Председателят: Така изглежда, ще се приеме хармонизационният закон, ние ще го гласуваме и след това в комисията ще се работи по друг проект и вие ще трябва да го изпълнявате, да не се лъжем.
Изглежда много вероятно да стане точно така.
Един от по-трудните въпроси в практиката на Европейския съд за правата на човека е справедливият баланс между свободата на изразяване и зачитането на личния живот (баланс в прилагането на чл. 8 и чл. 10 ЕКПЧ).
За интересно национално решение съобщава сайтът Inforrm – лице, обект на наказателно разследване, има обосновано очакване за зачитане на личния живот по отношение на информация, свързана с това разследване. Делото е ZXC v Bloomberg [2022] UKSC 5).
Според публикацията, след повдигане на обвинение принципът на откритото правосъдие обикновено означава, че информацията има публичен характер. Преди това информация за разследването, както и информацията относно здравето на дадено лице, обикновено се счита за лична.
По-подробно от самото решение:
52….има определени видове информация, които обикновено, но не винаги, ще се считат за пораждащи обосновано очакване за поверителност, така че информацията да бъде характеризирана като частна по характер. Това са: състоянието на физическото или психическото здраве или състояние на дадено лице; физическите характеристики на човек (голота); расовите или етническите характеристики на дадено лице; емоционалното състояние на дадено лице (по-специално в контекста на дистрес, нараняване или загуба); общостта на личните и семейните отношения; сексуалната ориентация на дадено лице; интимните детайли на личните взаимоотношения; информация, предадена в хода на лични взаимоотношения; политическите възгледи и принадлежности на дадено лице; религиозната ангажираност на дадено лице; лична финансова и данъчна информация; лични комуникации и кореспонденция; въпроси, свързани с дома; минало участие в престъпно поведение; участие в граждански спорове относно частни дела; и участие в престъпление като жертва или свидетел.
53…..има някои видове информация, които обикновено няма да се считат за пораждащи обосновано очакване за поверителност, а именно: корпоративна информация, физическо местоположение на дадено лице, участие в престъпна дейност, неправилно изпълнение на обществена роля, информация, получена от изслушване на наказателно дело, проведено публично, и самоличността на автора.
В решението се обръща внимание върху репутационното измерение (‘reputational’ dimension) на прилагането на чл. 8 ЕКПЧ (защита на личния живот).
115-116 „Понятието „личен живот“ е широко понятие, което не подлежи на изчерпателна дефиниция. Той обхваща физическата и психологическата цялост на човек. Следователно може да обхване множество аспекти на физическата и социалната идентичност на лицето. Член 8 защитава в допълнение правото на личностно развитие и правото на установяване и развитие на взаимоотношения с други човешки същества и външния свят… Професионалният живот е част от зоната на взаимодействие между лицето и другите, което може при определени обстоятелства да попадне в обхвата на „личен живот“.
118-120. „Репутацията на дадено лице, дори ако това лице е било критикувано в контекста на публични дебати, представлява част от неговата лична идентичност и психологическа цялост и следователно също попада в обхвата на неговия „личен живот“.
В Аxel Springer AG срещу Германия (параграф 83) ЕСПЧ заявява, „че правото на защита на репутацията е право, което е защитено от член 8 от Конвенцията като част от правото на зачитане на личния живот“, но продължава, че за да влезе в действие член 8, атаката срещу репутацията на дадено лице трябва да достигне определено ниво на сериозност по начин, който да нарушава правото на зачитане на личния живот.
*
В този контекст може да се отбележи следното решение на СРС, НО, 21 състав, по жалба на Дарик Радио срещу наказателно постановление на СЕМ. Става дума за 16-годишен непълнолетен младеж, чиято самоличност е разкрита във връзка с намеренията му за евентуален терористичен акт.
Следва да се отбележи, казва съдията, че в българското законодателство не съществува категорична забрана за огласяване в медийното пространство на името на лице, което е задържано по подозрение за извършване на престъпление. Безспорно името е лични данни, но в балансиращото упражнение именно обществената значимост е в основата на разкриването на повече индивидуализиращи белези относно личността на задържаното за тероризъм лице.
Така мотивиран, СРС отменя наказателното постановление на СЕМ. Актът на СРС е обжалван.
АС – София град намира, че решението е правилно. При това АС посочва, че става дума за лични данни, допълнително защитени по Закона за закрила на детето, но “не такава е дадената правна квалификация”, поради което оспореното решение трябва да бъде оставено в сила.