Monthly Archives: February 2022

За повторното обявяване на принадлежност към ДС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният административен съд на Република България – ОСС от I и II колегия на ВАС разгледа  на главния прокурор и прие тълкувателно решение 12/2021 по въпроса „Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия има ли материалноправна компетентност (извън случаите по чл. 28 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия) да се произнася с второ и последващи решения за конкретно лице с обявена принадлежност към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА при едни и същи доказателства, след като то е заемало и друго публично качество, след постановяване на първоначалния административен акт, предвид императивната разпоредба на чл. 26 ЗДРДОПБГДСРСБНА?“.

Комисията по досиетата има ли материална компетентност  да се произнася с второ и последващи решения с диспозитив „обявява установената и обявена принадлежност“   за конкретно лице, за което вече  е установена и обявена  принадлежност към ДС.

Ако са  обявили  преди 12-13  години едно лице за сътрудник на ДС,  и сега гледат едно множество, към което лицето принадлежи, ще го обявят ли отново?

Общото събрание казва: Не. Комисията по досиетата да не обявява едно лице отново, освен ако няма нови доказателства.

Върховните съдии приемат, че с публикуване на първото решение, с което се обявява принадлежност, обществеността е информирана и няма нужда – нито законово основание според тях – да се информира пак: „В съответствие с предписаното от закона правомощие, извършването на проверка относно конкретно лице, за което се констатира предходно произнасяне с влязъл в сила административен акт, установяващ принадлежността му към органите, предполага единствено позоваване на този акт, а не ново произнасяне на Комисията, с което да се обяви установената и обявена вече негова принадлежност в резултат на извършена по-рано проверка.“

В сайта desebg.com  тази практика се нарича опъване на чадър над осветяването на зависимостите от ДС. Публикацията с автор Христо Христов  със съкращения:

Както desebg.com писа,  през последните няколко години група съдии от ВАС изведнъж започна да променя утвърдената съдебна практика на своите колеги дотогава, започвайки да обявява за нищожни решения на Комисията по досиетата, с които тя съобщава на обществото вече установена принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на лица, но в ново качество – на нова ръководна длъжност, която те са заемали, заемат или кандидатстват за такава.

Впоследствие стана ясно, че част от тези съдии случайно или не са започнали своята кариера в школата на ДС в Симеоново преди 1989 г., а председателят на отделението във ВАС, което разглежда тези дела, съжителства с обявен от Комисията по досиетата агент на ДС. Толкова за зависимостите.

Как се изкриви съдебната практиката на ВАС, утвърдена в началото?

Тази групичка съдии се опитва да наложи тезата, че Комисията няма право да установява повторно или с последващи решения вече обявени агенти, ако не представи нови доказателства за тяхната принадлежност.

В същото време Комисията по досиетата много ясно обясни на магистратите, че в своята практика тя установява принадлежност само един единствен път, а при наличие на нова ръководна позиция или кандидатстване за такава на публичните лица по смисъла на закона само обявява вече установена с предишно решение принадлежност към тоталитарните служби.

Отделно от абсурдността на тезата на групата съдии, законодателят в лицето на парламента през 2006 г. изрично не възложи правомощия на Комисията по досиетата да събира доказателства, тъй като вече беше пределно ясно и на специалистите, и на обществото, че голяма част от архивите са унищожени от БКПСБСП/ДС в началото на прехода.

И затова възложи на Комисията само да установява принадлежност на базата на наличие на конкретни документи в архивите на тоталитарните служби. Изглежда само някои съдии не разбраха това и до днес. Или по-скоро не искат да го разберат.

Преди година и половина…

Искането за уеднаквяване на съдебната практика бе внесено до председателя на ВАС Георги Чолаков преди година и половина от тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров, който от своя страна беше сезиран за проблема от председателя на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.

Колко упорито противниците на отварянето на досиетата се опитват да използват съда, за да сложат прът в процеса на и осветяването на сътрудниците на ДС говори фактът, че през 2014 г. ВАС вече веднъж беше сезиран да си уеднакви съдебната практика от бившия омбудсман Константин Пенчев, но тогава Общото събрание не излезе с решение.

Реална е опасността съдът в самия край на изпълнението на закона  на практика да опъне чадър върху разкриването на мрежите на влияние и присъствие през годините на прехода на сътрудниците на репресивния апарат на БКП.

В България не само не беше проведена лустрация над тези сътрудници, но сега чрез една съдебна институция като Върховния административен съд се отнема  правото на обществото да има информиран избор.

*

И така: като говорим за медии, ако  лицата от списъците по-долу решат да се кандидатират за заемане на позиция, подлежаща на проверка, те няма да бъдат обявени!

Втори въпрос е, че за тях отпадна правната пречка да са членове на медийния регулатор  и могат да заповядат в управлението на обществените медии. Такива примери вече има, Гарелов (Талев) се яви преди време.

ЕСПЧ: Анчев срещу България. Държавна сигурност и медии.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Добре е да се знае това решение на Европейския съд за правата на човека, което не съм отразила навреме, а трябва – поради интереса към лустрацията  и едно много спорно, мисля,  решение на ВАС.

Това е решението по делото Анчев срещу България от 2018 г., по жалба на Хараламби Анчев, посочен в решение на Комисията по досиетата като сътрудник на ДС. Христо Христов от сайта desebg.com обяснява значението на решението:

Решението отхвърля жалбата на бившия министър на правосъдието Анчев в служебния кабинет на Софиянски (1997), който твърди че с обявяването му за агент на бившата Държавна сигурност са нарушени човешките му  права. Случаят на Анчев се отнася към онези категория сътрудници, чиито дела са прочистени  в началото на 1990 г. (виж документите за Анчев) и в тях липсват собственоръчно подписани или написани документи. Казусът е аналогичен като този с живеещата във Франция лингвист Юлия Кръстева, чието осветяване миналата седмица предизвика обществен дебат, в който отделни представители на академичните и интелектуални среди в България заявиха, че за нея нямало доказателства, че е била сътрудник на ДС, тъй като в досието ѝ нямало документите, писани от нея.

В изключително подробното си съдебно решение Европейският съд по правата на човека отхвърля жалбата като неоснователна. Съдът прави цялостен преглед на законодателството и съдебната практика в България, засягащи разкриването на сътрудниците на комунистическия режим в тоталитарните служби.  Направен е паралел с някои от останалите страни от бившия Източен блок за политиката, с която след разпадането на комунистическата система демократичното общество се справя с наследството на тоталитарната система. Съдът в Страсбург е посочил, че някои от тях, като Чешката република, Германия (след обединението), Литва, Полша, Румъния, Словакия и Бившата Югославска Република Македония са въвели лустрация за сътрудниците не само в държавния, но на места и в частния сектор.

Съдебният акт на Европейския съд за правата на човека би трябвало да има отрезвяващо въздействие върху някои състави от Върховния административен съд, които след идването на власт на кабинета Орешарски (БСП, ДПС) през 2013 г. нарушиха 6-годишна съдебна практика в няколко случая, смята Христо Христов.

*

През 2013  беше обявена за противоконституционна  и лустрационната разпоредба в Закона за радиото и телевизията, за която става дума в решението Анчев – вж за дело 2013/6 и за решенията на КС срещу лустрацията в медийния сектор.

Виждам, че на сайта на Комисията по досиетата има промени на връзките към решенията, които разкриват ДС в медиите,

но за сметка на това се е появило солидно издание – Държавна сигурност в медиите, над 500 страници, ето връзка.

Някои обновени връзки:

По този повод още:

Как се пише: за момента или замомента?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише разделно – за момента. Правописът на това словосъчетание не е нормиран изрично. Въвеждане на нови мерки за момента не е необходимо. Поне за момента нямам желание да помагам на колегите за този проект.

Как се пише: незнаен или не знаен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – незнаен, също и незнайна, незнайно, незнайни.   Рангел Вълчанов е режисирал филмите „А сега накъде?“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „Вълчицата“ и др. Милиони левове изчезнаха незнайно къде. Частицата не се пише слято със следващото съществително, прилагателно или наречие, когато с нея се образува нова дума с противоположно […]

Комисията по културата и медиите гледа бюджета за култура 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Първа точка на заседанието на ККМ на 3 февруари (видео) е обсъждане на бюджета за 2022 г.

В коалиционното споразумение е записана цел 1 процент – с тенденция 1.5 процент от БВП – за култура. Каза се, че в проекта за 2022 за Група Култура има 0.59 процент БВП, увеличение 100 милиона, най-голяма част – за капиталови разходи. През лятото се очаква актуализация.

По отношение на медиите най-активни – както и на коалиционните преговори – са представителите на ИТН.

Ива Митева постави въпроса за Фонд Радио и телевизия и необходимостта от привеждане на ЗРТ в съответствие със ЗПФ и правото на ЕС за държавната помощ и предложи спешно създаване на работна група за БНТ, БНР, СЕМ и всички проблеми. МК отговори, че има депозиран в НС законопроект.

Освен другото, привеждането на ЗРТ в съответствие с правото на ЕС за държавната помощ би прекратило някои практики на правителствата на Борисов.

Председателят на ККМ заяви (57′): Като приключим с приемането на бюджета, със сигурност ще отворим темата за ЗРТ. Не знам дали ще използваме само законопроекта или ще има и други неща.

Той постави въпрос към представителите на институциите как се формира бюджетът от 82 и половина милиона на БНТ, въз основа на какви критерии – това са огромни пари, имате ли представа колко са приходите от реклама, колко хора работят в БНТ, необходима е оптимизация, каза Йорданов.

Любомир Каримански добави, че не разбира защо управляващите от 98-ма досега не са направили работещ Фонда Радио и телевизия. Според него финансирането трябва да е от фонда. Може би това трябва да го каже на МФ, според които фондът е несъвместим със ЗПФ.

В края на заседанието говорят директорите на БНТ, БНР и БТА (от 1’43”). Повече – в записа.

Внесена в ККМ е и 47-202-00-6 Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2022 г. През 2022 очакваме законодателния акт за свободата на медиите.

СРС: Да наречеш Бойко Борисов арогантен е обидно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Софийският районен съд, Гражданска колегия, I отделение, 24 състав с председател съдия Неда Заркова на 2 февруари се е произнесъл по гражданско дело по иск на Бойко Борисов, политик и председател на ПП ГЕРБ, срещу Мая Манолова, политик.  Съдът осъжда Мая Манолова да заплати 10 000 лева за неимуществени вреди по повод нейни изказвания в Лице в лице по БТВ и на брифинг.

Съдът:

В настоящия случай е признато за установено и ненуждаещо се от доказване между страните в настоящето производство, а и се установява от представените по делото доказателства, че на 01.11.2019г. ответника М. М. в проведен брифинг и излъчен от множество електронни медии, както и в дадено интервю в предаване на Би Ти Ви – „На четири очи” с водещ Ц. Р. ответникът изнесла обидни думи и изрази по отношение на ищеца, а именно: „Тази сутрин във вашата телевизия беше един арогантен човек, който избълва редица клевети, обиди и грозни внушения. Срам ме е заради него, срам ме е, че това е човекът, който ни представлява пред света.”;

както и „Човекът, който пусна Братя Г. да избягат от правосъдието, докато беше премиер, […]”

“Настоящият състав приема, че ищецът е публична личност, свързана с обществения и политически живот на страната, посланията на който достигат до многобройна аудитория.”

По-нататък съдът се спира на необходимия баланс между свобода на изразяване и защитата на доброто име, като напомня, че твърденията на Манолова са в отговор на нападки на Борисов.

“Недопустимо е, обаче, засегнатото лице, отново посредством средствата за масова информация, какъвто е случаят с ответника, да изнася обидни твърдения спрямо лицата, от чиито оценки е останало недоволно. В конкретния случай, както безспорно бе доказано по делото чрез свидетелски показания, ответникът М. е направила изявление, което е неприемливо. С волеизявлението си ответникът е засегнала ищеца като човек и личност, унизила е неговото достойнство, накърнила е авторитета му и вследствие на това Б. е понесъл неимуществени вреди”.

И в заключение  “съдът намира, че от страна на ответника М. е извършено противоправно деяние, изразяващо се в разпространяване на клеветнически твърдения по отношения на ищеца Б., които са накърнили неговата чест и достойнство, доброто му име в обществото и неговия авторитет, причинявайки му неимуществени вреди”.

По решението:

За да са клеветнически едни твърдения, съдът следва да се е произнесъл по истинността им –  което не се забелязва в решението.

А дали е обида да се каже за Борисов, че е арогантен – това ще каже втората инстанция.

Да се извършва преценка  за баланса по чл.8 (свобода на изразяване) и чл.10 (личен живот) от Конвенцията за правата на човека, в частност правото на критика срещу публични фигури, без да се вземе предвид богатата практика на ЕСПЧ и изведените от Съда критерии,  не ми се вижда далновидно.  Уместно е да се види едно от по-новите решения на Съда  Banaszczyk v Poland – политическо слово, насочено срещу лица с официални ръководни функции, широки граници на критика.

Или решението по Koutsoliontos and Pantazis v Greece по повод  твърдения в публикация  “с полемичен, саркастичен, остър и провокативен стил” с изказване на  бивш зам. кмет срещу настоящ кмет на град Янина.  Всъщност ролята на националните съдилища в производствата за клевета не се състои в това да посочат на засегнатото лице стила, който трябва да се използва, когато последното упражнява правото си да критикува, дори и по язвителен начин.  В този случай, при разглеждане на съдържанието на въпросната публикация, националните съдилища не са взели предвид в достатъчна степен критериите, установени от практиката на Съда относно баланса между защитата на доброто име  и свободата на изразяване (43). Съдът смята, че публикацията се отнася до управлението на града и  “по-скоро трябва да се разбира като политическа критика към управлението на общинските дела” (44).

Следователно твърденията са в контекста на дебат от обществен интерес, свързан с въпрос от общ интерес  и е насочена единствено към гореспоменатото лице изключително в качеството му на лице на официална изборна длъжност. Съдът припомня в този смисъл, че политическата обида често надхвърля личното ниво: това са капризите на политическата игра и свободния дебат на идеи в демократичното общество. Следователно … не е налице  неоправдана лична атака  и използваните изрази са в достатъчно тясна връзка с управлението на град Янина (45-46).

Решение СРС Борисов срещу Манолова.

Покана за представяне на предложения за укрепване на медийната грамотност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК публикува покана за предложения за повишаване и укрепване на медийната грамотност.

Срок 6 април 2022. Бюджет (общо) EUR 2 400 000.

Поставен е акцент върху преминаване на културни, национални или езикови граници. Допустими дейности са например

  – създаване и/или разпространение на многоезичен и/или мултикултурен материал, включително интерактивно съдържание за подобряване на цифровия капацитет на гражданите, тяхното разбиране за медийната среда и тяхната устойчивост срещу дезинформация,

– разработване на материали за граждани и обучители, насочени към всички, всяка възраст и различните обществени групи,

– разработване на иновативни решения за медийна грамотност, подходящи за медиите в перспектива,

– дейности за обучение, включително споделяне на най-добри практики отвъд езиковите, държавни и културни граници,

-събития, свързани с тези дейности.

Програма Творческа Европа: три покани за представяне на предложения в подкрепа на аудио-визуалната индустрия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Европейската комисия днес публикува първите три покани за представяне на предложения в рамките на програма „Творческа Европа“ — направление МЕДИА за 2022 г., като тази година средствата от ЕС за финансиране на проектите възлизат на общо 226 милиона евро. Целта е да се подкрепи възстановяването на аудио-визуалния сектор и да се засили неговата конкурентоспособност както в Европа, така и в световен мащаб. През следващите седмици и месеци ще бъдат публикувани още покани за представяне на предложения.

Области:

  • разработване на видеоигри и многоизмерни съдържания,
  • мрежи на европейски фестивали и
  • МЕДИА 360°  за подпомагане на съществуващите отрасли, нови таланти и пазари, както и за насърчаване на сътрудничеството между различни сектори.

В допълнение към тези първоначални покани е  публикувана и покана за представяне на предложения във връзка с медийната грамотност; тя попада в междусекторното направление на програма „Творческа Европа“ и обхваща 2,4 милиона евро от фондовете на ЕС.

Още няколко покани в рамките на трите направления на програма „Творческа Европа“ ще бъдат публикувани на портала на Комисията, посветен на възможностите за финансиране и за участие в търгове.

Повече информация   ТУК.

Проф. Орин Кер от Бъркли vs съдия Робъртс от ВС на САЩ и българската връзка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вземете кое да е правно списание  и първата статия вероятно ще бъде за влиянието на Имануел Кант върху доказателствените подходи в България от XVIII век или нещо подобно, което съм сигурен, че е от голям интерес за този, който го е написал, но не е от голяма полза за колегията. 

Това са думи на председателя на Върховния съд на САЩ Джон Робъртс (C-SPAN, June 25, 2011). С изказването си той е засегнал много хора от академичните среди, но за един от тях – сега професор в Бъркли, Оpин Кер, думите на съдия Робъртс са източник на вдъхновение. Професорът е широко известен с изследванията си в редица правни области, вкл. право и технологии.

„Влиянието на Имануел Кант върху доказателствените подходи в България от ХVІІІ век” е заглавието на  есето на професора, вдъхновено от съдия Робъртс.  Рядко юридическият хумор е достигал толкова амбициозни висоти или е проявявал такава твърда ангажираност, пише WSJ  и цитира статията:

Правните възгледи на Кант са трудни за обобщение, тъй като те нямат пряка връзка с Категоричния императив, с който той е най-известен във философията. Колкото и високо да се оценяват трудовете на Кант за правото, те се отнасят преди всичко до въпроси от юридическата философия, а не до съдебната процедура. Работите  на Кант разглеждат теми като естеството на собствеността, договорите и правилните граници на наказанието. Той също така пише за републиканска конституция и демократично управление, но  никога не е писал за доказателственото право, което се отнася до процедурите за установяване на факти в съдебно производство.

Източниците, цитирани от професор  Кер в неговото проучване от три страници, включват трактат от 1927 г. за българското процесуално право през османския период, който описва ролята на свидетелските показания. „Децата имаха право да свидетелстват само в случаи, свързани с гранични спорове, свързани с парцели“, пише той и обяснява как според някои разкази  обичаят е бил децата да се доведат до съответния парцел и след това болезнено да се дърпат за косата, за да се гарантира, че ще запомнят границите и ще могат да свидетелстват за тях в съда“.

Накратко, професор Кер не вижда възможност за връзка между Кант и гражданския процес в България през XVIII век.

Статията става популярна в специализираните кръгове и се публикува  в различни издания. Някои продължават с хипотетичните въпроси (What if Immanuel Kant had been an 18th–century Bulgarian law professor?), а други проверяват изводите на проф. Кер, например Law Blog се свързва с историка Фредерик Б. Чари, почетен професор в Северозападния университет на Индиана и автор на „История на България“.  България не съществува  като държава по това време, потвърждава Чари. Ако някой българин по това време е запознат с Кант, това може да  бъде Паисий, български монах от Хилендарския манастир, който е написал първата съвременна книга за историята на българските империи. „Възможно е. Това e била образована общност“, казва историкът, но  дори трудове на Кант по някакъв начин да са попаднали  в Хилендар, това едва ли би установило връзка между немския философ и българското доказателствено право от XVIII-ти век, завършва WSJ.

*

Не намирам следи в българския интернет нито за забележката на съдия Робертс, което е разбираемо: тя е насочена към американската правна мисъл,  нито за този оригинален опус на Оpин Кер (1971), целящ вероятно да докаже, че няма тематични и жанрови прегради за юриста.

Покана към висшите училища с преподаване на журналистика: Курс относно ЕС и неговата политика на сближаване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувана е покана за представяне на предложения 2021CE160AT144
“Подготовка и провеждане във висшите училища с преподаване на журналистика на курс относно ЕС и неговата политика на  сближаване”.

Срок 21 април 2022.

 Информацията – на сайта на Комисията