Monthly Archives: March 2022

RT France не получи от Съда спиране на изпълнението на забраната, в очакване на решение по делото срещу решението на Съвета от 1 март

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 1 март 2022 г. Съветът на Европейския съюз въведе серия от ограничения срещу някои медии в ЕС, включително RT France, като част от пакета от санкции, приложени срещу Русия заради нейното нахлуване в Украйна. Съветът смята, че Русия извършва пропагандни дейности, насочени към членове на гражданското общество в ЕС и неговите съседи, като сериозно изопачава и манипулира фактите.

RT France подаде иск за отмяна на решението на Съвета пред Общия съд и подаде молба за мерки (mesures provisoires), за да получи спиране на изпълнението на забраната за дейността си, приета от ЕС като отговор на руската инвазия в Украйна (T-125/22 R).

Днес председателят на Общия съд е отхвърлил молбата на RT France за мерки в очакване на решение по делото. По аргумента на RT France, че оспорваната забрана е антидемократична, председателят смята, че балансът на интересите е в полза на Съвета, тъй като интересите, преследвани от ЕС, имат за цел да защитят държавите от дезинформационни и дестабилизационни кампании, за които се твърди, че се провеждат от медиите под контрола на Кремъл и които заплашват обществения ред и сигурността на ЕС. Това са обществени интереси, които имат за цел да защитят европейското общество и действат като част от цялостна стратегия за прекратяване на военната агресия на Русия срещу Украйна възможно най-бързо.

За разлика от това, интересите на RT France се отнасят до положението на неговите служители и финансовата му жизнеспособност и следователно са интереси на частноправно дружество, чиято основна дейност е временно забранена. Очаква се Общият съд да постанови своевременно решението по главното производство.

2022: нормативи за час програма

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Преди месец Министерският съвет е приел решение за утвърждаване на нормативи за час продукция на БНТ и на БНР. Както е известно, размерът на държавната субсидия за двете обществени медии се определя на принцип “на час програма” по тарифа, приемана от МС:

– за БНТ: от 1 януари до 31 март – 2 175 лв.; от 1 април – 2 184 лв.;

– за БНР: от 1 януари до 31 март-516 лв.; от 1 април-518 лв.

Нормативите за час програма на БНТ и БНР за 2022 се определят нестандартно за два периода в годината, предвид обстоятелството, че законът за държавния бюджет за 2022 г. не е приет преди началото на настоящата бюджетна година. Определянето на нормативи за час програма на обществените медии за два периода в годината се влияе и от основните допускания за политиката по доходите при разработването на проекта на Бюджет 2022 г., а именно увеличение на размера на минималната работна заплата от 650 лв. на 710 лв. и на максималния осигурителен доход от 3 000 лв. на 3 400 лв. от 1 април 2022 г.

Размерите на нормативите за час програма са съобразени с предложения от Българската национална телевизия и Българското национално радио обем/часове телевизионна програма и радиопрограма, съгласно издадените от Съвета за електронни медии лицензни за доставяне, съответно на аудио-визуална медийна услуга и радиоуслуга, с разпоредбата на чл. 8 от Постановление № 481 на Министерския съвет от 2021 г. за уреждане на бюджетни отношения през 2022 г., и с основните политики и приоритети на проекта на бюджет за 2022 г.

Предложените нормативи за час програма са изчислени при общ обем, съответно телевизионна програма – 35 040 часа и радиопрограма – 98 185 часа.

Ако разположението на звездите е подходящо, това ще е последната календарна година, в която размерът на трансфера за БНТ и БНР ще се определя на час програма, а не според обществената мисия. Имам предвид законодателно решение за смяна на принципа в съответствие с правото на ЕС.

EBU: финансиране на обществените медии 2021

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Всяка година Европейският съюз за радио и телевизия изготвя и предоставя на гражданите (и в пълен вариант – на членовете си) информация за финансирането на обществените медии.

Днес излезе информацията за 2021 г. (изисква регистрация)

За моделите на финансиране:

В някои държави от светлосинята зона (20 от 56 пазара според доклада) така наречените такси от аудиторията имат характера на данъчно вземане, защото се дължат без оглед на това дали лицето ползва съответната услуга на обществената медия, няма персонална връзка – каквато би трябвало да има при таксите, това се вижда и от решението на Съда на ЕС по повод БНТ. Такива са Обединеното кралство, Италия и др.

Така че тъмносинята зона е доста по-голяма.

И графиката за размера на таксите:

Ако става въпрос за такса (цена на услуга, получавана от домакинството) – дължат я само зрителите на БНТ и слушателите на БНР, които държавата има задължение да може да установи. За онези, които настояват за такси: изчислете при тези малки аудитории какъв трябва да бъде размерът на таксата дори само да се достигне сегашния размер на държавното финансиране.

Допълнително финансиране на БиБиСи за Украйна и Русия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Би Би Си получава спешно правителствено финансиране от 4,1 милиона паунда за подкрепа на независимата и безпристрастна журналистика в Русия и Украйна. Генералният директор на БиБи Си Тим Дейви коментира: Това допълнително финансиране от правителството ще ни позволи да продължим да разширяваме начините, по които достигаме до хората в Русия и Украйна. Поради голямото търсене на ясна, базирана на факти, безпристрастна журналистика за противодействие на дезинформацията нашите екипи работят денонощно, за да предоставят на хората най-добрата независима журналистика.

Допълнителните разходи включват преместване на много базирани в Русия служители извън страната на безопасни места поради законите, ограничаващи докладването на войната.

Би Би Си получава пряко правителствено финансиране в размер на £100 милиона годишно от Министерството на външните работи за World Service.

Правителството смята, че Би Би Си е играла „ценна роля в оспорването на дезинформацията на Кремъл“, но е изправенa пред „допълнителни разходи в рамките на военен конфликт и поради репресиите срещу независимото отразяване в Русия“.

Руската страна представя отразяването на събитията в Украйна от Би Би Си като инструмент на британското правителство. Уебсайтът на BBC на руски език е забранен в Русия.

Отново за splinternet

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Руската инвазия в Украйна постави глобалната взаимовръзка на изпитание, както никога досега.

Сега всяка медия говори за splinternet – едва ли, особено у нас, но така е според автора на публикацията в Georgia Tech. Докато основната инфраструктура за техническа свързаност се поддържа добре, виждаме, че свободният поток от новини, мнения и онлайн услуги e драстично засегнат от войната в Украйна. Западът изолира руските потребители и пазари, включително от получаване на новини и информация. Според статията това може да е най-разединяващият и дълготраен аспект на конфликта.

И още една публикация за splinternet от изданието на MIT – MIT Technology Review/ http://www.technologyreview.com. Facebook е блокиран изцяло от руските власти, Twitter е почти напълно изключен и много компании доброволно са се оттеглили от руския пазар. Тези ходове пораждат опасения от „splinternet“ (или балканизиран интернет), където вместо единния глобален интернет ще има редица национални или регионални мрежи, които не говорят помежду си и може би дори работят чрез несъвместими технологии. Това би означавало край на интернет като единна глобална комуникационна технология — и може би не само временно.

Скоба. Да се видим отвън през понятията. Балканизацията като риск. А ние си живеем така постоянно – балканизирани.

Внесен законопроект за изменение на НК, повишаване на санкциите и нови възможности за задържане на трафични данни

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Помните ли въвеждането на Директивата за достъп до трафични данни, 2006/24/ЕО? Помните ли, че бяха я въвели в наредба, а едва на втори ход – в чл.251 ЗЕС?

Помните ли, че задържане на трафични данни може да има при престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода над 5 години?

А помните ли носителите на права, които искаха увеличаване на санкциите – за да могат, освен другото, да следят гражданите за престъпления срещу авторското право? Ето отвореното писмо на носителите на права от онова време. Може би ще си спомните и хората на улиците срещу опитите да се разшири приложното поле на задържането на трафични данни.

Е, тогава в Народното събрание на председателя Пирински не предложението не мина, но 13 години по-късно има шанс да мине.

Четем законопроект за изменение на НК, внесен от Министерския съвет:

§1. В чл. 155б, ал. 1 думата „пет“ се заменя с „шест“.

§2. В чл. 155в думата „пет“ се заменя с „шест“.

§3. В чл. 159, ал. 3 думата „три“ се заменя с „шест“.

§4. В чл. 172а се правят следните изменения:

В ал. 1 думите „до пет години“ се заменят с „от една до шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.
В ал. 2 думите „пет години“ се заменят с „шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди”.
В ал. 3 думите „от една до шест години“ се заменят с „от две до осем години“ и думите „десет хиляди“ се заменят с „петнадесет хиляди“.

§5. В чл. 172б се правят следните изменения и допълнения:

В ал. 1 след думата „марка“ се добавя „изобретение, полезен модел“ и думите „до пет години и с глоба до пет хиляди“ се заменят с „от една до шест години и с глоба до десет хиляди”.
В ал. 2 думите „от пет хиляди до осем хиляди“ се заменят с „от десет хиляди до петнадесет хиляди“.

§6. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:

В ал. 1 думата „две“ се заменя с „три“.
Създава се ал. 3:

„(3) Когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено в интернет или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева.“

§7. В чл. 175, ал. 1 след думите „чл. 173“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1 и 2“.

§8. В чл. 319а се правят следните изменения и допълнения:

В ал. 1 думите „две години“ се заменят с „шест години и с глоба до три хиляди лева“.
В ал. 2 думите „две години“ се заменят с „шест години“ и думите „три хиляди“ се заменят с „пет хиляди“.
В ал. 3 думата „три“ се заменя със „седем“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
В ал. 4 след думата „тайна“ се добавя „или срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура“ и след тях се поставя запетая, а думите „от една до три години“ се заменят с „от четири до осем години“.
В ал. 5 думите „от една до осем години“ се заменят с „от пет до дванадесет години“.

§9. В чл. 319б се правят следните изменения:

В ал. 1 думата „две“ се заменя с „шест“ и думите „три хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.
В ал. 2 думата „три“ се заменя със „седем“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
В ал. 3 думите „от една до три години“ се заменят с „от пет до седем години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.
В ал. 4 думите „от една до четири години“ се заменят с „от пет до осем години“ и думите „шест хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
В ал. 5 думите „от пет до осем години“ се заменят с „от девет до дванадесет години“ и думите „десет хиляди“ се заменят с „тридесет хиляди“.

§10. В чл. 319в се правят следните изменения:

В ал. 1 думите „три години“ се заменят със „седем години“ и думите „три хиляди“ се заменят с „пет хиляди“.
В ал. 2 думите „от една до три години“ се заменят с „от пет до седем години“ и думите „пет хиляди“ се заменят със „седем хиляди“.

§11. В чл. 319г се правят следните изменения и допълнения:

В ал. 1 думите „три години“ се заменят със „седем години“ и думите „три хиляди“ се заменят с „пет хиляди“.
В ал. 3 думата „пет“ се заменя с „девет“ и думите „три хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
Създава се ал. 4:

„(4) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено срещу информационна система или компютърна мрежа, която е част от критичната инфраструктура, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба до двадесет хиляди лева.“

§12. В чл. 319д се правят следните изменения:

В ал. 1 думата „две“ се заменя с „шест“.
В ал. 2 думите „до три години“ се заменят с „от четири до седем години“.
В ал. 3 думата „пет“ се заменя с „девет“.

§13. В чл. 319е след думите „се наказва с“ се добавя „лишаване от свобода до шест години и“.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§14. В Закона за електронната търговия (обн., ДВ, бр. 51 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 57 от 2015 г. и бр. 94 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 96 от 2020 г. и бр. 15 от 2022 г.) в чл. 16, ал. 3 се създава изречение второ: „Доставчикът е длъжен да съхранява и предоставя информацията в срок от шест месеца след прекратяването на договора му с получателя на услугата.“

И мотивите:

Според констатациите на Европейската комисия при транспонирането на Директива 2013/40/ЕС България не се е съобразила с изискуемия максимален праг на наказанието лишаване от свобода, предвиден в случаите, посочени в чл. 9, параграф 4 от Директивата, който следва да бъде не по-малък от пет години. Този праг се предвижда, когато деянията по чл. 4 и 5 от Директивата са причинили сериозни вреди или са извършени срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура.

Добре . Това за компютърните престъпления.

И сега:

Сред предлаганите изменения се включва и актуализиране на нормативната уредба за противодействие спрямо компютърно свързаните престъпления по чл. 172а, 172б и 173 от НК срещу интелектуалната и индустриалната собственост, както и онлайн детската сексуална експлоатация по чл. 155б, 155в и 159, ал. 3 от НК с оглед на постигане на съответствие между обществената опасност на тези престъпления и предвидените от закона наказания. Тези престъпления следва да се възприемат за деяния с висока степен на обществена опасност […]

Компютърносвързани престъпления – термин за осъществената мечта на ОКУП-ите – с предвидено наказание над 5 години и задържане на трафични данни – в едно изречение с онлайн детската сексуална експлоатация.

Сега знаете.

Прилагане на санкциите срещу RT u Sputnik

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

По въпроса за правното основание и прилагането на санкциите срещу RT u Sputnik

uзлезе правен анализ от юристи, подготвен от Европейската аудиовизуална обсерватория.

Потвърждава се в общи линии това, което написах преди време – не се прилага медийната директива, а санкционният механизъм, когато държави извън ЕС, физически или юридически лица, групи или недържавни образувания:

не зачитат международното право или правата на човека;
провеждат политики или действия, които не спазват правовата държава или демократичните принципи (повече тук).

Според анализа, в много изключителни ситуации като настоящата се прилагат правилата за санкциониране, произтичащи директно от Договора. Този случай не попада в рамките на AVMSD, а следва различна регулаторна рамка на ЕС. Рестриктивните мерки или санкции са основен инструмент на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС (ОВППС). Мерките, които трябва да съответстват на целите на ОВППС, се налагат от ЕС за промяна в политиката или дейността на държава, структури или физически лица. Влизат в сила с публикуването им.

По въпроса за правното основание на решението на СЕМ, отразено на стр.12 на анализа:

Европейската конвенция за трансгранична телевизия на Съвета на Европа, посочена като основание в българското решение, не може да бъде правно основание по три причини:

–отнася се само до телевизионни програми, защото обхватът на ЕКТТ не е актуализиран (за разлика от ДАВМУ, която включи и съдържание в платформи),

–Руската федерация не е страна по ЕКТТ,

–Постоянният комитет е неактивен от 2011 г., така че няма кой да приложи ЕКТТ.

От държавите, които не са дочакали регламентът и решението да влезат в сила, прибалтийските държави прилагат ДАВМУ/национално основание за телевизионни програми, няма мерки срещу Sputnik, доколкото видях, решението на Полша е само за телевизия, а Германия се позовава на липса на лицензия.

За европейските измерения на българското медийно законодателство

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Бележки за изказването ми в конференция с домакин ФЖМК – СУ по проблемите на обществените медии

Тезата на изказването: Предстои нормотворчество в областта на медиите. Националните законодатели в държавите от ЕС – когато създават законодателство в обществен интерес и вземат предвид националните специфики – следва да имат още предвид и двете външни правни рамки:

Международното право, вкл. Европейската конвенция за прата на човека и практиката на ЕСПЧ;
Правото на ЕС.

В противен случай ще слушаме в парламента твърдения, че може без медиен регулатор.

1. Динамика на законодателството

Законът е създаден през 1998 г.

За 24 години – промени в медиите – съответно промени в законодателството. Но и Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ДАВМУ) е от 1989 г., претърпяла е ревизии и дори преименуване. Динамиката не е порок, при бърз предмет има и бързо право.

Преобладаваща част от Закона за радиото и телевизията е национална транспозиция на ДАВМУ. Дори да се създаде изцяло нов медиен закон, примерно две трети от него е националната транспозиция на медийното законодателство на ЕС.

Съдът на ЕС също внася динамика, за България – важни решения на Съда на ЕС: от решението за мултиплексите по дело С-376/13 до решението за данъчното облагане на БНТ по дело C-21/20 .

2. Националният законодател има свобода да определи основни параметри на обществените медии и медийната регулация, например:

За обществените медии – брой, управление, начин на финансиране, източници на финансиране, продължителност на мандата на управленските органи, дали да има реклама в програмите на обществените медии и др.,
За регулатора – брой на регулаторите, брой на членовете, начин на формиране, начин на финансиране и др.

Но по някои въпроси следва да се съобрази – например

За обществените медии – обществената функция според Протокола от Амстердам (демократични, социални и културни потребности) и стандартите за държавната помощ според Съобщението за държавната помощ в електронните медии;
За регулатора – изискванията за независимост (чл.30 ДАВМУ) и изискването да прилага правото на ЕС.

3 Има ли европейски стандарти за обществените медии и медийния регулатор, които остава да бъдат съобразени? Да, има такива – някои са действащи в ЕС, други ще бъдат приети в следващите месеци:

а. Съобщението за държавната помощ за радиото и телевизията

Дава отговор на въпроса за определяне на размера на бюджетния трансфер за обществените медии в съответствие с правото на ЕС. Въвежда принцип „финансиране според обществената функция“. Това налага първо да бъде определено съдържанието на обществената услуга (функция, мисия) – а след това да се определят средствата в адекватен размер (нито недофинансиране, нито свръх финансиране).

Такъв опит е направен в ЗИД ЗРТ, който беше изготвен в РГ в широк състав в края на управлението на ГЕРБ. Този текст съдържа предложение в отговор на изискването до 31 март да се представи проект за съобразяване на ЗРТ със Закона за публичните финанси и да се въведе Съобщението за държавната помощ в радиото и телевизията.

По настояване на МФ в законопроекта се предвижда закриване на Фонд „Радио и телевизия“. Твърдеше се, че това е императивно изискване на Закона за публичните финанси. Става известно, че сега има промяна в позицията на МФ към фонда – ако това е вярно, има шансове фондът да се запази. Фондът не е източник на финансиране, той е само форма на организиране и управление на средствата от източниците, определени в закона.

б. чл.30 ал.4 ДАВМУ за финансирането на независимите регулатори също не е транспониран в окончателния текст на ЗИД ЗРТ, приет през 2020 г. (“Държавите гарантират, че националните регулаторни органи или служби разполагат с подходящи финансови и човешки ресурси и изпълнителни правомощия и пр.), този пропуск е добре да бъде отстранен.

в. предстои приемане на Законодателен акт за цифровите услуги – той решава въпроси, свързани със съдържанието онлайн, предимно в платформите, включително противодействието на дезинформацията в много големите платформи и препоръчването на медийно съдържание.

По повод препоръчването – и сега в Закона за радиото и телевизията (чл.8б) е въведена разпоредбата от ДАВМУ за видимост на съдържанието в обществен интерес – Съветът за електронни медии може да предприема мерки за достатъчна видимост на медийните услуги от общ интерес в съответствие с цели от общ интерес като медиен плурализъм, свобода на словото и културно многообразие.

г. предстои приемане на Европейски акт за свободата на медиите – вчера завърши общественото обсъждане. Очаквани теми – първо, прозрачността и независимостта (напр. контрол върху сделките на медийния пазар, прозрачност на собствеността върху медиите и измерване на аудиторията), второ, медиен плурализъм, вкл. чрез обществените медии, трето, справедливото разпределение на държавните ресурси (независимост на обществените медии, прозрачност и справедливо разпределение на държавната реклама и публичния ресурс, свързан с комуникационните стратегии по програмите на ЕС).

Реч за състоянието на Съюза през септември 2021 г.: „Информацията е обществено благо. Медийните компании не могат да бъдат третирани просто като бизнес. Тяхната независимост е от съществено значение. Европа се нуждае от закон, който да гарантира тази независимост – и Комисията ще изготви Закон за свободата на медиите през следващата година. Защитаването на свободата на медиите означава защита на нашата демокрация.”

Въпреки че конференцията (кръглата маса) беше продължителна, за няколко часа е трудно да се поставят въпросите, които трябва да се решават. ФЖМК ще публикува обобщение на дискусията.

За четене:

Един сравнителен материал на Европейската аудиовизуална обсерватория за обществените медии (изготвен с помощта на EBU) – с днешна дата. Могат да се гледат германски, френски, финландски и пр. модели на управление, но както беше казано днес – Финландия, на първо място по свобода на изразяване, няма толкова законови гаранции, колкото държавите на задни позиции – обаче е на първо място.

Съд на ЕС: телевизия, финансирана частично от държавния бюджет и частично от търговска дейност, и ДДС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Едно решение на Съда на ЕС от 16 септември 2021 г. по дело C-21/20 с предмет преюдициално запитване, постъпило в Съда на 17 януари 2020 г., в рамките на производство по дело Българска национална телевизия срещу Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика“ — София при Централно управление на НАП.

Спорът между БНТ и НАП възниква след данъчна ревизия за периода от 1 септември 2015 г. до 31 март 2016 г., при която данъчният орган отказва да признае право на пълен данъчен кредит на БНТ, и издава ревизионен акт, с който се установяват задължения на БНТ за внасяне на ДДС. БНТ обжалва по съдебен ред пред Административен съд София-град, който на свой ред отправя oтпpaвя запитване до Cъдa на ЕС за тълĸyвaнe нa paзпopeдби oт Директивата за ДДС.

16 Съгласно ЗРТ дейността на БНТ се финансира чрез субсидия от държавния бюджет, предназначена за подготовката, създаването и разпространението на национални и регионални предавания.
Размерът на субсидията се определя на базата на норматив за час програма, утвърден от Министерския съвет. Освен това БНТ получава целеви субсидии за придобиване и основен ремонт на дълготрайни активи по списък, ежегодно утвърждаван от министъра на финансите.
17 Дейността на БНТ се финансира и със собствени приходи от реклама и спонсорство, с остъпления от допълнителни дейности, свързани с телевизионната дейност, с дарения и завещания, с лихви и други приходи, свързани с телевизионната дейност.
18 До март 2015 г. БНТ е ползвала частичен данъчен кредит за всички свои покупки. След това тя прилага т.нар. метод на „директно алокиране“, като преценява изолирано всяка нейна покупка в зависимост от това дали е или може да бъде използвана за дейност с „търговски“ характер — като развлекателни предавания, филми и спортни предавания — или за дейност, свързана с изпълнение
на „обществените ѝ функции“ — като излъчване на парламентарен контрол, предаване на религиозни церемонии или на предизборни кампании. БНТ освен това приема, че дейността ѝ по
излъчване на телевизионни предавания е не „освободена доставка“ по смисъла на ЗДДС, а дейност, която не попада в обхвата на ДДС, и че в обхвата на този данък попада само дейността ѝ с „търговски“ характер.
19 В приложение на този метод БНТ ползва пълен данъчен кредит за покупки, които са използвани за „търговската“ ѝ дейност. Тя ползва частичен данъчен кредит за покупки, които са използвани едновременно за дейности с „търговски“ характер и за дейности, които нямат такъв характер.
20 След данъчна ревизия за периода от 1 септември 2015 г. до 31 март 2016 г., с ревизионен акт от 14 декември 2016 г. българските данъчни органи отказват да признаят право на пълен данъчен кредит за покупките на БНТ и установяват задължения на БНТ за ДДС за този период в размер на 1 568 037,04 BGN (български лева) (около 801 455 EUR), ведно с лихви.
21 Според данъчните органи рекламната дейност на БНТ подлежи на облагане, докато дейността ѝ по излъчване на програми е освободена от облагане. БНТ обаче нямала право на пълен данъчен кредит, защото било невъзможно да се определи дали покупките, извършени за целите на икономическата ѝ дейност, са предназначени за облагаеми с ДДС доставки или за доставки, които според посочените органи са освободени от ДДС. За тези покупки БНТ имала право на пълен данъчен кредит само ако дейностите по излъчване на спортни предавания, по създаване и излъчване на развлекателни програми и по излъчване на чуждестранни филми са финансирани изцяло с приходи за реклама, а не със субсидии от държавния бюджет. Настоящият случай не бил такъв.

22 С решение от 27 февруари 2017 г. директорът отхвърля жалбата, подадена от БНТ по
административен ред срещу ревизионния акт от 14 декември 2016 г.
23 Тогава БНТ обжалва това решение по съдебен ред пред запитващата юрисдикция,
Административен съд София–град (България).
24 Според тази юрисдикция за решаването на делото по главното производство е необходимо да се определи дали дейността по излъчване на предавания от БНТ, в качеството ѝ на обществен оператор, на който ЗРТ възлага специфични функции и който получава субсидии от държавния
бюджет, представлява доставка на услуги, извършена възмездно, по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС, но освободена от ДДС по смисъла на член 132, параграф 1, буква р) от тази директива, или този вид дейност не представлява облагаема доставка, която попада в обхвата на цитираната директива. Според същата юрисдикция отговорът на този въпрос ще позволи да се установи дали посочената дейност по излъчване следва да се отчита при определяне на правото на приспадане на данъчен кредит за облагаемите доставки, по които БНТ е получател.
25 Запитващата юрисдикция добавя, че в решение от 22 юни 2016 г., Český rozhlas (C-11/15, EU:C:2016:470), Съдът действително е разгледал въпроса дали дейността на националното чешко радио по радиоразпръскване, за която дейност радиото получава такси, плащани от лицата, които притежават или държат радиоприемник, представлява възмездно извършена дейност, но Съдът все още не се е произнесъл относно дейността на обществената телевизия, финансирана със субсидии от държавния бюджет.

26 Запитващата юрисдикция уточнява също, че в решение от 27 март 2014 г., Le Rayon d’Or C-151/13, EU:C:2014:185), Съдът се е произнесъл по въпроса дали извършено от национална здравноосигурителна каса плащане на обща сума попада в приложното поле на ДДС, но от това не
може да се изведе еднозначен отговор за целите на спора в главното производство.
27 По–нататък, ако следва да се приеме, че дейността на БНТ е двойствена, т.е. че включва както освободени, така и облагаеми доставки, запитващата юрисдикция се пита и дали на приспадане подлежи само частта от платения по получени доставки ДДС, която може да се счита за свързана с частта от дейността на БНТ, която има „търговски“ характер. Наред с това, в подобна хипотеза тази юрисдикция се пита по какви критерии би следвало да се определи обхватът на правото на приспадане.

28 При това положение Административен съд София–град решава да спре производството и да постави на Съда преюдициални въпроси.

Заключение на Генералния адвокат Szpunar

Като дава отрицателен отговор на основния въпрос, ГА отделя специално внимание на предлаганото тълкуване на БНТ за разграничаването на дейността на обществените радио- и телевизионни оператори, извършвана в обществен интерес, и търговската им дейност за данъчни цели:

Предлаганото тълкуване от БНТ

54. БНТ излага в своето становище интересно виждане за това разграничаване. Ако правилно разбирам нейната позиция, БНТ счита за търговска дейност излъчването на всички предавания, които според нея привличат зрители, позволявайки по този начин да се продава ефирно време за реклами. Става въпрос най-вече за излъчване на спортни събития, чуждестранни филми или развлекателни програми. Въз основа на това в периода, за който се отнася главното производство, БНТ приспада изцяло платения и дължимия ДДС върху елементите от разходите за излъчване на тези предавания. Излъчването на останалите видове предавания според БНТ обаче се извършва в рамките на обществената мисия и като такова не подлежи на облагане с ДДС.

55. Според мен тази позиция обаче е погрешна поради две причини.

56. Първо, възприетото от БНТ разделяне на предаванията на носещи и неносещи приходи от реклама според мен е произволно и не непременно съответстващо на реалността. Лесно е да се посочат категории предавания, които par excellence отговарят на критерия за обществена мисия, като в същото време събират обикновено много зрители и са идеален „носител“ на реклами — например информационните предавания. Категории предавания, които БНТ отнася към търговските, обаче е напълно възможно да се отнесат към дейността на обществените радио- и телевизионни оператори, извършвана в обществен интерес. Този интерес всъщност е свързан с „демократичните, социалните и културните потребности на […] общество[то]“, а тези потребности обхващат и области като киното, спорта или забавата.

57. Второ, предлаганият от БНТ метод за класифициране на предоставяните от нея услуги не отчита фактора, на който се основава системата на ДДС, а именно връзката между, от една страна, придобиваните стоки и получаваните услуги от данъчнозадълженото лице за нуждите на неговата дейност и от друга страна, облагаемата доставка на стоки или услуги, която извършва в рамките на тази дейност. С други думи, за да може придобиваните стоки и получаваните услуги от данъчнозадълженото лице на предходен етап от търговския оборот да се считат за използвани за целите на неговата дейност, разходите за съответното им придобиване или получаване по принцип трябва да бъдат съставен елемент от цената по облагаемите сделки, извършени от това данъчнозадълженото лице на следващ етап от търговския оборот.

Съдът на ЕС:

1) Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006
година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се
тълкува в смисъл, че дейността на национален обществен телевизионен доставчик по
предоставяне на аудио–визуални медийни услуги на зрителите, която е финансирана
от държавата под формата на субсидия и за която зрителите не заплащат такси за
телевизионното излъчване, не представлява доставка на услуги, извършвана
възмездно, по смисъла на тази разпоредба.

Доставката на услуги е извършена „възмездно“ само ако между доставчика и получателя съществува правоотношение, в рамките на което се правят взаимни престации, като полученото от доставчика възнаграждение представлява действителната равностойност на определяема услуга, предоставена на получателя (31).
От споменатите услуги се ползват не лица, които могат да бъдат ясно идентифицирани, а всички потенциални зрители. В допълнение, размерът на съответната субсидия се определя на базата на норматив за час програма, без въобще да се вземат предвид самоличността и броят на ползвателите на предоставяната услуга.(37)

2) Член 168 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че националният
обществен телевизионен доставчик може да приспадне платения по получени
доставки данък върху добавената стойност (ДДС) за покупките на стоки и услуги,
използвани за нуждите на неговите дейности, които дават право на приспадане, и че
не може да приспадне платения по получени доставки ДДС за покупките на стоки и
услуги, използвани за нуждите на неговите дейности, които не попадат в приложното
поле на ДДС. Държавите членки следва да определят методите и критериите за
разпределяне на сумата на платения по получени доставки ДДС между облагаеми
сделки и сделки, непопадащи в приложното поле на ДДС, като отчитат целта и
структурата на тази директива, спазвайки принципа на пропорционалност.

Отнета лицензията на RT в Обединеното кралство

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Прессъобщение на британския регулатор:

Ofcom отне лицензията на RT за разпространение на програмата в Обединеното кралство с незабавно действие.

Не смятаме носителя на лицензията за RT – ANO TV Novosti – годен и подходящ (fit and proper) да притежава лицензия за разпространение в Обединеното кралство.

Днешното решение идва на фона на 29 текущи разследвания от Ofcom относно дължимата безпристрастност на новините и отразяването на актуалните предавания на руската инвазия в Украйна. Обемът и сериозният характер на въпросите, повдигнати в рамките на толкова кратък период от време, предизвикват голяма загриженост – особено като се има предвид историята на спазването на правилата на RT, глобена с £200 000 за предишни нарушения на безпристрастността.

В този контекст започнахме разследване, за да определим дали субектът ANO TV Novosti отговаря на изискванията да има лицензия. Това разследване взе предвид редица фактори, включително отношенията на RT с Руската федерация:

RT се финансира от руската държава, която наскоро нахлу в съседна суверенна държава.
Новите закони в Русия ефективно криминализират всяка независима журналистика, която се отклонява от собствената новинарска история на руската държава, по-специално във връзка с инвазията в Украйна.

Предвид тези ограничения изглежда невъзможно за RT да спазва правилата за надлежна безпристрастност на нашия Кодекс при тези обстоятелства.

RT в момента не е в ефир в Обединеното кралство в резултат на санкциите, наложени от ЕС след началото на инвазията в Украйна. Ние приемаме сериозно значението в нашето демократично общество на правото на радио- и телевизионния оператор на свобода на изразяване и правото на публиката да получава информация и идеи без неправомерна намеса. Ние също така приемаме сериозно значението на поддържането на доверието на публиката и общественото доверие в регулаторния режим в областта на радиото и телевизията на Обединеното кралство .

Като вземем предвид всичко това, както и нашите непосредствени и повтарящи се опасения относно съответствието с правилата, ние стигнахме до заключението, че RT не може да бъде отговорен телевизионен оператор при настоящите обстоятелства. Поради това Ofcom отнема незабавно лицензията на RT за излъчване.

Decision to revoke licence – ANO TV Novosti (PDF, 317.2 KB)

Към казаното от регулатора:

Като четем – нека и да се учим. Специално британският регулатор – дано и в бъдеще остане така, в контекста на съобщения, че преживява трудности – досега показва независима, смислена, подредена и балансирана регулация в добро сътрудничество със саморегулаторни механизми. Отнемането на лицензията става след 29 разследвания за нарушения на закона!

Това ми се струва важно.