Monthly Archives: April 2022

Как се пише: скречпостер, скреч-постер или скреч постер?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – скречпостер, мн.ч. скречпостери, защото това е сложно съществително име, чиито съставни части са от чужд произход и първата от тях не се употребява като самостоятелна дума в българския език (англ. scratch). Скречпостерът с 42 вида бира е чудесен подарък за ваши приятели или близки – любители на кехлибарената […]

Freedom House: Доклад за политическите и гражданските права 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

България, Свобода на изразяване

Конституцията защитава свободата на изразяване, включително на печата, но журналистите са изправени пред заплахи и натиск от частни собственици или от ръководството на обществените медии. Въпреки че медийният сектор остава плуралистичен, много медии зависят от финансовото подпомагане от държавата (чрез реклама), което на практика води до натиск за публикуване  на благоприятни за правителството материали. Собствеността на медиите остава непрозрачна.

Светлин на 15

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Преди 15 години Краси ми показа през стъкления портал на родилното как изглежда щастието, надеждата и бащината гордост.

Днес първородният ми син Светлин навършва още една година, с размах опознава, конфронтира и превзема света.

Честит рожден ден, Светко, да си жив и здрав, щастлив и дръзновен! И да знаеш, че винаги ще имаш някъде до теб опората на мама и тати, когато имаш нужда от нас! Пък ние ще се опитваме да не сме досадни. :)

Как се пише: опулвам (се), опуля (се) или упулвам (се), упуля (се)?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише опулвам (се), опуля (се). В началото тя опулва очи изумена, после се взира невярващо в телевизора. Гостът се опули от изненада и едва прекрачи прага.

Как се пише: финансово-счетоводен или финансовосчетоводен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише полуслято – финансово-счетоводен, също и финансово-счетоводна, финансово-счетоводно, финансово-счетоводни. Полуслято се пишат сложните прилагателни имена, чиито съставни части са в равноправно отношение помежду си (финансов и счетоводен < финанси и счетоводство). Главният счетоводител организира, планира, ръководи и контролира цялостната финансово-счетоводна дейност на фирмата. Всички финансово-счетоводни услуги, които предлагаме, се извършват съобразно […]

За прозрачност на действителните собственици

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изявление, подписано от 127 водещи организации  и журналисти,   призовава институциите на Европейския съюз и държавите-членки: действайте сега и отворете за обществеността всички регистри на компании за установяване на  действителните собственици в Европейския съюз! Това е от решаващо значение за разкриването на активи и пари на руски олигарси в ЕС.

Ние сме дълбоко ужасени от нахлуването на Путин в Украйна и нарушаването на върховенството на закона, правата на човека и държавния суверенитет. Подкрепяме Европейския съюз в колективното заемане на силна позиция за защита на демокрацията и нашите общи ценности. Наложените санкции – замразяване на активи, възпрепятстване на финансови транзакции и затваряне на финансови пазари – които са насочени срещу руски олигарси, бизнесмени и компании, подкрепящи или печелещи от режима на Путин, са важна стъпка. И все пак, за да бъдат наложени ефективно тези санкции, трябва да бъде въведена стабилна и прозрачна система за компаниите и действителната собственост. Имаме нужда от тази прозрачност също така, за да предотвратим вграждането на мръсни пари в нашите икономики в бъдеще.

Директивата за отворени данни от 2019 г. призовава информацията за собствеността на компаниите да бъде свободно достъпна във формат на отворени данни. Поради това буди голямо безпокойство фактът, че Комисията все още не е приела законодателство за прилагане. Това означава, че държавите-членки нямат насоки как да отворят своите фирмени регистри, което на практика блокира прозрачността на собствеността на компаниите в целия ЕС. Това пряко подкопава ангажимента за прозрачност, договорен от държавите-членки в Съвета и евродепутатите в Парламента.

По отношение на прозрачността на действителната собственост, ЕС направи пробив с приемането през 2018 г. на Петата директива за борба с изпирането на пари, която изисква създаването на публично достъпни регистри на действителните собственици. В действителност  някои държави все още не са създали тези регистри. Там, където съществуват тези регистри, често има бариери за публичен достъп, тъй като Директивата позволява това,  като много от държавите установяват такси, които са далеч извън възстановяването на разходите, и регистрация  – с което  сериозно ограничават обществения достъп.

Резултатът е, че журналистите, гражданското общество, бизнесът и дори трансграничните правоприлагащи органи нямат достъп до данните, от които се нуждаят. В момента това означава, че е трудно да се получи информация, която е от решаващо значение за откриване и разследване на компании и активи, свързани с режима на Путин. Липсата на прозрачност на собствеността на компаниите е това, което позволява на олигарсите да укриват и перат парите си на първо място, като в резултат купуват активи и политическо влияние в ЕС.

Ние знаем какво трябва да се направи – имаме нужда от система за прозрачност на компаниите и действителната собственост в ЕС. Дания, Латвия, Обединеното кралство и Украйна ни показаха, че е постижимо отварянето на регистри на компании и действителни собственици. Времето ни да действаме отминава, нека действаме сега, преди да е станало твърде късно!

Призоваваме институциите на Европейския съюз да:

  • осигурят прозрачност на регистрите на фирмите и действителните собственици, публикувани като безплатни и отворени данни, в целия ЕС, както чрез Директивата за отворените данни, така и чрез Пакета за борба с изпирането на пари;
  • дадат приоритет на законодателството за прилагане на Директивата за отворените данни, като гарантирате, че той изисква пълен публичен достъп до информация за собствеността на компаниите като отворени данни, в съответствие с буквата и духа на директивата.

Призоваваме членовете на Европейския парламент да:

  • изразят загриженост пред Комисията относно липсата на действие и да настояват ЕК да продължи незабавно с прилагането на Директивата за отворените данни, като гарантира, че правилата, изискващи пълна прозрачност на собствеността на компаниите, са въведени възможно най-скоро.

Призоваваме държавите-членки на ЕС да:

  • отворят фирмени регистри като отворени данни, с безплатен достъп и неограничена повторна употреба;
  • създадат публично достъпни регистри на действителната собственост, където те все още не са създадени, и всички държави-членки   да предоставят безплатен и неограничен достъп до тези данни.

Няма съмнение, че без прозрачност на собствеността не може да се приложи ефективно и санкционния механизъм.

Кремълската пропаганда у нас

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По отношение на концентрацията на директно или индиректно свързани с Русия пари, България се намира някъде около средното за региона, както онези западно-европейски държави, които не представляват „предпочитан вход“ за руски капитали в европейската икономика.

Трябва да се знае обаче, че инструментите, които Кремъл ползва за влияние върху националните политики са много по-ефективни в България, поради два фактора –

  • силни дефицити в управлението, свързани с високи нива на политическа корупция, и
  • наследени от миналото мрежи на влияние, дълбоко вплетени в икономиката, политиката, правораздавателната система и сектора за сигурност.

Много от примерите са известни, но искам да спомена конкретен – в един период от около 2 години, международните корпоративни бази данни показваха, че нашият най-голям телеком – БТК е с краен собственик правителството на Руската федерация. По това време – много повече отколкото в момента, БТК осигуряваше свързаност на ключови държавни институции. Всеки сам може да прецени дали това е представлявало уязвимост – и политическа и икономическа.

Специфичен интерес през последните пет години за нас представлява например медийният сектор и по-точно какви са взаимовръзките между (про)руската дезинформация и пропаганда в медиите и инструментите за контрол върху редакционните политики.

Тук в много по-малка степен, отколкото при другите икономически сектори, става дума за собственост. Много по-често това са други инструменти и механизми, които се проследяват по-трудно.

  • Сред тях попада финансирането през рекламни бюджети, идващи както от свързани с Русия бизнеси, така и от държавни институции, които „възнаграждават“ определени редакционни политики с публични средства.
  • Или договорите за препредаване и представителство на руски медии. За тях още през 2018 г. описахме в един от докладите ни, как правата за излъчване на три руски канала се държат от фирми, които според собствените им финансови отчети би трябвало да са в технически фалит от години, защото нямат никакви декларирани доходи, но въпреки това продължават да съществуват на пазара.

Така че може да се търси както проследяване, така и определяне на степента на влияние, дори и разчитайки само на публично достъпни данни и информация. А в много по-голяма степен това важи при евентуално разследване и анализ със средствата на съответните държавни институции.

Тодор Галев, директор по научната дейност на Центъра за изследване на демокрацията, пред Фактор.бг

Още по темата в Капитал

Три съдебни решения по повод Предаването на Карбовски по ТВ7

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интересът към Мартин Карбовски достигна пик във връзка с номинирането му от ИТН за член на СЕМ.  Звучи като шега, като провокация, като покана за бартер – и предизвика протести, след което Карбовски оттегли кандидатурата си.

Свободна Европа по темата

Решенията (диспозитивите, накрая файл с пълните тестове) по делото за публикацията Гейове – фашисти в Лентата:

СРС

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. по отношение на Р. С. С., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място],  [улица], ет. .., че поради подаден от Р. С. С. срещу М. К. Б., с адрес: [населено място],  [улица], ет… , ап. .., сигнал за защита от дискриминация до Комисията за защита от дискриминация, М. К. Б., с адрес: [населено място],  [улица], ет. .., ап. .., е извършил дискриминация под формата на преследване по смисъла на т. 3, б. „а” от ДР на ЗЗДискр, вр. с чл. 5 ЗЗДискр. в предаване „Предаването на К.”, излъчено на 12.01.2014 г. по ТВ7, като чрез своите изявления в предаването е злепоставил образа и доброто име на Р. С. С. и по този начин го е поставил в по-неблагоприятно отношение от всички останали лица, които не са предприели действия за защита от дискриминация.

СГС

Ищецът е доказал в достатъчна степен факта на различно третиране посредством специалната форма преследване и не е необходимо да посочва конкретни лица, в сравнение с които е бил третиран различно. Сравнителят в антидискриминационното право е всякога хипотетичен и е лице/ лица, които или не са носители на защитения признак в основната форма на дискриминация или не са предприели действия за защита от дискриминация във формата преследване. В настоящото производство са наведени достатьчно доказателства, с които се установява, че различно третиране е налице.

ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС.

ВКС

При твърдения на ищеца, че негативното му представяне и по-неблагоприятно положение е резултат от различното му третиране в сравнение с всички онези лица, които не са били обект на публично стигматизиране посредством предаване, водено от ответника, но се основава на изявленията и обидните квалификации в проведен разговор в телевизионно предаване, не може да се приеме, че действията на ответника осъществяват „преследване“ по смисъла на т.3, б.„а” от ДР на ЗЗДискр, във връзка с подадения сигнал в Комисията за защита от дискриминация, тъй като чрез него се упражнява правото на мнение и свобода на изразяване, която е еднаква за всички граждани, без оглед на това, дали са били засегнати непремерено лица, по отношение на които са налице защитените признаци по чл.4, ал.1 ЗЗДискр.

Както е изяснено в съдебната практика на Върховния касационен съд, когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България и свободата да се изразява мнение не е била използвана, за да се увреди доброто име на другиго, журналистическите твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани журналистически мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение е изключена само в случаите, при които според чл.39, ал.2 КРБ правото да се изразява мнение и разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Извън тези ограничения журналистите и медиите могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността или не осъществяват състав на престъпление. Оценъчните съждения не могат да бъдат проверявани дали са верни – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства. Могат да бъдат проверявани фактическите твърдения – ако те са верни, не се носи отговорност, дори да позорят адресата на публикацията, а ако са неверни – отговорността е за всички причинени вреди, поради липсата на достоверност на разпространената информация.

ОТМЕНЯ решение № 8055 от 20.12.2018 г. по в.гр.д. № 1476/2018 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 27.04.2017 г. по гр.д. № 24475/2016 г. на Софийски районен съд и вместо това:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. С. С. срещу М. К. Б., на основание чл.71, ал.1 ЗЗДискр.

“Негативните оценки не  пораждат отговорност, ако не засягат достойнството”, казва ВКС. В решението на СРС може да се  прочете  разговора на Карбовски с Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков и да се прецени засяга или не засяга достойнството.

Трите съдебни решения по делото за Предаването на Карбовски по повод статията  Гейове – фашисти

Политически некоректно, Волгин, официални оценки

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Направеният фокусиран мониторинг на предаването „Политически некоректно“ в програма ХОРИЗОНТ на 10 април 2022 г. констатира, че сюжетът за уж заловените от украински  националисти два чуждестранни кораба, единият от които е с български моряци на борда, се развива като дезинформация, тиражирана от БНР. Лидерът на опозиционната парламентарна партия ВЪЗРАЖДАНЕ Костадин Костадинов едновременно опровергава и потвърждава тази фалшива новина като я използва да изтъкне своята лична грижа за съдбата на моряците. Той съобщава, че е говорил с премиера, който отрича разпространеното от руски източници, но въпреки това представя сценарий как капитанът е заплашен с оръжие и може да не казва истината по телефона. По този начин в рамките на предаването се тиражира дезинформация.
Следва да се отбележи, че в емисията новини на БНР в 13:00 ч., като първа новина се отричат твърденията на руски медии за заловените кораби. Министерството на външните работи заявява за БНР, че моряците са добре и поддържат непрекъсната връзка с тях.


На базата на направения мониторинг, не са констатирани нарушения на Закона за радиото и телевизията. По отношение на професионалните журналистически стандарти се установява отклонение от задължението за предоставяне на точна и проверена информация, без преднамереност, както и придаване на излишна сензационност при отразяването на престъпление и насилие. В този смисъл може да се изпрати писмо до Комисията по журналистическа етика към Националния съвет за журналистическа етика за произнасяне по компетентност относно спазването на т. 1.1.1. и т. 2.6.4 от Етичния кодекс на българските медии.

Мониторингът намира и нарушение на Правилника за редакционната дейност на БНР1 (в сила от 01.02.2022 г.). Съгласно действащите вътрешни правила на обществената медия, в редакционната дейност журналистите и нещатните сътрудници на БНР се задължават да съблюдават следните принципи (неизчерпателно): обективност, безпристрастност и балансираност (5.3), точност,

достоверност и недопускане на дезинформация (5.4).

Това е _Доклад от 15 април 2022 г.   относно предаването „Политически НЕкоректно“, излъчено на 10 април 2022 г. в програма ХОРИЗОНТ на БНР с водещ Петър Волгин. Повод е – както може да се види и от доклада – информацията за хода на военните действия, която е непроведера и в последна сметка невярна.

От сайта на СЕМ:

Фокусиран тематичен мониторинг за войната в Украйна на актуално-публицистични предавания в програма ХОРИЗОНТ на БНР в периода 24.02.-15.03. 2022 г.

Фокусиран тематичен мониторинг за войната в Украйна на актуално-публицистични предавания в програма БНТ1 на БНТ в периода 24.02.-15.03. 2022 г.

Доклад относно предаването „Политически НЕкоректно“, излъчено на 10 април 2022 г. в програма ХОРИЗОНТ на БНР

За  обсъждането на същото предаване от Програмния съвет на БНР  и налагане на дисциплинарно наказание

От сайта на БНР:

П о повод повдигнатата тема за “единствената гледна точка” има становище на Комисията за журналистическа етика, в което между другото се казва:

КЖЕ смята, че аудиторията следва да бъде информирана за гледната точка и тезите на Кремъл, но  винаги в контекст и пропагандата трябва да бъде представяна именно като пропаганда, подкрепена с аргументи и факти. Съмнението, което е присъщо за журналистите, следва да бъде запазено. Ако липсва контекст,  българските медии се  превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на пропагандата, идваща от Кремъл.

Относно предсрочното прекратяване на мандата на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съветът за електронни медии намира, че не е налице нито една от хипотезите за предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор на национален обществен доставчик на медийни услуги, т.е. липсват законови основания за предсрочно прекратяване на мандата на г–н Кошлуков като генерален директор на БНТ.

Отговор на СЕМ  до председателя на Комисията по културата и медиите в НС относно предсрочното прекратяване на мандата на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков