Европейски съюз за радио и телевизия – две графики:
Пълен текст на доклада (изисква регистрация)
Днес е публикуван доклад за състоянието на свободата на изразяване в държавите-членки на Съвета на Европа за 2021 г.
Този годишен преглед, базиран на констатациите на органите на Съвета на Европа и механизмите за наблюдение, е фокусиран върху правните гаранции за свобода на изразяване, гаранции за безопасността на журналистите, независима и плуралистична медийна среда.
В светлината на нахлуването в Украйна от Руската федерация и продължаването на руската агресия срещу Украйна, наблюдателите за свободата на изразяване и свободата на медиите към ООН (ООН), Африканската комисия по правата на човека ( ACHR), Междуамериканската комисия за правата на човека (ItACHR) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) публикуваха следното съвместно изявление:
Ние колективно осъждаме нахлуването и продължаващата агресия срещу Украйна, нейния суверенитет и териториална цялост от Руската федерация. Действията на Руската федерация нарушават международното право и общите ангажименти на ООН, ОССЕ, ITACHR и ACHR и самите принципи, на които се основават нашите организации.
Възмутени сме от продължаващите зверства и произтичащите от това тежки човешки права и хуманитарни кризи, които имат огромно пагубно въздействие върху живота, безопасността и благосъстоянието на цивилните. Ние сме солидарни с народа на Украйна в тези трудни времена.
Припомняме, че именно по време на война и въоръжени конфликти правото на свобода на изразяване и свободен достъп до информация трябва да бъде енергично защитавано, тъй като то е инструмент за насърчаване на траен мир, разбиране на естеството на конфликта и гарантиране на отговорност .
Във връзка с това в изявлението се подчертава следното:
първо, ние сме дълбоко загрижени за безопасността на журналистите, медийните работници и свързания с тях персонал в Украйна, които изпълняват работата си при безпрецедентни условия и сега са изложени на много висок риск. Припомняме, че според международното хуманитарно право по време на въоръжен конфликт журналистите се считат за цивилни и като такива трябва да им бъде предоставена защита. Атака за убийство, раняване или отвличане на журналист представлява военно престъпление.
второ, разтревожени сме от съобщенията, че медиите и интернет инфраструктурата на Украйна може да бъдат цел на атаките на руските сили в опит да нарушат достъпа до информация, включително чрез кибератаки. Призоваваме за приемане на всички възможни мерки за защита на медиите, медийните организации и интернет инфраструктурата от атаки.
Трето , ние подчертаваме, че пропагандата за война и националната омраза, която представлява подбуждане към дискриминация, враждебност или насилие, са дълбоко вредни и забранени съгласно член 20 от Международния пакт за граждански и политически права. Призоваваме Руската федерация да се въздържа от тези незаконни практики.
Четвърто , ние сме загрижени от разпространението на дезинформация относно конфликта в Украйна в руските държавни медии. Въпреки това вярваме, че дезинформацията не може да бъде преодоляна чрез блокиране или забрана на медии. Всяко ограничаване на свободата на изразяване трябва да зачита стриктно теста за законност, легитимна цел и необходимост и пропорционалност. Решението на ЕС да забрани две руски държавни медии може да е непропорционален отговор на дезинформацията. Освен това то се използва като претекст за допълнително затваряне на независими медии в Руската федерация. Насърчаването на достъпа до разнообразна и проверима информация, включително осигуряване на достъп до свободни, независими и плуралистични медии, е по-ефективен отговор на дезинформацията.
Пето, ние вярваме, че ерозията на правото на свобода на изразяване и други човешки права за продължителен период от време и заглушаването на критичните гласове в Руската федерация са допринесли за създаването на среда, която улеснява войната на Русия срещу Украйна. Разтревожени сме от цензурата и потискането на несъгласните и плуралистичните източници на информация и мнения в Руската федерация, включително блокирането на платформи за социални медии и новинарски уебсайтове, прекъсване на услугите от чуждестранни доставчици на съдържание и услуги, масово етикетиране на независими журналисти и медии като „чуждестранни агенти“, въвеждане на наказателна отговорност и лишаване от свобода до петнадесет години за разпространение на т. нар. „фалшива“ информация за войната в Украйна или поставяне под съмнение руски военни действия в Украйна или просто отстояване на мир или дори споменаване на думата „война“.
Шесто , отбелязваме, че войната в Украйна усили рисковете от разпространението на дезинформация и подбуждане към насилие и омраза, както и ограниченията на законната реч в цифрови и социални медийни платформи в резултат на техните бизнес модели, политики и практики. Призоваваме за засилване на надлежната проверка и оценка на въздействието, свързани с правата на човека, отчетността, прозрачността и еднаквото и последователно прилагане на политиките за защита на правата на всички потребители.
(със съкращения, пълният текст може да се прочете тук)
*
В същата посока е и позицията на Европейската организация за цифрови права EDRI, оповестена преди месец:
В отговор на войната на Руската федерация срещу Украйна – и като част от по-широк пакет от икономически и финансови санкции – Съветът на Европейския съюз реши едностранно да забрани излъчването или разпространението на съдържание от контролирани от руските държавни медии в ЕС, като не само се забранява на операторите да излъчват съдържание чрез традиционни телевизионни канали, но също така и да „дават възможност, улесняват или по друг начин допринасят за излъчването на всяко [RT, Sputnik] съдържание […] по всякакви средства като кабел, сателит, IPTV, интернет услуги, интернет платформи или приложения за споделяне на видео“.
European Digital Rights (EDRi) счита, че широкият обхват на тази забрана за медиите създава опасен прецедент за едностранна намеса в цифровата информационна среда.
Първо, доставчиците не могат (и не трябва да са задължени) да знаят цялото съдържание, предавано чрез техните системи. Всъщност правото на Съюза, като Директивата за електронната търговия и предстоящия Законодателен акт за цифровите услуги, изрично изключват обща отговорност за онлайн посредниците за такива случаи. В противен случай подобни правила за отговорност биха принудили посредниците да разработват и внедряват автоматизирани технологии за филтриране и премахване на съдържание, което би имало катастрофални последици за основните права на хората в ЕС, по-специално свободата на изразяване и достъп до информация.
На второ място, дори в контекста на война, мерките с толкова далечни последици за основните права трябва поне да бъдат предприети с демократичната легитимност, която може да осигури само Европейският парламент. Както допълнително поясняват Bits of Freedom, Съветът на ЕС, тоест държавите взеха решението (Council Decision (CFSP) 2022/351 of 1 March 2022). Демократичният контрол е изключително важен. Той гарантира, че правителствата не могат да злоупотребяват с властта си, помага за подобряване на качеството на законодателството и придава легитимност. По време на криза може да се окаже, че внезапно се налагат широкообхватни мерки – но дали такива мерки са необходими, трябва да се реши демократично.
Тази забрана на ЕС трябва да отговаря на стандартите за законност, легитимност, пропорционалност и необходимост, които международното право за правата на човека изисква за тези сценарии. Това включва необходимостта от ясно ограничаване във времето на обхвата на приетите мерки, които са в обхвата на това изявление.
И накрая, според нас политиките на ЕС трябва да се съсредоточат върху предоставянето на подкрепа за независими медии и журналисти в Русия и Украйна и осигуряване на свободен трансграничен поток на новинарски репортажи. Това включва предоставяне на финансова подкрепа за технологии за преодоляване на цензурата като мрежата Tor.
*
Позициите на ОSCE u EDRI не съвпадат с някои широко разпространявани в България позиции за необходимостта от включване в предаванията на “всички гледни точки” чрез предаване на речи и изказвания на президента Путин и директно поддържащи агресора местни политици, знаменитости или т. нар. анализатори.
Те само призовават общоприетите демократични медийни стандарти да не се дерогират безпричинно и непропорционално.
Накрая, ако има мнение, че Съветът за електронни медии не е приложил коректно ограничителни мерки по отношение на прокремълската пропаганда, от това не следва, че не трябва да се прилагат ограничителни мерки, а само че добре и в детайли трябва да се познават стандартите.
На 3 май 2022, тази година на самия ден на свободата на медиите, стана известен годишният доклад 2022 на Репортери без граници.
Докладът се придружава от подреждане на държавите според степента на свобода. Именно това подреждане е източникът на числа като 112 (за 2021 година) и 91 (за 2022 година) – това е мястото на България в подреждането на Репортери без граници.
Водещите: отново №1 е Норвегия, отново следват Дания, Швеция, Естония, Финландия.
България е класирана с 21 позиции напред и вече заема 91 място. Има нов последен от ЕС – Гърция.
Могат да бъдат посочени две основни причини за този скок в класацията:
И двете са външни за медийния сектор. Така че скок в класацията реално не означава скок в качеството на журналистиката. Да не бързаме с изводите.
Оценката на Репортери без граници започва със следното – станало традиционно – твърдение: Свободата на медиите в една от най-бедните и най-корумпирани държави в Европейския съюз е крехка и нестабилна.
Напоследък започнах да блокирам профили във Фейсбук. Не съм длъжен да чета всякакви глупости от хора, които не са добре. Алгоритмите на сайта не успяват да ги филтрират според интересите и харесванията ми и започват да ми ги натрапват – блокиране.
След едно-две помитания под русофилски, въZраждански и подобни публикации, тоя сайт отново става за четене.
Блокирайте и вие!
Плъзват пак и нови, но пак казвам – никой не ви задължава да четете всичко, което ви изсипва фейсбук. Бъдете критични и оформяйте feed-а си, това не е еднопосочна медия. Не е телевизия.
Има фабрики за тролове, това е организирана дейност. Безмислено е да оставяте всичко, за да имало било плурализъм и да виждате критични мнения и т.н. Не е плурализъм – пропаганда е и не е нужно да се оставяте да ви облъчват.
Блокирайте тролове и денят ще е с една идея по-добър.
На заседанието си но 15 март 2022 Комисията за журналистическа етика обсъди някои въпроси, свързани с журналистическото отразяване на войната в Украйна за целите на новините и актуалната публицистика.
В резултат са приети следните становища, публикувани на сайта, където КЖЕ оповестява решенията и становищата си.
КЖЕ взе предвид няколко случая, в които чрез видео материали и снимки са показани на света изпитанията, но и героизма на деца в условията на войната. Снимки на деца стават символ на опустошението и ужаса на войната. Историята на десетгодишния Хасан, който пропътува сам стотици километри, за да намери сигурност при родственици в Словакия, е на първите страници на големите световни медии.
Макар че всеки отделен случай трябва да се прецени отделно, КЖЕ намира, че стандартът за защита на децата и съображенията срещу публикуване на снимки и видео, на които те са разпознаваеми, в отделни случаи е възможно да отстъпят място на съображенията за показване на истината за войната такава, каквато е, след задълбочена преценка на редакцията, и снимки на деца е възможно по изключение да бъдат публикувани.
КЖЕ взе предвид зачестили случаи на форуми под публикации на качествени медии, преднамерено атакувани от тролове. Все по-често има опити за превземане и овладяване на форуми от тролове и агресивни посетители. Това явление е отразено в научни доклади, разкриващи превземането на форумите на определени големи демократични европейъски медии, за да попречи на нормалното функциониране на форумите и да създаде видимост за несъществуващи и деформирани обществени нагласи към предмета на публикациите.
Превзетите форуми под публикации за войната в Украйна станаха причина за призиви в социалните мрежи подобни форуми да бъдат затворени.
КЖЕ вече е имала повод в решенията си да изрази становище, че – макар че става дума за съдържание, създадено от трети лица – според практиката на Европейския съд за правата на човека отговорността за съдържанието на форумите в определени случаи се носи от медиите – според решението по делото Delfi v Estonia това важи за реч на омразата и призоваване към насилие. В други случаи, като например по делото Høiness v Norway, ЕСПЧ приема, че коментарите не представляват реч на омразата или подбуждане към насилие, има изградена система за модериране, един от коментарите дори е изтрит по собствена инициатива на изданието, което е действало по подходящ начин и не следва да носи отговорност.
Като подчертава, че това е индивидуално решение в рамките на редакционната свобода на всяка медия, КЖЕ принципно смята, че пространства за дискутиращи общности следва да има и електронните медии трябва да се положат усилия за това.
КЖЕ призовава изданията да действат по подходящ начин, включително със съвременни автоматизирани средства, където е възможно, за да предпазят аудиторията си от деструктивното влияние на троловете.
Комисията ще наблюдава този процес и при необходимост ще излезе отново със становище.
КЖЕ взе предвид, че в национални и други медии гледната точка на официален Кремъл се представя наред и равнопоставено с гледната точка на представителите на държавата Украйна, срещу която се осъществява непредизвикана агресия с военни средства.
Подобно на разбирането за медиен плурализъм по време на COVID пандемия, когато мнението на отричащите съществуването на пандемията и на антиваксърите беше представяно наред и равностойно с гледната точка на съвременната наука за необходимостта от средства за защита, и сега автори на медийни публикации и водещи на акутални предавания дават простор на пропагандни тези на агресора от Кремъл, засягащи правото на украинците на собствена държава, ролята на ЕС и НАТО, конспиративни теории за „поети ангажименти, които НАТО нарушава с разширяването си на изток“ и пр., с аргумента за „различните гледни точки“.
КЖЕ смята, че аудиторията следва да бъде информирана за гледната точка и тезите както на Украйна, така и на агресора Кремъл, но представянето на пропагандните тези трябва да става винаги в контекст. При липса на контекст медиите се превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на дезинформация и пропаганда за война, идваща от официалните руски институции. Пропагандата трябва да бъде представяна именно като пропаганда и на хибридните тези да се противопоставят аргументи и факти.
Съмнението, което е присъщо за журналистите, следва да бъде запазено. Събитията, свързани с войната в Украйна, трябва да бъдат отразени с максимална прецизност и вярност към фактите и в адекватен контекст. Медиите следва да не дават трибуна на лица, които фалшифицират и представят превратно фактите. От водещите се очаква съсредоточеност в живите предавания, за да не допуснат нахлуване на пропаганда и дезинформация под формата на „друга гледна точка“, а от екипите се очаква своевременна реакция на дезинформацията с факти.
КЖЕ напомня, че член 20 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) съдържа важно изключение от правото на свобода на изразяване – забрана на пропагандата на война. Медиите следва да имат предвид и Наказателния кодекс, който предвижда престъпления като: пропаганда за война (чл.407), подстрекателство към война (чл.408) и оправдаване, отричане и грубо омаловажаване на извършено престъпление против мира и човечеството (чл.419а).
*
Третото становище е провокирано от множество изказвания по темата за отразяване на позициите на агресора във войната, не на последно място и в светлината на санкционния механизъм на ЕС.
За съжаление български медии продължават отразяване на събитията в Украйна в противоречие с принципите, намерили място в последното становище.