Платформите отчитат своите мерки за ограничаване на разпространението на дезинформация за COVID-19 през март и април 2022 г. и представят данни за резултатите от действията си.
Платформите съобщават за намаляване на нарушенията.
Европейската комисия публикува ревизирания (в официалния превод – укрепен) Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. Той е подписан от 34 заинтересовани страни, включително основни интернет платформи като Meta, Google, Twitter, TikTok, Microsoft и други технологични дружества и представители на гражданското общество.
Официалното прессъобщение сочи, че актуализираният кодекс има за цел да се преодолеят недостатъците на предишния кодекс с по-силни и по-подробни ангажименти и мерки, които се основават на оперативните поуки, извлечени през последните години. По-конкретно, новият кодекс съдържа ангажименти за:
Както е известно, ЕС прилага “двойна предпазна мрежа” по отношение на дезинформацията – законодателни и незаконодателни мерки. Законодателните мерки са представени на първо място от DSA.
Страните, присъединили се към кодекса, имат 6 месеца, за да изпълнят ангажиментите и мерките, предвидени в него. В началото на 2023 г. те ще предоставят на Комисията първите си доклади за изпълнението. Като взема предвид експертни съвети и подкрепа от Европейската група на регулаторите за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) и Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), Комисията редовно ще оценява напредъка, постигнат в прилагането на Кодекса, въз основа на подробните качествени и количествено отчитане, очаквано от подписалите.
Създадената оперативна работна група ще наблюдава, преразглежда и адаптира ангажиментите с оглед на технологичното, общественото, пазарното и законодателното развитие. Тя ще заседава при необходимост и най-малко на всеки 6 месеца.
Подписалите:
Конституционното дело е образувано по искане на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) за установяване на противоконституционност на чл. 194, ал. 4, т. 1 от Закона за водите, докладчик Атанас Семов.
Според lex.bg това е “фундаментално решение, от чиито мотиви може да се ръководи всеки съдия, когато трябва да си изясни приложимото вътрешно право в контекста на правото на ЕС (ПЕС)”. Статията продължава така:
Съдиите намират за наложително да дадат за първи път в практиката си уточнения на последователните стъпки, които трябва да бъдат следвани от всеки съд по всяко дело, за да установи дали по делото му е приложимо правото на ЕС. Мотивите дават ценни указания и по два други въпроса – кога е нарушен конституционният принцип на еднакво третиране и за конституционната основа на правния режим на таксите.
През последните две години КС предприе серия от мерки, за да убеди сезиращите го съдии да изследват приложимото ПЕС преди да се обърнат към него. Той прие специална разпоредба в правилника си (повече виж тук), а след това направо отклони искане заради липсата на анализ за относимото европейско право (повече виж тук). Сега КС дава подробни разяснения, които имат широко приложение и са валидни не само за върховните съдии, които единствени имат право да сезират КС, но и за всеки съдия по всяко дело, а се отнасят и за всеки, който прилага правна норма.
съществена част от решението е посветена на принципа на равенството в правото на ЕС и на конституционната защита на конкуренцията.
В четвъртък парламентарната комисия за вътрешния пазар (Internal Market Committee) на ЕП обяви постигнатото споразумение с държавите от ЕС относно Законодателния акт за цифровите услуги (DSA).
DSA заедно с Digital Markets Act (DMA) определят стандартите за по-безопасно и по-отворено цифрово пространство за потребителите и за равнопоставеност на компаниите за години напред.
Новите правила въвеждат нови задължения за онлайн платформите, пропорционални на техния размер и на обществените рискове, с които са свързани. Микро- и малките компании ще имат допълнително време да се съобразят с правилата и ще бъдат обект на изключения.
Санкциите за неспазване могат да достигнат до 6% от световния оборот на платформите. Прессъобщението на сайта на Европейския парламент се спира и на някои акценти:
По-безопасни онлайн пазари и прозрачни платформи
Съгласно новите правила онлайн платформите – като социалните медии и пазарите – ще трябва да предприемат мерки за защита на своите потребители от незаконно съдържание, стоки и услуги. Потребителите ще имат право да съобщават за незаконно съдържание онлайн и платформите ще трябва да действат бързо, като същевременно зачитат основните права, включително свободата на изразяване и защитата на данните.
Онлайн платформите ще бъдат задължени да бъдат по-прозрачни и по-отговорни, в частност като информират как се препоръчва съдържанието. Въвеждат се и допълнителни правила за онлайн рекламата, включително забрана за използване на чувствителни данни или насочване към непълнолетни. Ще бъдат забранени подвеждащи практики, насочени към манипулиране на избора на потребителите.
Задължения за много големи платформи и търсачки
Много големите онлайн платформи и търсачки (с 45 милиона потребители или повече) ще трябва да спазват по-строги задължения за защита на потребителите от незаконно съдържание и стоки. Всяка година те ще бъдат подложени на независими одити и ще трябва да извършват оценки на риска за своите услуги, включително относно: разпространението на незаконно съдържание, разпространението на дезинформация, неблагоприятните последици за основните права, върху изборните процеси и насилието, основано на пола или психическото здраве. Те ще трябва да се справят с тези рискове, например чрез адаптиране на своя дизайн илиалгоритми.
Очаква се както Законът за цифровите услуги, така и Законът за цифровите пазари да бъдат поставени на окончателно гласуване в парламента през юли, преди да бъдат официално приети от Съвета и публикувани в Официален вестник на ЕС.
DSA ще влезе в сила 20 дни след публикуването и разпоредбите ще започнат да се прилагат петнадесет месеца след това.
Още информация
Четири игрални сериала, два пълнометражни игрални филма, два късометражни дебюта за игрален и документален филм, четири копродукции за игрален филм, четири присейла на игрални филми (два от които на детско-юношеска тематика), три присейла на документални филми, както и предоставяне на архив срещу права на излъчване за още един документален филм – всичко това планира да продуцира Българската национална телевизия за периода 2022-2023 г., пише Дневник.
Списъкът е изнесен дни преди избора на нов генерален директор на БНТ, който се очаква да бъде известен на 29 юни т.г., и включва:
“Радиовръзки” (режисьор Николай Пенчев, сценаристи Христо Кабаджов, Пламена Велковска и Мирон Крумов, продуцент “Междинна Станция 15” ООД – Иван Христов, Андрей Аранудов) – 24 серии по 27 мин.
“Мама” (режисьор Павел Веснаков, сценарист Христина Апостолова, продуцент “Дрийм тийм груп” – Евтим Милошев) – 12 серии по 54 мин.
“Мъртар” (режисьор Валери Милев, сценарист Васил Попов, продуцент “База Х” ЕООД – Захари Бахаров) – 6 серии по 54 мин.
“Дъщерите на София” (режисьор Неда Морфова, сценарист Рене Карабаш (Ирена Иванова), продуцент “Дъ гууд къмпани” ЕООД – Момчил Манчев)
“1349″ (режисьор и сценарист Максим Генчев, продуцент “Дема филм” ЕООД – Десислава Ковачева)
“Заведи ме вкъщи” (режисьор Димитър Геновски, сценарист Михаил Вешим, продуцент “Профотон” ЕООД – Цветан Недков).Късометражен игрален филм – дебют – с продължителност 27 мин.
“Един работен ден” (режисьор Атанас Бончев, сценаристи Христо Бозаджиев, Веса Бойчева, продуцент “Студио Бленд” ООД – Михаил Константинов)
“Бацилус Булгарикус” (режисьор Цветомир Матев, сценаристи Пенчо Ковачев и Марин Дамянов, продуцент “Фул мун улф” ЕООД – Павел Павлов)
“Ало” (режисьор Стефан Командарев, сценаристи Симеон Венциславов и Стефан Командарев, продуцент “Арго Филм” ООД – Стефан Командарев)
“Парчета живот” (режисьор Севда Шишманова, сценарист Севда Шишманова и Милена Петрова, продуцент “Ред карпет” ЕООД – Веселка Кирякова)
“Черни пари за бели нощи” (режисьори Кристина Грозева и Петър Вълчанов, сценаристи Кристина Грозева, Петър Вълчанов и Дечо Таралежков, продуцент “Абраксас Филм” ООД – Кристина Грозева);
“По-малкото зло” (режисьор Магдалена Ралчева, сценарист Юрий Дачев, продуцент “Нюанс филмс” – Магдалена Ралчева).
“Случаят Тесла” (режисьор Андрей Хадживасилев, сценарист Виктория Пенкова, продуцент “Инкомс проджект” ЕООД – Пламен Йорданов)
“Български кораб потъва” (режисьор Петринел Гочев, сценарист Гергана Змийчарова и Петринел Гочев, продуцент “Гала Филм” – Галина Тонева)
“Триумф” (режисьори Петър Вълчанов и Кристина Грозева, сценаристи Дечо Таралежков, Кристина Грозева и Петър Вълчанов, продуцент “Абраксас Филм” ООД – Кристина Грозева)
“Добрият шофьор” (режисьор Тонислав Христов, сценаристи Тонислав Христов, Каарле Ахо и Константин Божанов, продуцент “Соул фууд” ООД – Андреа Станоева)
“Социално силните” (режисьор и сценарист Николай Василев, продуцент “Скрийнинг имоушънс” ООД – Павлина Ангелова)
“Гларуси” (режисьор и сценарист Тонислав Христов, продуцент “Соул фууд” ООД – Андреа Станоева)
“Стефан и Мария” (режисьор Станимир Трифонов, сценарист Емил Спахийски, продуцент “Доли Медиа Студио” ЕООД – Добромир Чочов)
“В името на Бог Ръгби” (режисьор и сценарист Васил Върбанов, продуцент “Лакриц” ЕООД – Даниела Филипова) – 54 мин.
Не мога да коментирам проекти и имена, които не познавам, но ми се вижда полезно списъкът да е известен – хората с повече информация може и да могат да си направят някакви изводи.