Мета блокира руски тролове, разпространиха медиите през седмицата, дори се посочиха числа – над хиляда. Източник не беше посочен.
1
Източникът е редовният тримесечен доклад на Мета за заплахи и враждебно поведение. В увода се сочи, че публичното отчитане на заплахи започва преди пет години.
“За да предоставим по-изчерпателен поглед върху рисковете, с които се справяме, ние разширихме нашите редовни доклади за заплахи, за да включват кибершпионаж, неавтентично поведение и други нововъзникващи заплахи. Докладът няма за цел да отразява всички наши мерки за сигурност, а да споделя забележими тенденции и анализи, които да помогнат за за разбирането на развиващите се заплахи за сигурността.”
Именно там, в секцията за Русия, се споменават тези закрити акаунти (45 – във Facebook и 1,037 – в Instagram).
2
Втори документ от седмицата, свързан с противодействие на дезинформацията, взема повод от приближаващите междинни избори в САЩ. Документът се казва “Подход на Мета към идващите през 2022 междинни избори в САЩ”.
Компанията информира, че е създаден специален екип, фокусиран върху междинните избори през 2022 г. Заети са 40 000 души с финансиране 5 милиарда долара за безопасност и сигурност само през 2021 г. “Ние работим с партньори от федералното правителство, включително ФБР и Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата, както и с местни и щатски служители по изборите. Актуализираме инструментите за сигурност и допълнителна защита на кандидатите, техните кампании и длъжностните лица в изборната администрация. Идентифицираме операции за чужда намеса и вътрешно влияние, премахнахме над 150 мрежи от 2017 г. Възприемаме твърда позиция срещу фалшивите акаунти и блокираме милиони всеки ден, повечето от тях по време на създаването им.”, се казва в документа на Мета.
Алекс Джоунс – собственик на сайта InfoWars – стана много известен с разпространение на дезинформация и конспиративни теории, а върхът на популярността му се свързва с тормоза, който той чрез сайта си осъществи срещу родителите на убитите деца при стрелба в училище Sandy Hook в Нютаун, Кънектикът, през 2012 г. Алекс Джоунс разпространяваше тезата, че стрелба не е имало и че родителите си измислят. Те, от своя страна, заведоха дела срещу него.
Infowars беше изхвърлен от платформите и приложенията. Това беше преди години, Тръмп още беше в Туитър и една започваше разговорът може ли частните компании да определят границите на свободата на словото онлайн. И отнася ли се Първата поправка за тях. И ако се отнася, не може ли Алекс Джоунс да говори, каквото пожелае.
Десет години по-късно Джоунс казва на родителите, че никога не е имал намерение да ги нарани. Че стрелба е имало, въпреки че многократно е казвал година след година, че стрелбата е била инсценирана. Но твърди, че упражнява правото си на свобода на словото. И досега намира начини да разпространява конспиративни теории и да привлича милиони зрители всеки месец, някои от които също са заплашвали родителите, дори са им изпращали смъртни заплахи.
Семействата на 10-те жертви водят четири отделни дела, стана известно първото решение. Текущият процес в Остин, където е базиран крайнодесният уебсайт на Джоунс Infowars и неговата компания-издател, произтича от иск от 2018 г., подаден от Нийл Хеслин и Скарлет Луис, чийто 6-годишен син беше убит при атаката през 2012 г. с още 19 първокласници и шестима възпитатели. Съдът присъди общо 49,2 милиона долара на семейството. Другите дела са отложени.
“Save the First” пише на лентата, която си е сложил Алекс Джоунс. Снимката е на АР, Briana Sanchez/Austin American-Statesman via AP.
За Първата поправка става дума. В процеса се е очаквало защитата на Джоунс да доказва, че речта му е защитена по смисъла на Първата поправка на Конституцията, но това не се е случило, не са представени необходимите доказателства – поради което реално не се е провела очакваната дискусия, макар че Алекс Джоунс отново е успял да говори пред медиите, че – ако бъде санкциониран – “това не е Америка”.
Това са две различни думи, които се употребяват съобразно значението, вложено в тях. Съществителното име маруля, означава ’зеленчуково растение с големи листа, употребявани най-често за салата’. Думата е заета от латински чрез новогръцки – μαροῦλια. Нямах време за готвене, затова си направих салата от домати, маруля и кубчета сирене. Ястието може да се сервира върху листа […]
Вчера Българската национална телевизия публикува снимка, направена след пресконференцията за последното заседание на МС и създаваща впечатление, че министър-председателят и началничката на политическия му кабинет се качват по стълбите в МС, хванати за ръка. Снимката е на фотографката на БНТ Десислава Кулелиева.
Много хора не подлагат на съмнение това, което им се предоставя да видят на снимка – още повече от обществената телевизия. Докато не дойде опровержението от човек на снимката – Лена Бориславова – и докато Десислава Кулелиева не обясни за 24 часа, че “това е зрителна измама” и че е “прегледала внимателно всичките си кадри и има само един, на който изглежда така. На нито един друг от серията снимки, които е направила не се вижда подобно нещо.”
Евгени Димитров от Булфото обяснява в публичен статус ангажимента на фотографията да не си и помисля да предоставя зрителни измами за целите на новините: “Репортерите ни правят неопровержими кадри. Защо те не подлежат на съмнение? Защото отразяват истината. Кадри, които само изглеждат някак и подлежат на извратен коментар, изобщо не стигат до редакторите. Всяка снимка от Булфото показва нещата каквито са. Съвет към младите фоторепортери – без колебание трийте снимките, с които може са се спекулира и лъже в коментара. Не знаете кой идиот ще ги гледа след вас по веригата на публикуването, и в какви глупости ще ви вкара като автор на снимката.”
“Снимките, с които може да се лъже” – това е казусът, който обсъждаме. Манипулацията чрез фотография. Дори когато фотографията не е манипулирана, а се е получила “да изглежда така”.
От вчера мнозина са обвинили БНТ, че се държи като жълта медия. Жълтото е да надничаш в частния живот на хората. Точно на снимката няма частен живот, нито по място (МС), нито по предмет (пресконференция след заседание). Тук няма надничане в личния живот, има нещо по-лошо: манипулация, внушаване чрез изображение – според самия му автор това е изображение, съдържащо зрителна измама – че се е случило нещо, което засяга доброто име на участниците. Подвеждане на аудиторията за поведението на публични фигури. Не е като авторката и редакторите на сайта в БНТ да не са забелязали зрителната измама, преди да качат снимката. И от двете позиции са можели да предотвратят подвеждането на аудиторията – Кулелиева да не предложи кадъра, а ако го е предложила – редакторите да не го качат на сайта на обществената телевизия. Те кумулативно, всички, са били в състояние да предвидят политическите (скандал) и икономическите (повече трафик) ефекти на тази публикация.
Има ли нарушение на Закона за радиото и телевизията
Има ли нарушение на Закона за радиото и телевизията, в частта на принципите на журналистиката, член 10 ЗРТ – по отношение на правото на информация? Доколкото това е територия на СЕМ, в днешния ден има две институционални реакции оттам:
Председателката Соня Момчилова е заявила в интервю на Волгин за БНР, че ” Подобни кадри са се случвали нееднократно и в световните медии. Шанс или малшанс за фотографа е да улови подобен момент? И дали публиката няма право да тълкува подобни сюжети? Това е тема за осмисляне и след това за тълкуване. Не бих искала националният регулатор да оправдава прозвището “бухалка”, а също “Старите практики на СЕМ не са на дневен ред.”, без да уточнява какви стари практики има предвид.
“По повод реакциите и медийния отзвук, свързани със снимка, публикувана от БНТ, Съветът за електронни медии призовава Българската национална телевизия да отстоява високите професионални стандарти при изпълнение на обществената мисия и да не допуска подвеждаща информация в редакционното си съдържание. Съветът ще следи за обективността и коректното отразяване на събитията от страна на обществения доставчик.”
Не се знае дали председателката променя мнението си в рамките на часове или гласуването в Съвета с обикновено мнозинство е довело до това решение. Така или иначе засега няма данни СЕМ да иска да ангажира отговорността на БНТ по чл.10 ЗРТ.
Публикувано е становище на АЕЖ, в което Асоциацията настоява БНТ да обясни избора на публикувания кадър:
“Тъй като снимката, публикувана от БНТ, бе използвана за дезинформация в навечерието на предизборна кампания, би било логично обществената телевизия да даде подробно обяснение и да обясни по какъв начин е бил избран точно този кадър, след като по думите на авторката, той е различен от всички останали. Важно е БНТ да разсее съмненията, че вместо да информира обективно, може да бъде използвана за манипулиране на общественото мнение в полза на определени политически кръгове”, заявяват от АЕЖ.
Според мен БНТ не е спазила основен принцип, формулиран в чл.10 ЗРТ – да работи добросъвестно за правото на информация на гражданите, като преднамерено публикува заблуждаващо изображение и манипулира общественото мнение.
De lege ferenda. Засега съдържанието на сайта на БНТ не е предмет на лицензиите, които са само за наземни програми. Ето един случай от практиката в подкрепа на предложението във внесения в парламента законопроект за изменение на ЗРТ: БНТ и БНР да имат интегрална лицензия за цялото им съдържание, а не само за съдържанието, което се разпространява наземно. Така обществените медии ще могат да носят отговорност по лицензиите си и за съдържанието на сайта, приложенията и сега нелицензираните програми.
Има ли нарушение на Етичния кодекс на българските медии
Комисията за журналистическа етика (КЖЕ) прие Становище за манипулирането чрез фотографии. Чрез становищата си КЖЕ се произнася не по конкретен казус, а по принцип.
Точка.1.1. Точност на Етичния кодекс съдържа изрично изискване обществото да не бъде подвеждано. Реакцията на аудиторията недвусмислено показа, че обществото е подведено чрез фотография, съдържаща зрителна/оптична измама, преднамерено. В медиите, още по-малко в обществените медии, нямат място не само манипулирани изображения, но и изображения, които не са технически манипулирани, но съдържат зрителни измами или на друго основание могат да подведат обществото. Становището е посветено на контролите в медиите срещу подобни снимки:
първо, самите фоторепортери не следва да предоставят на редакциите подобни снимки, които противоречат на изискването на Етичния кодекс, за целите на новините (за художествени изложби, автобиографични книги и др.под. може, но не и за новини и актуални предавания);
второ, ако все пак такива снимки бъдат предложени и редакциите са информирани, че става дума за зрителна измама, както в случая, те не следва да допускат разпространението им;
трето, поставяне в контекст, съпровождаща информация;
четвърто: последващи мерки при установяване на подобни публикации – “управление на риска” от манипулиране и подвеждане.
Ето становището от 4 август 2022*:
“Фотографиите лъжат, медиите – не
Становище на Комисията за журналистическа етика за манипулирането чрез фотографии
Силата на образите в медиите налага спазване на правилата на професионалната етика при подготовката на фотографии и видео, предлагането им за публикуване, както и при тяхното представяне, ако се налага – в контекст и чрез съответна придружаваща информация.
Етичният кодекс на българските медии изисква точност при информирането на аудиторията с цел гарантиране на правото й на информация. Забраняват се практики, чрез които обществото може да бъде подведено. Публикуването на подвеждащи изображения е визуалният еквивалент на изфабрикувани сюжети в новинарството.
Медиите носят отговорност зрителите да получават достоверна информация, включително от фотографиите в новините и актуалната публицистика. Това е отговорност на всички заети в новинарството на всички етапи от процеса. Фоторепортерите не следва да предлагат фотографии, които са манипулирани или, дори при липса на манипулация, съдържат оптични илюзии или по друг начин създават възможност за подвеждане. Редакциите не следва да публикуват фотографии, за които им е известно, че транслират съобщения, неотговарящи на истината. При съмнение редакциите са длъжни да извършат обстоятелствена проверка на фактите, а ако вземат решение за публикуване на подобна фотография, следва да я поставят в подходящ контекст. Съобразяване с изискванията на професионалната етика трябва да е основен ориентир за редакциите.
С особена сила изискванията за етична журналистика се отнасят за обществените медии.”
Както става ясно, КЖЕ се произнася по приложимите стандарти, а не по конкретния случай и фотографиите на сайта на БНТ, но Становището е достатъчно ясен ориентир.
When “public infrastructure” is mentioned, typically people think of roads, bridges, rails, dams, power plants, city lights. These are all enablers, publicly funded/owned/managed (not necessarily all of these), which allow the larger public to do business and to cover basic needs. Public infrastructure is sometimes free, but not always (you pay electricity bills and toll fees; and of course someone will rightly point out that nothing is free, because we pay it through taxes, but that’s not the point).
In the digital age, we can think of some additional examples to “public infrastructure”. The most obvious one, which has a physical aspects, is fiber-optic cables. Sometimes they are publicly owned (especially in rural areas), and their goal is to provide internet access, which itself is an enabler for business and day-to-day household activities. More and more countries, municipalities and even smaller communities invest in owning fiber-optic cables in order to make sure there’s equal access to the internet. But cables are still physical infrastructure.
Something entirely digital, that is increasingly turning into public infrastructure, are open government APIs. They are not fully perceived as public infrastructure, and exist as such only in the heads of a handful of policymakers and IT experts, but in essence they are exactly that – government-owned infrastructure that enables businesses and other activities.
But let me elaborate. Open APIs let the larger public access data and/or modify data that is collected and/or centralized and/or monitored by government institutions (central or local). Some examples:
Electronic health infrastructure – the Bulgarian government is building a centralized health record as well as centralized e-prescriptions and e-hospitalization. It is all APIs, where private companies develop software for hospitals, general practitioners, pharmacies, labs. Other companies may develop apps for citizens to help them improve their health or match them with nutrition and sport advice. All of that is based on open APIs (following the FHIR standard) and allows for fair competition, while managing access to sensitive data, audit logs and most importantly – collection in a centralized store.
Toll system – we have a centralized road toll system, which offers APIs (unfortunately, via an overly complicated model of intermediaries) which supports multiple resellers to sell toll passes (time-based and distance-based). This allows telecoms (through apps), banks (through e-banking), supermarkets, fleet management companies and others to offer better UI and integrated services.
Tax systems – businesses will be happy to report their taxes through their ERP automatically, rather than manually exporting and uploading, or manually filling data in complex forms.
E-delivery of documents – Bulgaria has a centralized system for electronic delivery of documents to public institutions. That system has an API, which allows third parties to integrate and send documents as part of more complex services, on behalf of citizens and organizations.
Car registration – car registers are centralized, but opening up their APIs would allow car (re)sellers to handle all the paperwork on behalf of their customers, online, by a click of a button in their internal system. Car part owners can fetch data about registered cars per brand and model in order to make sure there are enough spare parts in stock (based on the typical lifecycle of car parts).
Core systems and central registers with open APIs are digital public infrastructure that would allow a more seamless, integrated state. There are a lot of details to be taken into account – access management and authentication (who has the right to read or write certain data), fees (if a system is heavily used, the owning institution might charge a fee), change management and upgrades, zero downtime, integrity, format, etc.
But the policy that I have always followed and advocated for is clear – mandatory open APIs for all government systems. Bureaucracy and paperwork may become nearly invisible, hidden behind APIs, if this principle is followed.
За мен беше чест да бъда първият министър на електронното управление. В 99-тото правителство на България.
Важно е тази политика да продължи да бъде представена на най-високо ниво и смятам, че ще има приемственост в служебния кабинет. Усилието за дигитализация на държавата продължава и смятам, че поставихме добри основи и добро темпо.
Тук е публикуван отчет на свършеното (и започнатото) през последните 7 месеца: https://otchet.egov.bg/.
Секция „киберсигурност“ неслучайно е толкова дълга. Както войната, така и изоставането на държавата в тази сфера, наложи спешно да се действа с ограничен капацитет, за да осигурим защитата на институциите и данните на гражданите, които те обработват.
Можеше да свършим и повече. В организации от мащаба на държавата нещата стават бавно, за да има предвидимост и устойчивост. И така трябва да бъде. Но от друга страна имаме години изоставане да наваксваме и съответно е нужно баланс между скорост и устойчивост. Смятам, че такъв баланс имаше и ще има.
Електронната идентификация трябва да заработи в началото на следващата година и това ще отключи достъпа на много граждани до лесно използване на електронни услуги. Дори без нея, в рамките на мандата, използването на е-услуги се е качило двойно. Не че сме пуснали много нови електронни услуги, но самото наличие на министерство и видимостта, която този статут дава, е довел до повече търсене. А с търсенето ще идва и търсене за удобство и там трябва да се намесим.
Предстоят избори, на които ще бъде отново кандидат. Със заявка да продължим нещата оттам, докъдето сме ги оставили и да отидем много по-далеч.
