Monthly Archives: October 2022

Как се пише: ненормален или не нормален?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – ненормален, също и ненормална, ненормално, ненормални.   Футболистът заяви пред медиите, че би било ненормално да остане извън националния отбор. Откъде се взеха всички тези ненормални хора, които крещят по улиците?   Частицата не се пише слято със следващото съществително, прилагателно или наречие, когато с нея се образува нова дума […]

Отговор на Тома Биков за машинното гласуване

от Божидар Божанов
лиценз CC BY
Днес Тома Биков беше в Нова, да ми отговори за машините. Вчера казах, че няма индикации за манипулация, а ГЕРБ не са дошли да анализират сорс кода в законоустановения за това момент.
Нека да ползвам „право на дуплика“ по всички твърдения на г-н Биков. Като няма да влизам в реториката „вие къде бяхте, когато…“, защото сигурно е омръзнала – ДБ и аз лично от години предлагаме мерки за подобряване на процеса, а ГЕРБ са против. Но да приемем, че вече не са.
  • Биков твърди, че оспорвам правото им да се съмняват. Ни най-малко. Длъжни сме да се съмняваме всички и да правим институционални действия за подобрение на процеса. Но да излезе председателя на ГЕРБ и да каже „100% машините са пипани“ не е изразяване на съмнение, а поредното безотговорно внушение.
  • „не сме получили покана“ – на имейлите за контакт МЕУ изпращаше покани за всяко едно събитие. Колегата от ТУ, излъчен от ГЕРБ беше на първите три, по спомен. Покана сме получили останалите две формации (ДБ и ПП), та бих препоръчал да си проверите пак имейла. Но да, не е това най-важното.
  • „1 час не стига“- така е. Но не беше един час. Никой не ме изгони, но прецених, че базовите сценарии, които могат да се проверят в рамките на деня, съм ги покрил. Напомням, че ние затова обжалвахме решението на ЦИК, искайки повече време. Представителите на ГЕРБ в ЦИК какво отношение взеха по жалбата? Дали са нужни два месеца – не мисля, но не вреди. Кодът е много добре покрит с автоматизирани тестове, а аз проверих всички места, които пишат по файловата система (и как се стига до тях). Затова за краткото време имам степен на увереност, че в кода „шашми“ няма.
  • предложенията за подобрения на Изборния кодекс ги приветствам по принцип, но в случая има риск да са „капан“, и като се отвори темата, ГЕРБ да предложат връщане на хартията. Което г-н Биков не отрече (още не били взели решение, ама предния път били за връщане). Затова нека ЦИК да предложи допълнително споразумение към договора (сключен от предния ЦИК, доминиран от ГЕРБ), с което да договори допълнителни варианти за достъп на експерти след изборния ден. Не вярвам Смартматик да откажат, то е и в техен интерес.
  • Има твърде много гласове „Не подкрепям никого“. Да, има. Защото това са 4-ти поредни избори и има много разочаровани хора. А и да върнем лентата към 2017 г (където активността все пак беше доста по-висока) – там също има 87 хиляди „не подкрепям никого“.
  • „колкото по-висок резултат има ГЕРБ, толкова повече гласове „не подкрепям никого“ има“- това е базово неразбиране на това как работи статистиката. Водещите хванаха този проблем в графиката – естествено, че колкото по-голям е избирателния район, толкова повече гласове за ГЕРБ и съответно повече гласове „не подкрепям никого“. Направихме си труда да направим реално сравнение на процентите, а не на абсолютните стойности и не – няма никаква корелация между резултата на ГЕРБ и „не подкрепям никого“ (прилагам графика)
  • г-н Биков твърди, че докато съм бил министър, не съм свършил нищо за прозрачността на машинното гласуване. Реалността е друга – дотолкова друга, че медии, приближени до ГЕРБ, ме обвиниха, че съм се месил на ЦИК, тъй като от МЕУ сме изпратили проект на правила за достъп до кода. Така че да решат кое е – че съм работил с ЦИК и съм изпращал документи, или че нищо не съм направил.
Да, трябва да подобрим процесите около машинното гласуване и трябва да повишим доверието. Твърдения, като тези на ГЕРБ, че „машините са пипани“, не правят това. Съмненията са задължителни, подобренията – също, но внушенията са безотговорни.

Материалът Отговор на Тома Биков за машинното гласуване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Санкциите на ЕС срещу пропагандните канали: прилагане във Франция

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Повече от седем месеца след като Европа  забрани подкрепяните от Москва новинарски канали RT (някои езикови версии) и Sputnik, разследване на общественото радио France Inter установява, че RT France все още излъчва на живо на  платформата Odysee – уебсайт за дезинформация и теории на конспирацията по различни теми.

Изглежда няма надежден начин да се гарантира, че RT France вече не е налична на платформата,   което  показва ограниченията на законодателния арсенал за справяне с  прекратяване на .разпространението. Ясно е обаче, че RT France наистина заобикаля санкциите срещу Русия.  „Odysee, тъй като е американска платформа, не попада в компетенциите на Arcom“, обяснява говорител на регулатора.

Телекомите биха могли да блокират достъпа до платформата, ако има издадено съдебно решение.

Политико пише.

Алекс Джоунс осъден да плати близо милиард долара обезщетение за конспиративни теории и лъжи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдът нареди на основателя на Infowars Алекс Джоунс да плати 965 милиона долара обезщетение на семействата на осем жертви на стрелбата в Санди Хук за страданието, причинено от лъжите,  че ужасната стрелба е измама. Това е обезщетение за  разпространението на лъжи за масовата стрелба,  при която 20 деца и шестима преподаватели бяха убити в начално училище.  Няколко часа след стрелбата Джоунс казва, че тя   била инсценирана като претекст за конфискуване на оръжия, а по-късно добавя, че  скърбящите родители са актьори.

През следващите години той многократно казва, че трагичното събитие  е фалшифицирано. Семействата свидетелстват по време на процеса, че лъжите, разпространявани от Джоунс, са довели до тормоз, заплахи  и обвинения, че са фалшифицирали смъртта на собствените си деца.  Някои от семействата са напуснали града по тази причина.

Делото в Кънектикът е едно от трите дела за клевета, заведени срещу Джоунс от роднини на жертвите, които казват, че се надяват да попречат  други семейства да  търпят подобно насилие.

Джоунс е   разпространител на конспиративни теории и виден поддръжник на бившия президент Тръмп. „Вашата репутация е невероятна“, казва Тръмп на Джоунс в края на 2015 г., докато  Джоунс участва в кампанията му.

През 2018 г. YouTube, Facebook, Apple, Spotify и Twitter свалят сайта на Джоунс от своите платформи, заявявайки, че е нарушил техните политики срещу обидно и вредно съдържание.

NYT

Прозрачност на предоставянето на държавната реклама: служебното правителство чете ли докладите за върховенство на правото?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Служебното правителство – по инициатива на служебния  министър на туризма Илин Димитров –   предлага промяна в Закона за обществените поръчки, с която рекламно съдържание в платформите да може да се публикува без обществена поръчка, съобщава Христо Николов в 24 часа. Министърът казал, че процедурите му били прекалено тромави  и не можел да прави спешни кампании.

Проектът за промени е огласен за обществено обсъждане във вторник,  срокът за общественото обсъждане  е 30 дни и ще приключи на 11 ноември. Ето и проектът:

В чл. 13, ал.1, т. 5, след думите „медийни услуги“ се поставя съюзът „и“ и се допълват думите „и при поръчки за услуги на платформа за споделяне на видеоклипове, които се възлагат на доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове, включително услугите на социалните медии, при които съществената функционална възможност е посветена на предоставянето на широката общественост на програми и/или генерирано от потребителите съдържание.“

 В момента член 13 ал.1 т.5 ЗОП предвижда много спорно изключение от реда на ЗОП със следното съдържание:

5. при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги;

То позволява на властта много години да осъществява така критикувания бартер публичен ресурс срещу позитивно отразяване.

И вместо тази врата да бъде затворена, служебното правителство  е побързало да  я  разшири  с нова възможност – реклама в платформите.

Това е скандално в контекста на Доклада за върховенство на правото за България, където този проблем е изрично е изведен на първа страница:

 “Липсата на ясна регулаторна рамка за гарантиране на прозрачност при разпределянето на държавната реклама продължава да буди безпокойство, въпреки че са предприети някои мерки за подобряване на прозрачността.” 

Поради огромната значимост, икономическо и политическо измерение на проблема, на него е посветена разпоредба в оповестения тази седмица проект на Европейски акт за свободата на медиите – член 24:

Член 24 Разпределение на държавната реклама

1. Публични средства или всяко друго възнаграждение или предимство, предоставено от публичните органи на доставчиците на медийни услуги за целите на рекламата се отпускат съгласно прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии и чрез открити, пропорционални и недискриминационни процедури.[…]

Общественото обсъждане трябва да завърши с отхвърляне на идеята на служебното правителство, а в отговор на Европейския акт за свободата на медиите да се преразгледа и разпоредбата на чл. 13 ал.1 т.5 ЗОП, която съвършено очевидно не отговаря на духа и буквата на чл. 24 от проекта – къде са тези прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии?

Нищо в мотивите и в оценката на въздействието дори не напомня за тежкия проблем, който България има, с непрозрачността на разпределяне на държавната реклама.

Служебното правителство е застанало здраво на страната на индустрията, облагодетелствана от непрозрачния ред, и това не е изненадващо. Но не е приемливо.

ЕС: Регламент (ЕС) 2022/1925 за достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор (Акт за цифровите пазари)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В днешния Официален вестник на ЕС [OB L 265, 12.10.2022 г., стр. 1—66]  е обнародван DMA, Актът за цифровите пазари – част от пакета DMA- DSA.

… целта на настоящия регламент е да се допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като се установят правила, които да гарантират достъпността и справедливостта за пазарите в цифровия сектор като цяло и за бизнес ползвателите и крайните ползватели на основни платформени услуги, предоставяни по-специално от контролиращи достъпа предприятия.

На бизнес ползвателите и крайните ползватели на предоставяните от контролиращите достъпа предприятия основни платформени услуги следва да се предостави подходяща регулаторна защита в целия Съюз срещу нелоялните практики на контролиращите достъпа предприятия, за да се улесни трансграничната стопанска дейност в рамките на Съюза, като по този начин се подобри правилното функциониране на вътрешния пазар, както и за да се премахне съществуващата разпокъсаност или да се предотврати евентуалното възникване на разпокъсаност в конкретните области, обхванати от настоящия регламент.

Освен това, макар че контролиращите достъпа предприятия са склонни да приемат световни или поне общоевропейски бизнес модели и алгоритмични структури, те могат да възприемат, а в някои случаи са възприели, различни бизнес условия и практики в различните държави членки, което може да създаде различия между конкурентните условия за ползвателите на предоставяните от контролиращи достъпа предприятия основни платформени услуги, което е в ущърб на единния характер на вътрешния пазар.

Чрез сближаване на различните национални законодателства е възможно да бъдат премахнати пречките пред свободата на предоставяне и на получаване на услуги, включително услуги на дребно, в рамките на вътрешния пазар. Следователно на равнището на Съюза следва да се създаде целеви набор от хармонизирани правни задължения, за да се осигурят достъпни и справедливи цифрови пазари, характеризиращи се с присъствието на контролиращи достъпа предприятия в рамките на вътрешния пазар, в полза на икономиката на Съюза като цяло и в крайна сметка на потребителите в Съюза.

EK: Насоки за учителите и преподавателите за справяне с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Насоките за учители и преподаватели за справяне с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност чрез образование предоставят практически насоки за учители и преподаватели, включително практически съвети, планове за дейности и бележки, основани на това, което работи по отношение на цифровата грамотност.

Те са ключова инициатива по Плана за действие за цифрово образование (2021-2027 г.) на Европейската комисия и са изготвени с помощта на специална експертна група.  Насоките се базират на  педагогическа експертиза за укрепване на уменията за критично мислене.

Една терминологична бележка.

При положение, че досега Европейската комисия работи с два термина – медийна грамотност (Директива за аудиовизуални медийни услуги) и цифрова компетентност (DigComp) – остава да гадаем защо сега Комисията въвежда нещо трето – цифрова компетентност.

Да бъдеш цифрово грамотен означава да знаеш как да използваш цифровите технологии за достъп, управление, разбиране, интегриране, комуникация, оценка, създаване и разпространяване на информация —по безопасен и подходящ начин. Освен това цифровата грамотност може да помогне на учениците активно да участват, да учат, да изграждат пълноценна кариера и да взаимодействат социално в съвременното общество. Поради това цифровата грамотност е предпоставка за развитието на активно и овластено цифрово гражданство.

ЕС – САЩ: напредък в областта на трансфера на лични данни от ЕС към САЩ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Откакто решението на Съда на ЕС Schrems II  анулира споразумението ЕС – САЩ Privacy Shield преди повече от две години, потоците от лични данни от ЕС към САЩ  имат съмнителна законност, а според някои трансферът на данни направо е забранен.

През март 2022   САЩ и ЕС постигнаха принципно споразумение за постигане на нови договорености, които да съобразят  Schrems II. Те включват принципи за защита на търговски данни с възможност американските организации  да се самосертифицират, президентски акт със силата на закон и разпоредби на правителството (Министерството на правосъдието).

Взети заедно, президентският акт и разпоредбите на Министерството на правосъдието имат за цел да се справят с два недостатъка, цитирани от Съда на Европейския съюз при анулирането на Privacy Shield: гарантиране на  необходимост и пропорционалност на програмите за наблюдение на САЩ и  адекватен способ за защита по стандартите на правото на ЕС.

Байдън е подписал акта тази седмица. Европейската комисия предстои да извърши оценка на адекватността на механизма. Комисията трябва да подготви проект на решение,  Европейският надзорник за личните данни трябва да издаде необвързващо становище, държавите-членки на ЕС да гласуват за одобряване на решението и Европейската комисия да го приеме официално. Европейският парламент може също да се произнесе с необвързваща резолюция на всеки етап.

Европейската комисия вече е заявила,  че САЩ  въвежда нови обвързващи гаранции за разглеждане на всички въпроси, повдигнати от Съда на ЕС –  което се приема за знак, че според правителствените служители на САЩ и ЕС  тази рамка отговаря на стандартите на ЕС за адекватност. Въпреки че компаниите все още не могат законно да разчитат на  положителна оценка, има известна увереност в позитивния  финал.

Отговорността на платформите: съдбата на параграф 230 CDA ще се обсъжда във Върховния съд на САЩ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на САЩ e взел решение да разгледа два случая, които засягат отговорността на платформите за съдържанието онлайн, генерирано от потребителите, и за съдържанието, което потребителите виждат поради използваните алгоритми от страна на платформата – Gonzalez et al v Google и Taamneh, Mehier et al v Twitter et al.

Съдът ще се произнесе дали пар. 230 CDA трябва да бъде прилаган и в какъв обхват, а също дали пар. 230 CDA все още осигурява неотговорността на платформите при алгоритмичното препоръчване на съдържание.

Параграф 230 CDA е разпоредбата, която се отнася до неотговорността на посредниците по американското законодателство, “26-те думи, които съэздадоха интернет” (26 words that created the internet).

И двата казуса идват от Деветия апелативен съд, който е Апелативният съд на Западния бряг (Калифорния). И двата случая произтичат от трагични случаи – г-жа Гонзалес, 23-годишна американска гражданка, е убита при терористична атака в Париж, а ищците срещу Twitter, Taamneh, са роднини на жертва на друга терористична атака в Турция. По същество ищците в двете дела предявяват твърдения, че Twitter, Google и Facebook са отговорни, защото съдействат на извършителите да планират заедно и след това да извършат тези престъпления. Алгоритмичните действия на Google, Facebook и Twitter са в центъра на тези случаи.

Известни са и други случаи, напр. от Втори апелативен съд – Force v. Facebook , който включва израелски граждани, около 20 000 ищци, засегнати от тероризма в Израел. Според тях Facebook по същество създава терористична среда в Израел и те са жертви на терор отчасти заради Facebook.

Досега и по трите дела съдилищата казват, че пар.230 препятства отговорността на платформите. Но въпросът е в това, че съдиите са разколебани относно правната уредба, приета в ранните години на интернет. Най-консервативният член на Върховния съд – съдия Томас – през последните няколко години многократно призовава за преразглеждане на пар. 230 CDA за неотговорността на платформите.

Юристите са разтревожени, защото въпросът е твърде важен за бъдещето на интернет и не е ясно дали стесняването на полето на неотговорността няма да е фатално за свободата на изразяване онлайн. Към момента речта на омразата сама по себе си нe e незаконна в САЩ. От друга страна, дори сега има законни изказвания, които платформите заличават – а ако отпадне закрилата на пар. 230, те ще се намесват още по-видимо.

Илюстрация за ролята на пар. 230 е движението #MeToo: хора – често това са смели жени – казват, че са били сексуално тормозени и назовават насилника. Това е възможно само защото платформите не носят отговорност за клевета – в противен случай те щяха да са предпазливи, макар че всъщност казаното е вярно.

Трябва да се има още предвид, че левите и десните в САЩ могат да са срещу пар. 230 по различни причини: десните – защото наблюдваме т.нар. деплатформизация, дори срещу Тръмп, и това не им харесва; левите – напротив, защото платформите според тях са прекалено толерантни към фашизираната десница. Несъвместимите позиции на десните и левите в конгреса засега едва ли могат да се координират за нов закон по въпроса, според експерти. Затова погледите са към Върховния съд.