Знам ли и аз? В този месец всеки лъч е случаен дар. Всяка багра – ласка за сетивата. Очакване изпълва денонощието като кошница с листа, забравена навън…
Месецът, в който се изгубвам от света.
Задълженията на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД), са определени в Регламент (ЕС) 2018/1725. ЕНОЗД е независимият надзорен орган, който отговаря за наблюдението на обработката на лични данни от институциите и органите на ЕС, като дава съвети относно политиките и законодателството, които засягат неприкосновеността на личния живот, и си сътрудничи с подобни органи, за да гарантира последователна защита на данните.
В Становище 24/2022 ЕНОЗД приветства целите, преследвани в предложения Европейски акт за свободата на медиите на ЕС за защита на свободата, независимостта и плурализма на медиите в целия ЕС.
Въпреки това ЕНОЗД препоръчва първо да се изясни обхватът на бъдещия регламент – както обхватът по отношение на лицата, така и материалният обхват. ЕНОЗД е загрижен, че мерките, предвидени за защита на журналистите, техните източници и доставчиците на медийни услуги, включени в предложения Закон за свободата на медиите на ЕС, може да не са ефективни на практика.
Препоръките на ЕНОЗД:
Първо, да се изясни, че всеки журналист би се възползвал от защитата, предлагана от предложения Европейски акт за свободата на медиите.
Второ, да се ограничат изключенията от забраната за използване на шпионски софтуер или други форми на наблюдение на доставчици на медийни услуги.
Трето, във връзка със сътрудничеството на органите да се следи за стриктно спазване на законодателството за защита на данните. Да се засилят гаранциите за независимост на органите, които имат достъп до тези данни.
Четвърто, във връзка с мерките за прозрачност ЕНОЗД препоръчва да се изброят изрично целите от обществен интерес, за които определена информация ще може да бъде оповестена публично, както и категориите лични данни, които ще могат да бъдат оповестени публично в светлината на тези цели.
В ново изследване на британския регулатор Ofcom, публикувано днес, се казва, че американските технологични фирми все повече оформят новинарските истории, които хората в Обединеното кралство виждат и четат. Това според регулатора води до рискове за избора в новините.
Рисковете са свързани особено с т.нар. gatekeepers – социалните медии като Facebook, но също и търсачките и новинарските приложения като Apple News и Google News. Онлайн посредниците помагат на хората да открият новини, но имат поляризиращ ефект. При това хората не са наясно с влиянието на посредниците върху новините, които гледат.
Ofcom отбелязва, че растежът на онлайн новините означава, че хората имат достъп до по-широк набор от истории, гласове и възгледи от всякога. Технологичните фирми – като Facebook, Google, Twitter и Apple – заемат централно място в този новинарски пейзаж. Те подготвят и препоръчват новинарско съдържание и сега се използват от 64% от онлайн възрастните.
През 2005 г. 18% от хората са отговорили на Ofcom, че използват интернет за новини. Днес така отговарят 66%. Facebook е третият по популярност източник на новини в Обединеното кралство след BBC и ITV, докато сред по-младите тийнейджъри Instagram, TikTok и YouTube оглавяват списъка.
Ofcom завършва с извода, че може да са необходими нови регулации, например нови инструменти, които да изискват от технологичните фирми да бъдат по-прозрачни по отношение на изборите, които правят при определяне на новините онлайн, както и да дадат на самите потребители повече избор и контрол.
Регулаторът възнамерява да разработи официални препоръки за разглеждане от правителството на Обединеното кралство.
Законодателният акт за цифровите услуги влиза в сила днес и онлайн платформите ще разполагат с тримесечен срок (до 17 февруари 2023 г.), за да съобщят броя на активните си крайни ползватели на управляваните от тях уебсайтове.
Комисията също така приканва всички онлайн платформи да ѝ съобщят обявените бройки. Въз основа на тях Комисията ще оцени дали дадена платформа следва да бъде определена като много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка. След като Комисията вземе съответното решение, въпросният субект ще разполага с 4 месеца, за да изпълни задълженията си съгласно ЗАЦУ, включително да извърши и да представи на Комисията първата годишна оценка на риска.
Държавите — членки на ЕС, ще трябва да определят правомощията на своите координатори за цифровите услуги до 17 февруари 2024 г.
До 17 ноември 2027 г. и на всеки пет години след това Комисията извършва оценка на настоящия регламент и докладва на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет.
Член 92
Предварително прилагане за доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки
Настоящият регламент се прилага за доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки, определени съгласно член 33, параграф 4, четири месеца след нотифицирането на съответния доставчик, посочено в член 33, параграф 6, когато тази дата е преди 17 февруари 2024 г.
Член 93
Влизане в сила и прилагане
1. Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
2. Настоящият регламент се прилага от 17 февруари 2024 г.
Въпреки това член 24, параграфи 2, 3 и 6, член 33, параграфи 3 –6, член 37, параграф 7, член 40, параграф 13, член 43 и глава IV, раздели 4, 5 и 6 се прилагат от 16 ноември 2022 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Текст в Официален вестник на ЕС
Законодателен акт за цифровите услуги — въпроси и отговори
Регулаторите от Австралия, Фиджи, Ирландия и Обединеното кралство обединяват усилията си, за да направят онлайн света по-безопасно място.
Британският регулатор съобщава за създаването на Глобална мрежа на регулаторите за онлайн безопасност. Мрежата е резултат от сътрудничество между австралийския комисар по електронната безопасност, Комисията за онлайн безопасност на Фиджи, регулатора Ofcom в Обединеното кралство и е с подкрепата на Broadcasting Authority of Ireland (със статут на наблюдател).
Мрежата се създава във време на законодателни реформи като Закона за онлайн безопасност на Австралия от 2021 г., Закона за онлайн безопасността на Фиджи от 2018 г., Закона за онлайн безопасността на Обединеното кралство, Закона за онлайн безопасността и регулирането на медиите в Ирландия от 2022 г. и Законодателния акт за цифровите услуги на Европейския съюз, както за реформа за онлайн безопасност се работи още в Канада, Нова Зеландия и др.
BAI има статут на наблюдател в мрежата, защото онлайн безопасността в Ирландия скоро ще попадне в компетенцията на нов орган, Coimisiún na Meán (Медийната комисия), след като законопроектът за онлайн безопасността и регулирането на медиите влезе в сила.
От името на Демократична България говори Божидар Божанов:
Днес внесохме законопроект, с който да задължим социалните мрежи да полагат допълнителни усилия за идентифициране на фалшиви/анонимни/тролски профили. Правим го на база на приетия наскоро Акт за цифровите услуги на ЕС, като го прилагаме върху предизборния процес, в който фабриките за тролове са особено активни.
Много е важно да подчертая, че това няма да се случва на база на съдържанието (статуси, коментари), а само на база на косвени признаци, детайлно описни в проекта (линк в коментар). Т.е. нито държавята, нито социалните мрежи ще могат да определят кое е истина и кое не.
Уреждаме и предвиденото в регламента извънсъдебното уреждане на спорове, свързани с модерацията – ако ни блокират за 30 дни, вече Фейсбук няма да е най-горна инстанция.
Като става дума за модерация, въвеждаме и прозрачност на подизпълнителите. Трябва да знаем кой, от името на Фейсбук, решава кое да изтрие и кое не. Социалните мрежи ще трябва да посочат и кой е действителен собственик на тези подизпълнители. Задължаваме компаниите, които са решили да извършват модерация, да имат определен капацитет за български език. Не може да разчитаме на автомтична модерация, защото троловете се възползват най-ефективно.
Темата е деликатна и затова много хора бягат от нея. Ние подхождаме отговорно и внимателно, с пълно зачитане на свободата на словото и с цел гарантирането на тази свобода не просто с възможността да обжалваме решения, но и с това гласовете на гражданите да не бъдат заглушавани от тролове и удавяни в пропаганда.
Медиите подчертават, че според Божидар Божанов Facebook няма интерес законопроектът да бъде приет в България, защото би послужил за пример на други държави-членки и на Европейската комисия. Като министър в предишното правителство Божанов редовно е отправял запитвания към платформата дали прилага някои от изредените мерки за идентификация на тролове, но не е полчил отговор.
Ао Facebook не изтрие акаунта след приемането на разпоредбата, платформата ще подлежи на сериозна глоба – процент от годишния глобален оборот. Законът е на базата на вече действащия Акт за цифрови услуги на Европейския съюз, който изисква повече прозрачност и информация от Facebook и Twitter.
Законопроектът не упълномощава цензурата на статуси и коментари в социалната мрежа и не дава право на държавата и платформите да определят кое съдържание е истина и кое – не. Предложението включва редица технически мерки за идентифициране на тролове, които разпространяват дезинформация и блокират истински профили. “Водещият принцип е именно запазване на свободата на словото, а не някой да го удави в пропаганда и да го задуши чрез докладване. Много хора стават жертва на докладване от тролове и съдържанието им бива сваляно”.
Законопроект за допълнение на Закона за електронната търговия
Заглавието е заимствано от БНР.
Даниел Ненчев интервюира за БНР, Късното шоу на Радио София, Венелин Петков, бивш шеф на новините в бТВ и неизбран кандидат за генерален директор на БНТ.
Венелин Петков разказва за натиск по време на управлението на ГЕРБ, предизвикан от желанието на ГЕРБ да наложи как трябва да се отразява управлението, партията, Борисов, включително в сравнение с отразяването на президента. Казва още, че конкурсът за генерален директор на БНТ е бил фарс.
На сайта на БНР интервюто първоначално е публикувано със заглавие: “Венелин Петков пред БНР: ГЕРБ оказваше натиск над bTV”. Впоследствие заглавието е променено на: “Венелин Петков пред БНР: Срещу нас е имало опити за натиск”.
отбелязва Емилия Милчева за Дойче Веле.
Така към казуса бТВ се добавя казусът БНР. Работата е в това, че старото заглавие на сайта по-точно отразява казаното от госта. По какви причини е променено? Генералният директор в отговор на запитване казва, че “Решенията относно съдържанието на материалите, включително тяхната редакция, се вземат от автора или от отговорните членове на екипа на уебсайта на БНР.” В случая като автор на информацията на сайта е посочен водещият на интервюто с Петков – Даниел Ненчев.
ГЕРБ е заличен в заглавието и в публикацията, но – както сочи Божидар Божанов – е останал в интернет адреса й – https://bnr.bg/post/101734334/venelin-petkov-pred-bnr-gerb-okazvashe-natisk-nad-btv
Не знаем има ли намеса, едва ли ще научим, освен ако Ненчев не реши да обясни корекцията – но защо авторът би се отдалечил от съдържанието на интервюто и би пропуснал шанса да привлече вниманието с важна новина.
А ако се върнем към Венелин Петков: ето цялото участие, близо два часа, от което научаваме за доносите на ГЕРБ до централата на телевизията. Петков нарича този тип тормоз опити за натиск, тъй като според него тормозът не е бил успешен.
Не може да не се отбележи, че научаваме за сложните отношения, когато вече и ГЕРБ, и Петков не са на предишните си позиции.
От началото на 48-мото Народното събрание от Демократична България внесохме няколко законопроекта, които са свързани с електронното управление и информационните технологии. Тук ще направя кратък списък с описание на проектите (ЗИД значи Закона за изменение и допълнение, а ЗД е закон за допълнение):
Има още много закони, които имат нужда от осъвременяване. Съвесем скоро ще внесем изменения в Кодекса на труда за въвеждане на електронна трудова книжка, например. Но смятам, че с тази законодателна програма, облекчаваме гражданите и бизнеса, модернизираме администрацията и правим разходването на публични средства по-прозрачно.
Материалът Десет електронни законопроекта е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
Welcome to WordPress. This is your first post. Edit or delete it, then start writing!
I call for an urgent revision of the #AVMSD to prohibit European satellite operators delivering to providers of audiovisual media services linked to Russian authorities. Spreading war propaganda by EU companies outside of the EU must be prohibited as well.https://t.co/kjpbz1hAen
— Andrus Ansip (@Ansip_EU) October 28, 2022
Защо Андрус Ансип предлага допълнение на медийната директива? Ето историята.
Бившият вицепрезидент на Комисията и настоящ евродепутат Андрус Ансип направи публична кореспонденцията си с главния изпълнителен директор на компанията Eutelsat Ева Бернеке, съобщава POLITICO. Според Ансип френският сателитен оператор допринася за руската дезинформация и става „партньор във военни престъпления“, когато предава руски канали като Rossiya 1, Prvi 1 и NTV. Френската държава има 20 процента дял в компанията.
По-рано Вера Йоурова нарече разпространението на пропаганда от страна на Eutelsat „срамно“. Кореспонденцията започва с въпроси на Ансип, следва писмото на Бернеке, в което тя говори за запазване на неутралност, и – в отговор – ново писмо на Ансип – ето част от него:
Eutelsat продължава да излъчва съдържание, което подбужда към омраза, насилие, убийство на лидери и журналисти, геноцид на украински деца. В тези канали присъства насилие и унизителни изображения на военнопленници, застъпват се за използването на ядрени оръжия и унищожаване на гражданска инфраструктура в Украйна, разпространяват твърдения, които са престъпления според Хартата на основните права и други международни конвенции.
Eutelsat реши да продължи сътрудничеството си с Русия, знаейки, че имате ключова роля като сателитен оператор по време на тази хибридна война. Това представлява пълна липса на съпричастност към пострадалото от войната население и пълно игнориране на международното осъждане на действията на Руската федерация.
Поради драстичните закони на Путин и драматичните репресии срещу независимите медии, руснаците нямат почти никакъв достъп към алтернативни източници на новини. Имат само руската военна пропаганда, която вие продължавате да разпространявате.
Бих оприличил отношението ви с това, което платформите на социалните медии казваха за модерирането на съдържанието преди време. Те също се опитаха да твърдят, че са неутрални и само предоставят техническа платформа, поради което не носят отговорност за съдържанието, което техните потребители публикуват. Те твърдяха, че е невъзможно да разберат кой в тяхната платформа насърчава насилието, подбужда към тероризъм, разпространява педофилско съдържание или преследва малцинства. Днес тяхното отношение се е променило значително, те вече не прехвърлят отговорността за съдържанието на регулаторите и модерирането на съдържанието – на неправителствените организации. Същата отговорност се очаква от Eutelsat.
Поради бездействието си вие сте възприемани от хората, които аз представлявам, като партньор във военни престъпления.
I fail to grasp the so-called “neutrality” adopted by Eutelsat while the war has been internationally condemned and is attempting to redesign the security architecture of Europe.https://t.co/QhH1UBAVAD
— Andrus Ansip (@Ansip_EU) October 18, 2022