Author Archives: Lindeas

Чрез мързел към прогрес – SalixOS

от Lindeas

лиценз CC BY

Без да се спирам на по-подробно ревю, ще споделя накратко някои наблюдения от търсенето ми на “непосилната лекота” на дистрибуциите. След една серия от безуспешни тестове на често обозначаваните за най-леки дистрота – Puppy, Antix, Bodhi, LXLE, *buntu-та и поне още половин дузина в този списък, в търсене на нещо наистина “light” – попаднах на “върбата”, т.е. на SalixOS. Това се оказа базирана на Slackware дистрибуция, използваща дори неговата номерация на версиите (към момента 14.1), създадена от бивши разработчици на Zenwalk. За тези, които се изкушават от време на време да прелистват DistroWatch е ясно, че напоследък настанаха тежки времена за дистрото на французина Жан-Филип Гилмен, като проектът напредва с доста бавен ход. За сметка на това Salix набира сякаш по-голяма видимост, а зад всичко това стои основно интернационалният екип на Йоргос Влахавас, Сирил Понтвю, Пиерик Ле Брюн и Торстен Мюлфелдер.

Вероятно ще се запитате на какво може да се дължи този прогрес. Преди всичко на “ленността” е отговорът. Такъв е и девизът на дистрото – “Линукс дистрибуция за мързеливи Слакъри”! Ако не сте “die hard” фен на чистотата, Salix може да ви се понрави. Това, което най-вече очарова е изключително удобната комбинация от “ползваемост” и “лекота”. За доста стария хардуер (Dell Optiplex GX150), на който “лепнах” Salix, това беше търсеното и желано предимство .

Макар, че стандартният десктоп на дистрибуцията е XFCE, аз изпробвах нещо още “по-така”, а именно Openbox изданието. На сайта на дистрото се предлагат 32 и 64-битови версии на операционната система, а iso-файлът се побира на едно CD (625 Мб), нещо много удобно при условие, че старата машина няма dvd-плеър, и не може да буутва usb-флашки. Инсталаторът е в текстови режим, но целият процес е доста лесен дори за новак. Без излишно “ровене” в конфигурационни файлове системата се инсталира много бързо, като предлага 3 режима на инсталация – пълен, базов и основен.

Препоръчителният режим, разбира се, е пълният, а с него хората от Salix са решили да олекотят максимално нещата след инсталацията. Те използват fbpanel в комбинация с SpaceFM за файлов мениджър. Макар с леко орязани възможности, панелът предлага всичко нужно, като отделните му модули се добавят, премахват и настройват чрез конфигурационния му файл, в домашната директория. SpaceFM обаче ми се стори доста неудобен за моя вкус и предпочетох да го заменя с PCManFM, който е сякаш малко по-подреден.

Инсталирането на пакети в Salix е лесно, особено за свикнaлите с Debian. Използваt се slapt-get и slapt-src, заедно с техните графични интерфейси Gslapt и Sourcery, чрез които се избягва умело “адът на зависимите пакети”. При инсталация по подразбиране има почти всичко нужно за основно ползване на дистрото, а разработчиците са вкарали и някои техни инструменти за допълнителни настройки – напр. за настройка на аудио картата и др. под. (вж. тук), достъпни и за “чистия” Slack. По техни данни те допринасят и значителна част код и поправки на грешки за Slackware.

Ако пък в Salix ви липсва някоя програма, в основното хранилище има добър набор от софтуер, като трябва да се има предвид, че дистрото следва KISS-принципа. В добавка, ако и в основното хранилище липсва нещо, под ръка е Sourcery, чрез който бързо може да се инсталира каквото ви е нужно от SlackBuild хранилищата.

Уикито и форумът на Salix са основният източник на информация за разрешаване на проблеми с ползването. Макар и да не са от ранга на Ubuntu форумите или уикито на Gentoo, от общността може да се получи бърз отговор на възникналите въпроси.

За пуристите от Църквата на субгения, които не харесат “Върбата”, но са я инсталирали вече, утешение може да бъде това, че Salix може изцяло да се обърне в чист Slack, в мрежата има описателни инструкции как бързо би могло да стане това. Като цяло това е една дистрибуция парадоксално за днешното време съчетаваща ползваемост и лекота. Разбира се, всичко е въпрос на вкус, както казват някои – така, че винаги “зад ъгъла” чака нещо по-добро…

Свободни кубчета в космоса

от Lindeas

лиценз CC BY

photo by ArduSat

Темата за изследване на Космоса е отново актуална за широката публика – показва го например интересът в социални мрежи и блогове към текущите мисии на NASA до Марс. Това повторно обръщане към небето след дълги години превес на земните ни проблеми съвпада със скорошното по-масово навлизане на идеите на софтуерната свобода в областта на хардуера – както чисто компютърен, така и не само; както за решаване на задачи от ИТ-инфраструктурата, така и на битови такива.

Тези дни в разговор с приятел стана дума за интереса към звездите – защо и как преди години, когато бяхме деца, това беше цел, повече или по-малко обединяваща нации, понякога дори с коренно различни политически системи, а в по-скорошно време е тема от миналото, скучна новина или в най-добрия случай сценарий на научнофантастичен филм. Които филми, както и книгите, между другото, сякаш страдат то изчерпване и разчитат на преповтаряне. Защо? Именно погледът към външното ни обединява, дава ни цели и ни зарежда с ентусиазъм. Разбира се, търсенето на порив за действия успява и в социалното. Успява дори и вътре в самите нас. Но пълното ослепяване за космическото като реално и достижимо е глупава и, както се оказа, нетрайна нагласа. Вчера в друг разговор се спомена идеята за достъп до компютърни облачни услуги като масова, общодостъпна и комунална услуга – някои хора вече развиват това. Да си представим сега достъпът до космически изследвания като комунална услуга. Или поне наченки на такава. Вече има дълъг списък с начини за участие.

photo by ArduSat

ArduSat е такъв проект. Кубче, което ще работи с Ардуино – както личи от името му. Това е първият такъв проект за спътник, в който ще могат да участват всякакви хора – е, в случая в зависимост от дарението, което са направили през страницата на проекта в Kickstarter.

Самият спътник ще има: камери, спектрометър, датчици за температура, вибрации, налягане, магнитно поле, светлина, озон, въгледвуокис, радиация, инфрачервени лъчи, радиовълни… Веднъж изведен в орбита, ще се насочва чрез три малки магнитни двигателя (magnetorquers). В зависимост от начина на извеждане в орбита ще може да остане в нея между 6 месеца и 2 години. Накрая, след загуба на скорост и изпадане от орбитата ще навлезе в атмосферата и ще изгори изцяло, защото е съвсем малък – 10 куб. см. и с тегло 1 килограм. Няма да стане космически боклук, заради сравнително по-ниската си орбита (в сравнение с големите спътници) и съответно изгарянето.

Част от датчиците също са свободни проекти, като например спектрометърът mySpectral.

За извеждане в орбита се предвиждат няколко варианта – от съпътстващ товар на регулярна мисия на голяма ракета до пробни полети с балон или с изстрелване на малка ракета от стратосферен балон. Последните варианти, разбира се, не могат да достигнат до височина за орбита, но могат да се използват за изпробване и всякакви по-малки и краткосрочни научни проекти на общността. В първия случай става дума за височина около 600 км., което представлява ниска околоземна орбита (до 2000 км., за разлика от геостационарната на големите спътници, която е около 40000 км.). А с балон може да се издигне докъм 30-тина километра – в рамките на стратосферата, която е едва вторият слой на атмосферата.

Енергията за работа на цялата електроника на “борда” и за насочване на кубчето ще идва от слънчеви панели в страните му. Откъм тъмната страна на Земята – от батерия. Големият проблем на всички неща в космоса е слънчевата радиация и лошото е, че такъв малък сателит няма как да се опакова в достатъчна радиационна защита и електрониката бързо ще започне да отказва. Решението в случая е дублиране на системите, а пък когато се очаква платките да сдадат багажа – между половин година и година и половина – самото кубче вече ще е загубило инерция и ще се е насочило към атмосферата.

CubeSat in Wikipedia

Това е концепцията за кубчета-спътници (cubesats), която от година-две се възприема много сериозно, вече има действащи такива и например наскоро NASA възприеха за свой проект.

Интересното за нас е, че ArduSat е част от идеята за свободен хардуер, приложена в случая върху космическите изследвания. Свързването на платките Arduino (самите те под свободен лиценз), както и всичкият допълнителен полезен товар, който ще се слага в кубчето ще са налични (ArduSat.pdf в google docs) под CC BY-SA. Конструкцията на самия CubeSat е публикувана (pdf) от Държавния политехнически университет на Калифорния за свободно ползване (public domain).

Това е формата, а за съдържанието – остава да почакаме малко и да видим какви проекти ще се направят, какви софтуери ще се напишат и какви изследвания ще се направят. Или галерии с потребителски снимки от борда на кубчето към земята, към звездите, луната… Ето списъка с идеи (в google docs) – изглежда впечатляващо, особено за апарат, който ще бъде достъпен за неспециалисти и хакери от цял свят.

—

Докато все още говорим за хардуер, едно съвсем кратко отклонение – Олимекс започват да правят петъчни срещи в Пловдив за разговори за свободен хардуер, електроника, Ардуино, OLinuXino, свободни проекти. Може пък и ArduSat да се окаже интересна тема за обсъждане на по бира с хардуерни хакери. Аз съм далеч от мястото за среща, а и наистина съм много бос в електрониката, но ако някой прояви интерес, нека мине – не познавам хората от Олимекс, но както изглежда са истински ентусиасти и ще се радват да обменят идеи.

Share/Bookmark

Набързо за aptitude

от Lindeas

лиценз CC BY

По случай скорошния рожден ден на проекта Debian, нека кажем нещо за търсенето в aptitude. Aptitude е някак странна програма – ползва се за основни неща от тези, които не искат да се задълбават в подробностите на apt, dpkg и пакетното управление в Debian. От друга страна пък се ползва и от напреднали хакери и разработчици на пакети. Едните ползват два, максимум три клавиша – u за обновяване, f за забравяне на новите и g за инсталиране на отбелязаните – а другите използват всякакви подробни клавиши, съкратени търсения и превключване на изгледите, от които на нормалния човек му се завива свят. Е, или поне му става като в Emacs (приятелска закачка към емаксаджийте, не се сърдете).

Да видим някои от най-полезните клавиши за ежедневна работа и някои основни търсения и шаблони за търсене, които може да са ни полезни. Без претенция за изчерпателност, разбира се – аз самият дълги години вече не съм седнал да дочета наръчника за програмата… Действам на принципа “колкото ми стига – толкова”.

Клавиши:

u – обновяване на списъка с пакети. Същото като apt-get update, или по-точно aptitude update. Някои си го настройват в cron, други инсталират cron-apt, apticron и подобни. Трети, като моя милост, натискат u при влизане в aptitude, за да се радват на запълващите се зелени и оранжеви стълбчета.

f – забравяне на новите пакети (aptitude forget-new). Когато повече от веднъж видите един и същи пакет в графата “New Packages”, си е досадно. Може да се настрои автоматично да ги отбелязва като нови след инсталиране на нещо, но къде отива удоволствието да гледаш как една програма “забравя”?

g – при първо натискане дава списък с действията по пакетите и при повторно – започва да ги действа. Пак стълбчетата.

e – ако има неразрешени зависимости, се опитва да ги разреши автоматично. Ако първият списък не ви харесва, натиснете “>” за следващо предложение. И пак, и пак – докато намерите комбинация, която ви устройва. Назад в тази поредица предложения се връщате с “<”. Понякога спестява време вместо ръчно да оправяте конфликтите с избиране на всеки пакет, да ползвате “e”. Но и често не върши работа – логиката е такава, че няма тотален приоритет на вече инсталираните пакети и неведнъж може например за едно малко програмче да ви предлага да махнете целия X с цяла страница пакети. Не разчитайте сляпо на тая автоматика.

M – ръчно отбелязване на отделния пакет като “автоматично инсталиран”.

m – ръчно отбелязване на отделния пакет като “ръчно инсталиран”. Тези последните две са полезни при бъдещо обновяване или премахване на пакети, които са в зависимост от въпросните. Казано накратко, “автоматичните” се повличат от зависещите от тях (не е толкова просто, но ни стига за момента). Разработчиците описват зависимости, но понякога ръчната донастройка на това си е полезна.

Бързи търсения:

b – търси счупени зависимости (от “broken”). Същото като “/~b”.

/ – влиза в режим търсене. Най-простото е да въведете някакъв низ, който смятате, че се съдържа в името на пакета, защото по подразбиране търси в името. Може да шикалкавите с ^ за търсене в началото и ! в края на името.

/~ – специални търсения. Тук темата е широка и не ни стига малкият сайт. Накратко някои полезни – /~dtext търси за “text” в описанието на пакета; /~mtext търси в полето за пакетиралия разработчик; /~atext търси зададено действие за пакет (“text” може да е install, upgrade, hold и т.н.); /~stext търси в секцията “text”; /~Atext търси в конкретен архив на хранилището “text” (stable, unstable и т.н.); /~Otext търси в хранилището на “text”… Май за тези се сещам…

Да не търсим повече шаблони за търсене, мисля че има още доста, но и тези са предостатъчно. Особено като се има предвид, че едно от удобствата на aptitude е визуалната работата с интерфейса – стрелки, enter, q. Каквото е mc за командния ред.

Може би тук е моментът да спомена, че съкращенията с ~ си имат несъкратен аналог с ? – например на d отговаря description, на b – broken и т.н. Рядко съм ги ползвал, но ако някъде видите да се споменават, да знаете, че са същите като кратките. Може би е някакво удобство да виждаш изписана цялата дума и така да не я грешиш, не знам.

Също така всяко от тези условия за търсене може да се обръща с “!” – тоест /!text търси за пакети, които НЕ съдържат “text”.

И сега нека честитим рождения ден на Дебиан, като пуснем следното търсене:

/~i!~Odebian

Това ще ви даде пакетите, които са инсталирани и не са от официалните хранилища на Debian. От пакет на пакет може да минавате с “n” (от “next”). А списък с всички тези пакети наведнъж може да получите от команден ред така:

# aptitude search '~i!~Odebian'

Ако като мен използвате към официалните хранилища и тези на Siduction, тогава:

# aptitude search '~i!(~Odebian|~Osiduction)'

Всичко останало са пакети от рожденика

Share/Bookmark

Неделно видео

от Lindeas

лиценз CC BY

Малко неща за гледане през уикенда:

Лекцията на Цветан Узунов от Олимекс (за които писахме наскоро) на тема “Свободен хардуер и има ли място за бизнеса в него”

Ето и презентацията от лекцията. Вижте и споменаването на OLinuXino в InitLab в началото на март 2012г. Тия дни ядрото Линукс стана на 21г. – може би донякъде двете споменавания си приличат.

Лекцията на Симеон Янчев от robotev.com на тема “Платформата Ардуино – хардуер с отворен код”

Лекциите са от миналогодишния OpenFest 2011. Припомням, че тази година OpenFest 2012 ще се проведе на 3 и 4 ноември в Интерпред в София. Входът е свободен, а програмата се очертава да е интересна, както всеки път – засега бяха казали за лектори от GitHub. За крайната програма ще трябва всеки да следи сайта – не го казвам с лошо чувство, но OpenFest от самото начало е бавен в публичността. Но пък събитието си заслужава.

За десерт ето още неща за Arduino на български, представени пак от Симеон Янчев – урок “Вградени системи и Ардуино” от Telerik Academy.

Share/Bookmark

OLinuXino – мини-компютри от Пловдив

от Lindeas

лиценз CC BY

OLinuXino Micro

Накратко за OLinuXino на пловдивската фирма Olimex.

Накратко не защото не заслужават много повече, а единствено защото ги открих съвсем скоро и все още чета всичко по темата. Когато пък се реша да взема една платка и да започна с проекти, тогава ще има много за разказване. Предварително мога само да кажа, че е страхотно и ентусиазиращо.

OLinuXino Maxi

Разбрах за OLinuXino от коментар на Радо Колев към скорошната ми статия за Raspberry Pi. OLinuXino, за разлика от Raspberry Pi е свободен хардуер (CC BY-SA 3.0 за хардуера и GPL за софтуера) и това, заедно със стремителното развитие на проекта (започнал е наскоро, преди няколко месеца, а вече има достъпни за купуване повече от една платки (плюс още цял куп Arduino-ориентирани неща) – всичко това потвърждава още веднъж тезата, че най-доброто предстои и идва с все по-големите възможности за хакване на физическото в бита ни.

Стига въведения, ето малко сурови препратки:

сайтът на Olimex, по-точно разделът с въпросните платки. Вляво “olinuxino” ще ви даде страница с 4 модела – Maxi, Mini (все още в разработка), Micro и А13 (платка в nano-ITX формат)

блог на проекта

хранилището в github

Цветан Узунов от Olimex в G+

Ето и малко OLinuXino Maxi + ArchlinuxARM в действие.

Все още като че ли няма проекти с OLinuXino, но като гледам, всичко е започнало през месец май тази година. По-точно работата по OLinuXino, иначе Arduino платките може би фирмата ги прави по-отдавна. Цената е малко по-висока от тази на RPi, но 1) е налично, за разлика от “малинката” и 2) е свободен проект. Освен това се развива много бързо, а и не на последно място е българско. Ще следя темата с интерес. Благодаря на Радо за информацията!

Share/Bookmark

Makr.io и Diaspora

от Lindeas

лиценз CC BY

Diaspora е свободен проект за разпределена социална мрежа. Казано с други думи – нещо като Google+ във всеки дом. Поне така трябваше да бъде по идеята си. Вече доста време проектът буксува откъм нови функционалности и технологично “догонване” на големите, да не говорим за “изпреварването” им с всичките неща, свързани с концепцията за разпределеност. Може би причината е загубата на един от екипа преди време, може би всичко си е било така предпоставено, но е факт, че две години след набирането на средства през Kickstarter, платформата не изпълни най-смелите си обещания. Заради които, всъщност, много хора се преселиха в “шушулките” (pods) на Диаспора. Макар разпределена по замисъла си, платформата предлага много малко в тази насока, а връзките на различни нива (споделяне, отговори) между сървърите често са проблемни. Няма все още чат, интерфейсът за публикуване за нула време беше изпреварен от G+ по удобност, а като цяло проектът е търпял няколко пъти в началото си остри критики от сродни проекти за недобрата сигурност.

На този фон тези дни от екипа обявиха, че пускат нов сайт, Makr, който е всичко друго, но не и логично допълнение към Diaspora (както се опитват да ни убедят разработчиците). Свободен софтуер? Май е AGPL, но странно тогава защо на сайта няма препратка към кода. Става дума за сайт за споделяне на съвместно редактирани снимки с надписи (някакъв вид графичен meme генератор). Произнася се “мейкър”, като “maker” – “maker I owe”, makr.io. Казват ни, че е наследник на Cubbi.es, но освен че и двете са за картинки, нямат друго общо помежду си.

Неприятно е свободен софтуер, към който има голям интерес, да се оставя “на самотек” и практически да се убива. Да, Diaspora няма да изчезне и сигурно ще става и по-добра с времето, но без вътрешен стимул да се развива постоянно е обречена да стане като Identica, например – там е, работи си, но някак го няма ентусиазмът вече и основателят си е направил леко страничен бизнес – я комерсиална поддръжка, я като в случая с Diaspora отделен проект, защото предишният не им е толкова интересен вече…

Дано греша, иска ми се да греша, защото има добри идеи в пространството около гигантите Facebook и Google+, но всички са някак вътрешно спънати. StatusNet с вкарването на Identica в круизна скорост, за което казах, Friendika с агресивното си послание към другите свободни мрежи, свързаността им с несвободните и фактът, че са на PHP (макар че аз имам доводи “за” това, де), Appleseed, за които вече нищо не се чува, няколко разклонения на Diaspora, които макар и по-ентусиастични, няма как да не носят проблемите на Diaspora, самата Diaspora с проблема, който виждаме…

А тези мрежи, тези проекти започнаха преди Google+ (1, 2). Сега регистрациите в мрежата на D* са около 400 хил., от тях малко над 100 хил. активни, а в G+ числата са съответно 250 млн. и 150 млн. Вярно – статистиката не е всичко, особено когато става дума за свободен софтуер и ценности, но къде са новите функционалности, къде е развитието и ентусиазмът?

Има заявен един нов играч в отбора – Libertree, но за него не се знае много, защото е съвсем, съвсем новичък и е в затворена бета.

А Makr – както мернах в коментар някъде по темата – да, интересно нещо е и може би донякъде полезно, но… детска му работа. И на заглавната се мъдри едно “Login with Facebook”… WTF?

Share/Bookmark

Малки чудеса с Raspberry Pi

от Lindeas

лиценз CC BY

Признайте си – когато за първи път прочетохте или чухте за Raspberry Pi, не се впечатлихте извънредно, нали? Е, може би не сте като някои хора около мен, от които чувах “а, чудо голямо, виж Apple какво се очаква да пуснат”. Но все пак, колкото и очарователно да е да имаш малко компютърче за почти без пари, за колко толкова пък употреби се сещахме?…

Добре, аз съм първи – признавам си, че основната полза в моите очи даже не беше подобряване на образованието и доближаване на децата към компютрите. Там все още смятам, че голямото чудо се казва Arduino. Макар че, ако сме честни докрай… за какво образование говорим в днешна България? Но това е друга тема. Та с ръка на сърцето – основното приложение мислех че ще е за плъг-сървъри, малки и полуавтономни, преносими домашни сървърчета, на които си се скатават данните ни – от текстове, през филми и музика, до профил в разпределена социална мрежа.

Или най-много PirateBox.

Но грешах. Raspberry Pi, също както и Adruino, все повече ще навлиза в нови области, ще прави нови неща и ще ни изненадва всеки път. Ще ни кара да казваме “абе искам и аз, хайде най-накрая да се стегна и да си поръчам и аз няколко, за да осъществявам лудите си идеи”.

Някои примери:

В космоса – миниспътници (cubesats) и балони с Raspberry Pi

В морето – малък корабен модел, който ще пресича сам океана, с Raspberry Pi

Да, тези двата сигурно сте ги срещали в ИТ-новините, а и са все още само проекти. Но ето нещо, което си е направено и работи:

http://blog.makezine.com/2012/08/20/raspberry-pi-embedded-in-dslr-camera/

http://davidhunt.ie/?p=2641

Сигурно има вече десетки подобни примери, но фотографът в мен се впечатли и реших да разкажа именно за този.

photos: davidhunt.ie

Raspberry Pi в батерийния грип на dSLR, със захранване от резервна батерия за апарата, USB към апарата и WiFi към външни устройства. Красота! Само да знаете колко много такива неща липсват на любителите фотографи… Само защото компанията Х е решила да има, да речем, безжична връзка или gps само в най-скъпите й модели Y, масово хората се примиряват и използват dSLR-ите си само по начина, описан в книжката. А проекти като този отварят вратите към доработки на поостарелите, но налични апарати и спестяване на пари, вместо излишно купуване на прескъпия последен модел (който така и така след две години ще е прекалено остарял)…

Което ни дава извода от цялата история – който сам по себе си е страхотен – предстои време на все по-достъпно и по-масово хардуерно хакване. Чували сме за понятието “open hardware“, знаем за Arduino и за RepRap… но това не са просто новини, това е промяна в бита ни на физическо ниво. За разлика от свободния софтуер, който направи и продължава да прави огромни промени – няма спор – но неговите промени са по-незабележими, някак фонови.

В Университета си говорехме с някои колеги за особеностите на свободния софтуер и как за да съществува, трябва да има несвободен, но с времето ограничената употреба, “островите” ще станат не както тогава на свободния софтуер, а на несвободния. Аз казвах, че истинската промяна ще е, ако свободният софтуер намери път към не-софтуерното и макар всички да се съгласяваха, общото мнение беше, че дори и интересно и очарователно, е крайно нереалистично. Пък и някак трудно за възприемане.

Ето го, тук е – нещата започват бавно и полека с проекти като Arduino, Raspberry Pi, RepRap, MakerBot, после след няколко години минава в неорганизираната общност на GeekDad и MakerMom в заниманията с децата… Не зная къде ще отведе – дали към качествено по-добро образование, към по-ниско потребление и разпределение на производството или ще се забележи чак след години в променена обща нагласа… каквато Пърсиг търсеше в обществото на неприемащи техниката ползватели на техника. Кой знае. Но ще е интересно.

Ето нещо, пък е чак от 2003г. Отпреди цели 9 години. Да, определено ще е интересно.

Share/Bookmark

MySQL -> TheirSQL?

от Lindeas

лиценз CC BY

Прокрадват се съмнения в обещаната от Oracle политика към MySQL, когато ги напазаруваха със Sun. Съмненията не са от вчера и дано всичко накрая свърши като кратка буря в чаша вода.

А дано, ама надали, както биха казали някои…

MySQL AB, компанията, която развиваше MySQL, беше купена през 2008г. от Sun Microsystems и след това, две години по-късно, премина в лакомите ръце на Oracle, когато погълнаха Sun. Положението е много интересно, защото самите Oracle имат за основен бизнес една от най-мащабните комерсиални системи за управление на бази от данни. MySQL на практика им се явява нещо като вътрешна конкуренция, защото от своя страна е най-разпространената свободна система за бази от данни.

MySQL AB пък винаги е работела на принципа на двойното лицензиране – продуктът се предлага и като свободен софтуер, но основните приходи идват не от поддръжка, а от продажби на комерсиални лицензи. Нерядко са се чували притеснения от този модел – например Qt на Trolltech и др. – най-вече заради лесният механизъм на еволюция към затворен код, ако компанията промени приоритетите си за бъдещите версии. Между другото, наскоро за пореден път такива притеснения се появиха за въпросното Qt, след като от ръцете на Nokia сега премина в тези на Digia – и двете (едната повече, другата по-малко) заподозрени от общността в близки отношения с Microsoft. Може би сравнението на Digia с Oracle не е много коректно, но бъдещето ще покаже кой как си спазва обещанията.

Разбира се, нито Qt, нито MySQL ще престанат да бъдат свободен софтуер. Най-малкото съществуват или фондации и управление от общността, или разклонения на кода, готови при нужда да поемат основната част разработчици.

При MySQL може би е реалистичен вторият вариант. От доста време бивши разработчици на MySQL, заедно с основателя на проекта Monty правят продукта MariaDB, който е двоично съвместим и заменим с MySQL. В повечето случаи разликата е само в имената на програмите и съответно имената на инсталационните пакети. Затова в дистрибуциите се повдига въпроса за премахване на твърдото изискване за “mysql” в зависимостите на пакетите, за да може да се използва която и да е от тези системи, без функционална разлика.

Притеснението на хората от MariaDB в случая е заради скриването в последната версия на MySQL (с която те периодично се синхронизират в името на съвместимостта) на списъка с промените и на тестовите скриптове. Така не се разбира какви грешки всъщност са отстранени в тази версия и никой външен разработчик не може да е сигурен защо нещо е поправено, какво е било то, нито може да провери дали наистина е поправено. Така с един “удар” се отсича достъпа на външни на компанията разработчици – да, кодът е там и е под свободен лиценз, но я иди да четеш хиляди и хиляди редове код и да не знаеш кое как и защо е променено…

Ако се стигне до масова миграция към MariaDB, затруднението ще е в зависимостите на дистрибуциите и в свикването с името от потребителите. Първото е лесно и бързо решимо – и по-големи промени са се правили в дистрибуциите, а тук става дума почти само за промяна в име. Второто ще е големият проблем, защото днес всеки знае за MySQL и почти никой – за MariaDB. Имам предвид особено мениджърите на средно ниво из фирмите, на които им трябваха години, за да запомнят MySQL, а сега не се знае колко биха им трябвали, за да го сменят. Ще кажете – няма проблем, те във фирмите ще си ползват комерсиални лицензи за MySQL, независимо колко отворен или затворен е кодът. Да, така е, от гледна точка на бизнеса няма голям проблем. Но от гледна точка на софтуерната свобода години усилия отиват на вятъра.

Може всичко да се окаже техническа грешка и нещата да се оправят. Ако не – още един грях на Oracle към свободния софтуер.

Share/Bookmark

Debian на 19

от Lindeas

лиценз CC BY

Няма как да се пропусне споменаването – макар да се случва всяка година, рожденият ден на Дебиан си е повод ако не за хакерско празненство с торта с лого, то поне за усмивка и едно “благодаря” наум.

Проектът Debian навърши 19 години. Ако беше от Алабама или Южна Корея, примерно, щеше да навършва пълнолетие. Но за всички, които ползваме Debian GNU/Linux си е отдавна зрял. Думите са или малко, или ненужно помпозни, или така и така вече казани на предните годишнини, затова е достатъчно само едно:

Честит празник на всички!

Софтуерната свобода е за всички потребители, а Дебиан продължава да прави много за разпространението на тази свобода. Дотолкова, че приносът често не се разпознава и е станал част от пейзажа, част от бита ни – както и трябва да бъде.

apt-get rule-world! Debian FTW! Happy birthday!

Share/Bookmark

BeakerCMS – възраждането на HotaruCMS

от Lindeas

лиценз CC BY

Нов ден и нова добра новина – след като прекалено дълго време HotaruCMS нямаше никакви обновления и никакво раздвижване около кода и след като преди време Nick Ramsey, авторът на Хотару, обяви, че изоставя проекта, сега кодът започва нов живот под името BeakerCMS и ръководството на Stuart Duff.

Всички препратки от стария сайт сочат към новия, има тема във форума на стария, обявяваща разклонението… което всъщност е по-скоро миграция, отколкото класически форк.

Нова версия се очаква скоро, кодът ще е и в github (core, plugins) и се обещава плавна миграция на старите инсталации. Новият шеф си личи, че има опит освен с всичко друго и с уебдизайн и наръчници за лъскавини за WordPress, така че може да се очаква освен по-стабилно, и по-красиво бъдеще.

BeakerCMS е система за управление на съдържание, ориентирана основно (но не само) към споделяне на препратки и новини. Близко до първоначалната идея на Digg и на свободни проекти като Pligg, но с олекотен интерфейс и с възможност за управление на всякакъв вид съдържание – от статични малки сайтове до каталози с мултимедия – не само на новини и гласове за новини. В Lindeas ползваме леко променена инсталация на Hotaru за сайта Ново 20.

Share/Bookmark