Author Archives: Нели Огнянова

Дезинформация онлайн: ЕК предлага мерки

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Комисията дефинира дезинформацията като “подлежаща на проверка погрешна или подвеждаща информация, която е създадена, представена и разпространявана за икономическа изгода или за преднамерена измама на обществеността и може да причини обществена вреда “. Днес Европейската комисия предлага мерки за борба с дезинформацията онлайн, включително правила за саморегулиране, подкрепа за независима мрежа за fact-cheking и серия от действия за стимулиране на качествената журналистика и насърчаване на медийната грамотност.

EК ще следи отблизо постигнатия напредък и може да предложи допълнителни действия до декември, включително мерки от регулаторен характер, ако резултатите се окажат незадоволителни.

Мерките за борба с дезинформацията онлайн са представени подробно на сайта на Европейската комисия:

Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията: като първа стъпка онлайн платформите трябва до юли да разработят и спазват общ кодекс за поведение с цел:
- Гарантиране на прозрачността при финансирането на спонсорирано съдържание, по-специално на политическа реклама, както и ограничаване на възможностите за целенасочено влияние от страна на политическата реклама и намаляване на приходите на лицата, разпространяващи дезинформация;
- Внасяне на по-голяма яснота относно функционирането на алгоритмите и създаване на възможности за външни проверки;
- Улесняване на потребителите при намирането и ползването на различни информационни източници, представящи алтернативни гледни точки;
- Въвеждане на мерки за идентифициране и закриване на фалшиви профили и за решаване на проблема с автоматичните ботове;
- Осигуряване на възможности за проверителите на факти, изследователите и публичните органи да следят непрекъснато разпространението на дезинформация онлайн;
Независима европейска мрежа на проверителите на факти: които ще налагат общи методи на работа, обменят най-добри практики и ще се стремят към постигане на възможно най-широко покритие на фактологическите поправки в целия ЕС; проверителите ще бъдат подбрани измежду членовете от ЕС на Международната мрежа за проверка на фактите, спазваща строг международен кодекс от принципи за проверка на фактите;
Надеждна европейска онлайн платформа срещу дезинформацията, която да подпомага мрежата на проверителите на факти и съответните университетски изследователи, като набира и анализира трансгранични данни и осигурява достъп до данни за целия ЕС;
Повишаване на медийната грамотност: по-високото равнище на медийна грамотност ще помогне на гражданите да разкриват онлайн дезинформацията и да преценяват критично онлайн съдържанието. За тази цел Комисията ще насърчава проверителите на факти и сдруженията на граждани да предоставят образователни материали на училищата и преподавателите и ще организира Европейска седмица на медийната грамотност;
Подкрепа за държавите членки за гарантиране на устойчивостта на избирателните процеси срещу все по-усъвършенстваните кибернетични заплахи, включително онлайн дезинформация и кибератаки;
Насърчаване на системи за доброволна онлайн идентификация, за да се подобри проследимостта и идентифицирането на доставчиците на информация и повиши доверието и надеждността по отношение на общуването онлайн и на информацията и нейните източници;
Насърчаване на качествената и разнообразна информация: Комисията призовава държавите членки да увеличат своята подкрепа за качествената журналистика с оглед постигане на плуралистична, разнообразна и устойчива медийна среда. През 2018 г. Комисията ще отправи покана за предложения за създаването и разпространяването на качествено новинарско съдържание по въпросите на ЕС чрез основани на данни новинарски медии;
В изготвена от службите на Комисията Координирана политика за стратегическа комуникация, съчетаваща настоящите и бъдещите инициативи на ЕС и на държавите членки срещу онлайн дезинформацията, ще бъдат изложени мерките за осведомяване, насочени към противодействие на неверните информации за Европа и справяне с дезинформацията — в рамките на ЕС и извън него.

Следващи стъпки

Съвсем скоро Комисията ще организира многостранен форум, чрез който да бъде установена рамката за ефикасно сътрудничество между съответните заинтересовани страни, включително онлайн платформи, рекламната индустрия и големите рекламодатели, както и да бъде поет ангажимент за координиране и увеличаване на усилията за борба с дезинформацията. Основната цел на форума е изготвянето на единен за ЕС кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, който да бъде публикуван до юли 2018 г., с оглед постигането на видим ефект до октомври 2018 г.

До декември 2018 г. Комисията ще представи доклад за постигнатия напредък. В доклад ще бъде разгледана също така необходимостта от по-нататъшни действия за осигуряване на непрекъснато наблюдение и оценка на очертаните в плана действия.

Цифрова икономика и цифрово общество

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

От сайта на Съвета на ЕС – обобщение за хода на изпълнението на цифровата стратегия на ЕС:

премахване на таксите за роуминг;
модернизиране на защитата на данни;
гарантиране на трансгранична преносимост на онлайн съдържание;
насърчаване на електронната търговия чрез преустановяване на необоснованото геоблокиране.

ЕК готви голям нов пакет от амбициозни мерки за подпомагане завършването на цифровия единен пазар с цел по-нататъшното разширяване на цифровата икономика на ЕС и премахването на регулаторните пречки между държавите от ЕС – като например в областта на

изкуствения интелект,
електронното здравеопазване,
дружественото право и възможностите за компаниите онлайн;
борбата с дезинформацията онлайн,
отношенията платформи-бизнес,
електронните съобщителни мрежи и услуги.

Задачите на дневен ред – от сайта на ЕК:

На 26 април 2018 е поредното 9-то заседание/ триалог за ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги

На 26 април 2018 се обявяват и мерките за справяне с дезинформацията онлайн.

Също днес ЕК огласява мерки за справедливо третиране на дружествата от страна на платформите и търсачките.

Обнародвани са съществени изменения в Закона за авторското право и сродните му права

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 29 март 2018 г. в извънреден брой на Държавен вестник са обнародвани изменения в Закона за авторското право и сродните права. Приетите изменения отразяват разпоредбите на Директива 2014/26 /ЕС, която трябваше да бъде приета в българското законодателство до април 2016 г. През януари 2018 г. Европейската комисия отнесе въпроса до Съда на ЕС и поиска България да бъде глобена с по около 19 000 евро на ден за неспазване на законодателството на ЕС.

Директивата има за цел да предвиди координирането на националните правила относно достъпа до дейността по управление на авторското право и сродните му права от организации за колективно управление на авторски права, особеностите на тяхното управление и надзорната рамка (съобр.8), да определи изискванията, приложими за организациите за колективно управление на авторски права, за да се гарантира висок стандарт на управление, финансово управление, прозрачност и отчетност (съобр.9), а също да да се осигури необходимото минимално качество на трансграничните услуги, предоставяни от организации за колективно управление на авторски права, особено по отношение на прозрачността на представяния репертоар и точността на финансовите потоци, свързани с използването на правата, и да се улесни предоставяне на многотериториална многорепертоарна услуга (съобр.40).

Измененията са съществени и пространни, вероятно скоро ще има подробни анализи.

И нещо от ПЗР на ЗИД:
§ 27. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на културата представя на Европейската комисия доклад за състоянието и развитието на многотериториалното отстъпване на права в интернет на територията на Република България. Докладът съдържа информация за наличието на многотериториални разрешения, за спазването на глава единадесета „и“ от организациите за колективно управление на права, както и оценка на развитието на многотериториалното разрешаване на използването в интернет на музикални произведения от ползватели, носители на права и от други заинтересовани лица.
§ 28. Министърът на културата предоставя на Европейската комисия списък на регистрираните организации за колективно управление на права и я уведомява за промените в него в тримесечен срок от настъпването им.
§ 29. В Закона за електронните съобщения се правят следните допълнения:
1. В чл. 73, ал. 3 се създава т. 15:
„15. задължения за предоставяне на вярна и точна информация за броя на потребителите и абонатите на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги.“
2. В чл. 231, ал. 2 накрая се добавя „договорите с доставчиците на съдържание, както и актуална база данни за абонатите, при спазване на изискванията за защита на личните данни“.
§ 30. В Закона за закрила и развитие накултурата в чл. 31, ал. 1, т. 1 след думите „ал. 2“ се добавя „и чл. 98в1, ал. 6“.
§ 31. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 18 и 30, които влизат в сила 9 месеца след обнародването му.”

Промяна в Правилника на НС относно изготвянето на програмата по въпросите на ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Държавен вестник от 20 април 2018 г. е обнародвано решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ДВ, бр. 35 от 2017 г.):

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Параграф единствен. Параграф 10 от заключителните разпоредби се изменя така:

„§ 10. (1) Член 118 не се прилага от 1 юли 2017 г. до 31 декември 2018 г.*

(2) Постоянните комисии, с изключение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, изработват по компетентност своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., като вземат предвид публикуваната Работна програма на Европейската комисия за 2018 г.

Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, изработва проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г.

Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол.

Проектът на Годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание. Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата Годишна работна програма.

При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., които се приемат по реда на изречения второ, трето и четвърто. Членове 119, 120 и 121 се прилагат съответно.

(3) Министерският съвет внася в Народното събрание за сведение и други документи, свързани с провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.“

Чл.118 от ПОДНС гласи:

Чл. 118. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в 7-дневен срок от приемането и.

(2) Председателят на Народното събрание разпределя годишната програма по ал. 1 на постоянните комисии. В триседмичен срок от получаването и постоянните комисии, с изключение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като вземат предвид и Работната програма на Европейската комисия за съответната година.

(3) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, изработва проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Проектът на годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание.

(4) Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата годишна работна програма по ал. 3.

(5) При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които се приемат по реда на ал. 3.

Доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2017

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е поредният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека през 2017 г.

Докладът има раздел за свободата на изразяване и медиите.

Законодателството предвижда съответните права, констатира се в доклада.

Но корпоративният и политически натиск, съчетан с нарастващата и непрозрачна концентрация на мрежи за собственост и разпространение на медиите, както и правителственото регулиране на ресурсите за медиите, сериозно засягат медийната свобода и медийния плурализъм.

Индексът за устойчивост на медиите на IREX за 2017 г. сочи нарастването на политическия натиск и използването на медиите от олигарсите за “упражняване на влияние, разрушаване на репутацията на политически и бизнес опоненти и манипулиране на общественото мнение” като основни заплахи за общественото доверие в медиите. IREX отбелязва, че правителството активно възпрепятства свободното медийно развитие. Съобщенията за сплашване и насилие срещу журналисти продължават.

Свобода на изразяване:

Критика на правителството обичайно не води до репресии, но са докладвани и няколко такива случая (напр. Васил Коцев за разпит във връзка с постинг за министър-председателя).

Напомня се глобата на Икономедиа, наложена от Комисията за финансов надзор/Стоян Мавродиев – вкл. връзката му с фигура от организираната престъпност.

По отношение на речта на омразата се отбелязва, че присъствието на националистически партии в правителството оправомощава някои да прибягват до речта на омразата като норма, а не изключение.

Преса и медийна свобода:

Според “Репортери без граници” от 2017 г. пресата е “доминирана от корупция и тайни споразумения между медиите, политиците и олигарсите”. Докладът отбелязва, че липсва прозрачност при разпределянето от страна на правителството – което води до ефект на подкупване: да са снизходителни в отразяването на политиците или да се въздържат от отразяване на проблемни случаи.

Вътрешни и международни организации критикуват както печатни, така и електронни медии за липса на прозрачност на собствеността и финансовата прозрачност, както и за податливост на икономическо и политическо влияние.

На 21 март издателите на Прас Прес подават жалба до Комисията за защита на конкуренцията, като заявяват, че Националната дистрибуторска компания е злоупотребила с господстващото си положение на пазара за разпространение на пресата и е спряла първото издание на Прас Прес от продажба в неговите магазини.

Насилие и тормоз:

Отбелязва се нападението над Иво Никодимов, БНТ.

Депутатът от управляващите Антон Тодоров казва в ефир на журналиста Виктор Николаев, че “би го уволнил” за въпрос. Вицепремиерът Валери Симеонов по подобен начин заплашва журналиста. По-късно Симеонов призовава (чрез сайта на правителството!) за извинение медиите, които интерпретират думите му като заплашване.

Цензуриране или ограничения на съдържанието:

Журналистите продължават да отчитат автоцензура, редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагането на политически възгледи от корпоративни лидери. През март бизнесменът и издателят Сашо Дончев заявява на бизнес форум, че е бил поканен на частна среща с главния прокурор, където главният прокурор го обвинява в подкрепа за конкретна политическа партия и предупреждава, че комуникациите му се наблюдават. Главният прокурор излага друга версия – че Дончев иска влияние върху прокурорите, работещи по дело, свързано с него.

Правителството не ограничава интернет( 63,5% от домакинствата имат достъп до интернет през 2016 г. според ITU).

СЕМ: липсва баланс между свободата на изразяване и защитата на личния живот

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съветът за електронни медии е публикувал на сайта си изводи от експресен мониторинг върху телевизионното отразяване на катастрофата от средата на месец април, при която има загинали и ранени.

Съветът е получил 12 сигнала от граждани, главно за нарушение на професионални стандарти.

СЕМ напомня първо, че е подчертавал многократно, че “правото на личен живот и правото на свобода на изразяване нямат предимство едно пред друго.”

След това регулаторът споменава друга двойка права – при отразяването липсва баланс между “правото на гражданите да получават пълна информация и правото на ненамеса в личния им живот.”

СЕМ говори в изводите за морално-етични норми и саморегулационни механизми, в изводите липсват констатации за нарушение на закона или лицензиите.

Чл. 10. (1) ЗРТ (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) При осъществяването на своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от следните принципи:

1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение;

2. гарантиране на правото на информация;

3. запазване на тайната на източника на информация;

4. защита на личната неприкосновеност на гражданите […]

Регулирането на интернет: да бъде или да не бъде

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Интернет: да се регулира или не?

Това е заглавието на обществена консултация в Обединеното кралство, съвсем очевидно по Шекспир. Въпросът не стои така дихотомно, но по причини, известни само на него, парламентът е избрал именно това заглавие.

Парламентарната комисия за комуникации задава въпроси относно начина, по който трябва да се подобри регулирането на интернет, включително чрез по-добро саморегулиране и управление, и дали е необходима нова регулаторна рамка за интернет или общото законодателство на Обединеното кралство е адекватно. Ще бъде проучено също дали онлайн платформите имат достатъчна отчетност и прозрачност, адекватно управление и осигуряват ефективни поведенски стандарти за потребителите.

Ето деветте въпроса, срокът за отговори е 11 май.

Държавите се делят на такива, в които консултират, и такива, в които всичко си знаят.

Facebook изключва милиард и половина потребители от обхвата на GDPR

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Под това заглавие (ексклузивно) Reuters информира за следното:

Потребителите на Facebook (извън Съединените щати и Канада), независимо дали знаят или не, сега имат договор за услугата с компанията Facebook със седалище в Ирландия. Както Google, LinkedIn и други компании, Facebook също работи чрез калифорнийска и ирландска компания – Facebook Inc/Калифорния, Менло Парк u Facebook Ireland – като последното е под ирландска юрисдикция.

Facebook планира договорът c Facebook Ireland да остане валиден само за европейски потребители, т.е. 1,5 милиарда потребители от Африка, Азия, Австралия и Латинска Америка няма да попаднат в обхвата на Общия регламент за защита на данните на Европейския съюз (GDPR), който влиза в сила на 25 май 2018 г. Най-голямата онлайн социална мрежа в света намалява обхвата на прилагане на GDPR – регламентът позволява на европейските регулаторни органи да наказват компаниите за събиране или използване на лични данни без съгласието на потребителите.

Така се избягва огромен риск, пише Reuters, тъй като новият регламент позволява да се налагат глоби в размер до 4% от глобалните годишни приходи за нарушения – в случая с Facebook това означава милиарди долари.

В същото време Зукърбърг е говорил вчера на конференция в Сан Хосе, Калифорния и е казал, че въвежда нови настройки за защита на личния живот и личните данни в Европа, които в крайна сметка щели да обхванат потребителите по целия свят.”Ние не само искаме да спазваме закона, но и надхвърлим задълженията си и да изграждаме нови и по-добри практики за поверителност за всеки във Facebook”.

САЩ: право на заснемане на полицейските служители, докато изпълняват задълженията си

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Съединените щати хората продължават да се сблъскват с репресивни мерки, дори арести, за опити за заснемане на полицейска дейност на обществени места. Това е неприемливо в една конституционна демокрация, а по-специално в САЩ нарушава Първата поправка, се казва в коментар по делото Fields v. City of Philadelphia. В решението съдът се присъединява към други предходни решения:

Днес се присъединяваме към този все по-голям консенсус. Първата поправка защитава акта на заснемане или по друг начин записване на полицейски служители, изпълняващи публичните си задължения.

Правото да се регистрира полицията не включва само правата на човека, който прави записа. Това засяга правото на обществеността да получава информация и идеи.

Правото на гражданите да записват и филмират полицията на обществени места е ясно установено право под защитата на Първата поправка, завършва статията.