Author Archives: Нели Огнянова

Българска квота

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В отделни законопроекти устойчиво  присъства предложение за българска квота в излъчваната музика.  Предложението е с вариации. Но смисълът му е по законов път да се въведе задължение  за резервирана част от програмите за българска музика в подкрепа на българските автори и изпълнители.

В местни условия интересите са ясни: автори и изпълнители искат квота, доставчиците предпочитат да запазят контрола върху пропорциите в съдържанието – и без това по директива имат задължения за две квоти,  а по лицензия (за лицензираните доставчици) имат още количествено определени изисквания към съдържанието. Така се обяснява позицията на АБРО,  така се обяснява позицията на членовете на АБРО – бТВ и Нова телевизия.

В реакцията на Музикаутор се срещат оценки и  квалификации, които не е ясно на какви факти се основават:  Музикаутор сигнализира, че зад аргументите на АБРО стоят зле прикрити антибългарски интереси и че АБРО  отрича квотния принцип като утвърден европейски модел.

В същия дух и стил вече неколкократно различни групи народни представители внасят законопроекти с предложения за българска квота.

Съществува изискване за европейската квота, въведено от наднационалното законодателство. Европейската квота защитава европейските производители на съдържание, като работи за единен вътрешен пазар. Националната квота – например българската квота – напротив, не работи за единен вътрешен пазар и в известен смисъл е с протекционистична цел за разлика от целите на  европейската квота. Българските произведения са част от произведенията в европейската квота и  се зачитат при измерването й.

Във всеки случай не може да се слага знак за равенство, когато говорим за ролята на двете мерки (европейска и българска квота).    Ако европейският законодател искаше, щеше да предвиди за тези 30 години (първата версия на медийната директива е от 1989) национални квоти. Но  не го е направил.

Защитата на национални интереси в рамките на ЕС е валидна,  възможна,  но се изискват известни усилия, за да се реализира правомерно,   в съответствие с правото на ЕС.

 

 

Двама го нападнали, третият снимал: поръчково нападение срещу журналист

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Нападение срещу журналиста Слави Ангелов, 168 часа. Водеща версия – заради работата му.  “Двама го нападнали, третият снимал”. Поръчка.

RFE Bulgarian Journalist Hospitalized After Being Beaten With Metal Pipes

Асоциация на европейските журналисти

OSCE Representative on Freedom of the Media: 

Това е неприемлив акт на сплашване срещу журналиста, който можеше да завърши с неговата смърт. Ангелов е известен с разследващите си репортажи по политически и екологични  въпроси, свързани с корупция. Подобна атака срещу пресата не може да се толерира. Ще следя внимателно разследването. Призовавам властите бързо да идентифицират и да предадат отговорните лица на правосъдието.

ЗИД ЗРТ на ВМРО срещу фалшивите новини

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на Народното събрание  е публикуван поредният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Сезон му е на този закон, богата реколта от ЗИД-ове.

Законопроект 054-01-25 с вносители Александър Сиди и др. народни представители от ПГ  Обединени патриоти.

Това трябва  да е законопроектът на ВМРО срещу фалшивите новини, за който преди време от партията казаха, че създават работна група.

Трябва да се прочетат мотивите задължително.  Защита на гражданите, юридическите лица и държавата от шарлатаните и мародерите в интернет средата.

Както е модно да се прави, с този ЗИД се променя  и друг закон – а именно Наказателния кодекс:  иска се изменение на  чл. 326.1 НК – да предвиди санкция до три години лишаване от свобода за невярна информация.

Знаем го този чл. 326.  

Съд на ЕС: Марката „Fack Ju Göhte“ и добрите нрави

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C‑240/18 P с предмет жалба на  Constantin Film Produktion GmbH, установено в Мюнхен (Германия) срещу Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)  за отмяна  на решение на Общия съд на Европейския съюз от 24 януари 2018 г. по делото Constantin Film Produktion/EUIPO (Fack Ju Göhte) (T‑69/17, непубликувано.

Правна уредба на марката в ЕС: Регламент (ЕО) № 207/2009, след измененията му с Регламент 2015/2424, е отменен и заменен, считано от 1 октомври 2017 г., от Регламент (ЕС) 2017/1001  относно марката на Европейския съюз. Във всеки етап между абсолютните основания за отказ по искане за регистрация  е марките да противоречат на обществения ред и на добрите нрави.

Марката, чиято регистрация е поискана, е словния знак „Fack Ju Göhte“, който впрочем е и заглавие на германска кинокомедия, продуцирана от Constantin Film, която е един от най-големите кинематографични успехи за 2013 г. в Германия. Две продължения на тази кинокомедия са излезли в кинозалите под заглавие „Fack Ju Göhte 2“ и „Fack Ju Göhte 3“ съответно през 2015 г. и 2017 г.

EUIPO отказва регистрация и отхвърля жалбата на основание противоречие с добрите нрави.

Жалбоподателят твърди, че изразите „Fuck“ и „Fuck you“ са загубили своето вулгарно значение в резултат на развитието на езика в обществото. Нямало общ отказ да се регистрират като марки изрази, съдържащи тези думи, което било видно от регистрацията като марки на Европейския съюз на знаци като „Fucking Hell“ и „MACAFUCKER“.

Според него Общият съд неправилно е приел, че не е установено, че съответните потребители, които говорят немски език, няма да бъдат шокирани от заявената марка. По-конкретно големият успех на едноименния филм, както и използването на този филм от Goethe-Institut (Германия) за педагогически цели обаче доказвали, че широката говореща немски език общественост, която в случая съставява съответният кръг потребители, разбира хумористичния характер на заявената марка и изобщо не я счита за шокираща или вулгарна.

EUIPO изтъква, че Общият съд в е взел предвид промяната в смисъла на израза „Fuck you“, обяснявайки, че той можел да се използва и за изразяване на гняв, съпротива или презрение към някого.

EUIPO подчертава още, че целта на изключителното право, предоставено от търговската марка, била да се гарантира ненарушената конкуренция, а не свободата на изразяване  –  докато заглавието на филм служи, за да отличи едно художествено произведение от друго и да опише неговото съдържание, като същевременно е проявление на свободата на изразяване и на художествената свобода. Средният потребител съзнавал тази разлика и следователно нямало непременно да възприеме марките и заглавията на филми по един и същ начин. Поради това дори за потребителите, които познават разглеждания филм, нямало да е възможно да се презюмира, че заявената марка се възприема като „шега“. По-нататък, съответните потребители в настоящия случай били доста по-многобройни от тези, които познават разглеждания филм и които са запознати с „жаргона на младите“.

Има спор и по тежестта на доказване – дали продуцентът трябва да докаже, че марката се възприема акто шега – или EUIPO да докаже, че не е така.

Съдът

39      Що се отнася до посоченото основание за отказ, следва да се отбележи, че тъй като понятието „добри нрави“ не е определено в Регламент № 207/2009, то трябва да се тълкува, като се държи сметка за обичайния му смисъл, както и за контекста, в който по принцип се използва. Както отбелязва генералният адвокат в точка 77 от своето заключение, в обичайния си смисъл това понятие се отнася до ценностите и до основните морални норми, които се спазват от дадено общество в даден момент. Тези ценности и тези норми, които биха могли да еволюират в течение на времето и да варират в пространството, трябва да се определят в зависимост от преобладаващия в това общество социален консенсус в момента на оценката. За целта на това определяне трябва надлежно да се вземе предвид социалният контекст, включително при необходимост, културните, религиозни или философски различия, които са характерни за него, за да се оцени обективно това, което посоченото общество счита в този момент за морално приемливо.

40      Впрочем при прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009 проверката дали знак, чиято регистрация като марка на Европейския съюз е поискана, е в противоречие с добрите нрави, изисква анализ на всички специфични за конкретния случай обстоятелства, за да се определи начинът, по който съответните потребители биха възприели такъв знак в случай на използването му като марка за заявените стоки или услуги.

41      В това отношение, за да попадне съответният знак в приложното поле на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, не е достатъчно същият да се счита за проява на лош вкус. Той трябва към момента на разглеждането да се възприема от съответните потребители като противоречащ на ценностите и на основните морални норми в обществото във вида им, съществуващ към този момент.

42      За да се установи дали това е така, за основа следва да се ползва възприятието на разумна личност със среден праг на чувствителност и толерантност, като се вземат предвид контекстът, в който марката би могла да бъде срещната, както и при необходимост особените обстоятелства, характерни за съответната част от Съюза. Релевантни обстоятелства за тази цел са например законодателните текстове и административните практики, общественото мнение и съответно начинът, по който съответните потребители са реагирали в миналото на този знак или на други сходни знаци, както и всеки друг елемент, който би могъл да позволи да се оцени възприятието на тези потребители.

43      Проверката, която следва да се извърши по този начин, не може да се ограничи до абстрактна преценка на заявената марка или дори на някои нейни компоненти, а трябва да се установи особено когато заявителят се е позовал на обстоятелства, които могат да поставят под съмнение факта, че марката се възприема от съответните потребители като противоречаща на добрите нрави, че използването на посочената марка в конкретния и актуален социален контекст действително би било възприето от тези потребители като противоречащо на ценностите и на основните морални норми на обществото.

44      Именно с оглед на тези принципи следва да се разгледа по същество първото основание, изведено от неправилно тълкуване и прилагане от Общия съд на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009.

45      В настоящия случай е безспорно, както констатира Общият съд в точки 14 и 17 от обжалваното съдебно решение, потвърждавайки в това отношение преценката на апелативния състав, че съответният кръг потребители е съставен от широката общественост немскоговорящи потребители в Европейския съюз, а именно в частност тези в Германия и Австрия.

46      Що се отнася до възприемането на заявената марка от тези потребители, Общият съд отбелязва в точка 18 от обжалваното съдебно решение, че посочените потребители ще оприличат тази марка на английския израз „Fuck you“, към който е добавено фамилното име Goethe, всичко това написано с различен правопис, произтичащ от фонетичното препредаване на тези думи на немски език. Макар в първото си значение английският израз „Fuck you“ да притежавал сексуална конотация и да носел отпечатък на вулгарност, той се използвал и в различен контекст за изразяване на гняв, съпротива или презрение към някого. Същевременно дори в тази хипотеза този израз оставал не по-малко вулгарен по естеството си и фактът, че е добавен елементът „Göhte“ в края на разглеждания знак, въпреки че не позволявал да се идентифицира до кого са „адресирани“ думите, от които се състои началото на посочения знак, не можел да смекчи тяхната вулгарност.

47      В точка 19 от обжалваното съдебно решение Общият съд добавя, че обратно на твърдяното от жалбоподателя, обстоятелството, че филмът Fack Ju Göhte е бил гледан от няколко милиона души при излизането му в кинозалите, не означава, че съответният кръг потребители няма да бъде шокиран от заявената марка.

48      От това той прави извода, в точка 20 от обжалваното съдебно решение, че при тези условия трябва да се приеме, че апелативният състав правилно е преценил, че английския израз „Fuck you“ и оттам — заявената марка в нейната цялост са вулгарни по естеството си и че могат да шокират съответните потребители. При това положение той правилно бил заключил, че на заявената марка е трябвало да бъде отказана регистрация на основание член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009.

49      В това отношение трябва да се констатира, че осъщественият от Общия съд контрол не отговаря на стандартите по член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, изложени в точки 39—43 от настоящото решение.

50      Всъщност предвид социалния контекст и елементите, на които се позовава в това отношение жалбоподателят, и в частност на факта, че словният знак „Fack Ju Göhte“ съответства, както отбелязва Общият съд в точки 2 и 19 от обжалваното съдебно решение, на заглавието на германска кинокомедия, продуцирана от жалбоподателя, която е била един от най-големите кинематографични успехи на 2013 г. в Германия и е била гледана от няколко милиона души при излизането ѝ по кината, Общият съд, за да установи в достатъчна степен, че заявената марка се възприема от широката общественост, говореща немски език, като противоречаща на добрите нрави, не е можело да се ограничава до абстрактна преценка на тази марка и на английския израз, на който се оприличава от тази общественост първата част от същия.

51      Така обстоятелството, че самата марка е трябвало да бъде разгледана, не означава, че при това разглеждане е могло да не се вземат предвид елементите от контекста, които биха могли да хвърлят светлина върху начина, по който съответните потребители възприемат посочената марка.

52      Както отбелязва генералният адвокат в точка 94 от заключението си, сред тези елементи са например големият успех на посочената едноименна комедия сред широката общественост, говореща немски език, и обстоятелството, че нейното заглавие, изглежда, не е породило разногласия, както и фактът, че достъпът на младата публика до него е бил разрешен и че Goethe-Institut — културният институт на Федерална република Германия, развиващ дейност в световен мащаб — една от задачите на който е да насърчава изучаването на немски език, си служи с него за педагогически цели.

53      Доколкото тези елементи могат a priori да представляват индиция, че въпреки оприличаването на първата част от заявената марка на английския израз „Fuck you“ широката общественост, говореща немски език, не възприема словния знак „Fack Ju Göhte“ като морално неприемлив, Общият съд, за да направи извод за несъвместимостта на този знак с добрите нрави, не е следвало да се основава само на вътрешноприсъщата вулгарност на този английски израз, без да разглежда посочените елементи и без да излага по категоричен начин причините, поради които приема, въпреки тях, че широката общественост, говореща немски език, възприема посочения знак като противоречащ на ценностите и на основните морални норми в обществото, когато същият се използва като марка.

54      Не са достатъчни в частност за тези изисквания за контрол и мотивиране прости твърдения като това, фигуриращо в точка 19 от обжалваното съдебно решение, възпроизведено в точка 47 от настоящото решение, или това, фигуриращо в точка 30 от обжалваното съдебно решение, според което не било установено, че по повод на дейностите, по време на които съответните потребители биха могли да се сблъскат със заявената марка, тези потребители разпознават в тази марка заглавието на успешен филм и възприемат посочената марка като „шега“.

55      Що се отнася по-специално до последното твърдение, важно е да се отбележи, от една страна, че в обжалваното съдебно решение Общият съд е трябвало да се увери, че EUIPO не е нарушила член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009, който в рамките на процедура във връзка с абсолютни основания за отказ налага на последния да разгледа служебно фактите и да установи в достатъчна степен наличието на такива основания. От друга страна, необходимостта да се разгледат елементи от контекста като тези, описани в точка 52 от настоящото решение, за целите на конкретното оценяване на начина, по който съответните потребители възприемат заявената марка, изобщо не е обусловена от установяването на факта, че тези потребители разпознават в тази марка заглавието на едноименната комедия или че възприемат посочената марка като „шега“, като липсата на тези две обстоятелства освен това не позволява да се установи накърняване на добрите нрави.

56      Накрая, следва да се добави още, че противно на констатираното от Общия съд в точка 29 от обжалваното съдебно решение, според която „в областта на изкуството, културата и литературата съществува постоянна загриженост за запазване на свободата на изразяване, която не съществува в областта на марките“, свободата на изразяване на мнение, закрепена в член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се вземе предвид, както EUIPO признава в съдебното заседание и както посочва генералният адвокат в точки 47—57 от заключението си, при прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009. В подкрепа на този извод впрочем е както съображение 21 от Регламент 2015/2424, с който е изменен Регламент № 207/2009, така и съображение 21 от Регламент 2017/1001, които подчертават изрично необходимостта от прилагане на тези регламенти по начин, който гарантира пълното зачитане на основните права и свободи, и по-специално свободата на изразяване.

57      От всички изложени по-горе съображения следва, че тълкуването и прилагането на член 7, параграф 1, буква е) от Регламент № 207/2009, направени от Общия съд в обжалваното съдебно решение, са опорочени от грешки при прилагане на правото, които сами по себе си са достатъчни, за да се уважи първото основание за обжалване, без да е необходимо да се разглеждат останалите доводи, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на това основание.

58      Следователно обжалваното съдебно решение трябва да се отмени, без да е необходимо да се разглеждат второто и третото основание за обжалване.

 

Съд на ЕС: Данък върху рекламата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 3 март 2020 година Съдът на ЕС оповести решение по дело C‑482/18с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС  в рамките на производство по дело Google Ireland Limited срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vámigazgatósága (данъчна администрация, Унгария).

Накратко, делото се отнася до това, какви са задълженията на Google към една национална данъчна администрация, ако в тази държава се предвижда данък върху рекламата.

Запитването е отправено в рамките на спор между Google Ireland Limited, установено в Ирландия дружество, и Nemzeti Adó- és Vámhivatal Kiemelt Adó- és Vámigazgatósága (данъчна администрация, Унгария) по повод на решения, с които тази администрация е наложила на това дружество редица глоби за това, че е нарушило задължението за регистрация, предвидено в унгарското законодателство в тежест на лицата, упражняващи дейност, която подлежи на облагане с данък върху рекламата.

Запитващата юрисдикция иска да се установи дали членове 7/B и 7/D от Закона за данъка върху рекламата са съвместими с член 56 ДФЕС и с принципа за недопускане на дискриминация:

„1)      Следва ли членове 18 ДФЕС и 56 [ДФЕС] и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат данъчно законодателство на държава членка, чийто санкционен режим предвижда за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данъка върху рекламата налагането на глоба за неизпълнение, която за установени извън Унгария дружества може да достигне общо до 2 000 пъти по-висок размер от тази, налагана на дружества, установени в Унгария?

2)      Може ли да се приеме, че описаната в предходния въпрос очевидно висока и с наказателен характер санкция може да възпре доставчиците на услуги, които не са установени в Унгария, да предоставят услуги в тази държава?

3)      Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, по силата на която за предприятията, установени в Унгария, задължението за регистрация бива изпълнено автоматично, без подаване на изрична декларация, [само] с предоставянето при вписване в търговския регистър на унгарски данъчен идентификационен номер, независимо дали съответното предприятие публикува или не рекламни съобщения, докато в случая с предприятията, които не са установени в Унгария, но публикуват рекламни съобщения в тази държава, изпълнението на задължението за регистрация не е автоматично, а става чрез изрична декларация, като в случай на неизпълнение може да им бъде наложена изрично предвидена санкция?

4)      При положителен отговор на първия въпрос, следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат санкция като разглежданата в главното производство, наложена за неизпълнение на задължението за регистрация за целите на данъка върху рекламата, доколкото описаната правна уредба противоречи на тази разпоредба?

5)      Следва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредба, според която, в случаите на предприятия, установени в чужбина, решението, с което им се налага имуществена санкция, е окончателно и изпълняемо от момента на съобщаването му, като същото може да бъде обжалвано единствено в съдебно производство, в което съответният съд няма право да проведе съдебно заседание и се допуска събирането само на писмени доказателства, докато в случаите на предприятия, установени в Унгария, наложената имуществена санкция може да се обжалва по административен ред и освен това съдебното производство не е ограничено по какъвто и да било начин?

Съдът

1)      Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която налага на установените в друга държава членка доставчици на рекламни услуги задължение за регистрация за целите на облагането им с данък върху рекламата, докато доставчиците на такива услуги, установени в държавата членка на облагане, са освободени от това задължение с мотива, че имат задължения за деклариране или регистрация за целите на облагането им с какъвто и да било друг данък, приложим на територията на посочената държава членка.

2)      Член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, с която на установените в друга държава членка доставчици на услуги, които не са изпълнили задължение за регистрация за целите на облагането им с данък върху рекламата, се налага, в рамките на няколко дни, поредица от глоби, чийто размер, считано от втората глоба, се утроява спрямо размера на предходната глоба при всяко ново констатиране на неизпълнението на това задължение и достига до сборен размер от няколко милиона евро, без компетентният орган, преди приемането на решението, определящо окончателно сборния размер на тези глоби, да е предоставил на тези доставчици необходимото време, за да изпълнят задълженията си, да им е дал възможност да изразят своето становище и самият той да е разгледал тежестта на нарушението, докато размерът на глобата, която се налага на доставчик, установен в държавата членка на облагане, пропуснал да изпълни подобно задължение за регистрация или деклариране в нарушение на общите разпоредби на националното данъчно законодателство, е значително по-нисък и не се увеличава в случай на продължено неспазване на такова задължение нито в същите пропорции, нито непременно в толкова кратки срокове.

 

COVID-19: Coronavirus Tech Handbook

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Със сериозното усилие на стотици хора – сериозен труд, който се обновява непрекъснато. Източник на   най-важната  информация за пандемията от хора от индустриите, академията и граждански организации

На адрес https://coronavirustechhandbook.com

 

 

Главният прокурор иска увеличаване на санкциите за фалшиви новини

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според Дневник:

Главният прокурор заяви, че е нужна спешна промяна в законодателството и на още текстове в Наказателния кодекс, като даде пример с разпространението на фалшиви новини, за които сега законът предвижда до 2 години затвор. По думите му тези текстове са морално остарели и е трябвало да бъдат осъвременени отдавна.

Да не пишем всички ограничения, отдавна обмисляни, на сметката на коронавируса:

По време на извънредно положение лесно могат да се ограничават права, дори законодателно. Обсъждане на  баланси, всички гледни точки  и обществени дискусии тук няма. С течение на времето извънредното положение ще бъде отменено, но  ограниченията – не. И колко далече може да стигне ескалацията на санкциите?

Медиапул по темата.

 

Google и GDPR

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както всички, д-р Джими Раян използва търсачката Google. Но за разлика от всички д-р Раян е подел кампания срещу Google за нарушаване на чл.5 GDPR – личните данни се събират само за определени в закон цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели.

Д-р Раян смята, че  Google има лични данни за всички,  събирани от YouTube и Gmail и много други продукти,  но това не означава, че  може да използва тези данни в целия си бизнес, за каквито и да е цели.

В продължение на шест месеца д-р Раян задава на Google  въпросa: „Какво правите с моите данни?“ Въпреки че има право на тази информация съгласно член 15 от GDPR,  не получава отговор.  Според д-р Раян “Google е черна кутия. Какво става вътре се управлява от  разнообразни документи, написани за бизнес клиенти на Google, технологични партньори, разработчици, законодатели и потребители на Google.  Google събира лични данни от интеграции с уебсайтове, приложения и операционни системи за стотици неясно определени цели за обработка –   толкова неясно определени, че нямат смисъл или ограничение.  Поради което се нарушават принципите на GDPR.”

Жалбата на д-р Раян до органа за защита на личните данни

При успех

  • Google вече няма да може автоматично да включва потребителите на всички свои продукти и събиране на данни;
  •     няма да може да групира няколко заявки за съгласие заедно, за да свърже различни цели за обработка;
  •    ще загуби незаконното си предимство поради комбиниране и кръстосано използване на личните данни на потребителите; и
  •     хората, които използват продукт на Google, ще имат право да  оттеглят съгласието си за отделни продукти – или ще се стигне до функционално отделяне на продуктите  на Google, като  потребителите ще решават за какво конкретно дават съгласие да се ползват данните им.

Съд на ЕС: въздушен транспорт: обезщетяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑832/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Helsingin hovioikeus (Апелативен съд Хелзинки, Финландия) с акт от 20 декември 2018 г., постъпил в Съда от 21 декември 2018 г., в рамките на производство по дело A и др. срещу  Finnair Oyj.

Вярно, не е медийно право, но го съобщавам заради хубавите времена, в които хората летят, без да има затворени граници и летища, и скоро дано пак да е така.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 5 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004  относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

Жалбоподателите   са направили резервация за директен полет на Finnair от Хелзинки (Финландия) до Сингапур. Полетът е отменен поради  технически проблем. Пътниците са премаршрутирани през Китай и полетът закъснява със седем часа.

Пътниците предявяват иск срещу Finnair за обезщетение 600 EUR, заедно с лихвите, поради отмяната на първоначалния полет Хелзинки—Сингапур. Освен това те искат Finnair да бъде осъдена да заплати на всеки от тях по 600 EUR, заедно с лихвите, поради закъснението с повече от три часа на полета Хелзинки—Чунцин—Сингапур, с който са премаршрутирани.

Това е и предмет на спора.

Съдът:  да, може да искат и второто обезщетение:

  • въздушен пътник, получил обезщетение поради отмяната на полет и приел предложение за премаршрутиране с друг полет, може да иска обезщетение заради закъснението на полета, с който е премаршрутиран, когато това закъснение е с толкова часа, че дава право на обезщетение, и изпълнилият този полет въздушен превозвач е същият, който е трябвало да изпълни отменения полет.
  •  въздушният превозвач не може да се позове на „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба, свързани с неизправността на така наречена част „on condition“, а именно част, която се заменя с нова само при неизправност на старата, включително когато превозвачът постоянно държи на разположение резервна част, освен ако — като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така — подобна неизправност е събитие, което поради естеството или произхода си не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол, като се има предвид обаче, че доколкото поначало е неразривно свързана със системата на работа на самолета, тази неизправност не трябва да се смята за такова събитие.

 

COVID-19 : блог за научна и научно-популярна информация на български език

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В условията на дезинформация и дефицит на данни: http://covidresource-bg.org/

Проектът covidresource възникна като спонтанна идея за популяризиране на най-важните научни открития, свързани с лечението на инфекцията от COVID-19 и възникващите усложнения. Научният свят обединява усилията си с клиницистите от засегнатите райони, за да се постигнат максимално бързо максимално ефективни решения.

Всички големи научни платформи поддържат отворен достъп до ресурсите, свързани с разпространението на коронавируса, ограничаването му, ефективните мерки за превенция и лечението на заболелите.

Даваме си сметка, че целият ресурс на българската здравна система вече е впрегнат с преодоляване на последствията от разпространението на заболяването у нас. За да улесним медиците във всекидневните решения, които трябва да взимат – както при лечение на пациенти, инфектирани с COVID-19, така и при работа с неинфектирани пациенти от високорискови групи, ще превеждаме най-важните от всекидневно обновяваните публикации.

Проектът използва единствено научни източници с доказана достоверност.   

Могат да се използват още: