Author Archives: Нели Огнянова

ЗРТ в ремонт: парламентарна комисия, заседание на 13 февруари 2020

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тоя блог няма друга работа, освен да информира какво се случва в областта на медийното право. Активна дейност кипи в началото на 2020 г. Паралелно по пет линии се предлагат или обсъждат промени:

  1. Законопроект на Антон Кутев и др. законопроект 954-01-85 – 2019 година
  2. Законопроект на Валери Симеонов и др.  законопроект 054-01-17 – 2020 година
  3. ЗИД ЗРТ – от РГ по въвеждане на ревизията на медийната директива
  4. ЗИД на ЗРТ – от РГ по въвеждане на Съобщението за държавната помощ за обществените медии в   уредбата на БНР и БНТ
  5. Експертна група –  група на Вежди Рашидов – за която се знае това. Жалко, че няма запис на проведената дискусия в БНТ  –  от нея тръгна въпросната група. Но пък  в  БНТ се водят разговори с експерти   под заглавие “Каква обществена телевизия искаме”  – записите  са достъпни, вижте за какво става дума.

Има да се появява и План за развитие на медийната среда.

Документи:  на сайта на Народното събрание вече е качена  стенограмата от заседанието на парламентарната комисия за култура и медии на 13 февруари, която е обсъдила проекта на Антон Кутев, а в следваща точка е изслушала обобщен доклад за работата на групата на Вежди Рашидов.

Стенограма (13_02_2020)

Обобщен доклад на експертната група  не се забелязва на сайта на НС, когато се появи –  ще го кача ТУК. В медиите има публикации за доклада, споменати са идеи по всякакви въпроси, някои от които вече са опитвали да стигнат до законодателство – напр. идеята за задължително разпространение на частни програми, на които при това ще се плаща – ясно е на кого може да бъде тази идея – а също идеята за 5-годишни мандати и др.

Разпространението на печатните издания: първо ЛАФКА, сега Български пощи с подизпълнител

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Не трябва да има монопол не само върху производството, но и върху разпространението на медиите – това се отнася за всеки вид медии,   в частност за печатните.

Сама по себе си идеята не е добра, а у нас контролът върху разпространението на печатни издания се придружаваше и от вертикална интеграция между издателска дейност и разпространение, за Пеевски и майка му говоря.

I

От създаването на ЛАФКА беше ясно какво предстои – погром за малките на пазара на разпространението. “Цигари и вестници на всеки ъгъл.” Така и стана – ЛАФКА разчисти дребната конкуренция – да напомним благодарение на кого:

1) на КЗК, която разреши –   нямало данни, но да стартирала дискусия, но операцията нямало “да доведе  до установяване или засилване на господстващо положение на никой от анализираните пазари, което да възпрепятства ефективната конкуренция.”  – е, видя се;

2) на общините – ЛАФКА навлезе там, където й разрешиха общините.  Така е в София, така е в Стара Загора, така е в Пловдив:

Фирмaтa „Eлизa 1999“ кoнцecиoнирa 314 cпирки нa грaдcкия трaнcпoрт. Прeз 2012 г. фирмaтa „Eлизa 1999″ бeшe купeнa oт „Лaфкa Мaркeт“. Веднага след това е пoдпиcaн aнeкc c Oбщинa Плoвдив, кoйтo удължи дoгoвoрa зa 20 гoдини. Кoнцecиoнeрът ce зaдължaвaшe дa мoнтирa 314 зacлoнa и дa ги пoддържa, кaтo cрeщу тoвa oт кoмпaниятa щe плaщa 71 000 ЕUR гoдишнo и щe имaт прaвo дa cлoжaт дo 90 пaвилиoнa.

Но – както с  мултиплексите, така и с разпространението на печатните издания сметката започна да не излиза.  Факторът Национална лотария също си каза думата – ако се търси по термини “ЛАФКА + Национална лотария”  излизат най-неочаквани връзки. Какво става сега с тези връзки, взаимодействия и сътрудничества е интересен въпрос.

II

А какво става с разпространението на печата?  ЛАФКА фалира и започва да затваря обектите си – по сведения от медиите 1000 собствени и към 800 чужди.

  • Премиерът Борисов тези дни заявява, че държавата ще спасява разпространението.
  • Това е нова формулировка, след среща с Репортери без граници, после през есента на 2019  Борисов каза, че държавата поема разпространението в подкрепа на свободата  на словото.
  • Борисов е казал и друго:  че  “всяко едно печатно издание ще стига до сергията без посредник”
  • Има и четвърти  вариант, напомнен от Клуб Зет – държавата ще разсейва “усещането за монопол”:

Цитираното решение е на база на доклад на министъра на транспорта Росен Желязков, който е принципал на “Български пощи”. Самият доклад обаче не е е публикуван от правителството или министерството.

Освен това не е първият – още в края на октомври правителството взе протоколно решение – въз основа на друг доклад, бе взето решение пощите да влязат на разпространителския пазар, като се очакваше това да стане още през януари. Мотивът тогава бе, че държавата ще разсейва “усещане за монопол” и участието й ще е на пазарен принцип.

“Усещане за монопол”? Държавата ще разсейва? Докладите по темата не са публични.

Решението “Български пощи” да разпространява вестници и списания е взето с  протоколно решение  на правителството на 23 октомври 2019 по разпореждане на премиера Бойко Борисов, а на  27 февруари 2020 е решено, че от 1 март БП замества досегашния монополист.

III

Български пощи не искали да стават монополист. Но стават,  казва министърът на транспорта и съобщенията Росен Желязков:

“Считано от 1 март, “Български пощи” се оказа единственият национален дистрибутор и транспортьор на периодика. Причините са без значение, важен е фактът и резултатът от това”

Държавата ще обяви държавна поръчка за търсене на подизпълнители на “Български пощи”, които да подпомогнат транспортната дейност, обявил още миинстърът.

Позиция на Капитал:

За да се “спаси” вестникарската дистрибуция, държавата спешно реши да поеме този бизнес (вижте подробности тук).

Благодарим за вниманието, но, честно казано, това не е добър ход. Замяната на квази частен монопол с държавен не е точно подобряване на положението. Скритата държавна субсидия (под формата на покриване на загубите на “Български пощи”) само ще изкриви още повече и без това доста слабия пазар. Ако държавата не се беше намесила, пазарът щеше да намери друго решение.

Засилването на държавата обаче не е само в тази област. През последните месеци се наблюдават серия от действия на правителството, които ритат през глезените частния бизнес, за да пуснат на негово място да тича все по-силен държавен капитализъм (вижте тук). Тенденция, която в дългосрочен план няма как да е особено устойчива, но през идващите вероятно години ще продължи да изкривява цялата среда за правене на бизнес.

И тази публикация преди това.

А за  случката от гледна точка на държавните помощи трябва да се пише отделно. Значи все пак държавата няма да диверсифицира, а ще изземе.  Държавната помощ можела да бъде до 15 мил. без нотификация, казва министър Желязков пред БНТ (за услуга от общ икономически интерес до 15 млн евро –чл.2 т.1 б.а  от Решението на ЕК за УОИИ от 2011 г.). Не е ясно как определиха размера на компенсацията по прозрачен и недискриминационен начин,  но е ясно, че има един спасен бивш монополист.

Открит въпрос е кой ще компенсира издателите за изминалите дни с разстроено разпространение.

вж и Свободна Европа

20 години без проф. Тончо Жечев

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

toncho01100213

Да си спомним за професор Тончо Жечев.

Навършват се 20 години, откакто си отиде.  От  1998 г.  до смъртта си беше  член на медийния регулатор от президентската квота. Юрист по образование,  разказвач от класа и много добър човек.

 

 

Бъдещето на журналистиката

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Харесвам парламентарната традиция да се правят задълбочени изследвания в областта на предмета на законодателна дейност. Обединеното кралство е  една от държавите – образец в това отношение.

Поредното обсъждане: как цифровите технологии променят производството и потреблението на журналистика, как журналистите могат да бъдат подпомагани да се адаптират към тези промени и как професията може да получи по-голямо доверие от широката общественост.

имаме достъп до новини на множество платформи и вече няма нужда да чакаме сутрешния вестник или вечерните новини за актуални новини. Социалните медии дават на хората по-голяма свобода сами да публикуват новини и анализи, което е предизвикателство за утвърдените доставчици.

Въпросите:

Как цифровите технологии промениха потреблението на журналистиката?
Как иновациите и сътрудничеството могат да помогнат на новинарските организации да поддържат устойчиви бизнес модели?
Имате ли журналисти достъп до възможностите за обучение, необходими за адаптиране към цифровия свят? Как публичната политика може по-добре да подкрепи обучението на журналисти?
Защо доверието в журналистите намаля? Как може да се повиши?
Защо професията журналистика не е по-представителна за населението?
Как журналистите могат да разберат по-добре и да предадат проблемите и приоритетите на хората, които не живеят в Лондон или други големи центрове?

Парламентарното обсъждане  – на сайта на Парламента на ОК

Цифровото бъдеще на Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Eвропейската комисия огласи своите идеи и действия за цифрова трансформация в Съюза. През следващите пет години Комисията ще съсредоточи усилията си върху постигането на три основни цели в цифровата сфера:   технология, която работи за хората;   справедлива и конкурентоспособна икономика  и   открито, демократично и устойчиво общество.

Представени са Европейска стратегия за данните и вариантите на политики, с които да се гарантира ориентирано към човека разработване на изкуствения интелект (ИИ).

Комисията ще представи по-късно през годината законодателен акт за цифровите услуги и план за действие за европейската демокрация, ще предложи преразглеждане на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги (eIDAS) и ще засили киберсигурността чрез съвместно киберзвено.

От страницата на ЕК:

Изграждане на цифровото бъдеще на Европа – въпроси и отговори

Информационни документи:

Обединеното кралство и защитата на личните данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обединеното кралство ще се  отклони от правилата на ЕС за защита на данните и ще установи свой собствен „суверенен“ контрол в тази област, заяви британският премиер Борис Джонсън в понеделник (3 февруари). Неговите коментари следват досегашните уверения, че Обединеното кралство  ще спазва изцяло правилата на ЕС за защита на данните.

А днес разбираме от медиите, че Google планира  потребителите от Обединеното кралство   да се изведат извън контрола на регулаторите в Европейския съюз и да бъдат поставени   под юрисдикцията на САЩ.  Чувствителната лична информация от десетки милиони остава с по-малка защита, се казва в коментар на Euractiv. 

 

Консултация относно ревизираната Директива за аудиовизуалните медийни услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ревизираната Директива за аудиовизуалните медийни услуги  разширява обхвата на предмета на регулиране.  В обхвата на директивата вече влизат и правила за платформи за  споделяне на аудиовизуално съдържание, както и правила за съдържание, споделяно в определени услуги на социалните медии.

Заедно с това се  засилват изискванията за културно  многообразие, като  услугите по заявка трябва да имат поне 30%  европейски произведения  в своя каталог и доставчиците трябва да гарантират видимост на това съдържание.

Директивата задължава Комисията  да издаде допълнителни конкретизиращи актове, наречени в директивата насоки и указания, по два въпроса – европейски произведения и социални медии, които ще попадат в обхвата на директивата: 

13. 7. Комисията приема, след консултация с контактния комитет, указания относно изчисляването на дела на европейските произведения, посочен в параграф 1, както и относно определянето на случаите на малобройна аудитория и нисък оборот, посочени в параграф 6.

 

Рецитал 5. Въпреки че целта на Директива 2010/13/ЕС не е да регулира услугите на социалните медии като такива, услугите на социалните медии следва да бъдат включени в обхвата ѝ, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на съответната услуга. Предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове би могло да се разглежда като съществена функционална възможност на социалната медийна услуга, ако аудиовизуалното съдържание не е просто спомагателно или не представлява малка част от дейностите на тази социална медийна услуга. За да се осигури яснота, ефективност и последователност при прилагането, Комисията следва да издаде насоки, когато е необходимо — след консултация с контактния комитет, за практическото прилагане на критерия за съществена функционална възможност на определението за „услуга на платформа за споделяне на видеоклипове“.

Насоките и указанията още не са издадени, срокът за въвеждане на директивата тече –  новите правила трябва да бъдат транспонирани от държавите  до септември 2020 г. – а днес,  21 февруари, ЕК обявява консултация  до 13 март т.г. по технически проблеми във връзка с очакваните актове:

Европейски произведения

Платформите за видеосподеляне

ЗИД ЗРТ, внесен от Валери Симеонов и др.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Валери Симеонов и група народни представители от ПГ Обединени патриоти са внесле законопорект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.

В него има разпоредби относно т.нар. българска квота – най-малко една трета от съдържанието на българските радио- и тв програми да е българска музика.

законопроект 054-01-17 – 2020 година

Разпоредби  за българска квота се съдържаха и в законопроекта на Антон Кутев и група народни представители от ПГ БСП за България.  Този проект беше обсъден на 13 февруари в медийна комисия.  Когато стенограмата от заседанието е готова, ще бъде публикувана тук

законопроект 954-01-85 – 2019 година

Доклад за извършена финансова инспекция на БНТ от АДФИ 2018 – 2019

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е доклад  за извършена финансова инспекция на БНТ от АДФИ . Докладът обхваща периода   1 януари 2018 – 30 април 2019 г.

За източниците на задължения:

“Към 31.12.2018 г. задълженията на БНТ към доставчици са завишени с 241% в сравнение с 31.12.2017 г.”.

  • неразплатени дългове към “НУРТС диджитъл” за излъчване на програмите на БНТ, които са 8.5 млн. лв.
  • задълженията и за авторски права, които не са предвидени като разходи и не са финансово обезпечени в рамките на бюджета за 2018 г.
  • договори за придобиване на спортни права, които не са финансово обезпечени, в общ размер на 6 385 784 лв. През 2019 г. тези договори не са предвидени в бюджета за годината за разплащане и са останали финансово необезпечени в общ размер на 6.5 млн. лв. През февруари 2018 г. управителният съвет на БНТ е взел решение за придобиване на права за излъчване на УЕФА и Европейските квалификации на стойност 6.3 млн. евро. Това е станало, независимо от становище на финансовата дирекция на БНТ, “че поемане на нови задължения за 2018 г. е финансово необезпечено и ще създаде предпоставки за увеличение на дефицита по бюджета на БНТ за 2018 г.”.
  • сключеният договор със Сейл Хаус е “изцяло и единствено в полза на Сейл Хаус и не защитава финансовите интереси на БНТ” (стр.63) и т.н.

С най-голям относителен дял в края на проверявания период са задълженията към “НУРТС диджитъл” в размер на 11.6 млн. лева и към УЕФА – Швейцария, за права за излъчване на Лига Европа в размер на 3 млн. лв.

УС на БНТ е знаел  – според доклада –  че закупуването на спортни права

а. не е осигурено със средства,

б. не е причинено от програмна необходимост ,

но “необосновано и информирано” са  сключени такива договори с УЕФА и Файвпойнтс Интернешънъл.  (стр.27)

 

 

Генералният директор на БНР Андон Балтаков за Капитал: за съдържание, което да отстоява мисията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Едно от първите интервюта на новия генерален директор на БНР пред Весислава Антонова за Капитал:

  • за модела на финансиране

Затова е нужно създаването на устойчив модел за финансиране на обществените медии – като процент от БВП или от приходи към НАП – определен процент от събрания корпоративен данък. Но този трансфер трябва да бъде ограничен от минимални и максимални граници.

  • за търговското финансиране

да обсъдим пазарното си  поведение, за да можем да генерираме по-голяма стойност от единица рекламно време в ефира, който все още е водещият механизъм за генериране на стабилни приходи. Колкото е възможно по-бързо трябва да започнем изработка на дигитални рекламни продукти. Да помислим по какъв начин можем да ангажираме рекламодателите с различни позиции в нашите сайтове и да могат те да срещнат своята потенциална аудитория или потребители.

  • за обществения характер на съдържанието и необходимостта обществените медии да познават аудиторията си

Предстои да поръчаме изследвания, за да можем да си отговорим дали интересите на аудиторията, която в момента ни слуша, намират място в съдържанието, което произвеждаме. Аудиторията, в която ние се целим – активна, млада, образована и професионална, намира ли своите интереси в съдържанието, което правим. Смятам, че го няма заредения контакт между съдържанието, което произвеждаме, и аудиторията, която ни слуша. Трябва да прецизираме програмната си политика.

  • за конкуренцията

60% от пазара се контролира от Alphabet и Facebook. Ако ние и всички създатели на дигитално съдържание по някакъв начин започнем да привличаме аудитории и предоставим продукти – съдържание и изживяване за потребители, които гравитират около Facebook и Alphabet, както и начин, по който рекламодателите да постигнат същата тази ефикасност, която тези две големи компании предоставят, то тогава част от тези пари ще си останат в България и цялата дигитална общност ще може да печели. Аз не искам да се конкурирам на дигиталния пазар с другите играчи в България, тъй като парите са много малко. Моята цел е да се конкурирам с големите играчи, защото там са истинските пари.