Премиерът обича да казва, че има свобода на медиите, че никой не им пречи, че свободата на словото е проблем на собствениците на медии и на журналистите, “това е ваш проблем на журналистите, решавайте си го сами” и също:
Такава свобода да говорите, да пишете, да предавате по всяка тема мисля, че е факт.
Така ли е?
В последно време се ограничава достъпът на журналистиката, следователно и на обществеността, до информация и събития. А достъпът до информация е в основата на възможността да информираш: ако нямаш достъп, не можеш да си позволиш коментари и анализи, не можеш да реализираш критичната функция на медиите.
Пресконференция без медии и демонтаж на микрофони са само прояви на тази опасна негативна тенденция.
I
Симптоматиката на ограничения достъп:
(1) червените въженца на официални събития – символ на физическите ограничения за достъпа на журналисти;
(2) избирателното отношение към медиите, привилегированото допускане само на близки до властта медии с цел гарантиране на проправителствено отразяване на събития, гостувания, срещи;
(3) пренебрежителното отношение към покани за участия на хората от властта, неуважение към медиите (има и изключения – За Нова телевизия накъде да гледам), подминаване на неудобни въпроси (Точно на теб знаеш ли кога ще отговоря), стил Пеевски (Пеевски праща много здраве) или стил Домусчиев (Олигофрен, изчезвай);
(4) пресконференция без медии -“Тези избори ще бъдат много подли”, казва премиерът по време на политическо събитие, което се отразява през страницата му във фейсбук – и властта се е погрижила да няма кой да попита защо;
(5) демонтаж на микрофони – скандал : дори ако се съгласим, че при подготовка на актове информацията за медиите е ограничена, партньорското отношение изисква съвсем друг начин на въвеждане на режим “само изявления”, а не технически мерки, демонтаж. Така смята и новата председателка на ЕК:
„Новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен никога не би поискала отстраняването на техническото оборудване на журналисти”. Това заяви главният говорител на Комисията Мина Андреева в отговор на въпрос на АЕЖ-България
(6) демонтаж на журналисти – самата фраза трябва да предизвика тръпки, особено когато авторство върху нея има журналист, принуден да напусне Нова телевизия – а списъкът расте (* допълвам с публикация на Свободна Европа за питащите журналисти, които изчезнаха от ефира), на дневен ред е казусът Камен Алипиев, но да изчакаме развитието в БНТ;
(7) демонтаж на медии – каква е съдбата на Би Ай Ти? Дали ще станем свидетели на демонтаж на обществените медии? Голяма тема, много опасения, лоши прогнози, но – надявам се – обществените медии са твърде важни и обществото не е безразлично към съдбата им;
(8) медиите на прицел – като продължение на горната тема има смисъл да се отбележи отношението на прокурорската колегия, нейни представители и другари – към определени медии, които демонизирали прокурори, представлявали средство за компрометиране и внушения, срещу които прокурорите щели да се защитят с всички средства – медиите вече реагираха, че това звучи като заплаха;
(9) в последно време сме свидетели на закони, законодателни инициативи или намерения, които имат отношение към достъпа до информация:
- ЗИД АПК, с който административното правосъдие се феодализира (адв. Кашъмов), а делата за отказ по ЗДОИ вече не се гледат от ВАС, регионалните съдилища решават окончателно делата, понякога различно, а отказите растат лавинообразно;
- ЗИД ЗЗКИ, с който става възможно сроковете за класифицирана информация да се удължат до 90 години – проектът влиза в парламента;
- ЗИД ЗЗЛД по въпроса за журналистическото изключение и баланса между правото на информация и защитата на личния живот – разпоредбата е предмет на конституционно дело;
- и за финал: от една среща на Вежди Рашидов и министъра на правосъдието произлезе съобщение, че прокуратурата, МВР и Министерството на правосъдието ще готвят европейски стандарти и ще криминализират фалшивите новини.
Обзорът може да продължи, но важното е темата да остава в дневния ред на медиите, за да разчитаме на позитивни промени.
II
Не засягам тук другата страна, другия проблем – дръжките на микрофоните: “Г-н Борисов, да си ходим ли или ще ни говорите нещо отвън?”
Както бихте могли да се сетите, преди 15 години и Кьосев описа озадачаващата политика на някои медии в Момиченца:
Без да са се наговаряли, те си събират подвижни, суетни и уязвими същества, пластилин, готов на всичко за кариерата си. Без минало, без натрупвания, без капиталистически (протестантски) морал – дългокраки tabula rasa, бързи в езика. При подбора наглостта се счита за интелигентност, цинизмът е добродетел, а липсата на обща култура е решителен плюс.
Да завърша пак с Генка Шикерова – демонтажът на микрофони не е непреодолима пречка:
Нормалното питане се превърна в събитие. Ако някой наистина има въпрос, той може и да го извика.
Ето и разговорът с Ирина Недева по програма Хоризонт на БНР.
