Monthly Archives: April 2020
Андалусия – слънчевата приказка на Испания (2)
от Пътуване до...С Цветелина продължаваме из Андалусия. Започнахме с Кордоба и Гранада, Естепона и Гибралтар, а днес ще продължим с Ронда, Марбея, Михас, Севиля и Мадрид за финал.
Приятно четене:
Андалусия – слънчевата приказка на Испания
част втора
Ронда, Марбея, Михас, Севиля и Мадрид за десерт
На следващия ден по предварителен план тръгваме за
Ронда
Ронда е на около 70 км от Естепона и пътят се вие високо в планината. След около 1,5 ч. пристигаме и дълго търсим място за паркиране. Паркираме пред малка църква и тръгваме по централната улица.
Тя ще ни отведе до главната забележителност –
мостът над каньона Тахо
Първо стигаме до панорамна площадка, от която се откриват величествени гледки към каньона. Мостът свързва старата и новата част на Ронда . Висок е 98 м. и е строен 40 години. За това пък е грандиозен. Извисен над каньона, страховит и в същото време красив.
От моста се отправихме към арената за бикоборство. Тук е родното място на тореадорството.
В близост до моста и арената се намира кметството – сградата е много красива.
Сядаме за кратка почивка на главната улица, за да хапнем
едно от кулинарните изкушения на Андалусия – чурериа,
нещо като нашето тесто за мекици, изпържено и сладко. Отправяме се отново към морето. По пътя надолу има прекрасни мирадори (гледки). Спираме на едно такова място, за да зърнем от високо голф игрищата.
Слизаме до морето и влизаме в
Марбея
Марбея е известен курорт в Испания. Частта, която се намира покрай морето, много прилича на нашия Слънчев бряг – хотели, хотели, заведения. Особено впечатляващо е пристанището – Порто Буенос. В Малта бяхме виждали големи яхтени пристанища, но с такива луксозни яхти – не.
Тук е пълно с арабски ресторанти и, разбира се – с араби. Не липсват и руснаци.
Отново поемаме към Естепона, за да се потопим в спокойствието и тишината.
На следващия ден отново тръгваме към следващата дестинация –
Михас,
малко бяло село Пуебло – от испански – бяло село – приказно красиво, сгушено в подножието на Сиера де Михас. Стръмен, но много хубав път ни отвежда към селцето. За нашите представи обаче това не е селце, а градче.
Влизаме в Михас
и, както си е редно, дълго търсим място къде да паркираме. Паркингите са пълни, по улиците няма места и след като вече няколко пъти сме обиколили уличките и се отчайваме, полицай ни помага да паркираме.
Mijas, Andalucia, 29649, ESПървото нещо, което виждаме, са прословутите
магарета. Това е емблемата на селото,
защото в миналото са носили вода с тях, а и са били единствен транспорт в планината. В центъра се намира магарешки паркинг.
Магарешката пиаца
е атракция, която може би е единствена в света. Всяко магаре си има номер, плетен намордник и още други плетени украси по главата, красиви тъкани одеяла са наметнати на гърбовете им, медени звънчета звънтят на шиите им.
Предлагат се и двуколки, с които може да направите
обиколка на селцето
Обиколката е още по приятна пеша. Малки, криволичещи, калдъръмени улички, осеяни с магазинчета за сувенири, керамика и кожени изделия примамват хиляди туристи. Попадаме и на
арената за бикоборство
тя е с нетрадиционната елипсовидна форма. Множеството кафенета и ресторантчета са пълни с местни и туристи. Улични музиканти разведряват всички, а сергии, на които се карамелизират различни ядки, разнасят невероятен аромат. В южната част на Михас, с поглед към Средиземно море , попадаме в малка
ботаническа градина
Тук виреят екзотични растения, пред всяко от има надпис. Но не толкова тези растения, колкото гледката , която се разкрива от градина , привлича туристите. Широка ясна гледка към долината и морето приковава погледа ни. Толкова е красиво, че ни се иска дълго да стоим, а и ако може да останем тук.
Връщаме се в Естепона, за да прекараме последната си вечер тук. Сутринта с тъга пием последно кафе и тръгваме към следващата се цел –
Севиля
Севиля е столицата на Андалусия и е разположен на река Гуадалкивир, която е плавателна за круизни корабчета около града. Пристигаме в хотела по обяд. Настаняваме се и пак нетърпеливи тръгваме по забележителностите на града. Хотелът ни е на толкова добро място, че всички забележителности са на пешеходно разстояние. Първо се отправяме към
Катедралата на Севиля
Тя е трета по големина в света. След дълго чакане на опашка, влизаме в катедралата и отново сме възхитени от красотата и величието, от архитектурата и позлатата.
Гробът на Христофор Колумб
е най-привлекателното за туристи място тук. Макар да са погребани само 200 г от неговите мощи (останалите са в Доминикана), трудно може човек да си пробие място, за да види величествената гробница. Композицията приковава погледа на всички туристи.
На
Кулата Хиралда
се намира камбанарията на катедралата. Изкачваме се на нея , за да видим отвисоко Севиля. Прекрасно е!
За разлика от други кули (като например кулата на Свети Петър във Ватикана), тази не е трудна за изкачване, защото не е със стъпала. До върха се стига по полегата виеща се каменна пътека, на която има 34 площадки. Изкачването си заслужава, въпреки че горе има много туристи и снимки се правят трудно. За това пък може да видиш цяла Севиля от четири посоки. В подножието на кулата във вътрешен двор има портокалова градина.
От Катедралата поемаме към
двореца Алказар
Тук разбираме грешката си – не сме си купили предварително билети. Огромна опашка на два–три реда се вие около двореца. Решаваме да се върнем на другия ден рано, преди да са отворили вратите на двореца.
Поемаме към площад Испания
Минаваме покрай много красиви стари сгради – Университета на Севиля, Парламента, красив парк, и… невероятна красота, човек трябва да го види, не може да си го представи. В полукръг е разположена невероятна сграда на пет етажа, пред която има езеро. Малки красиви мостчета преминават над него и отвеждат към сградата.
В подножието на сградата са изработени гербовете на всяка провинция на Испания, заедно с карта на местоположението й.
Сградата е направена за изложение през 1929 г, но е подновена през 2011 г. Тук са разположени представителство на различни министерства, информационни туристически центрове, магазини да сувенири, изложбени зали. Сядаме на едни от стъпалата, за да погледаме фламенко, изпълнявано от младежи. На други стъпала заедно с местни жители слушаме стари испански песни. Може би най-красивото място в Севиля. И пак не ни се тръгва, но малкото време, с което разполагаме, не ни дава да се отпуснем и поемаме към
кулата дел Ора/златната кула/,
която се намира на брега на реката. В миналото е имала отбранителна цел, а днес е туристическа атракция.
Главният търговски квартал на Севиля
се намираше в непосредствена близост до хотела. Затова не пропуснахме и дълга разходка из него. Три – четири дълги улици, пълни с магазини на известни и неизвестни марки, сувенири и заведения. Типично испански търговски улици. Пълни с хора – местни и повече туристи. Вечерта се отправяме на нощна разходка. Много искахме да видим нощна Севиля. За наша изненада градът не е от най-красивите нощем. Единствено
площад Испания
грееше в ярка светлина под пълната луна.
На връщане към хотела установихме , че доста от магазините работят, а беше около 1 часа след полунощ. Не пропуснахме да пазаруваме от такъв магазин.
Андалусия е известна с
марката магазини Коркчо
Тук се продават изделия от корк – чанти, портмонета, шапки, химикали, тефтери…Толкова са красиви, че не знаеш какво да си избереш. А и не е нещо, което се вижда често. След нощното пазаруване се прибираме приятно грохнали в хотела и след кратък сън отново потегляме – този път към последната ни цел –
Мадрид
Разстоянието Севиля – Мадрид е доста голямо, над 500 км. Някъде след Севиля навлизаме в друга испанска провинция – Естрамадура. Това е бедна провинция, която разчита предимно на отглеждане на прасета и производството на хамон.
Чудехме се къде да се отбием , за да разгледаме още нещо и да починем, но така и по-голям град или забележителност не намерихме. Влязохме в малко градче, за да търсим бензиностанция, тъй като по магистралите няма такива. Намерихме не само бензиностанция, но и фирмен магазин за хамон. За наше учудване хамонът тук беше доста евтин и, разбира се, веднага купихме. Пътят продължава около множество ферми за прасета, които се отглеждат свободно в огромни заградени пространства, в които растат дъбове. Именно от хранените с тези жълъди прасета се прави най-хубавия хамон в Испания.
Около 18 часа
пристигаме в Мадрид,
предаваме колата, без никаква драскотина, благодарение на добрия ни шофьор, и се отправяме да починем.
На другия ден ни предстои да разгледаме столицата на Испания, и то само за един ден! Полетът ни е късно вечерта и затова си правим план какво и как да разгледаме за един ден. Предварителните ни проучвания сочат, че това е напълно възможно. И тъй като сме отседнали при приятели, които живеят в Мадрид, те ни дават ценни указания.
В 9 часа сутринта се озоваваме на спирка на влакче –renfe – което за 40 минути ни отвежда до спирка Аточа. Това е възлова спирка, която е отправна точка на нашето пътешествие из Мадрид. Поемаме пеша на север, за да видим красивата сграда на националната библиотека.
И на кметството
Както и фонтанът, пред който празнува победите си Реал Мадрид
И статуята на Колумб на плаза Коломбо
Оттам тръгваме към
Гран Вия – главната търговска улица
Тя не е особено впечатлителна с магазини, но за това пък сградите, които се намират там са уникални. За разлика от много красиви стари сгради в България, в Испания те се поддържат в отличен вид.
От Гран Вия стигаме до
площад Испания,
който за съжаление е в ремонт и не можем да видим голяма част от него, като например статуята на Сервантес. Малко разочаровани
тръгваме към площада с двореца
Отново огромна опашка ни спира да влезем вътре, затова се задоволяваме да го разгледаме отвън, заедно с градините му.
Непосредствено до двореца се намира
„странна“ катедрала
Тя е построена в съвремието – последно през 1993 г е имало довършителни работи. Затова е напълно различна от катедралите, които видяхме в Гранада, Кордоба и др. градове на Испания. Катедралата е доста различна и отвътре – не е така красива и богато украсена като другите.
Продължаваме към
плаза Сан Доминго
Този площад е особено привлекателен с две неща – закритият пазар и множеството заведения. Закритият пазар е в долната част на площада и е доста голям. Има няколко входа, а вътре е гъмжило от хора. Трудно си проправяме път през множеството, за да разгледаме интересните сергии.
Тук може да се намери всичко – месо, риба, зеленчуци, маслини, сладкиши, тестени изделия. Много е интересно, но и много задушно и шумно. Излизаме и сядаме в малко заведение , за да хапнем тортиля със студена бира. Отпочинали, поемаме към
плаза Майор
Спираме пред паметника на Филип Трети. Самият площад е много красив, сградите образуват затворен четириъгълник, площадът е в средата, на първите етажи на сградите има множество магазинчета и заведения. И тръгваме към последната ни цел –
Плаза Пуерта дел Сол / вратата на слънцето/
Това е централен площад, абсолютен център на Мадрид. Тук среща си дават метро, влакче, автобуси. Няколко са забележителностите – статуята на Карлос Трети, часовниковата кула, нулевият километър – географският център на Испания и символът на Мадрид – мечето с ягодовото дърво.
Качваме се отново на влакчето и се прибираме, за да се вземем багажа и да отлетим за България. Летището е огромно, повече от 15 минути вървим, за да стигнем до нашия изход. Казваме”довиждане „ на Испания и се качваме на самолета.
Осем дни, които ни се сториха като осем часа, осем дни в приказна слънчева Андалусия, с която не искахме да се разделим, и на която обещахме , че отново ще се върнем.
Автор: Цветелина Грозданова
Снимки: авторът
Booking.com Booking.comДруги разкази свързани с Другата Испания, Мадрид или писани от Цветелина Грозданова – на картата:
Другата Испания и Мадрид, както и Цветелина Грозданова
Booking.com11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция (4): Персеполис и Исфахан
от Пътуване до...Продължавме с Любо в пътуването му до Иран и Ирак. Започнахме с прехода през Турция, продължихме към Техеран, като стигнахме до Язд и Персийския залив. Днес тръгваме обратно в посока Персеполис и Исфахан.
Приятно четене:
11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция
Историята на едно пътуване с Ауди
част четвърта
Персеполис и Исфахан
Ден 9
Сутринта беше спокойна и приятна. С леко мътни глави се изнизахме от палатката и закусихме. Беше рано и искахме да избягаме от тази пещ преди слънцето да е набрало сила отново. Само 50 км на север и пейзажът стана по-приветлив.
Появиха се и някакви странни постройки, приличащи на бункери край пътя. В останалата част от Иран ги нямаше. Така и не разбрахме какво им е предназначението, но предполагам, че са някакви светилища. По обяд подминахме Шираз без да спираме и се насочихме към
Персеполис
Там казаха, че са обедна почивка и трябва да изчакаме един час докато отворят. Иранска им работа. Замислихме се дали да чакаме, но добре че останахме, защото древният град беше доста интересен.
Отделихме му около един час и тръгнахме към Исфахан. По пътя спряхме да видим гробниците Naqsh-E-Rustam, които бяха издълбани в скалите. Привечер стигнахме
Исфахан
и се настанихме в къща за гости при едни прекрасни хора, които ни посрещнаха със студена диня. Хората ни казаха да паркираме пред входа им, но да няма нищо видимо по седалките и всичко ще е ОК. Бяха мъж, жена и дъщеря им, която за щастие говореше перфектен английски и се разбрахме за отрицателно време. Момичето ни упъти, каза ни какво да видим в града и ни даде доста полезни съвети.
Цената беше много ниска, а стаята представляваше втория етаж на къщата им. Имаше баня и кухня. Добро място за по-непретенциозни гости. Имаше включена чудесна и разнообразна закуска, а хората ни донесоха и вечеря без да е включена – т.н. „Ash“. Мястото е на пешеходно разстояние от центъра, а това са контактите на гостната – Anar Guesthouse +989130593774.
Вечерта се разходихме в арменския квартал, където опитахме интересни местни ястия и чай от шафран. След това видяхме
моста SioSe-Pol и площадът на имамите
Заслужаваше си разходката въпреки дългия ден, защото обектите бяха красиво осветени и имаха съвсем друга визия отколкото на светло. Някъде по малките часове се добрахме обратно при нашите домакини и се спънахме в леглата.
Ден 10
Тези мили хора ни бяха приготвили чудесна, разнообразна и обилна закуска. Имаше какво ли не и всичко беше изключително вкусно. Аз лично злоупотребих с количеството, което изядох, но нямаше как. А по принцип не съм лакомия, но тази сутрин беше изключение. Разбрахме се с домакините, че ще се върнем след обяд за багажа и да оправим сметката и
тръгнахме из дневен Исфахан.
А градът е просто прекрасен!
Зелен, спретнат и с чудесна архитектура. Започнахме отново от
арменския квартал и църквата Saint Bethlehem,
която се оказа с изключително интересен интериор и беше в безупречно състояние. После слязохме към реката, по чийто бряг бяха насядали младежи на групички, пушеха наргилета, правеха си пикник и разговаряха разпалено.
Навсякъде имаше зеленина и беше много чисто. Отбихме се пак до
моста SioSe-Pol,
който е истински архитектурен шедьовър. Отидохме до стария пазар и отново посетихме
площадът на имамите,
който беше съвсем различен по светло с цялата тълпа, която щъкаше по него. Сините куполи, които го обграждаха бяха истинско произведение на изкуството, но за жалост част от тях имаха скелета, което малко загрозяваше картината.
Щъкахме из Исфахан до рания следобед и после се върнахме до къщата за гости, за да поемем
отново на северозапад в посока Техеран и планината Дамаванд
На нашите домакини решихме да оставим 10 долара бакшиш, за да им се отблагодарим за гостоприемството. Тъй като момичето, което говореше английски не беше там след малко баща й ни донесе телефона и тя ни каза, че сме оставили повече пари и вероятно сме се объркали. След като обяснихме на нея каква е причината и тя после преведе на баща си, човекът така се развълнува и зарадва, че в изблик на радост целуна Сашо по бузата. Нещо, което е нормално за тези географски ширини и изразява дълбока признателност и радост. Какво да кажа? Чудесни, честни хора! Дано никога да не се покварят.
Напуснахме Исфахан с желанието да се върнем тук
Времето определено не ни стигна. Карахме до мръкване и на 30 – 40 км от Техеран отбихме в една пустош с малко трънаци и разпънахме лагера. Безброй звезди красяха небосвода, а в далечината мъждукаха светлините на иранската столица.
Ден 11
На сутринта слънцето напече и ни изкара от палатката. Днес трябваше да стигнем до стартовата пътека за
планината Дамаванд
и да минем около 4 ч трекинг до хижата.
Да, ама не стана точно така.
Този ден ни предстояха главоболия, ама още не го знаехме
и затова с приповдигнато настроение поехме в желаната посока. С наближаването на Техеран трафикът се превърна в добре познатия „качамак“ от автомобили, а на околовръстното вече бяхме тотално уплътнени отвсякъде.
Внезапно колата пред мен наби спирачки,
аз спрях, този зад мен спря на няколко пръста от задната ни броня, но колата зад него не успя като метна и този зад нас в багажника ни. За щастие бях на спирачката и не докоснах колата пред мен, но този отзад влезе в багажника ни. По принцип имам теглич, който би помогнал, но поради гърбиците, за които споменах по-нагоре в разказа това Пежо 405 беше задигнато и само се хлъзна по теглича за да спре в багажната врата.
Преместихме се вдясно, дойда полиция и започнаха да ми обясняват как зелената карта, която имах и на нея изрично пишеше Иран не важала тук. Трябвало да имам иранска застраховка на фарси. Обяснявам и на виновния и на полицая, че това е международно признат документ, но те не бяха го виждали и това означаваше, че не е валиден. Започнах да се ядосвам, защото още малко щяха да ни изкарат нас виновни. Обърнах му внимание, че виновният е той и е добре да не го забравя.
Звъннахме и в посолството за съвет
Хората откликнаха и ни казаха, че вариантите са два. Или изчезваме след като не сме виновни, или чакаме евентуално застрахователите на виновния да ни платят някаква сума – по предположение 80 – 90 лв. В крайна сметка той ни се примоли да дойдем до офиса на застрахователите, тъй като сме участници в тази тъпа ситуация и трябва да дойдем.
Казаха ни, че до два часа можело да ни обезщетят
Никой не вярваше, но отидохме. Там беше лудница. Опашката от коли излизаше от пункта на близо половин километър. Оказа се, че искат всичките ни документи преведени на фарси и евентуално до два дена ще получим нещо. Решихме да се омитаме, но се оказа, че човека иска да ни вземе протокола от полицията. Имаше само един оригинал, който трябваше и на тях и на нас. Да, ама ние нямахме никаква вина, а и имахме да минаваме граници, където не исках да се обясняваме кой крив и кой прав. Така, че иранците получиха копие, а ние се изнесохме.
Започнаха да негодуват, защото с копие нямало да могат да си вземат парите и решиха да звънят на полицията, която да ни убеждава да останем. Само че ние бяхме загубили достатъчно време вече и се изнизахме по терлици с оригиналния протокол под мишница. Освен пораженията лошото беше, че бяхме загубили ценно време и
изкачването на връх Дамаванд трябваше да отпадне
Така е с ограниченото време. Хубавото беше, че се движехме и продължавахме напред.
Посока – границата със Северен Ирак при град Мариван
Пътят минаваше през кюрдските райони на Иран. Първата интересна случка след това беше в
град Saveh,
където спряхме да заредим с провизии и да обядваме нещо навън. Да ама през Рамадана да намериш отворен ресторант си е предизвикателство, но двама младежи с моторче решиха да ни заведат до може би единствения отворен ресторант в градчето в този момент. Намираше се на другия край на града.
По пътя видяхме разни много интересни архитектурни чудесии, които не можах да определя какви бяха точно и още ме е малко яд, че след това не се върнахме да ги разгледаме и снимаме.
А в ресторанта ни приеха като знатни гости. Комуникацията течеше с помощта на гоогле преводача на един от собствениците на ресторанта. По телевизията в ресторанта даваха нещо за рамадана и хората с досада казаха – „Пфу, пак за рамадана“ като смениха канала. Явно и на тях им е поомръзнало да ги занимават само с това.
Направиха ни ядене за чудо и приказ, сипаха ни черен чай с пръчка канела и накрая казаха, че сме техни гости не трябвало да плащаме. Е, не ни беше удобно така и настояхме та си платихме, но хората бяха чудесни. Искрено ни гледаха с любопитство и често повтаряха нещо от рода на –
„Я, виж ти българи в Saveh“
Разделихме се като приятели, а за из път ни напълниха бутилка с чай, а ние им оставихме пакет български соленки. Колкото по на запад отивахме толкова по-планинско, зелено и красиво ставаше. Последваха градовете Hamedan и Senendej. Много живописен район на Иран се оказа тази част от страната. Това бяха
районите населени с ирански кюрди
На около 150 км от границата решихме да разпънем лагера. Намерихме едно чудесно място до една видимо необитаема къща с чешма и удобно дърво за инсталиране на соларния душ. После се оказа, че само ни се е сторило, че сме го намерили. Тъкмо да се настаним и дойде един човек, който каза да си ходим, така че потеглихме. След още пет минути се разпънахме сред едни поляни с жита. Просторно и приятно местенце. Никой не ни обезпокои.
Нощта тук обаче беше хладна като за тези ширини. Сутринта термометърът показваше 7 градуса.
Границата с Ирак ни зовеше…
Очаквайте продължението
Автор: Любомир Петров
Снимки: авторът
Booking.com Booking.comДруги разкази свързани с Иран или писани от Любомир Петров – на картата:
Иран и Любомир Петров Booking.com
Вълшебният остров Корфу (2)
от Пътуване до...Продълзаваме с купонджийската обиколка на Влади из остров Корфу. След като огледахме околностите на Кавос, днес ще се изкатерим и до връх Пантократор. Приятно четене:
Вълшебният остров Корфу
купон ли бе да го опишеш, спомен ли бе да го забравиш
Част втора
Ден пети – 27.08.2019 г.
Събуждам се, отивам на закуска. Към 10:00 ч. вече съм при човека, който отдава скутерите под наем. Всеки ден подписвам документ, че ми е даден скутера. Днес ми взема само 20 евро. Искам си по-голяма каска, защото тази от предния ден много ми стяга на главата. Скутерът е същия, бензин си има, защото си оставих малко в резервоара, само дето ги няма едни три километра. Бръмчал си човека малко след мен или на другия ден. Бензиностанциите също ги знам къде са, цените на бензина също – около 1,66 евро.
Само не знам накъде ще карам този път. Но по пътя ще реша.
Карам по червения път – главната магистрала на острова. Наливам си бензин на втората бензиностанция за 3,60 евро и продължавам. Карам до Benitses. Минавам го и след него следвам отклонението наляво към Sinarades и стигам до първия плаж за днес. Оставам за малко на плаж и се връщам.
Вземам скутера и продължавам към
Kontoyialos
Спирам и там, пия една кока кола за 2,50 евро и си гледам морето и плажа. От там малко към вътрешността на острова и по едни чукари нагоре. Пътят е тесен с много отклонения. Време има.
Карам и гледам – тук отклонение за някое село 2 км. Ей сега ще ги бръмна. По пътя натам гледам друго отклонение за друго село – 4 км. И него ще бръмна. И така от село на село и виждам горе на чукара друго село и бръмча натам.
По пътя виждам табела за това село, на която пише,че там има панорамна площадка на 360 градуса. И стигам до нея. Селото се оказа, че е
Pelekas,
ето снимки от там:
Часът е 15:42 ч. Там средновековна крепост и целия остров като на длан – малки села, маслинови горички,зеленина. Гледам, снимам, почивам и продължавам.
Стигам до Glifada
Разглеждам и този плаж. Продължавам със скутера, за да намеря и още един плаж наблизо. С много питане, лутане и ровене в навигацията го намирам, забутан по едни разбити пътища, съвсем близо до Glifada.
Стигам до табелата
Mirtiotissa
и до паркираните на един прашен пясъчен паркинг коли към 16:45 ч. Оставям скутера там. Поглеждам с бинокъла. Долу ниско под едни огромни скали се е сгушил този плаж – Mirtiotissa:
Слизам до плажа.Тук имаше и нудисти. Водата беше тюркоазено зелена, прозрачна и чиста, без вълни. От морето излизат едни други скали, като бивници на огромно чудовище.Там на една малка каравана продаваха разхладителни напитки и сладолед. Взех си една студена кока кола и се разположих накрая на плажа до скалите.
Но стоях малко, а времето е прекрасно за плаж – имам още да обикалям. Още малко по жълтите и тесни пътища и
стигам до Ermones
И там разгледах. Минава 17:20 ч, време е да се ориентирам към Кавос. Минавам през Vatos, включвам се в червения път – магистрала и следвам табелите за Corfu town.
Към 18:21 ч, по пътя случайно минавам и през
Aqualand,
спирам на един огромен паркинг, за да направя снимка и от там:
Поглеждам на касата цените – около 45 евро за три дена мисля,че беше цената. Аквапаркът е голям доста, според информацията, която имам – 125 000 кв.м. Продължавам напред, за да се набутам след малко във вечерния трафик на
Corfu town – главен град и столица на острова
Започва едно лутане за да се оправя там. Гледам на картата няколко пътя, лесна работа, ама се оказва, че единият път води към центъра, другият към летището, а аз търся изхода към Беницес. На първия светофар хващам в посока, която не знам на къде отива. Спирам на една бензиностанция и питам.
Посоката се оказа обратната
Опита се човека да ми обясни накъде да се върна и коя посока да хвана и, че след 4 км трябва да видя нещо, но какво точно не разбрах. Минах ги тези 4 км и се заоглеждах. Друго голямо кръстовище, светофари, задръстване, горещина. И табела за
Беницес
Стигнах до Беницес, погледнах си часовника и прецених времето. От тук за два часа с почивките, средно каране трябва да съм стигнал до Кавос. Разстоянието е около 35 – 40 км, ама много ми се вижда на идване – почти час и половина.
Спирам на Беницес на едно заведение, ям сладолед и фрапе, почивам си и зяпам туристите и хората по другите маси. Само че
на връщане съм си намислил един друг път
А не го знам нито колко е дълъг, нито колко е тесен. И дали е асфалтиран. Знам само че е жълт на картата и с много завои. Та след Moraitika вместо да завия надясно и после по каменния мост над реката наляво, по пътя по който дойдох, аз погледнах навигацията на таблета и реших да продължа направо по жълтите пътища, през Messonghi, Kato Spileo, Agios Dimitrios, да се включа в магистралата при Linia и да завия наляво към Кавос.
Речено-сторено – газ по жълтия път!
Отначало широк и асвалтиран, след малко стана много тесен разбит и с много завои. Баирът нагоре беше също голям, ама съм тръгнал по него. И на един завой пътя се разклонява на още пътчета в няколко посоки до такава степен, че не мога да разбера накъде продължава главния път. Тръгнах направо и минах през едно село (вероятно Kato Spileo, като гледам на картата).
Пътят изведнъж стана селски павиран и широк,
колкото да мина със скутера. Прекрасни малки къщички, но не съм стигал много навътре, защото може да няма място къде да обърна. Върнах се до разклонението в началото на селото и хванах пътя. Оказа се, че посоката е обратна (там пътя прави обратен завой нагоре по чукарите), като се вие змиевидно през планината.
Стигам до върха – прекрасна панорама долу в ниското- и морето и маслиновите горички. Надолу пътя става по-широк и добре асфалтиран, но завоите са все обратни и остри, не може да се кара бързо, защото надолу чукара и скалите не дават усещане за сигурност по завоите.
Слизам долу при селището Linia, излизам на магистралата, завивам наляво и с най-висока възможна скорост
бързам към Кавос,
за да не изпусна вечерята. Е, колко да е бърза – 40-50 км, по-бърза ако е, ще ме отвее вятъра на скутера. Обаче виждам,че ми остава време да се отбия и до още един плаж наоколо. Малко след Marathias завивам наляво и по едни тесни пътища, разклоняващи се на няколко места след около 4 – 5 км, стигам до
малко село – Perivoli,
където също има малък плаж, едно заведение и няколко вилни къщички. Оставям си скутера на малък паркинг и се разхождам наоколо. Наляво по асфалта и покрай морето намирам един голям бетонен камък, на който сядам, похапвам си храната, която си бях вземал от едно заведение по пътя и съм си потопил краката в морето за малко релакс. Връщам се при скутера, вземам го и се прибирам.
Стигам Кавос
малко след 20 ч, оставям го на човека, казвам му, че днес съм ходил до Pelekas, Mirtiotissa, Ermones, AQUALAND и Corfu town и човека се хвана за главата. Вземам си личната карта, казвам, че утре ще го взема пак и си тръгвам.
Прибирам се към хотела, вечерята е започнала и аз с раницата направо сядам. Само си измивам ръцете.
Екскурзоводът като ме видя, дойде при мен да ме пита къде съм ходил и се хвана за главата. Изумих всички. И ме пита дали съм ходил на Пантократор – най-високия връх на острова. По пътя имало отклонения към исторически места, отбелязани с кафяви табели. Било голяма атракция да се качи човек със скутер до там. Имало път, даже ми го показа на картата, която винаги си нося в мен навсякъде, горе-долу къде се намира. И аз да взема да се навия за другия ден.
Още след вечеря разгледах картата, навигацията си в таблета, записах си на един лист след кое селище е отклонението, какви табели да гледам и т.н. И прецених че за едни три часа от Кавос може и да стигна до Пантократор на другия ден. Знам колко е до Керкира – столицата, виждам колко още има до Dassia, Ipsos и между Ipsos и Barbati е отклонението наляво по червения път (което предполага, че е широк и асвалтиран). От там през Spartilas, после по жълтите пътища надясно през Strinilas, после пак надясно през Petalia и на Moni Pantokrator, където и жълтия път свършва. Но за това на другия ден.
Сега е време за малко сън до към полунощ и после по барове и дискотеки. Всяка нощ е различно.
Полунощ минава, събуждам се, обличам се
и отивам да видя къде ще ме отведе купона тази нощ. Вече всички тука ме познават, младежите същите, които съм виждал и предните вечери, само че и тази нощ ги срещам по различни барове.
Различно напушени, различно надрусани
Както казваше един човек от групата, първо се надрусваш с дрога, после се натряскваш с алкохол. Танцуващи по пътя младежи, забавно облечени. Имаше един мъж на средна възраст, облечен с бяла нощница и с бебешка шапка с дантелена периферия за сън на главата отпреди 30 години,когато са били модерни. Един младеж вдигнал и двете си ръце нагоре, в едната държи коктейл, в другата бира и ми се усмихва. Защо пък да не го прегърна. И вече сме приятели.
Оставам в един бар да пия бира. Седя си на бара и гледам кой как танцува.
Една кака се върти на пилона,
после идва на бара да си вземе балон. Изсмуква и него. След малко започва да ме сочи с пръст и да ми говори нещо на английски, от което аз нищо не разбирам. Слага си ръцете на кръста, следва една дълга нервна тирада от английска реч, сочи ме с пръст и продължава да приказва. Аз недоумявам какво се случва. После тя отива при нейната си компания от младежи, гледа към мен, сочи ме с пръст и им говори нещо. После пак идва към мен, пак ме сочи с пръст и продължава да ми говори на английски. Аз само казвам, че нищо не разбирам. Sorry,baby. D`ont speake english.
Аз гледам умно, а тя – нервно
Младежите се опитват да я успокоят, тя нервничи, аз недоумявам. И си мисля сега добре де, незнам какво ми говори, може пък да си е помислила, че съм я загледал, докато танцува. Ами ако ме набият тези младежи, нейни приятели? Няма да ме е яд, че ще ме набият, яд ще ме е, че няма да знам защо? Изпиха си питиетата и се поведоха надолу по пътя. Заклатиха се, след като се насмукали с поредния коктейл.
Постоях още малко и решавам да се прибирам
А точно срещу моята пресечка за хотела , само че от към плажа има един голям хотел, където в последната вечер ще бъда на парти в басейна. И решавам да се разходя да видя там какво има покрай бара. Стигам до морето и чувам младежки викове и приказки от към морето. Поглеждам в морето и виждам около
десетина младежи и момичета голи-голенички
навътре в морето малко след дървеното мостче.Тъкмо излизат. Без дрехи, без бански, даже превъзбудени. Поглеждам по шезлонгите наоколо, никъде не виждам дрехи. Дали пък няма голо пари на този басейн. Хм, я да видим. Излизат от морето и тръгват по плажа.
И аз, както съм се насмукал с два коктейла и една бира, тръгвам след тях, да видя къде са им дрехите. Вървя тихо след тях. Минават този хотел, следващия до него и завиват към една малка едноетажна къща на самия плаж. Отпред една огромна тераса, оградена с жив плет – някакви декоративни храсти. И всичките младежи, голи голенички през живия плет, през храстите и се набутаха в тази стая. Интересен начин за среднощно забавление. Връщам се на пътя, изяждам по един гирос от близко заведение и се прибирам.
Време е за сън.
Ден шести – 28.08.2019г.
Бързам да закуся, за да мога да тръгна със скутера по-рано
за връх Пантократор
Плащам 20 евро, каската на главата и вече съм на път. До Керкира, столицата пътя го знам, смело напред. В началото на пътя има едно селище Argirades, доста оживено и през него пътя минава малко на баир и с много завои. Там – малко по-бавно.
В посока към Moraitika има един тунел, който е горе-долу на половината на пътя.
Спирам малко преди
Керкира,
да погледам кацащите самолети, пия една кока кола и продължавам. Стигам до столицата, трафика оживен, светофари, кръстовища, не знам накъде.
И много бързо си изработвам схема: Знам, че следвам посоката за Kontokali и Dassia, и стигна ли до там, вече ще се оправя и сам. Но не знам къде да завия на първото кръстовище. Свети червено, трафикът спира, тръгва след малко, докато ми дойде реда до светофарите, пак светнало червено и така.
Та, спирам аз зад колата пред мен, ама от дясната страна. Другите скутери минават покрай мен отляво и се измушват между колите. Някои са с каски на главите, други – не. Аз се оглеждам за скутер със сам човек и без каска (за да може да му махна със знак за помощ и той да може да ме чуе какво го питам.). А и да има къде да спре до мен, докато тръгне трафика. Минава един такъв, махам му, той спира до мен, аз го
питам за пътя към Kontokali и Dassia,
а той ми дава знак да карам след него. Стигаме до светофарите светва зелено, той напред и наляво, аз след него и малко след това той зави по един много тесен еднопосочен път надясно. Ами сега? Аз направо ли трябва по магистралата или надясно след него? Намалявам, поглеждам в пресечката, където той зави и той ми маха с ръка, да карам след него. Завивам аз, след малко друго кръстовище. Той ми дава знак да карам наляво, а той завива надясно.
Ето ме на правилния път. Все покрай морето. Първо
минах Kontokali,
малко по нататък реших да излезя от магистралата, мислейки, че съм наближил набелязаната отбивка. Гледам в навигацията на таблета и виждам, че имам още път. Излизам пак на магистралата и продължавам.
Минавам и Dassia,
тук някъде спирам да напълня резервоара на скутера догоре, защото не се знае по чукарите как ще се оправя, минавам и Ипсос и вече се оглеждам за
отбивката за Spartilas
Не след дълго към 12:40 ч. на един баир виждам една голяма табела Spartilas. Завивам наляво, минавам няколко завоя и спирам да погледна в таблета.
Уцелил съм правилния път:
Стигам до още едно разклонение по-нагоре за
Strinilas
Часът е 13:05 ч. завивам надясно, където виждам табела – до Strinilas – 6 км, а до Panтokrator – 12 км.
Че аз почти съм стигнал – нагоре по чукарите по тесен асфалтов път сред камънаци и маслинови горички.
Още малко по- нагоре виждам друго
отклонение надясно за Petalia и Moni Pantokrator
Вече върха се вижда в далечината.
И антените на върха. Виждам също и велосипедисти да се връщат оттам. Приближавам още малко и виждам и колите горе на върха. Значи може да се отиде и с кола.
Но последните 300 – 400 метра стават много трудни
Пътят се вие змиевидно по ската на планината. И асфалта свършва. Остава един надран бетон на улейчета и гърбици през една педя. От склона горе се рони чакъл и трошен камък, които правят скутера неустойчив на завоите. Карам много бавно, колкото да не падна от него. Дали ще издържи горкия скутер до горе или да го оставям и да ходя пеша? Ще го помъча още малко, дано издържи. Още един завой, още един и ето ме на върха.
Връх Пантократор
В 13:22 ч. на обед вече съм тук – на върха:
И скутера геройски паркиран там:
Горе има заведение с прекрасна гледка. Вадя бинокъла и гледам:
През морето от другата страна се вижда голям град с много панелни блокове. Разглеждам всичко наоколо на 360 градуса – последните чукари на острова. Чукари, виещи се пътища, планински, трудно проходими. Питам в заведението, кой град виждам от другата страна и ми казват, че това е албанска територия (най-вероятно става дума за Саранда в Албания – бел.Ст.)
Karousades, , 490 81, GRПия по едно газирано на върха, правя снимки и тръгвам на обратно. По пътя надолу настигам един колоездач с екипировка. Минавам го. Този път съм решил да не се връщам по същия път. Следвам
пътя надолу към Petalia, отбивката за Lafki
и слизам надолу:
Малко преди Acharavi,
спирам пред една табела да направя снимка. На табелата пише Petalia – 10 км (по които съм слязъл) и Lafki – 2 км, което току- що съм минал:
Минавам през още няколко по-малки села с много малки и кокетни къщички, сякаш останали във времето 100 години назад:
Излизам на морето при
Acharavi
към 15:12 ч:
Със скутера много бързо минавам малки разстояния. Разглеждам и него и вече уморен, спирам на плажа, оставям скутера и отивам да си потърся храна.
Влизам в едно заведение, питам за пържени картофи за вкъщи и човека ми казва, че след 10 минути ще са готови. Прекрасно, тъкмо ще разгледам наоколо и ще направя снимки. Излизам и виждам велосипедиста, когото подминах на слизане и той вече е тук на плажа.
Сядам пак на заведението и си чакам картофите. На съседната маса един човек ме заговаря и ме пита къде съм отседнал (с жестове показва поза за сън). Аз му казвам Кавос и той започва да се кръсти и да се моли.
– Кавос – казва с недоумяващ глас.
–Да, казвам – вземам картофите и тръгвам.
Времето напредва, чакат ме поне три часа път. Това са повече от 70 км. А и не се знае по какви пътища ще карам и къде още ще реша да се отбия за по малко. Я, то Roda било съвсем на близо. И там ще се отбия.
По крайбрежната улица натам и насам, снимки под палмите и към морето. Хванах единия от червените пътища, покарах малко, видях отбивка и за Сидари.Тръгнах и по нея. Карах, карах, видях и табела, повече от 5 – 6 км, не исках да рискувам, защото после още толкова и на обратно. Пътя който хванах на обратно се оказа, че минава малко през планината и покрай една кариера от където се носи пясък и пепел във въздуха. Завои, стеснен път, светофари спират насрещния трафик. Стигам до Chorepiskopi и вече виждам табелите за Керкира. На
Керкира
бях към 17:15 ч, пак следва лутането в следобедния трафик, с голям зор нацелих пътя, който ми трябва с много лутане, спиране и ръкомахане. Към 18 ч вече бях там, от където се виждат кацащите самолети. Има заведение там. Реших,че мога да си направя 20 минути почивка.
По-натам,
малко след Мораитика
пак спрях на едно кокетно заведение с прекрасна гледка. Изпих едно прекрасно фрапе. И от там по вече познатия път буквално минути,преди да се наложи да паля фаровете се добрах до Кавос, за да оставя скутера. Казвам на човека, че много се уморих днес, че нагоре съм качил Пантократор, а надолу съм ходил до Ахарави и Рода и той пак се хвана за главата и ми казва, че и скутера се е уморил.
За днес – толкова, пак закъснявам за вечеря,
пак всичко набързо, вечеря. Този път си вземам останалата от вечерята минерална вода, за да си имам за другия ден.
През нощта пак излизам цяла нощ по барове, купони,
запознаване с нови приятели, испанци едни се запознах на един бар. Едно много хубаво момче, то ми иска цигара, защо пък да не му дам, пушехме заедно, стискаме си ръцете и вече сме приятели. След малко пак дойде, още една цигара, защо пък не и така, забавлявах се прекрасно.
Минах и покрай дискотеката на Атлантис – тази вечер няма пяна парти, но входа е 20 евро, а беше минал 03:15 ч, а тя скоро ще затвори (затваря към 04:30 ч). За тази дискотека си бях намислил пак в последната вечер, да отида към полунощ.
Прибирам се, време е за сън, а на другия ден мисля пак да бръмча със скутера само че този път съвсем наблизо.
Ден седми – 29.08.2019 г.
Започвам с една бърза закуска и отново със скутера. В този последен ден ще обикалям съвсем наблизо, за да имам повече време за плаж и почивка.
Прегъвам картата на четири и си очертавам маршрута, който остава да разгледам – най-далеч до линията ISSOS (от едната страна) и Boukaris от другата страна на острова.
Започвам със Santa Barbara
Малко преди това спирам на едно заведение, за да погледна в таблета дали няма нещо друго за гледане към някой плаж. И когато решавам да тръгна, виждам,че не мога да запаля. Нещо стана. Но какво – не знам: паля, не става, пак пробвам, пак не става. Бензин има, сложих в началото на първата бензиностанция. Ами сега?
Оглеждам се наоколо и моля някой от заведението, които ме гледат, да ми помогне. Излезе един човек, зае се със запалването и успя да го запали. Може би съм го задавил, не разбрах, (запомних една от думите, които изприказва и после питах какво означава „Brosta“ отпред, пред) така се учи език. И сега всеки път, когато спирам за малко, гледам да не го гася или поне когато наоколо няма никой. Все пак за по-голяма сигурност, ако стане нещо, загубя се или се блъсна някъде, за да могат да ме намерят, на ключа на скутера е написан номера на телефона на човека, който ми го е дал. Продължавам.
Санта Барбара
е съвсем наблизо преди един голям магазин (градински център или нещо подобно) наляво, около 5 км. Изминавам ги и тогава се сещам, че аз тук вече съм бил. Но защо пък да не остана пак.
Спирам пред едно от заведенията, оставям скутера, каската върху него и отивам на плаж. На края наляво, плаж широк, няма никой. Даже на едно място имаше прорязан път през ската на един чукар, по който може да се мине с високопроходим мотор, както видях един човек да бръмчи с мотора нагоре. Останах на плажа около час. Самолети прелитат над мен, много ниско, в очакване на летището на Керкира.
Връщам се към скутера и виждам, че един джип спрял така, че да не мога да изляза. Ами сега? Е, ще пия едно фрапе и ще чакам. Заедно с фрапето идва и голяма кана с вода. Прекрасно, тъкмо да си заредя и таблета.
Мина още час, но от човека с джипа няма и помен. Гледам от тук, гледам оттам, не става. Гледам два бели скутера зад моя, ако се преместят 5 метра по-назад, минавам. Но не смея да ги местя сам. От другата страна има тротоар, ама една педя висок. Пробвам да кача скутера там, тежи. Мислих мислих и включих на стартер и започнах да бибиткам. Заобръщаха се хората от заведението да видят какво става. Излезе един човек, пробва и той да качи скутера на тротоара, ама и за него тежи. Гледа, гледа, пък ми поиска ключа за скутера. Не вярвам да избяга с него. Не са такива хората тук. Дадох му го, запали, качи се, тръгна леко между джиповете, разбута с двете си ръце страничните им огледала да се приберат и ми го изкара. Готов съм. Благодарности и тръгвам.
От там отивам от другата страна на острова, за да разгледам и Lefkimmi Bay. То е един залив между Notos и Alikies. Започвам от
Alikies
Molos не можах да го намеря, залутан някъде между вилните зони. Гледам на картата, няма как да се загубя. Виждах табелите за Molos, стигах до някакви малки плажчета, но като питах, не бил този, а някой друг. Тук има малки пътчета през едни гори, през едни вилни зони, къщички, хотелчета. Търсейки плажа съм влязъл в един частен двор, разграден от към пътя и заграден откъм морето. Стигнах до едно куче, което се размърда, като ме видя. От село на село, по тесните пътища, следвам брега на морето. Стигам до Notos и Petrini. Продължавам чак до
Boukaris
През едни горички, тихи места и тесни пътища. Изкачване, спускане. Стигам до разклона за Месонги. Почти стигам до него, докато излзя на магистралата. Хващам пътя към Кавос. Но виждам, че имам още време за още един плаж. И се отбивам на разклона за
Bouka beach,
малко преди пристанището на Лефкими наляво.
Пак по други тесни пътища, покрай един канал в едно село с много красива църква:
И надолу без посока, все някъде ще излезя на морето през вилните зони наоколо. Красиви села, зеленина, заведения. Малко по-късно стигам и на плажа Bouka beach към 16:12 ч.:
Похапвам картофки и една кока кола, на фона на прекрасни сламени чадърчета и гръцка музика. Покрай пътя гледам канала, по него лодки, а канала излиза на морето. Слизам, разглеждам, прекрасни места за плаж и почивка. Правя снимки и продължавам към Кавос. Отивам чак на самото пристанище на
Лефкими
От там се виждат малки плажчета съвсем наблизо. Хващам един тесен път точно зад пристанището, наляво и спирам там, където имаше спрели и други скутери. Още малко време за плаж. Прекрасен следобед. Тук мога да остана и до по-късно, защото Кавос ми е само на 10 – 15 минути от тук.
Прибирам се заедно със залеза на слънцето. Оставям скутера, казвам, че повече няма да ми трябва и благодаря на човека.
Време е за вечеря, след нея
кратка почивка до полунощ и отново на дискотека
Тази нощ отново ще посетя дискотека Атлантис, само че малко след полунощ, защото входа е 20 евро, а да мога да остана до към 5, докато затвори. И така една бира на един бар преди това и гледам танцуващите младежи. О, колко забавно – гледам, двама младежи танцуват. Единият държи в едната ръка коктейл, в другата – цигара. Другият държи в едната ръка балон, а в другата коктейл. Танцуват си и този с цигарата неволно гръмна балона с райския газ на другия. И ходи да му купува нов. Много интересно се забавляват. И
останалата нощ отивам в дискотека Атлантис
Незабравим купон. На един стол седи една кака и продава балони с райски газ. Около нея младежи, готови да опитат. Малко по-късно всеки е насмукан с алкохол и натряскан с райски газ. Никой не знае къде е и накъде се върти земята. Започва едно викане, едно тропане по дървения дансинг, едно друсане в безконечни ритми на световни хитове. Падат тениски и младежи. Качва се една кака на бар-плота, опитва се да танцува, залита, пада, помита стола зад нея и се търкулва на земята.
Ако имах възможност, щях да направя най-смешните клипове тук. Едни младежи се качили на едно буре и танцуват. Единият ми подава ръка и след миг и аз съм там и част от купона. Той танцува и аз повтарям след него. Накрая си стискаме ръцете, прегръщаме се и ставаме приятели. Така е тук. Всеки знае за какво е дошъл – да се забавлява. И така до към 04:45 ч, когато дискотеката затваря. Светват лампите – по земята сламки, чаши, коктейли, всичко лепне, постепенно музиката намалява, хората също и аз си тръгвам. За малко сън в очакване на последния ден от тази почивка. А къде ще отидем на другият ден, ще разберете следващият път.
Очаквайте продължението
Автор: Владимир Георгиев
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Корфу или писани от Владимир Георгиев – на картата:
Корфу и Владимир Георгиев
Booking.comОнлайн рожден ден
от Ясен ПраматаровСтранни времена. Преди няколко дни децата участваха отдалечено в празненство за рожден ден, май им беше за първи път. Разрешавали са загадки в онлайн ескейп стая.
Все се чудех преди време как би изглеждал един изцяло онлайн купон, а ето че сега необходимостта сама ни показва. Не е същото като да си на едно място с всички други, най-малкото защото наживо комуникацията е едновременно многопосочна, докато във видео среща по-трудно обръщаш внимание какво прави всеки един, по-уморяващо е някак. Не казвам, че не може и явно действителността би ме опровергала с всички тези детски онлайн рождени дни, но все пак в срещата наживо всичко се случва заедно, тук-и-сегато е физически общо. А физическата действителност е нещото, на което най-често се опираме като общо, виртуалното е усещане, а физическото е преживяване. Много често най-стабилното общо може да е точно това, което се гради върху физическото заемане на място в света. Само физически можем да настояваме, докато разсъдъкът ни се умори, че това тук и това сега е точно наше и ничие друго. Във виртуалното всичко може да се размива по-лесно, може би затова срещите онлайн, колкото и полезни, спестяващи време и нерви да са, не могат да заменят бирата с приятели. Или купон за рожден ден с истинско парче торта, отрязано от една цяла обща торта. Хм… и това ви го казва човек, който всеки ден работи с онлайн видео срещи. ;)
Та детските онлайн рождени дни. Странна работа са те. Но да ви кажа, по-добро от физическия, офлайн, тук-и-сега рожден ден на все по-порастващия ни син няма.
Светли официално стана тийнейджър. Опита да се чуе с някои деца онлайн, не знам дали и доколко е успял, но най-важното е, че прекарахме един много дълъг уикенд, дълъг Великден и дълъг рожден ден на Светлин все вкъщи – с вкусотиите на мама, с игри на филми, отделно с филми и с игри на 0AD и AOE. Май успях да покажа на момчетата очарованието на класиката на RTS игрите. Станаха по-добри от мен на 0AD, но на Age ще има да ме догонват, та малко ли часове съм “тренирал” навремето? Нещо не успяваме да подкараме LAN игра под Linux с Wine… играта си тръгва, има и DirectPlay и прави мрежова игра, но другите в LAN-а не я виждат.
Важното е, че е весело и приятно. В тази тотална блокада нямаше как да се подготвим с подаръци – масово затвориха магазините, а онлайн поръчките, които опитахме, още се бавят и явно предметните подаръци ще бъдат “на патеричка”. Но нищо. ;)
Честит рожден ден, Светко! Да си жив и здрав и голям да пораснеш!
От Хайфа до Акко (Акра), Израел (2): Още из Цитаделата на рицарите–хоспиталиери
от Пътуване до...С Цветан продължаваме да изследваме крепостта на рицарите-хоспиталиери Акра в днешния изралески гард Акко. Началото беше преди няколко месеца.
Приятно четене:
От Хайфа до Акко (Акра), Израел
част втора
Още из Цитаделата на рицарите–хоспиталиери
Излизаме навън на светло на пазара..
Джамията на Ахмед ел Джазар (Касапинът). В нея се пазят 3 косъма от брадата на Мохамед.
Срещу джамията е
галерията Окаши,
която е включена в комбинирания ни билет.
Покритият турски пазар е още безлюден рано сутринта, докато все още търсим къде е входът на тайния подземен
Тунел на рицарите на храма (Templar tunnel)
Рицарите попадали в тунела като се спускали по въже в кладенец. Днес входът на подземния тунел е удобен за туристите: стълба през дюкянче за сувенири.
Внимание: тунелът има нисък участък дълъг 50 м, през който трябва да вървиш леко приведен. Опитът от събуждането ми тази сутрин се оказа полезен за мен и главата ми оцеля този път! Но за хора, които страдат от клаустрофобия, не се препоръчва тази разходка в подземния тунел дълъг 350 м. За инвалиди на количка няма проблем – пътят е осветен, гладък, равен и застлан с дъски. Тази разходка добави още един незабравим спомен за мен, както преминаването през корабен тунел в двойното му дъно или през тунела в Хеопсовата пирамида.
Тунелът бил 2/3 запушен с пръст и бе открит наскоро при разкопките в цитаделата. Той започва от ъгъла на Хана ал Умдан и стига до пристанищния фар в квартала на рицарите на храма.
Напускаме прохладния тунел и излизаме на светло край стария турски фари си тръгваме обратно по приморската алея, която минава по крепостните стени.
Сен-Жан д’Акр
е бил поделен на квартали между участниците в обсадата през 1191 година: хопиталиери, тамплиери, тевтонски рицари, генуезци, пизанци и венецианци. Всеки отделен квартал можел да води независима отбрана.
Портата към венецианския квартал е увенчана с герба – лъвът на Сан Марко.
Сен-Жан д’Акр имал три отделни пристанища: пизанско, венецианско и генуезко.
Акра, 1291 – Султанът на Египет Халил-ал-Ашраф-ал-Калун обсажда Акра с 92 обсадни машини, от които 4 гигански камнемета с облужващ персонал от 20 човека, които предизвиквали свещен ужас в защитниците. Хоспиталиерите са максимум 500 души и те поемат само част от отбраната
Акра, 1291 г. Маршалът на хоспиталиерите Matthieu de Clermont защитава пробива в стената при обсадата на Акра, картина от Dominique Papety (1815–49 г.) във Версай. Мамелюците превземат и разрушават града, а хоспиталиерите са принудени да се оттеглят в Кипър.
1291 г. Тогава е краят на Йерусалимското кралство и на Акра като столица на кръстоносците.
Вече сме огладнели и се оглеждаме къде да хапнем.
Насреща е
Хан ел-Умдан (Хан на колоните)
Той е получил името си от гранитните и порфирни колони които Ахмед ел Джазар е взел от Цезарея за да построи този хан на мястото на Доминиканския манастир на кръстоносците. Това е кервансарай: долу първия етаж е за стоката и камилите, а на втория са стаите на търговците. Часовникът над северния вход е издигнат за юбилея на султан Абдул Хамид в 1906 г. Аха тук на кюшето (ъгъла) дюкана срещу хана има навалица от клиенти, което означава, че трябва да има вкусен фалафел и хумус.
„Make hummus not war!” Това e актуалния лозунг тук в Святата земя за палестинци и изрелци.
Питка с фалафел и кола, това е нашия обяд, както и на отбора от млади футболни надежди.
Уви , не останахме да видим запален романтичният фар на фона на новият еврейски град Акко, а продължихме обратно с влака към Хайфа. Една дама на руски любезно ни упътва кой номер градски автобус (№23 или 110) да вземем с RAV картата за да стигнем до входа на Бахайските градини в Хайфа.
Внимание: в Акко също има малки Бахайски градини, но те не са така прекрасни и известни като в Хайфа.
Хайфа
Автобусът спира пред подлеза към терасите на
Бахайските градини
Проверихме в сайта: вчера те бяха затворени. Слава Богу! Днес е отворен този участък в дясно. Другите участъци се подготвят за посетителите. Входът е безплатен.
Напускаме тази райска градина,
подържана във възхитително състояние с любов от бахайските поклоници. У нас имаме също малка бахайска градина.Това е „Ботаническата градина“ в Балчик в двореца на румънската кралица Мария, която тайно е изповядала тази религия.
Връщаме в германския хостел, взимаме си багажа и се качваме в 4 часа на влака за Йерусалим.
В 11 часа преминахме директно през граничния пункт „300“ без никаква гранична проверка?! В 11:30 часа вечерта спокойно заспахме в нашите ясли във Витлеем.
Боже пази България, Израел и Палестина!
Писа грешния рицар-хоспиталиер Цветан фон Плевен, Пасха, лето 2019
Снимки хаджи Цветан Димитров
Автор: Цветан Димитров
Снимки: авторът
Литература:
- Day Trip to Akko from Haifa (Save Money Using Rav-Kav #501 Day Pass), http://wonderisrael.com/day-trip-to-akko-from-haifa/
- Изгубената Сирия или превземането на Крак де Шевалие, Пътуване до, patepis.com/?p=3942
- Замъкът Колосси – Командория на рицарите … – Пътуване до… patepis.com/?p=822784
- Рицарски турнир в Дорнум (Германия) | Пътуване до… patepis.com/?p=35965
Други разкази свързани с Израел – на картата:
Израел
Booking.comКак се пише: подкасти или подкастове?
от Павлина ВърбановаКак се пише: ден днешен или ден-днешен?
от Павлина Върбанова#RSF INDEX 2020 | 111
от Нели ОгняноваПубликувана е оценката на Репортери без граници за 2020 – 2020 World Press Freedom Index. Класацията се оглавява от Норвегия, Финландия, Дания и Швеция.
България запазва 111 място за трета поредна година. България се среща на две места в обобщения доклад:
“В Южна Европа е много активен кръстоносният поход на властите срещу медиите. В България, която остава на най-ниската позиция в района, опитът на ръководството на общественото радио да свали от ефир опитната журналистка и критик на правителството Силвия Великова изтъкна липсата на независимост на обществените медии в страната и хватката на някои политически лидери над редакционната им политика.”
В цяла Централна и Източна Европа журналистиката в ефира е подкопавана от постоянните атаки на правителствата срещу редакционната независимост на обществените медии. Примери са БНР в България (111-то място), TVP в Полша (-3 до 62-ро място) и RTVS в Словакия (+22 до 33-то място).
А конкретната оценка за държавата България тази година се основава на факти като натиска върху БНР, уволненията в Нова телевизия, проправителствената БНТ по времето на Кошлуков, олигархизацията, тормоза върху независимите медии. С помощта на европейски пари правителството в страната си купува лоялна журналистика. Най-известното въплъщение на това ненормално състояние е Делян Пеевски.
България
Черната овца на Европейския съюзВъпреки нарастващия международен натиск, свободата на медиите в България не се подобри през 2019 г. Ръководството на Българското национално радио (БНР) се опита да уволни известната журналистка Силвия Великова през септември 2019 г. През 2019 г. двете най-популярни медийни групи в България – NOVA Broadcasting Group и BTV Media Group промениха собствеността. Скоро след сделкатата за Нова разследващите репортери Миролюба Бенатова и Генка Шикерова бяха принудени да напуснат. Редакционната политика на БНТ се промени от неутрална към проправителствена след назначаването на нов генерален директор. Корупцията и тайните споразумения между медии, политици и олигарси са широко разпространени в България. Най-известното въплъщение на това ненормално състояние е Делян Пеевски, който привидно притежава два вестника (Телеграф и Монитор), но също така контролира телевизионен канал (Канал 3), новинарски уебсайтове и голяма част от разпространението на печатни медии. Правителството продължава да разпределя финансиране от ЕС и обществени ресурси за медиите при пълна липса на прозрачност, което насърчава получателите към проправителствено отразяване или към въздържане да отразяват някои проблематични теми. В същото време съдебният тормоз върху независими медии като групата Икономедиа и Бивол продължи да се увеличава.
Това казва RSF, сега интересно е да се проследи какво казва Нова телевизия:
България попада между Етиопия и Мали
Влошаване на свободата на медиите по света констатират от организацията “Репортери без граници”. Враждебното отношение и дори омразата към журналистите, изразявана от политическите лидери, прераства в по-чести и по-сериозни действия на насилие, посочва годишният доклад.
В класацията, която обхваща 180 страни, България остава на 111-о място. От „Репортери без граници” отбелязват за нашата страна, че тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са изключително разпространени.
Увеличава се и съдебният тормоз, спрямо независими медии, както и натискът върху разследващите журналисти.
България попада между Етиопия и Мали, а далеч пред нас в класацията са съседите ни Румъния – на 47-о място, Гърция – на 65-то, Сърбия – на 90-то. На първите три места се нареждат Норвегия, Финландия и Швеция.
Разбрахте ли нещо за уволнените журналисти от Нова и за въплъщението Пеевски?
А сега за разликата между БНТ и БНР:
Търсачката в сайта на БНТ при търсене на “111” дава последен резултат “111 депутати подкрепиха избора на Емил Димитров за екоминистър”.
При търсене на “репортери без граници” последна новина е “Борисов се среща с Репортери без граници” – 2019 г.
БНР публикува на сайта си следното:
Пандемията от коронавирус засилва заплахата за свободата на словото по света, а авторитарни държави като Китай и Иран възпрепятстват информация за разпространението на болестта. Това посочва ежегодният доклад на базираната в Париж организация “Репортери без граници”.
България си запазва 111-о място в списъка от 180 държави.
В доклада се посочва, че пандемията е насърчила някои режими да се възползват от факта, че хората са в шок и са наложени мерки, които не биха били приети в нормално време. В класацията на Репортери без граница за състоянието на медиите в държавите има големи размествания в сравнение с миналата година.
Все още Скандинавските държави са начело на списъка с най-свободните медии, а изолирани държави като Туркменистан и Северна Корея за на дъното. Китай и Иран са съответно на 177-мо и 173-то място и са обвинени в налагане на цензура за разпространението на коронавируса.
В частта от доклада за нашата държава, озаглавена “Черната овца на ЕС” се посочва, че състоянието на медиите не се е подобрило въпреки големия международен натиск. Посочва се опитът за временно отстраняване на Силвия Великова от ефира на програма “Хоризонт”, принуждаването на журналисти от Нова ТВ да напуснат, а за Българската национална телевизия е записано, че редакционната политика се е променила от неутрална към проправителствена. България остава последна в Евросъюза в класацията. От европейските държави в списъка на “Репортери без граници” след България се нареждат единствено Русия, Беларус и Турция.
БНТ засега потвърждава написаното в доклада на RSF. Сами изберете от кого да се информирате.
Из провинция Баден Вюртемберг (1): Баден-Баден и Бюл
от Пътуване до...С Ирина днес ще тръгнем на една обиколка из Швабско в буквален смисъл – т.к.местните обитатели на германската провинция Баден-Вюртемберг са именно швабите (а не баварците или саксонците). Като за начало ще отидем в любимия на Кадир Кадир град Баден-Баден а после ще се отправим към Бюл.
Приятно четене:
Баден-Баден и Бюл
част първа на
Германия – област Баден Вюртемберг и Страсбург
Здравейте!
Нашето пътуване до Баден-Баден и Страсбург вече мина, много ни хареса и искам да споделя малко практична информация. Пиша материалите си по начин, който на мен би ми харесало да намеря информация, когато си организирам самостоятелно пътуване – най-общо за организацията, ориентировъчни цени, кратка информация за забележителности, начина за предвижване от град в град. Използвам единствено обществения транспорт, не кола под наем. И още едно уточнение: с little English . Проучвам детайлно всичко, транспорт, разписание, цени, алтернативни маршрути,забележителности, входове за музеите и там, където е възможно, закупувам онлайн билети. Знаейки цялата тази информация, лесно мога да попитам, какво търся и къде да го намеря. Много искам да мотивирам хора , които желаят да пътуват, но се страхуват, че не говорят добре английски. Подготовката изисква месеци време наред.
При моите пътувания с нискотарифните авиокомпании Wizzair and Ryaner винаги отсядам в хотел, намиращ се в града, където пристигаме. В случая използвахме Баден Баден като начална точка за посещение на съседните градове: Буул, Фрайбург, Хайделберг, Страсбург.
Относно хотела, по общото мнение на работещи българи в Баден Баден, хотелите са много скъпи. По-надолу в пътеписа предлагам един по- евтин вариант.
Авиокомпания Ryanair пусна евтини билети по 10 евро в посока до Карлсруе.Приключението започна на 12 до 19 февруари 2020 г., дни преди да се разрази COVID – 19 в Европа. Беше си малко рисковано, но все още нямаше случаи на заболели в Европа и всички пътувания бяха разрешени. Имахме 8 нощувки в Баден-Баден. Използвахме за транспорт основно регионалните влакове, градските трамваи и автобуси.
От летището до гарата на Баден-Баден
има автобус с номер 285. Спирката се намира вляво от изход пристигащи. Билетчето е 3,40 евро на човек в посока и може да се закупи от автомат на спирката или от водача на автобуса.
От гарата на Баден-Баден до градчето може да се използват различни номера автобуси от градската мрежа . Най -удобен е автобус номер 201. Автобусът минава през центъра на града и интервала му на движение е през 10-15 минути. Билетчето в посока на човек е 2,60 евро и се купува от водача на автобуса.
Баден- Баден – град с ненадминат лукс и елегантност
Благодарение на мекия си климат и горещите извори, Баден- Баден е един от най-известните СПА курорти в света. Няма пътуване до красивия Баден-Баден, което да е пълно, без да се впуска в прекрасните си минерални извори, традиция, която съществува от Римско време.
Бани Каракала
Центърът за къпане и терапия с площ от 4000 квадратни метра в СПА център Caracalla включва два кръгли басейна и голям централен фонтан, както и горещи и студени скални маси, джакузи, плувни басейни, сауни, текущ канал и водни струи, от която водата се издига при температури от 69 градуса по Целзий.
Цената за 3 часа е 20 евро.
През уикенда е пълно с хора от Германия, Франция и Швейцария, които идват още от петък.
И тук искам да ви разкажа за
забавна ситуация, случила се с мен в Бани Каракала
След като обиколих всички процедури, които се предлагаха, установих , че липсва сауна. Най–накрая я открих. На руски, английски и немски пишеше „Римска сауна“ без никакво друго указание. Изкачих се по витите стълби, чекирах се с гривната, която ми бяха сложили при влизането ми в СПА центъра и влязох в предверието на сауната. Изненадата ми беше пълна, като видях че спокойно се разхождаха голи мъже и жени. Прочетох на една от табелите на руски език „Без одежди“. През глава побегнах обратно – голям майтап. И накрая, при излизането ми от СПА- то, трябваше да платя 5 евро за сауна и 3 евро за кафе. За кафето знаех, че се плаща на изхода, но за сауната никъде не пишеше, че е платена. Поспорих малко с служителката казах и „only coffeе“ а тя „сауна, сауна“. Чак тогава се усетих, че сауната е платена.
Baden-Baden, Baden-Württemberg, 76534, DEСтарият град на Баден-Баден
В старият град на Баден-Баден има много полезни места. Скитането из старинните алеи и пътеки на града е перфектен начин да опознаете бароковата архитектурата, както и многобройните малки магазини за бижута и антики, галерии и кафенета.
Операта (Festspielhaus)
Festspielhaus в Баден- Баден е широко известна в цяла Германия, разполага с 2500 места и е най-голямата опера в страната. Построена през 1998 г., тази чудесно проектирана концертна зала е домакин на многобройни представления от септември до юли, включващи много световни опери и е редовна спирка за оркестри като Виенската филхармония, както и оркестри от Великобритания и Америка , Имахме голямо желание да посетим някоя от постановките, но билети нямаше със седмици напред. Цената на билетите варираше от 25 до 120 евро.
Kазиното
Много модерно и изискано. Второто по големина след Монако. Може да влезеш вътре и да го разгледаш. Вътре за залите има такса.
Тринкхале (Баден-Баден)
е построен през 1839–42 г. от Хайнрих Хюбш в допълващ архитектурен стил като основна сграда на СПА центъра. 90-метровата аркада е облицована със стенописи и пейки. 16 коринтски колони поддържат откритата конвертируема зала с дължина 90 метра, в която гостите могат да разгледат 14 стенописи..
Градски транспорт
Градският транспорт на Баден- Баден е много добре уреден. Градът е дълъг, но тесен, защото се намира в подножието на планината Шварцвалд. Най-удобна е линията на автобус 201 по направление ж.п. гара до края на града. Почти всички автобуси минават през центъра. Цената е 2,60 евро в посока. Доста е скъпичко затова се предлагат и различни варианти за комбинирани билети. Sityplus за 5 човека струва 11,20 за 24 часа, като с този билет може да се пътува в радиус на 20 км. от града. Ако пътуват 5 човека за 24 часа билета им струва близо 2,50 евро.
Така посетихме и градчето Бюл, прекрасно градче с уникален манастир, в който има хотелска част и може да се пренощува за 15 -20 евро, както и да се пътува с комбинирания билет до Баден-Баден
Бюл
Манастирът Maria Hilf
Очаквайте продължението:
Автор: Ирина Иванова
Снимки: авторът
Изгодни нощувки в Баден-Баден:
Други разкази свързани с – на картата:
Другата Германия