Monthly Archives: April 2022

Twitter, Мъск и утопията за абсолютната свобода на изразяване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

мъск

Illustration by Nicholas Konrad / The New Yorker; Source photographs by Getty

Twitter  има 217 милиона потребители дневно  и по брой на потребителите е след  Facebook, Instagram, TikTok и Snapchat.

Илон Мъск купува компанията за 44 млрд долара.

1

Защо купува:

Версията на БиБиСи: Той иска да види Twitter да реализира своя “изключителен потенциал”  – и дори не е толкова заинтересован да прави пари от него. Той вече има много –  и мултимилиардерите могат да си позволят да имат различни приоритети. Иначе основният бизнес модел на Twitter сега е базиран на реклами – и Мъск иска да промени това. Той твърди, че се интересува повече от абонаменти – това ще е трудно в среда, в която всички основни социални мрежи са безплатни за използване. Възможно е потребителите на Twitter  да решат, че предпочитат техните данни да не се използват с търговски цели и да са готови да платят за това – но няма гаранция.

WP: „Свободата на словото е основата на функционираща демокрация, а Twitter е цифровият градски площад, където се обсъждат въпроси, жизненоважни за бъдещето на човечеството“, казва Мъск. „Искам също така да направя Twitter по-добър от всякога, като подобря продукта с нови функции, като направя алгоритмите с отворен код, за да повиша доверието, да победя спам ботовете и удостоверявам идентичността на всички”. Сделката на Мъск с Twitter допълнително разширява портфолиото му отвъд ракетната компания SpaceX, която има амбиции да кацне на Марс, и Tesla – за електрически  превозни средства.

Той е по-мощен от държавите, притежава най-важния технологичен актив в Америка, вероятно един от най-стратегическите военни активи в света  и сега придобива един от най-важните комуникационни инструменти в света“, казва инвеститор.

2

Компанията от публична става частна, еднолична собственост на Мъск.

Какво може да означава това:

  • „Желанието на Мъск да го направи частен вероятно означава много съкращения за тези, които работят по [модериране на съдържанието] и корпоративни политики“, пише Джоан Донован от Харвард – Кенеди.  „Мъск вижда [модерирането на съдържанието] като инструмент за цензуриране, а не за обслужване на клиенти. Възможно е и Тръмп @RealDonaldTrump  да се завърне  в Twitter, макар че има изявление в обратна посока:  „Няма да ходя в Twitter, ще остана в Truth“, казва Тръмп пред Fox News. „Надявам се Илон да купи Twitter, защото ще го подобри и той е добър човек, но аз ще остана на Truth.“
  • Социална медийна мрежа без никаква модерация може да се окаже затрупана   с  неприятни или обидни материали,  порнография или терористично съдържание. „Ако нямате модериране на съдържанието, всъщност имате по-малко свобода на словото.   Насилниците  прогонват хората“, казва бивш директор на публичната политика във Facebook.
  • “Възможно е Мъск да превърне платформата в нерегулиран финансов пазар, като  използва клиентските данни за разработване на инструменти за криптовалута и изкуствен интелект“, казва Донован,  “като в крайна сметка създаде пространство за  социално банкиране“.
  • Въпросът е за властта. Придобиването на Туитър от Мъск трябва да се види в този контекст. Той иска да политизира Twitter — и да нормализира речта на омразата като свобода на словото, се казва в публикация, наречена Защо закупуването на Twitter от Мъск е още по-лошо, отколкото мислите (Why Elon Musk Buying Twitter Is Even Worse Than You Think).

 Други очаквания са за  прозрачност на алгоритъма на Twitter и повече яснота на  решенията за модериране на съдържанието;  добавяне на бутон за редактиране;  ограничаване на тролове и ботове.

3

И първите препоръки – от EFF

  • Мъск е особено критичен към политиките на Twitter за модериране на съдържанието. Той е прав, че има проблеми с модерирането на съдържанието. Тези проблеми не са специфични само за Twitter, въпреки че Twitter има някои специфични предизвикателства.  По-добро модериране на съдържанието е крайно необходимо: по-малко автоматизация, повече експертен принос в политиките и повече прозрачност и отчетност като цяло. За съжаление, настоящият популярен дискурс около модерирането на съдържанието е разочароващо важно за потребителите да имат достъп до по-добри инструменти за промяна на собствените си емисии и по-точно блокиране или филтриране на съдържание.двоичен : или повече модериране (или регулиране), или много по-малко (Мъск).  Призоваваме ръководството на Twitter да поднови ангажимента на компанията към принципите на Санта Клара.
  • Възможността за потребители с псевдоним  и анонимността са от съществено значение за защитата на потребителите. Политическите дисиденти може да са в сериозна опасност, ако управляващите успеят да открият истинската си самоличност. Мъск е бил  критичен към анонимни потребители на платформата. Тролове и ботове отдавна представляват проблем за Twitter, но изискването от потребителите да представят идентификация, за да докажат, че са „истински“ , противоречи на етоса на компанията .
  • Директните съобщения в Twitter (или DM) съдържат някои от най-чувствителните потребителски данни на платформата. Тъй като те не са криптирани от край до край, самият Twitter има достъп до тях. Това означава, че Twitter може да ги предаде в отговор на искания на правоприлагащите органи, те могат да бъдат изтекли и вътрешният достъп може да бъде злоупотребен от злонамерени хакери и самите служители на Twitter (както се е случвало). Опасенията, че нов собственик на платформата ще може да чете тези съобщения, не са неоснователни. Никой не трябва да може да чете вашите DM освен вас и целевия получател.
  • Важно е за потребителите да имат достъп до по-добри инструменти за промяна на собствените си съобщения, блокиране или филтриране на съдържание.

Съд на ЕС: стрийминг на съдебните заседания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

http://www.curia.europa.eu
Служба „Преса и информация“
Съд на Европейския съюз

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ No 63/2022
Люксембург, 22 април 2022 г.

Стрийминг  на съдебните заседания за изслушване на
устните състезания, за обявяване на съдебните решения и за представяне на
заключенията на Съда

За да улесни достъпа на обществеността до своята правораздавателна дейност, от
26 април Съдът на Европейския съюз ще предлага   стрийминг.

Обявяването на решенията на Съда и представянето на заключенията на генералните
адвокати ще бъдат предавани на живо на неговия уебсайт. Стрийминг, което на този етап
се отнася само до делата, разпределени на голям състав, ще бъде активиран  в началото
на заседанията в съответствие с графика, предвиден в календара на съдебните заседания.


Съдебните заседания за изслушване на устните състезания по делата, разпределени на
големия състав на Съда, по принцип също ще бъдат достъпни на запис по време на
пилотна фаза от 6 месеца. Съдебните заседания могат да бъдат гледани съответно същия
ден от 14,30 ч. насетне (за съдебните заседания, проведени сутринта) или на следващия
ден от 9,30 ч. насетне (за съдебните заседания, проведени следобед), но не са достъпни за
последващи справки.


Видеоуслугите позволяват на гражданите да следят съдебните заседания при същите условия, както ако присъстваха физически. Ето защо те ще се ползват от симултанен превод на устните състезания на езиците, необходими за правилното протичане на заседанието.

Делото за офиса, който е ползвал Блъсков

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Административният съд – София е отказал да отмени заповедта на областния управител за принудително изземване на помещенията, в които доскоро се помещаваше редакцията на вестник Труд. Става дума за сградата до КАТ, където е разположен Музеят на социалистическото изкуство.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС.

В момента сайтът на Труд посочва адрес Христо Белчев 1.

Но духът на Блъскови остава да витае в Дианабад с новите частни имоти на Блъсков, за които общината (ГЕРБ) щедро – и заобикалайки чрез насрещни дарения закона за забрана на замени – му дари терен.

DSA пред приемане

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия  приветства бързото политическо споразумение, постигнато  между Европейския парламент и държавите от  ЕС относно предложението за Законодателния акт  за цифровите услуги (DSA), внесено от Комисията през декември 2020 г.

DSA определя безпрецедентен нов стандарт за отчетност на онлайн платформите относно незаконно и вредно съдържание. Той ще осигури по-добра защита на потребителите на интернет и техните основни права, както и ще определи единен набор от правила на вътрешния пазар, като ще помогне на по-малките платформи да се разширят. Водещата датска евродепутатка от S&D Кристел Шалдемоз приветства „глобалния златен стандарт“ за   онлайн права за гражданите и демократичен контрол върху алгоритмите (Politico).

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза: „Днешното споразумение относно Закона за цифровите услуги е историческо както по отношение на скоростта, така и по същество. DSA ще надстрои основните правила за всички онлайн услуги в ЕС и ще гарантира, че онлайн средата остава безопасно пространство, гарантиращо свободата на изразяване и възможностите пред цифровите индустрии. Той дава практически ефект на принципа, че това, което е незаконно офлайн, трябва да бъде незаконно онлайн. Колкото по-голям е размерът, толкова по-големи са отговорностите на онлайн платформите.

Днешното споразумение – допълващо политическото споразумение относно Закона за цифровите пазари от миналия месец –  помага за създаването на безопасна и отговорна онлайн среда. Платформите трябва да бъдат прозрачни относно решенията си за модериране на съдържанието, да предотвратяват разпространението на опасна дезинформация и да избягват предлагането на опасни продукти на пазарите.

DSA определя ясни, хармонизирани задължения за платформите – пропорционални на размера, въздействието и риска, включително възможността за налагане на ефективни и възпиращи санкции до 6% от световния оборот или дори забрана за работа на единния пазар на ЕС в случай на повтарящи се сериозни нарушения.

В обхвата на DSA са различни онлайн посреднически услуги. Техните задължения по DSA зависят от тяхната роля, размер и въздействие върху онлайн екосистемата. Те  включват:

посреднически услуги, предлагащи мрежова инфраструктура: доставчици на интернет достъп, регистратори на имена на домейни;

хостинг услуги като облачни изчисления и уеб хостинг услуги;

много големи онлайн търсачки с повече от 10% от 450 милиона потребители в ЕС и следователно по-голяма отговорност за ограничаване на незаконното съдържание онлайн;

онлайн платформи, обединяващи продавачи и потребители, като онлайн пазари, магазини за приложения, платформи за икономика на сътрудничество и платформи за социални медии;

много големи онлайн платформи с обхват от повече от 10% от 450 милиона потребители в ЕС, които биха могли да представляват особени рискове при разпространението на незаконно съдържание и обществени вреди.

По-конкретно, DSA съдържа:

мерки за противодействие на незаконните стоки, услуги или съдържание онлайн;

нови мерки за овластяване на потребителите и гражданското общество, включително: възможността да се оспорват решенията на платформите за модериране на съдържанието и да се търси обезщетение, било чрез механизъм за извънсъдебни спорове, или чрез съдебна защита;

достъп на изследователи до ключовите данни на най-големите платформи и достъп на неправителствени организации до публични данни, за да се осигури по-добра представа за това как се развиват онлайн рисковете;

мерки за прозрачност за онлайн платформи по различни въпроси, включително относно алгоритмите, използвани за препоръчване на съдържание или продукти на потребителите;

мерки за оценка и смекчаване на рисковете, като: задължения за много големи платформи и много големи онлайн търсачки да предприемат действия, основани на риска, за да предотвратят злоупотребата с техните системи и да преминат независими одити на техните системи за управление на риска;

механизми за бързо и ефективно адаптиране в отговор на кризи, засягащи обществената сигурност или общественото здраве;

нови гаранции за защита на непълнолетни и ограничения за използването на чувствителни лични данни за целева реклама;

зсилен надзор и правоприлагане от страна на Комисията, когато става въпрос за много големи онлайн платформи.

 The Guardian подчертава следните нови възможности:

Забрана на реклама, насочена към деца или базирана на чувствителни данни като религия, пол, раса и политически възгледи.

Разрешаване на правителствата на ЕС да изискват премахване на незаконно съдържание, включително материали, които насърчават тероризма, сексуално насилие над деца, реч на омразата и търговски измами.

Принуждаване на социалните медийни платформи да позволяват на потребителите да маркират незаконно съдържание по „лесен и ефективен начин“, така че то да може бързо да бъде премахнато.

Онлайн пазари като Amazon ще се нуждаят от   системи за подозрителни продукти  като фалшиви маратонки или опасни играчки.

DSA е съставен на фона на политически и регулаторни действия срещу онлайн платформи по целия свят. Обединеното кралство въвежда Online Safety Bill, a в САЩ Министерството на правосъдието и Федералната търговска комисия са завели антитръстови действия срещу Google и Facebook.

Правителствата чакат DSA с нетърпение, тъй като противодействието срещу дезинформацията се нуждае от стабилна правна основа. Преди месец се постигна политическо споразумение и по DMA, Digital Markets Act.

Политическото споразумение, постигнато от Европейския парламент и Съвета,  подлежи на официално одобрение от двамата съзаконодатели. След като бъде приет, DSA ще бъде пряко приложим в целия ЕС и ще се прилага от по-късната дата –  изтичане на петнадесет месеца или   1 януари 2024 г.

Що се отнася до много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки, DSA ще се прилага от по-ранна дата,  четири месеца след определянето им.

Комисията ще контролира почти 30 много големи технологични компании с повече от 45 милиона потребители в ЕС. Такива фирми ще трябва да плащат нова годишна такса до 0,05 процента от глобалните си приходи, за да финансират новата регулаторна роля на Брюксел. (Politico)

Първи оценки на  EDRI

  • Разумен режим на отговорност (член 5) с ясна забрана на общо задължение за наблюдение (член 6)
  • Разумно предизвестие и процедурни изисквания за действие (чл. 14)
  • Повече прозрачност на рекламите (чл. 24)
  • Повече алгоритмична прозрачност (чл. 24а/29)
  • Достъп до данни за изследователи от гражданското общество (чл. 31)

Fact page on the Commission’s proposal on the Digital Services Act

Digital Services Act: Questions and answers on the Commission proposal

Обществено обсъждане: Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Предложеният проект на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, транспонира Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза.  Уреждат се условията, редът и мерките за защита на лицата в публичния и частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз. Законопроектът, в съответствие с Директивата, съдържа задължения за създаване на вътрешни и външни канали за подаване на сигнали в публичния и частния сектор и предприемане на последващи действия по тях, както и мерки за защита на сигнализиращите и засегнатите лица. Законопроектът си поставя за цел да гарантира ефективна защита на лицата, които работят в публична или частна организация и които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения в контекста на свързаните с тяхната работа дейности, тъй като често те са първите, които научават за заплахи или вреди за обществения интерес, възникващи в този контекст. По този начин те имат ключова роля за разкриването и предотвратяването на такива нарушения и за защитата на интересите на обществото.

Дата на откриване: 21.4.2022 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Правосъдие и вътрешни работи
Дата на приключване: 23.5.2022 г.

Как се пише: пресядам или присядам?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това са две различни думи, които се употребяват съобразно значението, вложено в тях. Глаголът пресядам и съответният глагол от свършен вид преседна означават ’заставам на гърлото’.   От притеснение яденето започна да ѝ пресяда. Преседнаха ни и ни загорчаха на гърлото всички тези политически празнословия. Глаголът присядам и съответният глагол от свършен вид приседна означават ’сядам […]

Обама се заема с дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Барак Обама  в Станфорд на събитие за дезинформацията, NYT информира.

Днес по-късно:  APRIL 21: Challenges to Democracy in the Digital Information Realm | Keynote by President Barack Obama  12:15 PM (Pacific)

В третия панел е Померанцев, а модератор е Marietje Schaake, евродепутатка от Зелените, която след това започна работа в Станфорд като директор на центъра за киберполитика.

Във Вашингтон законодателите са толкова силно разделени, че всеки законодателен компромис [по повод дезинформацията] изглежда недостижим. Демократите критикуват гиганти като Facebook, който беше преименуван на Meta, и Twitter, че не успяха да се справят с  вредното съдържание. Президентът  Байдън  също критикува платформите, които позволиха да се разпространяват лъжи относно ваксините срещу коронавирус, като миналата година каза, че „те убиват хора“.

Републиканците, от своя страна, обвиняват компаниите, че потискат свободата на словото чрез цензуриране на консервативни гласове. Ново изследване не потвърждава това.

При толкова малко съгласие относно проблема, има още по-малко съгласие за решението му.

В статията се споменават две предложения – създаване на държавна агенция и преразглеждане на пар. 230 за неотговорността на посредниците.

DSA: последни развития преди завършване на триалозите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Европейския парламент е разпространено “предложение в последния момент” за промяна на режима на отговорност за онлайн търсачките в Закона за цифровите услуги (DSA). Очаква се предложението да получи подкрепата на Европейската комисия и Съвета.

Автор на предложението е Жофроа Дидие, ЕРР, който представлява комисията по правни въпроси (JURI) в дискусиите за DSA. Очевидно инициативата е на алианса на притежателите на права и следва дългите дебати за това как да се включат търсачките в обхвата на законодателството. Тези идеи вече бяха отхвърлени в Европейския парламент миналата година, но сега според euractiv.com се връщат в преговорите. Предлаганата модификация на разпоредбите “не означава нищо друго за търсачките освен общо задължение за наблюдение –  принцип, отхвърлен в Директивата за авторското право. За разлика от тях, притежателите на права смятат това за „специфично“ наблюдение”, се казва в публикацията. “Търсачките се опасяват, че ако бъдат включени  в този режим на отговорност, те ще станат основна цел за известията за сваляне на съдържание, което би увеличило експоненциално административната тежест за тях. Общата цел на тези изменения е да разширят драстично задълженията за блокиране на уебсайтове до широк спектър от онлайн услуги за сметка на свободата на изразяване.”

Според източници на изданието Европейската комисия подкрепя предложението и активно го популяризира   в Европейския парламент. Изданието напомня, че ЕК постъпи така и с DMA, като  направи предложение в последния момент в полза на издателите с подкрепата на френското председателство –  за включването на нова разпоредба за справедливи, разумни и недискриминационни условия (fair, reasonable and non-discriminatory (FRAND) conditions) за заплащането на онлайн съдържание –  не беше включено в окончателното споразумение за DMA, като ЕК и Френското председателство се опитаха да възобновят още един спор, затворен от Директивата за авторското право. Тогава предложението не мина.

Следващата – и вероятно последна – среща на високо ниво между законодателите на ЕС е в петък (22 април).

ЗИД НК: по-високи санкции и нови възможности за задържане на трафични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Писах през март за   законопроект за изменение на НК, внесен от Министерския съвет.

Става дума за това, че се повишават множество санкции с неубедителни мотиви.

Писах за това, че тази борба е дълга и преди години излизахме на протест срещу идеята на ОКУП-ите санкциите за престъпления срещу интелектуалната собственост да надхвърлят пет години – ясно е по какви съображения.

Ето сега това е на път да стане.

Днес комисията по конституционни и правни въпроси е приела законопроекта на първо четене

СЕМ: Искат да ни наложат да налагаме цензура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

DIR.BG публикува две интервюта с председателката на СЕМ Бетина Жотева и последно назначената в Съвета за електронни медии (президентска квота)  Соня Момчилова. В навечерието на новите избори за трима членове на СЕМ  (Соня Момчилова е в началото на мандата си, Бетина Жотева има само дни) и по време на войната в Украйна двете интервюта казват много за възгледите на сегашния състав на СЕМ.

Заглавието не е съвсем точно,  става дума за мнения на двама от петте члена на СЕМ,  а не за становище на колегиалния орган.

1

Бетина Жотева: Волгин, руска пропаганда, СЕМ: идеална дъвка за кризисен пиар

За двете гледни точки:

Но аз не мога да пренебрегна новините, идващи от Москва, например. Ако аз съм новинар, няма как да не кажа какво е казал Лавров, Путин или въобще Думата, ако е взела някакво решение. Няма как това да се пропусне. Осъждайки тяхната политика, аз няма как да не кажа какво правят те.

Отново за двете гледни точки:

Представяте ли си?! Идва някакъв интересен индивид от “Репортери без граници”, който сяда и започва да ни дава акъл как може да допускаме мнения от типа на Мангъров или Чорбанов по телевизиите. Защото не е правилно. И понеже, видите ли, ние не сме наложили санкции, сме последни по ваксинация. Как ще наложиш санкции за гости в предаване?! Тези хора наистина са загубили всякаква връзка с действителността.

– Какво казвате – че представители на НПО искат да ви вменят цензорска роля от типа “свалете Волгин”, “свалете антиваксърите?”

– Точно това се прави! Точно това искат – да ни наложат да налагаме цензура за мнение. Нали чухте, да не се пускат мнения на ТАСС, защото са агресори. Добре, но ако Путин е казал “спирам войната” и ТАСС са го публикували, значи и това да не кажем? Това е безумие. Това са хора, които никога не са били журналисти. Никога не са се занимавали с журналистика и вижте какво се получава.

За противодействието на дезинформацията

– Какво мислите за новия контролен орган за дезинформацията, който е замислил министърът на електронното управление?

– Фактчекът ни трябва. Това е много хубав орган, който направиха към службата по външна политика в ЕС. Те събраха едно звено, фактчекъри, но те се занимават само с руската пропаганда на територията на ЕС. И всеки ден изпращат бюлетин, в който казват – днес излезе ето тази лъжа за ЕС, това не е вярно и т.н. Ако се интересуваш, можеш да се абонираш за този бюлетин и да видиш кое е вярно и кое – не, което аз намирам за изключително полезно.

А има ли риск да се стигне до саморазправа с неудобни медии?

– Не би трябвало това звено да има някакви санкционни функции, в никакъв случай. Би трябвало да има само информационни функции – че тази новина, разпространена еди къде си, е фалшива. Това би трябвало да бъде. Както правят европейците. Те не казват – “не го пишете”. Те казват: “Тази седмица излязоха тези, тези и тези новини. И ние казваме, че това не е вярно, защото еди какво си”. Това е идеята.

– Как се стигна до спирането на руските сайтове у нас?

– Нямам представа. Не сме ние.

2

Соня Момчилова: Искат да се превърнем в Роскомнадзор и да санкционираме медии

За противодействието на дезинформацията

– Искаше ли някой вие, от СЕМ, да спрете повече медии, а не само РТ и “Спутник”?

– Разбира се, че искаше. Имаше списък с телевизии. Изобщо сме пак във времето на списъците, което на мен ми навява едни реминисценции, твърде тревожни, от 1924-25 г., когато действа Законът за защита на държавата. И всеки, който не го проповядва, който не скандира лозунгите на правилно ориентираните и генералната линия, е под заплаха – от това да остане без работа, да остане без хляб, от това да бъде жертва на “кенсъл културата”, да пострада от игнориране…И как да цитираш позицията на другата страна в конфликта, когато ти нямаш достъп до нейните официални източници на информация? Сега идва ново комюнике, в което се казва, че трябва да вземем мерки за спиране на цифрови платформи от Русия, руски държавни медии, които участват в дезинформацията срещу Украйна, както и да забраним руски и беларуски държавни телевизионни канали и да ги заменим с украински такива – без критерии, чисто механично… Това е цензура, няма друг синоним.

– Но тя е забранена от българската Конституция?

– Точно така. Цензура няма предвидена и в Закона за радио и телевизия. Тоест, от нас не може да се очаква да вземаме радикални мерки. И аз лично не бих гласувала подобно нещо.

– Тоест, правителството и Министерство на културата би могло да вземе подобно решение, но то пак ще е противоконституционно и може да бъде атакувано в КС?

– Така е, да.

– Оказва ли се, че борим руската пропаганда с пропаганда?

– Точно така се оказва. Тоест, ние се превръщаме в един Роскомнадзор – това се иска от нас, и да санкционираме медии, които да рецитират лозунгите и мантрите, и наративите на генералната линия, на либералната линия. За какъв либерален подход говорим тук? Дори и на един слушател да е засегнат интересът, нашата работа е да го отстояваме.

3

За двете гледни точки

Препредаването на прокремълската пропаганда в българските медии  трябва да става  винаги в контекст. При липса на контекст  медиите  се  превръщат в обикновен ретранслатор и усилвател на пропагандата, идваща от официалните руски институции. Пропагандата трябва да бъде представяна именно като пропаганда и на хибридните тези да се противопоставят   аргументи и факти.

Събитията, свързани с войната в Украйна,    трябва да бъдат отразени с максимална прецизност и вярност към фактите  и в адекватен контекст. Медиите следва да не дават трибуна на   лица, за които е известно, че фалшифицират и представят превратно фактите.  ЕСПЧ има практика относно отговорността на водещите в живо предаване. От тях се очаква съсредоточеност в живите предавания, за да не допуснат нахлуване на пропаганда под формата на „друга гледна точка“.

Комисията за журналистическа етика прие становище в този дух, което ще бъде публикувано на сайта на Комисията.

За противодействието на дезинформацията

Член 20 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) съдържа важно изключение от правото на свобода на изразяване – забрана на  пропагандата на война. Медиите следва да имат предвид и Наказателния  кодекс,   който   предвижда престъпления съответно пропаганда за война (чл.407), подстрекателство към война (чл.408) и оправдаване, отричане и грубо омаловажаване на  извършено престъпление против мира и човечеството (чл.419а).

СЕМ би трябвало да е известен, че прилагането на Конституцията и законодателството не е цензура. Самата Конституция предвижда ограничения на свободата на изразяване в чл.39, ал.2, а конституционно предвидените ограничения не са цензура.

Квалификациите на членове на СЕМ  кое е цензура и кое е противоконституционно би трябвало да се правят със съзнанието за отговорността на институцията и на базата на сериозен юридически анализ.