Monthly Archives: April 2022

Законопроектите като git pull request

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Вчера министър Божанов обяви законопроектът за промяна на Закона за движение по пътищата и описа нещата, които спадат в сферата на електронното управление. Целият текст на проекта ще намерите на страницата на МВР заедно с мотивите и оценката за въздействие.

Исках да разбера в какво се изразяват промените и да разделя тези, които идват от електронното управление и са за облекчаване от бюрокрацията както и за автоматизация, и тези идващи от МВР. Законопроектът има доста точки, а и самият закон не е лесен за четене с всички препратки, отменени текстове и прочие.

Затова седнах и въведох публикуваната от институциите последна версия на Закона за движение по пътищата в Github, след това от основната версия направих branch и добавих промените предвидени в проекта. Това е нещо основно, което се използва за разработването на софтуер и позволява да се правят паралелни промени, да се следят множество версии на един и същи документ и накрая да се решава какво следва да се слее в основната версия.

Пътят на един български законопроект всъщност далеч не е по-различен чисто административно, просто е до оглупяване муден, ръчен, непрозрачен, пълен с грешки и възможности за манипулация. Причините за това са както традиция и закостенялост, така и фрапираща липса на компютърна грамотност в администрацията, но най-вече сред законотворците и взимащите решения за процесите в НС, които ние избираме.

Това, което направих в Github не е решение само по себе си, но е пример как може да бъде с минимални усилия. Учудващо бързо успях да дигитализирам толкова сух закон и да прехвърля законопроекта. Така може да се види нагледно направо в закона какво се променя. Тук, например, виждате промяната на Божанов премахваща изискването за талон и стикер.

Чисто технически, система като Git може да се използва за тази цел, но има проблеми, които трябва да се решат. Като процес вече споменах, че съвпада в огромна степен до този вече използван в повечето софтуерни компании. Може би като изключим нападките от подиума на пленарна зала по адрес на нечия сестра или сексуална принадлежност… може би.

Markup езикът на github конкретно е подходящ, но не пасва изцяло на практиката за форматиране на законите ни. Списъците там не поддържат буквите в номерата на точките и подточките на алинеите ни, а не може да слагаме 7 нива на подзаглавия. Отделно адресирането на препратките следва да става по йерархичен ред, за да не се чупи при промени в закона. Сега при еднакви имена на алинеите, линковете към тях в github md са по пореден ред на заглавието с еднакъв текст. Има начин да се заобиколи, но не е удобно. За целта следва да се направи вариант с тези добавки, включително автоматично адресиране директно до точка и подточка в редакторите. Това ще позволи по-бързо въвеждане и по-малко грешки.

Трудни ще бъдат първите стъпки, защото говорим за огромно количество нормативни актове, трупани с промени десетилетия. Докато дори толкова сложен закон ми отне 30-тина минути да прехвърля без да имам опит, всъщност много следва да се внимава, когато това се прави за официален източник, защото тогава ефектите ще са значителни.

По-важен проблем обаче е сигурността. Докато тази информация следва да е публична, трябва да сме сигурни, че няма да се променя. Колкото и да е станало клише вече, именно blockchain технологията е подходяща тук – публикуването на хеша след всяка промяна ще даде възможност на всеки да провери, че дори една буква не е била подменена в цялата дигитална нормативна база или история на България.

Всичко това не е самоцелно, за използване на overhype-нати техно термини в нещо закостеняло или да се модернизира работата на една от основните институции в страната ни. Прозрачността тук е сериозно засегната. Независимо, че законопроектите се публикуват отдавна, те остават недостъпни за голяма част от населението. Дори за активно търсещите и интересуващите се е нужно часове, а понякога дни заедно с консултации с адвокати да разберат какво се случва. Често промени нарочно се описват в законопроектите по начин, които прави разкодирането им изключително трудно. Всичко това цели единствено и само да се укрие истинската цел на авторите.

Друг важен аспект тук е, че България като държава всъщност не притежава законите си. Не съществува в нито една институция, включително в Народното събрание, едно място, на което да се пазят законите. Ако днес някой попита какво казва даден член на даден закон, няма институция, която може да ви до каже. Да, всеки нов закон и стотиците промени по тях се публикуват надлежно в Държавен вестник и това се пази от НС чинно. Но крайната версия на законите – не. Тази функция държавата без решение, закон или заповед е изнесла като отговорност на няколко частни компании, на които те, както и всички български компании плащат ежемесечно за правото да знаят покрай много други неща и какви са българските закони. Дори администрацията на Народното събрание когато подготвя промени, всъщност не ги прилага в някакво тяхно копие, които пазят тайно от нас, а сверява с последното от съответната частна софтуерна система.

Има публични безплатни източници, разбира се, но информацията там е собственост на въпросните компании. От гледна точка на прозрачност и сигурност на толкова критична за държавата ни информация като текстовете на съвкупността от нормативните ни актове, това е най-малкото стряскащо.

В никакъв случай не казвам, че е лошо фирмите да предлагат такива услуги. Не следва обаче държавата и особено първоизточникът на законите да разчитат на тях, за да достигат до крайния резултат от законодателния процес. Това, което показах горе не е непременно решение, а показва, че такова далеч не е трудно и не изисква особено сложни технологии или време.

Не на последно място, допълнителна полза от подобна система е, че лесно може да се правят предложения и да се осмислят далеч по-бързо. Ето, тук съм показал моите предложения към законопроекта, с който започнахме. Включил съм аргументи за предложенията ми и тук може да се видят конкретните промени. Пратих ги отделно по мейл. Ако имате и вие предложения или обратна връзка, консултациите текат до 13-ти май.

Това тук е един закон дигитализиран за половин час от един човек. С аналогична на описаната от мен, но по-стройна и сигурна система може да се проследява от всеки кой кога какво е променял, от къде е започнал, какво е прието, как е било изменено, слято или омаскарено. Цинизмът у нас ни дава още доводи, защо няма да се случи скоро. Иначе, ако искате да разберете как се приемат тези закони и най-вече какви машинации се правят, за да не се свърши никаква работа, ви съветвам да обърнете внимание на Стража.

The post Законопроектите като git pull request first appeared on Блогът на Юруков.

Германия: разкриване на лични данни при разследване на клевета онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

FT съобщава, че  Ренате Кюнаст, германски политик, е идентифицирала 22 обидни коментара за себе си във Фейсбук. Във връзка с това  Кюнаст моли компанията да й предостави данните на авторите на коментарите, за да може да ги съди. Компанията отказва. Кюнаст се обръща към съда, който  заявява, че политиците трябва да могат да търпят “дори прекомерна критика”.  По този повод  в решение, публикувано  по-рано тази година,  Конституционният съд постановява, че  “не е постигнат правилният баланс между свободата на словото и правата на неприкосновеност на личния живот, както се изисква от конституцията”.  Съдът  изисква от Фейсбук да разкрие и предостави личните данни на авторите.

FT  посочва още, че Германия  със своя  NetzDG  от  2018 г. – отдавна е на водещо място в борбата с незаконното съдържание онлайн. Законът  изисква платформи като Facebook и Twitter да премахнат потенциално незаконни материали в рамките на 24 часа от уведомяването или да бъдат изправени пред глоби в размер до 50 милиона евро.

Ново изменение на  NetzDG  задължава платформите да предават данните на заподозрени нарушители на закона на германската полиция. Законът създава нов отдел във Федералната полиция,   предназначен да разследва заподозрените нарушители в социалните медии по-бързо и ефективно. Промяната е последвала тревожното покачване на крайно десните екстремистки постове на платформи като Facebook. Създадено е и задължение в раздел 3а от NetzDG за социалните мрежи да докладват на федералната полиция (BKA) специфични тежки престъпления от омраза. Според съобщения в пресата, както Google, така и Facebook са подали искове пред Административния съд на Кьолн, с които се противопоставят на това допълнително задължение за докладване, тъй като смятат, че изискваното предаване и събиране на потребителски данни до BKA е противоконституционно поради значителното му въздействие върху техните потребители . 

Освен това Facebook заяви, че   предприема действия по изказванията, подбуждащи към насилие  и непрекъснато инвестира  в екипи, технологии и инструменти за докладване.

ЕК установява,  че Facebook премахва около 70 процента от публикациите с реч  на омразата  в съответствие с исканията на съответния Кодекс за поведение,   договорен с Facebook и други социални медийни платформи.

Държавен департамент на САЩ: Доклад за състоянието на правата на човека 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известен поредният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2021.

Идентифицирани проблеми тази година: насилие от страна на полицията, включително злоупотреба със свободата на събранията; произволни арести; сериозни проблеми със съдебната независимост; сериозни ограничения върху свободното изразяване, включително насилие и заплахи за насилие срещу журналисти и корпоративен и политически натиск върху медиите; сериозни корупционни прояви; нетолерантност и дискриминация спрямо ромите; насилие над деца; и престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към LGBTQI хора.

Представяне на частта от Доклад 2021 относно  свободата на изразяване:

Конституцията и законодателството предвиждат свобода на изразяване, включително за пресата и други медии, и правителството като цяло зачита това право.

Въпреки това продължават да съществуват опасения, че корпоративният и политически натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното правителствено регулиране на ресурсите, предназначени за подкрепа на медиите (включително чрез финансиране от  ЕС), сериозно увреждат медийния плурализъм.

През април Amnesty International заявява в своя Доклад за състоянието на човешките права в света, че „свободата на медиите продължава да се влошава, като журналистите, които разследваторганизираната престъпност и корупцията, са изправени пред силен политически и прокурорски натиск под формата на заплахи и сплашване“.

През септември „Репортери без граници“ (RSF) заявяват, че медийната среда е белязана от „физически атаки и клеветнически кампании срещу журналисти; безнаказаност за престъпления на насилие срещу репортери и съдебен тормоз; предубеденост на обществените медии, особено в навечерието на изборите; корупция, дезинформация и липса на прозрачност относно собствеността на медиите; медиен плурализъм, застрашен от концентрация на собственост; както и пристрастност и непрозрачност при разпределянето на държавната помощ за медиите, в ущърб на независимите медии.”

През юли Центърът за медиен плурализъм и свобода на медиите издава доклад, който идентифицира значителни рискове за медийния плурализъм. Докладът също така изброява сериозни проблеми с независимостта и устойчивостта на местните и регионалните медии и проблематичен достъп до медии за малцинствата, жените и хората с увреждания.

Според БХК свободата на изразяване „допълнително се влошава“, белязана от „рекордно ниски нива на независимо финансиране и доверие в медиите“, което превърна независимите медии в „лесна плячка за собственици, които имат политически или икономически връзки с правителството“ и кой може да определя и направлява обществения дискурс.

Свобода на изразяване: Хората  критикуват правителството без официална репресия. Законодателството предвижда от една до четири години лишаване от свобода за използване и подбуждане към „реч на омразата“, дефинирана като подбуждане към омраза, дискриминация или насилие въз основа на раса, етническа принадлежност, националност, религия, сексуална ориентация, семейно положение, социално положение, или увреждане.

Според RSF „малкото прями журналисти са постоянно подложени не само на клеветнически кампании и тормоз от страна на държавата, но и на сплашване и насилие“. В годишния си доклад за 2020 г., представен през май, БХК изрази „тревожност“ от „опитите на държавата да прикрие факти чрез репресии, както и крещящия си отказ да разследва и наказва атаки срещу журналисти“.

През юни разследващата журналистка Венелина Попова се оплака публично, че полицията я разпитвала как е определяла теми за политическите си коментари и събирала информация. Попова беше извикана на интервю като свидетел по разследване за купуване на гласове, последвано от нейния разследващ доклад по темата, публикуван в Дневник през април. Вместо към разследването полицията прояви интерес към мартенската й публикация в Тоест за бизнесмена и новоизбран депутат в Народното събрание Делян Пеевски. Попова отбелязва, че е писала за Пеевски и преди и твърди, че полицейското интервю е опит да я сплаши, защото се е осмелила да „пише за недосегаеми от правосъдието и притежаващи огромна власт и финансови ресурси“.

Свобода на медиите, включително онлайн медии: Медиите са активни и изразяват голямо разнообразие от мнения. Законите, ограничаващи „речта на омразата“, се прилагат и за печатните медии. Според Центъра за медиен плурализъм и свобода на медиите „няма регулаторни или саморегулиращи се гаранции срещу търговско влияние върху решения относно назначаването и освобождаването на главни редактори“ и въпреки „някои законови и саморегулиращи разпоредби срещу… намеса при производството на медийно съдържание на практика продължава търговският натиск върху много новинарски издания, докато журналистическото и рекламното съдържание често се преплитат.”

Вътрешни и международни организации критикуваха както печатните, така и електронните медии за редакционна пристрастност, липса на прозрачност при тяхното финансиране и собственост и податливост на политическо влияние и икономически стимули. Въпреки законовото изискване за разкриване на собствеността на медиите, много медии не се съобразяват, а информацията за собствеността на медиите не  е напълно публично достъпна. Независимите медии са обект на открити атаки от политици на всички нива и от административен и съдебен натиск. През май бившият директор на публично финансираното БНР Андон Балтаков каза в интервю за печата, че законът благоприятства политическата намеса в управлението на медиите чрез контролирано финансиране и  обвини бившето правителство в тормоз чрез умишлено съкращаване на бюджета.

RSF посочва в своя Световен индекс за свобода на печата за 2021 г., че „политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани от корупция и конфликти на интереси в проправителствените медии. Делян Пеевски, олигархът, който беше най-известното въплъщение на това анормално състояние на нещата, продаде медиите си, но влиянието му върху медиите продължава да е проблематично.

Насилие и тормоз: БХК съобщава през май, че „неудобните“ журналисти са претърпели ограничения и физически нападения от властите. Според RSF „[j]журналистите често са призовавани и разпитвани от полицията за тяхната работа“ и „никой не се интересува от разследване или осъждане на насилието срещу журналисти“. През февруари специализираният наказателен съд започва съдебно производство срещу братята Георги и Никола Асенови и Бисер Митрев за нападение и жесток побой на виден разследващ журналист и главен редактор на седмичника “168 часа” Слави Ангелов през март 2020 г. Към декември процесът продължава, и тримата подсъдими са на свобода под гаранция. През февруари районната прокуратура в Силистра прекратява разследването срещу местния активист и журналист на свободна практика Димитър Пецов, обвинен в притежание и разпространение на незаконни наркотици. През май 2020 г. полицията спря Пецов, който наскоро разследва даренията за полицията, и го накара да шофира с тях до полицейския участък, където претърсиха колата му и съобщиха, че са открили наркотици.

През май частната национална телевизия bTV излезе с декларация, в която изрази силна загриженост за медийната среда в страната, защото „служебни лица от всяко правителство нямат проблеми да атакуват публично журналисти… с неоснователни твърдения“. Това беше в отговор на изказването на служебния вътрешен министър Бойко Рашков в ефира на БНР от 17 май относно интервю, което той даде по-рано по bTV, че ако е собственик, ще  отстрани  журналистите Биляна Гавазова и Златимир Йовчев, които са го интервюирали.

През септември служебното МВР изпрати писмо до Асоциацията на европейските журналисти и Антикорупционния фонд, в което призна, че при повторно вътрешно разследване е установено, че полицията е прилагала неправомерно насилие, използвала е белезници и е арестувала незаконно журналиста Димитър Кенаров, докато е отразявал антиправителствена кампания. протест през септември 2020 г. В писмото се отбелязва още, че министерството е сезирало  районната прокуратура в София. През януари софийска градска прокуратура отказва да започне официално разследване въз основа на вътрешно разследване на столичната полиция, което не намира доказателства за незаконна употреба на сила срещу Кенаров, въпреки видимите му рани и множеството свидетелски показания.

Цензура или ограничения на съдържанието: Журналистите съобщават за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагане на политически гледни точки от корпоративни лидери с косвена подкрепа от правителството. В окончателния доклад на мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за наблюдение на изборите за Народно събрание на 4 април се заключава, че „съдебният натиск и сплашване на разследващи журналисти“ и „липса на пълно разследване на атаки срещу журналисти“ са допринесли за „ атмосфера на страх и безнаказаност“ и „широко разпространена автоцензура“. Докладът също така заключава, че „обществената телевизия предимно се въздържа от отразяване на кандидатите в новините и предлага значително и широко отразяване на държавни служители. Ограниченото редакционно и новинарско отразяване, както и липсата на разследващи или аналитични репортажи, в съчетание с платена политическа реклама, представяна като новини, намаляват способността на избирателите да направят информиран избор.

Законодателство за клевета : Клеветата е престъпление и се наказва с глоба и обществено порицание. Според проучване на Асоциацията на европейските журналисти през октомври 2020 г., 49% от журналистите разглеждат обвиненията в клевета и съдебните дела срещу техните публикации като основен източник на тормоз срещу работата им.

През май Асоциацията на европейските журналисти заяви, че разследващият журналист Николай Стоянов е бил подложен на „съдебен тормоз“ във връзка с три заведени дела срещу него за статиите му за бившия директор на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев.

Асоциацията твърди, че съдебните дела са „координирана атака, която ще струва на Стоянов ресурси да се защити и ще попречи на работата му“.

Интернет свобода: Правителството не ограничава или нарушава достъпа до интернет, нито цензурира онлайн съдържание. Има  обаче съобщения, че правителството е надвишило законовите си правомощия при наблюдение на частни онлайн комуникации и че службите за сигурност рутинно разпитват лица за поведението им в социалните медии.

Резолюция за ролята на държавите в борбата с дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 49-та сесия на Съвета на ООН по правата на човека по искане на Украйна, Япония, Латвия, Литва, Полша, Обединеното кралство и САЩ  е приета  резолюция  за  ролята на държавите в борбата с  дезинформацията (A/HRC/49/L.31). Съветът:

1. Потвърждава, че дезинформацията може да повлияе негативно на реализацията на правата на човека и че държавите играят централна роля в борбата с дезинформацията;

2. Призовава държавите да гарантират, че техните отговори на разпространението на дезинформация спазват международното право за правата на човека и че усилията им да се противопоставят на дезинформацията насърчават, защитават и зачитат свободата на изразяване на личността и свободата да търсят, получават и разпространява информация, както и други човешки права;

3. Настоятелно призовава държавите да улеснят създаването на среда, подкрепяща противодействието на дезинформацията чрез решения, основани на спазването на международното право за правата на човека, включително чрез засилено сътрудничество с международни организации, гражданско общество, медии, частния сектор и др. заинтересовани страни;

4. Приканва държавите да насърчават бизнеса, включително социалните медии,  да се справят с дезинформацията, като същевременно зачитат правата на човека, включително чрез преглед на бизнес моделите, по-специално ролята на алгоритмите,  повишаване на прозрачността, прилагане на всички приложими правни защити за потребителите и насърчаване на надлежната проверка в съответствие с Ръководните принципи на бизнеса и правата на човека;

5. Призовава всички държави да се въздържат от провеждане или финансиране на дезинформация   и ги насърчава да осъждат подобни действия;

6. Поема ангажимент за насърчаване на международното сътрудничество за противодействие на негативното въздействие  на дезинформацията върху упражняването и осъществяването на правата на човека; 

7. Решава да свика на своята петдесета сесия панелна дискусия на високо ниво относно противодействие на отрицателното въздействие на дезинформацията върху реализацията на правата на човека и за осигуряване на отговор, основан на правата на човека, която да е отворена за участие на държавите, членове на гражданското общество и частния сектор, експерти на ООН и др. заинтересовани  страни;

8. Изисква Службата на Върховния комисар на ООН за права на човека да изготви обобщен доклад за гореспоменатата дискусия и представяне на Съвета по правата на човека на неговата петдесет и първа сесия.

вж и резолюция на Общото събрание от декември 2021

Заключения на Съвета относно изграждане на европейска стратегия за екосистемата на културните и творческите индустрии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В последните години у нас се говори много за стратегия за култура и нейната липса.

Не е като да не са правени опити за създаване на стратегия за култура.

Но разминаването е още на входа на работата – какъв е обхватът на тази стратегия? какъв е обхватът на понятието култура? какъв е предметът на държавната културна политика?

Някои схващат стратегията за култура като стратегия за Министерството на културата. Така се появяват стратегии, ограничени до структурата/дирекциите на МК.  Има нещо хубаво в това, че не са приети.

Имаше и един опит, в който в основата на стратегията беше поставена концепцията за културните и творчески индустрии. Напомням този именно опит, защото днес са публикувани Заключения на Съвета относно изграждане на европейска стратегия за екосистемата на културните и творческите индустрии.

В Работен документ на службите на Комисията SWD (2021) 351 final, стр. 98 – 104  се казва, че  културните и творческите индустрии (КТИ) са разнородна група. Най-големите индустрии са аудио-визуалната (телевизия, видеоигри, видео по заявка, кино, виртуална/разширена реалност), музиката, издателската дейност, рекламата, културното наследство (музеи, исторически забележителности), сценичните изкуства (театър, балет) и визуалните изкуства.

Това широко определение се основава на рамката на ЮНЕСКО за статистиката в областта на културата от 2009 г., на Зелена книга на Европейската комисия „Отключване на потенциала на културните и творческите индустрии“ и на Регламента за „Творческа Европа“.

Съветът подчертава:

  • Фундаменталната роля, която културата и свободата на творчеството играят за Европейския съюз и неговите граждани за укрепването на нашите демокрации и ценности, за развитието на нашето въображение, за просперитета на нашите общества, за жизнеността на нашите местни общности, за качеството на нашата жизнена среда и за благосъстоянието на хората;
  • Ключовата роля, която културните и творческите сектори и индустрии (КТСИ), наричани също екосистема на културните и творческите индустрии (ЕКТИ), играят за оформянето на общо наследство, общи отправни точки и утрешната култура, които са от съществено значение за непрекъснатото процъфтяване на европейското културно многообразие, като същевременно се отчита, че КТСИ представляват силно разнородна група с различни приоритети и условия;
  • Обхвата на ЕКТИ, както е определен в годишния доклад за единния пазар за 2021 г ., в който се прави преглед на 14-те промишлени екосистеми, определени от службите на Комисията във връзка с новата промишлена стратегия за 2020 г.;
  •  Икономическата тежест на ЕКТИ, която през 2019 г. възлизаше на 3,95 % от добавената стойност от ЕС (477 милиарда евро), с 8,02 милиона души, заети в сектора, и 1,2 милиона предприятия, 99,9 % от които са малки и средни предприятия (МСП).

И определя приоритети на европейската стратегия, като например

  • Улесняване на достъпа до информация за наличното европейско финансиране за предприятията от КТИ и достъпа до финансиране;
  • Подобряване на уменията, образование и обучение;
  • Запазване и утвърждаване на културното наследство и многообразие в цифровата епоха;
  • Отговорни политики по отношение на устойчивостта и опазването на околната среда, по-специално проекти за насърчаване на иновативни подходи в съответствие с непрекъснатостта на кръговата икономика и др.

Би трябвало тези Заключения да се вземат предвид при евентуално разработване на българската стратегия.

И да, министърът на културата попита тези дни на форум, посветен на обществените медии, защо към него (като министър на културата)  се поставят въпроси, свързани с медиите.  Каза, че е изненадан. Това по въпроса за екосистемата на културните индустрии.

Смятам, прочее, а също в светлината на оставката на арх. Кадинов, че човекът, положен за министър на културата,  може да развива потенциала си другаде, а начело на министерството да застане човек, с когото да не се губи историческо време.

Ед Шийран спечели делото за Shape of you

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ед Шийрън призова за прекратяване на  неоснователните искове за плагиатство, след като спечели спора дали е копирал песента на друг изпълнител за своя хитов сингъл Shape of You, най-стриймваната песен в историята на Spotify.   Спорната песен е   Oh Why от 2015 г. на Сами Чокри и Рос О’Донохю.

В продължение на 11 дни Шийрън – един от най-големите музиканти в света  с редица хитове на върха в класациите –  се защитава  от обвиненията, че заимства. В последна сметка обаче съдия Закароли заключава, че Шийрън „нито умишлено, нито подсъзнателно“ е копирал фраза от Oh Why.

Решението

Eдин от множеството сравнителни анализи в музикалните сайтове

NYT  за Shape of you

NYT за решението

Песента вече има близо 6 милиарда гледания само на официалния клип. И един милиард на този.

GDPR: “За повишаване на качеството на услугите този разговор се записва”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Унгарският орган за защита на данните ( Nemzeti Adatvédelmi és Információszabadság Hatóság, NAIH )  представя случай, при който е наложена най-високата глоба до момента от около 670 000 евро (250 милиона HUF).

Случаят е интересен и повдига принципни въпроси.

Става  дума за обработка на лични данни от банка (действаща като администратор на данни), която автоматично анализира записаното аудио от обажданията за обслужване на клиенти.

Банката  анализира емоционалното състояние на обаждащия се с помощта на базиран на изкуствен интелект софтуер за обработка на реч. Автоматично се анализира обаждането въз основа на списък с ключови думи за установяване на  емоционалното състояние на обаждащия се. След това софтуерът приоритизира обажданията и препоръчва с кого да се влезе във връзка.

Целите на дейността по обработване са определени от банката като контрол на качеството, предотвратяване на жалби и миграция на клиенти и по-висока ефективност  на услугите. Но на гражданите се посочва като цел на обработката на обажданията  само контрол на качеството.

Банката основава обработката на своя интерес  да задържи клиентите си и да подобри ефективността на вътрешните си операции. Дейностите по обработка на данни във връзка с тези интереси обаче не са указани  в съобщението.  Гражданите нямат право на възражение.

Според  регулатора единственото законно правно основание на  обработката  може да бъде само свободно даденото, информирано съгласие на субектите на данни.

Банката е извършила оценка на въздействието  и е установила, че обработването е с висок риск за субектите на данни, защото дава възможност за профилиране, но  не е успяла да представи съществени решения за справяне тези рискове.

В заключение регулаторът подчертава, че „ изкуственият интелект като цяло е труден за разбиране и наблюдение поради начина, по който работи.  Новите технологии крият особени рискове за поверителността. Това е една от причините използването на изкуствен интелект в управлението на данни да изисква специално внимание. ”

И – по аналогия – знаем ли как българските банки използват записите на телефонните разговори, за какви цели? Дава ли ни се право на възражение срещу записването?  Какъв контрол се осъществява при използването на записите?

Claire Daly и други комунисти

от Ясен Праматаров
лиценз CC BY

Миналата година на протестите против ГЕРБ беше дошла една ирландска евродепутатка, Claire Daly. Впечатлен, че от Запад идва такава подкрепа, се записах за профила ѝ в социална мрежа.

Говори против Джамбазки – че той е боклук, така си е, ние в България си го знаем. Но тия дни се обадила в парламента и обяснявала как за да се спре войната, трябвало да не се изпращат оръжия за Украйна. То Западът бил виновен, защото изпращал оръжия.

Стоя и се чудя – аз ли не съм добре, или истеричната лелка нещо се е объркала. Лява, социалистка, еко и зелена и т.н. Да не се пращат оръжия – той Путин с хляб и сол, с бъклица и дрян е пратил войниците в Украйна, защо така с лошо ние да ги посрещаме милите солдати с оръжия?

Те така мирно и кротко си превземат градове, така благо убиват семейства и цели села, тихичко си изнасилват жени и деца – защо ние така вероломно да пращаме оръжия срещу тях?

Ум не ми го побира, как изобщо мислят някои, дето се имат за социалисти, леви и не знам си какви. Аз съм пацифист, обичам мира, но съм готов да се бия за да го защитя. Забележете, че след Голямата война (особено след края на втората) всички министерства на войната вече се казват “на отбраната”. Хората искат да се отбраняват, да се пазят от насилници, да използват оръжие, когато някой идва неканен и ги убива.

Но не – Клеър Дейли и комунистите у нас БСП, Възраждане и подобни – те говорят за някакъв мета-мир, някакъв трансцедентален покой, отвъд всяко насилие и страдание, рай на земята. Естествено – всички такива бръщолевения още от времето на Ленин идват от Русия. Само отгоре са красиво говорене и обещания, вътре скелетът им е смърт, диктат, глад и мизерия.

Ние сме си виновни като народ, че се доверяваме на такива глупости, защото сме промити и облъчени. Както османците няколко века са ни обработвали мнението до такава степен, че един Левски не сме могли да опазим и едно Априлско въстание не сме могли да вдигнем достатъчно масово, така и червената болест от Изток вече почти век ни мори.

А за Украйна? Разбира се, че трябва да пратим оръжие. Молят ни, за да имат с какво да се защитят. Не за да нападат някого някъде, а за да спасят жените и майките си. А Claire Daly – отписах се. Комунистите винаги се издават, когато стане дума за “широка страна моя родная”. Представям си как нашенските “социалисти” ще я припознаят и ще започнат да повтарят като папагали “не пращайте оръжия, защото те убиват”. Мда, да оставим насилника на спокойствие да си върши работата.

Медийно отразяване на предизборни кампании

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Избирателната кампания все повече се осъществява онлайн, поради което онлайн платформите  имат предимство пред традиционните медии като платформи за политическа реклама, която все още е до голяма степен нерегулирана.

На 6 април 2022 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел Препоръка 2022/12 за изборна комуникация и медийно отразяване на предизборни кампании, която предвижда подход на съвместно регулиране, който би изисквал държавите, онлайн платформите и организациите на гражданското общество да си сътрудничат за разработване на подходящи решения, включително механизми за независим надзор и приемане на рамка от санкции.

Насоките подчертават съществената необходимост от прозрачност на политическата  реклама онлайн. Дават се конкретни препоръки относно прозрачността на финансирането и изборните разходи чрез задължения за оповестяване, ясно идентифициране на участниците в кампанията и архивиране на рекламите, публикувани или разпространявани онлайн. Друга критична препоръка се отнася до необходимостта от установяване на предпазни мерки срещу умишленото разпространение на изборна дезинформация, като същевременно се гарантира, че всички ограничения на съдържанието се извършват по прозрачен, пропорционален и недискриминационен начин.

И накрая, насоките изискват гражданите да получават информация от онлайн платформите защо виждат  политически реклами. Гражданите трябва да могат да се откажат от такава реклама.

Тук трябва да се напомни, че в ход е законодателният процес по обсъждане и приемане на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране.

Принципи на управление на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комитетът на министрите на Съвета на Европа  е приел на 6 април т.г.  две препоръки –  Препоръка към държавите-членки относно въздействието на цифровите технологии върху свободата на изразяване  и Препоръка, съдържаща 15 принципа на управлението на медиите и комуникациите:

1. Прозрачност и отчетност: управлението на медиите и комуникациите трябва да бъде прозрачно и отговорно, за да даде възможност за обществен контрол върху вземането на решения и дейността на държавния и частния сектор, както и да гарантира, че то е достъпно и разбираемо.

2. Отвореност и приобщаване: управлението на медиите и комуникациите трябва да бъде отворено и приобщаващо, за да удовлетвори правото да бъде чуто за различни групи и интереси в обществото и да демократизира вземането на решения относно комуникацията в публичната сфера.

3. Независимост и безпристрастност: управлението на медиите и комуникациите трябва да бъде независимо и безпристрастно, за да се избегне неправомерно влияние върху създаването на политики, дискриминационно третиране и преференциално третиране на влиятелни групи, включително тези със значителна политическа или икономическа власт.

4. Управление, базирано на доказателства.

5. Гъвкавост: управлението на медиите и комуникациите трябва да бъде гъвкаво, за да гарантира своето въздействие и ефективност.

6. Насърчаване на човешките права и основните свободи в комуникацията.

7. Осигуряване на свободата на медиите.

8. Насърчаване на медийния плурализъм и запазване на устойчивостта на журналистиката.

9. Осигуряване на прозрачност на производството на съдържание.

10. Осигуряване на съответствие със задълженията за съдържание и професионалните стандарти.

11. Осигуряване на функциониращи пазари и защита на личните данни при разпространение на съдържание.

12. Отговаряне на рисковете, причинени от платформи, разпространяващи незаконно съдържание, както и законно, но вредно съдържание.

13. Намаляване на рисковете, породени от алгоритмично управление, подбор и приоритизиране.

14. Гарантиране на правата на човека и основните свободи при използване на медии и платформи.

15. Овластяване на потребителите и насърчаване на отговорна употреба.

Пакетът препоръки, приети на 6 април:

  • Recommendation CM/Rec(2022)12 of the Committee of Ministers to member States
    on electoral communication and media coverage of election campaigns
  • Recommendation CM/Rec(2022)13 of the Committee of Ministers to member States
    on the impacts of digital technologies on freedom of expression
  • Recommendation CM/Rec(2022)11 of the Committee of Ministers to member States
    on principles for media and communication governance, заедно с

[1431/5.1a] CM(2022)44-addfinal Steering Committee on Media and Information Society (CDMSI) Explanatory Memorandum to Recommendation CM/Rec(2022)11 of the Committee of Ministers to member States on principles for media and communication governance (docx)