Новинарски агенции от държави от ЕС, държави в процес на присъединяване и потенциални кандидати създават European Newsroom – проект за кореспонденти на агенциите, които да работят и да се обучават заедно в Брюксел с оглед на създаването и разпространението на новини по въпросите на ЕС.
Консорциумът ще произвежда новини, предлагайки общоевропейска гледна точка по делата на ЕС на хората от целия континент, се казва в съобщението на ЕК.
Обучението ще бъде по въпроси на киберсигурността, проверката на факти, производство на мултимедийни продукти.
Ще се предлагат допълнителни услуги (дневен ред на събитията, общо пространство за съвместни интервюта, услуги за акредитации и т.н.).
Участват DPA (Германия), AFP (Франция), Agerpres (Румъния), ANSA (Италия), APA (Австрия), Belga (Белгия), BTA (България), Europapress и EFE (Испания), HINA (Хърватия) , STA (Словения), TASR (Словакия), ATA (Албания), FENA (Босна и Херцеговина), MIA (Република Северна Македония), Tanjug (Сърбия), присъединили са се и агенции от Полша и Украйна.
Консорциумът е получил безвъзмездна помощ от 1,76 милиона евро за производство и разпространение на професионално и многоезично новинарско медийно съдържание (във всякакъв формат), както и за нехудожествени програми. Това съдържание трябва да отразява различните аспекти на ЕС и трябва да бъде постоянно достъпно във възможно най-много държави от ЕС на поне пет езика на Съюза.
Според Politico днес ще има събитие, официален старт в офисите на белгийския член на консорциума Belga news agency.
Вчера пътувах до Ловеч за откриване на кампанията. Пътният знак за „винетка“ и предизборният билборд на ГЕРБ с водач – бившият министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков се преплeтоха в една тема – тол системата, с която проблемите са твърде много. И смятам че е важно да ги разкажа, както на избирателите в ловешкия избирателен район, така и на всички останали, които пътуваме по републиканската пътна мрежа.
Проблемите са поне четири:
Първият, който засяга гражданите пряко, е липсата на елементарни функционалности на сайта за онлайн винетки на пътната агенция (АПИ). Той не ни известява, когато ни изтече винетката. Трупат ни се глоби за едно и също нарушение, ако сме забравили да си купим нова. И за тях не получаваме известия, макар че сме си оставили имейла. Сайтът работи бавно, а понякога не работи.
За тези проблеми, като министър, изпратих писмо до АПИ още през февруари, за да добавят тези прости, но важни за гражданите функционалности. Оттам обещаха, че ще заявят към изпълнителя това да бъде реализирано. За да сме сигурни, че няма да има такива пропуски в никоя система, в проекта на Закон за електронното управление задължаваме всички администрации да уведомяват гражданите за изтичащи документи – не само за винетки, а за лични документи, разрешителни, лицензи и др.
Вторият проблем са грешките (съзнателни или от некомпетентност) при възлагането – сметната палата в свой доклад до Народното събрание установи, че възлагането на втората поръчка е станало в нарушение на Закона за обществените поръчки. Изпълнителят е избран без търг с аргумент, че никой друг не може да поддържа системата. Ако това е вярно, то първият договор не е бил изпълнен, тъй като там има изрични изисквания изходният код да бъде предоставен на АПИ. Това, обаче, не се е случило, а под ръководството на министър Нанков системата е приета, в ущърб на държавата, обвързвайки ни с Капш завинаги.
При първия договор за тол системата има и друг проблем – той е анексиран, с анекс, който не беше публикуван, заради вратичка в ЗОП, чието затваряне предложихме, но не стигна времето да бъде прието. В анекса двете страни се договарят, че от първоначалният обхват ще отпаднат дейности, като за тяхна сметка се добавят други, уж на същата стойност. Липсва обаче остойностяване на отпадналото, като е напълно възможно държавата да е била ощетена и при този анекс – отпада прокарване на оптична свързаност до ГКПП-та, както и известен брой рамки.
Третият проблем е с модела на посредниците, които прибират 7% комисионна от всяка винетка. В доклада на Световната банка, на база на който е изградена тол системата, изрично се казва, че не е целесъобразно посредници (т.нар. НДУ) да продават винетки. Въпреки това, политическото ръководство на МРРБ при ГЕРБ в лицето на министър Нанков променя този модел и посредниците не само продават винетки онлайн, а благодарение на google реклама излизат преди сайта на АПИ (а АПИ не си плаща за реклама). Съответно държавата губи милиони (по оценка на предходен служебен кабинет, около 25 милиона годишно). Самите условия за посредничество са излишно тежки, така че дори телекомите, които имат технически капацитет да изградят връзка с тол системата, минават през трета страна, като така губят част от собствената си комисионна.
На заседание на Министерски съвет веднъж взех думата и казах, че посредниците при продажба на винетки онлайн са напълно излишни и не добавят стойност. Да, пунктове за продажба като бензиностанции, интегрираните мобилни приложения на телекомите и подобни добавят удобство за гражданите и там има смисъл. Но няма никакъв смисъл от няколко сайта за винетки, освен, че едни милиони „отичат“ към частни фирми.
Четвъртият проблем е липсата на технически капацитет в тол управлението. Извън няколкото ИТ експерта, там за толкова години не е изградена достатъчен капацитет за да управлява тол системата. Пример за това е, че въпреки мое изрично писмо като министър, все още в публичния регистър на мрежите (RIPE DB), мрежата на тол управлението се води, че се управлява от единия от подизпълнителите на Капш.
ГЕРБ са направили почти всички възможни грешки при изграждането на тол системата. И правни, и технически, и организационни.
Похарчени са милиони, ежегодно изтичат милиони към посредници, гражданите не получават удобна услуга, а капацитет за нейното поддържане няма. За седемте месеца в управлението, съвместно с МРРБ и АПИ, проведохме няколко срещи, установихме в дълбочина проблемите, предложихме законодателни изменения за част от тях, и предприехме първи стъпки за това онлайн винетките да станат по-удобни за гражданите и да гарантираме устойчивост и независимост от един софтуерен доставчик.
След изборите ще продължим с решаването на тези проблеми, за да спестим главоболия на шофьорите и за да спестим милиони на бюджета.
Майко на живота!
Дарителко на свобода
Утолила всяка жажда
Възкресител на пустиня
И душа…
Ти – преобразяваща се и вечна
С хилядите лица във всяка капка
С хилядите чертози от вълни
С хилядите преспи
Победителко на канари
Господарката на пещери и ледници!
Дай ми твоята сила
Пречисти ме в твойта прегръдка
С мен скочи от урвите
Отнеси и плавеите, и калта
С пяната ти да отпия глътка
Да отмия на живота пепелта
На 1 септември 2022 стана известно решението на ЕСПЧ по делото Safarov v. Azerbaijan. Делото е по жалба относно неспособността на държавата да защити интелектуална собственост на Сафаров при нарушаването на авторските му права поради неразрешено възпроизвеждане на неговата книга и нейното онлайн публикуване. То повдига въпроси главно по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.
Фактите
Сафаров е автор на книга. Неправителствена организация публикува електронна версия на книгата на уебсайта си http://www.history.az. Сафаров поискал сваляне на книгата и обезщетение. Не получил, обърнал се към съда и загубил делата си.
ЕСПЧ: Прилага се член 1 от Протокол 1, жалбоподателят има права на собственост. Спорът е между частноправни лица. В тази връзка Съдът припомня, че държавата има положително задължение да предприеме необходимите мерки за защита на правото на собственост, дори в случаи на съдебни спорове между частни лица. Това положително задължение има за цел да гарантира, че правата на собственост са достатъчно защитени от закона и че са осигурени адекватни средства за защита. Необходимите мерки могат да бъдат превантивни или коригиращи. Що се отнася до коригиращите мерки, държавите са задължени да осигурят съдебни процедури, които предлагат необходимите процедурни гаранции и следователно позволяват на националните съдилища да решават ефективно и справедливо всякакви спорове между частни лица. Ролята на ЕСПЧ е само да гарантира, че решенията на националните съдилища не са произволни или явно неразумни, без да ги замества.
Съгласно член 18 от Закона за авторското право на библиотеки, архиви и образователни институции е разрешено да възпроизвеждат произведения без разрешение в определени случаи. Жалбоподателят в своята жалба пред националните съдилища (вж. параграф 11 по-горе) твърди, че ответникът не принадлежи към нито една от тези категории. Въпреки че Върховният съд не уточнява изрично този аргумент, той отбелязва, че книгата на жалбоподателя е била публикувана в библиотечната секция на уебсайта на ответника и че целта е била да предостави информация за историята на Азербайджан. Правителството представя подобен аргумент, като твърди, че не е имало търговска цел от страна на ответника.
Съдът отбелязва, че макар липсата на каквато и да е търговска цел да е релевантна при прилагането на член 18 от Закона за авторското право, това не е единственият елемент, който трябва да се вземе предвид. Дори да се приеме, че онлайн услугите, предлагани от ответника, могат да се считат за обхванати от понятието „библиотеки“, националните съдилища не са анализирали какво може да оправдае възпроизвеждането на книгата на жалбоподателя без негово разрешение. Тъй като ответникът е направил книгата на жалбоподателя свободно достъпна онлайн и следователно – на практика за публика от цял свят, а не за посетители на сграда на библиотека, би трябвало съдилищата да имат някакви мотиви в този смисъл.
В заключение, националните съдилища не са представили мотиви, доказващи, че разпоредбите от Закона за авторското право, на които се позовават, могат да представляват правно основание за публикуването онлайн на произведението без разрешение.
ЕСПЧ рядко гледа дела за интелектуална собственост, но това е някаква своеобразна азърбайджанска Читанка, затова подходът е интересен.
Лауреатите на Нобелова награда за мир за 2021 г. Мария Реса и Дмитрий Муратов са представили План за справяне с информационната криза на Конференцията за свобода на изразяването, проведена в Нобеловия център за мир, Осло, на 2 септември 2022 г.
Планът се състои от десет мерки. В него се казва, че заварената токсична информационна екосистема не е неизбежна. Тези, които са на власт, трябва да изпълнят своята роля, за да изградят свят, който поставя правата на човека, достойнството и сигурността на първо място, включително чрез защита на научни и журналистически методи и изпитани знания. За да изградим този свят, ние трябва:
Да сложим край на бизнес модела за наблюдение с цел печалба;
Глобалните технологични компании да бъдат принудени да изнесат решенията си относно модерирането на съдържанието и промените в алгоритъма на светло и да прекратят всички специални изключения и дискриминация;
Само 13% от световното население в момента има достъп до свободна преса. Ако искаме да държим властта да отговаряме и да защитаваме журналистите, се нуждаем от инвестиции в независими медии, които спазват етичните норми в журналистиката;
Правителствата
1. изисквайте прозрачност от модериране на съдържанието до въздействия върху алгоритмите до обработка на данни до политики за интегритет.
2. защитете правото на неприкосновеност на личния живот на гражданите със стабилни закони за защита на данните.
3. ангажирайте се с финансиране и помощ на независимите медии и журналисти, които са подложени на атаки.
Европейският съюз
4. с прилагането на законите за цифровите услуги и цифровите пазари компаниите трябва да се принуждават да правят промени в своя бизнес модел, като например прекратяване на алгоритмично усилване, което заплашва основните права и разпространява дезинформация и омраза, включително в случаите, когато рисковете произхождат извън границите на ЕС.
5. спешно да предложи законодателство за забрана на рекламата, базирана на проследяване, като признае, че тази практика е фундаментално несъвместима с правата на човека.
6. да изисква прилагане на Общия регламент за защита на данните на ЕС, така че правата на хората върху данните най-накрая да станат реалност.
7. да регламентира силни гаранции за безопасността на журналистите, устойчивостта на медиите и демократичните гаранции в цифровото пространство в предстоящия Европейски закон за свободата на медиите.
8. да защити свободата на медиите, като прекрати каналите на дезинформацията без изключения за участници, които произвеждат дезинформация в индустриален мащаб, за да навредят на демокрациите и да поляризират обществата навсякъде.
9. да се противопостави на мощната лобистка машина на големите технологични компании
ООН
10. да създаде специална позиция към Генералния секретар на ООН, фокусирана върху безопасността на журналистите.
Планът е подкрепен от десетки организации, нобелови лауреати и журналисти.
Италианският регулатор налага санкции на платформата за видеосподеляне YouTube за забранена реклама на хазарт.
Член 9 от закон №. 87/218 забранява пряка и непряка реклама на хазарт ( реклама за игри с парични награди ) и предвижда отговорност за клиенти, собственици на медии, организатори на събития.
В този случай компанията Top Ads разпространява забранена реклама на хазарт на своя уебсайт и свързаните с него пет канала в YouTube, поради което трябва да плати глоба от 700 000 € .
Регулаторът издава отделно решение за санкциониране на доставчика на хостинг услуги – платформата за споделяне на видео YouTube. YouTube – Google Ireland Limited – носи отговорност за това, че не е предприел действия за премахване на незаконното съдържание, масово разпространявано на неговата платформа – и за платформата е определена глоба от 750 000 € .
В допълнение към имуществените административни санкции Agcom издаде заповед “a notice and take down” за Top Ads, така и за YouTube (Google), както и за първи път a “notice and stay down”, позовавайки се на С-18/18 на Съда на Европейския съюз* с цел да забрани разпространението и качването на подобно незаконно съдържание.
Top Ads Ltd са обявили намерение да подадат жалба.
Щатът Вашингтон в САЩ има уникален за САЩ, казват медиите, закон за прозрачност на политическата реклама в платформите. Въпреки това Facebook и Google отказват да предоставят данните за предизборни реклами публично. Щатът води дело срещу Facebook от 2020 г.
Това не е първото дело по въпроса, преди години вече е имало такива дела и срещу FB, и срещу Google, по което те са платили глоби. Но компанията продължава да твърди, че трябва “щатът Вашингтон да се приведе в съответствие с останалите 49 щата, които налагат изисквания за разкриване на информация, без да затварят цели канали на основната политическа коменикация.“
Мета казва, че Facebook е спрял да показва реклами в изборните кампании в щата, след като компанията е установила, че няма да може разумно да спазва закона. Според щата, Meta просто е „направила бизнес избор да не предоставя необходимата информация, въпреки че вече я е събрала“ чрез своята рекламна платформа: „Няма конституционно право да се крие информация, свързана с разходите за предизборна реклама, само защото една компания предпочита да не я предостави. Едностранното решение на Meta е умишлен бизнес избор, а не необходимост, и не показва нищо друго освен, че предполагаемият ангажимент на Meta за прозрачност на изборите е само при условията на Meta и само когато прозрачността устройва компанията.“
„Този стандарт служи на жизнено важната цел да бъде информирана обществеността за опитите за влияние върху изборите във Вашингтон“, смята щатът. „Тази цел никога не е била по-важна, отколкото е днес, тъй като чуждестранни участници агресивно разпространяват дезинформация за изборите, включително във Facebook.” Ако е обременително да поддържаш висок стандарт за прозрачност, откажи се от регламата, може би просто не си заслужава, е позицията на щата.
Интересно е какво става в съда във Вашингтон – първо, заради значението за САЩ и второ, предвид процеса на приемане на Регламент на ЕС относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране (предложението).
Публикувано е решение по делото, заведено по повод отразяването от БТВ на убийството на младеж в Борисовата градина. В репортажа се споменава за директорка на училище, която се допуска да е знаела кой е извършител, но го е прикривала. Директорката търси по съдебен ред обезщетениезапретърпенинеимущественивредивследствиенаклеветнически изявлениявпредаваниятаBTVНовините–централна емисия, Тази събота и неделя и Преди обед.
СРС отхвърля иска.
С решението съдът (СРС) прилага някои установени в съдебната практика стандарти:
Истинност и неистинност:
На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на ответника само ако позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника само ако представляват обида /в посочения смисъл – решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 86 от 29.012010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.
Отговорната журналистика, макар понятието да не е споменато:
КонстантновпрактикатанаВКСсеподдържа,чекогатожурналистразпространява негативнииопозоряващидругигофакти,границитенасвободноизразяванеисвободана печатаследвадасесчитатспазени,когатоистинносттанасведениятаедобросъвестно проверена.Обичайносеприема,чепроверкатаизискваинформациятадаепотвърденаот понедванезависимиизточника.СпоредпрактикатанаЕСПЧ,когатоспособътзанабиране насведениятаебилдоказанподелотосдостатъчнаконкретика,макарибез персонализираненаизточника,нособособяваненаконкретенкръготлица,група,общност илипринадлежност,стандартътзадобросъвестнажурналистическапрактикаследвадасе считазапостигнат.Дасеприемеобратното,биозначавалодасепоставятграници, несъвместимисправотонасвободноразпространяваненамненияинегативнаинформация заопределена(публична)личност,когатотазиинформацияслужинаинтересана обществото.Правнотозначениенадобросъвестнатапроверкасепроявяватогава,когато въпрекиизвършванетой,фактитесеокажатневерни.Втозислучай,акопроверката действителноедобросъвестна(например–основавасенаофициалниизточници,като прессъобщениянаМВР,прокуратура,министерствоидр.)винатасеизключваи журналистътнеотговарязавредите,причинениотпротивоправнотомуповедение(Решение.погр.д.No 449/2012г., IIIг.о.,Решение.погр.д.No 1486/2011г., IVг.о.,Решение. по гр. д. No 6009/2007 г., III г. о, Решение. по гр. д. No 7040/2014 г., III г. о.). Етозащосъдътнамира,чевслучаядоколкотоизточниканаинформациянарепортажа есъдебенакт–официаленизточник,журналистът,съответноработодателямунеможеда отговарязавреди.Неможедабъдесподеленатезата,чесаразгласениматериалиот досъдебнопроизводствобезсъгласиенанаблюдаващияпрокурор,доколкотовслучаястава въпросзамотивинасъдебенакт,изложенивпубличносъдебнозаседаниевприсъствиена представители на обществеността – медии.
„Корупцията“ звучи абстрактно. И предвид, че на практика няма осъдени за корупция, можем да си вадим заключенията от слухове и от журналистически разследвания.
Много пъти съм казвал, че електронното управление е силен инструмент срещу корупцията. Но как?
Като не могат да се подменят документи (напр. страници в договори или букви в тефтерчета), защото електронният подпис защитава от промени.
Като не могат да се създават документи със задна дата, защото квалифицираните времеви печати защитават от антидатиране.
Като не могат да изчезват документи, защото ги има в деловодна система, която не позволява „хвърляне в кошчето“.
Като всяко плащане е регистрирано (в СЕБРА) и публично, за да има проследимост къде отиват парите ни.
Като човешкият фактор в много задачи е автоматизиран, за да премахнем възможността за корумпиране.
Като не може плик с оферта за поръчка или търг да бъде отворен преди крайния срок, за да няма предимство подставен кандидат.
Като връзките между фирми, поръчки, имоти и публични личности са в електронен вид, за да може разследващите органи и журналисти да откриват корупционни практики.
Като има проследимост и случайно разпределение за всяка проверка, за да не може контролните органи да рекетират бизнеса.
Електронното управление пречи на корупцията. И затова трябва да продължим с бързото му въвеждане навсякъде, за да имаме институции, чисти от корупция.
Листите за предстоящите избори са внесени и за мен е чест да бъда в два района:
Водач в Ловеч, където ще помогна коалицията да реализира мандат. Там съм по мое предложение – баба ми и нейният род са от Троян и околните махали. Имам ярки спомени от детството по баирите около Троян, а в мазето още има от сливовата ракия на прадядо ми. Там имаме силен местен кандидат на второ място – Свилен Андреев, с когото на практика сме съ-водачи на листата и който се надявам да влезе в парламента за втори път.
Също така съм в 23-ти район (София), плътно след две силни жени – Надежда Йорданова и Кристина Петкова. Изборът в 23-ти район ще е труден, но се радвам, че даваме на избирателите толкова добри опции, между които да се чудят. Преференциите винаги са били инструмент на демократичната общност.
Листите ни са обновени спрямо предните избори и смятам, че са добра отправна точка за силна кампания, в която да убедим повече хора, че системният ни опит да изградим силни институции, които да решават проблемите на хората, е най-важната задача.
Институции, които могат ефективно, а не ефектно да се борят с корупцията; институции, които повишават здравето, а не сметката за лекарства; които дават образование, а не просто диплома; които си вършат бюрократичната работа, а не я пренасят върху гражданите и бизнеса.
Кампанията започва на втори септември. Ще бъда на улицата, сред хората, в София, Ловеч, Троян, Луковит, Тетевен и другите населени места в района.