Изпревариха ме с нови попадения на Moriо (адмирациите са за Сан Антонио). Отново се убеждавам какво страхотно съчетание на графика и мисъл ни дава Morio. Не можеш да подминеш негов графит ей, така. Не е просто рисунка на стената. Тръгваш си … разчоплен някак. Разтворен, изваден от черупката си.
Някои до такава степен биват разчоплени мозъчно, че ги избива на послепис или разнопис на вече написаното…
А в други случаи, преминаваш през цял катарзис, докато се опитваш да решиш “Какво е искал да каже авторът?”
Нещо като дзен-графити…
“Някои са сериозни, други — направо непочтителни, а красотата на трети предизвиква размисъл. Някои могат да звучат озадачаващо – когато думите се използват не за изразяване на някаква идея, а като инструмент за посаждане на безсловесна истина, могат да се случат доста странни неща.” (Дейвид Шилър, “Дзен — джобен пътеводител“)
Ще ми е интересно да споделите – вие, които намирате минутка да наминете насам – как тълкувате последната картина?
Кога ходехме с ботуши и шапки, кога вече ни се иска да си свалим потния епидермис! Не знам, само на мен ли ми се струва, че сезоните тая година се надпреварват да изскачат от засада… Преди да сме се настроили, някак. Преди да се нарадваме на лалетата, долетяха ирисите!…
До онзи ден сняг, сега гледаме да сме по-близо до водичка…
Извадихме сандалите, летните поли (които ни стават, де), шорти и без шорти! По парковете плъзнаха слънцежадни!
Беборани засмяни се пуснаха по голи петички (ох, да ми падне някое… по-наблизо 😛)…
А младите майки… по сламени шапки…
Сутрините са още свежи, следобедите – жарки! Мислите и усмивките – сребристо сини…
Може да го срещнете най-ненадейно иззад някой ъгъл. Необикновен, уникален, злободневен. И някак небрежен в щрихите си, сякаш виждаш уголемена рисунка от ученическа тетрадка…
Обаче, това е само на пръв поглед. После осъзнаваш, че няма какво да добавиш и няма какво да махнеш. Нито от рисунката, нито от афоризмите,… нито от идеята!
Това е Morio! Анонимният художник, който оставя уникален отпечатък по стените на София… И в мислите ни. Няма как да не се замислиш като видиш негова рисунка.
Спираш, усмихваш се, повдигаш вежда и продължаваш по пътя си. А образите продължават да витаят в съзнанието ти, облечени в думи. Или пък думите, в рамка от щрихи. един цитат от интервю с Morio:
„Човешката памет работи по този начин. Ако ти кажа някаква мисъл, може да я запомниш. Но ако ти кажа определена мисъл и се случи някакво събитие заедно с нея, чисто психологически ти би я запомнил повече. Смятам, че рисунката е свързана по този начин с текста. Повечето от нещата, които правя са точно така, първо намирам дадената мисъл, която ми харесва или дадения афоризъм и след това рисувам рисунката, като залагам много на абсурдни моменти, сатирични.“
И върху негови рисунки се опитват да се упражняват вандали. Сякаш могат да попречат на идеята да се пускат такива малки, словесни и душевни бомби в забързания ни живот. Това е изчистения графит. Как е вандализиран може да видите в галерията на Сан Антонио (линк).
Май от миналата година с него се състезаваме кой ще събере повече графити на Morio в колекцията си. Е, Древният пак ме води – засега с 2 рисунки Но не губя надежда да го задмина. Ето още неща на Morio, които може да се видят главно из центъра на столицата (заснети от Сан Антонио):
Този не сколасах да изчистя, а и реших че е твърде показателно все пак да си остане с вторичните мъдри писания по него… Още повече пасват на контекста на графита идеално
А ето и линкове към две интервюта с художника:
- БНР
- фрогнюз
Продължавай да твориш, Morio! Да човъркаш умовете, да радваш, да възпроизвеждаш визуални и ментални взривове, които да ни карат да се почувстваме отново мислещи същества. А ние ще следваме щрихите ти…
Минаха матурите, слънцето напече, извадиха се фанелки и шорти. Някои хукнаха по купони… Други почнаха набези над магазини… Балове идат!
Трети мислят за футбол или още повече – за някоя компютърна игра. Или как да издебнат съседчето и да го поканят на сладолед (без майка му).
Още повече яхнаха колела и тротинетки. Харесвам тая мода, що не. Стига да не ми връхлитат, докато снимам на велоалеята.
По-рано дошлите в парка вече ги е напекло… И гледат леко заканително.
С първите жеги пуснаха пролетните принцеси! Тази може и лятна да е, с тая опашчица на русалка
Принцесите едно време са ги учели да танцуват менует, да се хранят изискано (ако въобще…), и да яздят! Сегашните нахлупват каски и яхат мотори още преди да са напуснали втора група в детската градина.
Важното е, че всичко им е в тон pink – и каската, и звънчето, и фанелката…
… настроението най-вече
Ама то си имаше реална причина! Коя принцеса ще понесе някакъв фръцльо с яркочервен мотор (и яркожълто по човката), да се прави на интересен, че може да паркира на заден!
С мотор всеки може! Я пробвай да паркираш мирна сянката си…
“Водя те с почти две сенчести дължини, шефе! Спечелих си бисквитка!”
Идва ден с омара
С лекота и сладост
С пух от тополи
С цвят на младост
Политнали надежди
И оня дъх на мед
А сред тревите с руси вежди
Намига Лятото и ближе сладолед…
Към магнолии и рододендрони изпитвам някаква нечовешка страст! Не е точно педантичната страст на пчела-работничка или на пърхащо колибри, но пак е свързана с опиянение и благоговение пред тези създания.
Има нещо хипнотично в съвършената подредба на цветчетата, в подканящата извивка на тичинките…
В предизвикателната лепкава повърхност и виртуозното разположение на листа и цветове, така че да покажат най-добре великолепието си…
На такъв ефирен и красив фон дори муха месарка стои като брошка. За съжаление, бомбусите още си вчесваха елеченцата, докато аз се надбягвах със слънцето…
Добре, че по-дребните, но не по малко чаровни азалии бяха много обилно наквасени от дъжда, та нямаше начин да бъдат пропуснати…
Гроздове, изящно потрепващи мустачки, като ята пеперуди, играещи си със светлината…
А като се плисна от екрана ей това великолепие, вече бях напълно влюбена… в тези цветове и бокето! Кой ти гледа колко тежи и дали и как влиза в раницата! Любов е това…
И този тест голямата бира превзе на абордаж, без да се запъне. Супер голяма изненада за мен (като се има предвид колко си обичам другата бира и си виках “Е, не може да е по-добър, ай ся!”). Да видим следващите дни дали ще ми дойдат на фокуса патки и водни кокошки! Пазете се пернати, крилати и космати, раирани и нефризирани, членестоноги и веслоноги създания! Идем!
