Вече е ясно, че отношение към войната се взема по много линии –
(1) на национално равнище – срещу пропагандата на Кремъл: ограничителни мерки срещу РТ и Спутник;
(2) на равнище ЕС – по линия на санкционния механизъм на ЕС (четвъртият пакет мерки от 1 март), също Резолюция на ЕП от 1 март, както и
(3) по линия на международните организации и международното право, в частност:
- Общото събрание на ООН прие резолюция, осъждаща руската агресия срещу Украйна по искане на група държави, между които България;
- Международният наказателен съд в Хага започна разследване за възможни военни престъпления, престъпления срещу човечеството или геноцид в Украйна – повече в тази публикация във Фигаро, също и в Капитал. (Внимание! Международният наказателен съд и Международният съд не са една и съща юрисдикция!)
- Международният съд – орган на ООН за разрешаване на спорове между държави, е сезиран от Украйна, за да се установи, че Руската федерация е използвала фалшив предлог за нахлуване в Украйна, и да бъде осъдена да заплати на Украйна причинените щети; съдът вече е разпоредил Русия незабавно да спре военните действия, съобщава Ройтерс;
- представителката за медиите в ОССЕ Тереза Рибейро осъди категорично пълномащабната военна атака на Русия в съобщение 1/2022;
- Съдът за правата на човека изпрати официално искане до Русия да се въздържа от атаки срещу мирното население и граждански обекти в Украйна. Това искане беше последвано от формални актове от страна на Русия и на Съвета – информация от сайта на Съвета на Европа:
На 25 февруари, след размяна на мнения с Парламентарната асамблея, Комитетът на министрите реши да започне процедурата, предвидена в член 8 от Устава, и се съгласи да спре правата на Руската федерация на представителство в Съвета на Европа в съответствие с със съответната Резолюция относно правните и финансови последици от спирането. На 10 март Комитетът на министрите реши да се консултира с Парламентарната асамблея относно потенциалното по-нататъшно използване на член 8 от Устава. На 15 март Парламентарната асамблея прие единодушно становище, според което Руската федерация не може повече да бъде държава-членка на Организацията. На извънредно заседание на 16 март Комитетът на министрите реши, в контекста на процедурата, започната по член 8 от Устава на Съвета на Европа, че Руската федерация престава да бъде член на Съвета на Европа от днес, след 26 години членство.
Часове преди финалното решение на Комитета на министрите правителството на Руската федерация е информирало генералния секретар за оттеглянето си от Съвета на Европа и за намерението си да денонсира Европейската конвенция за правата на човека. РФ е член на СЕ от 1996 г. Тогавашният президент Борис Елцин издава указ № 724, налагащ мораториум върху смъртното наказание. Кремъл коментира, че спирането на руското участие в работата на Съвета на Европа предполага, че Русия ще се оттегли и от всички механизми и институции на организацията, включително от Европейския съд по правата на човека. Но гражданите щели да бъдат защитени от руското законодателство.
Независимо от напускането/изключването на РФ, наложените преди това мерки и приетите решения на ЕСПЧ имат обвързващ ефект, казват руски юристи в събитие, организирано от Новая газета.