Monthly Archives: April 2022

Как се пише: научноприложен или научно-приложен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Това прилагателно име се пише слято – научноприложен, също и научноприложна, научноприложно, научноприложни, тъй като е образувано от съчетание на прилагателно и съществително име – приложна наука. „Животновъдство БГ“ е научноприложно издание, списвано от изтъкнати учени и специалисти в областта. Повечето от филолозите, с които Х. Хауге е работил у нас или в чужбина, познават проблематиката […]

От кой род е съществителното име дан?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Съществителното име дан е от женски род. Трябва да дадеш своята дан в битката за защита на страната ни. Във встъплението си проф. Дура отдаде дължимата дан на светите братя Кирил и Методий, както и на техния далечен приемник свети Софроний Врачански.

България със сто процедури за установяване на нарушения на правото на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Капитал:

Според сайта на Европейската комисия за статистиката на текущите производства срещу отделните държави, към края на март България е на шесто място с точно сто процедури за установяване на нарушения на правото на ЕС.

Испания води негативната класация със 109 процедури, следвана от Гърция със 107, Италия (104), Белгия (103) и Полша (102). След България са Чехия с 94 процедури и Румъния – с 93. Отличникът в тази класация е Дания, срещу която има само 35 висящи производства за нарушения (Обединеното кралство с 22 висящи производства не се брои).

По-конкретно от тях:

  • 46 са за нетранспониране в срок на директиви на ЕС;
  • 28 са за неправилно транспониране на директиви на ЕС;
  • 24 са за неправилно прилагане на правото на ЕС.

По отношение на фазата, в която се намират:

  • 7 от процедурите са в съдебна фаза,
  • 24 са на етап мотивирано становище (последният преди процедурата да премине в съдебна фаза) и
  • 67 са в началния етап на отправено официално уведомително писмо.

И още от същата публикация:

От 2004 г. насам броят на процедурите рязко намаля, констатират в своя публикация в “Политико” от януари т.г. двама професори по политически и правни науки – Даниел Келман и Томазо Павоне. Анализирайки данните от последните 50 години, те са установили, че между 2004 и 2018 г. броят на делата за нарушения, образувани от Комисията, е намалял с 67%, а броят на сезиранията на Съда на ЕС е намалял с 87%. Днес Комисията препраща към СЕС само по две или три дела на държава-членка годишно – най-ниският процент от 70-те години, констатират авторите.

Според тях, този спад съвсем не се дължи на подобрените политики на държавите за спазване на задълженията им като членки, а по-скоро на политическа стратегия, целяща засилване на интеграцията и туширане на евроскептицизма. Процесът става все по-политически, вместо да бъде оставен на професионалните служители на Комисията и юристите в нейната правна служба.

Резултатът, според двамата автори, е всеобхватен смразяващ ефект върху правоприлагането. От една страна, служителите на Комисията се обезкуражават да работят за образуване на производства за нарушения, които в голямата си част са отхвърлени след непрозрачен политически диалог. От друга страна, това се случва в един особено лош момент, непосредствено преди правителствата на Унгария и Полша да започнат да се автократизират и да оспорват самите основи на правния ред на ЕС, т.е. точно когато силовото налагане на правните инструменти на ЕС е наложително.

Авторите стигат до извод за необходимостта от реформи, които да изолират правоприлагащата функция на Комисията и решенията за започване на наказателни процедури от нейното политическо ръководство и нейната роля за създаване на политики.

Повече от сайта на ЕК

Данните на Call.Sofia в разбираем и удобен вид

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Община София има портал за сигнали и жалби, в който всеки жител или гост на града може да съобщи за проблем – call.sofia.bg. Използвам го активно още преди да се преместя от Франкфурт в София и като замисъл го намирам за добра идея. Самият сайт не е особено добър от гледна точка на използваемост, но по-важното е, че практически всички сигнали се разпределят на районните кметове, които често нямат ресурс или дори право да ги решат.

Подбуден от типично българския ни цинизъм, исках да видя, дали сигнали от сайта изчезват. Повод за това беше наблюдението, че на началната страница се виждат само последните 5000. Затова както с документите на Направление архитектура и градоустройство, написах скрипт, който през час да тегли най-новите сигнали. Тъй като исках да видя къде е имало исторически най-много проблеми, изтеглих всичко назад във времето заедно с обновленията и геометриите. Почти всички сигнали имат посочено местоположение като точка, но някои хора си правят труда да отбелязват пътища и цял регион.

Така се оказа, че имам всичките им данни и мога най-малкото да вадя статистика. Като например брой сигнали със статус приключен – 13%. Повечето сигнали – 77% – получават едно или повече уведомления без да са отбелязани като приключени. Историята на статусите пък ми позволи да видя за колко време отнема от подаването до последното обновление по сигнал. 11% отнемат повече от месец. Също така през работните дни се подават два пъти повече сигнали отколкото през почивните, а в петък – с 10% по-малко от предходните четири дни. Най-много сигнали има за пътна инфраструктура – 28%. На второ място с над два пъти по-малко сигнали е паркирането с 12%. Едва тогава следва замърсяването с 10%, сметоизвозването и осветлението с по 9%.

За да осмисля обаче данните географски и да мога да ги прехвърлям в реално време, имах нужда от инструмент. Затова малко по-малко създадох интерактивна карта, която да показва като колони броя на случаите. Колоните са с основа 50 на 50 метра, а всеки случай добавя около 2 метра над височината им. Има филтри, с които да се избират конкретни данни по години или друг период, категории и прочие. Натискайки на дадена колона ще видите списък с всички сигнали на това място с линове към оригиналния сигнал. Списъкът със сигналите на даденото място, както и панелът с филтрите може да се скриват. Вдясно под бутоните за увеличение на картата има бутон за показване отново на филтрите. Бутонът под него е за промяна на прозрачността на триизмерната визуализация върху картата. Полезно е, ако искате да се ориентирате по-добре за улиците под въпросните колони.

След обратна връзка от Linkedin и кмета на Слатина Георги Илиев добавих няколко неща, включително филтър по райони, за да може да се сравни активността и случаите разпределени там. Може също да се превключва показване на абсолютен брой сигнали, както и спрямо населението на региона. Границите и оценката за населението на последните взех от отворените данни на практически закритата вече Софияплан.

Преди обаче да погледнем самите данни, както винаги следва да поговорим за условностите им. Както при Фонда за лечение на деца поет в последствие от НЗОК, тук също показват единствено това, което се поддържа като масив от данни от СО. Има сигнали с автоматично добавен маркер на мястото на Софийска община. Тях съм ги скрил от картата, например. Има и такива добавени с други общини и области. Има сигнали със сбъркана година в датите, както и понякога с десетки пъти изпратен един и същ сигнал за едно и също нещо. Има също много тестови сигнали използвани видимо за проверка на нови категории и функции.

Активността по сигналите идват най-вече от районните кметства, почти винаги под формата на сканирани и прикачени писма. Рядко се случва да добавят изрични коментари – най-вече при отхвърляне на сигнал. Тук е важно да се разбере, че получен отговор или дори „приключен“ сигнал не означава, че даденият проблем е решен. Това може да се декларира дори в приложените документи, но дори тогава няма някаква форма на проверка или потвърждение. Системата не позволява последващи коментари или обновления или дори съгласие с изпратения статус или информация. Връзката е еднопосочна.

По подадените сигнали може да съдим най-вече за активността по теми, райони и конкретни места. Именно тук визуалното представяне на информацията помага най-много. Докато самата карта на call.sofia да показва някаква форма на групиране по клъстъри, то не позволява откриване на „горещи точки“. Всъщност, използват точно същото групиране в картите си преди единадесет години. Основният проблем обаче е, че показват само активните сигнали, т.е. тези, на които не е отговорено, а се очаква разглеждане. Освен, ако един по един не разглеждаме десетките хиляди преди това познавайки поредните им уникални номера, няма да знаем къде е имало голям интерес към даден проблем. Именно това направих.

Единственото, което може да ни покажат тези данни обаче е точно това – активност, интерес и някаква форма на доверие, че нещо може да се случи по дадената тема, та дори това да е само публичност. Повечето сигнали не означават непременно повече проблем, а наболял такъв, активна група граждани на това място или голям трафик от хора. В централната част на града минават най-много хора и очаквано има повече активност.

Това, което не се забелязва е значимо увеличение на активността през годините. След очаквано ниската активност през 2020-та, има едва леко покачване през 2021-ва, също както предходните две. Излизат между 54 и 60 хиляди сигнала на година, което изглежда много докато не сметнем, че става въпрос за 164 сигнала дневно в град с два милиона жители и ужасна инфраструктура.

Видимо липсва, е двустранна комуникация, прозрачност какво се случва и какво се планира, както и оценка на свършеното от подалите сигнала и живеещите в региона. Това неизменно се обвързва с липсата на самостоятелност при голяма част от решенията и бюджетите на районните кметства, както и абсурдното управление на градското планиране във всичките му аспекти.

Независимо, подаването на сигнали има голямо значение, защото постигат публичност на конкретни проблеми. Отваряйки данните на този портал постигаме и донякъде прозрачност на историята на тези проблеми и натрупването им. Картата, която направих, е пример как следва гражданите да използват отворените данни на администрацията, а защо не и частни организации. За разлика от първата ми визуализация за българчетата родени в чужбина или тази на активните българи зад граница, тази за сигналите в София може да се използва за реално изследване на данните.

Разбира се, както с НАГ и доста други ведомства, обсъжданите данни въобще не са изначално отворени, така че се наложи да ги отворим през публичните им API-та. Това не прави инструмента call.sofia по-малко полезен, а просто морално остарял и създаден по-скоро за комфорт на кмета на София, отколкото на жителите на града.

Интерактивната карта ще намерите тук. Използвал съм d3.js и dc/crossfilter, както при повечето ми графики. Този път вместо leaflet използвах директно api-a на mapbox за триизмерна визуализация и векторните им tile-ове предвид количеството информация, което се показва и обработва в реално време. Oтворените данни са готови за сваляне тук в CSV и GeoJSON формат. Последните съдържат пълен списък със сигнали, статусите и геометрията към тях, както и справките, които използвам за картата. Първите се обновяват на всеки час докато справките за картата – всеки петък вечер.

The post Данните на Call.Sofia в разбираем и удобен вид first appeared on Блогът на Юруков.

Делото Рашидов срещу Минеков: според съда Рашидов засегнат и обиден

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 31 март 2022 е станало известно решението на Софийски градски съд, съдия Елена Маврова, по гражданско дело № 5783 по описа за 2019 г. по описа на СГС, заведено от Вежди Рашидов срещу В. Минеков, за сумата от 50 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикации и изказвания на ответника, направени в периода 31.07.2014 г. – 18.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 31.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 35 000 евро, равняващи се на 68 454,05 лв., частичен иск от обща претенция 150 000 евро, (равняващи се на 293 374,50 лв.) – обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на прекратен договор за изработка от 30.05.2016 г., сключен между ищеца и френската компания „Chantier naval du cap dail”, ведно със законната лихва върху тази сума от 16.08.2016 г.

Ищецът Рашидов поддържа, че    16 изказвания на ответника по негов адрес, описани подробно, са изнесени публично и  съдържат обидни  изявления и клеветнически твърдения  – засегнат е личния и професионалния му авторитет, чест, достойнство и добро име, създавайки се невярна негативна представа за личността му пред неограничената аудитория. Според Рашидов с изречените думи и изрази, напълно незаконосъобразно, Минеков го представя като човек, разчитащ на корупция на най-високо ниво, за да се реализира както в социалната, така и в професионалната сфера, както и като лице, което в качеството си на министър на културата е придобил имущество по незаконен начин, човек превърнал се в „милионер“ без сериозни постижения в сферата на изкуството и културата, за некултурен и простоват човек, който не заслужава славата си.

Поддържа, че е претърпял и имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи, тъй като ищецът не е могъл да изпълни сключения с френската компания „Chantier naval du cap dail” договор за изработка от 30.05.2016 г. с предмет направата на скулптура срещу възнаграждение в размер на 150 000 евро. Твърди, че причина за неизпълнението на договора е потиснато му състояние на духа и невъзможността да твори, причинени от посоченото множество от изнесени по негов адрес обиди и клевети от Минеков в българското медийното пространство.

Минеков не оспорва описаните в исковата молба изказвания. Смята, че същите се отнасят до действителни факти и не са неверни или изнесен за пръв път в публичното пространство. Твърди, че изразеното е част от общата реакция на очевидни недостатъци в управлението на държавата и са предшествани, съпроводени или последвани от множество изявления на други физически и юридически лица, а съществена част от изявленията са били предмет и на производство по н.ч.х.д. № 17037/2016 г., по описа на СРС, с тъжител ищеца и подсъдим ответника за престъпления обида и клевета, завършил с прекратяване поради оттегляне на тъжбата.

Съдът:

Свободата на словото в различните й форми е един от основополагащите принципи на демократичното общество, прогласен и защитен от Конституцията на Република България. Тя обаче не е абсолютна, а ограничена до пределите предписани в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията. Според първата норма правото на изразяване на мнение и разпространение чрез слово или друг начин не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността, а с втората норма е въведена забрана за злоупотреба с права, както и упражняването им, ако се накърняват правата и законните интереси на други. От съдържанието на визираните норми е изводимо, че конституционно гарантираното право на всеки гражданин да изразява мнение чрез слово – писмено или устно търпи ограничение по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси. Не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Ето защо, ако правото на мнение не се използва, за да се увреди доброто име на другиго, изразяването и разпространяването му не е противоправно и в този смисъл всякакви твърдения и мнения за дадена личност могат да се разпространяват свободно, ако не засягат честта и достойнството й. Константно в практиката на ВКС се приема, че негативните оценки по адрес на определено лице, не пораждат отговорност, освен ако не представляват обида, като оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност, тъй като те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения и са противоправни ако са клеветнически (в този смисъл и Решение № 204 от 12.06.2015 г., по гр.д.№ 7046/2014г., IV Г.О. на ВКС).

От събраните по делото доказателства, се установява, че в цитираните публикации и изказвания, посочени в обстоятелствената част на исковата молба, са използвани думи и изрази, които могат да се интерпретират в няколко сходни насоки:

  1. Целящи да уязвят ищеца като творец –

Посочените оценки засягат личната чест и достойнство на ищеца, тъй като същият е е скулптор с богата биография имножество творби, което се установява и от представените по делото писмени доказателства. Оценъчните съждения не се проверяват за тяхната вярност, тъй като не възпроизвеждат обстоятелства от обективната действителност. Целят преднамерено да обидят автора и да засегнат достойнството му, поради което поведението е противоправно. (В този смисъл решение № 213 от 26.01.2021 г., по гр. д. № 970 от 2020г. на ВКС, ГК, IV Г. О., решение № 204 от 12.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7046/2014 г., IV Г. О.).

  1. В насока, създаваща внушения свързани с личността на ищеца, които са обидни и унизителни за него, като са използвани следните изрази: „самоизмислена персона“, която „скалъпва клевети, сковава лъжи и фантазии“, „нашенски тарикат“, „обект с кулинарен примитив“, „ароматът на телесното и душевно нечистоплътие …“, „това нещо …“, „ А.карикатура“, „простотия и нулева грамотност“, „некомпетентен, „главен мултак и милиционер“, „кроманьон“, „мулташката простотия няма нищо общо с моята култура“ и др. Използването на израза „главен мултак“ само по себи си не може да се определи като обидно твърдение, но в контекста, в който многократно е използван, създава асоциация за участие в дейност, която не е почтена или морална, както и за неправомерно натрупване на средства и липса на възпитание и култура. По същество обидата се изразява в изказвания, които са годни да накърнят честта и достойнството на пострадалия и според моралните норми, възприети от обществото, са неприлични, цинични, вулгарни, демонстриращи лично унизително отношение към определено лице. Визираните по-горе цитати от публикации, безспорно са позорящи доброто име и личното достойнство вежду Р., тъй като се внушава на читателите, и то многократно, че ищецът няма морални и личностни качества, че е един невъзпитан човек и престъпна личност.
  2. Твърдения, свързани със съмнителен характер на доходите на ищеца и извършване на престъпления от него.  От представените по делото писмени доказателства, включително и свидетелство за съдимост, удостоверение от СГП и от НСС, не се установи да има обвинения или неприключени наказателни производства спрямо ищеца, както и да е осъждан, включително и за предстъпление, извършено от него, в качеството му на министър на културата. Субективното интерпретиране на фактите за лица, заемащи публична длъжност, което ги злепоставя и накърнява доброто име, чест и достойнство, без конкретни доказателства за твърденията е противоправно и нарушава изискванията за добросъвестност при информиране на обществото. Разпространението на невярна и клеветническа информация е основание за ангажиране на гражданската отговорност на ответника, в качеството на автор и се основават на общия принцип да не се вреди другиму. (решение № 260 от 24.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5190/2016 г., IV Г. О).

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с процесните клеветнически твърдения и обиди, ищецът е претърпял негативи и неудобства. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

Съобразявайки принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД, сериозното засягане на засягане на личността и чувството на достойнство на ищеца, съдът намира, че предявеният иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, се явява основателен до размера на 19 200 лв. (по 1 200 лв. за всека една от статиите, публикациите и изявленията), като за разликата над този размер, до претендираните 50 000 лв. (доколкото не е посочен различен размер на обезщетението за всяко деяние, то следва да се приеме че е поравно), искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от 19.02.2018г. – датата на публикация на последната статия, до окончателното плащане.

Обезщетение за имуществени вреди не е присъдено.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия Маврова не е чувала за ЕСПЧ, не е чувала за високия праг на критика на публични фигури и вижда проблем дори в главен мултак, което  е ноторен факт, при това, както помним,  Почетната титла „Главен мултак” е пожизнена.

Да видим какво ще постанови апелативният съд.

  Решението 

Архивно:

“Извадки от моралния кодекс на строителя на капитализъма. Член 381: почетна титла „Главен мултак“.

Алинея 1 и единствена: титлата се присъжда за особени заслуги към корпорация „Мултигруп“.

Член 382: почетната титла „Главен мултак“ е пожизнена. Дава се на:

Алинея 1: лица, български и чуждестранни граждани, навършили 45 години.

Алинея 2: физически, психически и сексуално годни над средното ниво.

Алинея 3: лица с положително отношение към български алкохолни напитки, произведени от корпорацията. Алинея: добри хора.

Член 383: почетната титла „Главен мултак“ дава право на носителя: алинея 1 и единствена: да носи титлата пожизнено.

Корпорация „Мултигруп“, диплом № 357: „Мултигруп“ АД, „България Холдинг“ удостоверява, че лицето Вежди Рашидов (отнася се и за всички части на тялото) е постигнало всички изисквания за придобиването на титлата „Главен мултак на Република България“ и го удостоява с нея. Президент на корпорацията: Илия Павлов”

Какво прави държавата срещу дезинформацията?

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Днес участвах в представяне на инициативата “Българска коалиция срещу дезинформацията”, подкрепено от Европейската комисия. Нека да го използвам като повод, за да разкажа какво се случва по тази много важна и много деликатна тема.

Ще започна със следното уточнение – няма държавен орган, който да е натоварен официално с политиката за защита от хибридни заплахи, в т.ч. насочената дезинформация, която се лее през социалните мрежи. Министерство на електронното управление, с проекта си на устройствен правилник, припознава темата по линия на политиките за информационното обществено и на киберсигурността, но функциите са изцяло аналитични.

Нека да разделим темата на две – кампании за всяване на паника (каквито виждаме в последния месец) и фонова дезинформация.

Кампаниите за паника са кратковременни събития, които рязко набират скорост и създават ефекти в реалния свят. На тях може да се противодейства комуникационно, в правилния момент, с т.нар. „стратегически комуникации“.

Фоновата дезинформация е това, което залива потребителите на социални мрежи с добре оформени пропагандни наративи за упадъчния запад, за великия Путин, за украинските агресори и др. А допреди месец – за лошите ваксини и несъществуващия COVID.

„Какво прави държавата“ е въпрос, който получавам многократно. И знам, че „нямаме правомощия“ не е отговор. Затова искам да дам отговор по същество.

Първо, организирахме директна връзка с Мета (Фейсбук), които са най-голямата социална мрежа в България, за да посочим какви проблеми виждаме и какви решения те могат да предложат. Имаме регулярна кореспонденция с тях относно блокираните профили на интелектуалци, осъждащи руската агресия, относно активизиране на тролски фабрики, както и относно общия подход на Фейсбук за идентифициране на дезинформация. Малко повече детайли – по-надолу.

Второ, по моя инициатива ще бъде създадено аналитично звено, което да следи за дезинформационни наративи и кампании и да информира своевременно заинтересованите страни (органи на власт, частни организации, медии).

Трето, след като разгледахме добрите практики в други страни (напр. Швеция, Естония, Словакия, Испания), и проведохме срещи с няколко институции, подготвяме институционална структура за обмен на информация и опит между министерствата.

Четвърто, подготвихме и изпратихме конкретни предложения в рамките на обсъждането в Европейския съвет на Акта за цифровите услуги, който регулира поведението на големите онлайн платформи, вкл. Фейсбук.

Пето, с Института за публична администрация, който се грижи за обученията на държавните служители, започваме да промотираме техния курс за медийна грамотност към държавните служители.

При всички тези стъпки се водим от един основен принцип – не трябва нито правителството, нито някоя голяма компания, да решава кое е истина и кое не е и да блокира съдържание. Не трябва да създаваме механизми за такова поведение, защото то много лесно може да бъде използвано в грешна посока.

В това се състои сложността на задачата – Кремъл използва нашите европейски ценности за свобода на словото, за да вклини своята пропаганда, правейки много трудно разграничаването на истина от полуистина, и обикновена полуистина от насочена дезинформационна кампания.

Насочил съм всички обсъждания на законодателни възможности и на други мерки в посока не на това „какво“ се разпространява, а „как“ се разпространява.

Това, което знаем за механизма на разпространение от редица анализи в експертната общност е следното: Кремъл, чрез пряко или непряко финансиране, създава дезинформационно съдържание, поддържа „фабрики“ от тролове и разпространява това съдържание координирано в социалните мрежи. Тези „тролове“ са най-често работещи от вкъщи хора, които създават и поддържат фалшиви профили, с които по команда споделят „новините“ в групи и страници, както и писане на коментари под новинарски статии.

Това, от своя страна, води до алгоритмично усилване на тези публикации (защото явно много хора се интересуват), като Фейсбук (и други социални мрежи) го показват на повече и повече хора.

Същите тези тролове докладват популярни личности, които в случая пишат в подкрепа на Украйна, и неефективната система на модерация на Фейсбук, води до блокиране не на фалшивите новини, оправдаващи войната, а на легитимни гласове.

Знаейки този механизъм, попитахме Фейсбук какво правят по тази тема. Краткият отговор е „нищо“. Те няма да се съгласят, разбира се, защото активност от тяхна страна има, но ефективност – не.

Това, което най-добре илюстрира неадекватността на Фейсбук е отговорът на един от 13-те въпроса, които им зададохме относно механизмите им за справяне с насочената дезинформация. Отговорът включване на техния месечен отчет за откриване на координирано неавтентично поведение (а именно – това, което описах по-горе). Та Фейсбук за целия месец януари, в целия свят, са открили ТРИ фалшиви профила, които участват в координирано споделяне на дезинформация.

Вероятно след като публикувам това възможностите за колаборация с Фейсбук ще намалеят, но към момента не виждам някаква полза от комуникацията ни. Получаваме бланкетни отговори или липса на такива, докато междувременно информационната война е в ход.

Именно затова обмислихме регулирането на това как Фейсбук и други големи онлайн платформи трябва да контролират тези процеси. Но не да преценяват кое е вярно и кое не, а да НЕ промотират алгоритмично това съдържание, което е споделяно чрез съмнителни мрежи, от съмнителни източници.

Местна регулация не би свършила работа, обаче – твърде големи са, за да се съобразяват с много строг български закон. А ние нямаме достатъчно капацитет да контролираме неговото спазване, съответно ще ни „замазват очите“.

Затова подходът ни е към прокарване на изменения в Акта за цифрови услуги, който е в процес на обсъждане. Направените предложения са в две посоки:

Първо, повече прозрачност. Големите онлайн платформи да трябва в реално време, с разбивки по държави, да докладват какви профили свалят, какво съдържание модерират, кое съдържание промотират най-активно. Също така да трябва да показват колко е усилено дадено съдържание от алгоритмите и по-важното – защо.

Второ, ограничения за алгоритмичното усилване на съдържание, разпространено по неавтентичен начин. Когато група потребители координирано разпространяват идентични текстове и коментари, това има висок риск за неавтентичност, особено ако профилните им снимки са от публични банки на снимки и ако използват едни и същи IP адреси или всички ползват един и същи VPN-и или споделят сайтове, хостнати в едни и същи мрежи.

Също така, когато едно съдържание е „новина“, но източникът не е в национален регистър на медиите (ако такъв има), тогава то да не получава голямо алгоритмично усилване. Защо? Защото медиите трябва да посочват своите действителни собственици и редакторски екип. Анонимни сайтове, които пишат за великата руска армия, не са медии. А намаляването на алгоритмичното усилване не е цензура. Има медии в България, които споделят кремълските опорни точки, но са реални медии, с ясна собственост – те не попадат в обхвата на това предложение, доколкото споделяното съдържание не представлява престъпление.

Тук влизаме в сериозната тема на принципа на Закона за електронната търговия (и съответната директива), според който онлайн платформите нямат задължение за масово следене на съдържанието. За да запазим този принцип не искаме те да носят отговорност за едно или друго съдържание, а на база на метаданните, които вече обработват за това съдържание, да „преоразмерят“ алгоритмите си. Звучи много техническо, но след като проблемът е технически (поведение на алгоритми за препоръчване на съдържание), то принципното му решение следва да има технически измерения.

Извън тази регулация, държавните органи следва да имат яснота какво се случва, за да могат да реагират. Капацитетът за обмен на информация и комуникационна реакция е ключов аспект. Друг ключов аспект са и проверителските организации, които могат по-обективно от правителството да проверяват факти.

Насочената дезинформация към нищо неподозиращите потребители е системен риск за нашето общество и трябват адекватни мерки за противодействие. Тези мерки, обаче, трябва да са претеглени и през рисковете, които носят за свободата на изразяване. Задачата е по-трудна от това да бъдат блокирани няколко профила или няколко сайта за фалшиви новини.

Важно е темата да бъде в политическия дневен ред, за да има осъзнаване и обсъждане, а Министерството на електронното управление ще бъде в центъра на този дневен ред.

Материалът Какво прави държавата срещу дезинформацията? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Агресията на Кремъл в руската Уикипедия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Роскомнадзор ще състави протокол за административно нарушение срещу интернет портала “Уикипедия” за   неточна информация, съобщават от пресслужбата на ведомството в своя Telegram канал. Срещу портала ще бъде съставен протокол по чл.13.41 от Кодекса за административните нарушения за „неотстраняване на недостоверни обществено значими материали, както и друга забранена информация“.

„Роскомнадзор изпрати известие до администрацията на интернет ресурса за незабавно премахване на неточна информация по темата  специална военна операция в Украйна, насочена към дезинформиране на руски потребители“, се подчертава в съобщението. Wikipedia може да получи глоба до 4 милиона рубли. На 2 март Роскомнадзор изпрати съобщение до портала с искане за премахване на статия с невярна информация за специална военна операция в Украйна.

„По-специално, в материала специална военна операция се нарича „руска инвазия в Украйна”, „руска агресия срещу Украйна”, „руско-украинска война”, „война”. Материалът съдържа информация за многобройни жертви сред военнослужещите на Руската федерация, както и цивилното население на Украйна, включително деца, което не съответства на официалните данни, публикувани от Министерството на отбраната “, се казва в уведомлението.

На 24 февруари Русия обяви началото на специална военна операция в Донбас. Целта на операцията президентът Владимир Путин нарече “защитата на хората, които в продължение на осем години са били подложени на тормоз, геноцид от киевския режим”. В същото време той отбеляза, че Русия няма планове да окупира Украйна, но Москва ще се стреми към демилитаризация и денацификация на тази страна. САЩ, Канада, ЕС, Великобритания, Япония и други страни обявиха налагането на санкции срещу Русия.

Ето какво са написали хората –