Продължаваме с обиколката из Украйна с мотора на Антон. В първата част стигнахме до Молдова, после влязохме в Украйна и през Болград стигнахме до Одеса. Днес започваме разглеждането на Одеса, като първо ще посетим Катакомбите под града.

Приятно четене:

Украйна на мотор

част трета

Катакомбите на Одеса

 

 

Събудих се преди другите и реших да мръдна малко да поразгледам къде сме. Този ден беше предвиден за

обиколка в Одеса

като нощуваме два пъти в Дом Павловъй. Димата беше водил и други БГ мотористи да спят тук, както и Шидера при предишното му идване, та беше изпитана работа. Самият комплекс – много приятен, нелуксозен, но вътре със зеленинка, фонтанчета, нещо като импровизиран зоопарк и на самия бряг на морето:

 

 

 

Това са балконите на нашата стая:

 

 

Това е от вътрешната страна качваш се по стълбичките и си влизаш в стаята малко тип общежитие:

 

Вътрешността:

 

 

Моторите:

 

Каменни стъпки:

 

Установих, че правят пирожки на място и закусихме много вкусно. Понагласихме се по дънки и обувки, без якета по къси фланелки и решихме, че

ще ходим да търсим ключаря

Димата беше пуснал по скайпа адреса и го зададохме на GPS-а. Оказа се, че е на 7 км от нас. Решихме да ходим с два мотора аз возя Наско, Шидера кара сам тъкмо да може да поснима в движение. И потеглихме:

 

 

Преди да стигнем до ключаря спряхме на някаква бензиностанция квартална, на която имаше чейндж и сменихме малко евро в гривни.
Ключаряt се оказа в някакъв квартал с някакви високи блокове тип Люлин-сити, но с доста разбити вътрешно квартални улици. Стигнахме до адреса според GPS-а,

но ключар нямаше

Викам брех само високи блокове и някакъв супермаркет. Питах някакви хора за ключар – казаха: в супера. Влизам, в супера – има ключарско ателие, доста добре заредено изглеждаше и много варианти за автоключове имаше – викам, правилно ни е упътил Димата. Да, ма егати работното време от 12:00 до 19:00 ч. през седмицата и събота от 10:00 до 16:00 ч. – лудница направо, гледам часовника 11:20 ч.

Одеса, Одеска, Украйна

 

Викам си и без това имаме само ден за Одеса не може 40 мин да висим да го чакаме. Излязох при спътниците ми да се разберем какво правим. Шидера беше говорил за някакви Катакомби под Одеса които били много интересни, но са на 20 км от Одеса някъде. Решихме да ги посетим и да се върнем после при ключаря. Потеглихме на там, оказаха се от другата страна на околовръстното:

 

 

 

Това е околовръстното което минаваше покрай някакви езера червени на цвят доста интересно:

 

 

Карайки по GPS-а се забихме в ето това, което определено не бяха катакомбите:

 

Шидера пита някакви хора накъде са и се оказа, че е трябвало малко преди това да свием. Върнахме се малко на зад по околовръстното и хоп –

на Катакомбите

 

 

Напазарихме си малко сувенири и пътеводител и зачакахме екскурзовода:

 

Тук е входа:

 

Питахме за билети – казаха ни вътре – ОК. Оказахме се ние и едно семейство с дете – малка група, което беше добре. Дойде екскурзовода и ни помъкна на вътре:

 

Почна да разказва много интересни неща, като например как били на 3 етажа и 3000 км дълги със 1000 изхода в целия град. Разбира се ние за около 45 мин щяхме да видим една малка част но при желание може да се организира по голяма екскурзия и да се види повече от катакомбите. Вътре са живели хора по време на войната и си е като малък град с тесни тунели.

Това на пример е кухнята:

 

Това е спалнята:

 

Лозунг:

 

Училищна стая:

 

Най- младия ученик:

 

Болница:

 

 

Женска стая:

 

Стая за забавления:

 

Стая на командира:

 

 

Оръжейна:

 

Самоделни мини:

 

Коктейл молотов:

 

Стрелбище:

 

Пералня:

 

Гладачно:

 

Рисунки как са се задявали момчетата с момичетата, като ги заливат с вода:

 

Стълбата към изхода и музея:

 

Дворът на музея:

 

Ако имате интерес всички снимки от катакомбите можете да видите тук:

http://www.zetle.net/tony/pictures/Ukraine/Odessa_Katakomb_10_06_2013/index.html

 

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Други разкази свързани с – на картата:

 

Другата Украйна

Деца, деца, знаете ли каква дата е днес? Мдааа, жестока дата… Как да не я отблежим с нещо, което беше абсолютно невъзможно по времето, когато Девети беше национален празник

Започваме едно плаване по Карибско море – капитан ще ни бъде Диана  

 

Приятно четене:

С катамаран из Карибско море

част първа

Остров Мартиника, о.Санта Лучия* и о.Бекия

Има ли човек, който да не е мечтал дори и за малко, да посети диви райски острови и то с яхта? На мен също ми беше мечта, до като не получих едно обаждане от приятелка в началото на годината. Тя и нейни познати търсеха ентусиасти за едно 14 дневно

плаване из дивите Карибските острови

с катамаран (малка яхта, с два корпуса, движи се главно на платна). В началото много се зарадвах, но като започнах да обмислям предложението, започнаха да изплуват хиляди въпроси (затова е добре понякога човек да не мисли ). Дали няма да ме хване морска болест и да ми е лошо през цялото време? Ако се обърнем в открития океан, кой ще ни спаси? Има ли акули? Как ще издържа 14 дни на една лодка с 10 повечето напълно непознати, ами ако не се харесаме? Ами ако ме хване клаустрофобия, не можеш да излезеш да се разходиш по водата от вън. Ако закъсаме на необитаем остров без покритие на телефоните и нямаме вода и храна…

И още много такива въпроси ме тормозеха три седмици. В крайна сметка си спомних приказката „на края човек съжалява за нещата, които не е направил, а не за тези, които е направил“ и взех решение, да рискувам. В последствие това се оказа най-страхотното приключение в моя живот до сега и най-правилното решение, което съм вземала.

 

И така, купихме билетите и в края на месеца

потеглихме за остров Мартиника

Всеки летеше с различни полети по различно време, но по пътя групата постепенно се събрахме и запознахме. Кацнахме на Карибския остров в 9 вечерта, облечени със зимните якета и ботуши. А там беше 27 градуса.

Чакаше ни такси, което ни закара до марината, за да се настаним в катамарана. И оттам приключението ни започна. За тези като мен, които никога не се бяха качвали на лодка, това беше страшен шок. Но нека първо да опиша

катамарана

Първо се влиза в кухня с котлон, печка, мивка, маса, шкафове, заредени с всичко необходимо за една кухня. От там тръгваха 2 стълбища надолу към каютите. Общо разполагахме с 4 двойни каюти, 2 единични и 2 легла в коридорите. Също така имахме и 4 бани с тоалетни.

Но всичко беше супер малко, тясно и компактно. Единичните каюти буквално бяха само от легло, нямаше под и там можеш само да седиш. За там се минаваше през леглото на предната каюта. А формата е като саркофаг – по-тясна в единия край и високо по-малко от метър. Никой от групата не беше претенциозен, но и никой не искаше да влезе в „саркофага“. А и представете си на този човек да му се приходи до едното място през нощта – трябва да минава през главите на нищо неподозиращите спящи хора.

В крайна сметка успяхме да разпределим местата.

Последва драмата с багажите

и това къде да ги сложим. Всеки беше помъкнал поне по един сак, раница, пликче с провизии… Коридорите и малкото повърхности в лодката, предназначени за ходене, бяха задръстени с багажи, якета, ботуши. Всеки се опитваше да си намери нещо. На всичкото отгоре лодката не беше заредена с вода, нямахме ток, бяхме гладни, а всички заведения отдавна бяха затворили. Мореше ни и шокът от смяната на климата и температурите, трудно се дишаше. Изобщо картинката не беше розова. В крайна сметка залъгахме глада си с български солети и пастет, поуспокоихме се и легнахме да спим.

И тогава започна клатушкането

Въпреки че бяхме на марина, завързани за кей, лодката се люлееше през цялата нощ – ту силно, ту слабо. Редуваха се силни ветрове, бързи порои дъжд от по 2 минути и тишина. В лодката всичко се клатеше и скърцаше, вълните се удряха в корпуса и ни стряскаха. Който спал – спал.

В 7 сутринта започнахме да се надигаме. Нямахме търпение да видим какво има наоколо. Оказа се, че сме заобиколени от десетки лодки, катамарани и яхти. Слънцето напичаше, а през 5 минути от нищото се изливаше пороен дъжд, който продължаваше не повече от 2 минути и след малко всичко отново беше изсъхнало.

 

Ден 1:

След като всички станаха, се разпределихме на две групи – едните трябваше да заредят лодката с вода и ток, а другите да напазаруват провизии за следващите 14 дни. Накрая излязохме от супермаркета с пет колички, като едната беше пълна само с тоалетна хартия, а други две с бира, ром и вино. И отново последва драмата къде да съберем всичко. Все още не се бяхме оправили с нашите багажи, а сега трябваше да търсим място и на пет колички с какви ли не покупки.

В крайна сметка към 14ч. успяхме горе-долу да се приготвим и отидохме за един може би последен нормален цивилизован обяд в истинско ресторантче. Осъзнавахме, че малко по-късно този обяд щеше да нахрани рибите, но ние му се насладихме като за последно. И така, платихме сметката и се отправихме към лодката. Запалихме мотора и потеглихме. За тези като мен, които не знаят нищо за плаването – от пристанище се излиза и влиза само на мотор, а в открито море се плава основно само на платна.

И така

започна нашето плаване

От нашия капитан бяхме информирани за статистика за морската болест: 80% от хората я получават, 10% никога не ги хваща, а останалите 10% никога не ги пуска. Всеки тайно се надяваше да не е от последните 10%…

След час и половина плаване в открито море статистиката започна да влиза в действие. Разговорите постепенно замлъкнаха, хората спряха да се разхождат из лодката и настана пълна тишина. От този наш първи преход няма много снимки (по разбираеми причини). Все пак да спомена, че по пътя видяхме хиляди летящи риби, за които не бях и чувала, че съществуват, както и някакви черни перки, които решихме, че не може да са на делфини, а по-скоро на косатки, но така и не разбрахме.

Вечерта, вече по тъмно, успяхме да стигнем нашия първи остров -

St. Lucia (о.Санта Лучия)

На вън не се виждаше почти нищо, освен че сме оградени от високи хълмове, където светеха къщички и се чуваха ритми от типичната за Карибския басейн музика (микс от Кубинска, Ямайска и още нещо). Тогава за първи път видях и светещи медузи, които плаваха бавно покрай лодката и отминаваха. Тази вечер всички спахме като пребити.

 

Ден 2:

На сутринта живота вече ни се струваше много по-хубав. Грееше слънце, чуваха се странни (нови за нас) птици и наистина бяхме заобиколени от стръмни хълмове с гъста зелена растителност.

 

Веднага щом се показахме на палубата, ни надушиха така наречените welcome boys. Това са хора, които обикалят яхтите на малки лодки и предлагат от риба, плодове, бананов хляб, през сувенири, дрехи, пури до гориво, пране и всичко, което може да се сетите. Всеки продава собствената си стока, но винаги може да намери друг човек за съответните нужди. И всичко това, без да се налага да слизаш от лодката. Съответно пада и голямо пазарене. Нашият първи welcome boy пристигна на синьо кану, носеше шапка на дядо Коледа и продаваше банани.

 

 

Подари на всички момичета по един банан, а след това искаше да ни продаде още за по 1$ на плод. Естествено, ние не се съгласихме, имайки предвид, че там бананите са като ябълките в България – можеш да си набереш от палмата на улицата, плажа или в джунглата. Тогава той поиска да си платим и подарените банани… Ние му предложихме бира, а той каза „Децата ми пият мляко, а не бира“ и много се ядоса. В крайна сметка му дадохме 5$ и той си тръгна. Продължиха да идват всякакви други търговци, а на нас ни беше много интересно, като за първа среща с такъв тип хора.

Междувременно капитанът взе малката ни надуваема лодка с мотор (за по-кратко – динги) и слезе на сушата да направи митница – да се отчетем, че сме пресекли граница, да ни бият печатите в паспортите и това се правеше на всички острови, които се водеха като отделни държави. След това запалихме мотора, вдигнахме платната и потеглихме към следващата ни дестинация – известните „Двата питона“. Това са два високи и стръмни хълма, покрити със зеленина, страшно красиви.

Точно срещу тях се намират едни от най-скъпите хотели в света. Там телефоните са забранени, няма телевизори и е пълно спокойствие. Градчето точно под тях е пълната противоположност – типично населено място от третия свят.

Веднага ни посрещнаха welcome boys и се уговорихме да ни направят екскурзия до местния действащ вулкан. Взеха ни с лодка и най-накрая слязохме на суша!!! За първи път от толкова много време… Е, времето не беше чак толкова много, но за такива като мен ни се стори цяла вечност. Градчето се казва

Суфриер

Забравих да спомена, че по островите се говори на английски език, с изключение на Мартиника, което е френска територия и там се говори на френски.

На сушата ни поеха с едно бусче и тръгнахме към вулкана. Той обаче не ни впечатли особено. Видяхме един огромен кратер, който димеше, миришеше на сяра и беше пълно с бълбукащи локвички. И това е.

Екскурзоводката обаче беше много добре обучена – имаше си специална униформа, говореше перфектен английски и се разхождаше с чадърче (заради честите превалявалия, за които споменах вече).

Последва посещение на водопади с много топла вода, заради вулкана. Тези които си бяха предвидливо сложили бански, успяха да си направят много хубава баня.

 

След екскурзията успяхме да се разходим в градчето – всички сгради бяха супер цветни, шарени, пълно беше с интересни хора, по улиците спокойно се разхождат глутници кучета и кокошки, следвани от малки пиленца, секат се глави на риби, хвърчат вътрешности, отвсякъде се чува музика, пее се на улицата и се танцува… Изобщо лудница

 

Малко с нежелание си тръгнахме от Суфриер и се прибрахме на катамарана. Направихме си вечеря, хапнахме и в 22:30ч. потеглихме за най-сериозния ни преход, освен това и нощен.

Това беше едно от най-страшните преживявания в моя живот

Половината хора си легнаха по каютите, а другите останаха на палубата с капитаните. Аз лично си легнах в кухнята, в случай, че тръгнем да се обръщаме/потъваме, изходът да ми е близо. Извадихме и спасителни жилетки за всеки случай.

Излязохме в открито море и като излезе един вятър, едни вълни, лодката се подмяташе във всички посоки (понеже е катамаран, а не монокорпус), всичко вътре скърцаше, сякаш всеки момент ще се разглобим на хиляди парчета, блъскаха се чаши, чинии и тенджери, хвърчаха предмети.

Вълните ни подмятаха като детска играчка

и се разбиваха в прозореца на кухнята, където аз лежах, а водата заливаше хората от вън на палубата. Което обаче тях ги забавляваше. Първо вълната се изтряскваше над главата ми в прозореца, след това чувах „Аааа“ от намокрените хора от вън и накрая следваха бурни смехове.

Едно от момичетата, което беше останало в каютата долу, разказа, че там било още по-страшно. Всички вълни са се разбивали буквално на сантиметри от нея, и звукът е бил повече от зловещ. Тя самата се подхвърляла на 30 сантиметра от леглото и се е наложило да се държи за един рафт през цялото време. В крайна сметка стигнахме

остров St. Vincent (Сент Винсент)

който ни пазеше от вятъра и вълните и всичко се укроти. Бяха ни препоръчали да не спираме там, защото имало пирати. Затова само подминахме острова и продължихме към следващия – Bequia.

 

Ден 3:

По изгрев слънце пристанахме на котва. За първи път видях чисто небе, без нито един облак, а в 7ч. слънцето вече напичаше страшно. Всички най-накрая можеха да легнат да поспят спокойно.

Остров Bequia (Бекия)

се оказа доста малък, но с много красиви плажове. Заселен е главно от богати американци – пенсионери, които са си купили къщички тук и идват да изкарат зимата на топло.

След като всички станаха, решихме да сготвим пиле с картофи за обяд. И понеже сме 11 човека екипаж, се наложи да приготвим една тава с пиле и отделно една тава с картофи. Сложихме първата тава да се пече във фурната и част от екипажа слязохме на плажа с дингито, с уговорката, че когато яденето стане, някой ще дойде да ни вземе.

Bequia, Сейнт Винсент и Гренадини

Плажът беше страхотен, точно като тези по картичките – бял ситен пясък, нереално синьото море и палмичките.

Направихме кратка разходка и седнахме в бар „Mango’s“ на плажа, точно срещу катамарана, за да следим кога ще дойдат да ни вземат.

За наше учудване никой не дойде в следващите 4 часа и се наложи да хапнем в бара. Заведението беше пълно предимно с чужденци. Имаше и жива музика, много приятна обстановка. Изпихме няколко коктейлчета, хапнахме омар и пържени картофки и към 6ч. дингито дойде да ни прибере на лодката.

Оказа се, че пилето чак сега е успяло да се опече, а до картофите не се е стигнало и в крайна сметка ги направихме на котлона на яхния. Все пак успяхме да вечеряме с обяда. Това беше и първият ден, в който не ни валя дъжд.

 

*Т.к.различните източници ползват както Санта Лусия, така и Санта Лучия (така и Сен Луси) – то в текста можете да го срещнете и по (първите)двата начина. На мене лично Санта Лучия ми харесва повече – звучи много по-романтично – бел.Ст.

За протокола: Мартиника е отвъдморска територия на Фарнция, Санта Лусия е държава, а о.Бекия е част от държаватаСейнт Винсент и Гренадини

Очаквайте продължението

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Караибско (Карибско) море – на картата:

 Караибско (Карибско) море

Продължаваме пътешествието на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин ,  рагледахме Техеран,  а за последно минахме през Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз.

Днес на ред е нак-красивият ирански град – Исфахан.

Междувременно дойде една приятна новина – настоящият разказ, във вариант на руски, е спечелил втора награда в конкурс на руския сайт http://www.awaytravel.ru/. Честито на Валентин!

Сега: приятно четене: 

През Иран с Опел

част седма

Исфахан

Исфахан е третият по големина град в Иран с население 1,75 милиона души. Основан e през 3-ти век преди новата ера. Той е бил столица на Персийската империя по времето на династията на Сафавидите през периода 16-ти – 18-ти век. Исфахан е разположен в централната част на страната, на 1580 метра надморска височина. Тук са някои от най-значимите забележителности в Иран. Великолепните архитектурни обекти на ислямската култура са построени през периода 11-ти – 19-ти век. Много от сградите са покрити с глазирани сини керамични плочки с мюсюлмански орнаменти.  

Площадът на имамите

е „визитната картичка“ на Исфахан. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Плащадът на имамите[/caption] Иранците твърдят, че с размерите си 512 метра на 163 метра това е втория по големина площад в света (след Тянанмън в Пекин). Старото му наименование е „Накш-е Джахан“, което в буквален превод означава „Модел на Света“. Това име дава основание на френския поет Рение да нарече Исфахан „половината свят“.

Джамията на имамите

е една от най-забележителните сгради в Исфахан. Разположена е в южния край на едноименния площад. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Авторът пред Джамията на имамите[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Поглед към площада с Джамията на имамите (горе в дясно)[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Интериора в Джамията на имамите[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Интериора в Джамията на имамите[/caption]

Дворецът Али Капу

е разположен в западната част на площада. Интериорът в залите на двореца не можа с нищо да ме впечатли. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Дворецът Али Капу[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Дворецът Али Капу[/caption]  

Джамията Шейх Лотфоллах

се намира в източната част на Площада на имамите. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Джамията Шейх Лотфоллах[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Джамията Шейх Лотфоллах[/caption]   Наричат Исфахан „скъпоценният камък“ на Персия. Смята се, че той е един от най-красивите градове в ислямския свят. Релаксиращата му атмосфера се дължи не само на великолепната ислямска архитектура но и на многото градини и паркове. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Впечатляващ е дворцовият комплекс от 17-ти век

Чехел Сотун

(в буквален превод „Четирдесет колони“). Той включва голям парк, шадравани, дворцова сграда, музейна експозиция. Построен е от шах Аббас II и се използвал за официални приеми и забавления. Многобройните пана от керамични плочки отразяват радостта от живота и любовта, а така също и исторически събития. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Дворцовият комплекс Чехел Сотун[/caption]  

В двора на Чехел Сотун

двадесетина майстори на приложните занаяти изработваха и продаваха най-различни произведения. Удоволствие беше само да се наблюдава тяхната усърдна работа над изящните сувенирни изделия. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Майстори на приложните занаяти[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Майстори на приложните занаяти[/caption]  

В Музея на съвременното изкуство

бяха изложени предимно модернистични картини, от които нищо не можах да разбера. Запомних го и с това, че беше най-скъпият музей, който посетих в Иран. Входната такса от цели 2 лева, е 5 пъти повече от стандартните входни такси за тамошните музеи и забележителности. Единствено вътрешният двор на сградата създаваше приятна атмосфера [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Музея на съвременното изкуство[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Музея на съвременното изкуство[/caption]

В  Природо-научния музей

имаше доста интересни експонати [caption id="" align="aligncenter" width="553"] В Природо-научния музей[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="553"] В Природо-научния музей[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] В Природо-научния музей[/caption]   Музеят с произведения на декоративното изкуство  си заслужаваше посещението. Разглеждането на експонатите доставяше истинско естетическо удоволствие. [caption id="" align="aligncenter" width="567"] Различни експонати в Музея на декоративното изкуство[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="587"] Различни експонати в Музея на декоративното изкуство[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="602"] Различни експонати в Музея на декоративното изкуство[/caption]  

Многобройните паркове на Исфахан

са чудесно място за отдих. Жителите на града с удоволствие си почиват и обядват върху зелените площи. Други пък практикуват любимото си хоби. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] В парковете на Исфахан[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] В парковете на Исфахан[/caption] Има какво да се види и в останалата част от града. Заслужава си разходката по

централните булеварди

  [caption id="" align="aligncenter" width="614"] В централната част на Исфахан[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] В централната част на Исфахан[/caption] Разглеждайки архитектурните и исторически забележителности на Исфахан не бива да забравяме, че той е и

голям индустриален център

Тук СССР е построил металургичен комбинат за добив на стомана и завод за производство на самолети по лиценз на съветските „Ан“. Изградена е голяма нефтена рафинерия и завод за производство на ядрено гориво за АЕЦ. В града има експериментален ядрен реактор. Произвеждат се изделия от текстил и персийски килими. В района на базара е разположена

Петъчната джамия (Масджид-е Джаме)

Тя впечатляваща със своите размери и с интериора си. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Петъчната джамия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Петъчната джамия[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Петъчната джамия[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Петъчната джамия[/caption] Не може да се пропуснат историческите каменни мостове над река Заянде, която през август вече беше пресъхнала. Най-красив и величествен е

моста  Хаджу

  [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Мостът Хаджу над пресъхналата през август река Заянде[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="608"] Мостът Хаджу над пресъхналата през август река Заянде[/caption]  

Мостът Пол-е Си-о-Се

е най-натоварен и свързва историческата стара част с новите квартали на града. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Мостът Пол-е Си-о-Се е над пресъхналата през август река Заянде[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="584"] Мостът Пол-е Си-о-Се е над пресъхналата през август река Заянде[/caption]   Не пропуснах да „хвърля поглед“ и на новата част от града. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Новата част на Исфахан[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Новата част на Исфахан[/caption]   По мое мнение, Исфахан е най-красивият град в Иран и един от трите града, които ми харесаха най-много при тазгодишното ми пътешествие на Изток (другите два са Батуми в Грузия и Арменската столица Ереван).     Очаквайте продължението Август 2012 година Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България) Снимки: авторът E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg     Други разкази свързани с Иран – на картата: Кликайте на ЗАГЛАВИЕТО за подробности :)

Днес няма да има нов пътепис – всички имаме по-важна работа

Люси днес ще ни води до едно от страшилищата на Северна Америка – вулкана Сейнт Хелънс. Приятно четене:

Вулканът Сейнт Хелънс

Планината Сейнт Хелънс* има лоша репутация! Най-малкото! Вулканът в сърцето й е един от най-активните в света и последното му изригване през 1980-та година взе 57 жертви, разруши домове, пътища и промени планинската природа до точка, близка до необратимост. Вулканът се намира в северозападната част на Съединените щати, между градовете Сиатъл и Портланд. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Интересното е, че в региона има около 160 вулкана, но Сейнт Хелънс определено води класацията по печална слава. Традиционният американски позитивен начин на мислене вижда нещата по друг начин – въпреки трагедията, природата успява да се възстанови до голяма степен! Харесва ми този начин на мислене!   Първият ни опит да видим вулкана отблизо завършва на погрешната страна на планината – след земетресение с магнитуд 5,1 през май 1980 година северната страна на конусовидния връх на планината се свлича и образува кратер – това е страната, която искахме да видим. Другата страна планината изглежда невероятно и понеже пътят към нея криволичи, гледката изскача пред нас изведнъж и прави изживяването още по-вълнуващо! [caption id="" align="aligncenter" width="577"] от „погрешната“ страна[/caption]

 

Скоро GPS-ът триумфално обявява, че сме стигнали целта си – по средата на един черен път, и всички избухваме в смях. Също и най-накрая се сещаме, че сме от обратната страна на планината и кратер няма да видим. Затова пък изпращаме „делегат“ да ни донесе камъчета лава за спомен. Децата – нашето и детето на наши приятели, са във възторг – разглеждат камъчетата и нямат търпение да ги покажат на приятелите си. Аз пък се чудя дали да им убия ентусиазма и да им кажа, че всъщност и двамата отдавна имат „камъчета“ от лава вкъщи, само дето и не подозират, че са такива. Жокер: обикновено се намират в банята. [caption id="" align="aligncenter" width="577"] „погрешната“ страна[/caption]   Уморени от дългия път, и разочаровани, че така и не видяхме кратера, решаваме да помислим по темата за втори опит Но след два дни вече сме решени – грехота е да пропуснем този шанс! Този път се подготвяме по-внимателно и не се доверяваме на GPS-a.

 

Веднага виждаме разликата от тази страна на планината – няма я онази петниста, почти  „далматинска” красота – от северната страна планината е тъмносива, и в някакъв смисъл съвсем непривлекателна и студена. Все още ясно се вижда пътя на разрухата отпреди 30 години. Близко езеро е сменило формата, размера и надморската си височина след изригването на вулкана. [caption id="" align="aligncenter" width="577"] Езерото[/caption]

  Само определени маршрути са позволени за планинари, а някои дори имат определен позволен брой хора, особено след инцидент от 2010 година, в който човек умира, след като пада в кратера при преход по ръба.

 

Погледнат от посетителския център,

вулканът изглежда съвсем близо,

но всъщност е на няколко мили от нас. В подножието му с помощта на далекогледи (не съм убедена, че така се казват!)** могат да се видят елени, но дори с помощта на уредите, пак изглеждат като точки. Питам колко далече са, служителят на центъра за посетители казва, че са на около миля. Растителността е сравнително бедна – но тук-там се виждат лилави петна – едно цвете, което съм виждала в градината на баба ми преди много, много години. Оказва се, че то играе много важна роля в процеса на обновяване на природата в района. [caption id="" align="aligncenter" width="577"] Лилавата китка[/caption]

 

От голямото изригване от 1980 година насам, вулканът продължава да е неспокоен – пара и пепел изригват на няколко пъти, последно през 2008 година. Преживяването е изключително – стоя пред вулкана и не мога за миг да избягам от мисълта, че рано или късно, пак ще изригне – и никой не може да каже кога или с каква сила.   П.П. На този линк можете да видите изглед от вулкана, който се обновява на всеки 5 минути – пише, че понякога нощем може да се види огнената лава. Аз го пробвах днес, но има мъгла и нищо не се вижда. http://www.mountsthelens.com/volcanocam.html Поздрави, Люси Рикспуун *За да няма спорове по името – вулканът е кръстен на английския лорд Сейнт Хелънс от Джон Ванкувър и няма нищо общо със Света Елена (подобно на това, че църквата Света София и градът София нямат нищо общо със светицата София и дъщерите ѝ, а с Божията Премъдрост) – бел.Ст. **Далекогледи са си :) – бел.Ст.

Още снимки от вулкана Сейнт Хелънс

[singlepic id=22754 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=22755 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=22756 w=500 h=395 float=center]

 

[singlepic id=22761 w=500 h=395 float=center]

[singlepic id=22763 w=500 h=395 float=center]

Автор: Люси Рикспун  Снимки: авторът   Други разкази свързани с щата Вашингтон – на картата:  За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе :)

Продължаваме поредицата С мерак към Андалусия, която започнахме в Танжер и продължихме между Тарифа и Кордоба. Днес Цветан ще ни разкаже подробно за катедралата Мескита де Кордоба.  Приятно четене:

Катедралата Мескита де Кордоба

или копнежа на емигранта

част трета от пътеписа

С мерак към Андалузия

   

На горната марка е отпечатан лика на емира Абд ар-Рахман I, а по долу е неговото наследство Мескитата (Mezquita – джамия на испански) или днешната катедрала в Кордоба, Андалузия. Тя е паметник от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

 

Поредицата пътеписи „Изгубената Сирия” има своето естествено продължение в историята за изграждането на Мескитата и съдбата на един сирийски бежанец.

1. Началото или бягството

Арабският принц Абд ар-Рахман е само 20 годишен, когато в 750 година в резултат на въстанието на Абасидите почти цялата му фамилия Омаяди е изклана. Той побягва от Дамаск заедно с брат си Яхия, четиригодишния си син Сюлейман и няколко сестри и православният роб Бедр към долината на река Ефрат.

  Пътят му бил пълен с опастности, понеже Абасидите изпратили по петите му конница, която да го открие и убие. Абасидските агенти настигнали бегълците, които се криели в малко селце. На Абд ар-Рахман се наложило да изостави малкия си син и сестрите и да продължи заедно с брат си и роба. По късно тройката е отново настигната от конницата. Абд ар-Рахман и другарите му се хвърлили да преплуват Ефрат. Докато се опитвал да преплува опасната Ефрат, брат му изостава и заплувал обратно към конниците, вероятно от страх да не се удави. Преследвачите умолявали бегълците да се върнат като обещавали нищо лошо да не им направят. Абд ар-Рахман се провиквал от другия бряг жално: „О братко ела при мен, ела при мен!“ Но уви, брат му веднага бил заловен и убит. Те отрязали главата му за наградата и оставили тялото му да изгние. Изпаднал в шок Абд ар-Рахман побягнал надалеч от брега, докато силите му се изчерпали. Двамата с Бедр-ос (май е от арменски произход?) останали сами в пустинята пред прага на неизвестното. Continue reading →

Продължаваме пътешествието на Валентин през Иран. Започнахме с едно Въведение в две части, а същинското пътешествие започнахме с прекосяване границата на Иран, за да минем от Джолфа до Ардебил. После продължихме с от Астара до Казвин , а за последно рагледахме Техеран

Днес на ред са Кашан, Градините Фин, Абяне и ядрения завод в Натанз *

Приятно четене: 

През Иран с Опел

част шеста

Кашан, Градините Фин, Абяне и Натанз

    След Техеран продължих на юг, където в централната част на страната в  района очертан от градовете Кашан, Исфахан, Язд и Шираз са съсредоточени едни  от основните исторически забележителности на Иран. [caption id="" align="aligncenter" width="596"] Върху картата на Иран с черен цвят е очертан маршрута (7 040 километра), по който обиколих основните забележителности в страната.[/caption]   Цялото ми пътуване на Изток с опознаване на Северна Турция, Грузия, Армения, Нагорни Карабах и Иран продължи 36 денонощия. Изминах общо 14500 километра, обикаляйки туристическите забележителности в тези държави. По време на пътуването похарчих общо 2 800 лева, 1/3 от които за гориво в Турция (там горивата са с 40% по-скъпи отколкото у нас; 1 литър дизел струваше 3,60 лева**).  

Кашан

Със своите дворци на ханове от 19-ти век Кашан е една от „туристическите перли“ на Иран.     [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Абасиан[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Абасиан[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Абасиан[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Табата бей[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553"] Двореца на хан Табата бей[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Табата бей[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Боруджерди[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Боруджерди[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двореца на хан Боруджерди[/caption]  

Като архитектурен стил

тези дворци имат доста общо с дворцовия комплекс Алхамбра в Гранада, Южна Испания.   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Банята (хамам) на султан Емир Ахмед от 16-ти век[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Банята (хамам) на султан Емир Ахмед от 16-ти век[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Куполите на банята за осветление и вентилация[/caption]   Сред историко-архитектурните забележителности на Кашан е

религиозния комплекс Ага Бозорг,

включващ джамия и медресе (полурелигиозно училище). [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Религиозния комплекс Ага Бозорг[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Религиозния комплекс Ага Бозорг[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Религиозния комплекс Ага Бозорг[/caption] 350-хилядният Кашан е изграден на място, където е имало селище още през четвъртото хилядолетие преди новата ера. През средновековието градът става известен с произведенията си от текстил, керамика и глинените глазирани плочки "каши".

Крепостните стени

са издигнати през 10-ти век, два пъти са разрушавани от нашественици, а през 1779 година са сринати, заедно с целия град, от опустошително земетресение. В последствие са възстановени в първоначалния си вид по традиционната за страната строителна технология с кирпичени тухли и измазване с глина. И тухлите и глината за измазване се смесват с парчета от слама, която служи за своеобразна укрепваща арматура.   [caption id="" align="aligncenter" width="675"] Крепостните стени на Кашан[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="665"] Крепостните стени на Кашан[/caption]   Кашан беше градът с най-добрата система от указателни табели за ориентиране на туристите, за което се възхищавам на местните власти.  

Градините при село Фин

  Изящните градини при село Фин (Бах-е Тарики-йе Фин) отразяват класическите Персийски представи за Рая. Комплексът включва паркова зона с дървета, цветя, басейни, фонтани, дворцови павилиони, баня, музейна експозиция, чайна и ресторант.   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Градините при село Фин[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Градините при село Фин[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Градините при село Фин[/caption] Според някои ирански лингвисти от името на селото с градините произхожда думата фин (фин, изящен, красив), на английски „fine“.  

Абяне

Това село е разположено в живописна долина, открояваща се със своята зеленина на фона на околните голи планини. Надморската му височина е 2200 метра и е в подножието на високия 3900 метра връх Каркас. Абяне е на възраст 15 века, а тесните му наклонени улици образуват лабиринт между вековните къщи. Тези сгради са изградени от червени кирпичени тухли, измазани са с червена глина и са характерни с дървените си балкони и решетки на прозорците.   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Абяне с къщи, измазани с червена глина[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Типична двуетажна къща[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553"] Типична двуетажна къща[/caption]   [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Двора на джамията от 11-ти век[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Сувенири от местна керамика[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Новия квартал на Абяне[/caption]  

Натанз

Този малък планински град е известен преди всичко със завода за обогатяване на уран, изграден под земята, на няколко километра по-нагоре в планината. На кръстопът, близо до завода беше разположена батарея зенитни оръдия. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Главната архитектурна забележителност на Натанз е

религиозния комплекс,

включващ джамия с изящно минаре и мавзолея на шейх Абд ал-Самад. [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Религиозния комплекс в Натанз[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"] Натанз - поглед към хълма над града[/caption]   Очаквайте продължението Август 2012 година Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България) Снимки: авторът E-mail: valentin.dreharski@besttechnica.bg * майтап бе! няма да ходим в завода ;) – бел.Ст. **3,60 се ядва – по-скорошните цени гонят 4 и неща за  литър – бел.Ст.       Други разкази свързани с Иран– на картата:   За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе :)