Tag Archives: Карибско море

С катамаран из Карибско море (5): Санта Лучия и остров Мартиника

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С голяма мъка (и черна завист ;) Пу-пу- дай, Боже всекиму такова пътуване!)  ще завършим днес плаването из Карибско море – с Диана и нейния катамаран. Започнахме с  Остров Мартиника, о.Санта Лусия и о.Бекия, продължаихме със  Сейнт Винсент и Гренадини:  рифа Тобаго, о.Юниън и о.Меро, после обиколихме Гренада – с островите Гренада, Кариаку и Пясъчния остров, а за последно минахме през остров Сейнт Винсент при Карибските пирати :) .

Днес ще поразшетаме из остров Санта Лусия, а на Мартиника ще обуем зимните ботуши за полета до дома.

Приятно четене:

 

С катамаран из Карибско море

част пета

Санта Лучия и остров Мартиника

 

 

 

 

Санта Лусия*

Ден 11:

Тази сутрин за първи път не бяхме събудени от welcome boys. Но въпреки това навсякъде в морето беше пълно с лодки. Във всяка лодка имаше по 5-6 човека, стоящи изправени в редичка, един зад друг, с ръце зад гърба.

Карибски рибари – Сейнт Винсент и Гренадини

 

Реших да снимам едната лодка, понеже бяха много интересни, но изведнъж

един от хората започна да сочи към мен и да крещи нещо

След това всички останали също почнаха, да сочат към мен и да викат, настана суматоха и изведнъж започнаха, всички да скачат един след друг в морето. Първоначално много се уплаших, с какво предизвиках такава реакция. Но после се оказа, че всички останали лодки правят същото, но не сочат мен, а нещо във водата. Предположихме, че ловят риба, понеже всеки, който скачаше, държеше края на гигантска мрежа, и се завъртаха в кръг. След това издърпваха мрежата на лодката, като само тя заемаше половината от пространството в нея. Но така и не разбрахме, какво наистина правеха тези хора.

 

След като вече имаше достатъчно станали хора за едно динги, първите

слязохме на плажа на гъзарския хотел

Оказа се, че един шезлонг (разбирай креват с матрак и към него гигантски сламен чадър) струва 50 американски долара на ден. За щастие опъването на хавлия беше безплатно. Преди това обаче решихме, да закусим или пийнем нещо в страхотното кафенце на плажа, под гъстата сянка на дърветата. Между самите дървета и маси имаше и окачени хамаци.

Другото хубаво беше, че цените не бяха чак толкова скъпи, колкото предполагахме за хотел, чиито шезлонги струват 50 долара (на пример един коктейл беше между 7 и 12 долара, а една малка пица беше 8 долара).

Обстановката беше толкова приятна, че преди какъвто и да е плаж, решихме да разгледаме целия комплекс. Оказа се, че една нощувка тук струва между 1000 и 2000 американски долара. Но определено беше невероятен, като тези, които гледаш по рекламите за мечтаната почивка и си мислиш, че никога няма да попаднеш на такова място.

Карибски плаж – Сейнт Винсент и Гренадини

Плажът към хотела. От пред се виждат факлите, които вечер горят. А от зад се вижда единият от питоните.

Карибски хотел – Сейнт Винсент и Гренадини

Карибски плаж – Сейнт Винсент и Гренадини

 

Хотелът си имаше собствена дъждовна гора,

като половината от нея беше направена на спа-център. Спа-центърът се състоеше от много дървени къщички, построени буквално по дърветата, на различна височина и се свързваха с дървени мостчета, пътеки и стълбища. Все едно бяхме попаднали в някаква приказка.

Карибски хотел – Сейнт Винсент и Гренадини

Спа-зоната в дъждовната гора

Карибски хотел – Сейнт Винсент и Гренадини

От рецепцията на спа-зоната специално провериха, коя къщичка е свободна, за да можем, да ги разгледаме и от вътре

 

Другата част от дъждовната гора беше също оборудвана с дървени пътеки, въжени мостове и т.н., но беше предназначена предимно за разходки. Повечето къщички към хотела, ако не и всички бяха разделени със стени, и всяка разполагаше с дворче и басейнче, или поне шадраванче. Около къщичките също имаше шадраванчета, градинки, цветя и много колибрита. Забравих да спомена, че на Карибите за първи път през живота си видях на живо колибри. За тези които не знаят – това е най-малката птица в света. Има размерите на голяма пчела и е страшно красива.

След като разгледахме „нашия“ хотел разбрахме, че на 30 мин от тук и на горе в гората има друг също много скъп хотел. Имайки предвид какво видяхме тук, много се чудехме, с какво толкова може да ни изненада горния. Но никой не намери силите, да отиде да го види. По-късно разбрахме, че това е хотел „Chocolat”, където освен, че има страшно много шоколадови неща и услуги, се предлага обучение по шоколад. Всички служители са минали през такова и могат да отговарят на всякакви въпроси, свързани с шоколада. Естествено аз лично много съжалих, че ме домързя да се разходя до там.

Св. Лусия

 

В тази част на острова по принцип е пълно с подобни хотели. Особено на едно хълмче, което има директна гледка към двата питона, от другата страна на Суфриер. Там се намират хотели номер 1, 3 и 6 в света. Едни от най-скъпите на планетата. В тези хотели няма телевизори и се спазват специални правила, като например са забранени всякакви телефони, пейджъри и т.н. Ако искаш може, да си ги ползваш в стаята, но никъде другаде. Но реално ти нямаш нужда, да излизаш никъде, защото всички стаи си имат двор с инфинити басейн и всички имат една и съща гледка – към питоните. Стаите нямат стена от към двора и басейна и реално си спиш на открито.

След разходките

най-накрая отидохме и на плаж,

а после се изкъпахме в една от общите бани на хотела, където имаше невероятни шампоани, гел-душове и лосиончета. За първи път от 11 дни миришехме на толкова хубаво и се чувствахме като цивилизовани хора.

По залез слънце

отново се събрахме на сепаренцето в кафето, където пристигна някакъв саксофонист. Той седна на оградата от към плажа, така че да е между клиентите на заведението и залязващото слънце и започна, да свири. Беше невероятно. Хората в този хотел определено си знаеха работата и как да изпипват най-малките детайли.

Залез – о.Суфриер, Сейнт Винсент и Гренадини

 

След като слънцето залезе, ние най-накрая си тръгнахме от това страхотно местенце. Тази вечер трябваше да стигнем най-северната част на острова и там да чакаме подходящо време за последния сериозен преход до остров Мартиника

Това плаване се оказа едно най-страшните, които имахме.

Излезе силен вятър, бурно море, заплетоха ни се едни въжета и какво ли още не. После намерихме и разни риби на палубата. В полунощ успяхме да стигнем благополучно в марината Rodney Bay. Намерихме си местенце, да си вържем лодката. Толкова здраво я вързахме, че за първи път от 11 дни катамаранът не се клатеше изобщо. Едвам успях да заспя. През цялото време бях в очакване и напрежение, че всеки момент лодката ще се люшне, ще се разклати. Но това така и не се случваше и тя си стоеше неподвижно.

 

Ден 12:

Първата ни работа на сутринта беше, да намерим заведение с контакт, където да заредим всички телефони, фотоапарати и компютри. Напълнихме торбата с кабели, разклонители и всякакви джаджи и тръгнахме, да обикаляме заведенията на марината. Намерихме една италианска пицария, където разпънахме оборудването и седнахме да закусим. След като всички батерии бяха готови, тръгнахме на разходка из града. Оказа се супер шарено градче, подредено и спретнато, доста цивилизовано, с обилно заредени хипермаркети и молове. Нищо общо с всичко, което бяхме видели до сега.

остров Мартиника

остров Мартиника

остров Мартиника

В един от моловете

Накрая случайно

попаднахме на един плаж,

където решихме да останем следобеда. Самият плаж беше съвсем обикновен и посредствен, по нищо не се различаваше от нашите в България. Беше пълно с кафенца, заведенийца и хотелчета. Изобщо вече се усещаше, как нашето екзотично приключение е към своя край.

Плаж на  остров Суфриер

Плаж на  остров Суфриер

За вечеря намерихме един страхотен steak-house, след което се прибрахме на катамарана.

Карибска кухня –  остров Суфриер

Пържола от акула

Още не си бяхме легнали, когато на лодката ни дойде един неочакван гост – едно много сладко черно коте, което учудващо се чувстваше като у дома си, влизаше да души и проверява навсякъде.

 

Ден 13:

На сутринта установихме, че котето не си е тръгнало – намерихме го да спи на земята в кухнята, свито на кълбо. След като се събуди, започна да мяуче жално за храна и вода. Дадохме му едни наденички, които бяхме пекли преди няколко дни на скарата, след което то се успокои и си тръгна.

Този ден трябваше да направим нашия последен преход до остров Мартиника. Планираното тръгване беше по обяд, за да можем поне един път за тези две седмици плаване, да пристанем по светло на мястото, където отиваме. За това имахме малко време да се разходим като за последно. Разбрахме, че

на същата марина е закотвен корабът „Черната Перла“ от филма „Карибски Пирати“

и веднага отидохме, да го видим. Доскоро е бил използван за туристически разходки в морето, но явно вече не е толкова надежден и бяха решили, да го направят на бар. Когато ние отидохме, течеха ремонтни дейности, беше пълно с майстори и строителни материали навсякъде. За щастие ни позволиха да се качим и да си направим няколко снимки.

Черната Перла, Карибски пирати

Черната Перла

Марианата, о.Суфриер

Този човек продаваше плодове, но се беше накичил с всякакви знамена. Българско нямаше, но го знаеше точно какво е!

В 12 ч. точно опънахме платната и

потеглихме за Мартиника

Както беше по план, пристигнахме доста преди залез слънце и тръгнахме да търсим бензиностанция, да заредим лодката, понеже както е при колите под наем, така и при лодките трябва, да се върнат с пълен резервоар. Чартьорът обаче нещо ни обърка и ни прати в един огромен залив, където загубихме почти 2 часа, за да установим, че няма къде да заредим.

Остров Мартиника

Остров Мартиника

Остров Мартиника

В търсене на бензиностанцията

И така за съжаление последният ни опит, да направим поне едно приставане по светло за тези две седмици се провали.

Пристигнахме в Le Marin

и тръгнахме, да си търсим място. Но понеже не сме много маневрени, а коридорчетата са малки, изпратихме двама човека с дингито, да търсят място. След известно време дингито се върна с гребане, горивото им беше свършило, а навън отново се изсипваха кратки проливни дъждове.

Остров Мартиника

 

Намерихме мястото и започнаха мъките по приставането на едно супер тясно място между две лодки. Наложи се абсолютно всички да се включим. Едни държаха кранци, за да не одраскаме лодката в съседната и търчаха от един борд на друг. Други бяха хванали едно въже и дърпаха дружно, за да приближат катамарана, трети отговаряха за това, да не се ударим в кея, но и да се приближим достатъчно, за да можем да слизаме и да се качваме после. Все пак след два часа задружни усилия направихме най-перфектното приставане. За награда си сготвихме най-вкусната паста, този път със сладка вода и седнахме за една последна вечеря на борда на нашия катамаран.

 

Ден 14:

Сутринта имахме доста задачи, които трябваше, да свършим за много кратко време.

  • Първо, трябваше да изчистим катамарана, за да не ни глобят,
  • второ, трябваше да излезем от марината, да намерим бензиностанция и да заредим с гориво и
  • трето, в 10 ч. точно трябваше да сме пристанали обратно на Le Marin, за да предадем лодката. Ако закъснеем дори 1мин имат право, да ни глобят.
  • Четвърто, трябваше, да се молим, да не намерят никакви щети по лодката, които да ни вкарат в още разход.

 

И така, в 8 сутринта настана голямото чистене. Всеки си беше хванал някаква зона по лодката и се занимаваше с нея. За нещастие, разполагахме само с две гъби, за това прибегнахме и към тоалетна хартия. После свърши сладката вода на лодката, което ни остави само с една чешма със солена вода, която се намира горе в кухнята. Започнаха да се разнасят тенджери, шишета и всякакви съдове със солена вода, надолу по каютите и обратно. Препаратите също свършиха, минахме на веро и сапун, които също свършиха и останахме само на солената вода. Отделно имахме няколко дребни щети, от сорта на счупен капак на тоалетна чиния, или дръжка на чайник. Добре, че бях взела моментно лепило, та след като поизмихме, тръгнах, да обикалям с лепилото и да замазвам положението.

През цялото това време и целия този хаос, лодката се придвижи до бензиностанцията, зареди с гориво и се върна обратно на марината. И точно в 10 ч пристигнахме! Е, не бяхме пристанали (което обикновено ни отнемаше по два часа), но чартьорът ни посрещна и помогна да завържем лодката за кея.

И така приключи нашето невероятно плаване в Карибско море

 

Бензиностанция за яхти – о.Мартиника

На бензиностанцията

 

Но забавните случки все още не бяха. След като разтоварихме багажа, струпахме всички сакове, раници, куфари и чанти в една пицария на марината, седнахме да умуваме, как да организираме остатъка от деня, понеже полетът ни беше късно вечерта. В крайна сметка чартьорът се съгласи, да си оставим багажите в офиса им до края на работното им време, което беше до 18:00. Горкият човек сигурно много съжали, защото барикадирахме персонала отвсякъде с купчини багажи, якета, ботуши (които вечерта трябваше, да си вземем с нас в самолета).

Яхти – о.Мартиника

Една малка част от багажите

 

Междувременно наблюдавахме, как една нова група туристи се настаняваше на нашето катамаранче. Усещането беше странно, имайки предвид, че това беше нашия дом през последните две седмици и имайки предвид всичките ни преживявания, а сега го очакваха нови.

 

Яхти – о.Мартиника

Нашият катамаран (по средата на снимката) отново на марина „Le Marin“, очакващ следващите туристи, които потеглиха още същия следобед

 

Решихме, да направим един последен плаж. Уговорихме се с един таксиметраджия, да ни закара до най-хубавия плаж на острова и след това, да дойде, да ни вземе в 17:20ч.

Плажът определено не беше лош, имаше палми, зелени поляни, ситен бял пясък и т.н. Но огромната разлика между Мартиника и малките островчета на юг беше, че това е част от Франция, съответно и от Европа. Плажовете са претъпкани от туристи (основно пенсионери), цените са супер високи, в заведенията и магазините говорят само френски и се държат арогантно и надменно с всеки, който не говори техния език.

 

Плаж – о.Мартиника

Плаж – о.Мартиника

 

Решихме, да си направим една разходка до края на плажа и да намерим барче, където да седнем. Оказа се, че след една точка на плажа, всичко след нея са хотели. И за разлика от мега-луксозния и скъп хотел, в който изкарахме целия пó-предишен ден, тук не ни разрешаваха, не само да влизаме в заведенията им, но не можеше дори, да се разхождаме на територията на хотелите. Един полицай ни пресрещна и ни отказа дори тоалетна да ползваме, като отказваше, да говори на английски. Затова се наложи, да се върнем в началото на плажа и там се настанихме.

С брат ми все пак решихме да направим втори опит и да стигнем края на плажа. Оказа се, че все пак плажната ивица е достъпна за всякакви хора и хотелите нямат право, да гонят желаещите да плажуват там, стига да не им ползват шезлонгите. Но на едно място се бяха много изхитрили – бяха изкопали пясъка до една сграда на хотела, така че да стане дълбоко вирче и да е трудно, да се прекоси. А във водата точно там имаше морски таралежи и ни беше страх да влезем. За това смело минахме през къщичките на хотела, където онзи зъл полицай ни фиксира отдалече и почна, да ни гони с колелото си. Бързо се ориентирахме и намерихме плажа, където този вече нямаше право, да ни каже нищо.

Разходката определено си заслужаваше, плажът беше много красив, с издялани от дърво най-интересни кресла, столове и легла, свободни за ползване на плажа.

 

Плаж – о.Мартиника

На връщане естествено отново трябваше, да минем през хотела заради прекъснатата плажна ивица, където вече ни дебнеше полицая и ни гледаше на кръв.

Плаж – о.Мартиника

Последни карибски слънчеви лъчи

 

Малко по-късно настана време, да се връщаме към марината. Събрахме си кърпите, взехме си довиждане с морето за последно и се запътихме към паркинга, където трябваше, да ни чака таксито. За наша изненада таксито го нямаше. А трябваше най-късно в 18:00 да сме на марината, защото тогава свършваше работното време на чартьора и багажът ни оставаше вътре и трябваше, да избираме между изпуснат полет или зарязани багажи. Това беше много напрегнат момент, всички много се притеснихме, но в крайна сметка човекът дойде в 17:45 и бързо ни върна на марината.

Изнесохме багажите от вън и се почна едно подреждане, къпане, простиране на мокрите бански и хавлии по саковете и т.н.

Накрая обухме ботушите и бяхме окончателно готови за пътя на обратно.

 

Летището на о.Мартиника

Отново на летището :( Карнавалните маски с тъга ни напомняха за всички преживявания и незабравими моменти, които имахме на това невероятно място…

 

За тези 14 дни преплавахме близо 400 морски мили, посетихме 11 острова (някои по два пъти), 4 държави, минахме 9 митници; видяхме акули, делфини, летящи риби, светещи медузи, маймуни, колибрита, игуани, пеликани; посетихме карнавали, вулкани, джунгли; ядохме банани и кокосови орехи от палмите и какво ли още не. А през цялото това време на всички острови и по радиото на лодката пускаха един местен хит, който така добре описваше нашето приключение: „We Ready For The Road”:

 

Край

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

*Което всъщност е правилното и ужасно неромантично название на Санта Лучия ;) – бел.Ст.

Други разкази свързани с Караибско (Карибско) море – на картата:

 Караибско (Карибско) море

С катамаран из Карибско море (5): Санта Лучия и остров Мартиника

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

С голяма мъка (и черна завист ;) Пу-пу- дай, Боже всекиму такова пътуване!)  ще завършим днес плаването из Карибско море – с Диана и нейния катамаран. Започнахме с  Остров Мартиника, о.Санта Лусия и о.Бекия, продължаихме със  Сейнт Винсент и Гренадини:  рифа Тобаго, о.Юниън и о.Меро, после обиколихме Гренада – с островите Гренада, Кариаку и Пясъчния остров, а за последно минахме през остров Сейнт Винсент при Карибските пирати :) .

Днес ще поразшетаме из остров Санта Лусия, а на Мартиника ще обуем зимните ботуши за полета до дома.

Приятно четене:

 

С катамаран из Карибско море

част пета

Санта Лучия и остров Мартиника

 

 

 

 

Санта Лусия*

Ден 11:

Тази сутрин за първи път не бяхме събудени от welcome boys. Но въпреки това навсякъде в морето беше пълно с лодки. Във всяка лодка имаше по 5-6 човека, стоящи изправени в редичка, един зад друг, с ръце зад гърба.

Карибски рибари – Сейнт Винсент и Гренадини

 

Реших да снимам едната лодка, понеже бяха много интересни, но изведнъж

един от хората започна да сочи към мен и да крещи нещо

След това всички останали също почнаха, да сочат към мен и да викат, настана суматоха и изведнъж започнаха, всички да скачат един след друг в морето. Първоначално много се уплаших, с какво предизвиках такава реакция. Но после се оказа, че всички останали лодки правят същото, но не сочат мен, а нещо във водата. Предположихме, че ловят риба, понеже всеки, който скачаше, държеше края на гигантска мрежа, и се завъртаха в кръг. След това издърпваха мрежата на лодката, като само тя заемаше половината от пространството в нея. Но така и не разбрахме, какво наистина правеха тези хора.

 

След като вече имаше достатъчно станали хора за едно динги, първите

слязохме на плажа на гъзарския хотел

Оказа се, че един шезлонг (разбирай креват с матрак и към него гигантски сламен чадър) струва 50 американски долара на ден. За щастие опъването на хавлия беше безплатно. Преди това обаче решихме, да закусим или пийнем нещо в страхотното кафенце на плажа, под гъстата сянка на дърветата. Между самите дървета и маси имаше и окачени хамаци.

Другото хубаво беше, че цените не бяха чак толкова скъпи, колкото предполагахме за хотел, чиито шезлонги струват 50 долара (на пример един коктейл беше между 7 и 12 долара, а една малка пица беше 8 долара).

Обстановката беше толкова приятна, че преди какъвто и да е плаж, решихме да разгледаме целия комплекс. Оказа се, че една нощувка тук струва между 1000 и 2000 американски долара. Но определено беше невероятен, като тези, които гледаш по рекламите за мечтаната почивка и си мислиш, че никога няма да попаднеш на такова място.

Карибски плаж – Сейнт Винсент и Гренадини

Плажът към хотела. От пред се виждат факлите, които вечер горят. А от зад се вижда единият от питоните.

Карибски хотел – Сейнт Винсент и Гренадини

Карибски плаж – Сейнт Винсент и Гренадини

 

Хотелът си имаше собствена дъждовна гора,

като половината от нея беше направена на спа-център. Спа-центърът се състоеше от много дървени къщички, построени буквално по дърветата, на различна височина и се свързваха с дървени мостчета, пътеки и стълбища. Все едно бяхме попаднали в някаква приказка.

Карибски хотел – Сейнт Винсент и Гренадини

Спа-зоната в дъждовната гора

Карибски хотел – Сейнт Винсент и Гренадини

От рецепцията на спа-зоната специално провериха, коя къщичка е свободна, за да можем, да ги разгледаме и от вътре

 

Другата част от дъждовната гора беше също оборудвана с дървени пътеки, въжени мостове и т.н., но беше предназначена предимно за разходки. Повечето къщички към хотела, ако не и всички бяха разделени със стени, и всяка разполагаше с дворче и басейнче, или поне шадраванче. Около къщичките също имаше шадраванчета, градинки, цветя и много колибрита. Забравих да спомена, че на Карибите за първи път през живота си видях на живо колибри. За тези които не знаят – това е най-малката птица в света. Има размерите на голяма пчела и е страшно красива.

След като разгледахме „нашия“ хотел разбрахме, че на 30 мин от тук и на горе в гората има друг също много скъп хотел. Имайки предвид какво видяхме тук, много се чудехме, с какво толкова може да ни изненада горния. Но никой не намери силите, да отиде да го види. По-късно разбрахме, че това е хотел „Chocolat”, където освен, че има страшно много шоколадови неща и услуги, се предлага обучение по шоколад. Всички служители са минали през такова и могат да отговарят на всякакви въпроси, свързани с шоколада. Естествено аз лично много съжалих, че ме домързя да се разходя до там.

Св. Лусия

 

В тази част на острова по принцип е пълно с подобни хотели. Особено на едно хълмче, което има директна гледка към двата питона, от другата страна на Суфриер. Там се намират хотели номер 1, 3 и 6 в света. Едни от най-скъпите на планетата. В тези хотели няма телевизори и се спазват специални правила, като например са забранени всякакви телефони, пейджъри и т.н. Ако искаш може, да си ги ползваш в стаята, но никъде другаде. Но реално ти нямаш нужда, да излизаш никъде, защото всички стаи си имат двор с инфинити басейн и всички имат една и съща гледка – към питоните. Стаите нямат стена от към двора и басейна и реално си спиш на открито.

След разходките

най-накрая отидохме и на плаж,

а после се изкъпахме в една от общите бани на хотела, където имаше невероятни шампоани, гел-душове и лосиончета. За първи път от 11 дни миришехме на толкова хубаво и се чувствахме като цивилизовани хора.

По залез слънце

отново се събрахме на сепаренцето в кафето, където пристигна някакъв саксофонист. Той седна на оградата от към плажа, така че да е между клиентите на заведението и залязващото слънце и започна, да свири. Беше невероятно. Хората в този хотел определено си знаеха работата и как да изпипват най-малките детайли.

Залез – о.Суфриер, Сейнт Винсент и Гренадини

 

След като слънцето залезе, ние най-накрая си тръгнахме от това страхотно местенце. Тази вечер трябваше да стигнем най-северната част на острова и там да чакаме подходящо време за последния сериозен преход до остров Мартиника

Това плаване се оказа едно най-страшните, които имахме.

Излезе силен вятър, бурно море, заплетоха ни се едни въжета и какво ли още не. После намерихме и разни риби на палубата. В полунощ успяхме да стигнем благополучно в марината Rodney Bay. Намерихме си местенце, да си вържем лодката. Толкова здраво я вързахме, че за първи път от 11 дни катамаранът не се клатеше изобщо. Едвам успях да заспя. През цялото време бях в очакване и напрежение, че всеки момент лодката ще се люшне, ще се разклати. Но това така и не се случваше и тя си стоеше неподвижно.

 

Ден 12:

Първата ни работа на сутринта беше, да намерим заведение с контакт, където да заредим всички телефони, фотоапарати и компютри. Напълнихме торбата с кабели, разклонители и всякакви джаджи и тръгнахме, да обикаляме заведенията на марината. Намерихме една италианска пицария, където разпънахме оборудването и седнахме да закусим. След като всички батерии бяха готови, тръгнахме на разходка из града. Оказа се супер шарено градче, подредено и спретнато, доста цивилизовано, с обилно заредени хипермаркети и молове. Нищо общо с всичко, което бяхме видели до сега.

остров Мартиника

остров Мартиника

остров Мартиника

В един от моловете

Накрая случайно

попаднахме на един плаж,

където решихме да останем следобеда. Самият плаж беше съвсем обикновен и посредствен, по нищо не се различаваше от нашите в България. Беше пълно с кафенца, заведенийца и хотелчета. Изобщо вече се усещаше, как нашето екзотично приключение е към своя край.

Плаж на  остров Суфриер

Плаж на  остров Суфриер

За вечеря намерихме един страхотен steak-house, след което се прибрахме на катамарана.

Карибска кухня –  остров Суфриер

Пържола от акула

Още не си бяхме легнали, когато на лодката ни дойде един неочакван гост – едно много сладко черно коте, което учудващо се чувстваше като у дома си, влизаше да души и проверява навсякъде.

 

Ден 13:

На сутринта установихме, че котето не си е тръгнало – намерихме го да спи на земята в кухнята, свито на кълбо. След като се събуди, започна да мяуче жално за храна и вода. Дадохме му едни наденички, които бяхме пекли преди няколко дни на скарата, след което то се успокои и си тръгна.

Този ден трябваше да направим нашия последен преход до остров Мартиника. Планираното тръгване беше по обяд, за да можем поне един път за тези две седмици плаване, да пристанем по светло на мястото, където отиваме. За това имахме малко време да се разходим като за последно. Разбрахме, че

на същата марина е закотвен корабът „Черната Перла“ от филма „Карибски Пирати“

и веднага отидохме, да го видим. Доскоро е бил използван за туристически разходки в морето, но явно вече не е толкова надежден и бяха решили, да го направят на бар. Когато ние отидохме, течеха ремонтни дейности, беше пълно с майстори и строителни материали навсякъде. За щастие ни позволиха да се качим и да си направим няколко снимки.

Черната Перла, Карибски пирати

Черната Перла

Марианата, о.Суфриер

Този човек продаваше плодове, но се беше накичил с всякакви знамена. Българско нямаше, но го знаеше точно какво е!

В 12 ч. точно опънахме платната и

потеглихме за Мартиника

Както беше по план, пристигнахме доста преди залез слънце и тръгнахме да търсим бензиностанция, да заредим лодката, понеже както е при колите под наем, така и при лодките трябва, да се върнат с пълен резервоар. Чартьорът обаче нещо ни обърка и ни прати в един огромен залив, където загубихме почти 2 часа, за да установим, че няма къде да заредим.

Остров Мартиника

Остров Мартиника

Остров Мартиника

В търсене на бензиностанцията

И така за съжаление последният ни опит, да направим поне едно приставане по светло за тези две седмици се провали.

Пристигнахме в Le Marin

и тръгнахме, да си търсим място. Но понеже не сме много маневрени, а коридорчетата са малки, изпратихме двама човека с дингито, да търсят място. След известно време дингито се върна с гребане, горивото им беше свършило, а навън отново се изсипваха кратки проливни дъждове.

Остров Мартиника

 

Намерихме мястото и започнаха мъките по приставането на едно супер тясно място между две лодки. Наложи се абсолютно всички да се включим. Едни държаха кранци, за да не одраскаме лодката в съседната и търчаха от един борд на друг. Други бяха хванали едно въже и дърпаха дружно, за да приближат катамарана, трети отговаряха за това, да не се ударим в кея, но и да се приближим достатъчно, за да можем да слизаме и да се качваме после. Все пак след два часа задружни усилия направихме най-перфектното приставане. За награда си сготвихме най-вкусната паста, този път със сладка вода и седнахме за една последна вечеря на борда на нашия катамаран.

 

Ден 14:

Сутринта имахме доста задачи, които трябваше, да свършим за много кратко време.

  • Първо, трябваше да изчистим катамарана, за да не ни глобят,
  • второ, трябваше да излезем от марината, да намерим бензиностанция и да заредим с гориво и
  • трето, в 10 ч. точно трябваше да сме пристанали обратно на Le Marin, за да предадем лодката. Ако закъснеем дори 1мин имат право, да ни глобят.
  • Четвърто, трябваше, да се молим, да не намерят никакви щети по лодката, които да ни вкарат в още разход.

 

И така, в 8 сутринта настана голямото чистене. Всеки си беше хванал някаква зона по лодката и се занимаваше с нея. За нещастие, разполагахме само с две гъби, за това прибегнахме и към тоалетна хартия. После свърши сладката вода на лодката, което ни остави само с една чешма със солена вода, която се намира горе в кухнята. Започнаха да се разнасят тенджери, шишета и всякакви съдове със солена вода, надолу по каютите и обратно. Препаратите също свършиха, минахме на веро и сапун, които също свършиха и останахме само на солената вода. Отделно имахме няколко дребни щети, от сорта на счупен капак на тоалетна чиния, или дръжка на чайник. Добре, че бях взела моментно лепило, та след като поизмихме, тръгнах, да обикалям с лепилото и да замазвам положението.

През цялото това време и целия този хаос, лодката се придвижи до бензиностанцията, зареди с гориво и се върна обратно на марината. И точно в 10 ч пристигнахме! Е, не бяхме пристанали (което обикновено ни отнемаше по два часа), но чартьорът ни посрещна и помогна да завържем лодката за кея.

И така приключи нашето невероятно плаване в Карибско море

 

Бензиностанция за яхти – о.Мартиника

На бензиностанцията

 

Но забавните случки все още не бяха. След като разтоварихме багажа, струпахме всички сакове, раници, куфари и чанти в една пицария на марината, седнахме да умуваме, как да организираме остатъка от деня, понеже полетът ни беше късно вечерта. В крайна сметка чартьорът се съгласи, да си оставим багажите в офиса им до края на работното им време, което беше до 18:00. Горкият човек сигурно много съжали, защото барикадирахме персонала отвсякъде с купчини багажи, якета, ботуши (които вечерта трябваше, да си вземем с нас в самолета).

Яхти – о.Мартиника

Една малка част от багажите

 

Междувременно наблюдавахме, как една нова група туристи се настаняваше на нашето катамаранче. Усещането беше странно, имайки предвид, че това беше нашия дом през последните две седмици и имайки предвид всичките ни преживявания, а сега го очакваха нови.

 

Яхти – о.Мартиника

Нашият катамаран (по средата на снимката) отново на марина „Le Marin“, очакващ следващите туристи, които потеглиха още същия следобед

 

Решихме, да направим един последен плаж. Уговорихме се с един таксиметраджия, да ни закара до най-хубавия плаж на острова и след това, да дойде, да ни вземе в 17:20ч.

Плажът определено не беше лош, имаше палми, зелени поляни, ситен бял пясък и т.н. Но огромната разлика между Мартиника и малките островчета на юг беше, че това е част от Франция, съответно и от Европа. Плажовете са претъпкани от туристи (основно пенсионери), цените са супер високи, в заведенията и магазините говорят само френски и се държат арогантно и надменно с всеки, който не говори техния език.

 

Плаж – о.Мартиника

Плаж – о.Мартиника

 

Решихме, да си направим една разходка до края на плажа и да намерим барче, където да седнем. Оказа се, че след една точка на плажа, всичко след нея са хотели. И за разлика от мега-луксозния и скъп хотел, в който изкарахме целия пó-предишен ден, тук не ни разрешаваха, не само да влизаме в заведенията им, но не можеше дори, да се разхождаме на територията на хотелите. Един полицай ни пресрещна и ни отказа дори тоалетна да ползваме, като отказваше, да говори на английски. Затова се наложи, да се върнем в началото на плажа и там се настанихме.

С брат ми все пак решихме да направим втори опит и да стигнем края на плажа. Оказа се, че все пак плажната ивица е достъпна за всякакви хора и хотелите нямат право, да гонят желаещите да плажуват там, стига да не им ползват шезлонгите. Но на едно място се бяха много изхитрили – бяха изкопали пясъка до една сграда на хотела, така че да стане дълбоко вирче и да е трудно, да се прекоси. А във водата точно там имаше морски таралежи и ни беше страх да влезем. За това смело минахме през къщичките на хотела, където онзи зъл полицай ни фиксира отдалече и почна, да ни гони с колелото си. Бързо се ориентирахме и намерихме плажа, където този вече нямаше право, да ни каже нищо.

Разходката определено си заслужаваше, плажът беше много красив, с издялани от дърво най-интересни кресла, столове и легла, свободни за ползване на плажа.

 

Плаж – о.Мартиника

На връщане естествено отново трябваше, да минем през хотела заради прекъснатата плажна ивица, където вече ни дебнеше полицая и ни гледаше на кръв.

Плаж – о.Мартиника

Последни карибски слънчеви лъчи

 

Малко по-късно настана време, да се връщаме към марината. Събрахме си кърпите, взехме си довиждане с морето за последно и се запътихме към паркинга, където трябваше, да ни чака таксито. За наша изненада таксито го нямаше. А трябваше най-късно в 18:00 да сме на марината, защото тогава свършваше работното време на чартьора и багажът ни оставаше вътре и трябваше, да избираме между изпуснат полет или зарязани багажи. Това беше много напрегнат момент, всички много се притеснихме, но в крайна сметка човекът дойде в 17:45 и бързо ни върна на марината.

Изнесохме багажите от вън и се почна едно подреждане, къпане, простиране на мокрите бански и хавлии по саковете и т.н.

Накрая обухме ботушите и бяхме окончателно готови за пътя на обратно.

 

Летището на о.Мартиника

Отново на летището :( Карнавалните маски с тъга ни напомняха за всички преживявания и незабравими моменти, които имахме на това невероятно място…

 

За тези 14 дни преплавахме близо 400 морски мили, посетихме 11 острова (някои по два пъти), 4 държави, минахме 9 митници; видяхме акули, делфини, летящи риби, светещи медузи, маймуни, колибрита, игуани, пеликани; посетихме карнавали, вулкани, джунгли; ядохме банани и кокосови орехи от палмите и какво ли още не. А през цялото това време на всички острови и по радиото на лодката пускаха един местен хит, който така добре описваше нашето приключение: „We Ready For The Road”:

 

Край

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

*Което всъщност е правилното и ужасно неромантично название на Санта Лучия ;) – бел.Ст.

Други разкази свързани с Караибско (Карибско) море – на картата:

 Караибско (Карибско) море

С катамаран из Карибско море (4): Карибски пирати на о.Сейнт Винсент

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме плаването из Карибско море заедно с Диана и нейния катамаран. Започнахме с  Остров Мартиника, о.Санта Лусия и о.Бекия, продължаихме със  Сейнт Винсент и Гренадини:  рифа Тобаго, о.Юниън и о.Меро, а за последно обиколихме Гренада – с островите Гренада, Кариаку и Пясъчния остров

Днес ще продължим към остров Сейнт Винсент и залива Порт Роял на световноизвестните Карибските пирати

Приятно четене:

 

С катамаран из Карибско море

част четвърта

Карибски пирати на о.Сейнт Винсент

 

Ден 9:

Сутринта трябваше да станем рано, за да се върнем до острова, да напазаруваме от някой магазин и да направим митницата. Градът отдавна се беше събудил и вече кипеше от живот, а отвсякъде дънеше музика.

Остров Кариаку, Гренада

С дингито до брега

Остров Кариаку, Гренада

На зеленчуковия пазар. Сградата отзад е автогара. Паркинг за автобусите не видяхме, може би сергиите бяха разположени на него, защото автобусите влизаха и излизаха буквално между сергиите.

Остров Кариаку, Гренада

Честа гледка из градовете

Остров Кариаку, Гренада

Да покажем новите прически :) Оказаха се много удобни, сутрин ставахме с готови прически, не се налагаше, да се решим, връзваме и т.н. Изкарахме с тях до последния ден. Лошото беше, че ни изгоря кожата на главата и след няколко дни се обелихме.

2 часа по-късно потеглихме за един по-дълъг и по-опасен преход към

остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

 

За щастие имахме късмет с хубаво време. Освен това през целия път се разминавахме и заобикаляхме от далече многото шквалове, които се образуваха. Това са силни ветрове, които отдалече приличат на торнадо и никак не е препоръчително, да влизаме в периметъра му.

остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Пореден залез

Вечерта в 20ч, пристанахме в едно заливче на остров St. Vincent. Името му е

Wallilabou

На това място са снимани части от филма „Карибски пирати“, а името на заливчето във филма е „Port Royal“

Wallilabou Bay, Saint Patrick, VC

 

За вечеря решихме, да сготвим паста. Но сладката вода ни беше вече на привършване и ние решихме, да я сготвим със солена от морето, понеже така или иначе трябваше, да се сложи сол. За съжаление се получи най-соленото нещо, което човек може, да си представи и се наложи, да я мием със сладка вода. Това спаси положението, но все пак не успяхме, да я изядем всичката и остана половин тенджера.

 

Ден 10:

Рано сутринта свалихме дингито и отидохме на сушата.

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Рано сутринта, гледка от катамарана към залива

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Гледка от залива към катамарана и една скала, която също е снимана в „Карибски Пирати“ – в началото на първата част на филма, на нея висяха обесени пирати.

Вече бяхме информирани, че там

декорите от филма са оставени

непокътнати за атракция и привличане на туристи. Беше страшно интересно. Още от кея ни посрещна една голяма статуя на пират, загатващ за мястото, на което се намираме.

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

След това започваше улица, която вървеше успоредно на брега, а по нея бяха наредени топове, сандъци и бесилки.

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

От другата страна на улицата имаше постройки, на които бяха подпрени отворени ковчези.

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

В  една от постройките влязохме в помещение, където бяха оставени различни предмети от филма. Стените бяха облепени със снимки от снимачната площадка, снимки от филма, снимки на героите, включително и цялата програма по заснемането на филма.

Аз съм голям фен на „Карибски пирати“

и това място много ме впечатли.

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Автографи на всички участници във филма. Този в средата, в черепа е на Джони Деп.

 

Една от постройките там я бяха направили на бар. От тавана висяха черепи, пиратски знамена и изкуствени паяжини, а за маси служеха ковчези. Навсякъде беше пълно с раци и гущери, ама по много. А пясъкът беше супер ситен, но черен! Никога не бях предполагала, че може да съществува черен пясък (това ми напомня, че Sandy Island имаше места и с розов пясък).

 

Wallilabou, остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Направихме си разходка из декорите, поснимахме и отидохме до края на плажа, където беше единствената жилищна къща. Това беше къщата на Бобо. Той ни видя, че се разхождаме и излезе да се запознае с нас. Разказа ни как по време на снимките на филма неговата къща била превърната в лечебница, за да може при инциденти, да има къде, да лекуват артистите. Бобо предложи, да ни покаже някакви водопади, който били на близо.

остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

По пътя към водопадите. Бобо е този с белите дрехи, а другият е негов приятел, който срещнахме

Успяхме за пореден път –

да ядем банани от дърво и да пием от кокосов орех

В такива моменти се замисляхме, как едно време банани имаше само по Коледа и бяха нещо страшно екзотично и интересно, а сега си ги късахме от дърветата. Водопадите не бяха нищо интересно и бързо си тръгнахме обратно. Попитахме Бобо дали иска да му дадем пастата от предната вечер и той много се зарадва. Поискахме му съд в която да я сипем, а той ни даде някаква гигантска кратуна. След това ние се върнахме на катамарана, а Бобо доплува с кануто си, за да си вземе обещаната паста. Аз му дадох и едно шишенце ракия, на която също много се зарадва.

остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Снощната паста в кратуната на Бобо

остров Сейнт Винсент (St.Vincent)

Бобо след като е опитал ракията :)

По обяд отново потеглихме,

това трябваше да е най-рисковия ни преход

за цялото плаване, поради това, че ще сме в открития океан и нещо свързано с ветровете. Но отново извадихме страшен късмет и всичко мина леко и безпроблемно. А в морето срещнахме акули, малки делфини и една гигантска змия, който се доближи за секунди и изчезна. Бяхме се запътили към Двата Питона, където бяхме преди няколко дни, но този път целта ни беше, да пристанем между самите питони.

 

Двата Питона, Санта Лусия

 

Според упътванията там трябваше да има един гъзарски хотел, страхотен плаж и едно-две ресторантчета. Още бяхме много далече от сушата, когато един welcome boy ни посрещна и

предложи да ни изпроводи до Суфриер

Обяснявайки му, че нашата цел е съвсем друга, той започна, да ни обяснява, че там, където сме се запътили няма свободни бочки (мъртви котви, за които да се вържем) и нямало смисъл, да ходим. Но ние решихме, да поемем риска. Тогава момчето изчезна. Но за наша изненада пак се върна след известно време и каза, че ни е намерил бочка и да го следваме. От далече се виждаше, че на брега наистина май има някакъв ресторант, със запалени огньове на плажа, изглеждаше доста шикозен. Но момчето ни закара в другия край на заливчето и започна, да ни обяснява, че тук нямало ресторанти и той можел, да ни закара в Суфриер на вечеря с негова лодка. В същото време на огромната яхта до нас настана някаква суматоха, екипажът почнаха, да обикалят, да гледат към нас, да звънят някакви телефони и да ни святкат с фенерче. След като момчето отиде, да види за какво е цялата тази работа, се оказа, че не можело, да спираме тук. Така и не разбрахме защо, но се наложи, да се преместим.

Така разбрахме, че все пак има повече свободни бочки, а не нито една, както по-рано ни излъга момчето. Определено това дете нещо ни баламосваше и искаше по всякакъв начин, да ни заведе в селото. Ние обаче отново решихме, да се убедим сами в думите му, свалихме дингито и няколко човека се запътихме към мястото с горящите факли, да търсим ресторант. Както вече казах, това беше доста далече и ни отне известно време. Оказа се, че

мястото с факлите наистина беше ресторант,

но супер изискан, на входа от към плажа имаше хостеса, а клиентите бяха с костюми и вечерни рокли. Може да си представите, как ни изгледаха всички с нашите „тоалети“. Решихме все пак да прегледаме менюто, за да може, да вземем решение, какво ще правим с вечерята. Цените бяха от 40 евро нагоре… Оставихме хората да си вечерят, а ние се запътихме, да обиколим наоколо и да потърсим друг ресторант. Оказа се, че ресторантът с факлите е част от огромен хотел с къщички със собствени дворчета и басейнчета и огромен парк с градини, палми, цветя, шезлонги, люлки и т.н. На много места в градината имаше сепарета със запалени огньове пред тях, а нямаше жив човек.

Определено

освен хотела, в този залив нямаше нищо друго

и се обадихме по радиостанцията, да съобщим на останалите. А те от своя страна поръчаха на момчето, да ни донесе вечеря от Суфриер. Това беше последната оферта на детето, която този път приехме. След по-малко от час имахме голяма тава с гигантски парчета опечена риба тон и едно супер мазно бурканче, обвито със смачкано найлоново пликче, пълно със съмнителна не еднообразна смес. Това се оказа някакъв невероятен сос, който ни бяха пратили от ресторанта за рибата. Това беше една от най-вкусните ни вечери до сега.

Карибска вечеря

 

Очаквайте продължението

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Караибско (Карибско) море – на картата:

 Караибско (Карибско) море

С катамаран из Карибско море (2): Сейнт Винсент и Гренадини: риф Тобаго, о.Юниън и о.Меро

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължаваме плаването из Карибско море заедно с Диана и нейния катамаран. Започнахме с  Остров Мартиника, о.Санта Лусия и о.Бекия, а днес продължаваме с рифа Тобаго, о.Юниън и о.Меро от Сейнт Винсент и Гренадини :) (идея си нямате колко ми е доволна физиономията, докато пиша името С-Е–Й–Н–Т    В-И-Н-С-Е-Н-Т   И   Г-Р-Е-Н-А-Д-И-Н-И :) :) :)

Приятно четене:

 

 

С катамаран из Карибско море

част втора

Сейнт Винсент и Гренадини: риф Тобаго, о.Юниън и о.Меро

(Tobago Cays, Union Island и Mayreau)

 

Ден 4:

Цяла сутрин ни досаждаха тукашните welcome boys, които вече не ни бяха толкова интересни, както в началото. Но все пак трябваше, да ги изтърпим, докато зареждахме вода от един катамаран.

Сейнт Винсент и Гренадини

Ананас, манго

Ананас, манго и един плод, който никой не запомни как се казва

Карибско море: Сейнт Винсент и Гренадини

Живот на лодка :)

След това потеглихме към нашата най-желана цел -

райския резерват Tobago Cays

Това са пет много малки островчета без никакви постройки, но с много костенурки, игуани, птици и коралов риф. По пътя минахме покрай други по-големи острови, един от които е милиардерският

остров Мустик (Mustique) -

на този остров си почиват само супер богаташи, светски и известни личности. На острова има стотина сгради и има забрана за строене на още. Таксата да пристанеш е много висока, с цел да се избегнат любопитни гости, търсещи, да срещнат някоя звезда.

остров Мустик (Mustique)

 

остров Мустик (Mustique)

остров Мустик (Mustique)

Милиардерският остров Mustique

Колкото повече приближавахме резервата, толкова морето ставаше по-светло и яркосиньо, въпреки че под нас имаше десетки метри дълбочина. Почнаха да се виждат палмите и белия пясък, чуваха се птиците. Веднага щом се хванахме за мъртва котва, всички изпонаскачахме в най-страхотната вода, която съм виждала.

остров Мустик (Mustique)

остров Мустик (Mustique)

После решихме да обиколим най-близкия остров, до който бяхме спрели.

резерват Tobago Cays

На преден план на снимката, във водата се виждат едни шамандури, които ние първоначално решихме, че държат мрежа, за предпазване на костенурките. Бяхме се качили в дингито пет жени и брат ми, който управляваше. Когато забелязахме шамандурите, всички почнахме да пищим една през друга и да му даваме акъл: „карай на ляво“, друга вика „карай на дясно“, а трета пищеше „ще се удавим“. Горкият, никак не му беше лесно с толкова много жени :) Все пак мрежа нямаше.
В далечината, в ляво на снимката се вижда една скала – кръстили са я „Краят на света“ :)

Успяхме да видим огромни игуани, които просто се припичаха на слънце и не се страхуваха от хората. Имаше и страшно много птици, сякаш се надпреварваха, коя пее по-силно. От върха на островчето се откриваше невероятна гледка към резервата, околните острови и кораловия риф, където вълните се разбиваха, сякаш две морета се блъскат едно в друго в продължение на много дълга ивица. Успяхме да хванем и най-страхотния залез между две палми на плажа, след което се върнахме на лодката.

Риф Тобаго, Сейнт Винсент и Гренадини

Тук се вижда кораловият риф, точно където свършва светло-синьото, там се разбиват вълните

Риф Тобаго, Сейнт Винсент и Гренадини

Тук също се вижда кораловият риф

Игуана

Игуана

Риф Тобаго, Сейнт Винсент и Гренадини

Риф Тобаго, Сейнт Винсент и Гренадини

Поради големия брой туристи може би скоро резерватът ще бъде затворен за посещение.

Риф Тобаго, Сейнт Винсент и Гренадини

Междувременно някой беше успял, да уговори, да ни направят

вечеря на един от островите с карибски специалитети

И така в 7 ч. дойде една малка лодка да ни вземе и закара на вечеря. Вече беше тъмно и нямахме осветление на лодката, но за човека това не беше никакъв проблем. Плажът, на който слязохме, вече имаше наредени маси и хора, вечерящи там. За осветление бяха опънали едни жици, от които висяха обикновени цветни крушки. Навсякъде цареше страшна тишина.

Настаниха ни на една от масите, покрита с обикновена мушама и започнаха да носят подносите. Имаше печени банани, ориз, зеленчуци, пълнени картофи, манджа от рапани, риба тон, омари. За десерт донесоха микс от всякакви плодове, половината ги виждах за първи път, и кекс от кокос. Всичко беше страшно вкусно и останахме много доволни.

Риф Тобаго, Сейнт Винсент и Гренадини

Риф Тобаго, Сейнт Винсент и Гренадини

Манджа от рапани и печени картофи покрити с разни неща

 

Ден 5:

Отново страхотен слънчев ден. Излизаш от лодката, чието клатене вече отдавна не забелязваш и гледаш бели плажове, палми и птички пеят. Истински рай.

Това стана част от ежедневието ни, което всъщност започваше много смешно. Свързано е с това,

как функционират тоалетните на една лодка

Всичко е нормално до момента, в който трябва да пуснеш водата – нямаш копче, което да натиснеш и да си приключил с работата. Всъщност тогава започваше сериозната работа –  има една ръчка, която излиза от пода, с която трябва да изпомпиш всичко налично в тоалетната. След това превключваш на „втора предавка“, за да започнеш да помпаш чиста вода в тоалетната. И така, представете си 11 човека, 4 тоалетни, какво помпане наставаше всяка сутрин. Нашата тоалетна на всичкото отгоре беше развалена и ни се падаше 3 пъти повече труд от на другите. Брат ми се бъзикаше, че сме отбора по „синхронно помпане“ :) Накрая бяхме направили и мускули.

Къпането също не беше лесно

Не стига, че разполагахме с половин квадратен метър, а и водата, която се събира на пода, не се изтича веднага, а се събира. За това от време на време се натиска едно копче на стената, което задейства друга помпа, която издърпва водата от пода.

Но стига за тези премеждия и да се върна на пътеписа.

Тази сутрин до като закусвахме на палубата, по едно време покрай нас премина някаква странна яхтичка, зелена и със знаме приличащо на Британското, ама не точно. Минаха на 5 метра от нас и чак след като ни подминаха, капитанът ни осведоми, че това знаме се слага само, когато на лодката има представител на кралското семейство. Но вече беше прекалено късно и нямаше шанс да видим, кой точно се вози там. Няколко дни по-късно разбрахме, че принц Уилям и Кейт са били на почивка на по-рано споменатия милиардерски остров Mustique по същото време, когато и ние бяхме в района. Та така се оказа, че сме били на 5 метра разстояние от едни от най-известните личности в света, а ние не разбрахме :) .

Риф Тобаго, Сейнт Винсент и Гренадини

Лодката на Уилям и Кейт

 

По едно време капитанът каза, че трябвало да правим митница и понеже се намираме в резерват от безлюдни островчета, трябваше да отидем до един по-голям и обитаем наблизо – Union Island. Вдигнахме платната и хайде към

о.Юниън (Union Island)

По пътя видяхме един частен остров Palm Island, на който не пускаха външни посетители. Беше застроен с къщички на някакъв много скъп хотел, т.е. самият остров беше един хотел. Водата навсякъде отново беше с всички възможни нюанси на синьото.

 

Palm Island, Сейнт Винсент и Гренадини

о.Юниън (Union Island) – Сейнт Винсент и Гренадини

Union Island

Когато стигнахме Union, естествено всички поискахме да слезем на сушата да разгледаме. Слязохме с дингито на два пъти и първата група попаднахме на някакъв плаж, затрупан с планини от рапани, ама от най-големите, супер красиви, розови, гигантски.

о.Юниън (Union Island) – Сейнт Винсент и Гренадини

Рапани

 

Бяхме като ударени с мокър парцал. Всеки се оглеждаше мълчалив и захилен, все едно бяхме попаднали на планина от златно съкровище. Всички се втурнахме като обезумели, да си избираме рапани, да си ги мием и приготвим, да си вземем с нас. Събрахме си по 5-6 броя, докато не осъзнахме, че това е просто невъзможно, да се пренесе, всеки рапан беше голям колкото баскетболна топка и тежеше поне 2 килограма. Тогава почнахме, да търсим малки рапани, но такива почти нямаше.

По-късно разбрахме, че хората ловуват рапани за местния специалитет – манджата, която ядохме предната вечер на Tobago Cays. Колкото по-големи, толкова повече месо. Съответно идваха тук да вадят месото и изхвърляха черупките и се получаваха буквално малки планини от рапани. В крайна сметка аз си заделих три от огромните и два от малките, без да съм на ясно, как ще ги пренеса, понеже щяха да заемат всичкото пространство в сака ми. След което тръгнахме на разходка из острова.

о.Юниън (Union Island) – Сейнт Винсент и Гренадини

Това беше някакъв хотел

 

Излишно е да споменавам белия пясък и палмите, които са неизменна част от плажовете по тези острови.

Първо минахме покрай местното летище – супер малко и само много малки самолети кацаха тук. Имаше табела, която гласеше, че летището не отговаря на никакви стандарти, не поема отговорност за безопасността на пътниците и не гарантира тяхното безпроблемно излитане/кацане.

След това влязохме в малко магазинче да си купим нещо. С брат ми си взехме различни дъвки, чипс и малко картички. По пътя имаше много кози и кучета, които са доста срещани по островите. Направи ни впечатление, че всички са много дребни (и козите и кучетата) – там възрастната коза е голяма колкото едно яре в България.

Неусетно навлязохме в по-цивилизована част с къщички, магазинчета, та дори и зеленчуков пазар. Всичко беше много мъничко, но супер цветно и шарено. Имаше миниатюрни кафенца, с по 2-3 маси, но навсякъде предлагаха безплатен интернет. По-късно установихме, че по всички островчета, където може да има и само 20 къщи, но има интернет!

о.Юниън (Union Island) – Сейнт Винсент и Гренадини

о.Юниън (Union Island) – Сейнт Винсент и Гренадини

о.Юниън (Union Island) – Сейнт Винсент и Гренадини

На зеленчуковия пазар

 

Седнахме на едно заведение, което се оказа, че го държи жената на човека, който ни заведе на вечеря предната вечер. Още едно нещо, което ни направи впечатление – тук по тези острови, независимо, че някои се водят като отделни държави, всички непрекъснато щъкаха от един остров на друг, всички се познаваха. Един човек го видяхме на три различни острова, беше ни запомнил и ни поздравяваше всеки път.

 

о.Юниън (Union Island) – Сейнт Винсент и Гренадини

о.Юниън (Union Island) – Сейнт Винсент и Гренадини

Стандартна гледка по островите

о.Юниън (Union Island) – Сейнт Винсент и Гренадини

о.Юниън (Union Island) – Сейнт Винсент и Гренадини

 

Докато се разхождахме аз реших да опитам дъвките, които си купих от малкото магазинче. Оказа се, че съм попаднала на един вкус, който брат ми издирва от години. Бил ял такива преди много време в Щатите и от тогава всеки път когато пътувам в чужбина му изкупувам цял асортимент дъвки, с цел да намерим неговите. Но вече толкова години не успявах. До този ден. Беше невероятна радост – там, на сред нищото в океана, на някакъв малък остров от третия свят, в някакъв магазин извън населеното място, аз случайно бях попаднала на дъвките, които с брат ми издирвахме къде ли не от години. Естествено, на връщане минахме през същото магазинче, за да се купи едно по-крупно количество дъвки.

И тогава се случи още едно малко чудо -

оказа се, че някой от групата бил забравил радиостанцията на капитана в магазина – много скъпа радиостанция, без която нямаше да имаме връзка с катамарана. А там по тези безлюдни острови, където не винаги има обхват и групата от 11 човека често се дели, си беше жизнено необходима. Та значи, ако не бях взела случайно от тези дъвки, които после ако не бях опитала, преди да си тръгнем от острова, щяхме да останем и без радиостанция.

Върнахме се на катамарана, като преди това си взехме рапаните и потеглихме

обратно за Tobago Cays

 

Риф Тобаго (Tobago Cays) – Сейнт Винсент и Гренадини

БАР :)

Риф Тобаго (Tobago Cays) – Сейнт Винсент и Гренадини

Отново Tobago Cays. Вижда се и кораловият риф пред островите

Целта ни беше

най-малкото и най-райско островче от петте – Petit Tabac.

Той беше отделен от останалите с кораловия риф и водата беше супер плитка и отново – невероятно синя. На този остров е снимана сцена от филма Карибски пирати.

Риф Тобаго (Tobago Cays) – Сейнт Винсент и Гренадини

Petit Tabac

о.Petit Tabac – Риф Тобаго (Tobago Cays) – Сейнт Винсент и Гренадини

Petit Tabac

За съжаление водата наистина беше прекалено плитка, а отвсякъде бяхме заобиколени от кораловия риф и не успяхме да намерим безопасно място, за да хвърлим котва.

Mayreau, Сейнт Винсент и Гренадини

И за огромно съжаление на всички се отправихме към един по-голям, населен

остров Меро (Mayreau)

 

Остров Меро (Mayreau) – Сейнт Винсент и Гренадини

Mayreau

 

 

Още под влияние на адреналина от невероятните гледки, които съм виждала само по картички и съм си мислела, че са фотошоп, веднага щом се закачихме за мъртва котва, изпонаскачахме в морето и стигнахме до брега с плуване. Някои видяха костенурки и морски звезди във водата.

На острова се оказа, че има само едно малко селце. Информираха ни, че щяло да има страхотно парти вечерта и ние решихме, че ще ходим. След това обиколихме острова, намерихме езеро по средата на този малък остров, пълен с малки пиленца. А от другата му страна имаше друг голям плаж, но покрит само и единствено от корали. Нямаше никакъв пясък, а само изпочупени корали изхвърлени от морето и бурите. Може би тук е удобно да вметна, че по Карибите има сезони, когато вилнеят страшни урагани, които съсипват всичко след себе си. Изпочупват къщи, дървета, съсипват насажденията и нанасят поражения дори на подводния свят.

Вечерта си направихме страхотно барбекю на лодката и после с дингито се върнахме на сушата да търсим бара.

Остров Меро (Mayreau) – Сейнт Винсент и Гренадини

 

За наше учудване, в селцето всичко отдавна спеше, нямаше жива душа по улиците. Дори и кучетата ги нямаше. Но имаше улично осветление. Там на малкия остров с 50 къщи, имаше нощно улично осветление. И интернет имаше :)

Намерихме един стълб, от който се хващаше много добър сигнал и насядахме по земята да проверяваме фейсбука естествено. По едно време се появи от някъде един местен, който ни попита дали търсим бар. Много се изненадахме, защото навсякъде цареше тишина и попитахме дали има отворен такъв. Човекът каза, че няма, но щял да отвори за нас. Ние естествено отказахме, все пак искахме да се смесим с местните, да видим как те се забавляват. Проверихме фейсбука и айде обратно на катамарана.

 *Интересно е името на генерал-губернатора на Сейнт Винсент и Гренадини – сър Фредерик Балънтайн :) – бел.Ст.

Очаквайте продължението

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Караибско (Карибско) море – на картата:

 Караибско (Карибско) море

С катамаран из Карибско море (1): Остров Мартиника, о.Санта Лусия и о.Бекия

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Деца, деца, знаете ли каква дата е днес? Мдааа, жестока дата… Как да не я отблежим с нещо, което беше абсолютно невъзможно по времето, когато Девети беше национален празник :)

Започваме едно плаване по Карибско море – капитан ще ни бъде Диана :)  

 

Приятно четене:

С катамаран из Карибско море

част първа

Остров Мартиника, о.Санта Лучия* и о.Бекия

Има ли човек, който да не е мечтал дори и за малко, да посети диви райски острови и то с яхта? На мен също ми беше мечта, до като не получих едно обаждане от приятелка в началото на годината. Тя и нейни познати търсеха ентусиасти за едно 14 дневно

плаване из дивите Карибските острови

с катамаран (малка яхта, с два корпуса, движи се главно на платна). В началото много се зарадвах, но като започнах да обмислям предложението, започнаха да изплуват хиляди въпроси (затова е добре понякога човек да не мисли :) ). Дали няма да ме хване морска болест и да ми е лошо през цялото време? Ако се обърнем в открития океан, кой ще ни спаси? Има ли акули? Как ще издържа 14 дни на една лодка с 10 повечето напълно непознати, ами ако не се харесаме? Ами ако ме хване клаустрофобия, не можеш да излезеш да се разходиш по водата от вън. Ако закъсаме на необитаем остров без покритие на телефоните и нямаме вода и храна…

И още много такива въпроси ме тормозеха три седмици. В крайна сметка си спомних приказката „на края човек съжалява за нещата, които не е направил, а не за тези, които е направил“ и взех решение, да рискувам. В последствие това се оказа най-страхотното приключение в моя живот до сега и най-правилното решение, което съм вземала.

Самолет на Балкан

Българският самолет, който ни закара до Париж и този с който отлетяхме за Мартиника. (Малко полезна информация: билетите на XL от Париж до Мартиника започват от 400 евро за двупосочен билет с включени всички багажи)

 

И така, купихме билетите и в края на месеца

потеглихме за остров Мартиника

Всеки летеше с различни полети по различно време, но по пътя групата постепенно се събрахме и запознахме. Кацнахме на Карибския остров в 9 вечерта, облечени със зимните якета и ботуши. А там беше 27 градуса.

Остров Мартиника

Първи стъпки на Карибска земя, някои все още с ботуши :)

Чакаше ни такси, което ни закара до марината, за да се настаним в катамарана. И оттам приключението ни започна. За тези като мен, които никога не се бяха качвали на лодка, това беше страшен шок. Но нека първо да опиша

катамарана

Остров Мартиника, яхти

Първо се влиза в кухня с котлон, печка, мивка, маса, шкафове, заредени с всичко необходимо за една кухня. От там тръгваха 2 стълбища надолу към каютите. Общо разполагахме с 4 двойни каюти, 2 единични и 2 легла в коридорите. Също така имахме и 4 бани с тоалетни.

Но всичко беше супер малко, тясно и компактно. Единичните каюти буквално бяха само от легло, нямаше под и там можеш само да седиш. За там се минаваше през леглото на предната каюта. А формата е като саркофаг – по-тясна в единия край и високо по-малко от метър. Никой от групата не беше претенциозен, но и никой не искаше да влезе в „саркофага“. А и представете си на този човек да му се приходи до едното място през нощта – трябва да минава през главите на нищо неподозиращите спящи хора.

Мартиника

На преден план се вижда коридорът с единичното легло. Следва двойна каюта. А в дъното, където има една квадратна дупка – това е входът за единичната каюта.

Мартиника

Гледка от двойната каюта към коридора и банята/тоалетната. Всички каюти включително и тоалетните имат прозорец на тавана, което всъщност е палубата, където всички се разхождат. Ставаше много интересно, когато някой се разхожда горе и в стремежа си, да си гледа в краката, за да не падне – да попадне на прозорец на тоалетна с човек вътре :)

В крайна сметка успяхме да разпределим местата.

Последва драмата с багажите

и това къде да ги сложим. Всеки беше помъкнал поне по един сак, раница, пликче с провизии… Коридорите и малкото повърхности в лодката, предназначени за ходене, бяха задръстени с багажи, якета, ботуши. Всеки се опитваше да си намери нещо. На всичкото отгоре лодката не беше заредена с вода, нямахме ток, бяхме гладни, а всички заведения отдавна бяха затворили. Мореше ни и шокът от смяната на климата и температурите, трудно се дишаше. Изобщо картинката не беше розова. В крайна сметка залъгахме глада си с български солети и пастет, поуспокоихме се и легнахме да спим.

И тогава започна клатушкането

Въпреки че бяхме на марина, завързани за кей, лодката се люлееше през цялата нощ – ту силно, ту слабо. Редуваха се силни ветрове, бързи порои дъжд от по 2 минути и тишина. В лодката всичко се клатеше и скърцаше, вълните се удряха в корпуса и ни стряскаха. Който спал – спал.

В 7 сутринта започнахме да се надигаме. Нямахме търпение да видим какво има наоколо. Оказа се, че сме заобиколени от десетки лодки, катамарани и яхти. Слънцето напичаше, а през 5 минути от нищото се изливаше пороен дъжд, който продължаваше не повече от 2 минути и след малко всичко отново беше изсъхнало.

 Мартиника, яхти

Марина „Le Marin“

 

Ден 1:

След като всички станаха, се разпределихме на две групи – едните трябваше да заредят лодката с вода и ток, а другите да напазаруват провизии за следващите 14 дни. Накрая излязохме от супермаркета с пет колички, като едната беше пълна само с тоалетна хартия, а други две с бира, ром и вино. И отново последва драмата къде да съберем всичко. Все още не се бяхме оправили с нашите багажи, а сега трябваше да търсим място и на пет колички с какви ли не покупки.

Мартиника, яхти

Част от покупките

В крайна сметка към 14ч. успяхме горе-долу да се приготвим и отидохме за един може би последен нормален цивилизован обяд в истинско ресторантче. Осъзнавахме, че малко по-късно този обяд щеше да нахрани рибите, но ние му се насладихме като за последно. И така, платихме сметката и се отправихме към лодката. Запалихме мотора и потеглихме. За тези като мен, които не знаят нищо за плаването – от пристанище се излиза и влиза само на мотор, а в открито море се плава основно само на платна.

И така

започна нашето плаване

От нашия капитан бяхме информирани за статистика за морската болест: 80% от хората я получават, 10% никога не ги хваща, а останалите 10% никога не ги пуска. Всеки тайно се надяваше да не е от последните 10%…

След час и половина плаване в открито море статистиката започна да влиза в действие. Разговорите постепенно замлъкнаха, хората спряха да се разхождат из лодката и настана пълна тишина. От този наш първи преход няма много снимки (по разбираеми причини). Все пак да спомена, че по пътя видяхме хиляди летящи риби, за които не бях и чувала, че съществуват, както и някакви черни перки, които решихме, че не може да са на делфини, а по-скоро на косатки, но така и не разбрахме.

Плаване в Карибско море

Първо излизане в открития океан. В далечината се виждат шквалове (силни завихряния на вятъра, от далече приличат на торнадо)

Вечерта, вече по тъмно, успяхме да стигнем нашия първи остров -

St. Lucia (о.Санта Лучия)

На вън не се виждаше почти нищо, освен че сме оградени от високи хълмове, където светеха къщички и се чуваха ритми от типичната за Карибския басейн музика (микс от Кубинска, Ямайска и още нещо). Тогава за първи път видях и светещи медузи, които плаваха бавно покрай лодката и отминаваха. Тази вечер всички спахме като пребити.

 

Ден 2:

На сутринта живота вече ни се струваше много по-хубав. Грееше слънце, чуваха се странни (нови за нас) птици и наистина бяхме заобиколени от стръмни хълмове с гъста зелена растителност.

Плаване по Карибско море

 

Веднага щом се показахме на палубата, ни надушиха така наречените welcome boys. Това са хора, които обикалят яхтите на малки лодки и предлагат от риба, плодове, бананов хляб, през сувенири, дрехи, пури до гориво, пране и всичко, което може да се сетите. Всеки продава собствената си стока, но винаги може да намери друг човек за съответните нужди. И всичко това, без да се налага да слизаш от лодката. Съответно пада и голямо пазарене. Нашият първи welcome boy пристигна на синьо кану, носеше шапка на дядо Коледа и продаваше банани.

 

Плаване по Карибско море

 

Подари на всички момичета по един банан, а след това искаше да ни продаде още за по 1$ на плод. Естествено, ние не се съгласихме, имайки предвид, че там бананите са като ябълките в България – можеш да си набереш от палмата на улицата, плажа или в джунглата. Тогава той поиска да си платим и подарените банани… Ние му предложихме бира, а той каза „Децата ми пият мляко, а не бира“ и много се ядоса. В крайна сметка му дадохме 5$ и той си тръгна. Продължиха да идват всякакви други търговци, а на нас ни беше много интересно, като за първа среща с такъв тип хора.

Междувременно капитанът взе малката ни надуваема лодка с мотор (за по-кратко – динги) и слезе на сушата да направи митница – да се отчетем, че сме пресекли граница, да ни бият печатите в паспортите и това се правеше на всички острови, които се водеха като отделни държави. След това запалихме мотора, вдигнахме платната и потеглихме към следващата ни дестинация – известните „Двата питона“. Това са два високи и стръмни хълма, покрити със зеленина, страшно красиви.

Плаване по Карибско море

Двата Питона

Точно срещу тях се намират едни от най-скъпите хотели в света. Там телефоните са забранени, няма телевизори и е пълно спокойствие. Градчето точно под тях е пълната противоположност – типично населено място от третия свят.

Плаване по Карибско море

Суфриер в далечината

Веднага ни посрещнаха welcome boys и се уговорихме да ни направят екскурзия до местния действащ вулкан. Взеха ни с лодка и най-накрая слязохме на суша!!! За първи път от толкова много време… Е, времето не беше чак толкова много, но за такива като мен ни се стори цяла вечност. Градчето се казва

Суфриер

Плаване по Карибско море

Welcome to Soufriere

Забравих да спомена, че по островите се говори на английски език, с изключение на Мартиника, което е френска територия и там се говори на френски.

На сушата ни поеха с едно бусче и тръгнахме към вулкана. Той обаче не ни впечатли особено. Видяхме един огромен кратер, който димеше, миришеше на сяра и беше пълно с бълбукащи локвички. И това е.

Санта Лучия

Една от бълбукащите локви в кратера на вулкана

Екскурзоводката обаче беше много добре обучена – имаше си специална униформа, говореше перфектен английски и се разхождаше с чадърче (заради честите превалявалия, за които споменах вече).

Последва посещение на водопади с много топла вода, заради вулкана. Тези които си бяха предвидливо сложили бански, успяха да си направят много хубава баня.

Плаване по Карибско море

Отново Суфриер, този път от високо

Плаване по Карибско море

 

След екскурзията успяхме да се разходим в градчето – всички сгради бяха супер цветни, шарени, пълно беше с интересни хора, по улиците спокойно се разхождат глутници кучета и кокошки, следвани от малки пиленца, секат се глави на риби, хвърчат вътрешности, отвсякъде се чува музика, пее се на улицата и се танцува… Изобщо лудница :)

 

Плаване по Карибско море

Плаване по Карибско море

Кокошка с малки пиленца

Плаване по Карибско море

Малко с нежелание си тръгнахме от Суфриер и се прибрахме на катамарана. Направихме си вечеря, хапнахме и в 22:30ч. потеглихме за най-сериозния ни преход, освен това и нощен.

Това беше едно от най-страшните преживявания в моя живот

Половината хора си легнаха по каютите, а другите останаха на палубата с капитаните. Аз лично си легнах в кухнята, в случай, че тръгнем да се обръщаме/потъваме, изходът да ми е близо. Извадихме и спасителни жилетки за всеки случай.

Излязохме в открито море и като излезе един вятър, едни вълни, лодката се подмяташе във всички посоки (понеже е катамаран, а не монокорпус), всичко вътре скърцаше, сякаш всеки момент ще се разглобим на хиляди парчета, блъскаха се чаши, чинии и тенджери, хвърчаха предмети.

Вълните ни подмятаха като детска играчка

и се разбиваха в прозореца на кухнята, където аз лежах, а водата заливаше хората от вън на палубата. Което обаче тях ги забавляваше. Първо вълната се изтряскваше над главата ми в прозореца, след това чувах „Аааа“ от намокрените хора от вън и накрая следваха бурни смехове.

Едно от момичетата, което беше останало в каютата долу, разказа, че там било още по-страшно. Всички вълни са се разбивали буквално на сантиметри от нея, и звукът е бил повече от зловещ. Тя самата се подхвърляла на 30 сантиметра от леглото и се е наложило да се държи за един рафт през цялото време. В крайна сметка стигнахме

остров St. Vincent (Сент Винсент)

който ни пазеше от вятъра и вълните и всичко се укроти. Бяха ни препоръчали да не спираме там, защото имало пирати. Затова само подминахме острова и продължихме към следващия – Bequia.

 

Ден 3:

По изгрев слънце пристанахме на котва. За първи път видях чисто небе, без нито един облак, а в 7ч. слънцето вече напичаше страшно. Всички най-накрая можеха да легнат да поспят спокойно.

Остров Bequia (Бекия)

се оказа доста малък, но с много красиви плажове. Заселен е главно от богати американци – пенсионери, които са си купили къщички тук и идват да изкарат зимата на топло.

Плаване по Карибско море

След като всички станаха, решихме да сготвим пиле с картофи за обяд. И понеже сме 11 човека екипаж, се наложи да приготвим една тава с пиле и отделно една тава с картофи. Сложихме първата тава да се пече във фурната и част от екипажа слязохме на плажа с дингито, с уговорката, че когато яденето стане, някой ще дойде да ни вземе.

Bequia, Сейнт Винсент и Гренадини

Плажът беше страхотен, точно като тези по картичките – бял ситен пясък, нереално синьото море и палмичките.

Плаване по Карибско море

Трима се приготвихме за плаж и се качихме в дингито, а четвърти го караше. Запалихме лодката, но по средата на пътя тя угасна и повече не пожела да запали… Решихме, че моторът се е развалил и се наложи да продължим с гребане (на заден план се вижда прибиращото се динги). На всички ни беше за първи път и никой не се сети, че трябва да имаме туба с гориво за да се придвижваме. В тръбите са били останали някакви капчици, които стигнали, колкото да запалим и да потеглим :)

Плаване по Карибско море

Направихме кратка разходка и седнахме в бар „Mango’s“ на плажа, точно срещу катамарана, за да следим кога ще дойдат да ни вземат.

Плаване по Карибско море

Плаване по Карибско море

Плаване по Карибско море

Плаване по Карибско море

Тези птици ги срещахме през цялото време по всички острови.

Плаване по Карибско море

Нашият катамаран на котва

За наше учудване никой не дойде в следващите 4 часа и се наложи да хапнем в бара. Заведението беше пълно предимно с чужденци. Имаше и жива музика, много приятна обстановка. Изпихме няколко коктейлчета, хапнахме омар и пържени картофки и към 6ч. дингито дойде да ни прибере на лодката.

Плаване по Карибско море

Идват да ни приберат

Оказа се, че пилето чак сега е успяло да се опече, а до картофите не се е стигнало и в крайна сметка ги направихме на котлона на яхния. Все пак успяхме да вечеряме с обяда. Това беше и първият ден, в който не ни валя дъжд.

Плаване по Карибско море

Живот на лодка

 

*Т.к.различните източници ползват както Санта Лусия, така и Санта Лучия (така и Сен Луси) – то в текста можете да го срещнете и по (първите)двата начина. На мене лично Санта Лучия ми харесва повече – звучи много по-романтично – бел.Ст.

За протокола: Мартиника е отвъдморска територия на Фарнция, Санта Лусия е държава, а о.Бекия е част от държаватаСейнт Винсент и Гренадини

Очаквайте продължението

Автор: Диана Чавдарова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Караибско (Карибско) море – на картата:

 Караибско (Карибско) море