Днес в град Видин се открива новият мост на Дунава, ние обаче ще отидем до града на първия Дунав мост – Русе. Водач ще ни бъде Девора.
Приятно четене:
Русе
Толкова отдавна не си бяхме показвали носа извън София, че вече не можех да издържам на редовната разходка от апартамента до парка или центъра и обратно. Исках да видя нещо ново, исках да пътувам и на няколко пъти бях на косъм сама да се метна на някакво превозно средство и да избягам за ден-два. Една кратка разходка до Пловдив не успя да повдигне приключенския ми дух, но когато се разбра, че ще отскочим до Русе за няколко дни, вече имах повод да стегна повече багаж от този, който се побира в дамската ми чанта, а именно - цяла раничка. :)
Потеглихме към Русе с автобус,
което само по себе си беше тъжно и затормозяващо начало за нашето пътешествие, но предполагам, че не сме единствените, на които им се налага да пътуват повече от 4 часа в некомфортни автобуси, слушайки всякакви разговори и накрая, опиянени от миризмата на сменен наакан памперс точно преди Русе, да слязат на автогарата и да се зарекат, че им е за последно.
Съвсем в скоро време в Иран ще има избори – по този повод ще прекъснем поредицата за Грузия с Опела на Валентин (не бойте се, ще продължим после ;), за да започнем днешната обиколка на Иран
Приятно четене:
През Иран с Опел
част първа
Историческо въведение
Ислямска република Иран:
добре уредена държава със силна икономика, богато историческо минало, сърдечни и гостоприемни хора със запазена ценностна система
След като бях обиколил и разгледал Северна Турция, Грузия, Армения и Нагорни Карабах (и техният ред ще дойде ;) – бел.Ст.), дойде редът и на ИРАН. За тази страна можах да отделя само 17 дни като изминах над 7 хиляди километра по пътищата между Каспийско и Арабско море.
За самостоятелна туристическа обиколка на Иран е необходима заверена покана от частно лице или от иранска туристическа агенция, на база на която се издава иранска виза.
[caption id="" align="aligncenter" width="431"] Иранската виза в паспорта ми[/caption]
Открих само две наши туристически агенции, които предлагат посреднически визови услуги за тази страна. Доверих се на Пингвин Тревъл и след плащане на съответните такси безпроблемно получих паспорта с визата
За автомобила се изисква Карнет дьо пасаж, който се издава от Съюза на българските автомобилисти. Струва 100 лв. плюс депозит от 1000 лв., който се връща след прибиране в България и представяне на заверения карнет.
Иран е най-голямата държава в Близкия изток. С площ 1 648 хил. км² тя е 15 пъти по-голяма от България и 4,5 (!!!) пъти колкото Германия. Релефът е преобладаващо планински с плата, високи равнини и ниска юго-западна част. На север, между Каспийско море и столицата Техеран, е планината Елбурс с най-високия ирански връх Дамаванд (5671м.). Средната част е заета от обширни пустинни области и планината Кух-е Руд. В посока юго-запад следва равнинно-хълмиста част и най-голямата планина в страната Загрос. Соленото езеро Урмия е разположено в северо-западната част, която също е с преобладаващо планински релеф. В средната част на Иран има няколко солени езера, повечето от които са пресъхнали
Иран граничи:
на изток с Пакистан и Афганистан; на юг с Оманския и Персийския заливи на Арабско море; на север с Туркменистан, Каспийско море, Азербайджан и само 50 км. с Армения; на запад с Ирак и Турция.
Населението на Иран
от почти 80 милиона души е 11 пъти повече от населението на България.
По мои впечатления, иранците са горди хора със самочувствие на велика нация, наследници на древната Персийска империя. Преобладаващата част от тях са сърдечни и гостоприемни, винаги готови да помогнат. Проявяваха видим, но не натрапчив интерес към мен като чужденец, обикалящ страната им. Щом разбираха, че съм добронамерен отваряха сърцата си и бързо се сприятелявахме Continue reading →
Пътеписът ни днес ще представи градът на тазгодишния шампион на Европа – Мюнхен (вече бяхме в града на съперника от Дортмунд)Гладната Акула ще ни води на централния пазар в града на Байерн :)Приятно четене:
Виктуалиенмаркт, Мюнхен
Viktualienmarkt, München
В сърцето на стария град в Мюнхен се намира
Viktualienmarkt – ежедневно работещ пазар за храни, напитки и цветя
Името му идва от латинското victualia (хранителни стоки, подходящи за хора), а историята му датира от XIX-ти век, когато Максимилиан I мести на това място земеделския пазар от близкия Мариенплац.
Започнал като истински фермерски пазар, на който производители от целия регион са продавали зърно, месо, риба, зеленчуци, плодове и млечни продукти, постепенно от началото на XX-ти век Виктуалиенмаркт се сдобива с пекарни, закусвални, щандове с южни плодове и магазини за вино.
По време на войната пазарът е пострадал жестоко, като всички по-големи градове в Германия, което може все още да се види в големите църкви в стария град, въпреки изключителните реставрационни усилия и умения.
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
След края на войната е имало предложение пазарът изцяло да се премахне, а на неговото място да се построят модерни високи сгради, но слава Богу, градските власти и гражданите са успели да се преборят, в резултат на което в момента Мюнхен се гордее с място, заради което според Ню Йорк Таймс си заслужава да прелетиш Атлантика.
През последните десетилетия, в които на домакините не им се налага да ходят сутрин на пазара, за да напазаруват хранителни продукти за цяла седмица (включващи и жива кокошка или гъска), защото има Лидл, Кауфланд или нещо друго гигантско,
Виктуалиенмаркт се е превърнал в любимо място за гурметата и гурманите
А също напоследък и за фудитата*
Разбира се, цените са по-високи, отколкото в супермаркета или в кварталния магазин, но пък към свежите малини получаваш и удоволствието да пазаруваш от някой мил човек, след което да изпиеш чаша бира с 2 вурстчета, или пък чаша ризлинг с малко свръх-пресни стриди.
Макар рибният пазар да е преместен на Вестенрийдщрасе още пред 1855 година, на Виктуалиенмаркт има магазинчета за риба и морски деликатеси, в които приготвят и сандвичи с херинга за пазаруващите и пиещите по чаша на крак.
Лангусти, стриди, скариди и миди.
Чудесен тон за стек и розова ципура.
Хванахме и
сезона на аспержите – Spargelzeit,
който е буквално навсякъде – на пазара, на сергии из целия град и в менютата на абсолютно всеки ресторант, бирария или кръчма, на супа, задушен или на грил. Към шпаргел-менюто се предлага и специална винена листа, на която уважихме вината от Мозел и Райнгау, но без аспержи.
Сирената са особено на почит,
което е напълно разбираемо предвид близостта на Алпите и безбройните алпийски крави, но освен местните сортове могат да се намерят и голям брой френски и италански като камамбер, пекорино, пармезан и горгонзола, разбира се.
В тази част на пазара мирише особено покърително, но пък можеш да намериш всичко, което ти трябва.
Къде без прясната биволска моцарела от Кампаня?
Солети със сирене преди следващите щандове с напитките.
Виното също е в изобилие и най-вече от Франция и Италия, като Сансерите и Бордото са на много приятни цени.
Качетата с туршии и подправени маслини миришат особено упоително след частта със сирената.
Гледката на изобилните маслини от Гърция, Мароко, Испания и къде ли не, с риган, лимони, сардели и люти чушки са в състояние да ме извадят извън равновесие, което спешно трябваше да бъде възстановено с чаша бира.
Кисели краставици, но деликатесни. Деликатесни, но кисели краставици.
Тези със синапа ми изглеждаха особено интересни, но нямаше как да повлека и кесийка краставички в куфара оквен виното, бирите, сирената и ракията от круши с мед. А да, и няколко горчивки.
Разнообразието от пресни зеленчуци също е голямо, като имаше дори връзки с любимите ми корени за супа.
И пресни артишоци.
На пазара, естествено, има много и различна наливна бира, включително био, която не е по-скъпа от другата.
Всъщност момента с био и органичните продукти е много интересен –
има ги в изобилие, включително в специализирани супермаркети, като разнообразието е огромно – от пресни плодове и зеленчуци до десетки видове вино и бира, като се мине през сирене, колбаси, зърнени и бобови храни и какво ли още не, като цените не надвишават тези на не-био продуктите, а най-често същите продукти у нас, не-био са по-скъпи, например диетичния пълнозърнест хляб.
Може да е био, но трябва да е пшенична, понеже сме в Мюнхен.
Всъщност Виктуалиенмаркт е колкото пазар, толкова и
място, където да се отбиеш след работа за по питие,
за сладкиш, на крак или в класическата бирена градина с маси и пейки.
Пазари като Виктуалиенмаркт – отворени целогодишно, всеки ден не се срещат често дори в Европа, но пък като че ли всеки град или село има нужда от подобно място и фактът, че пазарите са били средища на човешкото общуване, търговията и дори политиката десетки векове са само още една причина да ги търсим и искаме.
Автор: Магдалина ГеноваСнимки: авторът *фуди, ~та (мн.ч) – гурман (гастроном) с айфон и брада – бел.авторката и Ст. Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="2217"] – на картата:
[geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="2217" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"][geo_mashup_category_name map_cat="2217"]
Пътеписът ни днес ще бъде мноооого селски :) Какво по-хубаво нещо от село в Бургундия? Много ясно - телешкото по бургундски :)Домосед ще бъде наш водач Приятно четене:
Mammouth bourguignon (a la bière)
Мамут по бургундски (с бира)
13-годишният Калоян с изражение на стоическо търпение в условия на пълна и необратима обреченост се подчини на съдбата и разпореждането на майка си да се откъсне от компютърната игра, за да умре геройски от скука на задната седалка с баща си и чичо си Димитър, тръгнали да проучват за стари църкви, гробища и мостове в сърцето на селска Франция. След известни, дежурни за нас с Весо, колебания избрахме по-далечната от двете предложени дестинации.
Бургундското село Везле в северните покрайни на природния парк Морван
Разстоянието - около три часа с кола - стратегически подсказваше, че това е опцията с преспиване. По-добрата от моя гледна точка, напук на (сбъдналите се!) метеорологически прогнози за едноцифрени температури (в края на април!), ниска облачност и дъжд всеки ден след 4 следобед. За разлика от шампанската опция, която можехме и най-вероятно - щяхме - да претупаме в един ден с риск да не презаредим достатъчно със средновековни камъни за целия сезон. Continue reading →
В последния брой на Капитал Light е излязла, смея да твърдя, много симпатична дописка и за нашия сайт :)
Докъде го докарахме, мили деца, да пишат за нас по лайф-стайл приложенията към сериозните вестници ;)
Бегом всички по реповете, а който няма пари да чете линка :)
http://www.capital.bg/light/neshta/2013/06/08/2076285_putniko_sviden/?sp=2#storystart
Както каза Комитата тази сутрин: „Олигархията показва себе си на стр. 3, където се вижда кой буни истанбулските нетрудещи се. Така, така, само така!“ :)
Днес започваме една автомобилна обиколка на Грузия. Наш водач в двата смисъл ще бъде Валентин.
Приятно четене:
През Грузия с Опел
Погледът на един автотуристот Перник (2012 г.)
Преди да достигна основната си цел ИРАН, разгледах Черноморското крайбрежие на Турция и три Кавказки републики. Първата от тези републики беше Грузия.
Грузия е с население близо 5 млн., а територията й е 2/3 от нашата.
Моето впечатление е, че средното жизнено равнище не е високо и е на нивото на нашето около 2000-та година. Цените на основните стоки са съпоставими с българските. Входните такси за основните музеи и забележителности са между 2 и 5 лева. Цените на автомобилните горива са около 85% от нашите.
Официалната политика е прозападна. Въпреки войната с Русия от 2008-ма година, не усетих анти-руско отношение сред хората.
Грузинският език е напълно неразбираем. Доста от младите хора говорят английски. Повечето възрастни и част от младите говорят руски.
Хората са много сърдечни и общителни, винаги готови да помогнат.
Престъпността е незначителна и навсякъде се пътува спокойно. Не съм имал никакви проблеми в това отношение.
Полицейското присъствие е видимо навсякъде и полицаите са любезни, когато ги питаш. Никой не спира автомобилите за проверки и не се следи за превишаване на скоростта.
Състоянието на пътната мрежа е по-лошо отколкото у нас. Бавно и трудно се пътува през планината Кавказ.
На основните пътища указателните табели освен на грузински са и на английски. Има сравнително добри ориентири към основните туристически обекти.
Страната обикалях шест дни като изминах 1300 км. и похарчих 350 лв., в т. ч. 125 лв. за ремонти на автомобила. Разходите са малки, тъй като не плащам за хотели, а спя в колата. Основната част от храната си нося от България.
Следват снимки от някои от посетените места в Грузия, в хронологичен ред, с кратки пояснения.
Влизане в Грузия при гр. Сарпи на Черно море
Преминаването на границата от Турция става бързо и без проблеми.
Първата ми изненада беше, че не се иска застраховка Гражданска отговорност за автомобила. След настоятелните ми питания на 2-3 места един грузинец ми каза: „Тук никой не ти иска застраховки. Имаш ли пари, живей си живота и това е.“
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Плажът при гр. Сарпи Източното крайбрежие на Черно море[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Останки от римската крепост Гонио. Крепостта е разположена на крайморския римски път в древна Колхида (старото име на сегашна западна Грузия)[/caption]
Батуми
Първият град, който ме впечатли и ме изненада приятно е Батуми. Разположен е на Черно море и е столица на автономна република Аджария. Централната част на града е очароваща и не отстъпва на Ница (главен град на Френската Ривиера) и на Брайтън (главен курортен град на южното Английско крайбрежие).
Продължаваме обиколката на Анжело из предпротестна Турция. Предишната серия минахме през Галиполи, Айвалък, Пергамон, Кушадасъ и Ефес , а днес ще обиколим Бодрум, Мармарис, Измир и ТрояПриятно четене:
Екскурзия из Егейска Турция
част втора
Бодрум – Мармарис – Измир – Троя
Ден четвърти
След закуска потегляме за Мармарис (Marmaris). Пътят ни минава през
Бодрум (Bodrum)
Спираме за малко пред
Мавзолея
Mausoleum Of Halicarnassus
Tepecik
48400 Bodrum, Muğla Province
GPS: 37.037997,27.428999
Тел.: +90 252 316 1219
Цена: 8 TL
По думите на екскурзовода от това Чудо на света (пето по реда на създаването им) на практика не е останало нищо. Векове наред гигантската постройка е служила като източник на строителни материали, като последни са я довършили рицарите-хоспиталиери,построили с камъните своята крепост. Затова решихме, че ще пропуснем останките и ще продължим нататък.
Bodrum Kalesi
Çarşı Mh.
48400 Bodrum, Muğla Province
GPS: 37.03221,27.429038
Тел.: +90 252 316 2516
web: http://www.bodrum-museum.com
Цена: 20 TL
Оставихме автобуса зад „Халикарнас“ (Halikarnas), най-голямата дискотека в Турция, и продължихме пеша към крепостта. В нея се намира Музеят на подводната археология, който живо ме интересуваше, но се оказа, че музеят има обедна почивка! Такова нещо ми се случва за втори път след Музея на порцелана в Лимож - музей да изгони туристите, за да обядват служителите! Около час се мотаем из града, преследвани от търговците, и когато сядаме в Cafe Del Mar да изпием по един чай и да погледамеотдалеч крепостта и пристанището, повече от половин час никой не дойде да ни обслужи. Изплезили езици в жегата, бавно се отправяме към автобуса.
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Най-голямата дискотека в Турция[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Крепоста на рицарите-хоспиталиери[/caption]
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
Продължаваме към
Още снощи, след като се настанихме в къмпингчето, решихме, че ще останем тук и следващата вечер; бунгалата са фантастични (личи си, че в района живее архитект) и е време за малко почивка и мързелуване. Утре поемаме към западните фиорди и днес е последният ден, в който можем да се върнем обратно в Kjolur, там, където вчера водите отново ни възпрахя.
Джакузи на терасата на бунгалото, пълни се с гореща гейзерна вода
По обяд вече сме се намързелували порядъчно, пълним до горе автомобиля и хващаме вчерашното трасе към
Продължаваме с разказа на Атанас за похожденията му на мачовета на Борусия Дормунд – тазгодишен (2013) финалист в Шампионската лига. Предишната серия "гледахме" мача на Борусия с Шалке 04, а днес наред са срещите с Арсенал и Фрайбург :)Приятно четене:
Дортмунд: Там, където футболът е религия!
част втора
Борусия – Арсенал и Борусия – Фрайбург
Второ посещение: септември 2011 г.,
Борусия Дортмунд – Арсенал
В крайна сметка, Борусия стана шампион на Германия за 2011-та и придоби право да играе в Шампионската лига. Така се зароди идеята да посетя мач от най-силния европейски клубен турнир. В края на август изтеглиха жребия за груповата фаза и Бе Фау Бе се падна с английския Арсенал, гръцкия Олимпиакос и френския Олимпик Марсилия. Избрах първия мач - с Арсенал в Дортмунд, който беше само след две седмици и трябваше да се действа бързо. Георги – мой приятел, който е фен на Арсенал, изяви готовност да дойде с мен. Този път реших да се пробвам да купя билети от официалния сайт на отбора и в обявените дата и час за начало на продажбите бях в готовност пред компютъра. Нищо обаче не се получи. Борусия се завръщаше в Шампионската лига след осем години отсъствие от турнира и феновете в Дортмунд бяха наточили брадви за билети за мача. От многото заявки сайтът падна, а след час и половина непрестанно опресняване, се появи съобщение, че всички билети за мача с Арсенал са продадени. Наложи се да прибегнем до услугите отново на сайтовете за продажба на билети на вторичния пазар. Така, за едни от най-лошите седалки на стадиона платихме, колкото бихме дали за супер централни места от официалния сайт.
Борусия държи много на това да е социален клуб,
който дава възможност на всички фенове да гледат мачовете на отбора. Затова и продължава да държи ниски цени на билетите, въпреки, че спокойно може да ги увеличи при наличието на такъв огромен интерес към тима. Най-евтините места на „Сигнал Идуна Парк“ могат да бъдат купени с абонамент срещу около 200 евро за целия сезон, а най-евтините билети за мач от Бундеслигата са едва 20 евро. За справка, в Англия трудно се намира билет за мач от Висшата лига под 30-ина паунда, а абонаментите на топ клубовете за целия сезон обикновено започват от 600 паунда и нагоре.
След като платихме пропуските за мача, ни отанаха самолетните билети (тъй като ги взехме кажи-речи в последния момент, не излязоха много евтино) и резервация на хотел (същият, в който отседнах при предишното ми посещение). Две седмици по-късно, отпътувахме за Дортмунд в деня на мача. Тъй като пристигнахме доста рано сутрин, имахме много време до чек-ин времето за хотела. От летището хванахме п ознатиятавтобус 440 (този път си носех дребни, за да платя „цвай-драйсих“ за билет), но вместо на последната спирка, слязохме доста по-рано. Показах на Жорката Ромберг парк и Вестфален парк. За разлика от февруари, този път времето беше слънчево и приятно, направо си ставаше за къс ръкав. От парковете продължихме към най-голямата зала в Дортмунд - Вестфаленхален. Представлява огромно хале, в което се провеждат изложения, концерти и други масови прояви. Аз го свързвам и като място за провеждане на един от най-силните шахматни турнири в света, в който нееднократен участник е бил и нашият Веселин Топалов.
Разходихме се и до
центъра на Дортмунд
Разширих малко кръгозора си, като освен Reinoldkirche и Alter markt, видях отвън и огромната градска Опера.
Стана обаче следобед и беше време да се отправяме към хотела. Този път на рецепцията не говореха английски, но за късмет бях с Жорката, който няма никакъв проблем с немския. И двамата се учудихме, че нямаше нищо за нас на рецепцията, тъй като очаквахме билетите ни за мача вече да ни чакат в хотела. Наложи се да звъня на компанията, от която ги купихме и ме увериха, че пратката е на път. След близо два часа чакане, когато с Жоро вече започнахме да си мислим да не са ни измамили, се почука на вратата на стаята ни и женица от персонала на хотела ни връчи плик.
А вътре бяха двата билета за мача с Арсенал!
Качихме се на Stadtbahn-а и слязохме от влака на станция Мьолербрюке, а оттам поехме с морето от хора в жълто-черни фланелки към „Сигнал Идуна Парк“. С приближаването към стадиона забелязох нещо, което по-рано през годината ми беше убягнало в тъмнината на мача с Шалке. По пътя бяха вградени бронзови звезди на земята, нещо като
“Алея на славата” на Борусия
(точно така се и казваше –BVB Walk of Fame), като бяха отделени плочки само за хора и събития, оставили следа в историята на тима. При самия стадион имаше и плочка с посвещението: „Für die besten Fans der Welt“/“За най-добрите фенове на света“. Страхотно уважение към привържениците! Успях да видя само някои от плочките и си обещах следващия път като дойда да ги разгледам по-подробно.
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Звездата, посветена на "Най-добрите фенове в света"[/caption]
Около стадиона естествено беше пълно с народ. Видяхме човек с табелка „I need a ticket”/”Трябва ми билет“. Имаше и доста фенове на Арсенал, дошли от Лондон, за да подкрепят любимия си отбор. Попаднахме на своеобразно надпяване между двете агитки пред стадиона. Фенове на Борусия и Арсенал бяха застанали едни срещу други и пееха с пълно гърло клубните си песни. Но само толкова. Без физически сблъсъци, въпреки че исторически германци и англичани не се обичат особено. Използвах момента да си направя една приятелска снимка с фен на Арсенал за спомен.
[caption id="" align="aligncenter" width="614"] Приятелска снимка с фен на Арсенал[/caption]
Според билетите ни трябваше да си правим компания с гълъбите на буквално
Днес Анжело ще ни води на обиколна екскурзия из Егейска Турция. Понякога човек е нужно да се отпусне и да не мисли за маршрути, превоз, нощувки и организация, което е направил и авторът, но това, което е описал прекрасно може да се използва именно за самостоятелно планиране на подобен маршрут.
Приятно четене:
Екскурзия из Егейска Турция
Галиполи – Айвалък – Пергамон – Кушадасъ – Ефес
Подготовка
Отдавна се канех да се позавъртим из егейското крайбрежие на Турция - да проверим какво става из комшулука, преди да се преместим малко пó на запад.
Та реших този път да ползвам туристическа фирма - да организира пътуването, за да се почувствам и аз бял човек, па макар и българин. Аман от логистика и екскурзоводски услуги: проучвай маршрути, нощувки, търси забележителности, синхронизирайработни времена, предвиждай задръствания, празници и реставрационни работи... И винаги поне една от жените е недоволна! Аман!
Основните
обекти, които искахме да посетим, бяха Троя, Пергамон и Ефес
Обикновено в рекламата се споменават Кушадасъ и Мармарис като екстра, но за нас това си е губи-време. Трудно си се представяме заровени в пясъка, доколкото го има, да се печем като скумрии и да се заблуждаваме, че ни е супер приятно. Като ни се прииска вода извън банята, отиваме на басейн! Допълнително условие беше това да стане по време на ученическата ваканция за Великден, която тази година беше наистина дълга.
Първата оферта, която ми попадна беше на „Караджъ Турс”. Обхващаше всичко, което бяхме решили да видим, но имаше две главни неудобства: 3 нощни прехода и тръгване от Хасково или Пловдив. За жалост, стандартните автобусни маршрути заобикалят Стара Загора. Имам „конаци“ и в двата града, където мога да оставя колата, но с голяма радост приехме офертата, която нашите приятелки от „Валден Тур“ ни намериха: „Бохемия“ предлагаше екскурзия, която при същия маршрут осигуряваше шест нощувки„в легло“ и качване от Стара Загора. По-високата цена се компенсираше от удобството. По- късно, след вече внесен депозит, стана ясно, че не всичко е чак толкова розово - след безкрайни разговори и уточнения
се оказа, че автобусът няма да тръгне от Русеи да мине през Стара Загора, а от София през Хасково; резервираните седалки (места) се променяха няколко пъти; отказана ни беше информация за превозвача, телефон на водача на групата и др. „лични данни”. По-късно разбрахме, че други участници вгрупата са получили тези данни.
Ден първи
С колата до Димитровград, оттам приятел ни закара до Хасково. Срещата трябваше да бъде 15-20 мин. преди 10:30 на бариерата на автогарата, но автобусът дойде около 11. Дотогава скачахме като гърмяни зайци при всеки преминаващ автобус. Все пак незнаехме кого чакаме. Дойде автобус с табелка „Бохемия”, но не бяхме в списъка и трябваше да чакаме следващия. Най-после дойде и вторият, но пак не бяхме в списъка. Малкото ми коса почна да настръхва. Оказа се, че търсим на 3-а и 4-а седалка,всъщност сме преместени още веднъж и затова не сме на обявените ни позиции в списъка.
Приятна изненада беше водачът на групата Ивайло, млад турколог, много добре подготвен за всичко по маршрута. Като стар екскурзовод съм виждал какво ли не, но този път имахме късмет. При досегашните ни пътувания в тази посока през цялото време снас беше местен екскурзовод, но този път от партньорската фирма „Moya“ осигуряваха инцидентно и за кратко местни кадри.
Границата минахме бързо, след Одрин директно тръгнахме към
Дарданелите
По пътя Ивайло ни „забавляваше“ с битката при Галиполи, но в програмата нямаше включено посещение на обекти на полуострова. Някой друг път... (още повече, че Ивайлопровокира с разкази за съдби и човешки проявления сред нечовешкия ужас на войната...).
Фериботът от Гелиболу (Галиполи)
няма разписание, а тръгва, когато се напълни. Донякъде е въпрос на късмет дали ще ви закара до Чардак (Çardak) или до Лапсеки. Чакането е около 30 мин. Толкова е и пътуването.
Иранската виза в паспорта ми[/caption]
Плажът при гр. Сарпи
Останки от римската крепост Гонио.
Най-голямата дискотека в Турция[/caption]
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Крепоста на рицарите-хоспиталиери[/caption]
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
Продължаваме към
Звездата, посветена на "Най-добрите фенове в света"[/caption]
Около стадиона естествено беше пълно с народ. Видяхме човек с табелка „I need a ticket”/”Трябва ми билет“. Имаше и доста фенове на Арсенал, дошли от Лондон, за да подкрепят любимия си отбор. Попаднахме на своеобразно надпяване между двете агитки пред стадиона. Фенове на Борусия и Арсенал бяха застанали едни срещу други и пееха с пълно гърло клубните си песни. Но само толкова. Без физически сблъсъци, въпреки че исторически германци и англичани не се обичат особено. Използвах момента да си направя една приятелска снимка с фен на Арсенал за спомен.
[caption id="" align="aligncenter" width="614"]
Приятелска снимка с фен на Арсенал[/caption]
Според билетите ни трябваше да си правим компания с гълъбите на буквално
Напред към Азия[/caption]