Author Archives: Пътуване до...

Манастир Трескавец в пламъци

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днешният ни разказ не е точно пътепис, а по-скоро непряй репортаж за пожара, който се случи наскоро в манастира Трескавец, за който вече имаме подробен пътепис от Цветан. Той е и автор на днешния ни разказ. Приятно четене и, ако някой може, да помага

Манастирът „Трескавец”  в пламъци

край Прилеп, Македония

Сърцето ме заболя, когато видях снимките от македонския печат за трагедията в манастира „Трескавец” край Прилеп. На фона на февруарските протести и самозапалвания у нас пожарът в това наше легендарно и свято място според Димитър Талев не се забеляза.

 Пожар в Манастир Трескавец – Прилеп, Македония

    На 4 февруари 2013  в 14 часа избухва пожар в празното крило за гости  който бързо се разраства. В този драматичен момент  отказва и хидрофорната пожарна помпа. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Двамата монахът Калист и един английски турист трябва бързо да решат кое първо да спасят. Но време за колебаене няма и те се хвърлят да спасяват иконостаса  и разпятието от 17 век, които били оставени в манастирските одаи на съхранение.

 Пожар в Манастир Трескавец – Прилеп, Македония

  Насмоленият гредоред на покрива на конака гори като факла. С риск за живота си Калист спасява иконостаса , но изгарят неговите дрехи , книги, парите от продадените дърва и неговото жълто канарче- другар в самотата му тук горе в планината. Слава Богу други жертви няма! Continue reading

Пирамида на Слънцето в Долината на пирамидите (Босна и Херцеговина)

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

За тази пирамида съм чувал само от един документален филм по NatGeo. Днес до едно от последните чудеса на земната археология ще ни заведе Искра, която ще ни представи и неговия откривател професор Османагич.

Приятно четене:

Пирамида на Слънцето в Долината на пирамидите

Босна и Херцеговина

Откритие на босненския професор Семир Османагич е на път да пренапише световната история.

Учени твърдят: „Учебниците по история  ще  трябва да се променят, поради съществуването на босненските пирамиди и тяхното датиране.“

Професор твърди, че тези съоръжения са с хиляди години по-стари от египетските пирамиди.

Няколко часа път от София  ни делят от най-епохалното археологическо откритие в света за всички времена, за което все още малко българи знаят.  Именно по тези земи наоколо са се заселили българските богомили след прогонването им от България. Дали е случайно това?

[caption id="" align="aligncenter" width="600"]Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина[/caption] Преди осем години американският инженер-геолог и археолог от босненски произход професор Семир Османагич взривява научния свят-той открива най-голямата досега в света пирамида. Нарича я Пирамида да Слънцето. Оттогава до днес професор Османагич не спира да удивява със своите находки и проучвания. Следва откритието на цял комплекс:  Пирамида на Луната, Пирамида на Дракона. Твърди се, че трите пирамиди са свързани помежду си с подземни проходи. Останалите пирамиди са „Храмът на Майката Земя“ /Кръстач/ и Пирамидата на Любовта /Чемерац/. През 2007 г. германски геофизици извършват гео-радарно заснемане на пирамидата, което  потвърждава съществуването на вътрешни проходи в нея. През 2010 г. хърватски физици установяват съществуването на  енергийно излъчване с диаметър от 9 метра, което преминава през самия връх на пирамидата. Година по-късно /през 2011 и 2012/, италиански, финландски и сръбски специалисти  откриват и измерват електромагнитно поле, ултразвук и инфразвук от изкуствен произход на върха на пирамидата.

Пирамида на Слънцето, Босна и Херцеговина

         Блоковете на северната страна на

Пирамидата на Слънцето Continue reading

Изгубената Сирия (5): Викторина и патриаршеският манастир „Св. Георги Хомейра”

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Това вече е наистина последната част от поредицата на Цветан за християнкса Сирия. Днес ще ни заведе до православния манастир Свети Георги в Долината на християните близо до Хомс. Приятно четене:    

Изгубената Сирия

част пета

Викторина и патриаршеският манастир „Св. Георги Хомейра”

Преди да продължим искам да Ви покажа, четири снимки от интернет на актуалното състояние на световното културно наследство в Сирия. Дали ще познаете местата, където бяхме с Вас досега?  

Изгубената Сирия

  А) Входната кула на...

Изгубената Сирия

  Б) Дворът на Голямата джамия ...

Изгубената Сирия

    В) Покрива на катедралата...

Изгубената Сирия

    Г) Зъберите на бойниците на.... За правилните отговори можете да се обадите на приятел: г–жа Ирина Бокова от ЮНЕСКО или да преровите ретро снимките ми от предходните пътеписи от Изгубената Сирия.Успех!:)   А сега да продължим нашето духовно пътешествие в

Християнската долина (Wadi Al – Nassara)

Тук от общо 32 села, 27 са християнски села, а 4 села са на алевите мюсюлмани (на Асад). Само едно село под Крак е на сунитите-мюсюлмани, които подкрепиха джихадистите. Там на няколко км под Замъка на рицарите е православният

манастир Св. Георги Хомейра (St. George monastery of Homeyra)

манастир  Св. Георги Хомейра (St. George monastery of Homeyra), Сирия

  Вероятно името „Homeyra" произлиза от гръцката дума „Homyros“, което означава „поток“, и както е известно, тук през зимата падат проливни дъждове, които образуват бурен поток. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Манастирът е основан в VI век по времето на управлението на император Юстиниан. Обителта е била осветена в чест на великомъченика Георги, който арабите почитат под името Ал Хордр Ал Аббас.

манастир  Св. Георги Хомейра (St. George monastery of Homeyra), Сирия

      Манастирът е като масивна крепост на три етажа. Във вътрешния двор на белокаменната стена виси в рамка един дълъг ръкопис на арабски (като застраховка).

манастир Св. Георги Хомейра (St. George monastery of Homeyra

      Това е

ферманът на пророк Мохамед, подпечатан от сина на халифа Умар

след смърта на пророка. Оригиналът се пази в ризницата заедно с друга църковна утвар. В него се урежда мирното съжителство между християни и мюсюлмани в долината и правата на манастира. Подобен ферман има само манастира „Св. Екатерина” в Синай, Египет. Първоначално манастирът е бил пещера с килии,

манастир Св. Георги Хомейра (St. George monastery of Homeyra, Сирия

  в които монасите живеели подобно на пророк Илия ( от манастирската икона). Заедно с игумена отиваме до края на вътрешния двор и слизаме по стъпалата долу в едно сводесто подземие. Това е най- старата част на манастира или първия етаж, открит от археолозите.

манастир Св. Георги Хомейра (St. George monastery of Homeyra, Сирия

    Вляво в дъното на стената той ни показва долап, през който монасите подавали хляб и храна на нуждаещите се. През това прозорче, един от по образованите монаси също е поучавал хората на основите на православната вяра.   По време на Кръстоносните походи бил построен вторият етаж на нивото на вътрешния двор. На този етаж се намира

„старата” църква

манастир Св. Георги Хомейра (St. George monastery of Homeyra, Сирия

  Над каменения портал просветва издълбаният кръст. Входът се нарича „конски”, тъй като въпреки своята теснота има достатъчно височина за да влезе малко наведен конника рицар. Гостът може да слезе от коня и да го завърже за една от двете византийски колони и да се помоли. Под сводовете на старата церква има резбован

иконостас с икони от XVIII век

Характерният византийски канон на иконите комбиниран с местният арабски стил е предизвикал вниманието на колекционерите.

манастир Св. Георги Хомейра (St. George monastery of Homeyra, Сирия

  Една от иконите на св. Георги е била открадната и продадена в Лондон за 25 000 лири. За късмет Интерпол намерил иконата и тя била върната на место си в иконостаса (вляво).

манастир Св. Георги Хомейра (St. George monastery of Homeyra, Сирия

Старата църква е вляво, а на третия етаж по стълбата вдясно нагоре е

манастир Св. Георги Хомейра (St. George monastery of Homeyra, Сирия

  новата голяма църква завършена през 1857г.

манастир Св. Георги Хомейра (St. George monastery of Homeyra, Сирия

  Величественият дървен иконостас се счита за един от най красивите в Леванта. Цели 34 години над него са работили резбарите, но нас най-вече ни впечатли уюта, който ни обзе – сякаш си бяхме у дома.

манастир Св. Георги Хомейра (St. George monastery of Homeyra, Сирия

Високо в небесния купол кръжат ангели.

манастир Св. Георги Хомейра (St. George monastery of Homeyra, Сирия

Надписите по иконите като тази на „ Успение Богородично” са на гръцки език използван нашироко от раята в Отоманската империя.

манастир Св. Георги Хомейра (St. George monastery of Homeyra, Сирия

  С благовение споделихме една бутилка мавруд от България. Игуменът Йоан ни разказа, че имат 55 стаи в които приемат гости само два пъти в годината: 6 май – Гергьовден и 14 септември – Кръстов ден. Тогава 12 монаха посрещат около 120 000 поклоници. Днес манастирът е убежище за християните-бежанци от Хомс и Хама. По време на турското робство той става патриаршески манастир на гръцката православна църква в Сирия и Ливан – Антиохийската патриархия.

манастир Св. Георги Хомейра (St. George monastery of Homeyra, Сирия

  Взели благословение набързо се сбогуваме и излизаме да посрещнем бившия игумен – Европейския митрополит Джон.

манастир Св. Георги Хомейра (St. George monastery of Homeyra, Сирия

   

Наскоро Светият синод се събира в Ливан и избира митрополит Джон за патриарх на Антиохия (John X of Antioch). В тронното си слово новият сирийски патриарх обещава да подпомага всички семейства страдащи от войната. Джон Х подчерта: „Мюсюлманите са национални партньори, нашите връзки надхвърлят съжителството. Ние споделяме отговорността да построим нашето бъдеще и да се изправим срещу опасностите.”

Свети Георги спаси свойте чада в Сирия и България! –

манастир Св. Георги Хомейра (St. George monastery of Homeyra, Сирия

– молим се на литията с чудотворната Аравийска (сирийска) икона на св. Георги в Зографския манастир. Край   Послепис: една новина от оня ден: Two bishops have been kidnapped by rebels in a village in Aleppo Province, according to Syrian state news. The Christian clergy members were reportedly carrying out humanitarian work when they were abducted at gunpoint. Syrian state news agency SANA reported on Monday that two bishops from the Syriac Orthodox and Greek Orthodox Churches, respectively, had been kidnapped at gunpoint in the village of Kafr Dael in Aleppo Province. "An armed terrorist group kidnapped Bishop Yohanna Ibrahim, head of the Syriac Orthodox Church [in Aleppo] and Bishop Boulos Yaziji, head of the Greek Orthodox Church [in Aleppo] while they were on humanitarian operations in the village of Kafr Dael in Aleppo Province," SANA said. Christian residents of Aleppo told the AFP news agency that Ibrahim had driven in his car to the Bab al-Hawa crossing at the Turkish border to pick up Yaziji. The border crossing is under rebel control. The car was then intercepted on its way back to Aleppo by gunmen, who killed the driver and then kidnapped the two bishops, according to the Christian community members contacted by AFP. A Syriac member of the Syrian National Coalition (SNC), Abdulahad Steifo, told the Reuters news agency that the two bishops had been kidnapped on the road from Baba al-Hawa to Aleppo. The SNC is an umbrella group representing Syria's various opposition elements.   Цветан Димитров,2008 – 2013. Автор: Цветан Димитров Снимки: авторът   Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="163"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="163" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="163"]

.

Исландия (6 ден): Тъмната страна

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в прикзваната Исландия, който завършихме миналия път. Днес ще продължим с тъмната страна на Исландия Приятно четене:

Исландия

ден 6 

Тъмната страна

 

Сутрешното небе е ниско и намръщено, а вятърът вдига няколко-метрови вълни във фиорда.

Husavik

е посветил цялата си енергия в туристически разходки с корабчета за наблюдаване на китове, но въпреки това днес никой няма да излезе в морето. Изобщо :( Явно ще чакаме времето да се оправи Кръгче на градчето, сдобиване с дъждобрани от местния магазин и продължаваме

Хусавик, Исландия

  Поемаме

обратно към Myvatn

и всичко по пътя ни прилича на вулканични кратери и кратерчета

Вулкан, ИсландияЕзеро, Исландия

Всъшност целта ни е една странна месност, започваща от брега на езерото с култовото име

Dimmuborgir или черни/тъмни замъци Continue reading

Гибралтар… и отвъд (4): Танжер, Мароко

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
Днес с разказа на Атанас за Гибралтар и околностите му – вече се качихме на Скалата, после обиколихме самия Гибралтар и близката Ла Линея, отидохме до испанската Марбея, а днес ще отскочим до другия бряг на пролива – в Танжер, Мароко. Приятно четене:  

Танжер, Мароко

Част 4 на разказа:

Гибралтар... и отвъд

Щеше да е срамота да съм толкова близо до Африка (само на 24 км по море) и да не си направя екскурзия до там. Затова си заплюх една седмица през октомври, в която ми се събраха три поредни почивни дни – четвъртък, петък и събота. Планът беше

да прекося с ферибот Гибралтарския проток, за да разгледам мароканския град Танжер

За съжаление, времето точно тогава се развали и се отказах да пътувам в първите два дни, защото валеше като из ведро. Все пак, в петък, реших, че не трябва да пропилявам почивката си в стоене вкъщи и на другия ден, каквото и да става, заминавам за Танжер. Естествено, проучих и прогнозата за времето. Предвиждаха се само кратки превалявания, което не беше страшно. В петък по обед бях онлайн, за да си резервирам хотел и купя билет (43 евро отиване и връщане с компания FRS - www.frs.es) за ферибота от Алхесирас до товарното пристанище Танжер-Мед,  което е на 40 км от Танжер. В цената на билета се включваше и превоз с автобус от пристанището до града. Иначе, от Алхесирас има и втора опция за ферибот  - до Сеута, който е автономен испански град на африканския бряг. Известен е като пункт за нелегална емиграция на африканци към Испания и страните от Европейския съюз. От Сеута също можеше да се пътува с автобус до Танжер, но повече ми хареса първия вариант. [caption id="" align="aligncenter" width="585"] Пристанището на Алхесирас, Испания Пристанището на Алхесирас е едно от най-големите в Европа[/caption] След като пороят в Гибралтар не спря цял ден, трябваше все пак да си подам носа навън, за да принтирам билета и да купя марокански дирхами (курсът беше десет дирхама към едно евро). Няма такъв дъжд! Бях с чадър, но пак целият подгизнах. Поне свърших работа и се прибрах в квартирата на сухо с надежда за по-хубаво време на следващия ден. Проучих още в Интернет и си набелязах няколко неща в Танжер – Пещерата на Херкулес, Медината (Стария град) и да пояздя камила на брега на океана.

   В събота станах рано,

за да приготвя малко багаж и храна за из път. Нарамих раницата и поех пеш към автогарата в Ла Линея. Пак валеше, но съвсем лек дъжд, който по-късно съвсем спря. Въпреки това, времето си оставаше навъсено и сиво. След като пристигна автобусът за Алхесирас се изви една огромна опашка от ученици пред него и возилото се напълни до дупка. Имаше и няколко правостоящи, каквито принципно не би трябвало да се допускат, но това все пак е Испания – много по-близо до нашенския манталитет, околкото до подредените Англия или Германия. На излизане от Ла Линея имаше междинна спирка, от която чакаха да се качат хора за Алхесирас. Заради претъпкания автобус, обаче шофьорът даже не намали и последваха средни пръсти и „благословии“ от хората на спирката. За около час пристигнахме в

най-близката точка на континентална Европа до Африка – Алхесирас

Пристанището, от което трябваше да отпътувам за Мароко, е най-голямото в Испания и осмо по големина в Евросъюза с над 55 милиона тона годишно преминали товари. Тук научих нова  дума – „пекеня“, която добавих към бедния ми испански речник. Влязох в едно барче да си взема минерална вода. Казвам: „Уна агуа минераль, пор фабор“, но барманът решава да ме мъчи и ми показва голяма и малка бутилка, за да избера. Не знаех как е „малък“ на испански, затова казвам „Поко, поко“ на италиански, а жената до мен ме поправя: „Пекеня“. [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Гибралтар Поглед към Гибралтар от Алхесирас[/caption] С „пекенята“ в ръце се отправих към фериботния терминал, за да не изпусна кораба, но напразно си давах зор да бързам. По времето, в което трябваше да тръгнем още товареха карго и заминаването закъсня с над половин час. По график тръгването беше в 12:00 и трябваше да пристигнем в Танжер-Мед в 12:30 ч., въпреки, че самото пътуване е час и половина.

Причината е в едночасовата разлика на Мароко с Испания,

въпреки че двете страни се намират на една и съща географска дължина. В общото помещение на ферибота някои четяха книга, други играеха карти, а трети спяха, докато траеше пътуването. По някое време се появи марокански граничен полицай и се наредихме на опашка за проверка на документите. За Мароко няма визи за българи, така че бях само с международен паспорт, в който ми удариха печат. След час и половина плавно клатушкане през Гибралтарския проток, стъпих за пръв път на африканска земя, а навън пак бе започнало да вали. [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Танжер, Мароко Пристигаме в Мароко. Посрещат ни огромни, издълбани в скалата, арабски надписи[/caption]     Първото, което съзирам е мароканския флаг – зелена звезда на червен фон.

Мароко

обявява независимост през 1956 година след дълъг период на испански и френски протекторат. Днес, страната е конституционна монархия с избираем парламент като кралят има върховната изпълнителна и законодателна власт, в това число и правото да разпусне парламента. Територията е 446 хил кв. км, а населението – 32 милиона души. Това е по официални данни, а иначе мароканците си броят и окупираната Западна Сахара (допълнителни 266 хил. кв. км и 500 хиляди души) , чието съществуване не признават като самостоятелна държава. Последното е и причината, поради която, Мароко е единствената африканска държава, която не е член на Африканския съюз. [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Танжер, Мароко Мароканският флаг е първото, което виждам при акостирането в Танжер-Мед[/caption] Пред автобуса, който трябваше да ни закара до фериботния терминал, чакаше граничен полицай, който искаше да провери дали всеки има печат в паспорта. От терминала трябваше да хвана автобуса до Танжер. Контрольорът обаче беше супер неразбран и, въпреки че му показах фериботния си билет (благодарение, на който трябваше да се возя безплатно на автобуса), не искаше да ме пусне да се кача. На въпроса ми „Какъв е проблема?“, вместо да ми обясни като човек за какво става въпрос, само клатеше глава, повтаряше като робот „Не, не“ и показваше да мина встрани.  Добре, че някакъв човечец каза, че трябва да си принтирам билета на терминала и даже ме заведе до магазин, в който имаха принтер. Фотокопието оставих в ръцете на неразбрания контрольор, който този път ме пусна да се кача без проблеми. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   За час път до

Танжер

дъждът спря. Градът не е никак малък и със своите 700 000 души население се нарежда на пето място по численост в Мароко. Заради кръстопътното си положение между Европа и Африка, е повлиян от различни култури. Най-силно, разбира се, е френското влияние, заради дългите години на френски протекторат. Три езика са най-вървежни  – френски, испански и арабски.

   На автогарата в Танжер

беше супер объркващо. Бях си принтирал предварително карта на околността, но нямах представа накъде да поема, за да стигна до булевард „Мохамед Пети“, на който се намираше хотелът ми. Попитах някакво момче, което се оказа, че знае английски. Каза, че е студент в Дубай и на драго сърце се нае да ми помогне с посоките. Посочи ми широка улица, по която трябваше да вървя, за да стигна до „Мохамед Пети“. Оказа се, че помощта не е проява просто на добра воля. На прощаване ми поиска пари, че нямал за билет до Казабланка. Казах, че не мога да му помогна, и моментално се врътна на 180 градуса без дори да каже „чао“. Принципно, такива неща (за пари и т.н.)  се казват предварително. В крайна сметка, намирам за напълно нормално да помогнеш на непознат с посоките, без да му искаш пари за това.

   „Мохамед Пети“ е един от централните булеварди в Танжер

Наречен е на първия крал на Мароко, който обявява независимостта на страната през 1956-та година. Мохамед Пети е дядо на сегашния крал Мохамед Шести, а свързващото звено между тях е крал Хасан Втори – съответно син на Мохамед Пети и баща на Мохамед Шести. Хотелът ми носеше артистичното име „Рембранд“ и представляваше старо здание от гранит и мрамор.  На рецепцията попитах за транспорт до

Пещерата на Херкулес (Grotte d`Hercules)

и обещаха да ми намерят. Малко след като се качих в стаята, звъннаха да ми кажат, че след час ще ме чака кола, която ще ме закара и върне от пещерата срещу 250 дирхама. В уречения час бях долу и видях ретро мерцедес от 80-те, а вътре – ухилен до уши шофьор на име Абдул. Заради откъслечния му английски, трудно се разбирахме, но все пак хващах отделни думи. [caption id="" align="aligncenter" width="548"]Пещерата на Херкулес (Grotte d`Hercules) – Танжер, Мароко При Пещерата на Херкулес[/caption] Пещерата се намира на 14 км от града, а на път към нея минахме покрай бедняшки гета и тузарски затворени комплекси, състоящи се от красиви бели жилищни сгради. Не знам каква им беше далаверата с Абдул, но по пътя имаше и „помагачи“, които сочеха с пръст посоката, в която трябваше да кара колата (за момент даже ми мина мисълта „Абе, тия да не ме отвличат?“, но се оказа, че всичко е наред). Две-три думи за шофьорите в Танжер. Накратко – ужасни са! Карат като бесни по някакви тесни улички, колите се разминават буквално на няколко сантиметра, а на пешеходни пътеки въобще не намалят скоростта. Така, че, ако ходите там, пазете се! [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Нос Спартел - Танжер, Мароко Нос Спартел[/caption] В покрайнините на Танжер минахме и покрай

кралската резиденция

Беше опасана с високи стени, около които се разхождаха войници с автомати и оглеждаха подозрително всеки преминаващ автомобил. Доколкото разбрах от Абдул зад стените има красиви градини и частен плаж. Преди пещерата, спряхме за няколко бързи снимки при

нос Спартел, където водите на Атлантика срещат тези на Средиземно море

[caption id="" align="aligncenter" width="585"] При Танжер се срещат водите на Атлантика и Средиземно море. Вижте различния цвят на водата. При Танжер се срещат водите на Атлантика и Средиземно море. Вижте различния цвят на водата.[/caption] След като стигнахме до пещерата, оставихме очукания мерцедес на паркинга и влязохме вътре. Входът беше десет дирхама (1 евро) за мен и безплатно за Абдул (той все пак им водеше турист).

Пещерата не е кой знае какво, но за сметка на това е силно комерсиализирана

Около входа й е пълно с продавачи на всякакви джунджурии. Имаше собственик на маймунка, който искаше пари за снимка с нея. Не беше пропуснат и култът към вожда под формата на огромен портрет на сегашния крал – Мохамед Шести, заедно с жена му. Пещерата е отчасти творение на природата и отчасти дело на човешка дейност. В нея, водите на океана се разбиват, нахлувайки през другия й отвор. Самият процеп, погледнат под определен ъгъл, напомня на контурите на Африка. [caption id="" align="aligncenter" width="639"]Пещерата на Херкулес (Grotte d`Hercules) – Танжер, Мароко Отворът, който трябва да напомня за очертанията на африканския континент[/caption]   Името на пещерата идва от легендата, че в нея обичал да си почива Херкулес след извършването на 12-те подвига. Името й е тясно свързано и с рок групата Деф Лепърд и книгата на Гинес. През 1995 година британската банда влиза в рекордите като първата в историята с три концерта за три дни на три различни континента. Първият е в Африка - при Пещерата на Херкулес, а в следващите два дни следват изпълнения на живо в Лондон и Ванкувър. [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Камили – Танжер, Мароко Камилите стоят кротко на брега на океана[/caption]   На връщане от пещерата накарах Абдул да спрем на океанския бряг, където

кротко стояха няколко камили

Веднага се появи собственикът им – любезен и усмихнат мароканец,който ме попита какъв език говоря. Казах му руски и английски и той си реши, че съм руснак. Почна да повтаря „Ah, Moscow, Moscow” („A, Москва, Москва“) и трябваше да му обяснявам, че всъщност съм от България. По празния му поглед усетих, че не знае къде е това, въпреки, че клатеше разбиращо глава. След като се разбрахме за цената (1 евро) се качих за пръв път на камила. Животното изрева и отърка глава в крака ми. Като цяло обаче беше кротко и покорно ми позволи да направя едно кръгче, качен на гърба му. Бях много доволен от Абдул, който освен като шофьор и гид, ми служеше и като личен фотограф. Затова, с кеф му дадох 300 дирхама, вместо предварително уговорените 250, след като ме върна в хотела. [caption id="" align="aligncenter" width="548"]Камили – Танжер, Мароко Камилите стоят кротко на брега на океана[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Марокански дирхами – Мароко Банкнота от 200 марокански дирхама (приблизително 20 евро)[/caption]   Беше късен следобед, но все още имах

време за пешеходна разходка из Танжер

  Взех една карта на града от рецепцията и се отправих към

Стария град – т. нар. Медина

(на арабски „медина“ означава град). Преди да вляза в Медината се озовах пред малко пазарче. Минах между сергиите да разгледам и имах чувството, че съм попаднал в някаква ужасна версия на Женския пазар. Влизаш в нещо като коридор, широк не повече от два метра, в който хората едва се разминават. Газиш в кал, а отляво и отдясно висят дрехи, храна и вехтории. Не посмях да си извадя фотоапарата, за да снимам от страх да не ми го грабне някой, че беше пълно със съмнителни физиономии. [caption id="" align="aligncenter" width="639"]Медината – Танжер, Мароко Карта на "Лабиринта" (Медината на Танжер)[/caption] В Медината се влиза през няколко порти, които носят различни имена. Аз минах през най-южната - Баб Мерикан, и почти веднага се озовах пред първата ми цел в Стария град –

Американската легация (American Legation)

Сградата на бившата дипломатическа мисия на САЩ в Мароко (функционирала като такава между 1821 и 1956 г.) е единствената американска историческа забележителност, намираща се извън пределите на Щатите. Именно Мароко е първата държава, която признава Съединените щати като независима страна. След края на Френския протекторат (1956 г.), всички чуждестранни посолства се местят в столицата Рабат, но Американската легация продължава да функционира като музей и свидетелства за силните дипломатически връзки между САЩ и Мароко. [caption id="" align="aligncenter" width="639"]Американската легация – Танжер, Мароко Сградата на Американската легация[/caption]     За съжаление пристигнах късно и беше затворено, затова не успях да разгледам отвътре. Бях чел в Интернет коментари на туристи за легацията и един се оплакваше, че тук бил нападнат от двама местни, които се опитали да го оберат. Затова направих няколко бързи снимки и побързах да се отдалеча. [caption id="" align="aligncenter" width="635"]Медината – Танжер, Мароко Имената на улиците са изписани на арабски и френски[/caption] Другата ми цел в Стария град беше да стигна до най-северната точка  -

крепостта Касбах,

в рамките на която се намира стария дворец на султана и се открива красива гледка към океана. Трябваше да вървя само нагоре, тъй като, освен най-северна, Касбах е и най-високата точка на Медината. Да, но е по-лесно да се каже, отколкото да стигнеш до там. Медината е истински лабиринт, в който, дори и с карта, е лесно човек да се загуби. Точно това се случи и с мен. Съвсем се обърках, лутайки се по широките едва няколко метра улички, а на няколко пъти стигнах и до задънени такива. Проблемът в Медината е, че стените на къщите са много високи и няма какво да ви послужи за ориентир. Поглеждайки нагоре, виждате единствено небето. Пак в Интернет бях чел, че в Стария град има деца, които дебнат за заблудени туристи като мен и им искат по едно-две евро, за да ги изведат навън. Ако бях попаднал на някое такова сигурно щях да му дам, тъй като чувството на дезориентация не е никак приятно. След известно лутане обаче се оказа, че неусетно съм излязъл зад пределите на Стария град, тъй като се озовах на голям площад. Едва по-късно разбрах, че той така се и казва –

Grand Socco (Големият площад),

и има важно историческо значение не само за Танжер, но и за цялата страна. Тук, на 9 април 1947 година, бъдещият крал Мохамед Пети произнася прословутата си реч, призоваваща за независимост на Мароко. [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Grand Socco - Големият площад – Танжер, Мароко Grand Socco - Големият площад[/caption] Реших да пробвам оскъдния си френски с един минувач, но на въпроса ми: „Excusez-moi, ou se trouve Le Kasbah?” („Извинете, къде се намира Касбахa?“), последва само едно тъпо „А?“ от негова страна, което ме наведе на мисълта, че не всички мароканци говорят френски. В крайна сметка се разходих малко извън Медината. Стигнах до

голяма джамия. Оказа се, че е наречена на Мохамед Пети,

което не ме изненада особено. Не очаквах обаче в непосредствена близост до джамията да открия католическа църква! Оказа се, че в града има малки християнска и еврейска общности. [caption id="" align="aligncenter" width="548"]Голямата джамия – Танжер, Мароко Джамията Мохамед Пети[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="575"]Катедралата – Танжер, Мароко Катедралата, която се намира в непосредствена близост до джамията[/caption] Върнах се до Големия площад и влязох

обратно в Медината

Този път се намери млада двойка, които любезно ми посочиха пътя за Касбаха. Минавайки през още една голяма порта влязох в крепостта, а зад стените й се разкри чудна гледка към Гибралтарския проток. Полюбувах й се малко, но полека-лека започна да се стъмва и реших, че е време да си тръгвам. [caption id="" align="aligncenter" width="548"]Порта – Танжер, Мароко Портата, водеща към Касбаха в Стария град[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Гибралтар – Танжер, Мароко Изглед от Касбаха - най-високата точка на Медината[/caption]     На излизане от Стария град на много места живописно бяха запалени фенери. Искаше ми се, преди да се прибера в хотела, да си направя една разходка до градския плаж и затова се насочих към крайбрежния булевард „Мохамед Шести“. Алеята покрай плажа е осеяна с палми и беше много добре осветена. Свалих маратонките, за да се разтъпча по пясъка като местните, които бяха излезли на вечерна разходка, след което поех обратно към хотела.

   На път към „Рембранд“

имах леко странна случка. При пресичането на една улица трябваше да се размина с жена с дете. По средата на улицата обаче жената се обърна и пое след мен, протягайки ръка, очевидно искаше да й дам някой и друг дирхам. За пръв път ми се случва да ми просят пари по средата на улица, даже не беше на пешеходна пътека. Иначе

в Танжер мароканките се носеха по-свободно от други жени в арабския свят

Имаше много с ислямски носии, но не видях нито една, на която да се виждат само очите. Единствено се стремяха да си покрият косите. Имаше и млади момичета, които си се разхождаха свободно по дънки, блуза и даже с грим. Като брой, разбира се, мъжете бяха преобладаващи на обществените места, но Танжер е близо до Стария континент и европейското влияние определено се усеща. В хотела си хапнах хубаво и се настаних пред лап топа, за да гледам по нета боксовия мач между Кубрат Пулев и руснака Александър Устинов. Wi-Fi-то накъсваше, но все пак успях да видя 17-ата поредна победа на Кобрата в профибокса. Ама ме е яд, че нещо го излъгаха нашия. Уж трябваше с тази победа да стане претендент номер едно за световната титла, а се оказа, че трябва да победи още един-двама, за да стигне до мач с Кличко. След Кобрата имах голямо желание на следващата сутрин да видя и истинск кобра. Питах на рецепцията и ми казаха, че има укротители, които изнасят представления при Касбаха в Медината. Бях си нагласил алармата за осем, но сутринта въобще не ми се ставаше и си отспах до десет часа. Така, кобрите отпаднаха, тъй като в един и половина следобед имах да гоня ферибот за Алхесирас. [caption id="" align="aligncenter" width="585"]Медината – Танжер, Мароко По улиците на Стария град[/caption] Колежка от старата работа (Мерси за инфото, Славче!) ми препоръча докато съм в Мароко

да посетя и Шефшауен,

градче на 80 км на юг от Танжер. Забележителното при него е, че всички къщи в Медината са оцветени в различни оттенъци на синьото и изглежда доста живописно на снимки. На драго сърце щях да отида и до там, ако имах още един ден. Кой знае, може би следващия път?

Иначе вариантите да се стигне до Шефшауен са два

Първият е с автобус, който пътува три пъти дневно от Танжер – в 10:00, 12:15 и 20:00 ч. Цената е 40-50 дирхама (4-5 евро) на посока, като времето за пътуване е четири часа. Другата опция са т.нар. Гранд таксита – сини ретро мерцедеси, които могат да се видят на различни места в града, например около автогарата. Готиното при тях е че се намалява времето за пътуване на около три часа в посока. Може да ви излезе даже по-евтино, отколкото с автобуса (зависи колко човека ще пътуват в таксито), но трябва да се пазарите с шофьора. Недостатъкът е, че може да се наложи да чакате докато се напълни колата, тъй като пътниците си разделят тарифата.  Ако сте група от трима-четирима, разбира се, чакането отпада и може да наемете направо цялото такси. [caption id="" align="aligncenter" width="603"]Арабска Кока-Кола Арабска Кока-Кола[/caption] Билетът ми за

ферибота

не ми даваше право на безплатно пътуване от Танжер до пристанището, затова платих 25 дирхама на връщане. И после като падна едно чакане... Вместо в 13:30, ферибота тръгна в 15:30 ч. следобед.  Страшно се изнервих, тъй като мароканците въобще не изглеждаха притеснени от „лекото“ закъснение, а аз бях от осем вечерта на работа. Вместо в четири, пристигнаме в Алхесирас в шест часа и трябваше да бързам за автобуса за Ла Линея. В крайна сметка закъснях за работа само с около 15-20 минути и нямаше проблем.

   Няколко седмици по-късно най-после дойде време да се върна в България

Казвам най-после, тъй като по предварителни планове трябваше да съм в Гибралтар само четири седмици, но се наложи да остана месец и половина.  Полетът ми от Малага беше рано сутринта и превозът ми за летището дойде да ме вземе посреднощ. Този път шофьорът не беше Чарли, а негов колега – бивш военен. Пътят мина неусетно в разговори за мисиите му зад граница, за концертите на Бон Джоуви и Джеси Джей под Скалата, за Мис Гибралтар и за „работохолизма“ на испанците  в Ла Линея. Имах и предложение да се преместя да живея и работя в Гибралтар, но отказах. Повече си падам по живота в големите градове, където има достатъчно забавления и занимания за убиване на времето. Иначе за тези, които предпочитат спокойствието (хора над 40 години и семейства) условията за живот са перфектни. На този етап обаче, поне за мен,

Гибралтар си заслужава да се посети единствено с цел туризъм

Ако млад човек се засели там бързо ще му омръзне и стане скучно. С тези лични размишления слагам край на този скромен пътепис.  Надявам се да Ви е харесала разходката!     Автор: Атанас Стратиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Мароко – на картата: КЛИКАЙТЕ НА ЗАГАЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади (Иран) (2): Дворците на шаха и мавзолея на Саади

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND
 Днес продължаваме с обиколката на Цветан из град Шираз в Иран. В началото минаме през мавзолея на поета Хафез, а днес ще минем през райската градина и двореца на шаха. Приятно четене:    

Шираз – столицата на поетите Хафез и Саади

част втора

Дворците на шаха и мавзолея на Саади

Добили кураж от фейсконтрола на студентите, които одобриха ширазкия тоалет на жена ми, състоящ се от персийско манто с дълги ръкави, дълъг панталон с чорапи и копринена кърпа за главата се престрашихме да влезем (безплатно) в

Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh's)

Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh's) – Шираз, Иран

Мръква се и се надяваме да се впишем в тълпата от поклонници. Спокойно, няма да има проблем, че сме християни стига да се държим като другите, с уважение – успокоявам жена си с думите на студентите.

 Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh's) – Шираз, Иран

С наведени погледи влизаме в широкия двор. Мъжете и жените са насядали поотделно и тихо разговарят. Оставям жена си на двора, събувам се и влизам през входа за мъже в храма.

 Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh's) – Шираз, Иран

Ах, едва стъпил на килима съм изненадан и заслепен от блясъка на светлината отразена от хилядите огледала. В дъното е

изумрудената гробница на Али,

светец и мъченик за персийците шиити, жертва на коварните сунити.

Гробницата на Али – Огледалната джамия (Аli bin Нamzeh's) – Шираз, Иран

Всички стени отвътре на храма са покрити с малки огледалца, създаващи неповторима игра на светлината. Много хора се прехласват и считат това място за най красивият молитвен дом в Иран, но аз изпитах странното чувството, че се намирам в кристалното кълбо на новогодишна дискотека. Continue reading