Въвеждат се мерки за борба с разпространението на такава информация. По време на предизборната кампания интернет платформите ще бъдат предмет на по-строги задължения за прозрачност, предназначени да позволят на публичните органи да открият кампании за дестабилизация, фалшива информация и второ, за да се даде възможност на потребителите на интернет да идентифицират поддръжниците на спонсорирано съдържание. Съдилищата също ще могат бързо да спрат разпространението на такива материали.
Част II от законопроекта е предназначена да позволи на Conseil Supérieur de l’Audiovisuel (национален аудиовизуален регулатор – CSA) да предотвратява или спира разпространението на телевизионни услуги, контролирани от чужда държава, които нарушават основните интереси на Франция или участват в дестабилизиране на институциите, по-специално чрез разпространението на фалшиви новини. Законопроектът установява и специална процедура за спиране на медийна услуга, ако нейната дейност има за цел да засегне честността на изборите. CSA ще може да отнеме лицензията на съответния доставчик.
И накрая, законопроектът предвижда задължение за по-широко сътрудничество на посредници/разпространители/платформи/доставчици на услуги – освен задължението за своевременно отстраняване на всяко незаконно съдържание, за което са узнали, те трябва да предоставят на всяко лице възможност по лесно достъпен начин да уведоми за невярна информация. И накрая, доставчиците на услуги трябва да разкриват пред обществеността стъпките, които предприемат, за да се борят срещу разпространението на неверни данни.
Правителството обяви, че законопроектът ще бъде разгледан по ускорена процедура.
Информация от Австрия за начина, по който обществената телевизия е под надзора на местния регулатор за изпълнение на обществената мисия.
Регулаторът не е одобрил две предложения на ORF – за собствен канал в YouTube и за нова услуга – предавания/филми от програмите на ORF срещу абонамент.
Видимо в Австрия регулаторът има роля ex ante в по-широк обхват – което е в защита на аудиторията. БНТ е в YouYube – или поне в интернет се вижда “Официален канал на БНТ” в YouTube. Но това не е единствената илюстрация за ограничената роля на българския регулатор – не е ясно например какво става с политематичната БНТ2, нито може да се прочете мониторингов доклад как БНТ изпълнява лицензиите си.
ORF кандидатства за разрешение да добави канал в YouTube към своите медийни дейности. Този канал трябваше да предложи главно предавания на ORF, които поради правни ограничения понастоящем не могат да бъдат предоставени за повече от 7 дни чрез catch-up услугата ORF TVthek.
KommAustria твърди, че изключителното сътрудничество между ORF и YouTube би дискриминирало други, сравними c YouTube компании.
Регулаторът също така взема предвид съществуващите услуги, когато одобрява нови услуги на ORF. KommAustria предполага намаляване на интереса към ORF TVthek, ако се създаде канал на ORF в YouTube. Освен това регулаторът твърди, че е възможно да се удължи общият период за предоставяне на програми на ORF TVthek (повече от 7 дни) чрез преразглеждане на правната рамка.
Според KommAustria по принцип не е забранено на ORF да предлага абонаментна услуга. В конкретния случай обаче искането не е обосновано нито икономически, нито правно, напр. остава “напълно неясно” колко голям ще бъде делът от таксата за тази услуга – доколкото разбирам, не е изяснена пропорцията между абонамент и обществено финансиране.
През март 2018 г. Oberverwaltungsgericht Rheinland-Pfalz (Върховен административен съд на Рейнланд-Пфалц – OVG Rheinland-Pfalz) решава, че таксата за радио и телевизия в Германия е съвместима с правото на ЕС (дело № 7 A 11938/17) . Съдът отхвърля тезата, че таксата е несъвместима с правото на ЕС, тъй като предоставя на обществените радио- и телевизионни доставчици на медийни услуги несправедливо предимство пред техните частни конкуренти.
Съдът посочва, че през 2016 г. Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд – BVerwG) вече е установил съответствието на таксата – в новата й форма, въведена през 2013 г. – с правото на ЕС (решение от 18 март 2016 г., BVerwG 6 С 6.15). Съгласно това решение въвеждането на таксата не изисква съгласието на Европейската комисия и е с съвместимо с Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Обществените и частните радио- и телевизионни оператори неизбежно ще бъдат финансирани по различни начини. Това обаче не означава непременно, че обществените радио- и телевизионни оператори са получили несправедливо предимство, тъй като за разлика от частните радио- и телевизионни оператори те са подложени на много по-ограничителни правила за рекламиране и следователно са финансово зависими от таксата.
Междувременно Landgericht Tübingen (Районен съд в Тюбинген, решение от 3 август 2017 г., дело № 5 T 246/17 и др.) е постановил, че таксата нарушава правото на ЕС – и в резултат има подадено преюдициално запитване до Съда на ЕС – дело С-492/17.
Несъвместим ли е с правото на Съюза националният Gesetz vom 18.10.2011 zur Geltung des Rundfunkbeitragsstaatsvertrags (RdFunkBeitrStVtrBW) vom 17 Dezember 2010 (Закон от 18 октомври 2011 г. за прилагане на Държавния договор за вноската за радио- и телевизионно разпространение от 17 декември 2010 г., наричан по-нататък „RdFunkBeitrStVtrBW“) на провинция Баден-Вюртемберг, последно изменен с член 4 от Neunzehnter Rundfunkänderungsstaatsvertrag (Деветнадесети държавен договор за изменение на Държавните договори за радио- и телевизионно разпространение) от 3 декември 2015 г. (Закон от 23 февруари 2016 г., GBl. стр. 126, 129), поради това че вноската, събирана от 1 януари 2013 г. съгласно този закон безусловно по принцип от всяко живеещо в германската федерална провинция Баден-Вюртемберг пълнолетно лице в полза на радио- и телевизионните оператори SWR и ZDF, представлява помощ, която противоречи на правото на Съюза и предоставя по-благоприятно третиране само в полза на тези обществени радио- и телевизионни оператори спрямо частни радио- и телевизионни оператори? Трябва ли членове 107 и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за Закона за вноската за радио- и телевизионно разпространение е трябвало да се получи разрешението на Комисията и поради липсата на разрешение той е невалиден?
2)
Трябва ли член 107 ДФЕС, съответно член 108 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада правна уредба, установена в националния закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, която предвижда, че по принцип от всяко живеещо в Баден-Вюртемберг пълнолетно лице безусловно се събира вноска в полза само на държавни/обществени радио- и телевизионни оператори, поради това че тази вноска съдържа противоречаща на правото на Съюза и предоставяща по-благоприятно третиране помощ с цел изключването по технически причини на оператори от държави от Европейския съюз, доколкото вноските са предназначени да се използват за създаването на конкурентен начин на пренос (монопол върху DVB-T2), без да е предвидено той да се използва от чуждестранни оператори? Трябва ли член 107 ДФЕС, съответно член 108 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попадат не само преки субсидии, но и други релевантни от икономическа гледна точка привилегии (право на издаване на изпълнителен лист, правомощия за предприемане на действия както в качеството на стопанско предприятие, така и в качеството на орган, поставяне в по-благоприятно положение при изчисляването на дълговете)?
3)
Съвместимо ли е с принципа на равно третиране и със забраната за предоставящи привилегии помощи положение, при което на основание национален закон на провинция Баден-Вюртемберг германски телевизионен оператор, който се урежда от нормите на публичното право и има предоставени правомощия на орган, но същевременно се конкурира с частни радио- и телевизионни оператори на рекламния пазар, е привилегирован в сравнение с тези оператори поради това че не трябва като частните конкуренти да иска по общия съдебен ред да му бъде издаден изпълнителен лист за вземанията му срещу зрителите, преди да може да пристъпи към принудително изпълнение, а самият той има право, без участието на съд, да издаде титул, който същевременно му дава право на принудително изпълнение?
4)
Съвместимо ли е с член 10 от ЕКПЧ /член [11] от Хартата на основните права (свобода на информация) положение, при което държава членка предвижда в национален закон на провинция Баден-Вюртемберг, че телевизионен оператор, на който са предоставени правомощия на орган, има право да изисква плащането на вноска от всяко живеещо в зоната на радио- и телевизионното излъчване пълнолетно лице за целите на финансирането на точно този оператор, при неплащането на която е предвидена глоба, независимо дали това лице въобще разполага с приемник или само използва услугите на други, а именно чуждестранни или други, частни оператори?
5)
Съвместим ли е националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация в положение, при което вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, налага на всяко лице, което само отглежда детето си, тежест в размер, многократно по-висок от сумата, дължима от лице, което живее в общо жилище с други хора? Следва ли Директива 2004/113/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че спорната вноска също попада в обхвата ѝ и че e достатъчно да е налице косвено поставяне в по-неблагоприятно положение, след като с оглед на реалните дадености 90 % от жените понасят по-голяма тежест?
6)
Съвместим ли националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация в положение, при което вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, за нуждаещите се от второ жилище лица по свързана с работата причина е двойно по-голяма, отколкото за други работници?
7)
Съвместим ли е националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация и със свободата на установяване, ако вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, е уредена по такъв начин, че при еднаква възможност за приемане на радио- и телевизионно разпространение непосредствено преди границата със съседна държава от ЕС германски гражданин дължи вноската само поради мястото си на пребиваване, докато германският гражданин, живущ непосредствено от другата страна на границата, не дължи вноската, също както гражданинът на друга държава — членка на ЕС, който по свързани с работата причини трябва да се установи непосредствено от другата страна на вътрешна граница на ЕС, понася тежестта на вноската, но не и гражданинът на ЕС, живущ непосредствено преди границата, дори и никой от двамата да не се интересува от приемането на излъчванията на германския оператор?
Коментар по въпрос №4: допуснат е въпрос за съвместимост с чл.10 от Конвенцията за правата на човека. Съдът за правата на човека вече се е произнасял, има съображения за недопустимост по сходно дело отпреди десетина години – ето тук съм писала – вж Faccio v Italy – но нека да се произнесе и Съдът на ЕС.
И – отново за характера на таксата: ако плащат и хората без приемник, това очевидно не е такса в смисъл цена за услуга, а данъчно вземане, по мое мнение това е тенденцията.
Чакаме решението на Съда на ЕС. Нека да се развива и множи практиката.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие две важни решения по дела, заведени от двама видни журналисти, задържани в Турция след опита за държавен преврат от 15 юли 2016 г. И в двата случая – Mehmet Hasan Altan v. Turkey и Şahin Alpay v. Turkey – съдът установява нарушение на правото на свободно изразяване на мнение (чл.10 ЕКПЧ).
Мехмет Хасан Алтан и Шахин Алпай са известни с критичните си виждания за политиката на правителството. Двамата журналисти са арестувани от лятото на 2016 г. и са обвинени въз основа на писани от тях статии и публични изявления, в опит за промяна на конституционния ред от името на терористична организация. Мехмет Хасан Алтан е осъден на доживотен затвор.
ЕСПЧ пояснява, че съществуването на извънредна ситуация не може да служи като претекст за ограничаване на свободата на политическите дебати, която е в основата на концепцията за демократично общество. Дори в извънредно положение държавите – страни по Конвенцията трябва да положат всички усилия за опазване на ценностите на едно демократично общество като плурализъм, толерантност и свобода на изразяване.
Задържането и наказателното преследване на журналистите неизбежно имат смразяващ ефект върху свободата на изразяване чрез сплашване на гражданското общество и заглушаване на несъгласните гласове в Турция.
Според ЕСПЧ изразените мнения, които не представляват подбуждане към насилие, не са свързани с извършването на терористични актове и не насърчават насилието, не трябва да бъдат ограничавани.
ЕСПЧ смята, че една от основните характеристики на демокрацията е възможността за решаване на проблеми чрез публични дебати и че демокрацията изисква свобода на изразяване. Критиките към правителството и публикуването на информация, разглеждана от лидерите на дадена държава като застрашаваща националните интереси, не бива да са основание за наказателни обвинения в тероризъм или разпространение на терористична пропаганда.
Надявам се в Парламента да се вдигне тази тема с медиите и да се приключи – ако трябва никакви държавни пари за никой или да идват да им направим томбола, както за посещението с папата.
Защото и това е фалшива новина – кои медии изобщо можем ние да контролираме?
Затова никакви държавни пари – трябва да видим най-добрия модел и такъв да бъде.
Сега и на Московски ще му кажа – ако имате проблем с разпространението, пощите да вземат да ги разпространяват.
Сега всичко е във Фейсбук, в хиляди сайтове и да не говорим, че голяма част от тях пишат толкова фалшиви неща, че човек може да полудее. Добре, че не ги чета, но все ще се намери някой да ми каже: “Бе ти разбра ли?”
Каква томбола като за посещението при папата?
Държавни пари никакви за какво?
Как стигнаха работите до пощите – нали секторен анализ?
На днешния ден: начало на консултация за бъдещето на Европа, вижте 12-те въпроса онлайн.
Тази консултация – част от по-широкия дебат за бъдещето на Европа, чието начало е поставено с Бялата книга на Комисията на 1 март 2017 г. – е подготвена от форум от 96 граждани от 27-те държави от EC, които се събраха, за да решат какви въпроси да поставят пред своите съграждани.
Комисията прие насоки за пазарен анализ и оценка на значителната пазарна сила в съответствие с член 15, параграф 2 от Директива 2002/21/ЕО след провеждане на обществена консултация, резултатите от която бяха надлежно отчетени. Насоките за ЗПС се придружават от обяснителна бележка и трябва да бъдат четени в контекста на допълнителната информация, посочена в нея.
Когато е подходящо, Комисията ще замени Насоките, като взема предвид натрупаната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, икономическите модели и действителния пазарен опит с цел да гарантира, че те ще бъдат винаги подходящи в условията на бързо развиващите се пазари.
Съгласно член 14, параграф 2 от Директива 2002/21/ЕО се приема, че предприятие притежава значително влияние на пазара, ако, било самостоятелно или съвместно с други, то има положение, равностойно на господстващо, т.е. положение на икономическа сила, даващо му възможността да действа в осезаема степен независимо от конкурентите, клиентите и в крайна сметка — потребителите.
Следните неизчерпателни критерии са от значение за измерването на пазарната сила на дадено предприятие да действа в значителна степен независимо от конкурентите, клиентите и потребителите:
бариери за навлизане на пазара,
бариери пред разрастването,
абсолютен и относителен размер на предприятието,
технологични и икономически предимства или превъзходство,
липса на или слаба компенсираща покупателна способност,
лесен или привилегирован достъп до капиталовите пазари/финансови ресурси,
диверсификация на продуктите/услугите (например пакетни продукти или услуги),
икономии от мащаба,
икономии от обхвата,
добре развита мрежа за разпространение и продажби,
сключването на дългосрочни и устойчиви споразумения за достъп,
встъпване в договорни отношения с други пазарни участници, което би могло да доведе до затваряне на пазара.
Ако бъдат взети поотделно, горепосочените критерии няма непременно да бъдат от решаващо значение за констатирането на ЗПС. Такова констатиране трябва да бъде основано на съчетание от фактори.
Journalism Trust Initiative (JTI) е инициатива за саморегулиране на медиите, предназначена да насърчава качествената журналистика в новата информационна екосистема. Това е идея на Репортери без граници съвместно с партньори като Агенция Франс Прес (АФП) и Европейския съюз за радио и телевизия (EBU).
В рамките на инициативата ще бъдат създадени система от стандарти, след което ще може да се провежда сертифициране.
Очакваното значение на стандартите – според първоначалните текстове, свързани с инициативата:
ново средство за борба с дезинформацията и защита на надеждната и качествена информация;
ползи за доставчици на съдържание, които се присъединят към инициативата и прилагат стандартите;
повече прозрачност по отношение на доставчиците на съдържание;
по-добра видимост онлайн за качественото съдържание;
повече рекламни приходи, тъй като рекламодателите ще могат да разпознават качествени медии;
обществена подкрепа за качествените медии;
основа за знак за качество и доверие.
Стандартите ще бъдат разработени за период 12-18 месеца със сътрудничество на френския орган по стандартизация AFNOR и германския орган за стандартизация Deutsches Institut für Normung (DIN).
Компанията Google е информирала Репортери без граници, че е взела решение да участва в инициативата.
Между мен и медиите има коректен тон и нормални отношения. Моята любов с медиите не е платена. Давам на всички информация, но на никого не съм казал какво да пише. Докато любовта между тройната коалиция и медиите бе платена любов. Моята поне е без пари.
След като твърдението се повтаря – налага се и реакцията да се повтаря: не, не е без пари, платена е – дори ако не говорим за комуникационните бюджети по европейските програми – любовта на медиите към ГЕРБ е платена щедро: с уредено спокойствие на олигарсите над закона – това е цената.
Бойко се е предоверил, за да има едно спокойствие. Добре, получил е това спокойствие. Защото дайте да не се лъжем – всяка нормална партия иска да има някаква медийна подкрепа. Медиите са сила и няма защо да си затваряме очите. Медиите са страшна сила […] Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя… на Доган, парите да текат, спокойно да се управлява заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха.
Пеевски “нямаше медии” въпреки изискванията на законите – банкер казва за Пеевски следното (преди сделките, с които той се легализира като собственик на медии):
Самият Пеевски няма фирми, защото няма право по закон. Ноторен факт е, че той е собственик на Булгартабак, пресгрупата и така нататък.
Красимир Гергов “нямаше медии” въпреки изискванията на законите:
относно предположенията, че имам участия в Би Ти Ви, Триада, Фокс лайф и др., ще кажа, че не мога да имам такива, понеже ми е забранено по закон.
ГЕРБ не просто го остави – ГЕРБ отмени законова забрана за вертикална интеграция, за да може Гергов да се легализира като собственик.
Цветан Василев “нямаше медии”, нито мултиплекси – министърът Московски дори не знаеше на кого са мултиплексите (ще проверя и ще ви кажа в понеделник – понеделникът, който не настъпи) – а в това време от средствата в банката се е плащало за въпросната любов – 300 милиона за ТВ Седем и още:
„След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц (Преса)? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева(24 часа) и на Петьо Блъсков (Труд)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт)? Да ги изреждам ли? (…) Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт”.
Докладът на Репортери без граници за 2018 г. казва именно това: преплитане на власт, олигарси и медии – което е несвобода (колкото и Йордан Цонев да твърди, че свободата е, ако той говори, без да го цензурират) :
Корупцията и тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са широко разпространени. Най-прословутото въплъщение на тази аномалия е Дилян Пеевски, бивш шеф на ДАНС и собственик на Нова българска медийна група.
Отделна тема са обществените медии, които били антиправителствени и били оставени на мира – на мира? с две промени на закона, ясно защо, и след време със сглобяване на сегашното ръководство на БНТ (стил Митко, казах ти да не го питаш и Кошлуков с приятели).
И накрая – за чуденето на премиера “Какво да направим, за да спрем Пеевски и Прокопиев да воюват?”
Премиерът от години обяснява системни последици от липсата на върховенство на закона със сценария двама братя се боричкат и Пеевски и Прокопиев воюват. Това не е махалата, едни младежи се закачат – това е държава. Върховенство на правото е средството, иначе законите – и да ги има – ще продължават да не се отнасят до прословутото въплъщение и до обръчите на управляващите, както Доган вече ни обясни.
(сн.24 часа)
(сн. БТА)
(сн:Пик)