С редовния пакет от решения във връзка с нарушения от страна на държавите Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на Съюза в интерес на гражданите и предприятията.
През изминалата седмица, освен другото, беше обявено откриване на процедура по повод прилагането на Регламента за терористичното съдържание онлайн:
Комисията реши да започне производство за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на Белгия (INFR(2022)2112), България (INFR(2022)2113), Чехия (INFR(2022)2115), Дания (INFR(2022)2116), Естония (INFR(2022)2117), Ирландия (INFR(2022)2121), Гърция (INFR(2022)2118), Испания (INFR(2022)2119), Италия (INFR(2022)2122), Кипър (INFR(2022)2114), Латвия (INFR(2022)2125), Литва (INFR(2022)2123), Люксембург (INFR(2022)2124), Малта (INFR(2022)2126), Нидерландия (INFR(2022)2127), Австрия (INFR(2022)2111), Полша (INFR(2022)2128), Португалия (INFR(2022)2129), Румъния (INFR(2022)2130), Словения (INFR(2022)2132), Финландия (INFR(2022)2120) и Швеция (INFR(2022)2131) за неправилно прилагане на Регламента на ЕС относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (Регламент (ЕС) 2021/784).
Гарантирането на пълното прилагане на регламента е от основно значение, за да се предотврати злоупотребата на терористите с интернет с цел разпространение на тяхната идеология, сплашване, радикализиране и вербуване на граждани онлайн. С регламента се предоставя правна рамка за гарантиране на премахването на терористично съдържание онлайн в рамките на един час след получаването на заповед за премахване, издадена от национален компетентен орган, и се задължават дружествата да предприемат специални мерки, когато техните платформи са изложени на такова съдържание.
След влизането в сила на регламента на 7 юни 2022 г. не всички държави членки са приели в националното си законодателство всички мерки, както са посочени в регламента. Комисията счита, че държави, между които България, не са изпълнили изцяло задълженията си съгласно регламента и сега те разполагат с два месеца, за да отговорят на Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.
Няма по-конкретна информация за неправилното прилагане от страна на България, в публикуваното онлайн по темата съобщение за медиите се пояснява по принцип, че Регламентът изисква от държавите членки да определят отговорен орган, на който са предоставени подходящи правомощия и ресурси, включително точка за контакт. Държавите членки трябва да гарантират, че са въведени санкции за нарушения от страна на доставчиците на хостинг услуги на техните задължения съгласно Регламента. Финансовите санкции могат да достигнат до 4 % от глобалния оборот на доставчика на хостинг услуги. Държавите членки трябва да съобщят на Комисията приетите мерки за изпълнение на тези задължения за определяне на отговорни органи и за предвиждане на правила относно санкциите. При липсата на стабилна рамка за правоприлагане би била подкопана целта на Регламента. Днешното решение има за цел да гарантира, че съответните държави членки възможно най-бързо ще адаптират националните си правила към законодателството на ЕС.
Според чл.21 държавите събират от своите компетентни органи и от доставчиците на хостинг услуги под тяхна юрисдикция информация за действията, които те са предприели в съответствие с настоящия регламент през предходната календарна година, и я изпращат на Комисията до 31 март всяка година. А до 7 юни 2023 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на регламента. Докладът включва информацията относно мониторинга съгласно член 21 и информацията, произтичаща от задълженията за прозрачност съгласно член 8. Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на доклада.
По повод съобщението на ЕК изводи могат да се правят и за ситуацията с прилагането на други регламенти – например по отношение на ограничителните мерки към прокремълската пропаганда, приети с третия, шестия и деветия санкционни пакети на ЕС – съответно с Регламент 2022/350, Регламент 2022/879 и Регламент 2022/2474.
Общото е, че става въпрос за прилагане на право на ЕС, изискващо координирани усилия на национални компетентни органи с точно определени функции.
Същевременно Регламент 2021/784 е само за съдържание онлайн, докато санкционните пакети (вж член 2е Регламент 2022/350) важат за “каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет”.
В условията на липса на национален закон за прилагането на санкциите на ЕС по повод дестабилизацията на положението в Украйна, прилагането на санкционните пакети на ЕС не е в дневния ред на СЕМ, защото според регулатора – и това се повтаря в различни формати – “въпросът не е в компетенциите на СЕМ и не предполага дискреция от страна на СЕМ по него” (вж протокол 16 на СЕМ от 8 юни 2022, стр.2).
Стана известно решение на Съда на ЕС от 26 януари 2023 по дело C‑205/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Специализиран наказателен съд (България) в рамките на наказателно производство срещу В.С., при участието на Министерство на вътрешните работи и Главна дирекция за борба с организираната престъпност.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 1, букви а) и в), член 6, буква а) и членове 8 и 10 от Директива (ЕС) 2016/680 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни и чл. 3, 8, 48 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу В.С., която след привличането ѝ като обвиняема отказва на полицията събирането на биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им.
Запитващата юрисдикция посочва, че полицейската регистрация в България се прилага задължително за всички обвиняеми за умишлени престъпления от общ характер – фотозаснемане, дактилоскопиране и взимане на ДНК образец. В националното законодателство няма изискване за установяване на конкретна нужда, за да се пристъпи към събиране на биометрични и генетични данни, и за преценка дали всички тези данни са необходими или и част от тях биха били достатъчни. ЗМВР предвижда съдът да разпореди принудително събиране на лични данни (фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил), ако обвиняем за умишлено престъпление от общ характер откаже доброволно да сътрудничи при снемане на тези лични данни, без съдът да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението.
Въпросите са дали това съответства на посочената директива и на Хартата.
Според Съда, член 10 от Директива 2016/680 изисква обработването на такива данни да е разрешено „само когато това е абсолютно необходимо“. Директивата определя по-строги условия за законосъобразност на обработката на чувствителни данни от произтичащите от член 4, параграф 1, букви б) и в) и член 8, параграф 1 от тази директива условия, в които се говори само за „необходимост“ от обработване на данни. Освен това изискването за „абсолютна необходимост“ от обработката на чувствителни данни предполага особено стриктен контрол в този контекст върху спазването на принципа за свеждане на данните до минимум.
Съдът (пети състав) реши:
1) Член 10 от Директива (ЕС) 2016/680 във връзка с член 52 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че
обработването на биометрични и генетични данни от полицейските органи във връзка тяхната информационна дейност за целите на борбата с престъпността и поддържането на обществения ред е разрешено съгласно правото на държава членка по смисъла на член 10, буква а) от тази директива, когато правото на тази държава членка съдържа достатъчно ясно и точно правно основание за разрешаване на посоченото обработване. Обстоятелството, че освен това националният законодателен акт, в който се съдържа такова правно основание, се позовава на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), а не на Директива 2016/680, само по себе си не може да постави под въпрос наличието на такова разрешаване, щом от тълкуването на всички приложими разпоредби на националното право достатъчно ясно, точно и недвусмислено следва, че разглежданото обработване на биометрични и генетични данни попада в приложното поле на Директивата, а не на Регламента.
2) Член 6, буква а) от Директива 2016/680 във вр. с чл. 47 и 48 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че
допускат национално законодателство, което предвижда, че ако обвинено за извършено умишлено престъпление от общ характер лице откаже доброволно да съдейства за събирането на отнасящи се до него биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им, компетентният наказателен съд е длъжен да разреши принудителното събиране на тези данни, без да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, в което е обвинено, при условие че националното право гарантира ефективен последващ съдебен контрол върху условията за посоченото обвинение, което дава основание за разрешаване на събирането на тези данни.
3) Член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в) и с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680
трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице.
В Калифорния е приет закон, който позволява да се наказват лекари, които дават на пациентите невярна информация относно ваксинациите и лечението на Covid-19. Законът, подписан от губернатор Гавин Нюсъм миналата година, има за цел да се справи с вълните от дезинформация в хода на пандемията.
В днешна публикация на Ню Йорк Таймс се съобщава, че федерален съдия временно блокира прилагането на закона. Според него дефинициите за дезинформация създават несигурност относно тяхното прилагане и са „противоконституционни и неясни“. Той смята още, че дефиницията за дезинформация — „фалшива информация, която е в противоречие със съвременния научен консенсус“ — може да има смразяващ ефект върху взаимодействието на лекарите с техните пациенти.
Съдия Шуб, назначен от президента Джордж Х. У. Буш през 1990 г., пише в решението си, че не разглежда въпроса дали законът нарушава защитата на свободата на словото от Първата поправка. Според него разпоредбите на закона нарушават правата на ищците на справедлив процес съгласно 14-та поправка.
Това е второ подобно дело.
В началото на 2022 съм представила новия френски конвергентен регулатор, но година по-късно неговите широки правомощия са по-добре очертани и заслужават внимание отново.
Регулаторният орган за аудиовизуални и цифрови комуникации ( Aurité de régulation de la communication audiovisuelle et numérique ; ARCOM ) е френската независима административна агенция , произтичаща от сливането на 1 януари 2022 г. на Висшия аудиовизуален съвет (CSA) и Върховния орган за разпространение на произведения и защита на правата в интернет (Hadopi). ARCOM отговаря както за аудиовизуалните, така и за цифровите комуникации (Аз не харесвам тази дихотомия, но така пише на сайта им. Аудиовизуалните вече са цифрови. Имат правомощия и за радио, аналогово и цифрово, DAB+. Вероятно казват, че добавят и онлайн съдържанието към обхвата на дейността си. Но това си е тяхна работа, ще се наричат, както искат.) Агенцията има около 350 служители и бюджет 46 милиона евро годишно. Рош-Оливие Местр е председател на регулатора.
Паралелно действа Autorité de Régulation des Communications Electroniques, des Postes et de la Distribution de la Presse (ARCEP) – независима френска агенция, която отговаря за регулирането на телекомуникациите, пощенските услуги и разпространението на печатни медии във Франция. Регулирането на радиочестотния спектър попада в компетенцията на Националната честотна агенция (ANFR), а регулирането на аудиовизуалните и цифровите комуникации попада в регулацията на ARCOM.
Правомощията на ARCOM са регламентирани по нов начин чрез най-малко девет последователни законодателни акта. Регулаторът действа в широк периметър:разпространение на радио и телевизия защитата на свободата на комуникация, защита на интелектуалната собственост, уважението към хората и обществото, техническото и икономическо регулиране на сектора, така и действия от общ интерес и социално сближаване.
Ако трябва да се посочи в кои области френският регулатор има повече правомощия и задължения в сравнение с българския, такива области са най-малко: техническо и икономическо регулиране, медийно образование, анализи и прогнози, авторски права в аудиовизията и киното, дезинформация, плурализъм, платформи, издаване на разрешения за наземно разпространение на програми.
Трябва ли да се мисли в тази посока – трябва. Но французите са оставили електронните съобщения, пощата и пресата в компетентността на втори регулатор ARCEP. Малко е особено, особено в светлината на Законодателния акт за свободата на медиите, където се очаква медийните регулатори да поемат и печатните издания, защото били най-близо по компетентност до печата, обясняваше някъде Комисията.
България не е приела законодателна основа за прилагане на санкциите на Европейския съюз, в който членуваме 15 години, по повод действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Това е съществена пречка за прилагането на санкциите в медийния сектор, тъй като на практика препятства противодействието срещу прокремълската пропаганда, както казвам досадно много пъти.
Очаквах, че ще има развитие по линия на приемане на Постановление на МС за координация на прилагането на ограничителните мерки. Не познах. Засега не е прието.
Вместо това е приет закон. Така се прави, в други държави от ЕС прилагането на санкциите има нормативна основа в закон. Ето го и законът: Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна
Но четем член 1, обхват – и какво разбираме: законът урежда прилагането – ни повече, ни по-малко – на два параграфа от един член на Регламент 833:
Kомисията по вътрешен пазар и защита на потребителите IMCO гласува проекта на регламент, регулиращ прозрачността и насочването на политическата реклама. Евродепутатите приеха позицията си с 31 гласа „за“, нито един „против“ и 9 „въздържал се“.Това е предложението на ЕК. Euroactiv информира за гласуваните предложения на IMCO.
Изисква се само лични данни, изрично предоставени за онлайн политическа реклама, да могат да се използват от доставчиците на реклами. Това създава фактическа забрана за микронасочване – стратегия, която използва потребителски данни и демографски данни, за да идентифицира интересите на конкретни лица, се казва в прессъобщението на комисията. Освен това комисията е въвела други разпоредби за допълнително регулиране на по-широката дейност по насочване, като пълна забрана за използване на данни на непълнолетни.
Направени са значителни промени в предложението, за да се позволи много повече информация да бъде лесно достъпна за гражданите, властите, а също и за журналистите. Ще бъде създадено и онлайн регистър/ European Repository for Political Advertisements с данни за всички онлайн политически реклами и свързани с тях данни.
Измененият текст ще улесни получаването на информация кой финансира реклама, колко е платена за нея и откъде са средствата. Ще бъде публикувана и информация за това дали дадена реклама е била спряна за нарушаване на правилата, за конкретните групи лица, към които е насочена и какви лични данни са използвани за това, както и гледанията и ангажираността с рекламата. Евродепутатите също искат да дадат на журналистите конкретно право да получават такава информация.
Предвиждат се периодични санкции при повторно нарушение и задължението големите доставчици на рекламни услуги да спират услугите си за 15 дни с определен клиент в случай на сериозни и системни нарушения. Комисията е оправомощена да въвежда минимални санкции в целия ЕС. Приетият текст също така укрепва правомощията на националните органи.
Евродепутатите също така предлагат да се забрани на участници извън ЕС да могат да плащат за политическа реклама в ЕС.
Предвижда се за следващите избори за ЕП през 2023 правилата да влязат в сила, съответно изборите в ЕС да бъдат по-прозрачни и устойчиви на манипулации, след поуките от скандала с Cambridge Analytica.
Сега текстът ще бъде внесен на пленарната сесия на 1-2 февруари, след което могат да започнат преговори между Съвета и Парламента.