Monthly Archives: January 2023

EMFA: позиция на Международния институт по пресата

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Международният институт по пресата (IPI) публикува днес своята подробна позиция относно проекта за Европейски законодателен акт за свободата на медиите (EMFA). IPI представи своята позиция на 23 януари 2023 г. като част от обществената консултация на Европейската комисия.

Като цяло IPI приветства предложението за EMFA като решаващ ход за справяне със сериозните заплахи за медийната свобода и плурализма в Европейския съюз.

IPI и неговите европейски членове са фокусирани върху това как EMFA може ефективно да се противопостави на заплахата от превземане на медиите, media capture – система за медиен контрол, която се е утвърдила в страни като Унгария и чиито елементи се възпроизвеждат в други страни в ЕС. Неуспешното справяне с превземането на медиите и по-широката криза на върховенството на закона в Унгария насърчи други нелиберално настроени правителства да се възползват от слабите регулаторни рамки за защита на свободите на журналистите и да злоупотребяват с правомощията на правителството, за да установят контрол върху публичните и частните медии.

През последните години Европейската комисия осъзна сериозността на заплахата, която media capture представлява за европейската демокрация, и ние приветстваме Законодателния акт за свободата на медиите като искрено усилие да се отговори на новите форми на ограничаване на независимата журналистика в Европа с балансиран регулаторен подход, който защитава медии и журналисти.

Успехът на EMFA ще се измерва отчасти от степента, до която амбициите му могат да бъдат подкрепени с достатъчно конкретни инструменти за спиране на силите на завладяване на медиите.

За да се направи това, законът трябва да адресира ключовите механизми за улавяне на медиите, идентифицирани от мониторинга и изследванията на IPI, включително:

– Превръщането на обществените медии в източници на правителствена пропаганда;

– Завладяване и инструментализиране на медийни регулаторни органи с политически назначения;

– Злоупотреба с държавни ресурси, включително държавни средства за реклама, за изкривяване на медийния пазар в полза на проправителствени медии;

– Създаване на кръг от лоялни олигарси, които да управляват частни медии в интерес на правителството.

Имайки това предвид, IPI:

– Като цяло приветства член 5, който има за цел да защити независимото функциониране на обществените медии;

– Призовава за по-строго регулиране, за да се осигурят подобни гаранции за независимостта на националните регулаторни органи;

– Приветства усилията за подобряване на прозрачността на медийната собственост и за увеличаване на защитата на медийния плурализъм и редакционната независимост;

– Приветства усилията за прекратяване на злоупотребата с държавна реклама за изкривяване на медийния пазар и възнаграждение за лоялно отразяване, като същевременно призовава тези условия да бъдат разширени, за да включват всички форми на държавна субсидия;

– Призовава EMFA да затвори задкулисното финансиране на медийни олигарси, които са възнаградени за лоялността на техните медии към правителството чрез обществени поръчки на дъщерни компании, опериращи в други индустрии.

Справянето със злоупотребата с държавните регулаторни и икономически правомощия като ключов двигател за завладяването на медиите ще спомогне за конкуренция за независимите медии, като повиши тяхната устойчивост и същевременно подобри цялостния икономически и инвестиционен климат за качествена журналистика в целия ЕС. Това ще изпълни основните изисквания на медийната индустрия и ще подобри функционирането на единния пазар на ЕС чрез подобряване на климата за местна и трансгранична журналистика пазач, която разкрива корупцията и злоупотребата с власт в обществен интерес.

Нов доклад за собствеността на медиите в Европа: топ 100 в аудиовизията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската аудиовизуална обсерватория публикува нов доклад за медиите в Европа – топ 100 на аудиовизуалните играчи – “Водещи играчи в европейската аудиовизуална индустрия – собственост и концентрация“ (издание 2022 г.)

Анализът представя най-добрите AV играчи и изследва концентрацията, статуса и произхода на собствеността по приходи, абонаменти за платена телевизия, абонаменти за SVOD, брой телевизионни канали, брой услуги по заявка, телевизионна аудитория, брой телевизионни заглавия произведени и брой киноекрани. Той също така предоставя профили на субекти, активни в повече от един пазарен сегмент.

Това ново издание на доклада въвежда няколко нови ъгъла на анализ, като еволюцията на класациите в сравнение с тези, представени в предишното издание и нова контекстуализация на фона на сливанията и придобиванията, казуси, илюстриращи европейски модели на присъствие и модели на разширяване за избрани групи, както и като анализ на основните собственици на платени канали и SVOD услуги.

Обществените медии (PSB) имат темп на развитие под средния темп на 100-те най-добри аудиовизуални компании и през 2021 г. теглото им намалява с 3% в сравнение с 2016 г., а пазарният им дял спада до 30% през 2021 г.

Тежестта на американските интереси в първите 100 се увеличава през 2021 г. (с +3% спрямо 2016 г., до 30% пазарен дял в края на 2021 г.) главно поради възхода на чистите SVOD играчи, но също и на SVOD услугите на подкрепяни от САЩ телевизионни оператори като Sky, Paramount+ и Disney+. Американските компании са склонни да започнат да дават приоритет на разширяването чрез преки инвестиции чрез стартиране на SVOD платформи, придобиване на европейски активи и производство на съдържание на местно ниво, за разлика от традиционните непреки инвестиции.

GRECO: пети кръг на оценка

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е доклад на GRECO – Предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността в централното yправление (висшите държавни длъжности) и правоохранителните органи, Пети кръг на оценка (GrecoEval5Rep(2022) 9)

GRECO е Група срещу корупцията на Съвета на Европа.България се е присъединила към GRECO през 1999 г. и е преминала оценка в рамките на Първия (през септември 2001 г.), Втория (през декември 2004 г.), Третия (през октомври 2009 г.) и Четвъртия (през октомври 2014 г.) кръгове на оценка. Съответните доклади за оценка, както и последващите доклади за съответствие, са достъпни на интернет страницата на GRECO (http://www.coe.int/greco). Петият кръг за оценка започва на 1 януари 2017 г. и завършва с този доклад.

В доклада се оценява ефективността на действащата рамка в България за предотвратяване и борба с корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности (министър–председател, министри, главни секретари, ръководители на политически кабинети, съветници, експерти и др.) и членове на полицията (Държавни служители на Министерството на вътрешните работи с правоохранителни функции). Той има за цел да подпомогне усилията на страната за изграждане на солидна основа за предотвратяване на корупцията чрез укрепване на прозрачността, почтеността и отчетността в обществения живот в съответствие със стандартите на GRECO.

В първата част на доклада, при представяне на факторите с отношение към корупцията, има абзац за медиите:

“13. И накрая, свободата на медиите в България се оценява като крехка и нестабилна. Високата степен на медийна зависимост от приходите от реклама, където държавата държи голям дял, и непрозрачното разпределение на средства към медиите, са други инструменти за влияние върху новинарските репортажи. Разследващите журналисти, които отразяват организираната престъпност и корупцията, често са обект на негативни кампании, стратегически дела против публичното участие (SLAPP), заплахи и понякога физически нападения, които изглежда не са последвани от адекватни правни и
политически отговори от страна на властите. Въпреки че изглежда да е налице законодателната рамка за защита на журналистите, липсват ефективни инструменти за защита на медиите от нарушения на свободата на печата.”

ЕСПЧ: възпрепятстването на децата да научат за еднополовите връзки няма легитимна цел

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека, Голяма камара, по делото Macatė срещу Литва (жалба № 61435/19).

Делото се води относно детска книга с приказки, засягаща въпроса за еднополовите бракове. Разпространението на книгата е спряно, после възстановено, но с предупреждение, че е неподходяща за деца под 14-годишна възраст. Това е първият случай, в който Европейският съд на правата на човека се занимава с ограниченията върху литература за еднополови връзки специално за деца.

В днешното решение на Голямата камара по делото Европейският съд постанови единодушно, че има нарушение на член 10 (свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека.

Съдът прилага теста за пропорционалност – установява, че има намеса в свободата на изразяване, че намесата е предвидена в закона, остава да се установи дали намесата е необходима в едно демократично общество.

Според ЕСПЧ мерките срещу книгата на жалбоподателя са имали за цел да ограничат достъпа до информация, представяща връзките между лица от един и същи пол, по същество еквивалентни на връзките на хора от различен пол. Съдът не е убеден, че книгата насърчава еднополовите семейства пред разнополовите. Напротив, приказките изискват уважение и приемане на всички членове на обществото във фундаментален аспект от живота им.

Съдът вече е постановил в съдебната си практика, че няма научни доказателства – както е потвърдено от различни международни органи – че самото споменаване на хомосексуалността или открит публичен дебат за социалния статус на сексуалните малцинства би се отразил неблагоприятно на децата. Съдът отбелязва и факта, че законите на значителен брой държави-членки на Съвета на Европа – вкл Литва – или изрично включва образованието за еднополовите връзки в училищните програми, или съдържа разпоредби за гарантиране на зачитане на многообразието и забрана на дискриминацията на основания за сексуална ориентация в преподаването. Ограничаването на достъпа на децата до информация за еднополовите връзки – където такава информация не може да се счита за неподходяща или вредна за тях на друго основание освен сексуална ориентация – показва, че властите имат предпочитания към някои видове връзки и семейства над другите и че те виждат връзките между хора от различен пол като по-социално приемливи и ценни от еднополовите връзки, като по този начин допринасят за продължаване на стигматизирането. Такива ограничения са несъвместими с понятията за равенство, плурализъм и толерантност, присъщи на едно демократично общество.

В самото решение се казва следното:

202. ЕСПЧ вече е постановил, че законодателната забрана за “насърчаване на хомосексуалността или нетрадиционните сексуални отношения” сред непълнолетните не служи за постигане на легитимните цели за защита на морала, здравето или правата на другите и че чрез приемането на такива закони властите засилват стигмата и предразсъдъците и насърчават хомофобията, която е несъвместима с понятията за равенство, плурализъм и толерантност, присъщи на демократичното общество (виж Баев и др., цитирани по-горе, §§ 61 и 83-84) – заключение, което Голямата камара напълно подкрепя.

213. Съдът също така взема под внимание решенията, взети от съдилищата в Швейцария, Съединените щати и Канада, в няколко различни контекста, отнасящи се до достъпа на децата до информация за еднополовите връзки, които приемат, че националните власти не могат да пренебрегнат социалните реалности и съществуването на различни видове взаимоотношения в обществата, в които живеят деца; и че самият факт, че някои хора могат да намерят определени видове семейства или взаимоотношения за нежелателни или неморални не може да оправдае възпрепятстването на децата да научат за тях (вж. параграфи 129-132 по-горе).

Извод

217. Съдът е установил, че мерките, предприети срещу книгата на жалбоподателката, са имали за цел да ограничат достъпа на децата до информация, изобразяваща еднополовите връзки като по същество еквивалентни на междуполовите връзки, като етикетират такава информация като вредна, и заключава, че тези мерки не преследват легитимна цел съгласно член 10 § 2 от Конвенцията.

218. Следователно е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

Резолюция на EП от 18 януари 2023 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз – годишен доклад за 2022 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В новоприета резолюция Европейският парламент потвърждава всеобщия и неделим характер на правата на човека и достойнството, присъщо на всяко човешко същество; набляга в тази връзка на твърдата си решимост да се справи с предизвикателствата пред правата на човека в ЕС и в световен мащаб и припомня задължението на ЕС и неговите държави членки да се стремят да бъдат водеща световна сила в насърчаването и защитата на правата на човека, основните свободи и демокрацията в съответствие с основополагащите ценности на Съюза.

В раздела за медиите се казва:

Свобода на изразяване, свобода на медиите и право на информация

76. подчертава изключителното значение на свободата на изразяване – както онлайн, така и офлайн – и на достъпа до надеждна информация за демокрацията и разцвета на гражданско пространство; изразява дълбока загриженост относно зачестяващите ограничения и нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот, свобода на изразяване, свобода на информация и свобода на сдружаване и на събранията, налагани от държавни и недържавни участници в много страни по света, особено спрямо журналисти, чрез цензура или налагане на автоцензура и злоупотреба със законите за борба с тероризма, изпирането на пари, клеветата и корупцията, с цел да бъдат заглушени журналистите, организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека; осъжда използването на твърде широка терминология, която позволява на властите да забраняват множество актове и да криминализират законна дейност в областта на правата на човека, както и липсата на достатъчно гаранции за правата на човека в много от тези закони, по-специално правото на справедлив процес; осъжда също така използването на технологии като шпионски софтуер за преследване на журналисти или за възпрепятстване или контрол на тяхната работа; освен това изразява дълбока загриженост относно физическата безопасност на журналистите, нападенията срещу тях, включително извънсъдебните убийства и произволните задържания, както и относно факта, че над 61 журналисти и работещи в медиите лица са били убити през 2022 г.;

77. призовава Комисията да гарантира свободата на изразяване и да осигури публичен достъп до информация чрез интернет като средства за постигане на свобода на словото; осъжда бруталните репресии и използването на сила, тормоза, произволното задържане и извънсъдебните убийства срещу мирни демонстранти в редица трети държави;

78. призовава ЕС да подкрепя надеждните медии и информационни източници, които спомагат за търсенето на отчетност от властите и за демократичните промени; изразява загриженост във връзка с широкото използване на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, с цел заглушаване на журналисти, активисти, профсъюзни дейци и защитници на правата на човека, включително правата на човека, свързани с околната среда, по света; подчертава, че тази практика допълнително ограничава пространството на гражданското общество и защитниците на правата на човека в целия свят в контекст, в който гражданското пространство непрекъснато се свива от няколко години, а публичните органи и частните субекти все по-често накърняват правата на свобода на изразяване и свобода на сдружаване и на събирания; в тази връзка приветства предложението на Комисията за директива, целяща да защити журналистите и защитниците на правата на човека от злоупотреби в съда и стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността;

79. настоятелно призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) в тясно сътрудничество с държавите членки да разработят стратегия за справяне с широкото използване на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, срещу защитници на правата на човека, журналисти, активисти и профсъюзни дейци по света; освен това призовава Комисията и ЕСВД да включат в тази стратегия насоки относно начините за предоставяне на ефективна закрила за жертвите на такива съдебни производства, включително чрез финансова помощ за покриване на правните разходи; призовава делегациите на ЕС да документират стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, и да ги включат в своите дейности по наблюдение, докладване и оценка; насърчава законодателите от трети държави да изготвят законопроекти със същата цел, като част от общи инициативи, целящи подкрепа и защита на свободата на изразяване, включително свободата и плурализма на медиите;

80. приветства намерението на Комисията да финансира проекти за оказване на съдействие на журналисти по правни и практически въпроси, включително извън ЕС, чрез Плана за действие за европейската демокрация; призовава ЕС да увеличи усилията си за подпомагане на журналистите по света, набелязани като мишени, и да гарантира тяхната безопасност, включително като им предоставя сигурно убежище и средства да продължат своята работа, в случай че се налага да напуснат мястото си на пребиваване, и като работи в сътрудничество със страните партньори по този въпрос, особено в рамките на споразуменията за партньорство на ЕС с трети държави; приветства ролята на програми като Media4Democracy и финансираните от ЕС дейности на Европейския фонд за демокрация за постигането на тази цел;

81. изразява сериозната си загриженост относно ограниченията на академичната свобода и увеличаването на цензурата и лишаването от свобода на учени по света, което има сериозни последици за правото на образование; призовава ЕС и държавите членки да засилят дипломатическите усилия и предоставянето на закрила и подкрепа при извънредни ситуации чрез двустранно и многостранно ангажиране във връзка със заплахи или нападения срещу академичната свобода от държавни и недържавни участници; призовава ЕС да гарантира постоянна подкрепа на високо равнище за Световния център за правата на човека като водещ пример за подкрепата на ЕС за образование в областта на правата на човека в световен мащаб.

Европейската федерация на журналистите за медийната свобода и медийния плурализъм

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската федерация на журналистите (EFJ) огласи позиция – принос към доклада на Комисията за върховенството на правото, който всяка година прави преглед на четири ключови области, включително медиен плурализъм и свобода. Проблемите, открити в повечето от изследваните държави, са свързани с концентрацията на медиите и нарастващия брой SLAPPs. Позицията на EFJ – подпомага оценката на Комисията с фактическа информация за държавите.

През последните шест месеца сме свидетели на най-рязкото влошаване на свободата на медиите от установяването на мандата на представителя на ОССЕ за свободата на медиите (RFoM) преди 25 години, казва Тереза Рибейро, докато представя доклада си пред Постоянния съвет през ноември 2022 г.

На фона на безпрецедентната атака срещу демократичните свободи в Украйна, Европейската федерация на журналистите наблюдава със своите партньорски организации сериозни нарушения на свободата на медиите в цяла Европа, включително в държавите-членки на ЕС през 2022 г.

Икономическата криза на печатната преса се ускори особено в по-малките държави-членки на ЕС, като Словения, Хърватия, но също и Италия, Гърция, Португалия и Испания, до степен, че правото на обществото да знае е сериозно застрашено, по-специално на местно ниво. Често цитираните и нарастващи „новинарски пустини“ наистина имат сериозно въздействие върху демократичните процедури, включително изборите и върховенството на закона.

Текущата криза, утежнена от променените потребителски навици и намаляващите приходи от реклама, представлява голяма заплаха за медийния плурализъм в Европа. Тази ситуация проправя пътя за вътрешните бизнес сили, свързани с политически фактори, да се намесят и да купят голяма част от медиите. В някои страни като Унгария това изглежда почти необратимо, в други като Полша, България, Словения и Чехия е достигнало най-тревожно състояние. Във Франция политическата и обща информационна преса сега се намира в ръцете на малък брой хора и компании, чиято основна дейност често е далеч от света на информацията и неговите принципи, според френски сенатори.
Всички тези развития вървят ръка за ръка с безпрецедентната сила на господството на платформите и техния бизнес модел, ориентиран към търговски цели, който е в противоречие с ценностите на обществения интерес в журналистиката. В тази токсична среда за журналистите и нарастващата несигурна общност на свободна практика е предизвикателство да поддържат професионални и етични стандарти, което е в основата на независимата журналистика.

Федерацията настоява Комисията да извърши стриктно прилагане на Препоръката на Съвета на Европа от 2016 г. относно защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и други медийни участници, както и на Препоръка CM/Rec(2022)4 на Комитета на министрите към държавите-членки за насърчаване на благоприятна среда за качествена журналистика в цифровата ера (приета на 16.03.2022 г.), която беше подписана от всички държави-членки на ЕС и допълнително ще укрепи свободата на медиите в Европа.

И не на последно място, Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) изисква националните регулаторни органи и органи да бъдат функционално независими от съответните си правителства и от всеки друг публичен или частен орган. Това изискване за независимост, което в много държави-членки на ЕС не е гарантирано, трябва да бъде спазено, включително в предложения Европейски закон за свободата на медиите независимостта на борда трябва да бъде гарантирана.

Работата на CMPF и неговия мониторинг на медийния плурализъм и Mapping Media Freedom, финансирани от Европейската комисия, е изключително полезен и надежден ресурс, се казва още в позицията.

EBU: Eвропейският законодателен акт за свободата на медиите, върховенството на правото и други въпроси

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 19 януари Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) публикува политическата си позиция относно Европейския законодателен акт за свободата на медиите (EMFA). EBU подкрепя целта на EMFA за насърчаване на независимостта и плурализма на медиите в Европа. m,dlfjfПредложението признава специалната роля на медиите за демократичните общества и също така се стреми да осигури подкрепа за силни, независими и добре финансирани обществени медии.

Генералният директор на EBU, Ноел Къран, казва: Независимостта на медиите, видимостта и манипулирането на онлайн съдържанието са ключовите области, в които EMFA може да изложи принципи, които ще позволят на обществените медии да подобрят демокрацията в Европа. За да гарантираме, че окончателният EMFA ще помогне за справяне със заплахите за независимостта на медиите и ще подобри способността на публиката да има достъп до медиите, които са най-важни за тях, както офлайн, така и онлайн, ние призоваваме за :

Защита и насърчаване на независимостта на медиите и журналистите;
Видимостта на медийни услуги от общ интерес;
Да се сложи край на произволното поведение на глобалните платформи спрямо медийното съдържание.

Медийните услуги заслужават специална защита и не могат да бъдат третирани като всеки друг бизнес. Резултатът от законодателния процес на EMFA трябва да запази динамика, която не само преследва целите на единния пазар, но и да зачита уникалността на медийния сектор, неговите правила и разделението на правните компетенции между ЕС и държавите-членки.

Позиция на EBU за доклада за върховенството на правото за 2023 г (със съкращения)

20 януари 2023 г

Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) е водещият световен алианс за обществени услуги медийни (PSM) организации. Нашите цели включват принос към защитата и насърчаване на свободата на изразяване и информация и засилване на свободата на медиите и плурализъм. През 2022 г. в зоната, в която работят членовете на EBU, бяхме свидетели на тревожно влошаване на свободата на изразяване и информация като както и увеличаване на насилието срещу журналисти. Всякакви опити за намаляване на медийния плурализъм и отслабват независимите медии в основната им роля на пазачи, заплашващи управлението на закон.

Степента, в която ЕС гарантира директно зачитане на върховенството на правото в Европа засяга всички политики и дейности, които насърчават свободата и плурализма на медиите. EBU подкрепя стабилни действия на ЕС за защита и насърчаване на върховенството на закона, включително истински ангажимент за действие срещу нарушенията на върховенството на закона.

В процес на изготвяне на своя годишен доклад за върховенството на закона Европейската комисия провежда редовен диалог с властите на държавите-членки на ЕС. Подкрепяме тези двустранни диалози между Комисията и държавите-членки, насочени към установяване на съобразени решения за преодоляване на политическa и/или икономическa намесa, насоченa към PSM в някои държави. Също така е от решаващо значение всички съответни заинтересовани страни да бъдат включени в процес на разработване на специфични за страната препоръки.

EBU и неговите членове подкрепяm украинския член на EBU, UA:PBC, в изпълнението на мисията му да предоставя на украинската общественост точни, висококачествени, проверени и правилно подбрани новини.

Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) изисква това националните регулатори да бъдат функционално независими от съответните си правителства и от всеки друг публичен или частен орган. Това изискване за независимост – заедно с другите предложения на EBU – следва да бъдат подкрепени, включително в предложения Европейския акт за свобода на медиите – в разделите, които се занимават с връзката между Комисията и бъдещия Европейски съвет за медийни услуги.

Украйна: критика срещу новия медиен закон

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Международната и Европейската федерации на журналистите (IFJ-EFJ) призовават Европейската комисия и Съвета на Европа да убедят украинските власти да преразгледат новоприетия медиен закон, като се консултират с журналистически организации и медии. Журналистите възразяват срещу множество проблемни разпоредби, от политическата зависимост на държавния регулатор до разширяването на спектъра от извънсъдебни санкции срещу медиите.

Новият закон позволява на държавния медиен регулатор, Националния съвет за телевизия и радиоразпръскване (NTRBC), да регулира печатните и онлайн медиите, както и интернет, телевизията, радиото и онлайн платформите като YouTube и социалните мрежи. Той също така предоставя на държавния медиен регулатор правото да глобява медии, да отнема лицензите им и временно да блокира определени публикации без съдебно решение (държавният регулатор има право да блокира достъпа до нерегистрирано издание без съдебно решение за срок до две седмици).

Половината от членовете на регулатора се назначават от президента, а половината от парламента, който (към момента) се контролира от пропрезидентското мнозинство. Държавният медиен регулатор очевидно попада под тоталния контрол на украинските власти. „Ние приветстваме прилагането на аудиовизуалната директива на ЕС, която е включена в новия закон“, каза президентът на NUJU Сергей Томиленко. „Ние също приветстваме модернизацията на украинското медийно законодателство. Но в същото време това е закон, който има за цел да засили държавното регулиране на медиите.“

Президентът на IFJ Доминик Прадалие заяви: „Медийната свобода и плурализмът са застрашени в Украйна според новия медиен закон, който може да създаде системни проблеми за демокрацията в страната, тъй като разширява държавния контрол върху медиите. Много е важно за украинците, които страдат от ужасна война, да могат да разчитат на достоверна информация”.

Възраженията са срещу законодателни решения, възприети и тук, и другаде в ЕС – изглежда нашият регулатор не е въодушевяващ пример.

EСПЧ: Правото на отговор не нарушава свободата на изразяване на медията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В решение на ЕСПЧ по делото Axel Springer SE срещу Германия (жалба № 8964/18) Европейският съд по правата на човека постановява единодушно, че няма нарушение на член 10 (свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека. Делото се отнася до съдебно решение, с което се дава указание на компанията Axel Springer да публикува корекция (право на отговор) на вестникарска статия от октомври 2013 г.

Както добре се знае, съдилищата в САЩ поддържат, че правото на отговор е намеса в свободата на изразяване. Ето – европейската практика е в обратен смисъл.

Жалбоподателят Axel Springer SE, е издателство, регистрирано в Берлин. Това е издателят на ежедневник Die Welt. Там е публикувана статия, в която се посочва, че К. е била агент на службите. К иска право на отговор, но не получава. Съдът, позовавайки се на Закона за пресата, нарежда на компанията Axel Springer да публикува отговор. В последна сметка такъв е публикуван, но издателството се обръща към ЕСПЧ за нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.

Съдът прилага теста за пропорционалност.

Намесата в свободата на изразяване на компанията Axel Springer е имала е имало правно основание, произтичащо от раздел 10 от Берлинския закон за печата, то е необходимо – служи за защита на доброто име на лицето.

Остава да се анализира дали намесата е „необходима в една демократична общество”, т.е. дали отговаря на належаща социална нужда, при това пропорционално, уместно и оправдано.

Съдът посочва, че основната цел на правото на отговор е да се даде възможност на лицата да оспорят невярна информация, публикувана за тях в пресата. В случаи като този, които изискват правото на зачитане на личния живот да бъде балансирано спрямо правото на свобода на изразяване, член 8 от Конвенцията и член 10 заслужават еднакво уважение и еднаква свобода на действие. При оценката на съдържанието на статията Апелативният съд е дал дълга и добре обоснована оценка на съдържанието на статията и няма признаци на произвол в нейното тълкуване.

Съдът отбелязва, че медиите са длъжни да докладват добросъвестно, за да предоставят надеждна и точна информация в съответствие с етиката на журналистиката, и трябва да дадат на засегнатото лице възможност да се защити.

Като се имат предвид всички обстоятелства, Съдът установява, че германският съд е отчел надлежно принципите и критериите, установени от практиката на ЕСПЧ за балансиране на правото на зачитане на личния живот живота и правото на свобода на изразяване и не вижда причина да оспорва или не се съгласява с оценката на германския съд. Съответно не е имало нарушение на член 10 от Конвенцията.

EMFA: позиция на Германия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Държавите от ЕС дават гласност на позициите си по проекта на Европейски законодателен акт за свободата на медиите EMFA. Независимо от тях обаче работата върху текста продължава.

Все пак – по съображения за прозрачност – позицията на Германия – акцентира се върху

правното основание и отношението национална/ наднационална компетентност;
плурализъм и съображения за укрепване на вътрешния пазар;
концентрация на правомощията и отношение национални регулатори/ Комисията.

1. Комисията за радио и телевизия на провинциите взема под внимание предложението за Законодателен акт за свободата на медиите (EMFA), представено от Европейската комисия на 16 септември 2022 г.

2. Съгласно член 167 от ДФЕС, културният суверенитет и съответно компетентността за регулиране на медиите принадлежи на държавите-членки. Европейската комисия не е взела това предвид в достатъчна степен с предложения правен акт. Ако предложението бъде прието по този начин, би имало намеса в национална компетентност, която надхвърля компетентността, така както е определена в Договорите, особено Протокола от Амстердам [за обществените радио и телевизия].

3. Комисията споделя загрижеността на Европейската комисия за медиен плурализъм и гарантиране на независимите медии в Европа. Акцентът върху конкуренцията не е достатъчен за осигуряване на разнообразие и достъпност на медиите. Чисто икономическите съображения биха довели до засилване на тенденциите за концентрация в медийния сектор. Предложеното законодателство в настоящия си вид застрашава многообразието на национално, регионално и местно ниво.

4. Съществува риск от екстензивна централизация на европейско ниво с твърде голямо влияние от Европейската комисия. От гледна точка на германската децентрализирана система с независим надзор това трябва да се разглежда критично.

5. Провинциите гледат много критично на предложения регламент и, ако е необходимо, ще използват пълноценно всички правни възможности на национално и европейско ниво, за да работят за гарантиране на многообразието.

При все това Германия прави конкретни предложения по текста, например за конституирането на предложения Европейски съвет за медийни услуги – според проекта от представители на регулаторите по член 30 от медийната директива. Държавите предлагат промени в начина на конституиране, всяка – по свои съображения. Това изглежда положителна нагласа и гледано откъм държава, в която регулаторът по чл. 30 (СЕМ) трудно формира обща воля, така че е неясно с какъв мандат ще представлява държавата в орган с толкова важни правомощия.