Monthly Archives: February 2023
Как се пише: тихомълком или тихо-мълком?
от Павлина ВърбановаЕСЧП: Реч на омразата в телевизионно предаване
от Нели ОгняноваЕвропейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отново потвърди необходимостта в едно демократично общество от криминализиране на речта на омразата. Решението е по дело Zemmour v. France, Application no. 63539/19, 20.12.2022
Фактите
Земур е бивш кандидат за президент на Франция. Той е осъден във Франция за подбуждане към дискриминация и религиозна омраза срещу френската мюсюлманска общност за изявления, направени в телевизионно предаване. Като гост в телевизионно шоу на канала France 5, с цел да популяризира книгата си Un quinquennat pour rien („Едно пропиляно президентство“), той заявява, че мюсюлманите са колонизирали и окупирали френска територия чрез нашествие, особено в покрайнините на френските градове, където забулените млади жени също са били част от джихада и борбата за ислямизиране на френска територия. Изразил и мнението си, че ако мюсюлманите искат да бъдат истински френски граждани, те трябва да изоставят своята религия. По френския закон подбуждането към дискриминация, омраза или насилие срещу лице или група на основата на произход или членство или непринадлежност към определен етнос, нация, раса или религия е престъпление, за което Земур е осъден.
Земур пледира за нарушение на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).
Съдът
Според ЕСПЧ обидните изявления са били направени с дискриминационни намерения, като призовават зрителите да отхвърлят и изключат мюсюлманската общност.
Съдът отчита, че спорните изявления са в най-гледаното време и следователно са могли да достигнат до широка аудитория. ЕСПЧ се позовава на непосредствения и мощен ефект на електронните медии.
Съдът приема, че естеството на въпросите, обсъдени по време на интервюто, относно мястото на исляма във френското общество, особено на фона на терористично насилие, са от потенциален интерес за обществеността.
Съдът по-нататък обсъжда дали националните съдилища са мотивирали надлежно преценката си, че въпросните изявления трябва да се разглеждат като престъпна реч на омразата и, ако е така, дали наказанието е пропорционално на преследваната легитимна цел.
ЕСПЧ се позовава на констатациите на националните съдилища, че Земур е описал мюсюлманите като заплаха за обществената сигурност и ценностите на Републиката. Заявявайки, че мюсюлманите непременно подкрепят насилието, извършено в името на тяхната вяра, Земур насърчава общо отхвърляне на мюсюлманите – а не просто критикува исляма. Съдът отбелязва и ултиматума, поставен им да избират между религията си или живот във Франция – изявленията наистина призовават за отхвърляне и изключване на мюсюлманската общност като цяло, което по този начин е вредно за социалното сближаване.
Глобата не е прекомерна.
Като взе предвид широката свобода на преценка, предоставена на държавата-ответник в случаите на реч на омразата, ЕСПЧ заключи единодушно, че намесата е основателна и пропорционална и няма нарушение на член 10 от ЕКПЧ.
***
В допълнение искам да коментирам обстоятелството, че враждебната реч е в предаване, посветено на представяне на книга. Това е важно в светлината на паралел на този казус с казус, решаван от Комисията за журналистическа етика, където възникна въпроса как да се третира факта, че твърденията са оценъчни и са направени по време на представяне на книга.
В случая жалбоподателят посочва в своя защита, че не е бил преследван за мненията, защитени по този въпрос в книгата му – точно както в българския казус защитата се позовава на факта, че представяната книга не била инкриминирана. Но никъде по-нататък в решението Съдът не придава значение на факта, че полемичните дискриминационни твърдения са в рамките на представяне на книга и дори не коментира правомерността на издаването на книгата.
51. Съдът многократно е подчертавал, че толерантността и зачитането на еднаквото достойнство на всички човешки същества представляват основата на едно демократично и плуралистично общество. От това следва, че по принцип може да се счита за необходимо в демократичните общества да се санкционират или дори предотвратяват всички форми на изразяване, които пропагандират, подбуждат, насърчават или оправдават омраза, основана на нетолерантност (включително религия), ако се гарантира, че „формалностите“ , наложените „условия“, „ограничения“ или „санкции“ са пропорционални на преследваната законна цел. Остава отворено за компетентните органи да приемат, в качеството си на гаранти за институционалния обществен ред, мерки, дори наказателни, предназначени да реагират адекватно, а не прекомерно на подобни забележки
61. От своя страна Съдът счита, както е отбелязано от националните съдилища и противно на това, което жалбоподателят твърди пред него, като твърди, че се е ограничил до изразяване на своето критично мнение относно ислямисткото явление във френските предградия, че неговите забележки, представени като резултат от „исторически и богословски анализ“, всъщност съдържат негативни и дискриминационни твърдения, които биха могли да предизвикат раздор между французите и мюсюлманската общност като цяло. Както те твърдят, използването на агресивни термини, изразени без нюанси, за да се осъди „колонизацията“ на Франция от „мюсюлмани“, е имало дискриминационни цели, а не с единствената цел да се сподели с обществеността относително мнение за възхода на религиозния фундаментализъм в Френски предградия. При тези обстоятелства и в светлината на член 17, Съдът счита, че забележките на жалбоподателя не попадат в категория изказвания, ползващи се с повишена защита съгласно член 10 от Конвенцията
66. В заключение Съдът счита, че намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване от страна на жалбоподателя е била необходима в едно демократично общество, за да се защитят правата на другите, които са застрашени в настоящия случай.
ЕСПЧ: не е нарушение на ЕКПЧ отразяването на предварително производство в новините
от Нели ОгняноваОбществената телевизия на френската общност в Белгия ( Radio-télévision belge de la communautaire française— RTBF) успешно се позова на правото си на свобода на изразяване пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). ЕСПЧ заключи, че Белгия е нарушила правото на RTBF на свобода на изразяване, гарантирано от член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Делото е RTBF срещу Белгия (no 2), преди години е имало и друго дело на същата телевизия.
Фактите
Обществената телевизия излъчва репортаж за двойка, за която се твърди, че участва в сексуална експлоатация. време на излъчването на програмата е имало висящо съдебно разследване срещу двойката по разпоредби от Наказателния кодекс, но още е нямало повдигнати обвинения. RTBF е осъдена да заплати неимуществени вреди за нарушаване на правото на зачитане на личния живот (както е защитено от член 8 от ЕКПЧ). В решението се твърди, че заснемането на обиска в дома на лицата е представлявало нарушение на правото им на личен живот; че отразяването на случая в новините на RTBF е нарушило презумпцията за невиновност на лицата и че журналистът не е действал в съответствие с основните принципи на журналистическата етика. По-късно едното от заснетите в репортажа лица е осъдено по НК.
Позовавайки се на член 10 от ЕКПЧ, RTBF подава жалба до ЕСПЧ, като твърди неоправдана намеса в правото на свобода на изразяване.
Съдът
ЕСПЧ прилага – както е известно – теста за пропорционалност и установява последователно, че има намеса в правото на свобода на изразяване, тази намеса е имала правно основание и е преследвала целта за защита на доброто име и личния живот на двете лица. Следва ЕСПЧ по-нататък да установи дали намесата е била необходима в едно демократично общество в рамките на баланс на правото на личен живот и защита на доброто име по член 8 от ЕКПЧ, от една страна, и правото на свобода на изразяване по член 10 от ЕКПЧ.
Първо, ЕСПЧ отбеляза, че репортажът се отнася до въпрос от обществен интерес – секс индустрия, непълнолетни и трудностите, които срещат тези момичета при търсене на закрила. Обществото е имало интерес да бъде информирано за висящите производства, включително и за да може да упражни правото си на контрол върху функционирането на съдебната система и за превенция.
Второ, съгласие на лицата – те са се съгласили да бъдат интервюирани от журналиста на RTBF и нямат “очакване за уединение”.
Трето, журналистът на RTBF е получил информацията добросъвестно, неговата добросъвестност не е била оспорвана.
Четвърто, докладът и отразяването в новините са имали достатъчна фактическа основа, а стилът и изразните средства, използвани от журналиста, съответстват на характера на повдигнатите в репортажа въпроси.
И накрая, ЕСПЧ счита, че наказанието, наложено на RTBF, е могло да има смразяващ ефект и във всеки случай е било неоправдано.
Следователно намесата в свободата на изразяване не е била необходима в едно демократично общество. Поради тези причини ЕСПЧ единодушно стига до заключението, че е налице нарушение на член 10 от ЕКПЧ.
Как се пише: категории или категорий?
от Павлина ВърбановаКак се пише: стъпенка или степенка?
от Павлина ВърбановаTwitter не изпълнил задълженията си по Кодекса за дезинформация
от Нели ОгняноваС провал е завършил първият тест на Twitter в Европейския съюз за това как се компанията се справя с дезинформацията само няколко месеца преди DSA, Законът за цифровите услуги и неговите огромни глоби да започнат да се прилагат, съобщава Politico.
Десетки технологични компании, включително Twitter, YouTube, Facebook и TikTok, бяха помолени да представят доклад този месец за това как са приложили Кодекса на ЕС за борба с дезинформацията. Компаниите трябва по силата на кодекса да предоставят множество данни за това как се справят с дезинформацията и чуждата намеса в своите платформи. Докладите им ще бъдат публикувани тази седмица.
Twitter на Илън Мъск е единствената технологична компания, която не е предоставила данни и информация какъв е планът й да си сътрудничи с проверяващите факти, според Европейската комисия.
Обсъждане на EMFA в Комисията по култура и образование на Европейския парламент
от Нели ОгняноваСлед обсъждането на предложението за Законодателен акт за свободата на медиите с участието на комисиите IMCO и LIBE, предложението беше обсъдено и във водещата комисия – Комисията по култура и образование (CULT).
Отново имаше и силно критични гласове по отделни теми – правното основание, възможността за злоупотреба по член 17 и др. – и категорична защита от Елда Броги/Център за медиен плурализъм и медийна свобода и EDMO.