Едно решение на Европейския съд за правата на човека от 2022 г. се отнася до стандартите за отразяване на деца в новините и, в частност, до изискването за съгласие на родителите. Изискването за съгласие е стандарт и в България.
Решението е по делото IVT v Romania
Фактите
Дете умира при падане от влак по време на училищна екскурзия. Репортер на румънски телевизионен канал интервюира съученичка на детето, тогава на 11 години. Не е искано съгласието на родителите й, не са присъствали и учителите й. Интервюто е излъчено същият ден. Лицето на интервюираното дете е замъглено, но гласът й не е променен. На сайта на телевизията е публикуван запис със заглавие „Съученици на падналото от влака дете са шокирани. Детето е отивало до тоалетна, когато се е случила трагедията” . След интервюто отношението към интервюираното дете се променя негативно, защото то е коментирало персонала и училищните власти.
Води се дело в Румъния за обезщетение, на първа инстанция детето печели, съдът установява, че дори лицето на детето да е било замъглено, то все още е можело да бъде разпозната, дори само по гласа, който не е бил променен по никакъв начин, за да се защити тайната на личния живот.
Втората инстанция отменя това решение, позовавайки се на журналистическата свобода и обществения интерес, както и че медията не трябва да носи отговорност за поведението на училищния персонал.
Решението на ЕСПЧ
Съдът отбелязва, че понятието „личен живот“ обхваща аспекти, свързани с личната идентичност, като образа на дадено лице. Според съда всеки човек има правото да контролира използването на изображението/образа си. Това право включва възможността дадено лице да откаже публикуването на изображението, но то обхваща и правото на лицето да възрази срещу записването, запазването и възпроизвеждането на изображението – вж. López Ribalda и други срещу Испания, Реклос срещу Гърция, а за използване на снимката на дете, направена без родителско съгласие, вж и Dupate срещу Латвия.
За проверка на справедливия баланс, който трябва да бъде постигнат между правата на жалбоподателя по член 8 и правата на телевизионния оператор и журналиста да разпространяват информация, както е гарантирано от член 10, ЕСПЧ очаквано препраща към прилагането на добре известните критерии Axel Springer.
Съдът констатира, че има очевиден обществен интерес, но че детето не е публична фигура, ползва се от висока степен ан защита и изискването за родителско съгласие е важен елемент при оценката на случая.
Според ЕСПЧ „дори когато даден новинарски репортаж допринася за обществения дебат, разкриването на лична информация, като например самоличността на непълнолетно лице, което е станало свидетел на драматично събитие, трябва да бъде оправдано“.
В резултат на това Съдът установи, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.
В заключение, нарушението идва от липсата на достатъчно добра преценка на балнса на права по чл. 8 и чл. 10 ЕКПЧ. Образът на дадено лице е съществен аспект от неговата личност и той има право да контролира използването на това изображение. Ясно е, че всяка употреба без съгласие изисква ясна обосновка по член 10 ЕКПЧ. Използването на изображение на дете изисква родителско съгласие. Разкриването на самоличността на дете в медиите изисква особено силна обосновка за преобладаващ обществен интерес, че в случая няма такава.
Комисията за журналистическа етика има практика във връзка с отразяването на деца за целите на новините и актуалната публицистика и е имала възможност да каже в решенията си, че наличието на съгласие е важна, но недостатъчна предпоставка за включването на деца: дори когато има съгласие, това не отменя задължението на редакцията да направи преценка за баланс и за пропорционалност на включването на дете по отношение на целите на медията да информира, в частност да се анализира и информативната стойност на това включване.
вж например
Решение № 19 от 19 април 2021 г. по жалби на Ц.Б. и Асоциация Родители срещу Нова Телевизия
“4. Относно съгласието на родителите КЖЕ потвърждава изразяваното вече мнение, че съгласието на родителите е необходимо, но не достатъчно условие за разпространяване на лични данни на деца по журналистически причини
(;журналистическо изключение). С други думи, медиите носят редакционна отговорност за включване на лични данни в публикациите и предаванията независимо от одобрението и съгласието на родителите и не могат да прехвърлят
върху тях отговорността за защитата на децата. Ето защо КЖЕ приема за сведение информацията, че медията има съгласие на родителите, но смята, че Нова телевизия е трябвало да разграничи данните, които са абсолютно необходими, за да се информира обществеността за риска от коронавирус за тежко протичане в детска възраст, от данните, които са неоснователно разпространени и допускат идентифициране на лицето.
5. КЖЕ обсъди приложимостта на 2.3.5 Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот. и 2.4.3 Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на деца, освен ако не е от значителен обществен интерес.
Значителен обществен интерес несъмнено е налице, става въпрос за вероятността от коронавирус да се разболяват деца, намаляване на възрастта на болните, реалната заплаха за най-младата възрастова категория, която още не подлежи на ваксиниране.
Публикацията показва едно относително тежко протичане на заболяването, с необходимост от апаратна вентилация, впоследствие и инсулт. Това е реален случай, който се противопоставя на разпространеното мнение, че децата не боледуват.
Специално внимание следва да се обърне върху идентифицирането на конкретното дете с две имена, възраст и местоживеене. Същото послание за внимание и предпазливост за защита на децата от ковид можеше да бъде включено в информация само с посочване на възрастта (тъй като възрастта е важна за противодействието и предприеманите мерки) и
обща характеристика на състоянието.
КЖЕ взе предвид, че с решение от 14 февруари 2019 г. по дело C-345/17 Buivids2 Съдът на ЕС посочва, че за да намери равновесната точка между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на словото, Европейският съд по правата на човека е разработил поредица от критерии, по-специално принос към дебат от обществен интерес, известността на засегнатото лице, предмета на репортажа, досегашното поведение на съответното лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията, начина и обстоятелствата, при които е била получена информацията, както и нейната достоверност. КЗЛД в практиката си прилага принципа на „свеждане на данните до минимум“, посочен в чл. 5, пар. 1, „в“ Регламент (ЕС) 679/2016, съгласно който обработваните лични данни следва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимия минимум във връзка с целите за които се обработват (вж Решение No ППН-01-360/2019 г. / 22.05.2020 г.).”
