Monthly Archives: May 2023

Власт, съд и медии: Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Свободни и независими медии? Не преди България да стане правова държава.

Терористичният акт срещу главния прокурор се превърна в атентат, после инцидент и накрая във взрив до колата на Гешев, но това не отменя факта, че в прокуратурата има трусове в контекста на опитите да се решава въпроса с властта.

“Сблъсъкът между Гешев и Сарафов не е част от битка между институциите. Това е мафиотска война, илюстрация на процеса, в който прокуратурата беше подчинена на политически интереси”. Това казват журналистите Полина Паунова и Борис Митов в интервю за Свободна Европа. За пътя към тези събития – един разказ на Борис Митов отново за Свободна Европа.

“Зрителите получават признания от най-висшите нива в прокуратурата, че тя е подложена на постоянно политическо влияние, ръководи се чрез препредаване на послания, оферти и предупреждения“.

С послания, оферти и предупреждения работи и медийният сектор, да си спомним #Яневагейт. Тогава прокуратурата прекрати досъдебното производство за записите на разговори между бившия председател на Софийския градски съд Владимира Янева и съдия Румяна Ченалова, в които се обсъждаше, освен другото, и как Венелина Гочева “сто пъти звъняла” и питала Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам.

Владимира Янева: А журналистите направо беше нещо страшно, аз понеже нали не ходя на Съвета и те вече ще се изпотрепят. Венелина хиляда пъти ме е търсила, аз понеже най-накрая й се обадих. Викам: обаждам ти се не като на журналист, а като на приятел..

Румяна Ченалова: Виж сега как те усеща тя, че страдаш и стои до тебе, виждаш ли?

Янева: Викам обаждам ти се да знаеш не като на журналист, затова не ме питай нищо, обаждам ти се като на приятел, щото тя ми вика нали ква подкрепа там, тя ме е търсила сто пъти аз не и вдигам, и накрая тя ми писала някакъв СМС: „Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?“ Викам, ако искаш пусни само, че съм депозирала писмено становище и няма да ходя. Ивайло Крачунов хиляда пъти сутринта ми звъня, аз не съм му вдигнала. И така.

Нямаме особени причини да вярваме, че сега се случва нещо различно с поръчковите медии от Какво да пускам? Изводите можем да направим по това, което четем и гледаме. В 24 часа Гешев е “момчето от крайния квартал. С тези думи Иван Гешев описва себе си в отговор на въпроса чий човек е.” “Крачи храбро и не се страхува от размяната на удари”.

Когато не спира дъжда…

от Гергана Василева

лиценз CC BY-NC-ND

… и тревите потрепват от всяка капка
От жажда ли, от нетърпение и страст?…

А младите – вирнали пъпки – лежерно развиват роби ефирни
На старите в пазвите – уютни и мирни…

Мечтаят за слънце, за ласки топли, луди
Да блеснат сияйни – като опиянени пеперуди…

Валсират воали, потрепват капките – бокали от прашец
Зов за вятъра, ресните им свил на венец…

С мокри клепки заспиват, в прозрачна самота
Да мечтаят в съня си не спират
Когато не спира дъжда

/Flo, 05.2023/

3 минути наука: Дете с трима родители

от Боян Юруков

лиценз CC BY-SA

Видяхте заглавието за „детето с тримата родители“, може би сте видели възмутените коментари под него или сами сте написали такъв. За какво става дума?

Ето най-общо казано:

Мама и тати много като се обичат и се опитват да си направят бебе. Много рядко, но се случва децата да се раждат с увреждания, понякога такива застрашаващи живота им. Те може да се проявяват още в утробата, след раждането или на доста по-късна възраст. Повечето увреждания са заради дефекти при копирането на генетичния код и се случват на случаен принцип – при следващи бебета по-често няма такъв проблем. Понякога обаче са наследствени – идват пряко от родителите. Тогава е почти неизбежно децата да наследят дадена характеристика – като тъмна коса, оплешивяване или кръвна група.

Преди само 2-3 поколения най-често просто сме изоставяли децата. В наши дни може да откриваме тези проблеми още преди зародишът да е станал човек и дори преди опитите за зачеване. Освен в ядрото на клетката, имаме ДНК и в митохондриите – енергийните централи на тялото, ако си спомняте от уроците по биология. Те се предават само по майчин път. Е, понякога има дефекти в тях, които водят до нелечими състояния.

В случая са засекли това у майката на въпросното дете и механично сменят митохондриите в клетката ѝ с такива от друг здрав донор. Останалото ДНК си остава на майката. Няма генна терапия или пренаписване на каквото и да е. Целта е да има жената свое дете без огромния в конкретния случай риск от увреждания.

Впрочем, в последните години нашумяха няколко случая на деца в България, при които е имало заболявания именно свързани с вродени дефекти в митохондриите. Не всички са били наследствени, но както казахме, това не е единственият източник на проблеми. Имаше премного дарения, концерти и кампании за предполагаеми лечения, някои от които от откровено шарлатански клиники у нас и в чужбина, както за съжаление не е рядко в такива случаи. Някои от родителите дори обвиняваха рутинните ваксини за състоянието на децата им, въпреки, че всички лекари са им обяснявали ясно за какво става въпрос. Реакцията им е естествена и очаквана, още повече при липса на разбиране на тези състояния.

Е, сега вие се надявам да разбирате.

The post 3 минути наука: Дете с трима родители first appeared on Блогът на Юруков.

Как се пише: тригласен, три-гласен или три гласен?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Това сложно прилагателно име се пише слято – тригласен, също и тригласна, тригласно, тригласни, тъй като е образувано от едносъставно (от една дума) числително име и съществително име – три гласа. Синхронното тригласно пеене на група „Вела“ беше достойно оценено от журито, което ѝ отреди ІІ място на фестивала. Тригласната разработка, аранжиментът и реализацията на […]

Как се пише: техен или тяхен?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правилно е да се пише техен, също и техният, техния. Двамата купиха старата къща и скоро тя стана техен дом. В тази статия може да прочетеш повече за каракачаните и техния бит. Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова я, което при определени фонетични условия преминава в […]

ЕСПЧ: публикуване на лични данни на данъчни длъжници

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Голяма камара на ЕСПЧ по делото LB versus Hungary. Делото се отнася до публикуването на личните данни на заявителя в списък на данъчни длъжници на интернет страницата на данъчната институция на Унгария за неизпълнение на данъчни задължения. Изработена е интерактивна карта, наречена “национална карта на данъчните длъжници”. Домашният адрес на жалбоподателя, заедно с адресите на други данъчни длъжници (общо 3 624 лица), е посочен с червена точка, а ако човек кликне върху точката, се появява личната информация на жалбоподателя (име и домашен адрес), като по този начин данните стават достъпни за всички читатели.

Жалбоподателят твърди, че публикацията нарушава правото му на зачитане на личния живот, защитено от член 8 от Конвенцията.

Съставът на ЕСПЧ

е приел, че има намеса, че има обществен интерес от оповестяване на данъчните длъжници в интерес на икономическото благосъстояние на страната. Засегнати са не всички, а само онези данъчнозадължени лица, чието поведение е било в най-голяма степен вредно за приходите, като разпространението както на името, така и на домашния адрес на данъчнозадължените лица е послужило за постигане на точност. Жалбоподателят не е посочил, че публикацията е довела до някакви конкретни негативни последици за личния му живот. Поради всички гореизложени причини съставът заключава, че разкриването на въпросните лични данни не надхвърля необходимото за подпомагане на законния интерес на държавата.

Голямата камара

отново прилага теста за пропорционалност: има намеса, има законно основание, има легитимна цел да намали възможностите за неспазване на данъчното законодателство и да разубеди данъкоплатците да не плащат данъчните си задължения. Посочва се дори и втора легитимна цел: допринася за прозрачността и надеждността на търговските отношения и по този начин за “защитата на правата и свободите на другите” по смисъла на член 8, втора алинея ЕКПЧ.

Остават въпросите необходима ли е намесата в едно демократично общество и – при положителен отговор – пропорционална ли е намесата на целта.

Публикуването на този списък съответства на обществен интерес, но Парламентът изглежда не е разгледал до каква степен публикуването на всички разглеждани данни, и по-специално на домашния адрес на данъчния длъжник, е било необходимо, за да се постигне първоначалната цел на събирането на релевантни лични данни в интерес на икономическото благосъстояние на страната. Съдът не е убеден, независимо от свободата на преценка на държавата-ответник, че причините, изтъкнати от унгарския законодател при приемането на схемата за публикуване по член 55, параграф 5, макар и релевантни, са достатъчни, за да покажат, че оспорваната намеса е “необходима в едно демократично общество” и че органите на държавата-ответник постигане на справедлив баланс между конкуриращите се интереси.

Нарушение на член 8 ЕКПЧ

Едно обосновано особено мнение на съдия KŪRIS по отношение на мотивите:

Член 8 е нарушен не защото Парламентът не се стреми да постигне “справедлив баланс” между правото на индивида да не публикува домашния си адрес и домашния адрес на семейството си и фалшивото право на обществеността да го знае, а защото публикуването на домашния адрес на жалбоподателя против волята му не обслужва законния интерес на никого или легитимна цел. Тук не става въпрос само за репутацията на този човек – става въпрос за неговата и на семейството му сигурност.

Според американците медиите разделят, дезинформацията е проблем

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Близо три четвърти от възрастните в САЩ казват, че новинарските медии засилват политическата поляризация в страната, а малко под половината казват, че имат малко или никакво доверие в способността на медиите да съобщават новините безпристрастно и точно, според ново проучване на Associated Press-NORC Center for Public Affairs Research и Robert F. Kennedy Human Rights

Проучването, публикувано преди Световния ден на свободата на печата 3 май, показва, че американците изпитват значителна загриженост относно дезинформацията – и ролята, която играят медиите, политиците и компаниите за социални медии в разпространението й. 9 от 10 възрастни в САЩ казват, че дезинформацията е проблем. 6 от 10 заявяват, че новинарските медии носят вина за разпространението на дезинформация, но и отговорността – заедно с политиците – за справяне с нея.

Проучването разкрива сложната връзка, която американците имат с медиите: мнозинството оценява задълбочените и разследващи репортажи като много полезни или изключително полезни за разбирането на проблемите, които ги вълнуват, но също така по-скоро гледат заглавията, отколкото четат задълбочено разследващите статии.

Проучването също така разкрива, че 4 от всеки 10 казват, че пресата вреди на американската демокрация, докато само около 2 от всеки 10 казват, че пресата прави повече, за да я защити. Републиканците гледат на новинарските медии по-неблагосклонно от демократите, като 61% от републиканците казват, че новинарските медии вредят на демокрацията, в сравнение с 23% от демократите и 36% от независимите. Около три четвърти смятат, че политическите предпочитания на собствениците имат голямо влияние върху новинарските медии в Съединените щати.

Що се отнася до защитата на свободата на пресата в САЩ, 44% от анкетираните казват, че правителството на САЩ върши добре работата си, повече от 24% са на обратно мнение.

Европейски компас на настроенията: отношението към войната в Украйна в държавите от ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Годишното проучване “Европейски компас на настроенията” е партньорска инициатива на Европейската културна фондация (ECF) и Европейския съвет за външна политика (ECFR). Сегашното му второ издание анализира настроенията във всички 27 държави в ЕС една година след руската инвазия в Украйна.

Резултатите и профил на България, представени в Капитал

Канада: Ще плащат ли технологичните гиганти за хипервръзки към новини

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Канада се осъзнава, пише Майкъл Гайст, че планът на компанията Мета да блокира споделянето на новини в Канада, ако законопроектът C-18 бъде приет в сегашния му вид, може да не е блъф. Законопроектът С-18 предвижда платформите да заплащат за хипервръзки към новинарско съдържание от медиите.

Вредата, причинена от погрешната преценка на правителството, че може да наложи плащания за връзки, ще се простира отвъд един провален закон. По-малките и независими медии, които често зависят от социалните медии, за да изградят своята аудитория, ще понесат непропорционално по-голямата тежест от действието на този закон. Всъщност, ако Google последва подхода на Мета, няма да останат големите „посредници за цифрови новини“ в Канада и С-18 няма да постигне никакъв резултат.

News Media Canada, водещата лобистка група за новинарския сектор, трябва да поеме част от вината, пише Майкъл Гайст. Алчността за по-големи сделки, базирани на плащания за връзки – не нови приходи за по-малките издатели, много от които не искаха това законодателство – накара групата да се обзаложи, че правителството може да принуди интернет платформите да плащат. Канада е на път към най-лошия възможен изход за всички засегнати: намалени приходи за новинарските издания, по-малко новини за канадците и репутация на държава, която подкопава основните представи за свободния поток на информация онлайн чрез поддържане на задължителни плащания за хипервръзки. Загубените приходи от прекратени сделки вероятно ще надвишат общата стойност на правителственото финансиране за новинарството.

Ник Клег от Мета се е обърнал към канадските законодатели с изявление, в което няма изненади:

Г-жо председател, казвам се Ник Клег и съм президент по глобалните въпроси в Meta. Законът за онлайн новините се основава на фундаментално погрешна предпоставка. Meta не се облагодетелства несправедливо от хората, които споделят връзки към новинарско съдържание на нашата платформа. Обратното е вярно. Издателите избират да споделят съдържанието си, защото това им е от полза, докато то изобщо не е особено ценно за нас. Ето защо ние взехме трудното решение, че ако това неправилно законодателство бъде прието, ще трябва да прекратим наличието на новинарско съдържание във Facebook и Instagram в Канада.

Връзките към новинарски истории са по-малко от три процента от съдържанието, което канадците виждат във Facebook Feed. Но издателите на новини намират нашите услуги за ценни. Изчислихме, че Facebook Feed е изпратил на регистрирани издатели на новини в Канада повече от 1,9 милиарда кликвания през 12-те месеца до април 2022 г. Това се равнява на безплатен маркетинг, който оценяваме на стойност над 230 милиона долара. Издателите избират да споделят своето съдържание, защото то привлича трафик към техните уебсайтове. Помага им да продават повече абонаменти, да увеличат аудиторията си и да показват рекламите си на повече хора, отколкото биха имали иначе.

Светът непрекъснато се променя и издателите, както всички останали, трябва да се адаптират. Да поискаме от социална медийна компания през 2023 г. да субсидира новинарски издатели за съдържание, което не е толкова важно за нашите потребители, е все едно да поискаме от доставчиците на имейл да плащат на пощите, защото хората вече не изпращат писма.

Това законодателство ще превърне Канада в първата демокрация, която поставя цена на безплатните връзки към уеб страници, което противоречи на глобалните норми относно принципите на авторското право и излага на риск свободния поток на информация онлайн.

***

Майкъл Гайст е водещият специалист по интернет право в Канада, автор на известен блог

С-18 – внесен през юни 2022 г., законопроектът C-18 ще принуди компании като Google и Meta, която притежава Facebook, да договорят сделки за плащане на канадски медийни компании за съдържанието, към което свързват и визуализират на своите уебсайтове и платформи. Google вече блокира някои (около 4 на сто) канадски потребители да гледат новинарско съдържание като тест за потенциален отговор на законопроекта. Правителството на Канада твърди, че законопроектът е подобен на закон, приет от Австралия през 2021 г. и ще „повиши справедливостта“ на пазара на новини чрез задължаване на онлайн гигантите да плащат на медиите.

Законопроектът е приет от Камарата на общините през декември и предстои да бъде разгледан в Сената през следващите месеци.

Снимката е от блога на Майкъл Гайст.

Проверка на фактите: brodhub.eu

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

BROD, Българо-румънска обсерватория за цифрови медии, е един от центровете на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), която обединява организации за цифрови изследвания, учени и други организации като част от стратегията за борба с дезинформацията и за медийно образование и грамотност.

БРОД има сайт brodhub.eu , отбелязан в съобщение на партньорската организация Агенция Франс Прес. По-важното от съобщението:

Уебсайтът публикува статии за проверка на фактите на партньорската информационна агенция Agence France-Presse (AFP) на български и румънски език, както и такива от платформата Factual, създадена от румънската неправителствена организация Funky Citizen, и от българската национална телевизия БНТ, която също предлага услуга за проверка на факти. Десетки статии за проверка на фактите на AFP вече са достъпни на сайта, включително оригинални проверки на AFP на български език, осъществени от AFP Провери, секция на звеното на AFP за проверка на фактите. Това ще даде по-голяма видимост и на работата на AFP Провери.

Основни академични партньори са институтът GATE към Софийския университет „Свети Климент“ и Националното училище по политически науки в Букурещ. С помощта на Центъра за изследване на демокрацията (CSD) в София и базирания в Словакия мозъчен тръст Globsec, изследователите ще могат да картографират дезинформацията в България и Румъния и да публикуват резултатите на brodhub.eu.

Сайтът ще съдържа и инструменти за медийно образование, дело на Румънския център за независима журналистика CJI и българския обучителен център NTCenter.

Разработката на сайта е поверена на компанията XWiki, която е базирана във Франция и Румъния. Той ще бъде подкрепен от гръцката компания ATC в частта за взаимодействието на мрежата на EDMO и ONTOTEXT.