Monthly Archives: May 2023

ЕП гласува Резолюция относно прилагането на медийната директива

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 9 май огромно мнозинство от членовете на Европейския парламент въз основа на доклад по собствена инициатива относно прилагането на преразгледаната Директива за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) са гласували Резолюция относно прилагането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (2022/2038(INI)).

Докладът посочва, че днес като правило медийните доставчици разпространяват съдържанието си чрез онлайн платформи, за да достигнат до целевите групи, които са важни за тях, особено по-младата аудитория. Само в редки, изключителни случаи такива платформи са собственост на компания от Европейския съюз, а платформените услуги често не подлежат на задължението за плурализъм на мненията. Платформите често включват относително строго регулирано и контролирано съдържание на доставчиците на медийни услуги от Съюза, наред с неконтролирано и нерегулирано съдържание, което не е предмет на директивата. Това неравенство, което не е в полза на доставчиците от Съюза, следва да бъде премахнато чрез по-нататъшно разработване на директивата, така че операторите на платформи в световен мащаб да отговарят за съдържанието в по-голяма степен.

Резолюцията отново подчертава необходимостта от независимост на регулаторите. Има такива въпроси, по които ЕС призовава десетки пъти – като необходимостта от независимост в съдебната система, тук е същото:

44.настоятелно призовава държавите членки да изпълнят задължението си по член 30, параграф 4 от ДАВМУ по отношение на финансовите и човешките ресурси на националните регулаторни органи или служби с оглед на все по-сложните им задачи и да насърчават трансграничното сътрудничество; настоява, че е необходимо да се гарантира независимостта, изисквана от ДАВМУ; подчертава, че е важно на ERGA да се предоставят ефективни средства и инструменти за наблюдение на спазването на задълженията, определени в ДАВМУ, както и санкции в случай на неспазване; изисква на ERGA да бъде дадена по-голяма независимост, наред с другото, чрез създаване на секретариат за нея, независим от Комисията;

45.настоява, независимо от бъдещото законодателство, Комисията да гарантира последователно и всеобхватно прилагане на ДАВМУ и неговите цели в държавите членки, като обръща специално внимание на член 30 ДАВМУ, който изисква непрекъснато, внимателно наблюдение и своевременни реакции на всяко нежелано развитие; изисква от Комисията да действа бързо, ако има признаци, че някой национален регулаторен орган или орган може да упражнява правомощията си по начин, несъвместим с целите и ценностите на ЕС, особено в случай на предполагаеми нарушения на правата и свободите, залегнали в Хартата на основните права на ЕС;

Как се пише: на открито или наоткрито?

от Павлина Върбанова

лиценз CC BY-NC-ND

Правописът на това съчетание не е изрично нормиран. Съветваме ви да го пишете разделно – на открито. С голям концерт на открито започнаха коледните празници в Бургас. Топлинен удар може да се получи и на открито – при задушно време и висока влажност на въздуха. Тенис кортовете имат подвижен покрив, така че на тях може […]

Медийна вълна от адверториали за главния прокурор

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ПИК, Труд, 24 часа и десетки още издания изведоха в заглавие “Добре съм. За децата ме е страх.” Става дума за главния прокурор Иван Гешев и взрива до бронирания автомобил, с който той е пътувал на 1 май т.г.

В Народното събрание министърът на вътрешните работи информира, че Гешев не е пътувал със семейството си.

Интересно е да се наблюдава как горните издания коригират невярната информация, която са разпространили.

24 часа в нов обзор от 5 май излиза от ситуацията, като “обвинява вестоносеца” :

а) “толкова ли е важно дали Гешев е бил с децата си” – да, толкова е важно. Ако не беше толкова важно, нямаше и самото издание 24 часа да избере такова заглавие на новината на 1 май – “След тротила страхът на Гешев има само един адрес – децата му”;

б) “министърът на вътрешните работи разкрива следствени тайни” – цитира се “възмутения Ясен Тодоров”: Това, което става е безотговорно. Потресен съм. Как може да се изнасят факти от разследването, възмути се на свой ред зам.-шефът на следствието Ясен Тодоров.

По този начин 24 часа продължава дезинформирането, защото избира да внуши на читателите възмущението на Ясен Тодоров, без да обясни, че министърът на вътрешните работи в обществен интерес (т.5 Етичния кодекс на българските медии) преодолява едно сериозно заблуждение на обществото.

И, изобщо, “След тротила страхът на Гешев има само един адрес – децата му” си е чист адверториал, подобен на онзи за Цветан Василев или онзи другия, официално признат от 24 часа.

Why I’m Not So Alarmed About AI And Jobs

от Божидар Божанов

лиценз CC BY

With the advances in large language models (e.g. ChatGPT), referred to as AI, concerns are rising about a sweeping loss of jobs because of the new tools. Some claim jobs will be completely replaced, others claim that jobs will be cut because of a significant increase in efficiency. Labour parties and unions are organizing conferences about the future of jobs, universal basic income, etc.

These concerns are valid and these debates should be held. I’m addressing this post to the more extreme alarmists and not trying to diminish the rapid changes that these technological advances are bringing. We have to think about regulations, ethical AI and safeguards. And the recent advances are pushing us in that direction, which is good.

But in technology we often live the phrase “when you have a hammer, everything looks like a nail”. The blockchain revolution didn’t happen, and so I think we are a bit more eager than warranted about the recent advances in AI. Let me address three aspects:

First – automation. The claim is, AI will swiftly automate a lot of jobs and many people with fall out of the labour market. The reality is that GPT/LLMs should be integrated in existing business processes. If regular automation hasn’t already killed those jobs, AI won’t do it so quickly. If an organization doesn’t use automation already for boilerplate tasks, it won’t overnight automate them with AI. Let me remind you that RPA (Robotic process automation) solutions have been advertised as AI. They really “kill” jobs in the enterprise. They’ve been around for nearly two decades and we haven’t heard a large alarmed choir about RPA. I’m aware there is a significant difference in LLMs and RPA, but the idea that a piece of technology will swiftly lead to staff reduction across industries is not something I agree with.

Second – efficiency. Especially in software development, where products like Copilot are already production-ready, it seems that with the increase of efficiency, there may be staff reduction. But if a piece of software used to be built for 6 months before AI, it will be built for, say, 3 months with AI. Note that code writing speed is not the only aspect of software development – other overhead and blockers will continue to exist – requirement clarifications, customer feedback, architecture decisions, operational and scalability issues, etc., so increase in efficiency is unlikely to be orders of magnitude. AT the same time, there is a shortage of software developers. With the advances of AI, there will be less of a shortage, meaning more software can be built within the same timeframe.

For outsourcing this means that the price per hour or per finished product may increase because of AI (speed is also a factor in pricing). A company will be able to service more customers for a given time. And there’s certainly a lot of demand for digital transformation. For product companies this increase in efficiency will mean faster time-to-market for the product and new features. Which will make product companies more competitive. In both cases, AI is unlikely to kills jobs in the near future.

Sure, ChatGPT can write a website. You can create a free website with site-builders even today. And this hasn’t killed web developers. It just makes the easiest websites cheaper. By the way, building software once and maintaining it are completely different things. Even if ChatGPT can build a website, maintenance is going to be tough through prompts.

At the same time, AI will put more intellectual pressure on junior developers, who are typically given the boilerplate work, which is going to be more automatable. But on the other hand AI will improve the training process of those junior developers. Companies may have to put more effort in training developers, and career paths may have to be adjusted, but it’s unlikely that the demand for software developers will drop.

Third, there is a claim that generative AI will kill jobs in the creative professions. Ever since I wrote an algorthmic music generator, I’ve been saying that it will not. Sure, composers of elevator music will be eventually gone. But poets, for example, won’t. ChatGPT is rather bad at poetry. It can’t actually write proper poetry. It seems to know just the AABB rhyme scheme, it ignores instructions on meter (“use dactylic tetrameter” doesn’t seem to mean anything to it). With image and video generation, the problem with unrealistic hands and fingers (and similar ones) doesn’t seem to be going away with larger models (even though the latest version of Midjourney is neatly going around it). It will certainly require post-editing. Will it make certain industries more efficient? Yes, which will allow them to produce more content for a given time. Will there be enough demand? I can’t say. The market will decide.

LLMs and AI will be change things. It will improve efficiency. It will disrupt some industries. And we have to debate this. But we still have time.

The post Why I’m Not So Alarmed About AI And Jobs appeared first on Bozho's tech blog.

Резолюция 2255 (2019) на ПАСЕ “Обществените медии в контекста на дезинформацията и пропагандата”

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Не е придобила известност в България Резолюция 2255 (2019) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

Не виждам нито да е преведена на български език, нито да има позовавания на нея, нито – особено – да има видимо раздвижване в изпълнение на резолюцията. Нещо повече, по мои наблюдения продължава да е неизяснена разликата между “алтернативни новини” и “друга гледна точка”: така наречените от ПАСЕ “алтернативни новини” у нас се препоръчват като “друга гледна точка”.

Резолюцията е съществена, тя призовава да се сложи акцент върху ролята на обществените медии в контекста на дезинформацията и пропагандата.

Освен другото, ПАСЕ призовава обществените медии:

да приемат противодействието на дезинформацията и пропагандата за една от своите приоритетни мисии и в това отношение се стремят да засилят ролята си и да участват в местни, регионални и глобални партньорства за проверка на фактите;

да работят за публицистични и образователни предавания, като обясняват значението и ефектите на критичния анализ на източниците, проверката на фактите и „филтриращите балони“,

да обясняват вредата от дезинформацията, пропагандата и „алтернативните новини“;

успоредно с бързата реакция на новини, да разработват и предлагат и бавни, съвещателни, аналитични истории, които са проверени, контекстуализирани и докладвани безпристрастно.

Надявам се резолюцията да достигне адресатите си.

Съвет на Европа: Доклад за състоянието на демокрацията, правата на човека и върховенството на правото 2023

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е пореден доклад Състояние на демокрацията, правата на човека и върховенството на правото 2023 на генералния секретар на Съвета на Европа.

Както и при предишните доклади, анализират се основни елементи на демокрацията: ефективни, безпристрастни и независими съдебни системи; свобода на изразяване; свобода на събранията и свобода на сдружаване; демократични институции; социално включване.

Оценките във втората глава Свобода на изразяване потвърждават оценките в индексите за състоянието на медиите, публикувани досега. В доклада се подчертават предизвикателства като:

• повишено насилие срещу журналисти, използване на наблюдение за тяхното проследяване и сплашване,

• тактики, вариращи от задържане до стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPPs), за да попречат на разследващите журналисти и други да вършат работата си;

• нови закони и злоупотреба със съществуващи закони за ограничаване на гражданското общество;

• поляризирана политическа среда, в която речта на омразата продължава да расте, както онлайн, така и офлайн, често насочена към жени и редица малцинства и уязвими групи.

Присъстват и казуси от България, включително в главата, посветена на свободата на изразяване – напр. изказването на Тошко Йорданов, че “ако днес сме Крумова България, на това лице с микрофона (репортера) ще липсват части от тялото”. Както е известно, Тошко Йорданов беше избран за председател на парламентарната Комисия за култура и медии в един от предходните парламенти, сега също е народен представител.

Доверието в медиите остава ниско – препратка към DNR 2022:

“Импровизиран брифинг”

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Към

въженцата в парламента,

изключените микрофони за журналисти по време на пресконференция,

изтичането на информация към определени правилни (проправителствени медии),

подминаване без отговор на неудобни въпроси,

пренебрежително и снизходително отношение към журналисти, достигащо до квалификации на журналисти и публикации (“некадърни напъни да се дамгоса всичко, което страната ни прави, за да защитава територията си”),

телефониране до редакции, за да се изрази недоволство от излъчена информация (тази практика е безсмъртна)

и, разбира се, акциите на Костадинов, определящ кой може и кой не може да бъде журналист, да посещава публични събития и пр.

сега

се добавя нов формат “импровизиран брифинг” – само за БНТ, БТВ и Нова – от добре познатия Ясен Тодоров, напоследък заместник-директор на Националната следствена служба (НСлС), по въпроси, свързани с взрива, засегнал кортежа на главния прокурор Иван Гешев.

Неизброими, непредвидими и несекващи са опитите за справяне с критичните гласове.

Ню Йорк Таймс спечели дело срещу бившия президент Тръмп

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Това е история за информираността на хората за финансовото състояние и спазването на законите от стара на елита. И за правото и задължението на медиите да информират по въпроси от обществен интерес.

Данъците на бившия президент Тръмп стават предмет на обществено безпокойство, след като той не публикува данъчните си декларации по време на президентската кампания през 2016 г., както е прието. Това води до критики, които продължават през цялото му президентство, и до въпроси относно собствеността и финансовото му състояние.

В поредица от статии Ню Йорк Таймс описва една история за избягване на данъци и „откровена измама“ на данъчните власти от страна на Тръмп. Поредицата е отличена с Пулицър за 2019.

Тръмп съди изданието.

Тази седмица съд в Ню Йорк се произнася, че разследването на финансите на Тръмп, наградено с наградата Пулицър, е ясно защитено от Първата поправка. „Съдилищата отдавна са признали, че репортерите имат право да участват в обичайните законни дейности по събиране на новини, без да се страхуват от юридическа отговорност – тъй като тези действия са в основата на защитената дейност по Първата поправка“, казва съдът.

И друг път Тръмп е губил дела срещу Ню Йорк Таймс, в частност когато се е опитвал да ги съди за клевета.

Практиката на съдилищата по SLAPP

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Columbia Global Freedom of Expression разглежда стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPPs) по целия свят.

SLAPPs са злоупотреба с право. Тези съдебни дела обикновено се инициират от политици, държавни служители, влиятелни бизнесмени, големи компании и обществени фигури, целящи да заглушат критичните гласове и да задушат контрола и обществените дебати.

Извършителите на SLAPPs използват законови пътища, за да подкопаят демократичните ценности и институции. Въпреки че няколко страни са приели законодателство против SLAPPs, това е по-скоро изключение.

ЕС се готви да приеме анти- SLAPP директива (при трансграничен елемент) и препоръка, за да гарантира, че SLAPPs могат да бъдат прекратени на ранен етап, за да се избегне въвличането на журналисти, медии или граждански активисти в скъпи съдебни процедури.

Докладът

Европейският съд за правата на човека също през 2022 гледа дело, свързано със SLAPP.

Класацията на Репортери без граници за 2023 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

#RSF INDEX 2023 | 71

Според Световния индекс за свобода на печата за 2023 г. – който оценява средата за журналистика в 180 страни и територии и е публикуван на Световния ден на свободата на печата (3 май) – ситуацията е „много сериозна“ в 31 страни, „трудна“ в 42, „проблематична“ в 55 и „добра“ или „задоволителна“ – в 52 държави. С други думи, средата за журналистика е лоша в седем от десет държави и задоволителна само в три от десет.

Така започва прессъобщението на сайта на Репортери без граници, което придружава индекса 2023.

Констатира се още, че разликата в класацията между държавите от ЕС значително е намаляла. В този регион има два пъти повече държави, които са на по-високи позиции в индекса за 2023 г., отколкото влошилите позициите си. Това съвпада с обсъждането на безпрецедентно законодателство, което ще установи общи стандарти за свобода на медиите в ЕС. Нещо повече, по-високите позиции на повечето източни членки на ЕС “върви ръка за ръка с осъзнаването, че независимото отразяване може да послужи като опора срещу пропагандата на Кремъл”.

България заема 71 позиция, с 20 позиции по-високо от предходната година (91), когато беше отново с толкова по-високо от последната година на управлението на ГЕРБ.

Същата позиция България е заемала в началото на управлението на ГЕРБ – през 2010 г., когато делим 70-71 място.

Ето така изглежда тенденцията от началото на века до 2018, когато съм писала опит за обяснение на негативната тенденция, съвпадаща с периода на членството в ЕС.

И сега смятам, както съм писала през 2018, че причината е превзетата държава и проблемите с върховенството на правото. И че тези два скока (2022) (2023) са израз на очакване и кредит на доверие след 12-годишното управление на ГЕРБ по модела на Доган, както е споделил Борисов (“Ахмед Доган пръв разбра, че който владее медиите и съда, той управлява”.)