Обнародвано е ново ПМС.
Темата е допълнителен трансфер към обществената медия БНР. По принцип не одобрявам практиката на допълнителните трансфери – мисля, че тези допълнителни трансфери са по волята – по благоволението, по-точно – на властта, а не бива да е така. Сега властта е благоволила да даде милион и половина. Трябва средствата да съответстват на необходимите за изпълнение на обществената мисия – но нещата в момента не работят така.
В този ред на мисли:
И така:
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 187 ОТ 12 ОКТОМВРИ 2023 Г. ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ДОПЪЛНИТЕЛЕН ТРАНСФЕР ЗА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО РАДИО ЗА 2023 Г.
В сила от 17.10.2023 г.
Обн. ДВ. бр.87 от 17 октомври 2023 г.
Чл. 1. (1) Одобрява допълнителен трансфер в размер 1 500 000 лв. за Българското национално радио за 2023 г. за увеличение възнагражденията на персонала считано от 1 август 2023 г. за изпълнение на функциите му като национален обществен доставчик на радиоуслуги.
(2) Средствата по ал. 1 да се осигурят за сметка на предвидените разходи по централния бюджет за 2023 г. за изпълнение на политики в област “Култура и изкуства” по чл. 1, ал. 5, т. 6.5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
Чл. 2. Със средствата по чл. 1, ал. 1 да се увеличи бюджетното взаимоотношение на централния бюджет с бюджета на Българското национално радио за 2023 г.
Конфликтът Израел – Хамас напомня за едно решение на Европейския съд за правата на човека, което се отнася до Хамас и до свободата на изразяване и показва, че свободата на изразяване не е абсолютна. Както става ясно и от решението, Европейската конвенция за правата на човека предвижда различни степени в отнасянето на Съда към незащитеното слово:
а) по член 17 ЕКПЧ, когато словото противоречи на ценностите на Конвенцията (словото е “деструктивно за правата и свободите, предвидени в тази Конвенция”) – тогава жалбите пред Съда са изобщо недопустими. Например по Ivanov v Russia ЕСПЧ се произнася, че антисемитизмът е срещу основните ценности на Конвенцията, по-специално толерантност, социален мир и недискриминация. Следователно на основание на член 17 от Конвенцията, жалбоподателят не може да се възползва от защитата, предоставена от член 10 ЕСПЧ: incompatible ratione materiae.
б) по член 10, ал.2 ЕКПЧ, когато жалбите са допустими, но словото подлежи на ограничения, подробно предвидени в Конвенцията. Тогава Съдът извършва преценка има ли намеса в свободата на изразяване, намесата има ли правно основание и легитимна цел и ако е така, необходима ли е намесата в едно демократично общество. В тази хипотеза словото не може да бъде защитено по силата на Конвенцията, когато намесата отговаря на критериите в теста за пропорционалност, прилаган от ЕКПЧ.
Френски карикатурист е наказан за подкрепа на тероризма заради карикатура, публикувана в баски вестник, на която са нарисувани двете кули в Манхатън, обект на терористичната атака през 2001 година. Към карикатурата има текст: „Всички мечтаехме за това, Хамас го извърши“, по много известен тогава рекламен слоган ( “We have all dreamt of it… Hamas did it” – срв. “Sony did it”). След наложената санкция във Франция карикатуристът се обръща за защита към ЕСПЧ.
Жалбата е обявена от Съда за допустима. Предварителното възражение на държавата – ответник за недопустимост по член 17 ЕКПЧ (твърди се недопустимост, понеже Конвенцията не се прилага за оправдание на тероризма) в този случай е отхвърлено. Според ЕСПЧ, в случая няма пряко оправдаване на терористичните актове. Дали е налице обида към паметта на жертвите на терористичното нападение в този случай е въпрос на преценка на Съда – поради което жалбата се допуска.
Според Съда „Публикацията твърди ефективността на терористичния акт чрез идеализиране на атаките, извършени на 11 септември 2001. Апелативният съд във Франция постановява, че „като приписва тези събития на прословутата терористична организация Хамас и като идеализира този катастрофален проект чрез използването на глагола мечтая, жалбоподателят оправдава използването на тероризма, като използва първо лице в множествено число („ние“) за акт на унищожение, представен като мечта и в крайна сметка косвено насърчава потенциалния читател да оцени положително успеха на едно престъпление. ”
Жалбоподателят се оплаква, че не е зачетен сатиричният израз на неговия антиамериканизъм. Съдът не приема този аргумент и стига до извода, че изображението заедно с текста не е критика на Америка, американските ценности и начин на живот, а вид подкрепа и възвеличаване за извършителите на нападението, одобрително произнасяне за насилието срещу хиляди граждани, включително деца, което не взема предвид правото на живот и достойнство на жертвите. Защитата на автора твърди, че става дума за сатира, но съдилищата приемат, че става дума за израз на солидарност с извършителите на терористичен акт. При това трябва да се вземе предвид, че ефектът от това слово е в особено чувствителен район и в особено чувствителен момент – на 13 септември 2001 година, в пика на скръбта от трагичното събитие.
По повод дискусиите за незащитеното слово и “другата гледна точка”, които се водят и в нашето общество.
Публикувано е съобщение на Комисията COM(2023) 558 final Към по-издръжлива, конкурентоспособна и устойчива Европа.
Два момента, свързани с цифровото общество и цифровата трансформация и с противодействието на дезинформацията:
Цифрова трансформация
ЕС предприе значителни стъпки към изграждането на цифрова икономика, която насърчава правата и принципите за ориентирана към човека цифрова ера и цифровото измерение на единния пазар. С програмата на политиката „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. Европа разполага със стабилна рамка за цифровата си трансформация. Тя предприе решителни стъпки за укрепване на нормативната си рамка. С бързото приемане на Законодателния акт за данните , Законодателния акт за цифровите пазари и Законодателния акт за цифровите услуги Комисията определи стандартите за по-безопасно и по-отворено цифрово пространство за потребителите и еднакви условия на конкуренция за предприятията, извършващи дейност на единния пазар. След като бъде приет, Законодателният акт за изкуствения интелект (ИИ) ще бъде първата в света всеобхватна правна рамка за ИИ, която ще осигури благоприятни за иновациите, основани на риска предпазни механизми и система за управление за насърчаване на надежден ИИ. ЕС е решен да продължи и засили активното си взаимодействие на различни международни форуми, по-специално процеса Хирошима на Г-7, и на двустранна основа да насърчава разработването и внедряването на надежден ИИ в световен мащаб.
За да засили водещата си позиция в областта на цифровите технологии, ЕС трябва да увеличи инвестициите си в ключови цифрови технологии. Комисията счита, че за постигането на целите в тази област са необходими значителни публични и частни инвестиции. По-специално необходими са инвестиции за ИИ, квантовите технологии, изчисленията в облак и 5G, както и за насърчаване на водещата роля на ЕС при разработването на стандарти за 6G и следващите технологии. Например в рамките на координирания план за изкуствения интелект целта е постепенно да се увеличат публичните и частните инвестиции в ИИ до общо 20 милиарда евро годишно до 2030 г. (увеличение от приблизително 12,7 — 16 милиарда евро през 2020 г.) . Освен това недостигът на инвестиции в гигабитова свързаност и свързаност чрез 5G ще изисква най-малко 174 милиарда евро кумулативно частно и публично финансиране до 2030 г. Както се подчертава в първия доклад на Комисията за състоянието на цифровото десетилетие, ЕС трябва да продължи да разработва по-суверенни цифрови технологии, като насърчава развитието и разрастването на иновативни екосистеми за стартиращи предприятия в ключови области . Освен това ЕС възприема по-стратегически подход към геополитиката на технологиите чрез цифровата си дипломация и партньорства с партньори със сходни възгледи, по-специално чрез своите цифрови партньорства и Съветите по търговия и технологии (СТТ) . Правилата за цифрова търговия, включително относно потоците от данни, ще стимулират икономическия растеж чрез балансиране на отвореността със защитата на нашите ценности и регулиране и ще осигурят проекция на подхода на ЕС в международен план за оформяне на правилата в световен план.
Ще трябва да продължат усилията за насърчаване на военната мобилност в целия ЕС и за справяне с киберзаплахите и хибридните заплахи. Новият план за действие за военната мобилност 2.0 разширява обхвата на работата в тази ключова област. През 2023 г. бяха отпуснати 790 милиона евро за проекти за инфраструктура с двойна употреба.
Като се има предвид жизненоважният принос на санкциите на ЕС за гарантирането на справедлив мир, Комисията допринася за еднаквото и ефективно прилагане в целия Съюз чрез обширни насоки и информационни дейности; обмен на информация и съобразена с нуждите подкрепа за правоприлагащите органи; както и координация с трети държави за справяне със заобикалянето на санкциите.
Дезинформацията и външната намеса са основна част от хибридните заплахи срещу Съюза, особено като се има предвид, че европейците ще гласуват през юни 2024 г. Ще бъдат необходими действия на всички равнища, за да се реагира бързо и конкретно на манипулирането на информация, заедно с подкрепата на свободните медии и подобряването на цифровата грамотност. Комисията и върховният представител работиха с държавите членки по инструментариума за борба с хибридните заплахи, инструментариума за борба с чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство и понастоящем работят по бъдещите екипи за бързо реагиране при хибридни заплахи.
Дойче Веле публикува статия по повод загрижеността на ЕС относно разпространяващата се в Европа дезинформация, свързана с конфликта Израел-Хамас. Еврокомисарят Тиери Бретон се обръща към интернет компаниите зад социалните медийни платформи X, Facebook, TikTok и YouTube. Бретон говори за индикации, че платформата е била „използвана за разпространение на незаконно съдържание и дезинформация в ЕС“.
Оповестен е и отговорът от страна на Х, СЕО Linda Yaccarino. Тя казва, че повече от 700 уникални бележки, свързани с конфликта, са добавени към публикации в X. Дойче Веле коментира, че все пак това е по-малко от броя на гледанията, получени от подвеждащите публикации.
В свое съобщение ЕК изисква Х да предостави до 18 октомври 2023 г. информация за въпроси, свързани с активирането и функционирането на протокола за реагиране при кризи на X, и до 31 октомври 2023 г. – за останалите. След това комисията ще оцени отговорите и ще вземе решение какво следва.
Прави впечатление използваната лексика – “незаконно съдържание и дезинформация“. Вероятно по тази линия трябва да очакваме уточнения.
По-долу са четирите писма до компаниите и отговорът на Х.
