По покана на Европейската Комисия участвах на конференция за използването на софтуер с отворен код в обществения сектор, на която споделих следното:
България през 2016 г. прие закон, с който всички административни органи се задължават при възлагане на разработка на софтуер, в договорите и спецификациите си да включат клаузи, с които да изискват разработеният софтуер да е публичен (от първия ден на разработка) и да е с лиценз, който позволява безплатно използване от всеки.
Това е важна мярка, за чието спазване настоявам във всичките си качества оттогава, по следните причини:
- Преизползване – когато кодът на една система е публичен, всеки друг, разработващ сходна функционалност, може да го използва и развива. В системите в публичния сектор има много повтарящи се изисквания и е загуба на време и пари да се разработват всеки път от нулата.
- Прозрачност и доверие – след като системата е разработена с публични средства, на обществото се дължи кода на системата. Така ще знаем как точно работи дадена система (и че работи правилно, съгласно закона, а не съгласно нечии интерпретации, както се оказа наскоро със системата за мониторинг на наличностите на лекарствата), и ще имаме повече доверие в нея (неслучайно направих предложение да се изгради нов софтуер на машините за гласуване, който да бъде отворен, но за съжаление това предложение не се прие в миналия парламент)
- Качество – когато изпълнител на дадена поръчка знае, че кодът, който произведе, ще бъде публичен, внимава повече да спазва добрите практки, да прави кода по-четим и по-подреден. Не един път съм чувал, че „ще го публикуваме, ама чакай първо да го пооправим малко“. Включително на самата конференция, от колега от друга държава.
- Одитируемост – държавата трябва да може да одитира какво точно е получила и да гарантира, че е получила (и че в продукционна среда работи) правилният софтуер. Примерът с тол системата, чийто изходен код липсва, показва защо това е важно – АПИ в момента не може да одитира в дълбочина собствената си система.
- Ценова ефективност – има два аспекта на отворения код, свързан с цената за държавата, и по-точно за общата цена на притежаване (total cost of ownership). Първият е, че когато използваш готов продукт с отворен код, той е безплатен (спрямо цената на лицензите или абонамента за платен такъв). Но вторият аспект е, че когато нямаш кода да даден софтуер, или нямаш права да го модифицираш, си до голяма степен заключен за един доставчик. Ако лицензът на кода позволява модификации (каквото позволят всички open source лицензи), софтуерната компания, която го поддържа, може да бъде сменена, което пък означава конкуренция и съответно – по-ниска цена.
Имаме закона, имаме съответната наредба и шаблона за технически задания, имаме и правомощията за контрол по прилагането и съгласуване на заданията, така всички нормативни и процесни предпоставки са налице. Не е налице още културата и пълното разбиране у възллжителите защо това е важно (пример за това е моят въпрос до МВР защо по проекта за електронна идентификация все още няма публикуван изходен код, въпреки че се работи по него). Тук е моментът да отбележа, че мобилното приложение за електронна идентификация, която аз възложих като министър, също няма публикувана работната версия на код, защото проектът беше спрян в служебния кабинет и ключови негови части блокирани заради отказ от предоставяне на достъп до данни от МВР. Ако проектът беше продължил, щях да настоявам за работа именно в хранилището на МЕУ.
Освен честото неспазване на изискванията, имаме и притеснения от страна на службите за сигурност, които виждат риск в разкриването на изходния код. Аз не съм съгласен с тези притеснения, тъй като не се публикува нищо, свързани с оперирането на системата в продукционна среда – нито криптографски ключове, нито пароли, нито мрежови настройки. Да, съществува риск от наличие на уязвимости в кода, които да бъдат видени от хакери, но криенето на кода не означава, че уязвимостите не са там. Криенето, обаче, може да попречи на „белите хакери“ да ги докладват преди да бъде злоупотребено с тях.
Невинаги е възможно да се възлага разработка на софтуер с отворен код – понякога се придобива нещо готово, за което се купува лиценз или абонамент. Трябва предварително да е ясно на възложителя какво си поръчва – готов софтуер, разработка „на чисто“, или хибрид (готов софтуер с надграждане със специфични модули). Именно последното е случаят с тол системата, но държавата не е знаела какво поръчва, и вместо да получи кода на доработените за нея функционалности, е получила само лиценз.
Готовият софтуер е нещо хубаво и удобно, защото зад него стои производител и неговите партньори за внедряване. Но колкото и привлекателно да изглежда, трябва да се направи преценка дали са налични достатъчно добри алтернативи с отворен код. Понякога няма такива, или са твърде далеч като възможности. Понякога има, но няма достатъчно експерти с познания за тях.
Има и случаи, в които изпълнителят твърди (с право или не), че определени библиотеки, съдържащи основни функционалности, са си негови и той само дава лиценз за тях. Това е възможно, като в такива случаи (какъвто би следвало да бъде и този с тол системата), държавата може да поиска една от две опции. За предпочитане е т.нар. code available, вкл. с право на модификации. Т.е. кодът не се публикува, изпълнителят запазва авторските си права, но предоставя кода на възложителя, както и правото той да възложи надграждане на друг. Това е сложно за уреждане, и включва риск от „падане на гаранция“ („не знам какво сте му правили, при нас си работи“). Втората опция е т.нар. source code escrow – кодът се депозира в трета страна, която го предоставя на държавата в случай, че производителят фалира или спре работата по продукта. Това е по-малко желателният подход, тъй като обвързва държавата с един доставчик, но поне „фаталните“ сценарии са покрити.
Остава и казусът с т.нар. „софтуер като услуга“ (SaaS). Там държавата може да поиска достъп до кода, за да го одитира, но нито може да го публикува, нито да го надгражда (освен ако самата система няма plug-in архитектура). Много съвременни софтуерни компании предпочитат „софтуер като услуга“, защото това им дава повторяем приход, по-лесно управление на клиентите и по-добра видимост върху използването. Само че SaaS е оперативен разход, а не капиталов. SaaS представлява задължително заключване за един доставик. Ползите са удобството и нулевата инвестиция в хардуерна инфраструктура. В някои случаи SaaS е валиден подход, но според мен софтуерните компании могат да предоставят т.нар. self-hosted версии на своите продукти, което би било от полза за обществени организации.
Софтуерът с отворен код е най-силен в основните технологични решения – системи за управление на бази данни, операционни системи, уеб сървъри. При този тип софтуер много рядко има причина за комерсиални решения, особено ако има корпоративна поддръжка за софтуера с отворен код „на една ръка растояние“. Затова бих насърчил всички да използват напр. Linux, PostgreSQL, NginX.
При всички положения, когато държавата използва софтуер, който е с отворен код, трябва да дефинира процеси по неговото развитие и управление, напр. механизъм за предлагане на подобрения от участници, различни от избрания изпълнител. Всъщност, в наредбата, която подготвихме през 2016 г., в чл. 60 такъв процес е предвиден, но досега той не е реализиран.
Закупуването на софтуер, неговото управление и поддръжка, изчисляването на цената на собственост и всички останали аспекти са сложни. В един блогпост или няколко изказвания на конференция не могат да покрият всички тези сложности. За да не допуска държавата грешки, трябва да има достатъчно познание по тези въпроси в нейните структури. Министерство на електронното управление и структурите към него могат да бъдат център за такова познание, но не следва да са единствените. Затова обмисляме предлагането на фигурата на Chief information officer (CIO) за администрациите, които да са не просто ИТ директори, отговарящи за оперативните ИТ задачи, а които да имат директна комуникация с органа на власт и да изграждат стратегията и да водят дигиталната трансформация на администрацията.
С времето ще се формират добрите практики, ще се натрупа опит и няма да се допускат грешки, които струват на държавата скъпо, и от които понякога губим години в дадена сфера. А отвореният код ще бъде важен инструмент за дигиталната трансформация.
Материалът Отворен код и придобиване на софтуер от държавата е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
