Когато означава приблизително количество, се пише полуслято – половин-един, също и половин-една, половин-едно. Добре е половин-един час преди лягане да забравите за телефоните. За следващата половин-една година имам план за ангажиментите си. Когато има изброяване, се пише със запетая. Какъв е хоризонтът на това правителство – половин, една, две години?
Намесата извън ЕС в нашия демократичен процес, включително чрез използване на подставени лица, получава все по-голямо политическо внимание както на национално ниво, така и в институциите на ЕС. Необходима е координирана стратегия на ЕС срещу чужда намеса и манипулиране на информацията.
Руската агресивна война срещу Украйна, която е и война срещу демокрацията и срещу всички ценности, за които се застъпва ЕС, допълнително засилва риска от външна намеса. Скорошно проучване на Евробарометър показва, че 81 % от анкетираните в ЕС смятат, че чуждестранната намеса в нашите демократични системи е сериозен проблем, който трябва да бъде разгледан.
ЕС реагира на различните рискове от чужда намеса по различни начини. Това включва правила за скрининг на преки чуждестранни инвестиции, когато сигурността или общественият ред могат да бъдат изложени на риск, мерки в областта на киберсигурността , противодействие на хибридни заплахи. ЕС е наложил ограничителни мерки съгласно режимите на санкции на ЕС.
COM (2023) 630 в частност обръща внимание на медиите, медийния плурализъм и противодействието срещу дезинформацията. Кремъл все повече участва в кампании за дезинформация и операции за чужда намеса и ги използва като стратегически и координиран инструмент за заплаха за сигурността, демокрацията и подкрепа на своята агресивна война. Конфликтът в Близкия изток след терористичните атаки на Хамас в Израел също предизвиква дезинформация и кампании на омраза . Цифровизацията, в частност характеристиките на дизайна на онлайн платформите, позволява да се разпространява дезинформация с безпрецедентна скорост и ефективност, както и нови инструменти, захранвани от изкуствен интелект.
Централна част от подхода на Комисията за борба с дезинформацията е нейната работа за осигуряване на повече отчетност за онлайн платформите. 52% от европейците смятат, че онлайн платформите трябва да направят повече, за да предотвратят разпространението на невярна и подвеждаща информация. Законът за цифровите услуги задължава доставчиците на много големи онлайн платформи и на много големи онлайн търсачки да оценяват редовно системните рискове, които техните услуги могат да представляват за обществото, включително за свободата на изразяване, или риска техните услуги да бъдат използвани като инструмент за дезинформационни кампании.
Предстоящите европейски избори 2024 ще бъдат решаващ тест за устойчивостта на нашите демократични процеси. Пакетът за защита на демокрацията, предложен от ЕК, включва законодателно предложение и две препоръки:
В основата на пакета е предложението за Директива относно прозрачността на представителството на интереси от името на трети държави.ЕК цели определянето на стандарти за това как да се справим с чуждото влияние по рационализиран и пропорционален начин, като изцяло зачитаме основните права.Към това са добавениПрепоръка относно приобщаващи и устойчиви избори с цел укрепване на изборните процеси в ЕС и Препоръка относно участието на гражданите и организациите на гражданското общество в изготвянето на публични политики.
Три въпроса/критики, които виждам най-често във връзка с изменения в Конституцията.
1. Защо парламентарната квота в прокурорския съвет е по-голяма от професионалната – така не се ли поставя прокуратурата под политически контрол?
Проблемът с прокуратурата към момента е, че главният прокурор (който е началник на всички прокурори и може да осъществява надзор за законност по делата) или не носеше отговорност пред никого („над мен е само Бог“), или получаваше задкулисни указания от различни центрове на власт. Съответно отговорност за действията на прокуратурата не се носеха – „те си го избират прокурорите“.
С измененията, освен че му премахваме правата за намеса, слагаме превес на обществената квота. Това, от една страна, предотвратява капсулирането (прокурори, които зависят кариерно от главния, го поддържат в съвета), а от друга дава отговорност и отчетност. Трябва да отбележим и че обществената квота не е партийна и това ще е водещ принцип при нейното излъчване.
С друго изменение подчертаваме, че водещата роля в съдебната власт е на съда. Прокуратурата и следствието са страна по делата, а съдът е арбитър. Именно независимостта на съда е в центъра на съдебната власт, поради което квотите там са наобратно – 8 съдии избрани от съдии (от общо 15 члена, като само 5 се избират от парламента). Водещото при съда е, че трябва да е независим. Водещото при прокуратурата, която осъществява наказателната политика на държавата, е да бъде отчетна. Именно за това са такива квотите в двата съвета.
2. Защо двойно гражданство? Така не се ли отваря вратата за чуждо влияние?
В рамките на дебата бяха изнесени данни от г-жа Цонева, че България е последната държава и в ЕС, и в Съвета на Европа, която позволява двойно гражданство по принцип, но го забранява за изборни длъжности. С премахването на това ограничение правим по-лесно за българската диаспора (стотиците хиляди емигранти за последните 30 години) да се включи в политическия без бюрократични пречки и усложнения.
Изискването да нямаш двойно гражданство, за да си депутат/министър, не е пречка за чужди агенти на влияние да заемат позиции, както някои се надяват. Пример е Георги Димитров, който преди да се върне и да превърне България в съветска колония, се отказва от съветското си гражданство. Борбата с чуждото влияние е работа на службите, а не на формално конституционно ограничение.
Има няколко вида българско гражданство – по рождение (ако си се родил с българско гражданство или си дете на български гражданин), по произход (от историческите територии, на които е имало българско население) и по натурализация (ако сиsigna живял поне 5 години в България и отговаряш на допълнителни изисквания по закон). Няма хипотеза, в която някой чужденец получава българско гражданство без да е чувал за България, така че тези притеснения са неоснователни.
3. Защо с обикновено Народно събрание приемате изменения, за които се изисква Велико Народно Събрание, съгласно решение на Конституционния съд?
Решение 3 от 2003 г. на Конституционния съд, по искане на тогавашния главен прокурор (който публично се е хвалел с влиянието си в Конституционния съд във връзка с това решение), определя как се тълкува разпоредбата на чл. 158, т. 3 от Констиуцията, а именно, какво значи „формата на държавно устройство и на държавно управление“. Тезата, че обикновено Народно събрание не може да разделя Висшия съдебен съвет на два съвета и да премахва правомощия на главния прокурор, се базира на това решение.
Има обаче и друго решение – номер 8 от 2005 г., което казва, че може да има повече от едно тълкувателно решение по една норма, и че „Промени в Конституцията, концентрирани в рамките на съдебната власт, [..] които са насочени към преструктуриране, оптимизиране от съдържателна гледна точка и прецизиране на отделни функции на нейни органи, поставяне на акценти или уточняване на техни правомощия или наименования, както и взаимодействието им с институции на другите власти, не представляват промяна във формата на държавно управление“
И двете решения са тълкувателни – по искане на главния прокурор и по искане на ВКС. Те дават рамка, но както посочва Решение 8, трябва да се извърши преценка на конкретни изменения, за да се прецени нюанса и баланса. Иначе казано, не може да се твърди, че Решение 3 прави настоящите изменения противоконституционни.
Всички тези аргументи са изказвани в комисия и в пленарна зала. Аз лично смятам, че измененията в Конституцията са добри, водят до по-независим съд и по-отчетна прокуратура. Критиките към проекта бяха отчетени с измененията между първо и второ четене, като бяха обсъждани с професионалните общности в двата месеца между двете първи гласувания. Подхождаме към Конституцията с огромно внимание и с разбиране за отговорността, която носим. Ако някой е прочел някоя критична статия или е чул изказване на някой от опозицията или е извадил едно-две критични изречения от три страници становище на някоя институция, призовавам към по-задълбочен прочит. И на контекста, и на дебатите в комисия и в зала.
“Директорът на киностудиото Павел Павлов каза, че това не е единствената земя, която държавата ще загуби. От общо над 580 дка земя, които киностудиото е притежавало в столичния квартал „Бояна“, около 300 дка вече са в частни ръце. Павлов обяснява това с действия и бездействия на държавни институции през годините. Попитахме и Министерството на културата защо се случва това. В отговора до Свободна Европа се казва, че не са виновни настоящите, а предишните управляващи институцията.
„Никой не иска да поеме отговорност и да каже защо са загубени тези земи и защо ще бъдат загубени и тези 30 дка. Времето минава и всичко се усложнява“, каза Павел Павлов. Крайното решение за собствеността на 30-те декара в квартал “Изгрев” е на съда. Министерството на културата казва, че отговорността за запазването на собствеността на държавното киностудиото е на киностудиото.”
На фона на бурната смяна на властта основният държавен телевизионен канал на Полша внезапно спря ефира си в сряда (20 декември 2023), тъй като бившата управляваща партия Право и справедливост изпрати поддръжниците си да се опитат да попречат на новото ръководство на TVP да поеме властта. Протестиращите, водени от Ярослав Качински, председател на Право и справедливост, твърдят, че Туск организира „държавен преврат“ чрез уволнение на лоялни привърженици на партията Право и справедливост, която загуби изборите през октомври, пише NYT. Но когато Право и справедливост за първи път пое властта през 2016 г., тя наложи собствено управление на държавната телевизия в рамките на дни.
Качински и неговите поддръжници са спрели TVP Info от ефира и са деактивирали уебсайта на обществената телевизия.
Към това: най-висшият съд на Полша, Конституционният трибунал, чийто президент е известен приятел и поддръжник на Право и справедливост, е изискал новото правителство да не прави промени в управлението на общественото радио и телевизия. Трибуналът, подобно на много съдилища, обществени медии и национална прокуратура, създадени при старото правителство, е силно политизиран по време на мандата на Право и справедливост и прочистен от независимите.
Пренебрегвайки заповедта на Конституционния трибунал да не се правят промени, парламентът е приел резолюция за основен ремонт на управлението на обществената система за радио и телевизия като „изключително партийна медия, извършваща пропагандна дейност“ и за възстановяване на независимостта на финансираните от държавата медии. Уволнено е ръководството на обществената телевизия.
Към това и неизненадващо: Националният медиен съвет – медийният регулатор, формиран от Право и справедливост, осъжда промените като „незаконни“ и предупреждава, че „хората, които участват в незаконната атака срещу обществените медии, случваща се пред очите ни, трябва да очакват да се сблъскат с тежки последствия съгласно разпоредбите на Наказателен кодекс.”
Както се вижда, обществените медии са арена на политически сблъсък. В по-широк план, новите се борят да упражнят властта си над широк набор от държавни органи, включително съдилищата, които са пълни с твърди поддръжници на Право и справедливост. Това води до критики , че се продължава PiS’s modus operandi, стила на Право и справедливост.
Борбата не е за замяна на едни политически назначения с други. Обществената телевизия трябва да попълни състава си на базата на отнапред определени обективни безпристрастни и недискриминационни критерии. И в Полша, и тук.
Приехме окончателно измененията в Конституцията. Структурните предпоставки за независим съд и за отчетна прокуратура вече са налице. А подобряването на съдебната система е ключово за развитието на страната.
Аргументираните критики към законопроекта бяха чути и бяха направени съответните редакции (критика „заради самата критика“ винаги ще има).
А това, че с наши опоненти сме постигнали съгласие по тази голяма задача, е признак не на слабост, а на политическа адекватност. Никой няма сам да има 160 гласа, затова целите се постигат с разговор.
Дали това е исторически момент, ще кажат историците след десетилетия. Но със сигурност изкачихме един стръмен склон, който катерим от много години. Да, това не е върхът – катереното на стръмни склонове продължава. Това не е краят на съдебната реформа (ако някой реши да го определя така), но е ключова стъпка. Предстоят изменения на устройствени и процесуални закони.
Благодаря на всички за подкрепата, която направи възможно приемането на тези отдавна чакани промени.
Във връзка с появили се в последните дни твърдения и оценки, че саморегулирането на медиите представлява цензура или автоцензура, по повод решение на Програмния съвет на Българското национално радио да препоръча на ръководството на програма “Хоризонт” да не излъчва интервюто с руския посланик в България Н.Пр. Елеонора Митрофанова в предаването “Политически НЕкоректно” заради неспазване на журналистическите стандарти, Комисията за журналистическа етика смята за уместно да напомни:
Професионалното саморегулиране на медиите не е цензура, а тяхно задължение, което представлява неделима част от усилията за поддържане на журналистическата етика.
Професионалното саморегулиране на медиите не е проява на автоцензура, а тяхно задължение. Пред приемане е регламент на ЕС, в който се подчертава, че стабилното, приобщаващо и широко признато съвместно регулиране и саморегулиране на медиите представлява ефективна гаранция за качеството и професионализма на медийните услуги.
Етичният кодекс на българските медии не съдържа пречка медиите да отразяват позициите на посланици, когато това е необходимо за пълно и безпристрастно информиране на аудиторията. Във всички случаи, ако се вземе решение за интервю, от съществено значение е критичната функция на журналистиката.
Редакционният процес изисква рутинно прилагане на етични стандарти още от планирането на предаванията. Късната преценка за съответствието с етичните стандарти създава пространство за външна намеса и последващи предположения, че решенията за редакционното съдържание се вземат не по силата на професионалното саморегулиране, а под политически натиск – което несъмнено представлява цензура. Ето защо Комисията препоръчва системно прилагане на етичните стандарти с цел независимост и безпристрастност на редакционния процес и качествена журналистика.
Факти
В четвъртък, на 14 декември, в профила на Петър Волгин, водещ на съботната емисия на Политически Некоректно по БНР, програма Хоризонт, се появява информация, че в следващото предаване ще гостува посланичката на Руската федерация. Оповестени са и темите – Паметникът на Съветската армия, Лукойл, войната в Украйна, положението в Русия, българо-руските отношения. Четем, че информацията е известна в редакцията от началото на седмицата. Фотограф на 24 часа в петък вижда Митрофанова да излиза от сградата на БНР и така става ясно, че участието й ще е на запис.
В петък има много реакции от граждани, журналисти, политици – измежду които две реакции имат най-голям отзвук – на Украйна, адресирана до Народното събрание и настояваща за действия срещу пропагандата в БНР, и на Дилян Пеевски, председател на ПГ на ДПС. Текстът на Пеевски на сайта на ДПС е с голяма снимка и заглавие Недопустимо е БНР да стане съучастник в руската хибридна война. В него се казва, че Пеевски ”изразява голямата си тревога от анонса за предстоящо гостуване на руския посланик в ефира на една от най-влиятелните обществени медии – БНР, настоява СЕМ и другите регулаторни органи да се самосезират, за да не се допусне подобна провокация в национален ефир и да се преустановят всички рискове, свързани с употребата на обществената медия за пропагандни антиевропейски и антидемократични цели.”
Свикан е Програмният съвет на БНР на заседание в деня на предаването, събота, 16 декември – и решението на съвета е да препоръча програма “Хоризонт” да не излъчи интервюто с г-жа Митрофанова в предаването “Политически НЕкоректно” на 16 декември. Според съобщение на сайта на БНР ”решението е взето в съответствие с приетите правила за редакционната дейност в БНР и професионалните стандарти, в съответствие с обществения интерес, законовата рамка и Етичния кодекс на българските медии. Програмният съвет, който включва директорите на националните, регионалните и дигиталните програми, е основният орган за саморегулация на медийното съдържание и се произнася за спазването на редакционните стандарти.
Според него, при реализирането на интервюто с посланик Митрофанова са нарушени чл. 5 от Етичния кодекс и точки 7.3, 8.1 и глава 13 от редакционните стандарти, които изискват интервютата да бъдат безпристрастни, да не изглеждат благосклонни към позицията на събеседника и регламентират принципите при отразяване на военни действия и позиции на враждуващи страни. Затова, на основание т. 13.1 от Редакционните стандарти на БНР, Програмният съвет препоръча на ръководството на програма “Хоризонт” интервюто да не бъде излъчено в ефир.”
Важно за разказа е, че решението е взето почти единодушно от целия състав на Програмния съвет.
В предаването в събота по обед председателката на СЕМ Соня Момчилова ”допуска, че вероятно е зачестила тази страховита, зловеща диагноза на автоцензура“.
Председателката на Обществения съвет Милена Димитрова пише в профила си във фейсбук: “Като председател на Обществения съвет на БНР, от името и на членовете му изразявам недоумение, огорчение и несъгласие с решението на Програмния съвет на БНР да цензурира интервюто на Петър Волгин с посланик Митрофанова и по този начин да окастря свободата на словото”.
Журналисти, политици и граждани също се произнасят по казуса, оценявайки противоречиво действията на БНР. Широко се разпространява предположението, че действията на Програмния съвет са предизвикани от политика Пеевски, това твърди и самият Волгин още по време на предаването си, като е цитиран да го твърди и в социалните мрежи. БНР забеляза проблема “Волгин” след напомняне от Пеевски, пише Свободна Европа.
Позицията на КЖЕ
Позицията на Комисията по журналистическа етика е провокирана, между другото, от оценките на двете посочени по-горе председателки, които заемат важни институционални позиции. Не е изненада, за цензура говори и Волгин.
Ноторен факт е, че не всяка намеса в свободата на изразяване е цензура.
Ноторен факт е, че професионалното саморегулиране не е проява нито на цензура, нито на “зловеща диагноза за автоцензура.”
КЖЕ не за първи път обсъжда съответствието на Политически некоректно със стандартите на Етичния кодекс на българските медии. В някои случаи не се констатира нарушение, в други – вж решение от 27 април 2022 и от 16май 2023 Комисията обръща внимание върху проблеми в предаването от етична гледна точка. В първия случай Програмният съвет на БНР също констатира нарушение. - и в този смисъл новото решение на Програмния съвет не е уникално.
Ето две от правилата (чл.7.3 от редакционните стандарти и чл.5 от Етичния кодекс на БНР), които според решението на Програмния съвет на БНР са нарушени.
Малко хора са ги чели, а това е един от случаите, в които етичните аспекти на редакционния процес са добре, обмислено и обстоятелствено уредени в правила.
До-евроатлантическия период на ДилянПеевски
По съображения за пълнота се налага да се каже експлицитно, че медийната среда, отличаваща се с драматична разделеност на медийния сектор и загърбване на стандартите за независимост и качество на журналистиката, е конструирана с водещото участие на магистрата с нула дела - и медиен магнат “без медии“ - “ощетен от фалита на КТБ“ - и собственик на вече несъществуващата Лафка (“Цигари и вестници на всеки ъгъл”!) Дилян Пеевски. Втори медиен съюз, наливане на средства от КТБ - в последна сметка и публични средства, акумулирани в КТБ – в не-медиите му, контрол върху разпространението на печатните издания, скрита собственост, черни кампании, теми -табу в българските медии, и кадруване, много кадруване – това е траекторията на човека от Магнитски, който днес настоява да се спре употребата на обществената медия за пропагандни антиевропейски и антидемократични цели.
Забрана за принуждаване на журналисти да разкриват източници и използване на шпионски софтуер срещу тях, освен в строго определени случаи;
Прозрачност по въпроса кой притежава медиите;
Справедливо разпределение на държавната реклама;
Държавите трябва да гарантират редакционна и функционална независимост на обществените медии.
За нас са важни и други въпроси като мерките за медиен плурализъм, или пък мерките по отношение на съдържание от трети държави.
Защита на журналистите
Предвид информацията за различията по член 4, защита на тайната на източниците, от прессъобщението не става ясно прието ли е френското предложение за изключение на основание националната сигурност. Доколкото става ясно, ще се изисква съдебно разрешение.
Прозрачност на собствеността
За да оцени независимостта на медиите, EMFA ще задължи медиите, включително микропредприятията, да публикуват информация за своите преки и непреки собственици, включително дали са пряка или непряка собственост на държавата или публичен орган, в национална база данни.
Медиите ще трябва да отчитат и получените средства от държавна реклама и държавната финансова подкрепа.
Разпоредби срещу произволни решения от големи платформи
Остава must carry правилото в полза на медиите в член 17. Депутатите са договорили създаването на система, която да гарантира, че решенията за модериране на съдържание от много големи онлайн платформи не влияят отрицателно на свободата на медиите.
Платформите първо ще трябва да разграничат независимите медии от не-независимите източници. Медиите ще бъдат уведомени, че платформата възнамерява да изтрие или ограничи тяхното съдържание и ще имат 24 часа за отговор (по-кратък срок в случай на криза).
Ако след отговор (или при липса на такъв) платформата все още счита, че медийното съдържание не отговаря на нейните условия, тя може да продължи с изтриване или ограничаване. Въпреки това, ако медиите преценят, че решението няма достатъчно основания и подкопава медийната свобода, те имат право да отнесат случая до извънсъдебен орган за разрешаване на спорове и да поискат становище от Европейския съвет за медийни услуги (a нов съвет на националните регулатори на ЕС, който ще бъде създаден от EMFA).
Справедливо разпределение на държавната реклама
За да се гарантира, че медиите няма да станат зависими от държавната реклама, публичните средства към доставчиците на медийни услуги или онлайн платформите ще се разпределят чрез открити и недискриминационни процедури, основани на обществени критерии. Държавите-членки ще трябва да разпределят държавните разходи за реклама към голямо множество медии.
Публичните органи ще публикуват всяка година информация за държавните разходи за реклама, общата изразходвана годишна сума и изразходваните суми за всеки доставчик на медийни услуги или онлайн платформа.
Сделката трябва да бъде официално одобрена от парламентарната комисия по култура и образование (януари) и от парламента като цяло (март пленарна сесия), както и от Съвета.
Предстои да видим и какво е договорено за влизането в сила.
На 15 декември се провежда последният триалог по EMFA. Последни различия са свързани с член 4, защита на тайната на източниците.
Франция, Италия, Финландия, Гърция, Кипър, Малта и Швеция са държавите, които – според документи, получени от Disclose, в партньорство с Investigate Europe и Follow the Money - активно се застъпват за разрешаване на наблюдението върху журналисти в името на „националната сигурност“. Жрналистическото разследване осветява “репресивните намерения на френското правителство срещу пресата, активно подкрепяни от крайнодясното италианско правителство и властите на Финландия, Кипър, Гърция, Малта и Швеция.”
В член 4 текстът забранява използването на шпионски софтуер срещу журналисти и медии, освен в случай на десет вида „разследвания на тежки престъпления“ (тероризъм, изнасилване, убийство).
Във вътрешен документ до Съвета на ЕС от 21 октомври 2022 г., Франция заявява, че „не приема въпросите, свързани с националната сигурност, да не бъдат разглеждани в рамките на дерогация“. Правителството на Елизабет Борн, представлявано от своя съветник по културата, иска добавянето на „изрична клауза за изключване“ към забраната за наблюдение на журналисти.
Това искане в крайна сметка получи подкрепа от мълчаливото мнозинство на другите държави-членки. На 21 юни 2023 г. 25 от 27 държави-членки на ЕС приеха нова версия на закона в Съвета на Европейския съюз и предизвикаха протеста на 80 европейски медийни организации и асоциации. Въпреки че текстът забранява принуждаването на журналисти да разкриват своите източници, извършването на обиски в тях или шпионирането на електронните им устройства, той разширява свободата на действие на разузнавателните служби: шпионски софтуер може да бъде използван при разследвания, свързани със списък от двадесет и две допълнителни престъпления, наказуеми с 3 на 5 години лишаване от свобода. Тези престъпления включват саботаж, фалшифициране, корупция или посегателство върху частната собственост. Следователно журналисти, работещи по тези теми и имащи връзки с източници, обект на подобни разследвания, могат да бъдат подложени на полицейско наблюдение.
Европейският парламент предлага да бъде разрешено наблюдение на журналисти, но под съдебен контрол, за „разследване или предотвратяване на тежко престъпление, несвързано с професионалната дейност на медията или нейните служители“ и без да се разрешава „достъп до журналистически източници“.
15 декември 2023 г.: Трети (и последен) триалог. Франция, заедно с шестте други държави-членки, планира активно да защитава възможността за шпиониране на журналисти, живеещи и работещи в Европейския съюз.
Как се пише: половин-един; половин, един или половин един?
