Author Archives: Нели Огнянова

БНТ2: спират ли регионалните новини и регионалните предавания?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Натискът върху  Денят започва с култура и анонсът за играта Стани богат  показват, че в БНТ се обмислят промени.

Екипът на Денят започва с култура извърши нещо правилно: съобщи за намесата публично. Единствено уместно поведение в една обществена телевизия. Но след това отново настъпи тишина, от медиите научаваме по нещо за продуцентите на предаването.

Вълната на промени е достигнала БНТ2: според служители на обществената телевизия  от 2 април няма да се  произвеждат регионални новини и регионални предавания.  

БНТ2 е терен на регионалната информация,  така е и по лицензия – не по-малко от 50 на сто от общото програмно време на новините е за новини с регионална тематика; актуалните предавания са не по-малко от 25 на сто от седмичното програмно време; изискват се и предавания, отразяващи достиженията и проблемите на българската култура на регионално равнище ; оригинална продукция с регионална тематика и пр. – вж Решение № 175/2011 на Съвета за електронни медии.

Ако в обществената телевизия  се готви толкова сериозна промяна,  засягат се задължения  и по лицензия,  и по закон. А за много сериозна промяна трябват сериозни проучвания, сериозна обосновка и много сериозна прозрачност. Едва след което  – и в зависимост от резултатите от анализите – да се иска мотивирано промяна на лицензията.

Във всеки случай  работа на  СЕМ е да гарантира медийния плурализъм и регионалното съдържание в обществената телевизия.

За сравнение  можем да видим подготовката на решение, засягащо обществена програма в Обединеното кралство:  обосновка с оценка на въздействието и повечко наука.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЕСПЧ: прилагане на решенията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съд за правата на човека:

10-те държави с най-голям брой на  решенията,  които все още очакват прилагане: Италия, Русия, Турция, Украйна, Румъния, Унгария, Гърция, България, Молдова и Полша.

Източник:

The implementation of judgments of the European Court of Human Rights (2018)

 

ЕСПЧ: неправителственият сектор има закрила, сходна с тази на пресата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на ЕСПЧ по делото GRA Stiftung gegen Rassismus und Antisemitismus v. Switzerland.

GRA Stuftung Rassismus Und Antisemitismus (Фондация GRA срещу расизма и антисемитизма) е швейцарска неправителствена организация, която насърчава толерантността и осъжда расово мотивираната дискриминация.

Швейцарски политик подкрепя ограничения за исляма :  швейцарската  култура, основана на християнството, не може да се позволи да бъде заменена от други култури,  забраната на минаретата е  израз на запазването на швейцарската идентичност и др.под.

Неправителствената организация  окачествява някои от изказванията като расистки в публикация  на сайта си, наречена “Хронология – вербален расизъм”. Политикът осъжда организацията за засягане на доброто му име. Тя се обръща за защита към съд в Страсбург.

Европейският съд  за правата на човека прилага теста за пропорционалност и  констатира, че

  • има намеса в свободата на изразяване;
  • намесата е предвидена в закона (защита от дискриминация);
  • намесата има легитимна цел – защита на правата на другите.

Необходима ли е намесата в едно демократично общество? ЕСПЧ обсъжда баланса на чл.8 (личен живот) и чл. 10 (свобода на изразяване).

Преди всичко съдът взема отношение към свободата на изразяване, упражнявана в неправителствения сектор: когато една неправителствена организация  обръща внимание на въпроси от обществен интерес, тя упражнява роля на обществен  наблюдател  със сходно значение като тази на пресата  – поради което има  закрила по Конвенцията,  подобна на тази, предоставена на пресата.

По отношение на баланса ЕСПЧ смята, че  използването на термина ” вербален расизъм”

  • е подкрепено с факти и има фактическа основа;
  • е в контекста на интензивен обществен дебат дали строителството на минарета трябва да бъде забранено в Швейцария (политическо слово);
  • “вербален расизъм” представлява ценностна преценка;
  • санкцията има смразяващ ефект върху участник в обсъждането и нагласата му да критикува политическите изявления в бъдеще.

Заключение:   националните съдилища не са балансирали в достатъчна степен правото на зачитане на личния живот на политик срещу правото на  свободно изразяване на мнение.

Нарушение на член 10 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (свобода на изразяване).

Съвет на ЕС: защита на интелектуалната собственост в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На  12 март 2018   се е състоял  Съвет по конкурентноспособност, председателстван от Емил Караниколов, министър на икономиката.

Освен другото, в изпълнение на дневния ред са приети  заключения за прилагане на правата на интелектуална собственост в ЕС.

В заключенията се разглежда пакет актове  на Комисията  от 29 ноември 2017, чиято цел е “по-добра защита на правата върху интелектуалната собственост, насърчаване на иновациите и адаптиране на системата към цифровата ера  и по-специално интернет”:

Съобщенията на ЕК, приети в края на миналата година, съдържат указания за прилагането на IPRED.  Целта на указанията е да се улесни тълкуването и прилагането на директивата  и по-конкретно:
– укрепване на ефективността и ефективността на гражданската изпълнителна рамка за правата върху интелектуалната собственост (раздел II),
– осигуряване на балансиран подход за прилагане на ПИС и предотвратяване на злоупотреби с мерките, процедурите и корективните мерки, посочени в директивата (раздел III),
– осигуряване на ефективно прилагане на ПИС, включително в цифров контекст (раздел IV), и
– гарантиране на измерението на прилагането на ПИС в единния пазар (раздел V).

Никак не е излишно да се прочетат указанията, за да няма изненадани.

Сега   Съветът е казал, че приканва държавите да се съобразят със съобщенията на ЕК. Призовава индустрията да сътрудничи. Призовава към проактивни мерки, каквото и да значи това. Призовава към наблюдение на прилагането в трети държави, което изглежда означава подготовка за европейски доклад по подобие на доклад 301 на САЩ.

Докладът на Групата на високо равнище за мерки срещу дезинформацията в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес председателката на групата проф. Маделин де Кок Бюнинг връчи окончателния доклад на групата на Мария Габриел, член на ЕК за цифровото общество. Очаква се и план за действие в скоро времe.

 

Франция: какво предвижда законопроектът срещу фалшивите новини

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Първи сведения за новия законопроект за фалшивите новини във Франция – по публикации в Politico, Washington Post u Bloomberg.

 

1. Законопроектът упълномощава независимия медиен регулатор да прекрати едностранно лицензията (вероятно за медии, които се нуждаят от някакъв вид разрешение по френското право)  на всяка “чуждестранна влиятелна медийна организация” по време на национална избирателна кампания.

2. Задължават се платформите  да разкриват самоличността на рекламодателите, които плащат за разпространение на съдържание, както и сумите, които плащат. Целта е добра, но  – както посочва Bloomberg – субектите, които се опитват да влияят на кампаниите, вероятно са достатъчно умни, за да не действат от свое име.

3. Улеснява се санкционирането за фалшиви новини, заличени от интернет и от ефира. Министърът на културата обаче отбелязва, че правителството не отговаря как да се определи какво са фалшиви новини. Няма да е достатъчно новините да са фалшиви, трябва да се докаже още, че (а) авторът съзнателно   е лъгал и (б) новината “е нарушила или може да наруши обществения ред”. Според съдебната практика във Франция има още ограничения:

  •  няма санкция за новини, които са фалшиви, но “правдоподобни”,
  • няма санкция за  неточности, които са несъществени;
  • мненията, дори и очевидно фалшиви, не могат да се считат за “фалшиви новини”.

4. Законопроектът изисква онлайн платформите да си сътрудничат с властите като се използват същите методи, които и сега – в случаи  на детска  порнография и при защита от тероризъм. Тази  мярка дава заглавия на публикации в медиите – Новият закон създава за платформите задължение за сътрудничество. 

Медиите очакват проблеми в прилагането   – ако  всеки получава право да бъде изслушан от съдия, когато сметне, че  има фалшиви новини. Сочат се  поне два риска – съдиите да търсят процедурни основания да не се занимават с такива дела, или големият брой  да доведе до грешки.

В понеделник, на 12 март, ще станат известни мерките за борба с фалшивите новини, предложени от групата на високо равнище към ЕК.

#CensorshipMachine: отново за чл.13 от проекта за директива за авторското право

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

В ход е ревизията на правната рамка на авторското право в ЕС.

Един от спорните текстове е на чл.13 – според вносителя

Член 13 въвежда задължение за доставчиците на услуги на информационното общество, които съхраняват големи обеми произведения и други обекти, качени от техните ползватели, и осигуряват достъп до тях, да прилагат подходящи и пропорционални мерки за гарантиране на действието на споразуменията, сключени с носителите на права, и да не допускат в техните услуги да се предлага съдържание, определено от носителите на права в сътрудничество с доставчиците на услуги.

Разпоредбата е тревожна. Върви се към изискване към сътрудничество на посредниците и оттам – към приватизирано правоприлагане. Доставчиците да не допускат нарушения – това означава да предотвратяват публикуване от трети лица – означава преценка от частни лица  – и означава още контрол на входа.

Българското председателство тази седмица е предложило редакция на спорната разпоредба.

Оценката на организацията за цифрови права EDRi:

Новият текст на председателството следва същия път към машината за цензура като предишните текстове. Доставчиците на онлайн услуги биха били отговорни за неправомерно “съобщаване или предоставяне на разположение на обществеността”, когато те не “предотвратяват наличието” на определено съдържание, което технически води към задължението за инсталиране на филтри.  За член 13 можем да кажем накратко –  “филтрирай или ще бъдеш филтриран”.

А за филтрите е говорено толкова много, че няма нужда да се повтаря.

Има подписки за заличаване на чл.13, призовават се членовете на ЕП да не подкрепят машината за цензура. Но подходът не е само в тази директива, той е и в Препоръката за съдържанието онлайн, ще видим как ще се развие и обсъждането на ревизията на медийната директива по отношение на платформите и, разбира се, мерките срещу дезинформацията и фалшивите новини.

Това, което наричат саморегулиране, е на път да се окаже приватизирано прилагане на ограничения  – особено от големите компании. Фейбук наема.

Обществената телевизия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Регулаторът в областта на медиите и електронните съобщения Ofcom в Обединеното кралство дефинира пет ключови характеристики   на обществената телевизия:

•  високо качество (добре   финансирано и добре произведено съдържание);
•  оригиналност (ново съдържание в Обединеното кралство, а не повторение или  закупено   съдържание);
•  иновативност (нови идеи, нови подходи и приложенията им);
•  източник на предизвикателства (кара хората да мислят) и
•  широко достъпна (хората имат достъп).

Трите обещания на ръководството на обществените радио и телевизия в Швейцария, след  като спечелиха референдума за финансирането си преди дни:
•  50 на сто от финансирането ще бъде предназначено за новини;
•  ще предложат съдържание, съществено отличаващо се по качество и по начин на предоставяне (ще спрат рекламата) – от търговските медии;
•  ще използват пълноценно възможностите на цифровите технологии и платформите, ще отворят архивите си безплатно.
 .
Два цитата, колкото да поставят немощната немощност на духа в контекст.

Google и изключението за журналисти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според theregister.co.uk органът по информацията в Обединеното кралство е обявил война на Google, като призовава Върховния съд да отхвърли защитата на компанията в процеса относно  RTBF (правото  да бъдеш забравен).

Причината за реакцията: в процеса Google твърди, че търсенето  трябва да се възползва  от изключението за журналисти в правото на ЕС за защита на данните. Все пак адвокатът на компанията признава, че според решението на Съда в ЕС Google Spain, от което води началото си правото да бъдеш забравен,   обработката на данни от оператора на търсачката не изглежда да е журналистика:

Обработването от страна на издател на уебстраница, изразяващо се в публикуването на информация, отнасяща се до физическо лице, може евентуално да бъде извършено „единствено за целите на журналистическа дейност“ и по този начин да се ползва  от предвидените в член 9  дерогации от изискванията – докато е видно, че не е такъв случаят при обработването на данни, извършвано от лицето, което управлява интернет търсачка.

И институционалната реакция:

Концепцията за журналистика  предполага процес, в който съдържанието се публикува  в съответствие с взети човешки редакционни решения по съществото и обхвата на това съдържание. На обикновен английски, хората (обичайно) не решават какво се появява в резултатите от търсенето, така че да се нарича дейността на   Google  журналистика е просто погрешно. Ако Върховният съд приеме аргумента на Google и приложи по отношение на търсачката изключението за журналистите,  Google ще може да работи почти напълно свободен от регулаторен надзор и контрол.

Когато се говори за задължения – няма редакционна отговорност, не е медия и не е със статус на издател, ясно защо.  Но тук нещата леко са се завъртели,  леко – на 180 градуса.

 

Италия: онлайн платформите в предизборната кампания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Италианският регулатор в областта на медиите и електронните съобщения (AGCOM) публикува насоки за осигуряване на равен достъп до онлайн платформите в контекста на предстоящите избори. Изборният закон в Италия не се отнася до съдържанието онлайн.

В последната т. 6 AGCOM специално препоръчва Google и Facebook да обърнат специално внимание върху механизмите за проверка на фактите.