Въпроси и отговори от институциите относно Мартин Нотариуса

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

В последните два месеца зададохме с колеги от Да, България (Йорданова, Цонева, Мирчев) над 40 въпроса до институциите относно казусите „Нотариуса“ и „Осемте джуджета“, които са фрапантни примери за зависимоститв в съдебната власт. Публикувам пакет с всички тях, като институциите, които питахме, са: прокуратурата, антикорупционната комисия, МВР, бюрото за контрол на СРС, НАП, Агенция по вписванията, МРРБ, МП, ИВСС, СГС.

Дали тези мрежи са имали връзка с политическо влияние – според мен да, но то няма как да се разкрие от документи. Отказите на някои институции да отговорят (или да отговорят по същество), както и състоянието на нормативмата уредба, създаването и отбранявянето на спец съда според мен са индикации за такова.

От отговорите мога да направя следните обобщения:

  • Институциите крият информация от парламента – от пълния отказ на антикорупционната комисия изобщо да отговаря (след един кратък не-отговор в началото), през старателното криене, в нарушение на закона, от страна на МВР на ролята на Нотариуса като секретен сътрудник, през куриозната интерпретация на прокуратурата на правилника на парламента, самоопределяйки исканията по него като искания по друт нормативем акт, през разширително тълкуване на следственатя тайна, до уклончивите и половинчати отговори на някои въпроси.
  • Има голям проблем със СРС-тата (подслушвания, напр.) – оказа се, че веществени доказателствени средства на база на СРС не се унищожават. Никой няма данни за това колко СРС-та са използвани срещу лица извън досъдебни производства, срещу които след това няма повдигнати обвинения. Сигналите за злоупотреби текат от бюрото за контрол през МП до инспектората на ВСС, който отказва да ги проверява. Нотариуса е бил свидетел по дела и най-вероятно е давал съгласие да бъде записван, което е генеритало големи количества СРС-комромати срещу магистрати (и може би не само)
  • Мрежата на нотариуса може да се проследи надълбоко от институциите, ако имат желание – една малка капка от това е справката, която получихме от Търговския регистър за лица, подавали заявления за вписване по фирми на Нотариуса (там излизат познатите имена от разследването на АКФ, но и други). През НАП може да бъде извадена свързаността и парични потоци от фирмите на Нотариуса (не сме питали за това, защото е данъчна и осигутителна информация). Прави впечатление една ревизия на фирма на Нотариуса по искане по прокуратурата. Дали разследващите органи ще потърсят, ще намерят, и ще използват тази информация за да няма повече такива мрежи, зависи от обществения натиск върху тях.
  • Липсва какъвто и да е външен контрол върху секретните сътрудници на МВР (а и на службите). Видно от отказите да се отговори на всякакви въпроси, писмено и устно, оставя единствения контрол на секретните сътрудници да бъде вътрешен в МВР (от инспектората и дирекция „Вътрешна сигурност“). Правило е на дейностите на репресивните органи да има институционален контрол – има бюро за контрол на СРС, има съдебен контрол за актове на прокуратурата, има парламентарна комисия за контрол на службите. Но няма механизъм, по който да се контролира институционално (а не наказателноправно) злоупотребите със секретните сътрудници – те какви задачи изпълняват, тези задачи имат ли политически или компроматни цели и т.н.
  • Има странни действия от страна на ГДБОП около Осемте джуджета. Първо, материалите по разследването са внесени директно във Върховната касационна прокуратура, а не в първоинстанционните – СГП или специализираната първоинстанционна (към онзи момент). МВР не предостави адекватни мотиви за това действие (опитаха да го обяснят с бъдещо закриване на специзлизираната прокуратура, което към момента на предаването дори не е било качено на обществено обсъждане). След това именно ВКП образува производството (според МВР, макар върховната прокуратура да отказа да ни отговори), което е екзотичен подход (общо 61 такива за 10 години). Второ, арестът на Кристиян Христов е преди той да даде пресконференция, като нямаме отговор дали МВР е получило разпореждането от прокуратурата писмено или е било координирано устно.

От всички тези проблеми следва необходимост от законови промени в следните закони, като ще ги вмесем в началото на следващия парламент:

  • Наказателно-процесуалния кодекс – за подобряване на режима на използване на СРС, както и за уточняване на обхвата на следствената тайна и случаите, в които тя може да бъде разкривана при надделяващ обществен интерес
  • Закона за специалните разузнавателни средства – относо относно реда за използване на СРС както в наказателни производства, така и в други случаи, особено с оглед на унищожаването на резултатите от тях, вместо да „залежават“ с компроматни цели
  • Закона за съдебната власт – нужно е да вненим на органите на съдебната власт да водят много по-подробна съдебна статистика по всякакви критерии, на база на които могат да се правят анализи за евентуални злоупотреби (напр. прилагани СРС-та на свидетели, спирания и прекратявания с цел държане „на трупчета“ и т.н.)
  • Закона за МВР – за въвеждане на форма на външен контрол на режима на секретните сътрудници – дали от Министерство на правосъдието, дали като допълнителния функции на бюрото за контрол на СРС, дали парламентарен контрол, или комбинация от горните

Смятам, че свършихме доста работа, за да се заровим в детайлите на механизмите на работа на паралелната власт, която чрез компромати, СРС-та, злоупотреба с наказателно-процесуални действия и секретни сътрудници и да идентифицираме къде трябва да направим промени, за да не се случват повече.

Материалът Въпроси и отговори от институциите относно Мартин Нотариуса е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Председателство на СЕМ: с два гласа – толкова

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Поради изтичане на 28 април 2024 на мандата на председателката Соня Момчилова се е провел избор на нов председател. На четири заседания членовете на СЕМ не са успели да изберат председател. Издигнати са две кандидатури – Габриела Наплатанова (президентска квота) и Симона Велева (парламентарна квота) – които са получавали по два гласа за, два против и един въздържал се. Наплатанова получава гласа на Момчилова, Велева получава гласа на Велкова.

В този случай не върши работа и чл.37, ал.3 ЗРТ, защото СЕМ не постига и обикновено мнозинство.

Членовете на регулатора са се абстрахирали от решението на Административен съд – София област, според което нямат право да се въздържат, ако това право не е предвидено изрично в закона: за избора на Кошлуков, атакуван от Ирина Величкова, АССО казва, че “липсва нормативно предвидена възможност за гласуване въздържал се – поради което гласуването с въздържал се според АССО е в противоречие с материалноправните разпоредби. Там спорът продължава и не му се вижда краят, така че правна сигурност от тази посока не може да се търси.

Като изход от положението членовете на регулатора са решили да работят с временно изпълняващи длъжността – и за да не влизат в същата улица без изход, са решили да изберат последователно двама вр.и.д. – двамата кандидати – за срок от по шест месеца, като първа е Наплатанова. В закона няма ограничение за срока на избор на вр.и.д. Ако всеки кандидат събира по два гласа, перспективата за избор на председател в този състав не е оптимистична. С изтичането на мандата на Момчилова като член на СЕМ ще има промяна в състава, остава да видим какво ще последва.

*

Нормативна основа. Според Закона за радиото и телевизията:

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) На първото си заседание членовете на Съвета за електронни медии избират от състава си председател за срок една година.

(2) Председателят:

1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) представлява Съвета за електронни медии;

2. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) свиква заседанията на Съвета за електронни медии и ги ръководи;

3. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подписва актовете на Съвета за електронни медии, взети в изпълнение на този закон;

4. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) осъществява връзките на Съвета за електронни медии с държавните органи и с доставчиците на медийни услуги, както и с международните организации в областта на медийните услуги;

5. (нова – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) издава наказателни постановления за нарушения на разпоредбите на този закон;

6. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) подготвя заседанията на Съвета за електронни медии;

7. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) ръководи работата на администрацията;

8. (нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) контролира изпълнението на приетите актове.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.)

(4) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Освобождаването на председателя от поста му става с изтичане на едногодишния срок, за който е избран – автоматично, или по негово собствено желание – с решение на Съвета за електронни медии.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии по предложение на всеки един от неговите членове може да вземе решение за предсрочно прекратяване на мандата на председателя поради неизпълнение на неговите задължения.

(6) В решенията по ал. 4 и 5 се определя датата на следващото заседание, на което се провежда нов избор.

Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии взема решения с обикновено мнозинство от всичките членове.

(2) Решенията по чл. 31, ал. 1 и 5 и чл. 32, ал. 1, т. 3 се вземат с мнозинство две трети от всички членове.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г.) Ако на три поредни заседания в продължение на един месец не се вземе решение по ал. 2, то се взема с обикновено мнозинство.

ЕС: Насоки за VLOP/VLOSE за защита на демократичния изборен процес

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС  днес са публикувани Насоки на Комисията за доставчиците на много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки относно смекчаването на системните рискове за изборните процеси в съответствие с член 35, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065

В началото са посочени целите:

1. Онлайн платформите и търсачките се превърнаха във важни места за обществен дебат и за формиране на общественото мнение и поведението на гласоподавателите. С Регламент (ЕС) 2022/2065 („Акта за цифровите услуги“) се налагат задължения на доставчиците на много големи онлайн платформи (МГОП) и много големи онлайн търсачки (МГОТ)  да извършват оценки на специфични рискове и да въвеждат разумни, пропорционални и ефективни мерки за смекчаване на риска, включително за „всички действителни или предвидими отрицателни последици за гражданския диалог и изборните процеси и обществената сигурност“ .

2. Съгласно член 35, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2022/2065 Комисията може да отправи насоки относно мерките за смекчаване на риска, които доставчиците на МГОП и МГОТ трябва да приемат във връзка със специфични рискове. В тези насоки може по-специално да се представят най-добри практики и да се препоръчат възможни мерки, като надлежно се отчетат евентуалните последици от мерките за основните права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), за всички участници.

3. Широк спектър от явления, свързани с онлайн платформите и търсачките, пораждат повишен риск за почтеността на изборите. Те включват, но не се ограничават до разпространението онлайн на незаконни изказвания, пораждащи омраза, заплахите, свързани с чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, както и по-широкото явление дезинформация, разпространението на (изпълнено с насилие) екстремистко съдържание и на съдържание с цел радикализиране на хора, както и разпространението на съдържание, генерирано чрез нови технологии като генеративния изкуствен интелект („ИИ“) . С оглед на няколкото изборни кампании, планирани в ЕС през следващите месеци, включително предстоящите през 2024 г. избори за Европейски парламент, настоящият документ съдържа насоки, чиято цел е да се подпомогнат доставчиците на МГОП и МГОТ да гарантират, когато е целесъобразно, че изпълняват задължението си за смекчаване на специфичните рискове, свързани с изборните процеси. Настоящите насоки остават като цяло актуални и след провеждането на тези избори.

4. Мерките, предприети от МГОП и МГОТ в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065, включително всички мерки за смекчаване на отрицателните последици за изборните процеси, посочени в настоящите насоки, следва да се предприемат с особено внимание към защитата на основните права, залегнали в Хартата, включително правото на човешко достойнство, зачитането на личния и семейния живот, защитата на личните данни, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, включително свободата и плурализма на медиите, свободата на сдружаване и свободата на стопанска инициатива. Доставчиците на МГОП и МГОТ следва да отделят необходимото внимание на вероятното въздействие на мерките върху основните права на всички засегнати участници, включително уязвимите групи, като вземат предвид принципа на достъпност и приобщаване по отношение на мерките.

5. В настоящите насоки вече се отчитат предстоящите задължения, наложени на доставчиците на МГОП и МГОТ по силата на Регламент (ЕС) 2024/900 относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране („Регламента относно политическото рекламиране“) , както и на предстоящия Регламент за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект („Законодателния акт за изкуствения интелект“) , които са в процес на приемане от законодателя на ЕС, както и доброволните ангажименти, поети от доставчиците на МГОП и МГОТ в рамките на Пакта за изкуствения интелект, да се придържат към задълженията, предвидени в Законодателния акт за изкуствения интелект, преди влизането му в сила . Доставчиците на МГОП и МГОТ са длъжни да спазват тези правно обвързващи правила при влизането им в сила, доколкото това е приложимо за тях.

Критика към изследване на законодателната дейност на Юридически барометър

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Вчера беше представено изследването на Юридически барометър за законодателните практики на този парламент. Заключенията в него и извадените заглавия са силно негативни. С ясното съзнание, че при ниското доверие към парламента всеки опит за влизане в конкретика е обречен, все пак искам да критикувам методиката на изслевдането, ръководено от Даниел Вълчев.

Изследването разглежда законодателната дейност през основната метрика „изменение на закон“. На база на това се градят всички наблюдения и заключения за това колко закони са изменени, колко бързо се изменят, колко често се изменят, колко пъти се изменя един закон и т.н.

Смятам, че тази методика е погрешна и не отразява реалния законодателен процес. В този смисъл, всички закючения на нейна база са подвеждащи.

„Изменение на закон“ може да са 50 параграфа изменителни разпоредби, които променят фундаментално закона, а може да е промяна на една дума. Такъв е примера с цитирания в изследването Закон за акцизите и данъчните складове, в който поне две от измененията са по 1 дума – промяна на термин („ветеринарномедицински продукти“ с „ветеринарни лекарствени продукти“) и промяна на име на министерство.

Далеч по-коректни мерни единици биха били „разпоредба“, „норма“ или „изменителен параграф“. Да, това изисква по-задълбочен, вкл. технически-асистиран анализ на текстовете, но ще даде далеч по-прецизна картина.

Също така, изследването правилно посочва, че големият брой изменения с „преходни и заключителни разпоредби“ се дължи на конкретно два закона, които изменят по 70 други, заради смяна на име на институция, но противно на логиката, тези „гранични случаи“ не са изключени от данните.

Некоректно и твърдението в изследването, че няма обществено обсъждане на внесените законопроекти от народни представители – по правилник такова се провежда на първо гласуване във водещата комисия, като по повечето закони постъпват становища от заинтересованите страни.

Ако някой иска да изследва законодателния процес сериозно, ето няколко идеи, освен основната метрика: изменения, направени устно в пленарна зала или в комисия на второ четене; изменения в други закони, добавени между първо и второ четене, разделяне на националното законодателство от европейското (защото е нормално европейските директиви да минават по-бързо), брой получени становища от заинтересовани страни; наличие на мотиви към предложения между четенията; последователни промени в едни и същи части на законите (глави/раздели/членове). Знам, че не е лесно, но ако някой има претенция да прави заключения за законодателния процес, трябва да го изследва наистина задълбочено. И тогава ще излязат други, правилни и разумни критики.

Материалът Критика към изследване на законодателната дейност на Юридически барометър е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Държавен департамент на САЩ: Доклад за състоянието на правата на човека 2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известен поредният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2023.

Идентифицирани проблеми тази година: независимостта на съдебната система; сериозна корупция в правителството; престъпления, насилие или заплахи за насилие, мотивирани от антисемитизъм; и престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие на база сексуална ориентация и др.

Представяне на частта от Доклад 2021 относно  свободата на изразяване и комуникационните права (със съкращения)

Намеса в личния живот

Конституцията и законът забраняват подобни действия; обаче има съобщения, че правителството не спазва тези забрани.През май директорът на Националната следствена служба Борислав Сарафов заяви по време на телевизионно интервю, че главният прокурор Иван Гешев е управлявал частно звено, което е извършвало наблюдение, фотографиране и аудио и видеозапис за събиране на информация срещу негови „политически, икономически и вътрешни опоненти“. Гешев не отговори официално на
обвиненията. Той беше отстранен от длъжност през следващия месец за „уронване на престижа на съдебната система“ и унизително отношение към членовете на парламента.

Свобода на изразяване

Конституцията и законът предвиждат свобода на изразяване и правителството като цяло зачита това право. Възникват някои законови и практически ограничения на свободата на изразяване. Корпоративният и политически натиск, неефективната и корумпирана съдебна система и непрозрачното правителствено управление на ресурсите, предназначени за подпомагане на медиите (включително фондовете на ЕС), сериозно вредят на медийния плурализъм.

През март Amnesty International заяви в своя доклад за състоянието на човешките права в света , че в България „журналисти и независими медии, отразяващи организирана престъпност, корупция или права на малцинствата, са изправени пред постоянни заплахи и тормоз и често са жертви на злоупотреби от държавни служители и бизнесмени.” Репортери без граници заявяват в Световния индекс за свобода на печата , че свободата на медиите в страната е „крехка и нестабилна“ и че „малкото независими гласове в България работят под постоянен натиск“. Индексът също така посочва: „Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии се отразява негативно на редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на техните собственици в регулираните сектори.“ Близо 75 процента от журналистите в страната са посочили в национално проучване, че медийната среда е „токсична“ и „корумпирана“, медийната собственост е непрозрачна, а онези, които накърняват независимостта на медиите, се радват на безнаказаност.

Като цяло гражданите имат възможност да критикуват правителството и да обсъждат въпроси от обществен интерес без официални репресии. Законът предвижда лишаване от свобода от една до четири години за използване и подбуждане към „език на омразата“, дефинирана като подбуждане към омраза, дискриминация или насилие въз основа на раса, цвят на кожата, етническа принадлежност, националност, религия, сексуална ориентация, семейно положение, социален статус или увреждане. Законите, ограничаващи „речта на омразата“, се прилагат към печатните и други медии.

Насилие и тормоз : Журналисти са подлагани на тормоз, заплахи и сплашване от властите. В Световния индекс за свобода на пресата за 2023 г. RSF идентифицира сплашването от политици, както и административния и съдебен натиск срещу издатели и журналисти като обичайна практика и критикува властите за нежеланието им да разследват подобни случаи.

Независимите медии са подложени открито на сплашване от политици на всички нива и на административен и съдебен натиск. През април Асоциацията на европейските журналисти (AEJ) съобщи за шест граждански дела, всяко за 10 000 лева (5400 долара), срещу разследващите журналисти Димитър Стоянов, Атанас Чобанов и Николай Марченко във връзка с техни статии, в които се твърди, че има корупционни практики в строителството на пътна инфраструктура. От асоциацията отбелязват, че завеждането на делата съвпада с прессъобщение на прокуратурата, в което се намеква, че Стоянов е участвал в престъпна дейност поради комуникация с източник, задържан за притежание на наркотици. AEJ призова прокуратурата „да спре опитите си да дискредитира журналисти само защото не харесва публикациите им и да прекрати практиката си да разкрива журналистически източници“.

През август АЕЖ обвини ултранационалистическата политическа партия „Възраждане“, че води списък на нежелани журналисти и медии, които партията нарича „чужди агенти“, отказвайки на журналисти от АЕЖ достъп до публични партийни събития и ги тормози в социалните медии. Според АЕЖ членове и симпатизанти на „Възраждане“ са разпространили снимки на журналистите от Factcheck.bg Мина Киркова и Елица Ковачева, придружени с обидни и клеветнически коментари и заплахи.

Цензура или ограничения на съдържанието : Журналисти съобщават за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагане на политически гледни точки от корпоративни лидери с подразбиращата се подкрепа на правителството.

Журналистите и издателите често са били жертви на неправомерни съдебни спорове, насърчаващи атмосфера на автоцензура. В анализ на стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPPs) Антикорупционният фонд отбелязва, че докато повечето дела срещу журналисти в крайна сметка завършват с оправдателни присъди, SLAPPs увеличават автоцензурата сред 25 процента от журналистите и допринасят за „уязвима медийна среда“. Amnesty International се позовава на проучването на AEJ в своя доклад за 2022/2023 г. , което показва неправомерен натиск и заплахи. Според Amnesty това има смразяващ ефект върху докладването и води до автоцензура. В доклада се отбелязва, че „журналисти и правозащитници, живеещи извън столицата София, са особено уязвими на сплашване“.

На 24 март платформата Mapping Media Freedom съобщи, че прессекретарят на президента Кирил Атанасов е „дискредитирал и се е опитал да окаже натиск“ на кореспондента на Нова телевизия в Брюксел Антоанета Николова заради нейния новинарски репортаж, в който се твърди, че има разминаване между казаното от президента Румен Радев пред медиите и позицията му пред европейските лидери. Според Николова Атанасов е звънял както на нея, така и на редакционното ръководство на Нова телевизия, оплаквайки се от „некоректни внушения“ в репортажа, но е отказал официален отговор от името на президента. Заради отказа на пресаташето да излезе публично с оплакванията си, Николова изтълкува обаждането му до нея и ръководството на медията като опит за сплашване и тормоз. Атанасов отрече да е отправял заплахи към репортера в последващ пост във Фейсбук и заяви, че „президентската институция… ще продължи да алармира медиите, когато види разминаване между медийното отразяване и фактите“ и че „инсценираните скандали служат [като] дезинформация“.

Закони за клевета : Клеветата е престъпление, наказуемо с глоба и обществено порицание. На 4 август влезе в сила нов закон, който намали глобите за клевета и обида срещу длъжностни лица до същите нива като глобите за клевета срещу частни лица. Правителствени служители и корпоративни интереси използваха наказателни закони за клевета, за да се опитат да ограничат свободата на изразяване.

През март онлайн новинарският сайт Mediapool.bg съобщи, че застрахователната компания Лев Инс е завела дело за клевета срещу изданието във връзка с публикация от септември 2022 г., която разказва за заседание на правителството, цитирайки стенограма, по време на която министър споменава дълга на компанията към мултинационална застрахователна система. По делото се иска един милион лева (540 000 долара) обезщетение. Според Mediapool статията точно цитира изявление на министър и предоставя точен отчет на стенограма, което насочва към извод, че единствената цел на съдебния иск е „да се сплашат медиите и цялата журналистическа общност“. AEJ коментира, че случаят е „класически пример за SLAPP“, отбелязвайки „рекордно високата сума“ на иска.

Интернет свобода

Правителството не ограничава достъпа до интернет, нито цензурира онлайн съдържание.


Избори 2024 – заявления за гласуване в чужбина

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

На 9-ти юни 2024 ще се проведат избори за Народно събрание и Европейски парламент. Вече може да подавате заявление за гласуване зад граница. Ще намерите формуляра на страницата на ЦИК. Там може да проверите и дали правилно е записано заявлението ви. Ето няколко важни неща, които трябва да знаете:

  • Крайният срок за подаване е 14-ти май в полунощ българско време
  • Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
  • Заявление се подава за всеки вот поотделно. Т.е. не се пренасят от предходни избори
  • Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 9-ти юни сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация (Приложение 28 и 29 на страницата на ЦИК)
  • Вече са предварително одобрени 776 места за секции в чужбина, където в последните 5 години е имало поне 100 гласували. Това не означава, че непременно ще има секции на тези места. Това зависи от възможностите на помещенията и дали има комисии и доброволци към тях. В крайна сметка решението е на ЦИК по препоръка на Външно. Могат да се увеличат шансовете като се подават заявления за тези места и повече хора се включат като членове на комисии и доброволци.
  • На някои места като Германия е нужно да се иска разрешение от местните власти. Това вече би трябвало да се случва предвид предварително одобрените места. Очакваме информация от Външно
  • Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота

Събирането на заявленията и визуализацията в картата на Glasuvam.org, каквото правих години наред, в момента е невъзможно, тъй като ЦИК изглежда са блокирали такива опити. Търся начин да го възстановя.

The post Избори 2024 – заявления за гласуване в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

Процесът срещу Тръмп и медийната тактика ‘Catch-and-Kill’

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Терминът е измислен от редактори на таблоиди. Става дума за закупуване на правата върху истории с цел да се гарантира, че информацията никога няма да стане публична. Сега в процеса срещу Доналд Дж. Тръмп се изяснява, че той се е облагодетелствал от тази практика, пише Ню Йорк Таймс.

Защо някой би искал да дава пари за история, която никога не възнамерява да публикува? Вземането на решение какво да се публикува и защо често е въпрос на бизнес, пресмятане, бартер на услуги. Изданието разкрива, че Дейвид Пекър, бившият издател на The National Enquirer и други таблоиди като Star и Men’s Fitness, е майстор на тази техника според хора, които са работили за него.

През 2003 г. American Media Inc. на Пекър купува няколко списания за фитнес – и когато г-н Шварценегер, който често е представян в тези списания, се включва в изборите за губернатор на Калифорния, г-н Пекър нарежда на служителите си да купят негативни истории за него, за да защити инвестицията си, казват бивши служители.

По „проекта Дейвид Пекър“ са платени 20 000 долара на жена, за да не говори за аферата си с Шварценегер, и още 1000 долара на нейна приятелка и 2000 долара на мъж, разполагащ с видеоклип на кандидата, който танцува неприлично в Рио де Жанейро. Г-н Шварценегер беше избран за губернатор.

Според прокурорите в Манхатънския процес срещу Доналд Дж. Тръмп, г-н Пекър е използвал тактиката и на президентските избори през 2016 г., като е платил на портиер и модел на Playboy, за да ce спре разпространението на негативните истории за г-н Тръмп.

FYI.

Докладите-доноси като инструмент на дълбоката държава

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Ще дам един личен пример за механизмите на работа на дълбоката държава, за които говори Кирил Петков при Диков.

На петия месец откакто бях избран за министър получавам искане за обяснения по секретен доклад на ДАНС срещу мен, в който се твърди, че застрашавам работата на министерството (и съотв. националната сигурност).

Докладът всъщност е преразказ на получен в ДАНС донос от служител на агенцията при министерството и съдържа изцяло неверни твърдения. Пишем обяснения, в които с документи и публична информация опровергаваме „доклада“ и затваряме темата. (В него нямаше нищо секретно, та ДАНС според мен нарушава закона като свръх-класифицира такива доноси, но заради грифа не мога да споделя детайли).

Знам, че и срещу други министри е имало такъв тип доклади. И докато моята реакция беше като на рутинна неприятност, смятам, че тези доклади-доноси работят успешно като средство за сплашване на принципа „имаш проблем и можем да ти помогнем да си го решиш“, особено с по-лабилни министри.

И това е една от многото причини в меморандума на ППДБ и в проекта на споразумение да сложим „реформа в службите“. В проекта на ГЕРБ пишеше „трябва да проведем разговор за службите“. Дребна разлика.

Та ако се чудите защо отиваме на избори – защото дълбоката държава не иска да си загуби инструментите за паралелна власт, която не подлежи на демократична отчетност. А ние може да направихме много компромиси, но компромис с основната цел – освобождаване на завладяната държава – не направихме.

Материалът Докладите-доноси като инструмент на дълбоката държава е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

СРС-тата като инструмент за паралелна власт

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

В интервюто си при Сашо Диков, Кирил Петков говори за „завладяната държава“ и как с папки в прокуратурата се контролират хора в служби, съдебна система, регулатори, министерства, общини, партии.

Покрай случая „Нотариуса“ с колеги от Да, България зададохме над 40 въпроса на институциите за да установим механизмите на работа на тази скрита държава.

Една от темите бяха СРС-тата (напр. подслушване, следене), резултатите от които обикновено стоят в гореспоменатите папки. Питахме прокуратура, антикорупционна комисия, бюро за контрол на СРС, МВР. Повечето въпроси останаха без адекватен отговор поради следствена тайна, липса на статистика или просто нежелание да се отговори (КПК, вас гледам).

Другата седмица ще кача пакета въпроси и отговори, но ето няколко заключения:

  • в действащото законодателство няма ред за унищожаване на доказателства, произичащи от СРС и те се съхраняват безсрочно (според бюрото за контрол на СРС). Това създава условия за злоупотрени
  • единственият съд в страната, който изглежда да осъществява реален контрол при искания за разрешение за СРС е Софийския градски съд (там половината от исканията са отказани). Специализираният съд е бил машина за безконтролни СРС-та и добре че го закрихме. Софийският градски съд е започнал да отказва проблеми искания за СРС чак след скандала с „двете каки“ – преди това и там е било машина за СРС-та.
  • няма статистика за удължаванията и спиранията/възобновяванията на досъдебните производства, вкл. на етапа преди привличане на обвиняем, както и за неизпозкваните СРС-та. Т.е. не знаем в колко дела срещу лица на висши държавни длъжности има безкрайни удължавания, със събрани и неизползвани СРС-та.
  • сигналите за злоупотреби със СРС се препращат между институциите (бюрото за контрол на СРС, Висшия съдебен съвет, Министерство на правосъдието), стигат до инспектората на ВСС, който приема становища, че не може да предприеме действия.

Видимо е, че е създадена среда за контролиране чрез компромати, събрани по наказателно-процесуален ред или от службите за сигурност. Т.е. както казва и Кирил, прократурата и службите създават паралелен мехамизъм за упражяване на власт.

На база на събраната информация имаме разработени изменения в редица закони, за да има реални механизми за контрол, повече видимост върху дейността на тези органи и невъзможност за мащабни злоупотреби като складиране на СРС-та.

Дали тезин промени ще минат зависи от следващия парламент. Но след като махнахме стъкления таван на съдебната реформа с промените в Конституцията, само с прицелени мерки могат да попречат на паралелната държава да контролира дневния ред.

Материалът СРС-тата като инструмент за паралелна власт е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.