Skip to content

Category: educationSyndicate content

Павлина Върбанова

Образното мислене не е моята сила, но все пак да пробвам: ако усилията, необходими за овладяването на правилата за слято, полуслято и разделно писане в българския език, се вложат в енергийната система, като нищо могат да задвижат някоя малка турбина.

Въпрос от Horatio
Във връзка с колебанието ми при изписване на думата наживо/на живо попаднах на следната статия. В нея се твърди, че слятото изписване зависи от това, дали съчетаниeто от предлог + същ./прил./нар. представлява “смислово обединен комплекс”. Как можем да преценим дали такова съчетание е “смислово обединен комплекс”? Това не е ли твърде субективен фактор за граматическо правило? Към този момент има ли някаква категоричност по слятото/разделното изписване на наживо/на живо? Статията е от 2005 г. все пак.

 

Павлина Върбанова

 Диахронично* (13). Закрити врата

   от Павлина Върбанова


Една читателка на блога ми изпрати въпрос по имейла за необичайното граматическо съгласуване в словосъчетанието закрити врата. Тъй като отговорът се крие в историята на българския език и сравнително малко хора го знаят, не мога да пропусна възможността за публично обяснение.

В старобългарския език съществителното име врата е било от ср.р. и е имало само форми за мн.ч. (pluralia tantum). По силата на тогавашното граматическо съгласуване определението към него (прилагателно, причастие) също е било в мн.ч.

Впоследствие врата е била преосмислена като съществително от ед.ч. и заради окончанието е преминала към имената от ж.р. Все пак в някои словосъчетания се е съхранила старата морфологична характеристика, което обяснява и формата за мн.ч. на причастието в закрити врата.

 

Павлина Върбанова

 Свое–чуждо в българския език

   от Павлина Върбанова


Преди няколко месеца прочетох две статии, които ме наведоха на размисли за това как днес гледаме на чуждите влияния върху българския език, доколко сме зависими от исторически нагласи и с кои традиционни понятия си служим.

 

Павлина Върбанова

Веднъж споделих в блога си, че сложните правила за слятото, полуслятото и разделното писане в българския език могат да ми послужат за основа на многобройни статии. Същото мога да кажа и за правилото за пълния и краткия член, което, без да е толкова сложно, поражда двоумения дори у специалистите в определени случаи. Ето един от тях:

Въпрос от vilervale
Ето го най-после романа, ето го най-после автора! (предговор към “Разговор със Спиноза”, Гоце Смилевски, “Колибри”). Не би ли трябвало и на двете места да има пълен член? Защо?

Моят отговор
Както е добре известно, употребата на пълния член при имената от мъжки род зависи от тяхната синтактична роля. Най-общо, пълен член получават имената, които представляват подлог, определение към подлога или именна част от съставно именно сказуемо. За да бъде приложено успешно това правило, необходимо е синтактичната роля на съответната дума да е неоспорима.

 

Павлина Върбанова

 За уеб – по уебски

   от Павлина Върбанова


Както си работех вчера, се натъкнах на едно ново прилагателно име в българския език, а именно уебски. За първи път го срещам в текст, чието близко превъплъщение е неуебска публикация в списание с уебска тематика, и това ме накара да се замисля. Самият езиков факт – съществуването и употребата на прилагателното – означава, че думата уеб, от която е образувано (с помощта на наставката -ски), се е настанила удобно в езика ни и за неговите носители не представлява проблем да я използват като произвеждаща основа за нови думи.

 

Павлина Върбанова

 Диахронично* (12). Променливо “я”

   от Павлина Върбанова


Статията много повече засяга съвременното състояние в езика, отколкото историята на ятовата гласна, но е в рубриката “Диахронично”, защото смятам, че именно историческите промени са причина за днешните проблеми.

Въпрос от piliph
Днес установих, че не мога да си пречупя езика и пръстите да кажа/напиша свястна. Предполагам, че от живата реч ми се е набило: той е свестен, тя е свестна…; даже в Гугъл преобладава. Може би защото съществителното (свяст) не се ползва, променливото я се е запазило само в антонима (несвяст). Как е на изток?

Допълнение от judy
Присъединявам се към въпросите за променливото ятвърдени или твърдяни?

 

Павлина Върбанова

 Коректни ли сме, когато сме учтиви? (2)

   от Павлина Върбанова


Два са основните проблеми при коректната употреба на учтивите форми в българския език. Единия – за съгласуването на причастията и прилагателните – вече разгледах в предишната статия. Идва ред на другия – употребата на главни букви. Самото ѝ регламентиране е такова, че създава трудности при практическото приложение на правилата.

 

Павлина Върбанова

 Коректни ли сме, когато сме учтиви? (1)

   от Павлина Върбанова


Когато бях още млада и зелена блогърка [1], написах статия под същото заглавие в предишния си блог. Оттогава мнението ми частично еволюира (най-вече по отношение на главната буква), а вече имам и повод да пиша отново по този проблем.

Въпрос от Ива
Никога не съм сигурна как е правилно да се каже в учтива форма: Вие сте поканен/поканена или Вие сте поканени, когато се отнася за ед.ч. Също и в случая Вие сте бил/била… или Вие сте били… Та, кой е правилният израз?

Моят отговор
отчасти повтаря написаното в предишната публикация и това е съвсем естествено, защото правилата не са се променили през изминалите почти пет години. Какво постановява нормата?

 

Павлина Върбанова

 100 въпроса – 98 отговора

   от Павлина Върбанова


Време е и аз да напиша юбилейна публикация. ;) След неколкократно преброяване на езиковите въпроси, които са ми задали читателите на моя блог, установих, че вече са надхвърлили 100. Постарала съм се да им отговоря според силите си.

Само два въпроса са останали безответни. Единият е от Иво – за причините, поради които са изчезнали падежите в българския език. Може би някой ден ще започна да пиша в блога по този проблем, който е толкова разискван, че ще са ми необходими доста време и усилия, за да го популяризирам. Другият въпрос е от Хорацио. Отнася се за една особена употреба на отрицателната частица не и е много труден (поне за мен). Все още търся адекватно обяснение.

 

Васил Видински

Каша… Но вече шеста поред. След петте варианта досега на този закон, за които писах подробно, очевидно всичко ще трябва да започне отначало. Конституционният съд установи противоконституционност при 15 от 25-те идентифицирани проблема (отменени са общо 19 текста - членове или параграфи). Въпреки че самият закон не е обявен като цяло за противоконституционен, каквото е второто искане на депутатите, КС заявява (курсивът е мой):