Skip to content

Category: educationSyndicate content

Павлина Върбанова

 Частицата не и причастията

   от Павлина Върбанова


Тези кратки правописни напътствия засягат слятото/разделното изписване на частицата не и причастията. Ако сте позабравили, припомням, че причастията са особени, хибридни думи: хем са глаголни форми, хем имат характеристики на имена – род и число (изключение прави деепричастието, което не се изменя по род и число).

Частицата не се пише слято със следните причастия, когато с нея се образува ново причастие с противоположно значение:

1. Сегашно деятелно причастие (образува се от глагол, завършва на -ещ, -ащ, -ящ): не + желаещ > нежелаещ; не + мислещ > немислещ.
Намалява делът на нежелаещите да гласуват.
Управителят, като всеки немислещ бюрократ, размахва заповедта, все едно е словото Божие.

 

Павлина Върбанова

Когато сградите започнат да се случват

Малко като в приказка, около нас започнаха да се случват най-различни неща: форуми, концерти, пенсионна реформа, та и нови сгради вече се случват. Щом чух последното от устата на един министър, разбрах, че отлагане не може да има [1]. Най-сетне трябва да запретна ръкави и поне да регистрирам в блога си този порой от случвания в българския език.

Доста хора вече са забелязали и отбелязали писмено нашествието на случвам се в нашата реч, но дали някой го свързва с влиянието на to happen? Този глагол има широка употреба в английския език и според мен е частично отговорен за поведението на случвам се, който е най-близкото му съответствие в българския. To happen се използва, за да се означат както случайни и непланирани действия –

 

Павлина Върбанова

 Сгради и здания

   от Павлина Върбанова


Правописът на думата сграда може би влияе на изписването на здание, защото нерядко го срещам като сдание. Другата възможност е това да се прави от престараване – понеже звукът с, когато попадне пред звучна съгласна, се изговаря като з, хората си мислят, че и тук случаят е такъв.

В действителност тези думи, макар че са синоними, имат съвсем различна морфемна структура. В сграда имаме представка с-, корен -град и окончание -а, докато думата здание започва направо с корен (да не се задълбочавам в морфемната структура, защото може да излезе, че от историческа гледна точка коренът се състои от две съгласни ;).

 

Павлина Върбанова

 Как се пише и изговаря: вяли или вели?

   от Павлина Върбанова


Подозирам, че доста хора подчиняват изговора и изписването на тази дума на правилото за променливото я. Всъщност обаче не е така. Трябва да се пише и изговаря я във всички форми на прилагателното: вяли(те), също и вял, вялия(т), вяла(та), вяло(то).

Под знака на вяли дебати премина ремонтът на кабинета.
Очаква се и през следващата година ипотечният пазар да остане сравнително вял.
Бизнесменът направи изключително остро изказване на иначе вялия и протоколен 47-и конгрес.
Слабото разпознаване на участниците в изборите говори за вяла кампания.
Търговията на борсата днес премина при вяло участие на инвеститорите.

Думата вял е заета от руски – вялый, от глагола вянуть, който има общ произход с българския вехна.

 

Павлина Върбанова

 Как сработват новите глаголи

   от Павлина Върбанова


Глаголът сработвам се не е толкова нов и означава, че работя в синхрон с някого, пасвам си с някого в съвместната дейност. Отскоро обаче той се употребява като невъзвратен, със значение ’показвам добри резултати, работя успешно; проработвам’, което вече е регистрирано в Речник на новите думи в българския език (Съст. Е. Пернишка и др. С., 2010, с. 406).

Ляо ме запита дали тази употреба е основателна. Да, според мен е основателна и изразителна. В сработвам/сработя несъмнено се усеща хармонията между отделните части на механизма, която е необходима за успешното му действие:

…[Гонзалес] знаеше какво да прави – концентрация в своите сервис геймове и мощна игра на бекхенда на Надал. Планът сработи и Надал дори нямаше шанс за пробив през втория сет.

 

Павлина Върбанова

 В сезона на пържолите

   от Павлина Върбанова


Научнопопулярна част
Трудно е да избягам от пържолите в периода 25 декември – 7 януари. Те ме преследват настойчиво всяка година по това време, в което празниците са толкова нездравословно сгъстени. Преследват ме и когато работя. Търсейки някаква дума в края на буквата П в речника за чужди думи, попаднах отново на пържолите и ококорих очи.

Да, казах си, значи наистина е имало нещо подозрително в пържолите! Макар че в съзнанието ми тази дума е свързана с глагола пържа, винаги ме е човъркал въпросът защо е пържола, след като обикновено се пече. Добре де, може би аз пека пържолите или повечето хора от близкото ми обкръжение ги пекат, но наистина не мога да си спомня някога да съм яла пържена пържола.

 

Павлина Върбанова

Публикувам пълния текст на доклада, който изнесох на заключителната конференция по проекта “Компютърни и интерактивни средства за исторически езиковедски изследвания”, състояла се на 15.12.2011 г. в СУ “Св. Климент Охридски”.

 

Павлина Върбанова

В момента подготвям доклад, с който ще участвам в една научна конференция. Възнамерявам да говоря за използването на блога (евентуално и на Google+) като платформа за споделяне на научни знания в областта на историята на българския език. Ако сте се натъквали на ценни текстове, които биха могли да ми послужат, или пък ако вие самите имате мнение за присъствието на науката (изобщо) в блоговете и социалните мрежи, както и за тенденциите в развитието на тези платформи, ще бъда благодарна да оставите коментар.

 

Павлина Върбанова

 Кога се пише запетая пред съюза или?

   от Павлина Върбанова


Както е добре известно, пунктуацията в българския език е пряко свързана със съюзите, а повечето от тях изискват да се поставя запетая. Някои съюзи обаче са по-особени в това отношение, например или. Този текст вече беше споделен в Google+, във вечерната ми поредица, но го публикувам и тук, понеже ми беше зададен

Въпрос от Денислав
Има ли правило за изписването на запетая пред “или”? Как се прилага? В кои случаи? Може ли примери?

Моят отговор
Пред съюза или не се пише запетая, ако е употребен еднократно и свързва непосредствено две еднородни части* или две прости изречения.
Късно през деня или утре ограничителният режим ще бъде премахнат.
Мария и Боби ще дойдат след работа
или ще отидем при тях по-късно.