Skip to content

Category: funSyndicate content

Тимур и неговите командоси

 Дневниците на обикновените хора - 10

   от Тимур и неговите командоси


Дневникът на обикновения арабин

Тази сутрин се събудих малко по-рано от обикновеното. Помолих се за здраве, щастие, късмет и тази година в Израел лятото да е по-горещо от обикновеното, а после хапнах една арабска питка и пих чай.

Днес е особен ден - моята Латифа, слънцето на душата ми, нежното цвете на пустинята, има рожден ден.

 

Тимур и неговите командоси

 Отмъщението

   от Тимур и неговите командоси


                                            
Всяка прилика с реални лица е, разбира се, напълно случайна. Историята е изцяло плод на моето въображение. :)

 

Тимур и неговите командоси

 Ало, господин началник - 3

   от Тимур и неговите командоси


- Ало, господин началник? Сержант Петров от КАТ е на телефона. Извинявайте, че се обаждам в полунощ, но ситуацията тук е сложна и вие казахте...

- Да, да, слушам.

- Ами седим си ние с колегата Иванов в патрулката в центъра на село Горно Нанадолнище, до един обор - и чакаме да мине някой да го снимаме. Понеже вие нали казахте, че бюджетът на нас чакал...

- Да - и после?

- Ами тук изведнъж възникна етнически конфликт. Значи от едната стана на главната улица живеят българи, а от другата - цигани. И се скараха заради музиката.

- Някой я е усилил много? Кажете му да я намали.

- Не, не, то и от двете страни гърми. Обаче циганите слушат Азис, а българите - Веско Маринов, дето пее там за нас, че сме пазели.

- Знам го Маринов, после?

 

Тимур и неговите командоси

 Да ви е сладко!

   от Тимур и неговите командоси


Веднага след като бяха обявени резултатитe от референдума, Иван Олигархски се почеса по главата и дълбоко се замисли - от следващите избори гласуването ставаше задължително. Това явно налагаше промяна на стратегията; той погледна към празните червени куфарчета в гардероба и си помисли - човек не бива да забравя откъде е тръгнал, но трябва и да е в крак с времето. После се обади в известната агенция "Ъглополовяща" и поръча проучване на нагласите на народа.

Пондьо Пондев, собственикът на "Ъглополовяща", реши да не усложнява нещата. Обърна се към жена си и я попита:

"Ти гласува ли последния път, ма?"

"Тц! - отговори съпругата му. - Нали искате да плюскате? Цял ден съм готвила, какви избори?"

 

Тимур и неговите командоси

 Пепеляшка

   от Тимур и неговите командоси


(Политкоректна детска приказка)

И така, мили деца - живял някога един ром. Той се прехранвал със събиране на вторични и първични суровини, предимно нощем. С него живеела и малката му дъщеря, която имала алергия към водата и сапуна и затова всички я наричали Пепеляшка.

Ромът имал и съпруга, но тя работела на някаква магистрала във Франция - нещо по пътната маркировка или каквото обикновено работят там нашите хора. Изглежда се е справяла добре, понеже често пращала пари; една нощ обаче задрямал турски тираджия я блъснал и ромът останал вдовец.

Тогава той бързо си направил сметката - парите от суровините едва стигали за ракия, а за хляб не оставало. От друга страна - това дете ще порасне, ще поиска да учи в Кеймбридж, а с какво? И ромът се оженил повторно за една вдовица с две деца, която умеела добре да моли минаващите за помощ и да прибира забравени вещи и пари от джобовете им.

 

Тимур и неговите командоси

 Дневниците на обикновените хора - 9

   от Тимур и неговите командоси


ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ СЪРБИН

Днес станах, изкъпах се и ома'ах една сръбска плескавица. После отидох на работа, понеже тука е така - ако този месец не работиш, другия няма пари за плескавица. Европа не дава помощи и безвъзмездни заеми, понеже сме малко русофили и не можем да танцуваме сиртаки.

На работа шефът вика: "Сретане, ще идеш до България да ми свършиш една работа.То тука, в службата, и с тебе и без тебе - все тая."

Питам го - каква работа? А той ми отговаря: "Ще купиш лекарства за тъщата, че е болна от рак. А в София правят едно чудно лекарство - цял свят ходи да купува от тях. Вземай колата и бягай".

Викам му: "Абе, шефе, ама то си е прост чесън бе! Да ида на село да набера, защо чак в чужбина?" Обаче той клати глава и обяснява: "Точно затова! Тъщата малко вампир пада, ако вземе да се излекува, пак ще ми пие кръвчицата. А така може да се уплаши от чесъна и да се върне на село.. Бягай, бягай".

 

Тимур и неговите командоси

 Тричане му е майката

   от Тимур и неговите командоси


- Уважаеми господин премиер, преди всичко искам да ви благодаря, че приехте да се срещнете с нас. Балканската секция на нашата организация - Хелзинки Кириз, ни сигнализира за сериозни нарушения и ние... Всъщност ще попитам направо - вярно ли е, че в България още се практикува тричане?

- Ами то аз пръв предложих да се криминализира, понеже вашите хора много настояваха, обаче - ако трябва да сме честни - това е стара народна традиция и ако не беше навикът ни да се навеждаме пред Европа... Прави се за здраве и добра година за цялото село.

- Но не е ли твърде стресиращо за тричания?

- Не е, ние преди да започнем, му даваме една купичка "Педигрипал", накиснат в шотландско уиски. Успокоява, да ви кажа. Освен това този обичай го има не само в България - той се практикува и в някои части на Гърция, и в Румъния...

- Да, господин премиер, но там тричат КУЧЕТА?

 

Тимур и неговите командоси

 Часът на кучето

   от Тимур и неговите командоси


Часът на кучето - времето на здрача, когато слънцето вече е залязло, но не е настъпила пълна тъмнина и човек не може да различи куче от вълк.

Селото беше малко и разположено високо в планината; създадено бе толкова отдавна, че никой вече не помнеше точно кога. Но изглежда е било доста преди по морето да почнат да идват чужденците и на местните да се гледа като на хора "втора ръка", понеже се казваше Българско.

Хората работеха малките си нивички и гледаха животни - но както споменах, наблизо бе гората. А там имаше вълци.

Хората знаеха, че вълците няма да се поколебаят да изядат добитъка им, а може би и тях самите. Затова отглеждаха кучета. Хранеха ги редовно и постепенно кучетата ставаха все по-големи и по-силни. Когато се случеше гладна година, хората спестяваха от своята храна и тази на децата си, но за кучетата винаги имаше достатъчно. Ако някой се усъмнеше дали наистина я заслужават, посочваха му гората и той навеждаше глава.

 

Тимур и неговите командоси

 Дневниците на обикновените хора - 8

   от Тимур и неговите командоси


ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ИСПАНЕЦ

Днес станах както обикновено, хапнах малко чурос с горещ шоколад и отидох на работа.

Специалист съм по инженеринг в просперираща компания. Преди пет години ми възложиха да организирам построяването на нов канал за отпадните води на завода ни в края на голям град. Обаче то - докато създадем концепция, докато изясним собствеността на земята, през която ще преминава, после дълги битки с бюрокрацията за всяко разрешително... Когато започнахме строежа, градът вече беше се разраснал, заводът бе заобиколен от жилищни квартали и се наложи да го затворим. Но никой не нареди да се откажем от канала - у нас се планира с години напред и после нищо не се променя. Така че сега го копаем, а като стане готов, ще го засипем. Важното е да има повече работни места.

 

Тимур и неговите командоси

 Дневниците на обикновените хора - 7

   от Тимур и неговите командоси


ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ КАНАДЕЦ

Днес станах по-рано, за да имам достатъчно време да пробия тунел в снега до улицата. Вали вече цял месец и преспите стигат до прозорците на втория етаж. Всичко е една бяла равнина, по която койотите карат ски и вият отчаяно. То и на мен ми се иска да завия понякога, но прекалено обичам страната си и гордостта не ми позволява.

А има с какво да се гордее човек - например, играем добре хокей. Освен това от всички страни граничим със САЩ - нещо, което друга страна досега не е успяла да постигне. При това сме особено социална държава, а и играем добре... впрочем, това вече го казах.