Category Archives: закони и право

ЕСПЧ: проследяване на съобщенията на правозащитна организация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес стана известно решение по дело Centrum För Rättvisa v. Sweden на ЕСПЧ.

Център за правосъдие е шведска организация с нестопанска цел. Тя смята, че съществува опасност нейната комуникация чрез мобилни телефони и мобилни широколентови услуги да бъде следена и електронните сйобщения да са прихващани.

В Решение по дело Roman Zakharov v. Russia, ЕСПЧ  установява  минимални гаранции при проследяване на съобщенията, за да се сведе до минимум рискът от злоупотреби.

По настоящото дело ЕСПЧ съответно установява:

  •  Всички законови разпоредби по темата са официално публикувани и достъпни за обществеността.
  • Целите, за постигането на които може да се извършва проследяване, са адекватно посочени в закона  с достатъчна яснота.
  • Законът   ясно посочва периода, след който изтича разрешението, и условията, при които може да бъде подновено, макар  не и обстоятелствата, при които трябва  да бъде прекратено следене. Въпреки това, всяко разрешение е валидно за максимум шест месеца, а подновяването изисква преглед дали условията все още са изпълнени. Съществуващите предпазни мерки адекватно уреждат продължителността, подновяването и отмяната на мерките за прихващане.
  • Наблюдението е   предмет на система за предварително разрешение. Задачата   е възложена на орган, чиито председатели са били или са били съдии.
  • Процедурите, които трябва да се следват за съхраняване, достъп, разглеждане, използване и унищожаване на задържаните данни, са адекватни. Трябва  да се положат всички разумни усилия, за да се коригират, блокират и унищожат личните данни, които са неправилни или непълни по отношение на целта. Законодателството осигурява адекватни предпазни мерки срещу злоупотребата с третирането на лични данни и по този начин служи за защита на личната неприкосновеност на личността.
  • Условия за предаване на задържаните данни на други страни – има основания за безпокойство,  законът посочва, че данните могат да бъдат съобщени на “други държави или международни организации” и няма разпоредба, която да изисква от получателя да защитава данните с подобни предпазни мерки като тези, приложими съгласно шведското законодателство.
  • Надзорът върху прилагането на мерките  е ефективен, отворен за публичен контрол.
  • Уведомяване за мерките за   наблюдение и наличните средства за защита: въпреки че изискването за уведомяване е при проследяване на  физически лица и по този начин не е било приложимо за Центъра,    съществуват някои средства за защита, чрез които дадено лице може да инициира проверка на законосъобразността на мерките, предприети по време на функционирането на сигнализиращата система.

Накратко, анализът  не разкрива  значителни недостатъци в  структурата и функционирането на системата, мерките са пропорционални на преследваната цел и предоставят адекватни и достатъчни гаранции срещу произвол и риска от злоупотреби.
Няма нарушение по чл. 8 ЕКПЧ

,

Албания: изменения в медийния закон предизвикаха реакция на ОССЕ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 
Измененията на медийния закон в Албания  са изготвени от собствениците и директорите на четири местни и две национални телевизионни станции в Албания – колко интересно.

Едно от ключовите изменения е частните телевизионни оператори да получат част от таксата,  с която се финансира общественият радио- и телевизионен оператор  RTSH.

Според ОССЕ всяка система от държавни субсидии за медиите трябва да бъде обект на обществено допитване, включващо всички   заинтересовани страни.

Тези изменения  още не са приети.

 

са по път към приемане.

Беларус: изменения в медийния закон предизвикаха реакция на ОССЕ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Представителят на ОССЕ по свободата на медиите Aрлем Дезир изразява загриженост след приемането на законодателни промени в Беларус, които  ограничават свободата на медиите. Промените засягат работата на националните медии, интернет медии (наричани интернет ресурси) и чуждестранни медии и лица.

Законопроектът.

Когато бъде публикуван  окончателният текст, ще го добавя тук.

  • Измененията в закона осигуряват на Министерството на информацията строг контрол върху всички онлайн ресурси (член 51-1). Собствениците на онлайн медии  са задължени да “анализират” цялото съдържание, тъй като законът изисква   да предотвратяват разпространението на невярна информация.
  • Медиите носят отговорност, ако ресурсите им се използват за разпространяване на информация или коментари от потребители на интернет, които не са преминали през предварително идентифициране, както е определено от държавата (член 30-1).
  • Не може да действа като основател на средствата за масова информация чуждестранно юридическо лице, както и чуждестранен гражданин и лице без гражданство;   юридическо лице, в което  20% или повече, пряко или косвено   притежават чужда държава, чужда и (или) международна  организация,  чуждестранен гражданин, лице без гражданство (член 3-5 и 6).
  • В закона има  и други интересни  положения  –   национални квоти, забрани за участие в чужди медии, регистрации, акредитации и пр.

Асоциацията на белоруските журналисти възразява срещу промените.

Журналистиката възпява промените под заглавие  “Закон о СМИ: фактор национальной безопасности, свидетельство зрелости политической системы и гражданского общества Беларуси”.

Да се вгледаме в тази картина навреме. Ако не искаме да я видим и тук.

 

#link tax, #сensorship machine: интервю на Юлия Реда

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Kluwer Copyright Blog  е влиятелна медия в областта на авторското право.

Утре е важното гласуване в Комисията по правни въпроси на Европейския парламент, от което ще се видят шансовете за приемане на Директивата за авторското право във вида, в който предвижда “link tax” и “сensorship machine”.

Депутатът, който направи кампания срещу двете нови решения в авторското право на ЕС, е Юлия Реда от Пиратската партия.

В последния ден преди гласуването   Реда дава пространно интервю за Kluwer Copyright Blog, вижте го.

Българските членове на Комисията по правни въпроси са Ангел Джамбазки и Емил Радев.

Както става ясно, българските издатели подкрепят чл.11. Очевидно смятат, че ще работи за тях.

 

Доклад за цифровите новини 2018

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е Digital News Report 2018 на Reuters Institute.

Изследването обхваща тенденциите в 37 държави, за първи път е включена   България . 

Изследването e проведено от YouGov с помощта на онлайн въпросник в края на януари / началото на февруари 2018 година.

Според доклада доверието на потребителите в новинарските медии остава обезпокоително ниско в повечето страни, регистрират се високи нива на медийна поляризация и влияние върху медиите, както и високи нива на загриженост по отношение на така наречените “фалшиви новини” – а в  някои страни вече използват фалшивите новини като повод за ограничаване  на свободата на медиите. В структурата на изследването има отделна част за дезинформацията.

Изследването за миналата година е един от източниците, на които се позовава Европейската комисия в съобщението си за борбата с дезинформацията онлайн.

Един от изводите за България – по доверие води общественото радио, следвано от обществената телевизия.

 

Директива за аудиовизуални медийни услуги: ревизията пред финал

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Словашко, Малтийско, Естонско председателство – и на 13 юни 2018 посланиците на ЕС са потвърдили постигнатото на 6 юни 2018 г. споразумение  за модернизиране на съществуващите правила за предоставяне на аудиовизуални медийни услуги в Европа.

Директивата ще бъде представена на Европейския парламент за гласуване на първо четене и впоследствие за приемане от Съвета.

Директивата ще влезе в сила на двадесетия ден след публикуването й в Официален вестник на ЕС, а държавите-членки ще разполагат с 21 месеца от влизането й в сила (20 дни след публикуването), за да я транспонират в националното законодателство.

Цялото прессъобщение

Австрийското председателство вече очаква началото, сайтът

Издателите срещу платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Издателите срещу платформите.

Така изглежда картината.

В Европейския съюз фронтът е отворен по повод Директивата за авторското право. Издателите са се мобилизирали за натиск особено върху ЕП ( при държавите е по-лесно за големите европейски лобисти) – и чакаме 20 юни, за да видим ще успеят ли да се обзаведат с ново сродно право противно на мнението на депутати, академията, неправителствен сектор, експерти на ЕК  (#linktax).

Сега се очертава втори фронт, този път за ролята на платформите.

В Конгреса казаха на Facebook, че е опасност за машината на демократичните избори и ще трябва да вземе мерки – за да не ги вземат държавите. И компанията се задвижи, при това по посока на препоръките за прозрачност. На 23 април – и с оглед идващите избори в САЩ през юни – компанията започна процес на верификация на рекламодателите с цел   прозрачност   на политическите реклами.  Проверява се  самоличност и  пощенски адрес на рекламодателите,  освен това рекламодателите ще трябва да разкрият кой плаща за политическите реклами. Заедно с това Facebook започна да показва платените съобщения – в Ирландия още през април заради референдума, а другаде от юни – Facebook обяви, че възнамерява да добави информация за това, кой плаща за рекламите, дали е гражданин или постоянно пребиваващ  в САЩ или не,  какъв обхват имат платените съобщения – и тази информация ще е в архив, и  в него ще може да се  търси, включително по теми –   абортите, гражданските права, престъпността, икономиката, образованието, околната среда, външната политика, оръжията, здравеопазването, имиграцията, военните, бедността, данъците, тероризма и “ценностите”.

И тогава дойде реакцията. Първо 2000 американски медии в открито писмо възразиха, че новите правила за рекламиране на Facebook не се прилагат само за политически кампании, а  за издатели на новини и за всеки, който иска да постави реклама на платформата, която реклама компанията може да сметне  за политическа. Facebook не е предвидил  освобождаване от новите правила.

В писмото си медиите предлагат Facebook да “освободи  новините от включването в архив и  етикетиране за политическо съдържание. ” На 11 юни подобно писмо до Facebook пристига вече от няколко обединения от Европа и Америка – все по същата  тема за освобождаване от включване в архива заедно с платените политически реклами.

Предлагат се и критерии, по които Facebook да освобождава новинарски организации – с професионален редакционен персонал и проверими източници на средства, включването в проверима асоциация на новините, включително и в седемте групи, подписващи писмото.

 

В отговор на писмото Камбъл Браун от Facebook  заявява: “Ние признаваме, че съдържанието на новини за политиката е различно от политическата реклама и   работим с издателите, за да формираме правилния подход”.

Накратко: на този втори фронт известно  сближаване на позиции има, известна видимост за рекламодателите има, известен напредък има  – но все още виждаме  “контурите само” на новата цифрова медийна екосистема, адекватна за 21 век.

Разрешават AT&T/Time Warner, иде ли Comcast/21st Century Fox

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Става въпрос за т.нар. вертикална интеграция. Доставчик на телекомуникационни услуги придобива доставчик на съдържание. И става много голям, много важен фактор в комуникационната система.

AT & T, която повечето американци познават като доставчик на мобилна телефония, купува Time Warner, собственик на медии и производители на съдържание като HBO, Warner Bros., Cartoon Network и CNN.

Не е изолиран случай. А е поредният случай, поредният опит.

Comcast е собственик на NBCUniversal, а Verizon притежава   Yahoo (с Yahoo News) и HuffPost. FT дава повече информация за придобивания в сектора.

 

http _com.ft.mergers

Не е добре. Някой ще каже – иновации, инвестиции. Може би – но когато става дума за информиране, има други критерии. Вертикалната интеграция в информационната сфера има не по-малко важна  неикономическа страна.

Съдията обаче – засега – разрешава – в решение от близо двеста страници, ако някой иска да чете.

Update, NYT:

Битката за бъдещето на медиите започна.  Одобрението на съдията за $85 милиарда ще има значение за серия придобивания на някога мощни новинарски и развлекателни компании от времето, когато кабелът беше цар, за да се позиционират конкурентно на Netflix, Amazon и YouTube. Колко бързо ще се променят нещата?  Netflix надмина  Disney и вече е най-мощната компания  на стойност $158 милиарда. Върви залагането  за предстоящия сблъсък между Comcast и The Walt Disney Company  за 21st Century Fox.

И преди да изсъхне мастилото на статията, излезе новината за Comcast, предложил $65 милиарда. Comcast вече притежава NBCUniversal.

Предприятията, които г-н Мърдок се е съгласил да продадат, включват филмови и телевизионни студия, почти две дузини регионални спортни мрежи, кабелни мрежи, включващи FX и 30% от Хулу. Сделката ще включва и 39-процентното дялово участие на Fox в европейския  Sky. Comcast вече направи оферта да купи останалите 61% от Sky в отделна сделка. (Кабелната мрежа на Fox News, радиостанциите Fox, Fox Business Network и спортната мрежа FS1 няма да са част от транзакцията).

 

Всеки трети в България не чете никога

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Всеки трети в България от пълнолетните у нас (36%) заявява, че не чете никога,  а всеки четвърти (24%) чете почти ежедневно. Това показват данните от национално представително изследване на общественото мнение, проведено от Институт Отворено общество – София през април 2018 г.

Делът на хората, които заявяват, че отделят време за четене на книги почти всеки ден, е около 3 пъти по-голям в столицата (33%) и в областните градове (30%) от дела на тези в селата (12%).

От тези, които вярват, че медиите предоставят точна информация и са независими, над 40% заявяват, че изобщо не четат. От тези, които не вярват на медиите,  30% заявяват, че не четат – четящите са значително по-скептични.