Skip to content

Category: socialSyndicate content

Нели Огнянова

На 19 октомври 2017 г. Съдът за правата на човека се произнесе по делото Fuchsmann v. Germany. В решението се обсъжда баланса между правата по чл.8 (личен живот) и чл.10 (свобода на изразяване) ЕКПЧ.

Борис Фуксман е собственик на телевизия в Киев.  Ню Йорк Таймс (електронно издание) публикува статия, в която се споменава подкуп за украинска администрация с цел получаването на лицензия за телевизионна дейност, също така споменават се  предполагаемите връзки на Фуксман с руската организирана престъпност и че на лицето е забранено да влиза в САЩ.

 

Николай Слатински

 Любителски коментар на футболна тема

   от Николай Слатински


  Като човек, който отдавна не гледа мачове нито на стадиона, още повече „по телевизията” (друга възраст, други приоритети, други алтернативи плюс липса на време), точно аз да коментирам футбола е на пръв поглед нелепо. Но този път ще го направя, защото българският футбол е отражение на цялата българска действителност, понякога едно към едно, понякога в още по-уродлива форма.

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Подведен от названието и „визитката” на автора, си купих "Теория и история на цивилизациите" - монография, която се използва като учебник в наш държавен университет. Беше ми интересно на какво учат студентите по толкова важна тема.
  А какво прочетох!!!

чети по-нататък

 

Николай Слатински

 Европа ще се справи и изправи

   от Николай Слатински


  В своята книга "След Европа", макар да включва за аромат една щипка оптимизъм, Иван Кръстев все пак остава верен на заглавието.
  Днес има и обективни, и субективни причини европесимизмът да е печеливша позиция, за някои дори и кауза, за трети - убеденост, а за твърде много дори предопределеност.
  Мнозина в България стискат палци за края на Европа, макар ако се замислят какво това означава за България, едва ли биха щастливи от този факт. То при донякъде дисциплиниращите усилия на Европа спрямо страната ни, ние си живеем в проолигархичен постсоц, политиката ни е дълбоко пропита от корупция, мениджмънтът на държавата - от некомпетентност, граничеща с некадърност, политическият ни език - от простота, граничеща с простотия, правосъдието - от безнаказаност, обществото ни - от безхаберие към бъдещето.

чети по-нататък

 

Стара София


Скъпи приятели, представяме ви 18 любопитни фотографии от втората половина на 30-те години на миналия век. Неизвестният фотограф е обиколил и заснел в движение някои от най-знаковите места на някогашна София, които за щастие са съхранени и до днес и продължават да бъдат сред символите на нашата столица. Разбира се, времето е оставило своя отпечатък навсякъде и кадрите крият множество по-големи и по-малки промени, които оставяме на вас да откриете. Приятна разходка!

Езерото "Ариана"

 

Николай Слатински

  Някога един наш, по-възрастен от нас съмишленик, чичо Гришата, светла му памет!, често прекарваше времето си в клуба на СДС и обичаше да си говори с мен, даже ми се струва, че по бащински ме обичаше. Той постоянно ръсеше различни сентенции, някои от които смущаваха всички ни. Даже бяхме склонни да мислим, че чичо Гришата, как да го кажа по-меко, леко е изместил центъра.
  Една от неговите сентенции от онова време на митинги и избори, беше:
  Глас народен – бич Божи!

чети по-нататък

 

Николай Слатински

  Моята схема на разсъждения за процесите в Европа е проста и ясна и като всяка подобна схема е уязвима. Но аз я смятам за вярна, правилна и точна. Така съм устроен, такава е ценностната ми система.
  Съгласно тази моя схема, всичко, което е лошо за Европа го възприемам като лошо.
  Като лошо за мен, за моите деца, за нашата държава, за нашето бъдеще.

чети по-нататък

 

Стара София

 Новата загадка

   от Стара София



По утвърдена традиция петък е ден за нашата загадка. Кое е това оживено място?



 

Николай Слатински

 Територията Абсурдия

   от Николай Слатински


  Детайли от два разговора в междучасията днес.
  
  Към мен се приближава мъж на около 35 г. Опитвам се да се усмихна, макар че при 8 часа лекции единственото, което искам е да взема глътка въздух и никой да не ме закача за нищо. Той ми казва:

 

Николай Слатински

  Когато понякога сравнявам късния изчерпал се постсоц и сегашния проолигархичен постсоц, някои ме обвиняват в носталгия. Абсурд. Правя го, за да видим уродливите черти на днешния ни живот и може би да ни се прииска да живеем по-нормално, отколкото сега...
  Понякога просто времената са други, но понякога ние сме други и не задължително по-добри.

чети по-нататък