Tag Archives: Исторически музей

Македония за Трети март (1): Пътуване до Охрид

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Като гледам, поне от една година не сме шетали из Македония – затова днес Мира ще ни разкаже за третомартенската си екскурзия до там. Приятно четене:

Пътуване до Охрид

част първа на

Македония за Трети март

Страната на Охридското езеро, легендата за Биляна, тиквешкото вино, меланхоличните песни…

Попаднахме случайно на тази оферта и ни се стори изгодна – три дни в Македония /от 3-ти март до 6-ти март, с нощувки, закуски и вечери за около по 165 лв. на човек, а ние сме тричленно семейство/. Разбира се, имаше и допълнителни разходи – за екскурзии, входни такси и др., но ние го бяхме предвидили…И ето, че дойде

Трети март

Плевен ни изпрати с дъжд и поледица, колата едва се движеше по шосето… Трябваше да сме в София в пет часа сутринта, затова тръгнахме рано, давайки си малко аванс.

Отправната точка на пътешествието бе църквата „Александър Невски” – там екскурзоводът пое нашата българска група от близо 50-тина човека, с които щяхме да пътуваме и да нощуваме в един хотел…

Александър Невски, София

Александър Невски, София

В нощта на националния ни празник имаше пълнолуние, но луната ту се скриваше в облаците, ту отново изплуваше, сънят бягаше от очите ми, а екскурзоводът ни разказваше интересни неща за географското положение и историята на Македония, като ни

призова да бъдем толерантни към вижданията на местните,

защото едно цяло поколение е израснало с антибългарска пропаганда, която трудно може да бъде изкоренена, още по-малко с прояви на шовинизъм от наша страна. Каза ни да погледнем паметниците в Скопие с очите на непредубедени западноевропейци, за да оценим красотата им. Обещах си да се опитам, но затова – после. Посещението на столицата беше чак на третия ден, дотогава в програмата ни бе предвидено настаняване в хотела, малко по-късно пешеходна туристическа обиколка на Охрид с местна екскурзоводка, а на втория ден

имаше две организирани екскурзии по желание – до Билянините извори и манастир „Свети Наум”, а следобед – до Струга,

друг голям град от македонска страна по поречието на Охридското езеро, по брега на река Църни Дрим, която се влива в него. След като се записахме и на двете, бих посъветвала хората, ако имат такава възможност, да изберат само първата. Струга не ме грабва особено, ако и да имаше доста приятна плажна ивица. Така и не намерихме къщата-музей на братя Миладинови, въпреки желанието на местните да ни упътят, а и те не бяха сигурни, че работи /най-вероятно не/. Както и да е, та да се върнем на

пътуването

Спряхме за кратка почивка в

Кюстендил

в ранни зори, откъдето се отправихме за българо-македонската граница. От българска страна нямаше голямо чакане, но в

Македония

два пъти трябваше да изпълним една и съща досадна процедура със събиране на личните карти, изчакване за проверка и после връщане един по един – първо на границата, а после на митницата повторихме същото, за да затвърдим знанията. И така, вече бяхме в западната съседка, която ни посреща с гъста мъгла, стелеща се по билата на планините /теренът й е предимно планински/. На където и да погледнеш – почти навсякъде планини, които ни съпроводиха едва ли не по целия път… Когато автобусът раздруса, дъщеря ми с известна гордост установи, че не само в България пътищата са лоши на места. Минавахме край заснежени хребети, понякога прекосявахме мостове над малки, но бурни реки, а картините през прозореца не можеха да омръзнат нито за миг и постоянно се сменяха.

След малко

отдих за по цигара в Крива паланка,

където ни настигна дъждът, се заизкачвахме към най-високата точка на пътя – Стража, там има заведение, прословуто с вкусните си, ароматни мекици…

Пътят беше тесен и криволичещ, но за сметка на това необезопасен

с мантинели, гледката обаче си струваше, трудно може да се опише с думи /а и снимката не пресъздава напълно тази красота/. Може би тук е мястото да спомена за

странната им валута,

защото в началото останах малко слисана от цената на една мекица, но като пресметнах, че в наши пари, това е по-малко два лева, се поуспокоих. 30 македонски денара се равняват на един български лев, 60 – на едно евро. На повечето места може да се пазарува и с евро, дори и с левове, но в официалните магазини върви само местна валута. Там нямаше чейндж бюро /”Менувачница” на македонски/, където да обменим парите си, но приеха еврото, като бърза сметнаха курса и ни върнаха денари. Да, мекиците бяха много добри, но нямахме много време да им се наслаждаване, защото ни чакаше още доста път…

Гледах разсеяно през прозореца и се чудех, какви ли селскостопански култури могат да се отглеждат в този хълмист терен. Забелязах обаче много каменни кариери… През това време, екскурзоводът ни обясняваше, че имат лозаро-винарски район, където се смята, че се произвеждат най-добрите местни вина и ракии под марка „Тиквеш”. Предупредиха ни да върнем часовниците си един час назад, защото съседите се движат Средно европейско време.

От автобуса – Охрид, Македония

От автобуса

Така че пристигнахме в

Охрид

в ранния следобед и имахме малко свободно време, преди да ни поеме местната екскурзоводка, колкото да се

настаним в хотела и да опитаме бирата – най-разпространената марка там е Скопско /на мен лично ми хареса :)/. Тръгнахме от България в зимни условия, а

тук времето по-скоро напомняше пролет,

въпреки изпопадалите листа.

Новата ни водачката бе доста чаровна млада дама /мисля, че Люба й беше името, но може и да греша/. Понеже не бе много висока, а групата ни беше голяма, тя имаше своебразен начин да отбелязва маршрута за тези, които са поизостнали – вдигаше чадъра си като знаме и така се забелязваше от километри. Тя говореше на местния език, а ние задавахме въпросите си на български, но определено нямахме нужда от преводач /по същия начин се разбирахме и с персонала в хотела, повечето думи се различават само по ударенията, или по някоя буква, или пък използват старици, познати ни от романите на Талев/.

Гидът вървеше напред, като на места спираше, изчакваше ни да се съберем и ни обясняваше нещо за даден обект.

Тук за почти всяко място си има легенди*

За един чинар се говори, че е засаден от самия Климент Охридски, когато е дошъл тук да основе своята школа. Дървото е вековно и местните по всякакъв начин се опитват да го поддържат, дори с тази нестандартна конструкция. Около него се организират концерти и фолклорни фестивали от цял свят.

Вековното дърво – Охрид, Македония

Вековното дърво

Оттук започва

старата част на града,

където навремето е имало три махали, „Вароша” е била само за гражданите, а останалите две са се населявали от земеделци и занаятчии. Според екскурзоводката,

чаршията,

по която минахме, някога е била изцяло „завладяна” от кожари, грънчари, дърводелци и други, но сега, за съжаление, са останали само няколко истински дюкянчета, а останалата й част е „превзета” от заведения и магазини на търговци.

Когато стигнахме до музея, той бе затворен, но се спряхме да ни обясни неговата история. Това всъщност е

къщата на двама заможни братя на име Робеви,

местни търговци – красива сграда на три етажа, в която е имало дърворезби и луксозна за времето си мебелировка. След като напуснали града, те подарили жилището си и по-късно то било превърнато в

Исторически музей

Исторически музей – Охрид, Македония

Исторически музей

Първият му етаж е запазен за археологични находки, някои от които от мрамор, вторият е предназначен за дърворезбите, а на третия, т.нар. „златен” са поместени скъпоценни предмети от археологическия обект Дебой в Охрид. В двора е изграден лапидариум, в който можем да се запознаем с автентичната направа на чун.

Св.Климент – Охрид, Македония

Св.Климент

От музея се отправихме към езерото, на брега на което са паметниците на светите братя Кирил и Методи, Климент и Наум Охридски.

Охридското езеро

е едно от най-големите и най-старите на Балканския полуостров, има тектоничен произход, а площта му заема 1487 км². Най-голямата дълбочина е измерена срещу село Пещани – 287.4 м… От брега прилича на истинско море, температурите му не се качват повече от 21 градуса, обаче и никога не замръзва… Красивата планина Галичица го отделя от Преспанското, което също заема доста голяма площ. Лятно време по Охридското се организират разходки с кораб до Албания /105 км² от него са включени в територията на съседката им/, но сега водите му бяха твърде буйни, според Люба /на мен не ми се видяха чак толкова, ама карай/.

Охридско езеро – Охрид, Македония

Охридско езеро

На брега му се намира и

църквата „Света Богородица”

– според преданието построена от местен бей, влюбил се в християнка на име Мария. Двамата имали дете, но тя никога не се покорила напълно на волята му и търсела начин да избяга от него. Когато мъжът намерил смъртта си в една от войните, Мария със собствените си ръце убила детето, после се замонашила и останала в манастир до кроя на своя живот…

След тази тъжна приказка, се заизкачвахме към Самуиловата крепост, извисяваща се гордо на един висок хълм в старата част на града.

Св.София – Охрид, Македония

Св.София

Минахме покрай

църквата „Света София”

/казват, че в Охрид някога имало 365 църкви – всеки ден от годината можело да се ходи в различна/. Това е една от големите църкви в Охрид, в двора има макет, защото е трудно да се обиколи от всички страни /особено в големи групи като нашата/.

Макет на Св.София – Охрид, Македония

Макет на Св.София

Тя е специална с името на покровителката си – църкви с това наименование съществуват само четири в света, според екскурзоводката ни: в Македония, България, Русия и Турция ** Била е опожарена по време на османското нашествие – следите още бележат част от стените й, превърната е в джамия. По-късно, по времето на войните от началото на 20-ти век, е престроена в склад за продоволствия и оръжие, едва след това възстановяват стенописите и дейността й на църква. Засега не бе препоръчително да влизаме цялата група, но после можеше, който желае на връщане. Тук

за влизане в храмове има такса,

което ми се стори малко странно.

Надпис Св.София – Охрид, Македония

Надпис Св.София

По пътя нагоре към крепостта, слънцето блестеше в очите ми и въображението ми си направи с мен лоша шега – стори ми се, че знамето, което се развяваше над крепостните стени е… българското… Естествено, веднага се усетих, че това не може да бъде вярно. Та в Македония, на места виждах цяла поредица знамена – на Европейския съюз, македонско, турско, руско, италианско, американско… само не и българско… Разбира се, това е било просто някаква игра на ума ми – там се вееше македонското знаме, което няма нищо общо с трикольора…

Самуиловата крепост – Охрид, Македония

Самуиловата крепост

Някъде бях чела, че крепостта е по-добре реставрирана от нашия Царевец, но не мога да се съглася с това твърдение, не от нихилизъм, просто наистина, на мястото на

Самуиловата крепост,

се издигат само стени, макар и високи, и обграждащи голяма площ, а в старопрестолния град на България са възстановени порти, бойници, има надписи за всяко помещение какво е било – баня, склад, оръжейна и т.н. Тук няма нищо подобно – екскурзоводката обясни, че горе са живели Самуил и Агата, а надолу, чак до брега на езерото, са се разпростирали болярите и войниците по височина според йерархията…

Самуиловата крепост – Охрид, Македония

Самуиловата крепост

Разбира се, не мога да не призная, че като се покачих върху зидовете, се откриваше

несравнима панорама към езерото

и към града…

Изглед от Самуиловата крепост– Охрид, Македония

Изглед от крепостта

На връщане се спряхме за малко пред

античния амфитеатър,

който в момента се реставрира, за да може да събере около 2000 зрители.

Илинденска, Охрид 6000, Македония

– През лятото, градът ни живее по 24 часа на денонощие – увери ни Люба /ако бъркам името, извинявам се/ – Идват туристи от цял свят.

За младите има дискотеки, а за хората с по-изискан вкус тук се организират оперни представления, театри, балет, концерти с класическа музика на открито – на крепостта, или на амфитеатъра, има забавления за всички възрасти”…

Амфитетатър – Охрид, Македония

Амфитетатър

Поспряхме се и пред

старата базилика,

която се планира да се превърне в университет с голяма библиотека. Тук имахме едно необичайно преживяване. Пропуснах да ви спомена за нашия странен спътник – куче от неизвестна порода, което ни следваше още от началото на нашата обиколка и винаги се спираше там, където екскурзоводката нещо ни обясняваше /явно наистина е много добра, щом предизвиква интерес дори у четириноги/. Точно в този момент, докато снимахме през решетките, камбаната на църквата заби и малкият ни приятел реши да покаже певчески умения, виейки срещу нея в невероятен синхрон. Направих клип с него 🙂

Беше неотразим и привлече вниманието на цялата група.

Четириног спътник – Охрид, Македония

Четириног спътник

Накрая Люба ни разказа накратко и за

икономическото положение в Македония

Тук хората се издържат предимно от туризъм и дребни текстилни предприятия, но отскоро има германски инвеститори, на които е изгодна тамошната работна ръка, а пък като за стандартите в Македония, плащат добре. Тя с известна болка ни сподели, че много македонци бягат навън, за да търсят по-добър живот, че традиционно раждат по едно, максимум две деца, въпреки преференциите, получавани за трето и четвърто и от които се възползват предимно мюсюлманите, обичайно представляващи многодетни семейства. Да ви звучи познато?…

Лебед – Охрид, Македония

Лебед

На вечерната си разходка около езерото, забелязахме лебеди, които плуваха спокойно в чистите му води. На връщане попаднахме и на друго оригинално нещо – параклис на открито. Тук всеки случаен минувач може да остави денари в един тесен процеп, да си запали свещица пред иконите, да се помоли и накрая да удари камбаната…

За да не ви досаждам с много разкази, ще оставя легендата за Самуил и Биляна /макар че вие вероятно я знаете/ за втората част на пътеписа си, когато посетихме нейните извори.

А сега, ние се отправихме към хотела, където ни очакваше първата ни македонска вечеря.

Не съм съгласна, че тамошната кухня е просто „римейк” на сръбската,

в нея има смесица от много балкански кулинарни култури, затова е интересна и самобитна. Чао от мен засега и бон апетит 😉

Очаквайте продължнието:

Автор: Мира Валентинова

Снимки: авторът

* Легенди, какво друго? 😉 – бел. Ст.

**Това е заблуда (легенда? ;)– църква/катдрала Св.София има на повече места – има в Киев, в Константинопол, в Трабзон, в Солун, в Полоцк, в Москва, в Новгород, във Вологда, в Лондон,в Елгин (Илинойс), в София (ясно 😉 – бел.Ст.

Изгодни нощувки в Охрид – потърсете ги в букинг:



Booking.com

Други разкази свързани с Охрид – на картата:

Охрид

След Охрид можете да видите и другите градове на Македония – ето къде можете да нощувате:



Booking.com

Из Източните Родопи (1): Дяволския мост

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес Анжело ще ни поведе на една обиколка из Източните Родопи – ще видим доста интересни места (между другото – напълно непосещавани от редакцията, демек – от мене ;) ), като освен другото е предвиден и Дяволския мост. 

Приятно четене:

Из Източните Родопи

първо пътуване

Дяволския мост

16-17.07.2013

След като сме обиколили почти цяла Европа, осъзнахме че не познаваме достатъчно добре собствената си страна. Тази двудневна екскурзия е естествено продължение на проведеното преди две години пътуване из Източните Родопи, когато загубихме много време при крепостта „Кривус“ и района около Ардино остана необходен. Общата дължина на маршрута (по километраж) е около 350 км + около 50 км грешни насоки от GPS-а, затворени пътища и т. н. Допълнителни 20 – 25 км е пешеходната част. Посочените по-долу разстояния и времетраене са взети от Google Maps и имат по-скоро ориентировъчна стойност.

Карта маршрут Стара Загора – Ардино

 

Ден първи

През този ден пътувахме основно с автомобил, тъй като всички дестинации са на практика достъпни по шосе.

гр. Стара Загора – с. Каснаково

Разстояние:   66,0 км

Време:            около 58 мин

 

Древнотракийско светилище на Афродита и нимфите (С)

с. Каснаково, общ. Димитровград

GPS: 42.005472; 25.501455

Преди Хасково завихме по посока на Поповица, след което се отклонихме вдясно. В центъра на селото има табела, сочеща надясно, после още веднъж надясно, през моста и след 2 км достигнахме до малък паркинг. Табелите са силно избелели – оглеждаме се за всичко, което напомня кафяв цвят! На 50 м по постлана с плочи пътека стигаме до информационния център, който работи от 9 до 17 часа. Всъщност това е без значение, защото информационни материали няма, останали са само някакви листовки на гръцки. Обектът е рехабилитиран по програма ФАР през 2007 г., а след това пари вече нямало. Миналата година се срутила покривната конструкция над вилата, нямало кой да ремонтира и разчисти, така че  само светилището може да се посети. До него по пътечката са около 100 м.

Древното тракийско светилище на нимфите е от около II – III в. на върха на култов център, създаден около карстов минерален извор. Представлявало е голям комплекс, включващ много сгради и амфитеатър.

Древнотракийско светилище на Афродита и нимфите – с. Каснаково, общ. Димитровград

Изворът

 

 

Според един от запазените надписи, то е построено от тракийски ветеран от римската армия и неговата съпруга в чест на водните нимфи ​​и Афродита. Местните жители смятат, че водите на извора са с лечебни свойства.

Древнотракийско светилище на Афродита и нимфите – с. Каснаково, общ. Димитровград

Надписът

 

 

Светилището на нимфите край Каснаково е най-добре запазеното тракийско светилище в България. През 1968 година е обявено официално за паметник на културата от национално значение.

От паркинга по изровен път може да се стигне горе и с кола. Построена е беседка и място за барбекю, има възможност за отдих.

Беседката

Беседката

 

 

 

Антична тракийска вила

През 2007 година, е разкрита вилата на богатия тракийски земевладелец.  Досега по българските земи е откривана само една подобна сграда, богато украсена с мрамор – вила „Армира“ до Ивайловград.

Античната сграда е частично проучена и са разкрити 6 помещения с обща площ 250 кв.м. Стените са били облицовани с различно оцветени големи мраморни плочи – бели, сиви, зелени, розови. Имало е многоцветни стенописи над мраморните цокли на стените – също като къщите в Помпей, както и мозайки по пода, които за съжаление са намерени натрошени. Както вече споменах, не можете да посетите вилата в този момент.

2.    с. Каснаково – Битката при Клокотница, с. Клокотница

Разстояние:   3,1 км

Време:            около 6 мин

 

Битката при Клокотница (В)

с. Клокотница

GPS: 41.992288; 25.496664

web:http://klokotnica.selo.bg/

Пътувайки към и от Каснаково минаваме през Клокотница. Край пътя има бронзов барелеф, поставен в чест на един от най-великите български царе – Иван Асен Втори. Този паметник е съвсем близо до мястото, където българският цар извоюва на 9 март 1230 година победа над многочислената византийска войска, предвождана от епирския владетел Теодор Комнин.

Паметникът не представлява нищо особено, така че не спряхме дори за снимка.

3.    с. Клокотница – Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“, гр. Хасково

Разстояние:   13,4 км

Време:            около 17 мин

 

Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“ (D)

Адрес: ул. „Братя Минчеви“ 9, град Хасково

GPS: 41.93433401; 25.54502070

Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“, гр. Хасково

През оградата се вижда, че е правена реставрация

 

 

Чорбаджи Паскал е бил влиятелен и богат търговец, който е участвал в управлението на Хасково по време на българското Възраждане. Къщата му, датираща от това време, е истински архитектурен шедьовър и е една от забележителностите на град Хасково. Тя е двуетажна, асиметрична и притежава отлично функционално разпределение; понастоящем е превърната в етнографски музей, където могат да се видят експозиции, свързани с бита на хасковлии по онова време – според информацията от Мрежата…

За съжаление през оградата се вижда, че реставрация е правена, но навсякъде е оключено. Лепенки с Дисни-герои по стъклата на втория етаж в ъгловата част навеждат на мисълта за детски център… Няма информация дали в момента е музей, дали работи, работно време и пр.

Къща-музей „Чорбаджи Паскалевата къща“, гр. Хасково

Информация?

 

4.    Къща-музей – Статуя „Света Богородица“, гр. Хасково

Разстояние:   2,0 км

Време:            около 4 мин

 

Статуя „Света Богородица“ (E)

гр. Хасково

ул. „Панорама” х ул. „Заря“ х ул. „Граничар“

GPS: 41.92842358; 25.55403829

Статуя „Света Богородица“, гр. Хасково

Дева Мария

 

 

Статуята на Светата Богородица е открита на 8 септември 2003 година. Включена в Книгата на Световните рекорди „Гинес“ (издание 2004 г.) като най-високата статуя на Дева Мария с Младенеца в света.

Първата ни асоциация е със „Саграда Фамилия“ – голямо, грозно… и безмислено. Посещението влиза в категория “Отчитане на дейност”.

Пред статуята има малък безплатен паркинг, където можете да оставите колата, ако не ви се плаща 1 лв./час на 500 м по-долу.

Друго мято за паркиране е

Kaufland

бул. „Съединение“ 44, 6300 Хасково

GPS: 41.930156; 25.566019

От Статуята по стълбичките слязохме към центъра (10 мин), където посетихме

Регионален исторически музей Хасково

Адрес: пл. „Свобода“ 19, гр. Хасково

GPS: 41.93235861; 25.55778265

Цена: 2 лв./1 лв. за възрастен/дете (за етнографската сбирка)

Музеят притежава етнографска сбирка с около 15 000 предмета – народни носии, тъкани, накити, оръжия, селскостопански, занаятчийски  и музикални инструменти, домакинска посуда, ритуални предмети и много други. Служителката, която ни придружи, разказва забавно, увлекателно за нравите, обичаите и бита на дедите, изчерпателно отговаря на всевъзможни въпроси, след като е събудила интерес и у децата, и у възрастните.   Археологическата сбирка не сме посещавали.

5.    гр. Хасково – Тюрбе на Осман баба, с. Текето

Разстояние:   15,7 км

Време:            около 18 мин

 

Тюрбе на Осман баба (F)

с. Текето

GPS: 41.856927; 25.466947

GPS-ът ми не познава много добре България, затова се опита да ни прекара през с. Гълъбец. Решихме да не рискуваме по изровения кърски път и се върнахме 15-тина км до с. Конуш.

С много питане („С питане и до Текето се стига“) разбрахме, че когато идвате от Хасково и влезете в Конуш, трябва да се оглеждате за мелницата на Пилев вляво и бензиностанция вдясно. Току преди бензиностанцията е пътят за с. Тракиец. Тръгвате по него и след като минете бившото ТКЗС на Тракиец, вляво се появява първата табела за Текето (1 км, вляво). На влизане в селото вдясно има желязна ограда, зад която се вижда нещо като затворен комплекс. Табели няма. Стигате до плъзгащата се врата на имота, ако е затворена си я отваряте и влизате зад оградата.

Теке (от турски – tekke) e мюсюлманска монашеска общност, манастир, обикновено ритуален комплекс от сгради, в който централното място е седмоъгълна сграда – Тюрбе, обикновено гробница/мавзолей (най-често символично) на светец.

В това тюрбе е разположен гробът на алевийския светец Осман баба (1389-1479). То е издигнато около 1507 година, при управлението на султан Баязид II (1481-1512). Тюрбето представлява седмоъгълна каменна сграда с правоъгълно преддверие. Има височина 11 м и диаметър на купола 7,2 м. Изградено от квадри бял пясъчник, с мраморен портал. Според Евлия Челеби през 17 век тюрбето е в центъра на по-голям култов комплекс (теке), който днес не е запазен.

През 1970 година е обявено за паметник на културата от местно значение, а през 1976 година е реставрирано.

Към комплекса има изградена кланница за жертвените агнета, пекарни, фурни и навес за около 300 души, паркинг, както и малък хотел построен в архитектурен стил съобразен със святото за алиенската духовност място.

Според официалната версия Осман Баба е бил велик пълководец, Лъв на вярата, изклал много неверници. Според изследователя Димчо Аладжов, той е бил местен светец, водач на бедна овчарска общност (джемаат).

Ето и превод на надгробния паметник:

„КРАСИВ КРАЙ!

Ако всевишният пожелае и изпълни страната с благоволения, това ще бъде извор за Осман Баба. Намирайки благоволение във вътрешността на страната Румелия, той израсна и се създаде в нея. Той пое пътя на всички достойни старци. Като водач на Джемаат, той в необятната, като море божия благодат беше пазач от тъга и печал (неяснота поради изтриване). Излязъл от Хърсан през седемстотин и деветдесетата (1389 г.), той подава ръка на раята в Румелия да бъде молитствуван от молящите се. В осемстотин осемдесет и трета (1479 г.) се пресели във вечност на този Осман Баба.”

На празника на светеца Осман баба край текето се организира традиционното мае (вид събор). Идват поклонници от цял свят да се молят и правят курбан за здраве, за сбъднати и преживени щастливи мигове или за да се пречистят от отминали лоши случаи. На курбана се канят приятели, роднини, комшии, случайно дошли на святото място и други хора. Традицията е – нищо да не се взима от святото място, а само да се донася. Всички дарове остават за текето. Затова и гробът на Осман баба в централната зала на текето е винаги отрупан с дарове.

В целия комплекс не се вижда жива душа. Врата на сградата пред малкия паркинг в отворена, влизате през предверието с два нара, застлани с губери  и сте във вътрешния двор. В тюрбето не се влиза с обувки!

Тюрбе на Осман баба, с. Текето

Тюрбето

Тюрбе на Осман баба, с.Текето

Предверието

Тюрбе на Осман баба, с.Текето

Гробът

 

По пътечка през гората, обозначена със саморъчно направени табелки, се стига до жертвения камък. По клоните на дърветата висят парчета от дрехи и броеници, оставени от поклонниците като дар за здраве. Ако след 50-ина метра не видите нова табелка, значи сте се объркали в плетеницата от пътечки и трябва да се върнете и да потърсите отново.

Тюрбе на Осман баба, с.Текето

Следвайте стрелките

Тюрбе на Осман баба, с.Текето

Жертвеникът

 

 

6.    с. Текето – Тракийско светилище и крепост в местност „Карабурун“

Разстояние:   91,9 км

Време:            около 1 час 40 мин

 

Тракийско светилище и крепост в местност „Карабурун“ (G)

с. Стояново

GPS: 41.574762; 25.034227

Край село Стояново са открити следи от ранна култова дейност от периода на късната бронзова епоха. Светилището се намира на връх Карабурун (от турски „Черен нос“) с височина 1027 м., който е разположен на вододела между реките Малка Арда и Арда, малко преди двете реки да се влеят една в друга. От местността има страхотна гледка към почти целите Средни и Източни Родопи. Поради стратегическото разположение на това място през V-VI в. е била изградена ранновизантийска крепост, от която в момента има разкрити части от основи на каменен строеж и стени.

След като минете през Ардино, трябва да продължите към Смолян. Табели за Стояново няма. Следите за табели вдясно за Баните, Петково, Давидково. Преминавате по един мост („Стоянов мост“) и продължавате нагоре. Когато стигнете до разклон, на който табелата сочи към Паспал вляво (4 км), продължавате вдясно. Най-после виждате стръмен тесен път вдясно и  първата табела „Стояново 1 км“. Ако го подминете стигате до нова табела „Стояново 1 км“. Предполагам, че първият път е за качване, а вторият – за слизане (няма никакви указания!), защото, макар и асфалтирани и в добро състояние, пътчетата са толкова тесни, че две коли не могат да се разминат. Шотландия на Балканите!

Селото се състои от две махали, свързани с черен път (около 2 км). Изглежда сюрреалистично – като декор на постапокалиптичен филм. Лудият Макс би бил в стихията си. Почти всички къщи са разрушени, стърчат само каменните дувари. Две-три от къщите изглеждат що-годе обитаеми. Единствената живинка, мярнала се пред погледите ни, беше някаква стотинагодишна бабичка.  Само шумът на резачки в  надолу в гората издава, че тук все пак живеят хора. А, и плакатите на ДПС от последните избори.

От селото гледката към речната долина е зашеметяваща. Табели за светилището и крепостта няма. Не можахме да ги открием и посетим, но въпреки това разходката си струваше!

с. Стояново

Повечето къщи са срутени

с.Стояново

Стоянов мост. Аз бих построил крепостта на хълма вляво (извън кадър)

 

 

 

7.    с. Стояново – хотел „Палас“

Разстояние:   17,1 км

Време:            около 23 мин

 

Хотел „Палас“ (H)

ул. „Бели брези“ 50, 6750 Ардино

GPS: 41.581199; 25.134097

GSM: 0887/206226 (управител)
GSM: 0887/241359
GSM: 0887/581361
тел.: 03651/4242
email: hotelpalas@abv.bg

Цена: 30,80 лв. (двойна стая, 1,5 + 1 легло)

Най-добре е да позвъните директно на управителя – от другите телефони така или иначе пак към този номер ще ви пренасочат за резервация.

Хотелът е приличен, намира се на централна улица между Общината и автогарата, но след 22 ч. движението утихва. Стаите са чисти, има кафе автомат във фоайето. От рецепцията на приемливи цени може да се закупят бира и безалкохолни напитки.

Механата на хотела не работи, но вечеряхме в ресторанта на комплекс „Перла“ (5-7 мин пеша) и останахме много доволни. Вкусно и евтино, бързо и любезно обслужване.

Ден втори

За днешния ден са предвидени повече от 20 км пешеходни маршрути.

8. хотел – Тракийско светилище „Орловите скали“

Разстояние:   4 км

Време:            около 1 час (пеша)

 

Тракийско светилище „Орловите скали“ (I)

GPS: 41.566624; 25.146625

Това тракийско светилище се намира в местността „Орлови скали“ („Картал кая“), на около 4 км южно от град Ардино. Култовият комплекс датира от VI-IV век пр. Хр. и се е използвал за ритуали и погребения. Представлява голяма скала, в която са изсечени около 90 трапецовидни ниши. Преполага се, че в тях са се полагали глинени съдове и плочки, свързани с култ към починалите. Под скалите има следи от уреди, жертвеници и други древни съоръжения.

Почти до светилището води път, но ние решихме да се „разкършим“ по планинските пътечки. От хотела, след глътка кафе,  тръгваме нагоре към историческия музей на Ардино, после продължихме по ул. „Чинари“, като се стремяхме да следваме главния път. След края на града асфалтът изчезва, пътят се ремонтира в момента и може би ще стига до самите скали. Всъщност работниците ни казаха точно това, но ни предупредиха, че по пътеката е много по-кратко. Тя започва от беседка на високото над разклонението на пътя. Тук вече се появяват първите табелки, а последните неколкостотин метра на стръмния терен са добре укрепени и маркирани. Личи си, че е правено не за пари, а „на ползу роду“ – с грижа и любов! На скалите в момента работят доброволци-алпинисти, които ги почистват от закрепилите се по тях мъхове, клони и дори поникнали млади дървета. Подготвена е и площадка, където вероятно ще бъде построена беседка.

Тракийско светилище „Орловите скали“

Пътеката е добре маркирана и укрепена

Тракийско светилище „Орловите скали“

Орловите скали

Тракийско светилище „Орловите скали“

Алпинисти работят по почистването на скалите

 

Тракийско светилище „Орловите скали“

Някой ден навярно ще има беседка

 

 

 

 

 

 

Тракийска крепост „Калето“ в местност „Орлови скали“

GPS: 41.562353; 25.153148

Руините от крепост „Калето“ се намират на около 500 метра от тракийското светилище. В наши дни от нея е останало много малко и е трудно да бъде забелязана, но крепостта е била разположена на  височината преди да се стигне до нишите на светилището.

По кътя към „Орловите скали“ видяхме струпани камъни, вероятно останки от крепоста, но нямаше никаква маркировка и не спирахме да изледваме дали това наистина е така.

След закуска с местния специалитет „Къпана баница“ се качихме на колата и продължихме със следващия етап.

9.    Ардино – с. Дядовци

Разстояние:   5,7 км

Време:            около 16 мин

 

Дяволския мост (K)

с. Дядовци

GPS: 41.62063978; 25.11416674 (паркинг)

GPS: 41.620864; 25.114678 (мост)

На 10 км. от Ардино се намира „Дяволският мост“ (турското му име е „Шейтан Кюпрю“). Той е построен в началото на XV век в живописен тесен пролом над река Арда. В онези времена оттук е минавал път, свързващ района на Тракийската низина с Беломорието. Изграден е от местен камък. Дължината му е 56 м., а широчината – 3,5 м. Централният му свод достига височина 11,50 м.

Мостът е изграден по средновековната архитектурна традиция, има три свода и няколко преливника. Срещу течението са дозирани вълноломи. Малък парапет, висок около 50 см (първоначално е бил около 20 см но след реконструкцията на моста през 1993 година е надграден), предпазва преминаващите по моста.

През 2003 г. регионът е обявен за „Природна забележителност“.

Дяволски мост, 6764, България

До моста води маркиран път и еко-пътека от село Дядовци. След като влезете в селото продължавате направо, следвайки табелите. Стигате до импровизиран паркинг. Там се налага да оставите колата, тъй като в момента се разширява и обновява (де факто се прави наново) съществуващият път, работят тежки машини и преминаването с кола е невъзможно. В интерес на истината, по трасето видяхме коли, но те вероятно са преминали много рано сутринта или предната вечер. По проект, след завършване на пътя, трябва да се стига с кола на 2 км от моста.

От сега съществуващия импровизиран паркинг ви очакват около 6 км ободряваща разходка по пресечен терен сред прахоляка на строителните работи.

Мостът изниква изведнъж след последния завой. В момента строителна бригада го е опасала със скелета и изчуква и заздравява фугите. На пясъчната коса под моста няколко младежи са намерили място и са разпънали палатки. До моста има солиден навес с чешма и огнище, подходящ за дъ-ъ-ълги вечери на чист въздух.

Дяволският мост

Мостът се появява внезапно

Дяволският мост

И най-солидните съоръжения трябва да се поддържат

Дяволският мост

Реката е пълна с риба, а става и за къпане

Дяволският мост

Не видяхме Дявола, но и тази „кобра“ е добър пазач

Дяволският мост

Може да се намери приложение дори на стара гума от трактор

 

 

 

 

 

 

 

10.  с. Дядовци – „Каменната сватба“

Разстояние:  42,7 км

Време:            около 1 час 5 мин

 

Природен феномен “Каменната сватба” (L)

с. Зимзелен

GPS: 41.654833; 25.399323 (паркинг)

Според една от най-разпространените легенди: „Красив, строен младеж се влюбил в девойка от съседното село. Пленен от кръшната снага и пламенните сини очи на момичето, момъкът залинял от копнеж по нея. Разбрал бащата за мъката на сина си и отишъл в селото да я откупи за снаха. Вдигнали голяма сватба. Взели момата от нейното село и сред музика и веселие тръгнали към Зимзелен.

Изневиделица се извила вихрушка и повдигнала яшмака (булото) на булката. Видял свекърът лицето на девойката и онемял пред красотата й, а после пригладил брада и скверни мисли нахлули в душата му.

Възмутена от греховните помисли, природата майка вкаменила шествието, за да предотврати тяхното осъществяване.“

От Кърджали към с. Зимзелен се минава покрай болницата. След 3-4 км на разклона не се поема по лявата отбивка за селото, а се продължава направо към с. Панчево. След 200 – 300 м има малка отбивка с възможност за паркиране и табела „Каменна сватба 350 м“. Тръгвате нагоре по пътеката и където тя се разклонява поемате по дясното отклонение – към дерето. От другата страна на дерето, след около 200 на върха на хълма се намира каменната сватба.

Природен феномен “Каменната сватба” –  с. Зимзелен

Пътеката е добре маркирана

Природен феномен “Каменната сватба” –  с. Зимзелен

Младоженците

 

 

11.  „Каменната сватба“ – Стара Загора

Разстояние:   108 км

Време:            около 1 час 38 мин

 

 

Още снимки на ЕмаЖунич:

с. Каснаково: 2013-07-16 СветилищенаАфродита

Хасково: 2013-07-16 Богородица

с. Текето: 2013-07-16 Тюрбето

с. Стояново: 2013-07-16 Караборун

Ардино: 2011-06-11

Ардино: 2013-07-17

Ардино: 2013-07-17 Орловискали

с. Дядовци: 2013-07-17 Дяволскиятмост

с. Зимзелен: 2013-07-17 Каменнатасватба

 

Продължението

Из Източните Родопи (2): Утробата

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Други разкази свързани с Родопи – на картата:

Родопи

През Иран с Опел (2): Още малко въведение

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес ще продължим с въведението към пътуването из Иран на Валентин, което започнахме с една историческа справка. Сега ще продължим с нравоте, храната, пътя, и изобщо общите наблюдения върху тази страна.

Приятно четене:

През Иран с Опел

част втора

Още малко въведение

Историческите и архитектурни забележителности в Иран

 са от античността, периода на ислямския възход 15-ти÷18-ти век и от съвременността. Прави впечатление, че руините и музеите на Иран съдържат по-малко артефакти, отколкото могат да се видят в големите Западноевропейски музеи: Пергамон музеум в Берлин, Бритиш мюзеум в Лондон и Лувъра в Париж. Това е резултат от политиката на Западноевропейските страни, предимно през 19-ти век, за придобиване на артефакти от античността и средновековието. Става въпрос за закупуване на символични цени или кражби и изнасяне в Европа на архитектурни елементи, скулптури, барелефи, мозайки, саркофази и много други национално-исторически ценности.

[caption id="" align="aligncenter" width="614"]Азербайджански музей в Тебриз, Иран Азербайджанският музей в Тебриз[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Исторически музей в Казвин, Иран Историческият музей в Казвин[/caption] Continue reading

През Иран с Опел (2): Още малко въведение

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Днес ще продължим с въведението към пътуването из Иран на Валентин, което започнахме с една историческа справка. Сега ще продължим с нравоте, храната, пътя, и изобщо общите наблюдения върху тази страна.

Приятно четене:

През Иран с Опел

част втора

Още малко въведение

Историческите и архитектурни забележителности в Иран

 са от античността, периода на ислямския възход 15-ти÷18-ти век и от съвременността. Прави впечатление, че руините и музеите на Иран съдържат по-малко артефакти, отколкото могат да се видят в големите Западноевропейски музеи: Пергамон музеум в Берлин, Бритиш мюзеум в Лондон и Лувъра в Париж. Това е резултат от политиката на Западноевропейските страни, предимно през 19-ти век, за придобиване на артефакти от античността и средновековието. Става въпрос за закупуване на символични цени или кражби и изнасяне в Европа на архитектурни елементи, скулптури, барелефи, мозайки, саркофази и много други национално-исторически ценности.

[caption id="" align="aligncenter" width="614"]Азербайджански музей в Тебриз, Иран Азербайджанският музей в Тебриз[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614"]Исторически музей в Казвин, Иран Историческият музей в Казвин[/caption] Continue reading