Tag Archives: 长坪沟

Източен Тибет (7): От Бамей до Рълонг

от Пътуване до...
лиценз CC BY-NC-ND

Продължваме пътуването из Източен Тибет в Китай с Красен. Започнaхме с резервата Дзиуджайгоу , продължихме в посока Голог, после минахме покрай планината Амне Мачин и езерото Чинхайстигнахме до Чънду, където останахме още малко, за да подготвим следващата обикола из Източен Тибет. После продължихме от Кандин до Гардзъ. Днес ще преминем от Бамей до Рълонг в Източен Тибет, Китай.

Приятно четене:

Из Източен Тибет

част седма

От Бамей до Рълонг в Източен Тибет

Август 23

Тази нощ не беше толкова студена, както на Ниенбо Юрце. На сутринта се събудих рано и пообиколих по северозападния бряг на езерото, до дървения мост, изпод който неговите води се оттичаха в една река.

Източен Тибет (7): От Бамей до Рълонг

После се върнах при палатките. Слънцето малко по малко се показваше над върховете. Палатките бяха мокри, а хората вътре в тях започнаха да се „излюпват“ един по един.

Източен Тибет (7): От Бамей до Рълонг
Палатки край езеро Гардзъ, Източен Тибет – Китай

Когато слънцето се издигна достатъчно и всички се събудиха, започнахме да разглобяваме палатките и да ги слагаме да се сушат. Междувременно закусвахме кой каквото намери, а после повечето от нас отидоха до дървения мост за снимки. Там видяхме и две-три тибетски семейства заедно, снимахме се и с тях, а после и с група монаси (лами), дошли на екскурзия до езерото.

Всичко това беше вълнуващо, обаче аз скоро осъзнах, че беше грешка – времето напредна, никой не бързаше за никъде, и скоро наближи обяд: почти

беше изключено да остане време да се качим на прохода Чола,

 което поне за мен беше един важен момент от цялото пътуване.

И наистина, почти към обяд, когато аз ги питах дали искат да отидем до прохода, който беше само на 30 км от Илхун Ла Цо, Винсънт каза, че е твърде късно и няма време, трябва да поемаме по обратния път.

За мен това беше голямо разочарование, което помрачи настроението ми за целия ден, че и след това. Но нямаше как. Някои от другите също казаха, че е по-добре да тръгнем по обратния път колкото може по-рано, за да имаме повече време за последните няколко дестинации. Аз ги предупредих, че ще съжаляват, че най-красивите и вълнуващи места не са последните дестинации, а точно тук, около планината Чола, но никой не ме чу. Не ми оставаше друго, освен да приема факта, и да тръгнем.

Върнахме се в Маниганго,

където обядвахме, и след това продължихме без да спираме: Гардзъ, Дранго, Даофу- до Бамей.

Винсънт искаше да спрем на някои от манастирите за снимки, но когато минахме край тях, повечето от хората в колите дремеха и решихме да не спираме. Близо до Дранго отново ни спряха за регистрации и проверки. Накрая, по тъмно, стигнахме до

Бамей

Винсънт беше уредил там един приличен хотел.

Август 24

На другия ден сутринта беше мъгливо. Предстоеше да видим отново една снежна планина –

Джара,

 която видяхме на отиване край Тагонг. Този път щяхме да минем по друг път северно от планината и да я видим от друго място, както казаха от хотела, гледката била величествена. Но беше мъгливо, и ни оставаше да се надяваме, че докато стигнем до мястото с гледката към Джара, мъглата ще се вдигне и ще можем да я видим.

Така и стана, скоро се показа отново тъмносиньото небе, и от мъглата останаха само „бели парцали“, кацнали тук-там по околните височини. След като прехвърлихме един проход на около 3700 м височина, започнахме спускане надолу. И след няколко километра стигнахме до гледката към Джара.

От Бамей до Рълонг
Планината Джара

Е, не беше „чак толкова“ величествена. Тоест, красива беше, но пак Джара беше твърде далеч, за да можем да я видим как се извисява страховито (както се изразиха от хотела). Отново снимки, и после отново в колите.

Шосето продължи да се спуска надолу

и надолу, и скоро навлязохме в тесен пролом със стръмни склонове, обрасли с широколистни гори, тук-там със скали и сипеи. Там аз им казах ясно, че с безкрайните простори на тибетските степи вече се разделихме, няма да ги видим повече. Те чак тогава осъзнаха, че сме избързали да се връщаме назад, но беше твърде късно. Започнаха да съжаляват, казвайки, че тук изобщо вече не прилича на Тибет, а на нашите ниски планини и гори в Южен Китай. Така си и беше.

Скоро слязохме ниско, до около 1850 м височина, до град

Данба (Danba, 丹巴),

 така че тук се усещаше отново лятната жега от ниското. Данба е един от градовете, в които живеят

тибетците Нгяронг (Ngyarong)

Те са доста различни от другите тибетци – както на външен вид, така и културно. Дори и езика им е различен. Всъщност другите тибетци не считат Нгяронг за част от тях, считат ги за друг етнос, обаче самите Нгяронг се считат за тибетци. Техните селища имат също така различна и уникална архитектура, по-скоро близка до тази на Чианг край Дзиуджайгоу – квадратни къщи, богато орнаментирани, с плоски покриви и четири “рога” на всеки от четирите ъгъла на покрива. Имат и „diaolou“- сгради-кули, пак плоски отгоре и с рогове, по-скоро наподобяващи комини, израстнали от земята.

Самия град Данба е известен със своя

етнографски комплекс Дзядзю (Jiaju, 甲居)

– едно от селата близо до града. Това село се счита за едно от най-красивите в цял Китай. Разположено е северно от Данба по стръмния склон над долината на река Даду. Този стръмен склон е покрит с широколистна гора и сред дърветата са разположени къщите и кулите на селото- обикновено раздалечени една от друга и разпръснати на различни нива по склона. Дотам се стига по един тесен асфалтиран път, който се изкачва с много серпентини нагоре и криволичи между къщите- до около 2200 м надморска височина.

И така, с колите се

изкачихме до селото,

избрахме една от къщите, където имаше ресторант и там спряхме за обяд. Докато приготвяха обяда, ние се разходиме край околните къщи и градини.

По принцип цялото село е много тихо- дотам автобуси не се изкачват, нито пък идват големи тълпи туристи, а само такива като нас- малки групи с малки автомобили. И наистина, освен нас, наоколо нямаше почти никой. Тишина и спокойствие. Чуваше се само вятъра и шума от листата на дърветата.

После обядвахме там. А Дзюн, която по принцип приличаше на тибетка в лицето, облече местна традиционна носия и така наистина заприлича на местна жителка.

Правихме си снимки, аз се разходих наоколо, и след около два часа тръгнахме отново на изток.

От Данба отново навлязохме в „първата вълна“ на планините от Съчуански Тибет –

веригата Чионг Лай (Qionglai, 邛崃)

Пътя продължаваше все по една долина, малко по малко изкачвайки се нагоре. Беше тясно шосе, на някои места разбито или в ремонт, и по него пътувахме около 4 часа. Накрая, привечер, пристигнахме до входа на долината Двоен мост (Shuang Qiao, 双桥沟), която се води една от трите основни долини на

планината Четирите сестри (Mt Siguniang, 四姑娘山)

Тази планина беше и последната ни дестинация от това пътуване.

Планината Четирите сестри е най-високата планина от веригата Чионг Лай. Наречена е така заради четири важни върха.

Най-ниският е връх Голямата сестра (Daguniang, 大姑娘峰),

висок 5025 м. Той е често посещаван от туристи. Макар и труден за изкачване, не изисква алпийско катерене.

Втория връх е Втората сестра (Erguniang, 二姑娘峰), висок 5276 м. За изкачването му вече се изисква елементарна алпийска подготовка.

Третия е връх Третата сестра (Sanguniang, 三姑娘峰), 5355 м- още по-труден.

А четвъртия връх- връх Яомей (Yaomei, 幺妹峰) или “Малката сестра” е най-високия – 6250 м. Той е различен от първите три върха, видът му донякъде напомня Матерхорн или Ама Даблам – един наистина красив връх. Досега е изкачван успешно само два пъти. Всичко това, заедно с прекрасните иглолистни гори, дълбоки ледникови долини, езера и пасища, е причина тази планина да бъде наречена „Съчуанските алпи“.

Siguniang+shan

Планината има три основни долини (всъщност откъм северната й страна има и други долини, но те са рядко посещавани) – долините Двоен мост (Shuang Qiao, 双桥沟), Changping (长坪沟) и Haizi (海子沟).

Долината Двоен мост (Shuang Qiao, 双桥沟)

е разположена между два от основните ридове на планината, но не и под самите „четири сестри“, така че те не се виждат от нея. Тя е много добре „облагородена“ с шосе и туристически автобуси, както и други удобства, съответно с най-висока входна такса (и съответно решихме да я пропуснем). Втората

долина Чанпинг Changping (长坪沟)

е може би най-красивата, с прекрасни иглолистни гори и невероятни гледки към „четирите сестри“, особено Яомей. А третата

долина Хайдзъ Haizi (海子沟)

е най-дивата- тя е от другата страна на „сестрите“.

И точно в подножието на планината, където и трите долини се събират, на около 3100 м височина, е

градчето Рълонг

 – основната отправна точка за посещение на планината. Там се приближихме максимално близо до входовете на долините Чанпинг и Хайдзъ. В крайния квартал до входовете има доста малки хотели, доста от тях в традиционен архитектурен стил. Избрахме един от тях и там се настанихме.

Източен Тибет: От Бамей до Рълонг

Вечерта аз реших, че така и така сме напуснали истинския Тибет, поне сме стигнали до висока планина, на другия ден няма да следвам другите, а ще се опитам сам да се изкача поне до Голямата сестра. Оказа се, че това явно няма как да стане, понеже от хотела до върха (според местните) има около 8 часа изкачване, а после трябва да има и слизане, все пак. Все пак реших на другия ден да пробвам, пък докъдето стигна. Чан Вън Минг също реши да дойде с мен. Съответно отидохме в близкото магазинче да си купим това-онова за ядене и пиене за из пътя.

На следващия ден всички от групата, без мен и Чан Вън Минг, бяха решили да направят поход по долината Чанпинг. А ние двама – първо по билото, което разделя двете долини Чанпинг и Хайдзъ, и което е главното било, по което са наредени Четирите сестри (като за целта трябваше да влезем през входа на Хайдзъ). И когато стане време за връщане, да слезем към Хайдзъ, и оттам да се приберем вечерта.

Очаквайте продължението

Автор: Красен Желязков

Снимки: авторът

Ето къде можете да пренощувате из Тибет:



Booking.com



Booking.com

След Тибет, цял Китай е на ваше разположение 🙂



Booking.com

The post Източен Тибет (7): От Бамей до Рълонг first appeared on Пътуване до....