Tag Archives: EU Law

Испания: големите телевизии и рекламните практики

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Две водещи испански телевизии –  Atresmedia и Mediaset  – могат да бъдат глобени до 100 милиона евро за злоупотреба с господстващо положение, съобщава BroadbandTVNews.

Действията на Atresmedia и Mediaset се отнасят до договорите, които те имат с рекламодателите и медийните агенции. Atresmedia и Mediaset са обвинявани от медиите за задължаване на рекламодателите и агенциите да рекламират в различните им канали,  като по този начин ограничават свободната конкуренция на пазара. Двете групи са задължавали медийните агенции да инвестират в по-малките канали от групите, ако искат да рекламират и в по-гледаните  телевизии като Tele 5 и Antena 3.

Mediaset и Atresmedia контролират около 83% от пазара на телевизионни реклами в страната, според последните данни на CNMC.

И двете телевизионни оператори са посочили, че ще обжалват пред Националния съд, ако бъдат санкционирани от CNMC.

Законопроект за защита на търговската тайна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На сайта на Народното събрание е публикуван внесеният от МС  Законопроект за защита на търговската тайна.

От мотивите:

Търговските тайни са една от най-често използваните от предприятията форми на защита на интелектуални продукти и иновационно ноу-хау, но в същото време в съществуващата правна рамка на ЕС са най-слабо защитените от незаконно придобиване, използване или разкриване.

Отчитайки изложените факти, Европейската комисия стига до извода, че е необходимо сближаване в областта на гражданскоправните средства за защита, което да позволи на иновационните предприятия по-ефективно да гарантират опазването на своите търговски тайни. Унифицираното минимално ниво на закрила на търговските тайни в целия ЕС следва да гарантира, че вносът на стоки от трети държави, когато те са произведени чрез използването на присвоени търговски тайни, може да бъде спрян навсякъде в ЕС при еднакви условия. Същевременно конкуренцията не следва да се ограничава, тъй като не се предоставят изключителни права и всеки конкурент е свободен по независим път да придобие знанията, защитени с търговска тайна. С течение на времето това би трябвало да има положително въздействие върху конкурентоспособността и растежа на икономиката.

На 8 юни 2016 г. като инструмент за преодоляване на горепосочените проблеми и постигане на описаните цели е приета Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване.

Основната цел на законопроекта е привеждането на действащата в страната правна закрила на търговските тайни в съответствие с изискванията на европейското законодателство и подобряване ефективността на юридическата защита на търговските тайни от незаконно придобиване, използване и разкриване.

В законопроекта са дадени определения за ключови понятия – търговска тайна, притежател на търговска тайна, нарушител и стоки – предмет на нарушение; са предвидени изключенията от обхвата на законопроекта; са посочени критериите, относими към преценката за правомерност или неправомерност на придобиването, използването и разкриването на търговски тайни; са регламентирани подробно производството и мерките за защита на търговската тайна по съдебен ред.

Предложените правни механизми за защита ще сведат до минимум рисковете от незаконно присвояване на резултати от развойна дейност, ноу-хау и други ценни данни, представляващи търговска тайна, пред които са изправени предприятията и научноизследователските организации. По този начин ще се създадат гаранции, че конкурентоспособността на българския бизнес, която се основава на такъв вид информация, е адекватно защитена, което от своя страна ще доведе до подобряване на средата за развитие и използване на иновации и трансфер на знания в рамките на целия вътрешен пазар на ЕС.

Правата при онлайн разпространение на програми

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обичайно е програми,  които се предоставят за разпространяване по наземен път, да се препредават  по кабел или сателит. Правата, свързани с такова препредаване, са предмет на директива в ЕС (Directive 93/83/EEC, “SatCab Directive”).

Все по-често програмите се разпространяват и онлайн, при това извън държавата по произход. Това налага модернизиране и допълване на  SatCab директивата и за случаите на разпространението онлайн – за услуги, чийто обхват в първоначалното законодателно предложение е определен така:

онлайн услуга, заключаваща се в публичното предоставяне, от или под контрола на излъчваща организация и на нейна отговорност, на радио- или телевизионни програми, едновременно с тяхното излъчване, или в течение на определен период от време след тяхното излъчване, от излъчващата организация, както и на какъвто и да бил материал, произведен от или за излъчващата организация, който подпомага това излъчване

„препредаване“ означава всяко едновременно, непроменено и несъкратено препредаване, различно от кабелното препредаване, така както е определено в Директива 93/83/ЕИО, и различно от препредаването, предоставяно чрез услуга за достъп до интернет, така както е определено в Регламент (ЕС) 2015/2120 на Европейския парламент и на Съвета , предназначено за публично приемане на първоначално предаване от друга държава членка по жичен или безжичен път, включително чрез спътник, но не и онлайн, на телевизионни или радиопрограми, предназначени за публично приемане, при условие че въпросното препредаване се извършва от страна, различна от излъчващата организация, осъществила първоначалното предаване или под чийто контрол и на чиято отговорност е осъществено такова предаване

 

С  директивата се въвежда механизъм за улесняване на лицензирането на права за препредаване на телевизионни и радиопрограми, което включва услуги за препредаване, предоставяни през интернет,  но също така се урежда прякото въвеждане – процес, който радио- и телевизионните оператори използват все повече, за да достигнат предаванията им до техните аудитории и зрители.

 

През декември 2018 е постигнато политическо споразумение по предложеното изменение на SatСab директивата.

 

Съд на ЕС: правата на издателите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C299/17 VG Media Gesellschaft  срещу GoogleLLC.

Спорът

Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор пред Landgericht Berlin (Областен съд Берлин, Германия) между VG Media Gesellschaft zur Verwertung der Urheber- und Leistungsschutzrechte von Medienunternehmen mbH — организация за колективно управление, оправомощена съгласно германското право да управлява авторското право и сродните му права по-специално от името на издатели на периодични издания, и дружеството Google LLC, което управлява интернет търсачката Google search в домейните http://www.google.de и http://www.google.com, както и услугата Google News, която в Германия е достъпна отделно като news.google.de или news.google.com.

От името на своите членове VG Media предявява срещу Google иск за обезщетение във връзка с това, че считано от 1 август 2013 г., Google използва за собствените си услуги откъси от текст, изображения и видеоматериали от пресата и медийно съдържание, произведени от членове на VG Media, без да плаща възнаграждение за това.

Основанието: на 1 август 2013 г. Федерална република Германия въвежда за издателите на периодичен печат право, сродно на авторското право, съгласно членове 87f и 87h от Urheberrechtsgesetz (Закон за авторското право и сродните му права, наричан по-нататък „UrhG“). Германия e първата страна в Европа, която въведе сродно право в полза на издателите – с цел да им даде контрол върху нелицензираното използване на съдържанието на съответните издания от трети страни. Последва я Испания.

Въпросите

Като се има предвид, че въпросният законодателен проект не е бил нотифициран на Комисията в съответствие с член 8, параграф 1 от Директива 98/34 — а санкцията за неизпълнение на това задължение е неприложимостта на националните правни разпоредби, така че, ако не са били нотифицирани, те не могат да бъдат противопоставени на частноправните субекти — Landgericht Berlin (Областен съд Берлин) отправя два въпроса до Съда-

„1)      Национална разпоредба, която забранява единствено на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците — доставчици на услуги за обработване на съдържание, но не и на други потребители, в това число търговци, да разгласяват публично периодични издания или части от тях (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст), представлява ли по смисъла на член 1, точки 2 и 5 от Директива [98/34] правило, което не е специално насочено към услугите, определени в тази точка,

и ако отговорът е отрицателен,

2)      национална разпоредба, която забранява единствено на търговците, управляващи интернет търсачки, и на търговците — доставчици на услуги за обработване на съдържание, но не и на други потребители, в това число търговци, да разгласяват публично периодични издания или части от тях (с изключение на отделни думи или съвсем кратки откъси от текст), представлява ли технически регламент по смисъла на член 1, точка 11 от Директива [98/34], и по-конкретно задължително правило, свързано с предоставянето на услуга?“.

Google  твърди, че германското право няма да бъде приложимо, тъй като германското правителство не е уведомило Комисията на ЕС за тази уредба.

Генералният адвокат:

Въпреки че защитата на авторското право попада в приложното поле на член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и законодателството на ЕС има за цел да установи „високо ниво на защита“, това не е абсолютно право.   Съдът на ЕС е изяснил, че  трябва да се вземат предвид и основните права на другите, включително свободата за извършване на бизнес (член 16 от Хартата). Всичко това изисква постигане на справедлив баланс между различните права.

29.      От практиката на Съда обаче е видно, че правата върху интелектуалната собственост не са абсолютни. Съдът подчертава, че такива изключителни права, и по-специално възможността да се търси правна защита — каквато е искът да се преустанови неправомерното използване или да се забрани извършването на дейност — за да се осигури закрилата им, може да засегне основните права на други субекти, като например свободата на стопанската инициатива, защитена в член 16 от Хартата, и правото на свобода на информация, защитено в член 11 от Хартата. Ако са нарушени няколко основни права, защитени от правото на Съюза, трябва да се осигури справедлив баланс между тях.

 

34.      В становището си испанското правителство посочва, че целта на разглежданите национални разпоредби е да се защитят сродните на авторското право права на издателите на вестници и списания, а не да се регулират по какъвто и да е начин услугите на информационното общество. Според мен фактът, че разглежданите национални законови разпоредби предоставят на такива издатели права върху интелектуална собственост, не показва сам по себе си, че тези разпоредби нямат за цел да регулират по какъвто и да е начин или дори само инцидентно услуги на информационното общество. Действително в становището си Комисията посочва, че според нея интелектуалната собственост не е изключена от приложното поле на Директива 98/34.

 

38.      По отношение на обхвата и въздействието на законодателството трябва, разбира се, да се подхожда реалистично, като се имат предвид актуалните обстоятелства. Според мен е ясно, че основната цел и предмет на тези законодателни промени е да се уреди въпросът с ефекта от интернет търсачките, като се има предвид, че медийното съдържание все повече се чете и разглежда онлайн, както и да се предвиди специално правило в областта на авторското право относно доставяните от операторите на такива интернет търсачки онлайн услуги, свързани с периодични издания. Следователно, дори ако все още има оператори, предоставящи такива търговски услуги офлайн, те едва ли са основният фокус на германския законодател. Макар че по този въпрос в крайна сметка ще се произнесе запитващата юрисдикция, това следва поне имплицитно от тълкуването ѝ на UrhG.

 

За тази цел германското правителство има задължението да уведоми Европейската комисия:

Би било глупаво и наивно да не признаваме, че традиционният търговски модел на вестниците в целия Съюз – продажби и реклама – е   подкопан през последните 20 години чрез онлайн четене на вестници от потребителите, чиято практика от своя страна е улеснена от появата на мощни търсачки като тази, която се управлява от ответника. Все пак, обаче, „нищо от това не означава, че държава-членка има право да заобиколи изискванията за уведомяване от Директива 98/34.”

 

45.      Следователно, тъй като тези национални разпоредби не са били нотифицирани на Комисията по изисквания от член 8, параграф 1 от Директива 98/34 начин, в съответствие с установената практика на Съда Landgericht Berlin (Областен съд Берлин) трябва да откаже да приложи член 87f, параграф 1 и член 87g, параграф 4 от UrhG в разглежданото от него производство между страните пред този съд.

 

В по-широк план, ако Съдът приеме тезата на ГА,   последици биха могли да възникнат

  • за испанското право – в Испания (макар и с различен механизъм) беше приета законодателна инициатива, насочена към постигане на същите цели като на германското право, и  правителството не е уведомило Европейската комисия. Ако Съдът на ЕС постанови в VG Media по начина, предложен от AG Hogan, то и испанското законодателство може да се счита за неприложимо.
  • за чл.11 от проекта за Директива за авторското право – макар формулировката на чл.11 да не изглежда насочена към определени субекти, което според ГА е поразително в случая с Германия (т.26).

 

 

 

 

Втори годишен преглед на функционирането на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обнародван е докладът на ЕК по втория годишен преглед на функционирането на Щита за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ.

На 12 юли 2016 г. Комисията прие решение („решението за адекватността“), в което констатира, че Щитът за личните данни в отношенията между ЕС и САЩ (Щитът за личните данни, EU-U.S. Privacy Shield) гарантира адекватно ниво на защита на личните данни, предавани от ЕС на организации в САЩ. Решението за адекватността предвижда ежегодна оценка от страна на Комисията на всички аспекти на функционирането на рамката. Първият годишен преглед се състоя на 18 и 19 декември 2017 г. във Вашингтон, а на 18 октомври 2017 г. Комисията прие своя доклад до Европейския парламент и Съвета.
С настоящия доклад приключва вторият годишен преглед на функционирането на
Щита за личните данни. Този доклад, както и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2018) 497), имат същата структура както доклада по първия годишен преглед. Те обхващат всички аспекти на функционирането на Щита за личните данни, също и в светлината на промените, настъпили през изминалата година.

 

Да направим медийните услуги достъпни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес британският регулатор Ofcom публикува на сайта си препоръки към правителството относно изработването на правни правила за подобряване на достъпността на регулираните аудиовизуални медийни услуги по заявка (video on-demand programme services, ODPS).

Искаме да гарантираме, че те могат да се използват и да се радват на възможно най-широка аудитория, независимо от увреждането, което позволява пълноценно участие и включване в социалния и културен живот,  се казва в съобщението.

Making on-demand services accessible

Европейски кодекс за електронни съобщения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обнародвана е Директива (EС) 2018/1972, с която се приема Европейски кодекс за електронни съобщения.

Мотивите и целите – от  първите рецитали на новата директива:

Директиви 2002/19/EC , 2002/20/EC , 2002/21/EC и 2002/22/EC на Европейския парламент и на Съвета бяха съществено изменени. Поради по-нататъшни изменения и с оглед постигане на яснота, посочените директиви следва да бъдат преработени.

Действието на петте директиви, които са част от съществуващата регулаторна рамка за електронни съобщителни мрежи и услуги, а именно директиви 2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО и 2002/22/ЕО и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета , е предмет на периодичен преглед от страна на Комисията, по-специално с оглед определяне на нуждата от изменения в съответствие с технологичните и пазарните промени.

В своето съобщение от 6 май 2015 г. за установяване на Стратегия за цифровия единен пазар за Европа, Комисията заяви, че в прегледа си на правната рамка за далекосъобщенията би се съсредоточила върху мерки, насочени към стимулирането на инвестициите във високоскоростни широколентови мрежи, би въвела по-съгласуван подход с оглед на вътрешния пазар в политиката за радиочестотния спектър и неговото управление, би осигурила условия за истински единен пазар чрез преодоляване на регулаторната разпокъсаност, би гарантирала ефективна защита на потребителите, равнопoставени условия на конкуренция за всички участници на пазара и последователно прилагане на правилата, както и би осигурила по-ефективна регулаторна институционална рамка.

Настоящата директива е част от програмата за регулаторна пригодност (REFIT), обхващаща четири директиви, а именно директиви 2002/19/EО, 2002/20/EО, 2002/21/EО и 2002/22/EО, и Регламент (ЕО) № 1211/2009 на Европейския парламент и на Съвета . Всяка от тези директиви съдържа мерки, приложими към доставчиците на електронни съобщителни мрежи и електронни съобщителни услуги в съответствие с регулаторната история на сектора, съгласно която предприятията бяха вертикално интегрирани, а именно предлагаха както мрежи, така и услуги. Прегледът дава възможност за преработка на четирите директиви с цел да се опрости настоящата структура с оглед подобряване на съгласуваността и достъпността в съответствие с целта по REFIT. Той дава също така възможност структурата да се адаптира към новата пазарна реалност, при която предоставянето на съобщителни услуги вече не е непременно обвързано с предоставянето на мрежа. Както е предвидено в междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове, преработването се състои в приемането на нов правен акт, който включва в един текст както съществените изменения, които внася в предишен акт, така и непроменените разпоредби на този акт. Предложението за преработване се отнася до съществените изменения, които внася в предишен акт, а на вторично ниво включва кодифицирането на непроменените разпоредби на предишния акт заедно с тези съществени изменения.

Настоящата директива създава правна рамка, която да гарантира свобода на предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, обвързана единствено с условията, установени в настоящата директива, и с евентуалните ограничения в съответствие с член 52, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално с мерките относно обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве и в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“).

Настоящата директива не засягат възможността отделните държави членки да вземат необходимите мерки, за да гарантират защитата на основните си интереси по сигурността, да опазват обществения ред и обществената сигурност и да позволяват разследването, разкриването и преследването на престъпления, като се има предвид, че всички ограничения на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, и по-специално в членове 7, 8 и 11 от нея, например ограничения във връзка с обработването на данни, трябва да бъдат предвидени в закон, да зачитат основното съдържание на тези права и свободи и да бъдат съобразени с принципа на пропорционалност, в съответствие с член 52, параграф 1 от Хартата.

Конвергенцията на секторите на далекосъобщенията, медиите и информационните технологии означава, че всички електронни съобщителни мрежи и услуги следва да бъдат обхванати доколкото е възможно от единен Европейски кодекс за електронните съобщения, установен с една единствена директива, с изключение на въпросите, които уреждат по-добре чрез пряко приложими правила, установени с регламенти. Необходимо е регулирането на електронните съобщителни мрежи и услуги да бъде отделено от регулирането на съдържанието. Следователно настоящата директива не обхваща съдържанието на услугите, предоставяни по електронни съобщителни мрежи, ползващи електронни съобщителни услуги, като например разпространяваното радио- и телевизионно съдържание, финансовите услуги и някои услуги на информационното общество, и не засяга мерките, предприемани на ниво на Съюза или на национално ниво по отношение на такива услуги в съответствие с правото на Съюза, с цел да се стимулира културното и езиковото многообразие и да се гарантира медийния плурализъм. Съдържанието на телевизионните програми е обхванато от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Регулирането на аудиовизуалната политика и на съдържанието има за цел постигането на цели от общ интерес като свободата на изразяване, медийния плурализъм, безпристрастността, културното и езиковото многообразие, социалното приобщаване, защитата на потребителите и закрилата на непълнолетните. Разделянето на регулирането на електронните съобщения от регулирането на съдържанието не засяга отчитането на връзките, които съществуват помежду им, и по-специално, с оглед да се гарантира медийният плурализъм, културното многообразие и защитата на потребителите. В границите на своята компетентност компетентните органи следва да допринасят за гарантиране на изпълнението на политиките, насочени към насърчаването на тези цели.

Настоящата директива не засяга прилагането на Директива 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета към радиосъоръженията, но обхваща радиоприемниците за автомобили и потребителските радиоприемници, както и потребителското оборудване за цифрова телевизия.

 

Обединено кралство: RT нарушава изискванията за безпристрастност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Британският регулатор Ofcom информира, че информационната програма RT е нарушила правилата за телевизионните програми, като не е успяла да запази дължимата си безпристрастност в седем новинарски и актуални предавания за период от шест седмици.

По-рано тази година Ofcom стартира редица разследвания на RT, за да определи дали определени предавания  са спазили  изискванията за безпристрастност.

Регулаторът съобщава:

След като разгледахме предаванията и всички налични доказателства, включително писмените и устни изявления, направени от RT, стигнахме до заключението, че следните седем предавания нарушават изискванията  за безпристрастност:

Спутник, RT, 17 март 2018 г., 19:30 ч .;
Новини, RT, 18 март 2018, 08:00;
Спутник, RT, 7 април 2018 г., 19:30 ч .;
Crosstalk, RT, 13 април 2018 г., 20:30 часа;
Crosstalk, RT, 16 април 2018 г., 20:30 часа;
Crosstalk, RT, 20 април 2018, 08:30; и
Новини, RT, 26 април 2018, 08:00 часа.

Три от анализираните предавания в посочения период не нарушават правилата.
Регулаторът е уведомил RT, че има  намерение да обмисли  налагането на законова санкция.

Broadcast and On Demand Bulletin issue number 369 (PDF, 2.15 MB).

 

Днес ЕК започна прилагането на своя план за действие при липса на споразумение с Обединеното кралство

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В прессъобщение ЕК обръща внимание, че Обединеното кралство ще напусне Европейския съюз след 100 дни. Предвид продължаващата несигурност в Обединеното кралство по отношение на ратификацията на споразумението за оттегляне, договорено между ЕС и Обединеното кралство на 25 ноември 2018 г., и призива на Европейския съвет (член 50) от миналата седмица за засилване на работата по подготовката на всички равнища и за всички сценарии днес ЕК започна прилагането на своя план за действие при липса на споразумение.

Така Комисията изпълнява своя ангажимент до края на годината да приеме всички необходими предложения във връзка със сценария, при който няма постигнато споразумение, както е посочено в нейното второ съобщение относно готовността за Брекзит от 13 ноември 2018 г.

Днешният пакет включва 14 мерки в ограничен брой области, в които липсата на споразумение ще доведе до значителни сътресения за гражданите и предприятията в ЕС-27. Сред тези области са финансовите услуги, въздушният транспорт, митниците и политиката в областта на климата.

ЕС: Заключения на Съвета относно засилването на европейското съдържание в цифровата икономика

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕС се активизира да приеме множество законодателни предложения относно медиите, електронните комуникации и цифровата икономика преди изборите за ЕП 2019.

Днес в Официален вестник на ЕС са публикувани  Заключения на Съвета относно засилването на европейското съдържание в цифровата икономика. В констативната част четем:

Секторите на производство и разпространение на съдържание, които включват съдържание и творби от медиите (с аудиовизуално, печатно и онлайн съдържание), както и други сектори на културата и творчеството, са основни стълбове на общественото и икономическото развитие на Европа. Качеството и разнообразието на европейското съдържание са вътрешно присъщи на европейската идентичност и изпълняват съществена роля за демокрацията и социалното приобщаване, а също и за динамичния и конкурентоспособен характер на европейските сектори на медиите, културата и творчеството. Тези сектори освен това укрепват меката сила на Европа на световно равнище. Със своето комплексно въздействие те благоприятстват иновациите, творчеството и благосъстоянието в други области;

Цифровите и онлайн технологиите представляват голяма възможност за създаване на благоприятни условия за нова ера на европейското творчество. Освен това те предоставят възможност за по-голям достъп до европейско културно съдържание и за съхраняване, утвърждаване и разпространение на нашето европейско културно наследство, например посредством използването на виртуалната реалност. Цифровите технологии дават възможност на всички участващи страни да придобият нови умения и познания, да разработят нови услуги, продукти и пазари и да достигнат до нова публика. Онлайн платформите, по-специално социалните медии и платформите за споделяне на видеоклипове, осигуряват достъп до огромно разнообразие на съдържание, особено от трети страни, за безброй потребители в Европейския съюз и по целия свят;

Използването на цифровите и онлайн технологиите поражда предизвикателства за европейските сектори на производство и разпространение на съдържание като цяло. Всички участващи страни трябва да адаптират своите бизнес стратегии, да развият нови умения, да разширят своите познания, да преосмислят структурата на своите организации и да направят оценка на своите модели на финансиране и производство/разпространение. Увеличаващото се използване на данни все повече оказва въздействие върху веригите за създаване на стойност на всички равнища. Това развитие има и огромно влияние върху очакванията и поведението на потребителите;

Глобалните онлайн платформи оказаха съществено въздействие върху цифровата трансформация. По-специално основаният на алгоритми бизнес модел на тези онлайн платформи, предлагащи съдържание с културен и творчески характер, включително медийно съдържание, и основани на персонализираното разпространение на съдържание и на реклами, специално насочени към потребителите, породиха въпроси относно прозрачността, дезинформацията, медийния плурализъм, данъчното облагане, възнаграждението на създателите на съдържание, опазването на неприкосновеността на личния живот, популяризирането на съдържанието и културното многообразие.

В горния контекст се изтъкват следните политически приоритети в дневния ред на Европейския съюз:

  • Създаване на благоприятни условия за многообразието, видимостта и иновациите
  • Създаване на равни условия
  • Укрепване на доверието в информацията и източниците
  • Подобряване на уменията и компетентностите.