Tag Archives: EU Law

Съд на ЕС: Лични данни, LIKE, отговорност на уебсайтовете

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В края на миналата година е оповестено заkлючението на генералния адвокат Bobek по дело С-40/17 Fashion ID GmbH & Co.KG срещу Verbraucherzentrale NRW e.V.

Делото се води по преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия.

Фактите и преюдициалното запитване

Fashion ID GmbH & Co.KG е онлайн търговец, който продава модни артикули. Същият интегрира софтуерна приставка в своя уебсайт: т.нар. бутон „харесва ми“ на Facebook. В резултат на това, когато даден ползвател посети уебсайта на Fashion ID, информация за IP адреса на ползвателя и стринга на неговия браузър се предава на Facebook. Това предаване става автоматично при зареждане на уебсайта на Fashion ID, независимо дали ползвателят е натиснал бутона „харесва ми“ и независимо дали той има профил във Facebook.

Verbraucherzentrale NRW e.V., германско сдружение за защита на потребителите, предявява иск за преустановяване на нарушение срещу Fashion ID на основание, че използването на тази софтуерна приставка води до нарушаване на законодателството за защита на данните.

Сезираният със спора Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия) иска тълкуване на няколко разпоредби от Директива 95/46/ЕО. Запитващата юрисдикция иска първо да се установи дали тази директива допуска национално законодателство, което предоставя процесуална легитимация на сдружение на потребителите да предяви иск като разглеждания в главното производство. По същество основният поставен въпрос е дали Fashion ID трябва да се счита за „администратор“ по отношение на обработването на данни и, при положителен отговор, как точно следва да се изпълняват в такъв случай индивидуалните задължения, наложени с Директива 95/46. Чии законни интереси следва да се вземат предвид при претеглянето на интереси съгласно член 7, буква е) от Директива 95/46? Длъжно ли е Fashion ID да уведоми субектите на данни за обработването? Има ли Fashion ID задължение да получи информираното съгласие на субектите на данни в това отношение?

Заключението на ГА

Използването на уебсайта на бутона LIKE на Facebook, което води до обработване на личните данни на потребителите, прави уебсайта съвместно отговорен – заедно с  третата страна (тук Facebook Ireland) –  за този етап от обработването  на данни, казва генералният адвокат на ЕС. Тази съвместна отговорност на контрольора следва да се ограничи до онези операции, за които уебсайтът взема решенията относно средствата и целите на обработката на личните данни.

Това означава, според  заключението на генералния адвокат Bobek, че уебсайтът има задължения   по отношение на операциите по обработка на данни – например да предостави на потребителите  информация и да получи, когато е необходимо, тяхното съгласие, преди данните да бъдат събрани и обработени.

Но уебсайтът  не може да бъде подведен  под отговорност нито за предходния, нито за по-късния етап от общата верига на обработване, за които не е бил  в състояние да определи нито целите, нито средствата.

Съд на ЕС: Задължения на Facebook при клевета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 4 юни 2019 г. стана известно заключението на генералния адвокат Szpunar по делото С-18/18 Eva Glawischnig-Piesczek срещу Facebook Ireland Limited (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).

Ето първите редове на заключението – този път Szpunar  започва с цитати от филм:

1.        Не пишем с молив, а с мастило, заявява герой от американски филм, излязъл през 2010 г. Тук неслучайно цитирам филма The Social Network.

2.        Действително основният въпрос в настоящото дело е дали доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа онлайн, може да бъде задължен да заличи с виртуален коректор определено съдържание, публикувано онлайн от потребители на тази платформа.

3.        С преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция иска по-конкретно от Съда да уточни личния и материалния обхват на задълженията, които могат да бъдат наложени на доставчик на хостинг услуги, без това да води до налагане на общо задължение за контрол, което е забранено от член 15, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО(2). Запитващата юрисдикция иска също така от Съда да се произнесе дали доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен със заповед, издадена от юрисдикция на държава членка, да премахне определено съдържание не само за потребителите на интернет в тази държава членка, но и в целия свят.

Делото е важно, защото засяга сърцевината на Директивата за електронната търговия – регламентацията за отговорността на доставчиците. Известно е, че тази уредба има и своите критици и има опити за преразглеждане на установените принципи.

Чл.14 ДЕТ урежда условната неотговорност на доставчиците, а чл.15 ДЕТ въвежда забрана за общо задължение за контрол: Държавите членки не налагат общо задължение на доставчиците при предоставянето на услугите по членове 12, 13 и 14 да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност.

 Фактите и преюдициалното запитване

За австрийска депутатка от Зелените е публикуван унижаващ текст във Фейсбук –  „мръсна предателка на народа“, „корумпирана глупачка“ и член на „фашистка партия“. Публикуваното   е било   за всеки ползвател на разглежданата платформа.

Върховен съд в Австрия  приема, че въпросните изявления имат за цел да засегнат честта на жалбоподателката, да я обидят и да я оклеветят. Но по отношение на кого да важи ограничението?

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховен съд) с акт за преюдициално запитване от 25 октомври 2017 г., постъпил в Съда на 10 януари 2018 г., решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

Допуска ли по принцип член 15, параграф 1 от Директива [2000/31] налагане на някое от по-нататък посочените задължения на доставчик на хостинг услуги, който не е премахнал незабавно незаконна информация, при положение че той не е премахнал не само тази незаконна информация по смисъла на член 14, параграф 1, буква а) от [тази] директива, но и друга идентично формулирана информация:

а)      в целия свят?

б)      в съответната държава членка?

в)      относно съответния ползвател в целия свят?

г)      относно съответния ползвател в съответната държава членка?

2.      При положителен отговор на първия въпрос, това отнася ли се и за идентична по смисъл информация?

3.      Отнася ли се това и за идентична по смисъл информация веднага щом операторът е узнал това обстоятелство?

Заключението на ГА

Платформите на социални мрежи са медии, чието съдържание се създава основно не от дружествата, които са ги създали или ги управляват, а от ползвателите им. Нещо повече, това съдържание, междувременно възпроизведено и променено, е обект на постоянен обмен между ползвателите.

За да попадне в обхвата на член 14 ДЕТ, съхраняването, извършвано от доставчик на услуга на информационното общество, трябва да се свежда до дейността на  междинен доставчик/посредник – и  съгласно съображение 42 от посочената директива дейността му е чисто техническа, автоматична и пасивна, което означава, че той не познава или не контролира данните, които съхранява, и следователно ролята му е неутрална.

Според запитващата юрисдикция е безспорно, че Facebook Ireland е доставчик на хостинг услуги, чиято дейност се свежда до тази на междинен доставчик.

От решение L’Oréal и др. следва, че доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да вземе мерки, с които да се избегне извършването от същия получател на тези услуги на нови нарушения от същияхарактер.

При това положение наистина става въпрос за конкретен случай на конкретно установено нарушение, така че задължението за идентифициране на информация, идентична на квалифицираната като незаконна, сред тази, произхождаща от един-единствен ползвател, дори и от други ползватели,  не представлява общо задължение за контрол.

С оглед на гореизложените съображения предлагам на първия и втория въпрос да се отговори,  че член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги, който поддържа платформа на социална мрежа, да бъде задължен да търси и идентифицира сред цялата разпространявана от ползвателите на тази платформа информация тази, която е идентична на квалифицираната като незаконна от юрисдикцията, издала тази заповед. С такава заповед доставчик на хостинг услуги може да бъде задължен да търси и идентифицира информация, подобна на квалифицираната като незаконна, само сред информацията, разпространявана от ползвателя, който е разпространил незаконната информация. Юрисдикция, която се произнася по премахването на такава подобна информация, трябва да гарантира, че последиците на заповедта ѝ са ясни, точни и предвидими. При това тя трябва да претегли съответните основни права и да вземе предвид принципа на пропорционалност.[75]

Юрисдикцията на държава членка по принцип може да се произнесе относно премахването на съдържание извън територията на тази държава членка, тъй като териториалният обхват на компетентността ѝ има универсален характер. Юрисдикция на държава членка може да бъде възпрепятствана да се произнесе относно премахването на съдържание в целия свят не поради въпрос на компетентност, а евентуално поради въпрос по същество.[86]

 Що се отнася до териториалния обхват на задължението за премахване на съдържание, наложено на доставчик на хостинг услуги със съдебна заповед, следва да се приеме, че той не е уреден нито от член 15, параграф 1 от Директива 2000/31, нито от която и да било друга разпоредба от тази директива, и следователно тази разпоредба допуска доставчик на хостинг услуги да бъде задължен да премахне в целия свят информация, разпространявана чрез платформа на социална мрежа. Освен това посоченият териториален обхват не се урежда и от правото на Съюза, доколкото в конкретния случай молбата на жалбоподателката не се основава на него.[93]

Член 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доставчик на хостинг услуги да бъде задължен да премахне информация, подобна на квалифицираната като незаконна, при положение че задължението за премахване на съдържание не предполага общ контрол на съхраняваната информация и следва от узнаването вследствие на уведомяване от съответното лице, от трети лица или от друг източник [108].

Реакцията на FB: Заключението подкопава свободата на изразяване, предвижда да се задължи компанията да издирва съдържание под чиято и да е юрисдикция,  атакува дългогодишния принцип, че една държава не трябва да има право да ограничава свободното изразяване в други държави.

Хартата на основните права на ЕС: 10 години по-късно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В прессъобщение ЕК ни информира, че тази година се отбелязва десетата годишнина на Хартата на основните права на ЕС.  Хронологията –

  • През 1999 г. Европейският съвет прави заключение, че основните права, приложими на равнище ЕС, следва да бъдат консолидирани в харта;
  • Официално Хартата е обявена в Ница през декември 2000 г. от Европейския парламент, от Съвета и от Комисията;
  • Преди десет години Хартата става задължителна за ЕС с влизането в сила на Договора от Лисабон през декември 2009 г. и в момента има същата правна стойност като договорите от ЕС.

Всяка година ЕК изготвя доклад за прилагането на Хартата. Националните органи, включително съдилищата, са задължени да прилагат Хартата, когато прилагат правото на ЕС. Позоваванията на Хартата от страна на Съда на Европейския съюз са се увеличили значително — от 27 пъти през 2010 г. до 356 пъти през 2018 г. Националните съдилища също се позовават на Хартата в своите решения и все по-често се обръщат за насоки към Съда на Европейския съюз.

 

Проучване на Евробарометър за осведомеността на гражданите относно Хартата.

Докладът  от 2019

 

 

Становище на КЗЛД относно публикуване в интернет пространството на общодостъпна информация с клиентска база на фирма „АРТЕКС“

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Становище със значение за използването на информация от бази данни със свободен достъп.

„АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, представлявано от арх. Весела Мирянова, моли за проверка и становище по следните въпроси:

  1. Законосъобразно ли е публикуването и предоставянето на свободен достъп до информация с адрес на жилището на субект на данни без негово предварително съгласие?
  2. Законосъобразно ли е публикуването на информация за възрастта, датата на раждане, пълните имена на физическите лица?
  3. Законосъобразно ли е разпространяването на информация за финансовото и имотно състояние на физическите лица, които не са публични личности без тяхно предварително съгласие?
  4. Законосъобразно ли е използването на данни от публични регистри на интернет страницата на https://pep.bivol.bg/imoti, чрез подредбата им в отделна общодостъпна база данни „Клиенти Артекс“, с голям обем лична информация – пълни три имена, финансово, имотно състояние, година на раждане, получени/платени средства, точни адреси за мястото, на което е възможно да живеят клиентите на дружеството, заедно с техните семейства?

Към искането за становище са приложени също така извадки с публикуваните от медиите материали.

На основание чл. 58, параграф 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679, Комисията за защита на личните данни изразява следното становище от 25 април 2019 г.:

  1. Обработването на лични данни за журналистически цели, в това число информация за имена, възраст и/или дата на раждане, финансово и имотно състояние, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. В тези случаи, по силата на в 25з, ал. 3 от Закона за защита на личните данни, съответната медия или журналист нямат задължение да изискват предварително съгласие от субекта на данни.
  2. Последващото обработване на лични данни, придобити от публичен регистър, който е предназначен да предоставя информация на обществеността, следва да е съобразено с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни.
  3. По правило, данните на лица, които не са публични личности, не са обект на журналистическо разследване и нямат пряко отношение към дебат от обществен интерес, следва да бъдат публикувани от съответната медия или журналист в анонимизирана форма. Ако това е неприложимо от гледна точка на осъществяването на свободата на изразяване и упражняването на правото на информация, тогава публикуването следва да се извърши при спазване на принципа за свеждане на данните до минимум.

 

Становище на КЗЛД относно публикуване в интернет пространството на общодостъпна информация с клиентска база на фирма „АРТЕКС“

LUMIERE VOD

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

LUMIERE VOD е база данни с европейски филми (след 1996 г.), предлагани по заявка (VOD).

Базата е създадена с информационна цел и е предназначена главно за професионалистите в областта на аудиовизуалната индустрия: автори, продуценти,  регулатори.

LUMIERE VOD се управлява   от Европейската аудиовизуална обсерватория. Директорията в момента е в бета версия и включва около 250 VOD каталога. Броят на следените каталози и честотата на актуализациите постепенно ще се увеличават, заявяват от Обсерваторията.

 

#SatCab директива

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съветът одобри Директивата относно радио- и телевизионните програми (SatCab) – с пълно наименование   Директива  за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми, и за изменение на Директива 93/83/ЕИО.

ЕК съобщава, че това е част от  модернизирането на правилата на ЕС за авторските права  с цел  един напълно функциониращ цифров единен пазар. Директивата е от особено значение за 41 % от европейците, които гледат телевизия онлайн.

Радио- и телевизионните програми са важен източник на информация и културно и развлекателно съдържание за европейските граждани. Новите правила ще улеснят достъпа до такива програми в целия Съюз, което ще се отрази положително на културното многообразие. Те ще улеснят европейските оператори да предоставят голяма част от своите радио- и телевизионни програми онлайн във всички държави от ЕС и едновременно с това ще гарантират адекватно заплащане на творците, авторите и притежателите на права за предоставяното от тях съдържание.

 оценка анализ обществена консултация /   кoнтекст  / доклад за обществената консултация

текстът на директивата от сайта на Съвета

изявление на ЕК относно правното основание

Съветът гласува Директивата за авторското право в цифровия единен пазар

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

(2)_Twitter_-_2019-04-15_15.22.36Текстът на новата директива от сайта на Съвета

Италия, Финландия, Люксембург, Нидерландия, Полша и Швеция гласуват „против“, а Белгия, Естония и Словения с „въздържал се”.

Германия подкрепи директивата, благодарение на което тя беше приета – без  Германия нямаше да има нужното мнозинство, отдавна се знаеше. Макар че  Германия е направила изявление  по целия текст – да се въведяли спешни актуализации, може да се чуе във видеото, от 9-тата минута – и изявлението  завършва така:

Ако се окаже, че прилагането води до ограничаване на свободата на изразяване или ако посочените по-горе насоки се сблъскват с пречки в законодателството на ЕС, федералното правителство ще работи за коригиране на установените недостатъци в законодателството на ЕС в областта на авторското право.

Като слуша германската министърка, човек се чуди как след толкова критика Германия все пак гласува за  (изявлението на бг език). И  обратно – какъв е смисълът да слушаме германската министърка, когато Германия – както и Обединеното кралство – могат да блокират приемането на директивата, но не го правят.

Австралия: нов закон урежда задължения и санкции за съдържание онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Австралия е приела изменение на Наказателния кодекс ( “Sharing of Violent Abhorrent Material”), предвиждащо санкции за платформите и лицата, които ги представляват,  ако не контролират материали с насилие.

Специалният докладчик по въпросите на борбата с тероризма и правата на човека и специалният докладчик по свободата на изразяване предоставят критичен коментар за новия закон.

Global Network Initiative (GNI) също публикуват позиция, в която изразяват загриженост по повод ефектите от новоприетия закон.

На 8 април 2019 г. се очаква британската Бяла книга за мерките към причиняващото вреда съдържание онлайн, изготвена от правителството. По информация на медиите, които са виждали проекта, мерките са сходни с австралийските – вкл. създаване на нов регулатор   (първоначално може  Ofcom да изпълнява съответните правомощия).   Обхватът на препоръките е широк. В съвместен предговор  министърът на вътрешните работи  и държавният секретар по въпросите на културата, медиите и спорта  казват, че е време да се премине от саморегулиране към ясни законови стандарти, подкрепени справомощия за прилагането им. От компаниите ще бъде поискано да приемат и собствени етични кодекси и да се отчитат публично – по модела, приложен от ЕК.

Опозицията приема така описаните идеи и се съгласява, че “трябва да се направи нещо, за да принудят шефовете на интернет компаниите да поемат отговорност за вредите, речта на омразата и фалшивите новини, които се провеждат на техните платформи”.

Критиките   започнаха в аванс, Index on Censorship. Но самата Бяла книга ще видим на 8 април.

 

Укрепване на върховенството на правото в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според съобщение до медиите от 3 април 2019 г. Европейската комисия започва широка дискусия на европейско равнище относно начините за по-нататъшно укрепване на върховенството на правото. По-нататък се  съобщава, че

Комисията вече използва множество инструменти за внимателно наблюдение, оценка и ответни действия във връзка с проблеми в областта на върховенството на правото в държавите членки, в това число уредбата за принципите на правовата държава, процедурата по член 7, параграф 1 от ДЕС, производствата за установяване на нарушения, а също и европейския семестър, информационното табло на ЕС в областта на правосъдието или механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Въз основа на натрупания досега опит чрез всички тези инструменти Комисията очертава днес три области на действие, които биха допринесли за постигането на по-ефективно прилагане на принципите на правовата държава в Съюза:

· По-добро популяризиране: стандартите и съдебната практика, отнасящи се до върховенството на закона, невинаги са достатъчно добре познати на национално равнище. За да се промени това, следва да се положат повече усилия за популяризирането на тези стандарти и съдебна практика на национално равнище. Това може да бъде постигнато например чрез осведомителни кампании за обществеността, общи за ЕС подходи, които спомагат за насърчаването на по-солидна култура на зачитане на върховенството на закона сред институциите и професионалистите, трайна ангажираност съвместно със Съвета на Европа и участие на гражданското общество на регионално и местно равнище.

· Ранно предотвратяване: въпреки че държавите членки носят основната отговорност за това върховенството на закона да се зачита на национално равнище, ЕС може да предостави значителна подкрепа за изграждането на устойчивост на ключовите системи и институции. Редовното сътрудничество и диалог биха могли да допринесат за по-задълбочено разбиране на ситуацията и промените в сферата на върховенството на правото в държавите членки, а също и за решаването на ранен етап на проблемите, свързани с върховенството на правото.

· Ответни действия, съобразени с нуждите: разнообразните предизвикателства във връзка с върховенството на правото изискват разнообразни ефективни ответни действия. Комисията ще продължи да следи за правилното прилагане на правото на ЕС посредством производствата за установяване на нарушения. В специфични области на политиката също може да е подходящо да се възприемат различни подходи, какъвто е например случаят с предложението на Комисията относно защитата на финансовите интереси на ЕС. Освен това може да се помисли за подобрения на действащата уредба за принципите на правовата държава, включително възможността за ранно информиране на Европейския парламент и Съвета и подкрепа от тяхна страна, както и ясни графици за продължителността на диалозите.

Съобщение: По-нататъшно укрепване на върховенството на закона в Съюза – актуално състояние и възможни следващи действия

Информационен документ: Инструментариумът на ЕС в областта на върховенството на закона

Съобщение за медиите – Европейска гражданска инициатива: Комисията регистрира инициатива под надслов „Зачитане на върховенството на правото”.

Съобщение за медиите – Върховенство на правото: Европейската комисия започва производство за установяване на нарушение в защита на съдиите в Полша от политически контрол

Защитени наименования от България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Осми хранителен продукт от България  е включен   в списъка със защитени наименования за произход на Европейския съюз – това е Странджанският манов мед. Продуктът „Странджански манов мед“ , наричан още „Maнов мед от Странджа“, е с тъмнокафяв цвят и се добива в района на Странджа, който е част от мрежата от защитени зони в ЕС „Натура 2000“.

Странджанският манов мед ще се присъедини към повече от 1445 други продукти, които вече са защитени –  данни за тях са достъпни в базата данни на защитени наименования:

BG/TSG/0007/01255 България    Пастърма говежда
Pastarma Govezhda
BG/PDO/0005/02306 България    „Странджански манов мед“/ “Maнов мед от Странджа” (“Strand (…)
BG/TSG/0007/01018 България    Кайсерован врат Тракия
Kayserovan vrat Trakiya
BG/PGI/0005/01050 България    Българско розово масло
Bulgarsko rozovo maslo
BG/TSG/0007/01020 България    Роле Трапезица
Role Trapezitsa
BG/TSG/0007/01017 България    Филе Елена
File Elena
BG/TSG/0007/01099 България    Луканка Панагюрска
LUKANKA PANAGYURSKA
BG/PGI/0005/0732 България    Горнооряховски суджук
Gornooryahovski sudzhuk