Monthly Archives: July 2023

Лидерът на ПП Възраждане с възобновено дело по чл.326 НК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Чл.326 НК по начало е предвиден за борба със заблуждаващи съобщения по телефона.

Практиката да се използва в широк смисъл тази разпоредба за всяване на паника – беше отбелязана в този блог през 2015 г., вж и АКФ, и стана по-интензивна във връзка с пандемията – чл. 326 НК беше прилаган срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова, лидера на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, по случая с двамата пловдивски лекари, които разкритикуваха координацията на здравните власти в условията на пандемия и срещу Георги Георгиев от Боец за мнението му за практиката на видинската болница да не тества контактни лица.

Шумно образуваните дела бяха тихо прекратени, по-специално по случая с проф. Сербезова беше установено, че действията й по огласяване на лекарствен дефицитги не са съставомерни:

“Oбв. C. e cпoдeлилa пyбличнo инфopмaция в cфepaтa, в ĸoeтo e билa пpoфecиoнaлнo aнгaжиpaнa, ĸoятo нeйнa тeзa впocлeдcтвиe e възпpиeтa ĸaтo дъpжaвнa пoлитиĸa – нaлoжeнa е зaбpaнa зa изнoc нa лeĸapcтвeни пpoдyĸти oт тepитopиятa нa P.Бългapия имeннo във вpъзĸa c нeдoпycĸaнe нeдocтигa им в cтpaнaтa.”

Тези дни Софийският районен съд е възобновил делото срещу Костадин Костадинов за всяване на паника. За разлика от проф. Сербезова и Георги Георгиев от Боец Костадинов е твърдял, че въведените от българските власти ограничителни мерки заради пандемията от коронавирус са “пропаганда за отклоняване на вниманието и не са в интерес на гражданите”.

След цялата сага с ваксинираните антиваксъри от Възраждане днес се вижда подривната роля на Костадинов и Възраждане по отношение на разпространението на ковид и защитата от него. “Процесът е насрочен за 25 септември, след като от Народното събрание са потвърдили пред съда, че Костадинов е без имунитет по конкретното наказателно производство.”, пише Сега.

Как се пише: калъп или кълъп?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише калъп, мн.ч. калъпи. Думата е заета от арабски чрез турски. Време е учениците да започнат да мислят самостоятелно, а не по калъп. Днес всички трениращи мъже във фитнеса бяха яки, мускулести, набити, даже с еднакви прически – като извадени от калъп.

Как се пише: демонстрация или демострация?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише демонстрация, мн.ч. демонстрации. Думата е заета чрез руски, немски или френски от латински – demonstratio. Демонстрация на сила от страна на Китай – така политическите наблюдатели определят изпращането на десетки изтребители и 11 бойни кораба към Тайван. Гръцките синдикати планират масови демонстрации срещу политиката на правителството.

За семейството, църквата и всичко останало само на база две числа

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Твърде много хора ми препратиха статията на Христо и Марин Генчеви в Гласове, за да се накарам да я прочета въпреки къде е публикувана.

Тестът е пълен с грешки и крещящо неразбиране на демографските процеси в последните 100 години. Та сипвам си чаша вино и описвам най-очевидните:

Оставям настрана съчиненията какво е направил Бисмарк през 1881 и най-вече защо, но обвързването на каквато и да е форма на социална система с намаляващата раждаемост е подвеждаща до абсурдна. Демографският преход е феномен наблюдаван във всички индустриални общества до ден днешен и идва скоро след урбанизация и специализиране на голяма част от обществото. Сещайте се за повече фабрики и офиси и по-малко земеделие и крехка самодостатъчност. Често идва след бум в раждаемостта причинена от напредъка медицината, някакво здравеопазване и сносна инфраструктура, която не позволява на 2 до 5 от 12-те раждания на жена в началото на 20-ти век да са мъртвородени, а още 4-5 да не доживеят до венчило. Това виждаме и в България.

Прескачат после към соца 80 години по-късно, но там социалните мерки като градини и ясли са въведени, защото са осъзнали, че имат нужда и от жените да работят във фабриките. В голяма степен факта, че се хвалим колко жени имаме в инженерните науки днес е страничен резултат от именно това.

Коефициентът на плодовитост не е среден брой на децата, които една жена има между 15 и 49 г. Да отворят методологията на НСИ най-малкото. Най-общо казано това е индекс показващ колко деца би имала една жена, ако решенията и възможностите ѝ да има деца съвпадаха през целия ѝ живота с тези на жени от различни възрасти родили през дадената година. С други думи едно поколение жени може да има през една година или период нисък коефициент и пак да има толкова деца, колкото родителите си, но просто по-късно – точно каквото наблюдаваме сега. И България се пише с „я“ накрая.

Спадът през 90-те беше продължение на тенденция започнала още 70-те на база отново главно урбанизацията и подобрено здравеопазване, но се задълбочи заради кризите, несигурността и пропадането именно на социалните системи, които описват.

Скокът до преди 15 години се захранваше отчасти с повишаващата се сигурност, но най-вече с решения за първо или следващи деца отлагани от 90-те в някои двойки. Тези сигнали се виждат ясно във възрастовото разпределение на родилките в този период и особено около 2009-та.

Скокът през 2022-ра на 1.78 е странен, но всъщност има просто обяснение – преброяването показа, че има по-малко жени в детеродна възраст. Следва да коригираме старите данни както се прави с оценката на населението след всяко преброяване. Така ще видим същото плавно покачване, както в последните 10 години.

Индексът на плодовитост е един фактор, но е безсмислен най-малкото без да смяташ средната възраст и относителния брой жени в детеродна възраст. Отделно за развитието на населението и повъзрастовата смъртност и демографския преход като цяло. Да не говорим за емиграцията и шовинизма ни, който в голяма степен спира така нужната ни имиграция, а в немалка степен – и емигрантите да се върнат.

Нищо от това няма общо с връщането към някакъв традиционализъм. Всъщност, нарастването на консервативни настроения в едно общество винаги съпровождат застаряването на това общество. Младите са тези, които носят промяна, готови са да поставят установеното под въпрос и да не се водят по предразсъдъците на родителите си. Всъщност, готовността на повече двойки да имат деца е въпреки това наблюдение и заради вече описаното икономическо развитие. Към него може да добавим и елементи като повече сигурност за майките, все повече гъвкавост в работното място, мобилност и покачващ се среден размер на жилищата в градовете.

Не на последно място – да гледаш единствено две точки в развитието на една метрика от многото определящи демографската ситуация и да вадиш генерални изводи за обществото, църквата и семейството не е нещо, което си заслужава сериозно внимание, но ей на – обърнах му някакво. 🍷

The post За семейството, църквата и всичко останало само на база две числа first appeared on Блогът на Юруков.

Как се пише: менажиране или менаджиране?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише менажиране. Думата менажирам, от която е образувана менажиране, е заета от френски – ménager. Зависимостта е често срещано понятие, когато се говори за менажиране на софтуерни пакети. Още преди да завърши образованието си, Петър Димитров решава, че ще се занимава с менажиране на артисти.

Как се пише: проактивен или про-активен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – проактивен, също и проактивна, проактивно, проактивни, тъй като про- е представка в думата. Правописът на думата не е нормиран изрично. Проактивните хора са ценни за бизнеса, защото имат ясно изразен стремеж да учат и да се развиват. Политиката на каталитичната държава (термин, въведен от Майкъл Линд) е не […]

Байдън: AI да се разработва отговорно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Белият дом е сключил споразумение  с големи разработчици на AI – включително Amazon, Google, Meta, Microsoft и OpenAI –   да предприемат действия, за да предотвратят пускането на вредни AI модели. Съперници на ChatGPT на OpenAI  са също участвали в споразумението – ето списък на седемте компании и самото споразумение от 21 юли на сайта на Белия дом.

Компаниите се ангажират да извършват вътрешни тестове и да разрешат външно тестване на новите модели на AI, преди те да бъдат официално пуснати в употреба. Компаниите имат задължението да гарантират, че продуктите им са безопасни. Рисковете, за които компаниите са помолени да внимават, включват нарушения на поверителността и дори биологични заплахи.

Компаниите ще разработят системи за маркиране, които улесняват хората да идентифицират аудио и изображения, генерирани от AI. OpenAI вече добавя такива маркери към изображения, създадени от неговия генератор на изображения.   Според Google  разпознаването кое е истинско и кое е фалшиво е нарастващ проблем, тъй като политическите кампании изглежда се обръщат към AI    преди изборите в САЩ през 2024 г.

Последните постижения в генеративните AI системи, които могат да създават текст или изображения, са полезни за решаване на много задачи, но заедно с това  могат да служат за укрепване на  потиснически режими,  сексизъм и  расизъм, засилване на  дезинформацията за изборите или   киберпрестъпления. В резултат   призивите за нова регулация, включително изисквания за оценка на AI преди внедряването, се множат.

Потенциалните обществени рискове, за които споразумението обещава компаниите да следят, не включват въглеродния отпечатък вследствие обучението – тъй като създаването на система като ChatGPT   изисква хиляди компютърни процесори с висока мощност, работещи за продължителни периоди от време.

Хърватия: нов законопроект за медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Тревожни новини идват от Хърватия.

Предложен е законопроект за медиите, в който има неприемливи идеи, пише Index HR. Ето и главното от публикацията:

ХДС иска да принуди гражданите да плащат на Večernja, Slobodna и други, които хвалят правителството
Снимка: Index/Slobodna Dalmacija

Нина Обулен Коржинек, министър на културата и медиите, дава в законопроекта идея за ценз: професионални журналисти и фоторепортери могат да бъдат само вписаните в регистър.

Пари само за ежедневната преса чрез Хърватски пощи

Освен това се въвежда задължение за държавните компании да изразходват 20 процента от средствата си за промоция и реклама в ежедневната и седмичната преса.

Порталите се облагат със специален данък за онлайн реклама в размер на 10 процента, който в бъдеще ще се регулира от Министерството на финансите. Парите от този данък ще бъдат насочени към издръжката на печатните медии, тоест към Фонда за насърчаване на плурализма, от който се изплащат държавните субсидии за печатните медии.

Само вестници, които излизат поне 240 дни в годината и трябва да се разпространяват в поне два окръга, ще получават субсидии за печат. За да получават субсидии, всекидневниците трябва да имат договор с Хърватски пощи за разпространение на пресата, тъй като директните субсидии се дават на Хърватски пощи!

Държавните компании трябва да финансират печатните медии

Ежедневната преса ще получава подкрепа на принципа “разпространен екземпляр от вестника”. Правителството подпомага и електронните издания, но само тези със “собствена версия в общата информационна преса, която частично се припокрива в редакционното си съдържание”. Това означава, че субсидии отиват само електронните издания на печатните медии.

Освен това, органите на държавната администрация, агенциите и публичните институции трябва да изразходват най-малко 20 на сто от годишната сума, предназначена за популяризиране и реклама, в ежедневния и седмичния печат на вписаните в регистъра медии. Рекламните отчети трябва да се представят на Медийния съвет.

Два органа ще станат особено важни за журналистическите свободи, единият избран от политиците, а другият от работодателите

Същите тези медии могат също така да поискат безвъзмездни средства за финансиране на специални проекти като производството на качествено съдържание, четене и информиране на по-младото население, проекти за медийна грамотност и сближаване на печатни и електронни публикации. Те могат да искат тези субсидии два пъти годишно. При кого отиват парите, определя нов орган – Експертен съвет.

Това е идеята за финансиране на търговските медии с публичен ресурс на проектен принцип.

Членовете на регулатора (Медийния съвет) се назначават и освобождават от парламента по предложение на Комисията по информация, информатизация и медии, което означава, че той ще бъде политически орган от четирима членове и председател и ще се избира за срок от пет години.

Регистрация на журналистите

Експертният съвет се формира така: един член от всички представителни сдружения на журналисти и фоторепортери, един – от всички представителни сдружения на издателите на печатни медии, един – от всички представителни сдружения на електронни медии заедно, един – от всички държавни и частни юридически факултети заедно и един – от всички частни и държавни факултети, които изучават журналистика.

Ако професионалните сдружения не могат да постигнат съгласие, тогава се избира този член, който идва от сдружението с най-голям брой членове, вписани в Регистъра на журналистите, т.е. Регистъра на издателите на медии. Що се отнася до факултетите, при липса на споразумение за член ще се определя който има най-много студенти.

Професионален журналист и фоторепортер е само този, който е вписан в регистъра на професионалните журналисти и фоторепортери. Регистърът на професионалните журналисти ще се поддържа от Агенцията за медии, а критериите ще се съдържат в Правилника за професионалната журналистика, на първо място образованието.

Непубликуване не изисква мотиви

Решението се взема от Експертния съвет. Той ще има и роля при дела срещу журналисти и медии, като ще представя становище по SLAPP дела, което не е обвързващо за съда, но съдът ще трябва ясно да посочи при произнасяне дали е взел предвид становището на Експертния съвет.

Според закона доставчикът на медийна услуга не е длъжен да публикува статия, направена по трудово правоотношение, по поръчка или в изпълнение на друго договорно задължение, нито е длъжен да посочи защо.

„Доставчикът на медийната услуга, главният редактор и други редактори не са длъжни да обясняват причините за непубликуването на журналистическа публикация“, гласи законопроектът, който всъщност представлява легализиране на цензурата. 

Важни промени се отнасят и до защитата на източниците на информация. А именно Министерството на културата предлага журналистът да сподели информацията за неназования източник с главния редактор. В този случай всички разпоредби за защита на източниците на информация ще се прилагат не само за журналиста, но и за редактора.

Асоциацията на хърватските журналисти (HND) осъжда проекта, заявявайки, че той представлява безпрецедентна намеса на държавата в журналистическите свободи и саморегулиране; легализира цензурата; подкопава защитата на източниците;

За етиката на съдиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Професионални издания в САЩ съобщават, че законопроект, изискващ от Върховния съд на САЩ да приеме етичен кодекс, е одобрен в правната комисия на Сената с 11 срещу 10 гласа – с гласовете на демократите.

„За разлика от всеки друг федерален служител, съдиите от Върховния съд не са обвързани от кодекс за етично поведение“, казват демократите в американския сенат.„Те са най-влиятелните съдии в Америка. И не се изисква да следват дори най-основните етични стандарти”.

Законопроектът SCERT (The Supreme Court Ethics, Recusal and Transparency Act ) изисква от Върховния съд да приеме етичен кодекс, да установи процедури за подаването на жалби от хората и да изпрати тези жалби до съдебен разследващ състав от пет произволно избрани съдии. Този състав ще направи констатации и препоръки и ще ги представи на Върховния съд. Препоръките могат да включват отхвърляне на жалбата, дисциплинарни действия или промени в процедурата на Върховния съд. Законопроектът също така изисква приемането на правила за разкриване на информация за дарения и подаръци, поне толкова строги, колкото правилата, които се прилагат за Сената на САЩ и Камарата на представителите на САЩ. Предвиждат се писмени обяснения за решенията за отвод и разглеждане на исканията за отвод.

Републиканците от правната комисия на Сената се противопоставят:„Това, което се опитвате да направите, не е да подобрите работата на съда; вие се опитвате да го унищожите такъв, какъвто съществува. Приемането на законодателство за микроуправление на работата на съда унищожава съда.“

Покойният съдия Антонин Скалия „е взел много десетки необявени безплатни ваканции, често с политически другари“. Кларънс Томас не е направил отвод по дела, свързани с бунта на Капитолия на 6 януари 2021 г., въпреки че съпругата му подкрепи усилията за отмяна на президентските избори през 2020 г. Съдии са приемали „огромни тайни подаръци за пътуване, а също гостоприемство“ от „политически активни десни милиардери“. Съдия Самуел Алито е приел пътуване до Аляска, финансирано от милиардер. Съдия Кларънс Томас е приемал безплатни пътувания от милиардер, уточнява се – това е републиканецът Харлан Кроу. А съдия Соня Сотомайор е продавала книгите си по време на ангажиментите си!

Как се пише: киберотбрана, кибер-отбрана или кибер отбрана?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – киберотбрана, защото това е сложно съществително име, чиито съставни части са от чужд произход и първата не се употребява като самостоятелна дума в българския език. Норвежкото правителство обяви, че деблокираните средства ще се използват за засилване на разузнаването и киберотбраната. Европейската комисия предлага да се създаде Център за […]