Tag Archives: еспч

ЕСПЧ: Босев срещу България: нарушение на чл.6§1 и чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Добра новина за журналиста Росен Босев. Точно пет години след присъдата на СГС, състав с председател Петя Крънчева, по внчхд 4669/2018, с която съдът признава подсъдимия Росен Босев за виновен в това, че на 15 януари 2015 в предаване по Нова телевизия е приписал престъпление на Стоян Мавродиев с израза “господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим е Брендо” – и “клеветническото твърдение е разпространено публично и по отношение на длъжностно лице, заемащо поста на председател на КФН”. И повече от девет години след самото участие.

Европейският съд за правата на човека днес оповести решението по делото Босев срещу България. Добра новина за Росен, лоша оценка за българското правосъдие, по-точно за възможността присъдата да произнася om състав, председателстван от Петя Крънчева, герой на критичните публикации на Капитал с автор Росен Босев.

Фактите

Историята започва със Стоян Мавродиев, тогава шеф на Комисията за финансов надзор. Дневник пише, че Мавродиев е призован да се яви като свидетел по дело за изпиране на пари от наркотрафик. КФН намира основания да налага гигантски глоби на Икономедия, В предаване на Нова телевизия (2015 г.) Росен Босев казва, освен другото, че Мавродиев използва институцията, която управлява, за да репресира Капитал и Дневник. Мавродиев го съди за клевета.

Делото стига до СГС и Босев подава молба за отвод на председателката на състава Петя Крънчева, с мотива, че в миналото е написал и публикувал няколко статии в пресата, в които е критикувал работата й като съдия и заместник-председател на Софийски градски съд и е поставил под въпрос нейната почтеност като съдия. Молбата е отхвърлена. Босев е осъден. Подава молба до прокурора за възобновяване на наказателното производство. Прокуратурата, като приема, че наказателното производство срещу жалбоподателя не е опорочено от сериозен порок, отхвърля това искане. Босев подава жалба до ЕСПЧ за нарушение на правото на справедлив процес, свободата на изразяване и липсата на ефективни правни средства за защита пред национален орган.

Съдът

Съдът отбелязва, че разглежданите статии са написани от жалбоподателя в качеството му на журналист, специализиран в областта на съдебната дейност, и че са публикувани между 2012 г. и 2015 г. (параграф 20 по-горе), т.е. няколко години преди въпросното дело да бъде заведено пред Софийския градски съд. Следователно не става въпрос за умишлен опит от страна на жалбоподателя да дисквалифицира съдия П. К. от разглеждането на наказателното му дело чрез злонамерена медийна кампания, съпътстваща разглеждането на наказателното му дело. Що се отнася до съдържанието на статиите, следва да се отбележи, че в тях изрично е спомената съдия П.К. и че нейните професионални качества и почтеност са силно поставени под въпрос.

Това объркване на ролите между съдия и заинтересована страна може ясно да породи обективно обосновани опасения относно съответствието на процедурата с принципа, че никой не може да бъде съдия по свое собствено дело и следователно по отношение на безпристрастността на съда.

С оглед на гореизложеното и след разглеждане на фактите по делото в съответствие със субективните и обективни подходи, изложени в практиката му, Съдът заключава, че образуването на Софийски градски съд не представлява “безпристрастен съд” по смисъла на чл.6§1 от Конвенцията. Нарушение на чл.6 §1.

По чл.10 Съдът прилага теста за пропорционалност и намира, че има намеса, че тя е предвидена в закона и има легитимна цел да защити правата на другите. Следващият въпрос е дали намесата е необходима в едно демократично общество. Не.

Съдът взема предвид фактори като справедливост на производството и процесуални гаранции, предоставени на жалбоподателя. Самият факт, че съставът на Софийски градски съд, който е изслушал и отхвърлил жалбата на жалбоподателя на последна инстанция, не е “безпристрастен съд” по смисъла на член 6 § 1 от Конвенцията поради участието на съдия Петя Крънчева, показва, че ограничаването на правото на жалбоподателя на свобода на изразяване, защитено от член 10 от Конвенцията, не е придружено от ефективни и адекватни гаранции срещу произвол. Нарушение на чл.10.

Какво следва

Налага ли се справедливостта за журналистиката да минава през решение на Съда в Страсбург?

За какво са ни всичките тези съдилища, щом ограничаването на правото на свобода на изразяване не е придружено от ефективни и адекватни гаранции срещу произвол?

Независимата журналистика, както и по принцип опорите на демокрацията, са невъзможни без върховенство на правото. Труизъм – но казусът е показателен. В допълнение от решението научаваме, че от 2021 г. (осъденият) Росен Босев вече не е в Капитал.

ЕСПЧ: платформи, криптиране, права на потребителите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През 2017 г. Федералната служба за сигурност на Русия (FSS) започва да изисква от Telegram да споделя с властите криптирани съобщения на потребителите, за целите на борбата с тероризма.

Telegram отказва да изпълни заповед на FSS, защото „всяко разкриване на ключове за криптиране“ би засегнало „поверителност на кореспонденцията на всички потребители на Telegram“, заради което компанията е глобена и един съд дори е наредил приложението да бъде блокирано в Русия.

Руски потребител на Telegram твърди, че искането на FSS нарушава правата му на личен живот и неприкосновеност на кореспонденцията, както и правата на всички потребители на Telegram – и в последна сметка се обръща към ЕСПЧ. Делото Подчасов срещу Русия оспорва руския закон, задължаващ доставчиците на телекомуникационни услуги да съхраняват съдържание и комуникационни данни за определени периоди от време, както и заповед за разкриване на информация от 2017 г. от Руската федерална служба за сигурност, изискваща от компанията Telegram да разкрива техническа информация, която улеснява „декодирането на комуникациите“.

Според държавата „твърденията, че службите за сигурност са имали достъп до комуникациите на всички потребители“ са „необосновани“, тъй като искането им се отнася само до шестима потребители на Telegram. Освен това персоналът бил дискретен. Правителството твърди освен това, че терористична атака е била предотвратена по този начин, след като правителството открило, че атаката е била координирана чрез чатове в Telegram.

Експертите: не може да има “задна врата” за правителствата, без да засегнат всички потребители. Мерките, изискващи декодиране на криптирани комуникации, не могат да бъдат ограничени до това, което е необходимо в едно демократично общество, и неизбежно компрометират целостта и сигурността на комуникациите за милиарди потребители по целия свят.Дори ако правителствата никога не са използвали опцията за масово наблюдение на граждани, самата възможност има смразяващ ефект. Мерки, които се стремят да улеснят декодирането на криптирани комуникации, са сериозна намеса в правото на зачитане на личния живот и кореспонденцията . Налагането на задължения на доставчиците на телекомуникационни услуги активно да променят софтуера, който предлагат на потребителите, чрез вмъкване на “задни врати”, които значително влошават сигурността, нарушава задължението на държавите да защитават правото на зачитане на личния живот и кореспонденция. Освен това “задните врати”, създадени за правоприлагането, „могат лесно да бъдат експлоатирани от терористи, кибертерористи или други престъпници“, потенциално излагайки потребителите на повече вреди, отколкото са ползите с цел подпомагане на разследванията. Към това се добавя, че “независимите прегледи, извършени в Съединените щати”, са установили, че “масовото наблюдение не изглежда да е допринесло за предотвратяването на терористични атаки, противно на по-ранни твърдения, направени от висши служители на разузнаването”.

ЕСПЧ приема, че има нарушение на член 8 ЕКПЧ, право на личен живот: „Поверителността на комуникациите е съществен елемент от правото на зачитане на личния живот и кореспонденцията“, се казва в решението на ЕСПЧ. По този начин изискването съобщенията да бъдат дешифрирани от правоприлагащите органи „не може да се приеме за необходимо в едно демократично общество“.

Становище на Института за информационно общество

Решението Podchasov v Russia

ЕСПЧ: Незащитено слово: хомофобия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Не всяко слово е защитено от Европейската конвенция за права на човека. В този смисъл интерес представлява решението Lenis v Greece от 2023 г.

Член 17 от Конвенцията гласи следното:

Нищо в тази конвенция не може да се тълкува като даващо право на която и да е държава, група или лице да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея, или към тяхното ограничаване в по-голяма степен, отколкото е предвидено в конвенцията.

Когато защитата на Конвенцията се търси за изявления и твърдения, които подриват самите ценности, върху които е основана Конвенцията. Според ЕСПЧ: “Целта на член 17, доколкото се отнася до групи или отделни лица, е да направи невъзможно за тях да черпят от Конвенцията правото да участват в каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на което и да е от правата и свободите, провъзгласени в Конвенцията; следователно никой не може да се възползва от разпоредбите на Конвенцията, за да извърши действия, насочени към унищожаване на гореспоменатите права и свободи.”[38]

Реч, която е несъвместима с ценностите, провъзгласени и гарантирани от Конвенцията, не е защитена от член 10 по силата на член 17 от Конвенцията. Решаващите моменти при преценката дали изявленията, словесни или невербални, са отстранени от защитата на член 10 от член 17, са дали изявленията са насочени срещу основните ценности на Конвенцията, например чрез подбуждане на или насилие, и дали чрез изявлението авторът се е опитал да се позове на Конвенцията, за да се ангажира с дейност или да извърши действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, предвидени в нея [39]

В конкретния случай някои изрази, използвани от жалбоподателя по отношение на хомосексуалните хора в публикация, като например, че хомосексуалността е “социално престъпление”, “грях” и “отклонение от законите на природата” и че хомосексуалните хора са “на обществото”, “престъпници”, “хора на тъмното”, “психично болни хора”, “дефектни” и “унижени”, представляват реч на омразата срещу група лица, идентифицирани въз основа на тяхната сексуална ориентация. По-нататък се акцентира върху подстрекателствата, съдържащи се в статията – ” Затова не се колебайте! Когато ги срещнете, плюйте върху тях! Не им позволявайте да надигнат глава!” – следователно статията на жалбоподателя е в състояние да предизвика насилие срещу хомосексуалните хора и да им причини мъка и страх.

Според ЕСПЧ, “тези изводи се подсилват допълнително от три фактора.

Първо, както подчертават националните съдилища, жалбоподателят, който е бил висш служител на Гръцката православна църква, е имал властта да влияе не само на своето паство, но и на много други хора, които са се придържали към тази религия, т.е. по-голямата част от гръцкото население.

На второ място, жалбоподателят разпространил забележките си в интернет, което направило посланието му лесно достъпно за хиляди хора. Въпреки че блогът на жалбоподателя не изглежда да има широка читателска аудитория, статията му е възпроизведена от няколко медии и до ден днешен е достъпна онлайн. В тази връзка Съдът повтаря, че клеветническите и други видове явно незаконни изказвания, включително реч на омразата и реч, подбуждаща към насилие, вече могат да бъдат разпространявани както никога досега, в световен мащаб, за броени секунди, и понякога ще останат постоянно достъпни онлайн (вж. Delfi AS, цитирано по-горе, § 110). Това означава, че рискът от вреди, породени от съдържанието и комуникациите в интернет за упражняването и упражняването на правата и свободите на човека, по-специално правото на зачитане на личния живот, със сигурност е по-висок от този, който представлява пресата (пак там, § 133). В същото време е ясно, че обхватът и по този начин потенциалното въздействие на изявление, публикувано онлайн с малка читателска аудитория, със сигурност не е същото като това на изявление, публикувано на масови или често посещавани уеб страници. Поради това е от съществено значение за оценката на потенциалното влияние на онлайн публикацията да се определи обхватът на нейния обхват до обществеността (вж. Сава Терентиев, цитирано по-горе, § 79).

Трето, коментарите на жалбоподателя са насочени към хомосексуалистите, за които може да се счита, че се нуждаят от засилена защита. По-специално, Съдът отбелязва, че вече е установил, че половите и сексуалните малцинства изискват специална защита от реч на и дискриминация поради маргинализацията и виктимизацията, на които исторически са били и продължават да бъдат подложени”.

Съдът счита, че жалбоподателят е използвал правото за цели, които очевидно противоречат на ценностите на Конвенцията. Следователно Съдът намира, че по силата на член 17 от Конвенцията жалбоподателят не може да се ползва от защитата, предоставена от член 10 от Конвенцията.

От това следва, че жалбата е несъвместима ratione materiae с разпоредбите на Конвенцията и трябва да бъде отхвърлена. Недопустимост по член 17 ЕКПЧ.

ЕСПЧ: Незащитено слово, изводите от едно решение на ЕСПЧ за Хамас

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Конфликтът Израел – Хамас напомня за едно решение на Европейския съд за правата на човека, което се отнася до Хамас и до свободата на изразяване и показва, че свободата на изразяване не е абсолютна. Както става ясно и от решението, Европейската конвенция за правата на човека предвижда различни степени в отнасянето на Съда към незащитеното слово:

а) по член 17 ЕКПЧ, когато словото противоречи на ценностите на Конвенцията (словото е “деструктивно за правата и свободите, предвидени в тази Конвенция”) – тогава жалбите пред Съда са изобщо недопустими. Например по Ivanov v Russia ЕСПЧ се произнася, че антисемитизмът е срещу основните ценности на Конвенцията, по-специално толерантност, социален мир и недискриминация. Следователно на основание на член 17 от Конвенцията, жалбоподателят не може да се възползва от защитата, предоставена от член 10 ЕСПЧ: incompatible ratione materiae.

б) по член 10, ал.2 ЕКПЧ, когато жалбите са допустими, но словото подлежи на ограничения, подробно предвидени в Конвенцията. Тогава Съдът извършва преценка има ли намеса в свободата на изразяване, намесата има ли правно основание и легитимна цел и ако е така, необходима ли е намесата в едно демократично общество. В тази хипотеза словото не може да бъде защитено по силата на Конвенцията, когато намесата отговаря на критериите в теста за пропорционалност, прилаган от ЕКПЧ.

Делото Leroy v France

Френски карикатурист е наказан за подкрепа на тероризма заради карикатура, публикувана в баски вестник, на която са нарисувани двете кули в Манхатън, обект на терористичната атака през 2001 година. Към карикатурата има текст: „Всички мечтаехме за това, Хамас го извърши“, по много известен тогава рекламен слоган ( “We have all dreamt of it… Hamas did it” – срв. “Sony did it”). След наложената санкция във Франция карикатуристът се обръща за защита към ЕСПЧ.

Жалбата е обявена от Съда за допустима. Предварителното възражение на държавата – ответник за недопустимост по член 17 ЕКПЧ (твърди се недопустимост, понеже Конвенцията не се прилага за оправдание на тероризма) в този случай е отхвърлено. Според ЕСПЧ, в случая няма пряко оправдаване на терористичните актове. Дали е налице обида към паметта на жертвите на терористичното нападение в този случай е въпрос на преценка на Съда – поради което жалбата се допуска.

Според Съда „Публикацията твърди ефективността на терористичния акт чрез идеализиране на атаките, извършени на 11 септември 2001. Апелативният съд във Франция постановява, че „като приписва тези събития на прословутата терористична организация Хамас и като идеализира този катастрофален проект чрез използването на глагола мечтая, жалбоподателят оправдава използването на тероризма, като използва първо лице в множествено число („ние“) за акт на унищожение, представен като мечта и в крайна сметка косвено насърчава потенциалния читател да оцени положително успеха на едно престъпление. ”

Жалбоподателят се оплаква, че не е зачетен сатиричният израз на неговия антиамериканизъм. Съдът не приема този аргумент и стига до извода, че изображението заедно с текста не е критика на Америка, американските ценности и начин на живот, а вид подкрепа и възвеличаване за извършителите на нападението, одобрително произнасяне за насилието срещу хиляди граждани, включително деца, което не взема предвид правото на живот и достойнство на жертвите. Защитата на автора твърди, че става дума за сатира, но съдилищата приемат, че става дума за израз на солидарност с извършителите на терористичен акт. При това трябва да се вземе предвид, че ефектът от това слово е в особено чувствителен район и в особено чувствителен момент – на 13 септември 2001 година, в пика на скръбта от трагичното събитие.

По повод дискусиите за незащитеното слово и “другата гледна точка”, които се водят и в нашето общество.

ЕСПЧ: Жаблянов срещу България. Предели на свободата на изразяване.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Още едно решение по темата незащитено слово.

Сякаш в отговор на медийните изявления на председателката на СЕМ, която – като чула, че свободата на словото има граници, това малко я напрегнало (вж Контракоментар) – Европейският съд за правата на човека прие решение по български казус и още един път констатира наличие на граници на свободата на изразяване, точно както е указано в чл. 10.2 ЕКПЧ.

Незащитено слово.

Решението е Жаблянов срещу България, обявено във вторник, 27 юни 2023.

Твърдението на Жаблянов е “Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие”. За тоав твърдение той е отстранен от поста заместник – председател на Народното събрание. БСП се обръща към Конституционния съд, който отхвърля искането. Жаблянов се обръща към ЕСПЧ и пледира нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Съдът прилага теста за пропорционалност.

Първо, установява намеса в свободата на изразяване. Намесата в правото на свобода на изразяване е съвместима с член 10 от Конвенцията, ако е “предвидена от закона”, преследва една или повече от законните цели, посочени във втория параграф, и е “необходима в едно демократично общество” за постигането на тази или тези цели.

Второ, отстраняването на жалбоподателя от поста му е “предписано от закона” – има такива правила в Правилника на НС.

Трето, Конвенцията изисква намесата да има легитимна цел: “Но Съдът може да приеме, че отстраняването на жалбоподателя от поста му е целяло да защити морала.” [104]

Четвърто, съдът преценява дали намесата е необходима в едно демократично общество.

123. Изявлението – направено от името на политическа партия, […] представлява категорично и цялостно оправдание на този съд, без да се признава, че той е бил създаден и е действал в нарушение на основните изисквания за справедлив съдебен процес и е постановил хиляди произволни присъди и присъди на политически опоненти (вж. параграф 67 по-горе), много от които са довели до незабавни екзекуции. […]

Все пак тази свобода, тъй като носи със себе си “задължения и отговорности”, не е абсолютна (вж. Karácsony and Others, § 139, и Selahattin Demirtaş, § 245, и двете цитирани по-горе). По-специално, изявленията на парламентаристите, които са в противоречие с демократичните ценности на системата на Конвенцията, заслужават малка, ако изобщо има такава, защита (вж. цитираното по-горе Pastörs, § 47; Будинова и Чапразов срещу България, бр. 12567/13, § 90 in fine, 16 февруари 2021 г.; и Бехар и Гутман срещу България, No 29335/13, § 101 in fine, 16 февруари 2021 г.). Въпреки че тези “задължения и отговорности”, разбира се, не изключват обсъждане на деликатни или чувствителни въпроси, все пак е от решаващо значение политиците, когато се изразяват публично, да избягват коментари, които биха могли да насърчат нетолерантността, и да бъдат особено внимателни в защитата на демокрацията и нейните принципи. Поради статута и позицията на политик в обществото, той или тя е по-вероятно да повлияе на избирателите или дори да ги подтикне, пряко или косвено, да заемат позиции и поведение, които могат да се окажат незаконни (виж Sanchez v. France [GC], no. 45581/15, §§ 150-51 и 187, 15 май 2023 г.).[…]

136. В светлината на анализираните по-горе фактори – естеството на въпросните изявления, контекстът, в който българските власти са реагирали на тях, и естеството на мярката, която са предприели в отговор – твърдяната намеса в правото на свобода на изразяване на жалбоподателя може да се разглежда като “необходима в едно демократично общество”.

137. Следователно не е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

Пример за незащитено слово по логиката на принципа “демокрация, способна да се защитава” – отразен в член 17 от Конвенцията

ЕСПЧ: ново решение за отговорност за коментари на трети лица в социална мрежа

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 15 май 2023 Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е установила, че наказателното преследване на политик за това, че не е изтрил коментари, публикувани от трети страни на стената му във Facebook, не нарушава правото му на свобода на изразяване. Решението е по делото Санчес срещу Франция.

Жулиен Санчес, общински съветник, кандидат за парламента, е осъден за подбуждане към омраза или насилие на религиозна основа. В публично достъпния си акаунт във Фейсбук той е написал кратка публикация за евродепутат, а в коментари към нея евродепутатът е обвинен, че е позволил градът да бъде „управляван от мюсюлмани“ и е позволил търговия с наркотици и проституция от тях.

Макар че по-късно Санчес предупреждава последователите си да внимават със съдържанието на коментарите си, той не е премахнал оспорваните коментари от стената си във Facebook.

Санчес и коментаторите са признати за виновни за подбуждане към омраза или насилие от френския съд. След като изчерпва вътрешните средства за защита, Санчес отнася делото до ЕСПЧ, твърдейки, че присъдата нарушава правото му на свобода на изразяване, съгласно член 10 от Европейската конвенция за правата на човека.

Голямата камара на ЕСПЧ се произнася в полза на Франция и установява, че правата на Санчес не са били нарушени. Съдът основава заключенията си на факта, че на Санчес му е липсвала „бдителност“ и той е пропуснал „да реагира по отношение на коментари, публикувани от други“.

Няма нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Става дума за отговорност за коментари – линията на решението Делфи срещу Естония, но тук – във вариант за социална мрежа. Писала съм, че след Делфи срещу Естония има решения на ЕСПЧ за отговорност за коментари, в които съдът застава на страната на собственика на сайта и се произнася за неотговорност.

Така че засега няма общи критерии, но един от важните критерии е предметът на коментарите – за враждебна реч, както е в случая, съдът е по-малко склонен към компромис.

Публикуван е критичен анализ на ARTICLE 19, в което решението се окачествява като изключително опасно за свободата на изразяване онлайн, тъй като коментарите под публикации в социалните медии са важна част от онлайн ангажираността на гражданите.

На практика това решение означава, че някои публични фигури в социалните медии ще имат същите задължения като платформите – които също не трябва да носят отговорност за съдържание на трети страни. Този вид отговорност може да изложи определени потребители на насочване от други. Например акаунти в социалните медии на активисти за правата на човека и правата на жените или членове на малцинствени групи могат да бъдат насочени към наказателни производства с намерението да бъдат подведени под отговорност за насаждащи омраза коментари в техните социални медии, които може дори да не видят сред стотици или хиляди коментари оставени от ботове или координирани групи потребители.

Това ще бъде още по-проблематично за публичните фигури, които вече значителен брой последователи и събират хиляди коментари под публикациите на страниците си. Отговорността за коментарите на други може всъщност да даде възможност на политици и обществени фигури да блокират коментари в техните публични акаунти само въз основа на техните възгледи. Това би било в противоречие с нарастващото признание, че членовете на обществото имат право да четат и да отговарят на тези видове съобщения. Това ще възпрепятства и намали пространството за демократичен дебат, което и без друго е в процес на редукция в съвременния свят.

ЕСПЧ: публикуване на лични данни на данъчни длъжници

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Голяма камара на ЕСПЧ по делото LB versus Hungary. Делото се отнася до публикуването на личните данни на заявителя в списък на данъчни длъжници на интернет страницата на данъчната институция на Унгария за неизпълнение на данъчни задължения. Изработена е интерактивна карта, наречена “национална карта на данъчните длъжници”. Домашният адрес на жалбоподателя, заедно с адресите на други данъчни длъжници (общо 3 624 лица), е посочен с червена точка, а ако човек кликне върху точката, се появява личната информация на жалбоподателя (име и домашен адрес), като по този начин данните стават достъпни за всички читатели.

Жалбоподателят твърди, че публикацията нарушава правото му на зачитане на личния живот, защитено от член 8 от Конвенцията.

Съставът на ЕСПЧ

е приел, че има намеса, че има обществен интерес от оповестяване на данъчните длъжници в интерес на икономическото благосъстояние на страната. Засегнати са не всички, а само онези данъчнозадължени лица, чието поведение е било в най-голяма степен вредно за приходите, като разпространението както на името, така и на домашния адрес на данъчнозадължените лица е послужило за постигане на точност. Жалбоподателят не е посочил, че публикацията е довела до някакви конкретни негативни последици за личния му живот. Поради всички гореизложени причини съставът заключава, че разкриването на въпросните лични данни не надхвърля необходимото за подпомагане на законния интерес на държавата.

Голямата камара

отново прилага теста за пропорционалност: има намеса, има законно основание, има легитимна цел да намали възможностите за неспазване на данъчното законодателство и да разубеди данъкоплатците да не плащат данъчните си задължения. Посочва се дори и втора легитимна цел: допринася за прозрачността и надеждността на търговските отношения и по този начин за “защитата на правата и свободите на другите” по смисъла на член 8, втора алинея ЕКПЧ.

Остават въпросите необходима ли е намесата в едно демократично общество и – при положителен отговор – пропорционална ли е намесата на целта.

Публикуването на този списък съответства на обществен интерес, но Парламентът изглежда не е разгледал до каква степен публикуването на всички разглеждани данни, и по-специално на домашния адрес на данъчния длъжник, е било необходимо, за да се постигне първоначалната цел на събирането на релевантни лични данни в интерес на икономическото благосъстояние на страната. Съдът не е убеден, независимо от свободата на преценка на държавата-ответник, че причините, изтъкнати от унгарския законодател при приемането на схемата за публикуване по член 55, параграф 5, макар и релевантни, са достатъчни, за да покажат, че оспорваната намеса е “необходима в едно демократично общество” и че органите на държавата-ответник постигане на справедлив баланс между конкуриращите се интереси.

Нарушение на член 8 ЕКПЧ

Едно обосновано особено мнение на съдия KŪRIS по отношение на мотивите:

Член 8 е нарушен не защото Парламентът не се стреми да постигне “справедлив баланс” между правото на индивида да не публикува домашния си адрес и домашния адрес на семейството си и фалшивото право на обществеността да го знае, а защото публикуването на домашния адрес на жалбоподателя против волята му не обслужва законния интерес на никого или легитимна цел. Тук не става въпрос само за репутацията на този човек – става въпрос за неговата и на семейството му сигурност.

“Не е читав човек” или за правото на свободно изразяване на мнение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

B Софийския районен съд е образувано дело по тъжба на директора на Народния театър Васил Василев, който се почувствал обиден от изказване на актьора Камен Донев:

“…в изкуството няма място за мижитурки, както и във всяка една област на живота, но особено в изкуството, защото сцената, изкуството, това е една декларация , това е послание, това е изразяване, това е обръщение към хората. Мисля, че Сашо [Морфов] тук няма какво да коментираме дори, през годините е показал какво е да умееш да правиш това, докато тоя човечец, който в момента е директор, нищо не е показал. Аз даже имах с него преди години една глупава случка, която няма да споделям пред хората и още тогава ми светна лампата, че не е читав човек. Та, по-добре да се маха и да бъде назначен друг директор”.

Директорът на Народния театър настоява Донев да бъде признат за виновен за обида.

Тъжбата е цитирана в медиите – „Обидните изрази, изразяващи се в негативни епитети и квалификации, са извършени публично, разпространени са чрез едно от средствата за масова информация, а именно в ефира на националната телевизия бТВ, както и са насочени и адресирани срещу длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата или функцията му“. „Мижитурка“ означава човек, който е без достойнство или самочувствие и е готов да угодничи, да се подмазва, обикновено за облага. Като синоними на думата са шушумига, дребнав, плах, ограничен, мухльо. „Човечец“ е жалък, нищожен човек, а „читав“ значи невредим, цял. По отношение на използвания израз от Камен Донев, че Васил Василев „не е читав човек“, следва да се има предвид, че когато определяш някого по този начин, безспорно се влага негативно значение, че този човек не става, не струва, не е добър в най-общ смисъл“.

Едва ли някой ще оспори тезата на Камен Донев, че в изкуството няма място за мижитурки. А наказателно дело за “не е читав човек” вече сме имали (точният цитат е не е чист човек) и изходът е известен.

Историята е следната:

Господин Р., началник на отдел в Министерството на правосъдието, участва в заседание на Висшия съдебен съвет и в хода на заседанието казва за член на ВСС “Според мене той не е чист човек“. Става скандал и Р. е осъден за обида със следните мотиви:

“Деянието (actus reus) се състои в отправянето на непочтителни и унизителни за [г-н С.] думи в негово присъствие. Безспорно е, … че обвиняемият … е казал по отношение на [г-н С.] ‘За мен той не е чист човек’. Изразът има обиден характер, защото той опозорява [г-н С]. Той съдържа неодобрение на неговите етични и морални качества, нещо, което е несъвместимо с неговите отговорности, свързани с разпореждане с бюджетни средства на съдебната власт. По този начин са били опозорени личността и авторитета на [г-н С.] пред останалите членове на [Висшия съдебен съвет]. Тълкуването на ‘Не е чист човек’ може да бъде само едно, а именно, че това лице е безнравствено и няма морал. Дори това да е било личното мнение на [жалбоподателя] за качествата на [г-н С.], целта на казаното е била да засегне честта и достойнството на [г-н С.]. Критика …, особено, когато е чрез публично изявление по отношение на лица представляващи публични институции, трябва да бъде съобразена с обществените правила, етиката и общоприетите норми за почтеност и морал. Последните не трябва да бъдат погазвани с претенцията, че личното мнение по отношение на някого е въпрос на разбиране и [представлява упражняване] на конституционното право на свобода на изразяване… Противоконституционно и наказуемо е, както е по настоящето дело, да се критикува в обидна форма…Обидата е била преднамерена.

“Не може да се подкрепи аргументът на защитата, че деянието на г-н Р. не е престъпно, защото на практика представлява израз на личната критика на лице упражняващо свободата си на изразяване на мнение …. . Правото на свободно изразяване на мнение върви заедно със задължението уредено в член 39 алинея 2 от Конституцията, правото да не се упражнява за накърняване доброто име на друго лице. Настоящето дело представлява нарушение на това право, тъй като личното неодобрение по отношение на [г-н С.] изразено публично от г-н Р. е било с унизително съдържание. Отрицателното мнение е било изразено непочтено, по обиден и унизителен начин, което противоречи на закона.”

Р. обжалва, защитата се основава на това, че казаното е лично мнение. При това думите не са груби, вулгарни или цинични.

Губи в СГС и ВКС. Обръща се към Европейския съд за правата на човека и твърди нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.

ЕСПЧ установява, че има намеса в свободата на изразяване и прилага теста за пропорционалност. Намесата е предвидена от закона, разпоредбата е необходима, остава да се види дали е приложена адекватно. Съдът приема, че

твърденията са част от дебати по обществено значим въпрос, изискващ засилена защита по член 10 ЕКПЧ;
за високопоставен държавен служител границите на приемливата критика са по-широки. “Необходимостта да се осигури обществено доверие към държавните служители при такива условия, може да оправдае намеса, ограничаваща свободата на изразяване на мнение само когато съществува истинска опасност в това отношение. Коментарите на жалбоподателя очевидно не са представлявали такава опасност и не са попречили на г-н С. при изпълнението на неговите служебни задължения”;
твърденията имат фактическа основа и “жалбоподателят очевидно е произнесъл коментара, въз основа на материал, който е предложил да предостави като потвърждение”;
доминиращата позиция на властимащите ги задължава да се въздържат от образуване на наказателни производства, особено когато са налични други средства, чрез които да се отговори на несправедливите критики на техните противници.

Въз основа на изложените съображения, Съдът заключава, че не са били налице достатъчно причини за намесата по въпроса. Следователно, ограничаването на свободата на изразяване на мнение на жалбоподателя не се налага от никакви неотложни социални нужди и не е адекватно в едно демократично общество. Нарушение на чл 10 ЕКПЧ.

Решението е по делото Райчинов срещу България (2006).

Разбира се, българският съд ще се произнесе относно границата на правото на свободно изразяване на Камен Донев, освен ако не последва друго развитие – например Василев да приеме предложението на Камен Донев да се срещнат на ринга.

ЕСПЧ: защита на лицата, подаващи сигнал за нарушение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, Голяма камара) постанови решение по делото Halet v. Luxembourg, засягащо лицата, подаващи сигнали за нередности (whistleblowers), по член 10 от Европейския Конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – свобода на изразяване.

Голямата камара надгражда практиката след решението по делото Guja v. Moldova през 2008 г.

Решението се позовава на Директива на ЕС 2019/1937 относно защитата на лицата, които съобщават за нарушения на правото на Съюза, и Препоръката на Съвета на министрите на Съвета на Европа ( CM/Rec(2014)7).

През 2021 г. състав на ЕСПЧ не установява нарушение на правата на лицето, подало сигнал за нарушение.

През 2023 Голямата камара установява нарушение ( с 12:5 гласа).

Фактите

Става дума за казуса LuxLeaks – когато се разкриват данъчни споразумения между мултинационални компании и люксембургските данъчни власти. В основата на разкритията са служители на PricewaterhouseCoopers (PwC), като Рафаел Халет предоставя поверителни документи на медиите. По искане на работодателя си Халет е осъден в Люксембург да плати глоба и обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от работодателя му PwC. Междувременно той е освободен от работата си в PwC. След изчерпване на всички национални средства за защита и след като ЕСПЧ през 2021 г. не установява нарушение на правата на Халет по член 10 от ЕКПЧ, делото е отнесено до Голямата камара на ЕСПЧ.

Решението на Голямата камара

Голямата камара прилага теста за пропорционалност, констатира, че има намеса в свободата на изразяване, че намесата е предвидена от закона и преследва легитимна цел, а именно защитата на доброто име или правата на други лица, по-специално защитата на доброто име и правата на компанията PwC.

Но необходима и пропорционална ли е намесата под формата на наказателна санкция? Голямата камара припомня шестте критерия, изведени в решението по делото Guja (114):

(1) дали са налични алтернативни канали за разкриване на нарушенията;
(2) автентичността на разкритата информация;
(3) дали подателят на сигнал е действал добросъвестно;
(4) обществения интерес от разкритата информация;
(5) вредата за работодателя; и
(6) тежестта на санкцията.

При прилагането на тези принципи и критерии в настоящия случай Голямата камара стига до заключението, че решението на Апелативния съд на Люксембург по-специално не балансира правилно обществения интерес от разкритата информация и вредните последици от разкриването. В същата посока е и решението на ЕСПЧ от 2021 г.

Тук изходът от балансиращото упражнение е в обратната посока (202):

информацията, разкрита от жалбоподателя, безспорно е от обществен интерес. В същото време не може да се пренебрегне фактът, че оспорваното разкриване е извършено чрез кражба на данни и нарушаване на професионалната тайна, с която жалбоподателят е бил обвързан. При това положение ЕСПЧ отбелязва относителната тежест на разкритата информация, като има предвид нейното естество и степента на риска, свързан с нейното разкриване. В светлината на неговите констатации относно значението, както на национално, така и на европейско ниво, на публичния дебат относно данъчните практики на мултинационалните дружества, за които информацията, разкрита от жалбоподателя, има съществен принос, Съдът смята, че общественият интерес от разкриването на тази информация надвишава всички вредни последици.

Съдът намира още, че наказателната присъда на жалбоподателя не може да се приеме за пропорционална в светлината на преследваната законна цел.

ЕСПЧ: отразяване на деца в новините

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Едно решение на Европейския съд за правата на човека от 2022 г. се отнася до стандартите за отразяване на деца в новините и, в частност, до изискването за съгласие на родителите. Изискването за съгласие е стандарт и в България.

Решението е по делото IVT v Romania

Фактите

Дете умира при падане от влак по време на училищна екскурзия. Репортер на румънски телевизионен канал интервюира съученичка на детето, тогава на 11 години. Не е искано съгласието на родителите й, не са присъствали и учителите й. Интервюто е излъчено същият ден. Лицето на интервюираното дете е замъглено, но гласът й не е променен. На сайта на телевизията е публикуван запис със заглавие „Съученици на падналото от влака дете са шокирани. Детето е отивало до тоалетна, когато се е случила трагедията” . След интервюто отношението към интервюираното дете се променя негативно, защото то е коментирало персонала и училищните власти.

Води се дело в Румъния за обезщетение, на първа инстанция детето печели, съдът установява, че дори лицето на детето да е било замъглено, то все още е можело да бъде разпозната, дори само по гласа, който не е бил променен по никакъв начин, за да се защити тайната на личния живот.

Втората инстанция отменя това решение, позовавайки се на журналистическата свобода и обществения интерес, както и че медията не трябва да носи отговорност за поведението на училищния персонал.

Решението на ЕСПЧ

Съдът отбелязва, че понятието „личен живот“ обхваща аспекти, свързани с личната идентичност, като образа на дадено лице. Според съда всеки човек има правото да контролира използването на изображението/образа си. Това право включва възможността дадено лице да откаже публикуването на изображението, но то обхваща и правото на лицето да възрази срещу записването, запазването и възпроизвеждането на изображението – вж. López Ribalda и други срещу Испания, Реклос срещу Гърция, а за използване на снимката на дете, направена без родителско съгласие, вж и Dupate срещу Латвия.

За проверка на справедливия баланс, който трябва да бъде постигнат между правата на жалбоподателя по член 8 и правата на телевизионния оператор и журналиста да разпространяват информация, както е гарантирано от член 10, ЕСПЧ очаквано препраща към прилагането на добре известните критерии Axel Springer.

Съдът констатира, че има очевиден обществен интерес, но че детето не е публична фигура, ползва се от висока степен ан защита и изискването за родителско съгласие е важен елемент при оценката на случая.

Според ЕСПЧ „дори когато даден новинарски репортаж допринася за обществения дебат, разкриването на лична информация, като например самоличността на непълнолетно лице, което е станало свидетел на драматично събитие, трябва да бъде оправдано“.

В резултат на това Съдът установи, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.

В заключение, нарушението идва от липсата на достатъчно добра преценка на балнса на права по чл. 8 и чл. 10 ЕКПЧ. Образът на дадено лице е съществен аспект от неговата личност и той има право да контролира използването на това изображение. Ясно е, че всяка употреба без съгласие изисква ясна обосновка по член 10 ЕКПЧ. Използването на изображение на дете изисква родителско съгласие. Разкриването на самоличността на дете в медиите изисква особено силна обосновка за преобладаващ обществен интерес, че в случая няма такава.

Комисията за журналистическа етика има практика във връзка с отразяването на деца за целите на новините и актуалната публицистика и е имала възможност да каже в решенията си, че наличието на съгласие е важна, но недостатъчна предпоставка за включването на деца: дори когато има съгласие, това не отменя задължението на редакцията да направи преценка за баланс и за пропорционалност на включването на дете по отношение на целите на медията да информира, в частност да се анализира и информативната стойност на това включване.

вж например

Решение № 19 от 19 април 2021 г. по жалби на Ц.Б. и Асоциация Родители срещу Нова Телевизия

“4. Относно съгласието на родителите КЖЕ потвърждава изразяваното вече мнение, че съгласието на родителите е необходимо, но не достатъчно условие за разпространяване на лични данни на деца по журналистически причини
(;журналистическо изключение). С други думи, медиите носят редакционна отговорност за включване на лични данни в публикациите и предаванията независимо от одобрението и съгласието на родителите и не могат да прехвърлят
върху тях отговорността за защитата на децата. Ето защо КЖЕ приема за сведение информацията, че медията има съгласие на родителите, но смята, че Нова телевизия е трябвало да разграничи данните, които са абсолютно необходими, за да се информира обществеността за риска от коронавирус за тежко протичане в детска възраст, от данните, които са неоснователно разпространени и допускат идентифициране на лицето.

5. КЖЕ обсъди приложимостта на 2.3.5 Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот. и 2.4.3 Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на деца, освен ако не е от значителен обществен интерес.
Значителен обществен интерес несъмнено е налице, става въпрос за вероятността от коронавирус да се разболяват деца, намаляване на възрастта на болните, реалната заплаха за най-младата възрастова категория, която още не подлежи на ваксиниране.
Публикацията показва едно относително тежко протичане на заболяването, с необходимост от апаратна вентилация, впоследствие и инсулт. Това е реален случай, който се противопоставя на разпространеното мнение, че децата не боледуват.
Специално внимание следва да се обърне върху идентифицирането на конкретното дете с две имена, възраст и местоживеене. Същото послание за внимание и предпазливост за защита на децата от ковид можеше да бъде включено в информация само с посочване на възрастта (тъй като възрастта е важна за противодействието и предприеманите мерки) и
обща характеристика на състоянието.
КЖЕ взе предвид, че с решение от 14 февруари 2019 г. по дело C-345/17 Buivids2 Съдът на ЕС посочва, че за да намери равновесната точка между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на словото, Европейският съд по правата на човека е разработил поредица от критерии, по-специално принос към дебат от обществен интерес, известността на засегнатото лице, предмета на репортажа, досегашното поведение на съответното лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията, начина и обстоятелствата, при които е била получена информацията, както и нейната достоверност. КЗЛД в практиката си прилага принципа на „свеждане на данните до минимум“, посочен в чл. 5, пар. 1, „в“ Регламент (ЕС) 679/2016, съгласно който обработваните лични данни следва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимия минимум във връзка с целите за които се обработват (вж Решение No ППН-01-360/2019 г. / 22.05.2020 г.).”