Tag Archives: еспч

ЕСПЧ: Жаблянов срещу България. Предели на свободата на изразяване.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Още едно решение по темата незащитено слово.

Сякаш в отговор на медийните изявления на председателката на СЕМ, която – като чула, че свободата на словото има граници, това малко я напрегнало (вж Контракоментар) – Европейският съд за правата на човека прие решение по български казус и още един път констатира наличие на граници на свободата на изразяване, точно както е указано в чл. 10.2 ЕКПЧ.

Незащитено слово.

Решението е Жаблянов срещу България, обявено във вторник, 27 юни 2023.

Твърдението на Жаблянов е “Народният съд е необходимо и неизбежно военновременно правосъдие”. За тоав твърдение той е отстранен от поста заместник – председател на Народното събрание. БСП се обръща към Конституционния съд, който отхвърля искането. Жаблянов се обръща към ЕСПЧ и пледира нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Съдът прилага теста за пропорционалност.

Първо, установява намеса в свободата на изразяване. Намесата в правото на свобода на изразяване е съвместима с член 10 от Конвенцията, ако е “предвидена от закона”, преследва една или повече от законните цели, посочени във втория параграф, и е “необходима в едно демократично общество” за постигането на тази или тези цели.

Второ, отстраняването на жалбоподателя от поста му е “предписано от закона” – има такива правила в Правилника на НС.

Трето, Конвенцията изисква намесата да има легитимна цел: “Но Съдът може да приеме, че отстраняването на жалбоподателя от поста му е целяло да защити морала.” [104]

Четвърто, съдът преценява дали намесата е необходима в едно демократично общество.

123.  Изявлението – направено от името на политическа партия, […] представлява категорично и цялостно оправдание на този съд, без да се признава, че той е бил създаден и е действал в нарушение на основните изисквания за справедлив съдебен процес и е постановил хиляди произволни присъди и присъди на политически опоненти (вж. параграф 67 по-горе), много от които са довели до незабавни екзекуции. […]

Все пак тази свобода, тъй като носи със себе си “задължения и отговорности”, не е абсолютна (вж. Karácsony and Others, § 139, и Selahattin Demirtaş, § 245, и двете цитирани по-горе). По-специално, изявленията на парламентаристите, които са в противоречие с демократичните ценности на системата на Конвенцията, заслужават малка, ако изобщо има такава, защита (вж. цитираното по-горе Pastörs, § 47; Будинова и Чапразов срещу България, бр. 12567/13, § 90 in fine, 16 февруари 2021 г.; и Бехар и Гутман срещу България, No 29335/13, § 101 in fine, 16 февруари 2021 г.). Въпреки че тези “задължения и отговорности”, разбира се, не изключват обсъждане на деликатни или чувствителни въпроси, все пак е от решаващо значение политиците, когато се изразяват публично, да избягват коментари, които биха могли да насърчат нетолерантността, и да бъдат особено внимателни в защитата на демокрацията и нейните принципи. Поради статута и позицията на политик в обществото, той или тя е по-вероятно да повлияе на избирателите или дори да ги подтикне, пряко или косвено, да заемат позиции и поведение, които могат да се окажат незаконни (виж Sanchez v. France [GC], no. 45581/15, §§ 150-51 и 187, 15 май 2023 г.).[…]

136.  В светлината на анализираните по-горе фактори – естеството на въпросните изявления, контекстът, в който българските власти са реагирали на тях, и естеството на мярката, която са предприели в отговор – твърдяната намеса в правото на свобода на изразяване на жалбоподателя може да се разглежда като “необходима в едно демократично общество”.

137.  Следователно не е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

Пример за незащитено слово по логиката на принципа “демокрация, способна да се защитава” – отразен в член 17 от Конвенцията

ЕСПЧ: ново решение за отговорност за коментари на трети лица в социална мрежа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 15 май 2023 Голямата камара на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) е установила, че наказателното преследване на политик за това, че не е изтрил коментари, публикувани от трети страни на стената му във Facebook, не нарушава правото му на свобода на изразяване. Решението е по делото Санчес срещу Франция.

 Жулиен Санчес, общински съветник, кандидат за парламента, е осъден за подбуждане към омраза или насилие на религиозна основа. В публично достъпния си акаунт във Фейсбук той е написал кратка публикация за евродепутат, а в коментари към нея евродепутатът е обвинен, че е позволил градът да бъде „управляван от мюсюлмани“ и е позволил търговия с наркотици и проституция от тях.

Макар че по-късно Санчес предупреждава последователите си да внимават със съдържанието на коментарите си, той не е премахнал оспорваните коментари от стената си във Facebook.

Санчес и коментаторите са признати за виновни за подбуждане към омраза или насилие от френския съд. След като изчерпва вътрешните средства за защита, Санчес отнася делото до ЕСПЧ, твърдейки, че присъдата нарушава правото му на свобода на изразяване, съгласно член 10 от Европейската конвенция за правата на човека.

Голямата камара на ЕСПЧ се произнася в полза на Франция и установява, че правата на Санчес не са били нарушени. Съдът основава заключенията си на факта, че на Санчес му е липсвала „бдителност“ и той е пропуснал „да реагира по отношение на коментари, публикувани от други“.

Няма нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Става дума за отговорност за коментари – линията на решението Делфи срещу Естония, но тук – във вариант за социална мрежа. Писала съм, че след Делфи срещу Естония има решения на ЕСПЧ за отговорност за коментари, в които съдът застава на страната на собственика на сайта и се произнася за неотговорност.

Така че засега няма общи критерии, но един от важните критерии е предметът на коментарите – за враждебна реч, както е в случая, съдът е по-малко склонен към компромис.

Публикуван е критичен анализ на ARTICLE 19, в което решението се окачествява като изключително опасно за свободата на изразяване онлайн, тъй като коментарите под публикации в социалните медии са важна част от онлайн ангажираността на гражданите. 

На практика това решение означава, че някои публични фигури в социалните медии ще имат същите задължения като платформите – които също не трябва да носят отговорност за съдържание на трети страни. Този вид отговорност може да изложи определени потребители на насочване от други. Например акаунти в социалните медии на активисти за правата на човека и правата на жените или членове на малцинствени групи могат да бъдат насочени към наказателни производства с намерението да бъдат подведени под отговорност за насаждащи омраза коментари в техните социални медии, които може дори да не видят сред стотици или хиляди коментари оставени от ботове или координирани групи потребители. 

Това ще бъде още по-проблематично за публичните фигури, които вече значителен брой последователи и събират хиляди коментари под публикациите на страниците си. Отговорността за коментарите на други може всъщност да даде възможност на политици и обществени фигури да блокират коментари в техните публични акаунти само въз основа на техните възгледи. Това би било в противоречие с нарастващото признание, че членовете на обществото имат право да четат и да отговарят на тези видове съобщения. Това ще възпрепятства и намали пространството за демократичен дебат, което и без друго е в процес на редукция в съвременния свят.

ЕСПЧ: публикуване на лични данни на данъчни длъжници

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Голяма камара на ЕСПЧ по делото LB versus Hungary. Делото се отнася до публикуването на личните данни на заявителя в списък на данъчни длъжници на интернет страницата на данъчната институция на Унгария за неизпълнение на данъчни задължения. Изработена е интерактивна карта, наречена “национална карта на данъчните длъжници”. Домашният адрес на жалбоподателя, заедно с адресите на други данъчни длъжници (общо 3 624 лица), е посочен с червена точка, а ако човек кликне върху точката, се появява личната информация на жалбоподателя (име и домашен адрес), като по този начин данните стават достъпни за всички читатели.

Жалбоподателят твърди, че публикацията нарушава правото му на зачитане на личния живот, защитено от член 8 от Конвенцията.

Съставът на ЕСПЧ

е приел, че има намеса, че има обществен интерес от оповестяване на данъчните длъжници в интерес на икономическото благосъстояние на страната. Засегнати са не всички, а само онези данъчнозадължени лица, чието поведение е било в най-голяма степен вредно за приходите, като разпространението както на името, така и на домашния адрес на данъчнозадължените лица е послужило за постигане на точност. Жалбоподателят не е посочил, че публикацията е довела до някакви конкретни негативни последици за личния му живот. Поради всички гореизложени причини съставът заключава, че разкриването на въпросните лични данни не надхвърля необходимото за подпомагане на законния интерес на държавата.

Голямата камара

отново прилага теста за пропорционалност: има намеса, има законно основание, има легитимна цел да намали възможностите за неспазване на данъчното законодателство и да разубеди данъкоплатците да не плащат данъчните си задължения. Посочва се дори и втора легитимна цел: допринася за прозрачността и надеждността на търговските отношения и по този начин за “защитата на правата и свободите на другите” по смисъла на член 8, втора алинея ЕКПЧ.

Остават въпросите необходима ли е намесата в едно демократично общество и – при положителен отговор – пропорционална ли е намесата на целта.

Публикуването на този списък съответства на обществен интерес, но Парламентът изглежда не е разгледал до каква степен публикуването на всички разглеждани данни, и по-специално на домашния адрес на данъчния длъжник, е било необходимо, за да се постигне първоначалната цел на събирането на релевантни лични данни в интерес на икономическото благосъстояние на страната. Съдът не е убеден, независимо от свободата на преценка на държавата-ответник, че причините, изтъкнати от унгарския законодател при приемането на схемата за публикуване по член 55, параграф 5, макар и релевантни, са достатъчни, за да покажат, че оспорваната намеса е “необходима в едно демократично общество” и че органите на държавата-ответник  постигане на справедлив баланс между конкуриращите се интереси.

Нарушение на член 8 ЕКПЧ

Едно обосновано особено мнение на съдия KŪRIS по отношение на мотивите:

Член 8 е нарушен не защото Парламентът не се стреми да постигне “справедлив баланс” между правото на индивида да не публикува домашния си адрес и домашния адрес на семейството си и фалшивото право на обществеността да го знае, а защото публикуването на домашния адрес на жалбоподателя против волята му не обслужва законния интерес на никого или легитимна цел. Тук не става въпрос само за репутацията на този човек – става въпрос за неговата и на семейството му сигурност.

“Не е читав човек” или за правото на свободно изразяване на мнение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

B Софийския районен съд е образувано дело по тъжба на директора на Народния театър Васил Василев, който се почувствал обиден от изказване на актьора Камен Донев:

“…в изкуството няма място за мижитурки, както и във всяка една област на живота, но особено в изкуството, защото сцената, изкуството, това е една декларация , това е послание, това е изразяване, това е обръщение към хората. Мисля, че Сашо [Морфов] тук няма какво да коментираме дори, през годините е показал какво е да умееш да правиш това, докато тоя човечец, който в момента е директор, нищо не е показал. Аз даже имах с него преди години една глупава случка, която няма да споделям пред хората и още тогава ми светна лампата, че не е читав човек. Та, по-добре да се маха и да бъде назначен друг директор”.

Директорът на Народния театър настоява Донев да бъде признат за виновен за обида.

Тъжбата е цитирана в медиите – „Обидните изрази, изразяващи се в негативни епитети и квалификации, са извършени публично, разпространени са чрез едно от средствата за масова информация, а именно в ефира на националната телевизия бТВ, както и са насочени и адресирани срещу длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата или функцията му“. „Мижитурка“ означава човек, който е без достойнство или самочувствие и е готов да угодничи, да се подмазва, обикновено за облага. Като синоними на думата са шушумига, дребнав, плах, ограничен, мухльо. „Човечец“ е жалък, нищожен човек, а „читав“ значи невредим, цял. По отношение на използвания израз от Камен Донев, че Васил Василев „не е читав човек“, следва да се има предвид, че когато определяш някого по този начин, безспорно се влага негативно значение, че този човек не става, не струва, не е добър в най-общ смисъл“.

Едва ли някой ще оспори тезата на Камен Донев, че в изкуството няма място за мижитурки. А наказателно дело за “не е читав човек” вече сме имали (точният цитат е не е чист човек) и изходът е известен.

Историята е следната:

Господин Р., началник на отдел в Министерството на правосъдието, участва в заседание на Висшия съдебен съвет и в хода на заседанието казва за член на ВСС “Според мене той не е чист човек“. Става скандал и Р. е осъден за обида със следните мотиви:

“Деянието (actus reus) се състои в отправянето на непочтителни и унизителни за [г-н С.] думи в негово присъствие. Безспорно е, … че обвиняемият … е казал по отношение на [г-н С.] ‘За мен той не е чист човек’. Изразът има обиден характер, защото той опозорява [г-н С]. Той съдържа неодобрение на неговите етични и морални качества, нещо, което е несъвместимо с неговите отговорности, свързани с разпореждане с бюджетни средства на съдебната власт. По този начин са били опозорени личността и авторитета на [г-н С.] пред останалите членове на [Висшия съдебен съвет]. Тълкуването на ‘Не е чист човек’ може да бъде само едно, а именно, че това лице е безнравствено и няма морал. Дори това да е било личното мнение на [жалбоподателя] за качествата на [г-н С.],  целта на казаното е била да засегне честта и достойнството на [г-н С.]. Критика …, особено, когато е чрез публично изявление по отношение на лица представляващи публични институции, трябва да бъде съобразена с обществените правила, етиката и общоприетите норми за почтеност и морал. Последните не трябва да бъдат погазвани с претенцията, че личното мнение по отношение на някого е въпрос на разбиране и [представлява упражняване] на конституционното право на свобода на изразяване… Противоконституционно и наказуемо е, както е по настоящето дело, да се критикува в обидна форма…Обидата е била преднамерена.

“Не може да се подкрепи аргументът на защитата, че деянието на г-н Р. не е престъпно, защото на практика представлява израз на личната критика на лице упражняващо свободата си на изразяване на мнение …. .  Правото на свободно изразяване на мнение върви заедно със задължението уредено в член 39 алинея 2 от Конституцията, правото да не се упражнява за накърняване доброто име на друго лице. Настоящето дело представлява нарушение на това право, тъй като личното неодобрение по отношение на [г-н С.] изразено публично от г-н Р. е било с унизително съдържание. Отрицателното мнение е било изразено непочтено, по обиден и унизителен начин, което противоречи на закона.”

Р. обжалва, защитата се основава на това, че казаното е лично мнение. При това думите не са груби, вулгарни или цинични.

Губи в СГС и ВКС. Обръща се към Европейския съд за правата на човека и твърди нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.

ЕСПЧ установява, че има намеса в свободата на изразяване и прилага теста за пропорционалност. Намесата е предвидена от закона, разпоредбата е необходима, остава да се види дали е приложена адекватно. Съдът приема, че

  • твърденията са част от дебати по обществено значим въпрос, изискващ засилена защита по член 10 ЕКПЧ;
  • за високопоставен държавен служител границите на приемливата критика са по-широки. “Необходимостта да се осигури обществено доверие към държавните служители при такива условия, може да оправдае намеса, ограничаваща свободата на изразяване на мнение само когато съществува истинска опасност в това отношение. Коментарите на жалбоподателя очевидно не са представлявали такава опасност и не са попречили на г-н С. при изпълнението на неговите служебни задължения”;
  • твърденията имат фактическа основа  и “жалбоподателят очевидно е произнесъл коментара, въз основа на материал, който е предложил да предостави като потвърждение”;
  • доминиращата позиция на властимащите ги задължава да се въздържат от образуване на наказателни производства, особено когато са налични други средства, чрез които да се отговори на несправедливите критики на техните противници.

Въз основа на изложените съображения, Съдът заключава, че не са били налице достатъчно причини за намесата по въпроса. Следователно, ограничаването на свободата на изразяване на мнение на жалбоподателя не се налага от никакви неотложни социални нужди и не е адекватно в едно демократично общество. Нарушение на чл 10 ЕКПЧ.

Решението е по делото Райчинов срещу България (2006).

Разбира се,  българският съд ще се произнесе относно границата на правото на свободно изразяване на Камен Донев,  освен ако не последва друго развитие –  например Василев да приеме предложението на Камен Донев да се срещнат на ринга.    

ЕСПЧ: защита на лицата, подаващи сигнал за нарушение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ, Голяма камара) постанови решение по делото Halet v. Luxembourg, засягащо лицата, подаващи сигнали за нередности (whistleblowers), по член 10 от Европейския Конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) – свобода на изразяване.

Голямата камара надгражда  практиката след   решението по делото  Guja v. Moldova   през 2008 г.

Решението   се позовава на Директива на ЕС 2019/1937 относно защитата на лицата, които съобщават за нарушения на правото на Съюза, и Препоръката на Съвета на министрите на Съвета на Европа ( CM/Rec(2014)7).

През 2021 г. състав на ЕСПЧ не установява нарушение на правата на лицето, подало сигнал за нарушение.

През 2023 Голямата камара установява нарушение ( с 12:5 гласа).

Фактите

Става дума за казуса LuxLeaks – когато се разкриват данъчни споразумения между мултинационални компании и люксембургските данъчни власти. В основата на разкритията са служители на PricewaterhouseCoopers (PwC), като Рафаел Халет предоставя поверителни документи на медиите. По искане на работодателя си Халет е осъден в Люксембург да плати глоба и обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от работодателя му PwC. Междувременно той е освободен от работата си в PwC. След изчерпване на всички национални средства за защита и след като ЕСПЧ през 2021 г. не установява нарушение на правата на Халет по член 10 от ЕКПЧ, делото е отнесено до Голямата камара на ЕСПЧ.

Решението на Голямата камара

Голямата камара прилага теста за пропорционалност, констатира, че има намеса в свободата на изразяване, че намесата е предвидена от закона и преследва легитимна цел, а именно защитата на доброто име или правата на други лица, по-специално защитата на доброто име и правата на компанията PwC.

Но необходима и пропорционална ли е намесата под формата на наказателна санкция? Голямата камара припомня шестте критерия, изведени в решението по делото Guja (114):

(1) дали са налични алтернативни канали за разкриване на нарушенията;
(2) автентичността на разкритата информация;
(3) дали подателят на сигнал е действал добросъвестно;
(4) обществения интерес от разкритата информация;
(5) вредата за работодателя; и
(6) тежестта на санкцията.

При прилагането на тези принципи и критерии в настоящия случай Голямата камара стига до заключението, че решението на Апелативния съд на Люксембург по-специално не балансира правилно обществения интерес от разкритата информация и вредните последици от разкриването. В същата посока е и решението на ЕСПЧ от 2021 г.

Тук изходът от балансиращото упражнение е в обратната посока (202):

информацията, разкрита от жалбоподателя, безспорно е от обществен интерес. В същото време не може да се пренебрегне фактът, че оспорваното разкриване е извършено чрез кражба на данни и нарушаване на професионалната тайна, с която жалбоподателят е бил обвързан. При това положение ЕСПЧ отбелязва относителната тежест на разкритата информация, като има предвид нейното естество и степента на риска, свързан с нейното разкриване. В светлината на неговите констатации относно значението, както на национално, така и на европейско ниво, на публичния дебат относно данъчните практики на мултинационалните дружества, за които информацията, разкрита от жалбоподателя, има съществен принос, Съдът смята, че общественият интерес от разкриването на тази информация надвишава всички вредни последици.

Съдът намира още, че наказателната присъда на жалбоподателя не може да се приеме за пропорционална в светлината на преследваната законна цел.

ЕСПЧ: отразяване на деца в новините

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Едно решение на Европейския съд за правата на човека от 2022 г. се отнася до стандартите за отразяване на деца в новините и, в частност, до изискването за съгласие на родителите. Изискването за съгласие е стандарт и в България.

Решението е по делото IVT v Romania

Фактите

Дете умира при падане от влак по време на училищна екскурзия. Репортер на румънски телевизионен канал интервюира съученичка на детето, тогава на 11 години. Не е искано съгласието на родителите й, не са присъствали и учителите й. Интервюто е излъчено същият ден. Лицето на интервюираното дете е замъглено, но гласът й не е променен. На сайта на телевизията е публикуван запис със заглавие „Съученици на падналото от влака дете са шокирани. Детето е отивало до тоалетна, когато се е случила трагедията” . След интервюто отношението към интервюираното дете се променя негативно, защото то е коментирало персонала и училищните власти.

Води се дело в Румъния за обезщетение, на първа инстанция детето печели, съдът установява, че дори лицето на детето да е било замъглено, то все още е можело да бъде разпозната, дори само по гласа, който не е бил променен по никакъв начин, за да се защити тайната на личния живот.

Втората инстанция отменя това решение, позовавайки се на журналистическата свобода и обществения интерес, както и че медията не трябва да носи отговорност за поведението на училищния персонал.

Решението на ЕСПЧ

Съдът отбелязва, че понятието „личен живот“ обхваща аспекти, свързани с личната идентичност, като образа на дадено лице. Според съда всеки човек има правото да контролира използването на изображението/образа си. Това право включва възможността дадено лице да откаже публикуването на изображението, но то обхваща и правото на лицето да възрази срещу записването, запазването и възпроизвеждането на изображението – вж. López Ribalda и други срещу Испания,  Реклос срещу Гърция, а за използване на снимката на дете, направена без родителско съгласие, вж и   Dupate срещу Латвия.

За проверка на справедливия баланс, който трябва да бъде постигнат между правата на жалбоподателя по член 8 и правата на телевизионния оператор и журналиста да разпространяват информация, както е гарантирано от член 10, ЕСПЧ очаквано препраща към прилагането на добре известните критерии Axel Springer.

Съдът констатира, че има очевиден обществен интерес, но че детето не е публична фигура, ползва се от висока степен ан защита и изискването за родителско съгласие е важен елемент при оценката на случая.

Според ЕСПЧ „дори когато даден новинарски репортаж допринася за обществения дебат, разкриването на лична информация, като например самоличността на непълнолетно лице, което е станало свидетел на драматично събитие, трябва да бъде оправдано“.

В резултат на това Съдът установи, че е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.

В заключение, нарушението идва от липсата на достатъчно добра преценка на балнса на права по чл. 8 и чл. 10 ЕКПЧ. Образът на дадено лице е съществен аспект от неговата личност и той има право да контролира използването на това изображение. Ясно е, че всяка употреба без съгласие изисква ясна обосновка по член 10 ЕКПЧ. Използването на изображение на дете изисква родителско съгласие. Разкриването на самоличността на дете в медиите изисква особено силна обосновка за преобладаващ обществен интерес, че в случая няма такава.

Комисията за журналистическа етика има практика във връзка с отразяването на деца за целите на новините и актуалната публицистика и е имала възможност да каже в решенията си, че наличието на съгласие е важна, но недостатъчна предпоставка за включването на деца: дори когато има съгласие, това не отменя задължението на редакцията да направи преценка за баланс и за пропорционалност на включването на дете по отношение на целите на медията да информира, в частност да се анализира и информативната стойност на това включване.

вж например

Решение № 19 от 19 април 2021 г. по жалби на Ц.Б. и Асоциация Родители срещу Нова Телевизия

“4. Относно съгласието на родителите КЖЕ потвърждава изразяваното вече мнение, че съгласието на родителите е необходимо, но не достатъчно условие за разпространяване на лични данни на деца по журналистически причини
(;журналистическо изключение). С други думи, медиите носят редакционна отговорност за включване на лични данни в публикациите и предаванията независимо от одобрението и съгласието на родителите и не могат да прехвърлят
върху тях отговорността за защитата на децата. Ето защо КЖЕ приема за сведение информацията, че медията има съгласие на родителите, но смята, че Нова телевизия е трябвало да разграничи данните, които са абсолютно необходими, за да се информира обществеността за риска от коронавирус за тежко протичане в детска възраст, от данните, които са неоснователно разпространени и допускат идентифициране на лицето.


5. КЖЕ обсъди приложимостта на 2.3.5 Само особено важен обществен интерес може да оправдае намесата на медиите в личния и семейния живот. и 2.4.3 Няма да публикуваме информация или снимки за личния живот на деца, освен ако не е от значителен обществен интерес.
Значителен обществен интерес несъмнено е налице, става въпрос за вероятността от коронавирус да се разболяват деца, намаляване на възрастта на болните, реалната заплаха за най-младата възрастова категория, която още не подлежи на ваксиниране.
Публикацията показва едно относително тежко протичане на заболяването, с необходимост от апаратна вентилация, впоследствие и инсулт. Това е реален случай, който се противопоставя на разпространеното мнение, че децата не боледуват.
Специално внимание следва да се обърне върху идентифицирането на конкретното дете с две имена, възраст и местоживеене. Същото послание за внимание и предпазливост за защита на децата от ковид можеше да бъде включено в информация само с посочване на възрастта (тъй като възрастта е важна за противодействието и предприеманите мерки) и
обща характеристика на състоянието.
КЖЕ взе предвид, че с решение от 14 февруари 2019 г. по дело C-345/17 Buivids2 Съдът на ЕС посочва, че за да намери равновесната точка между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на словото, Европейският съд по правата на човека е разработил поредица от критерии, по-специално принос към дебат от обществен интерес, известността на засегнатото лице, предмета на репортажа, досегашното поведение на съответното лице, съдържанието, формата и последиците от публикацията, начина и обстоятелствата, при които е била получена информацията, както и нейната достоверност. КЗЛД в практиката си прилага принципа на „свеждане на данните до минимум“, посочен в чл. 5, пар. 1, „в“ Регламент (ЕС) 679/2016, съгласно който обработваните лични данни следва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимия минимум във връзка с целите за които се обработват (вж Решение No ППН-01-360/2019 г. / 22.05.2020 г.).”

ЕСЧП: Реч на омразата в телевизионно предаване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отново потвърди необходимостта в едно демократично общество от криминализиране на речта на омразата. Решението е по дело Zemmour v. France, Application no. 63539/19, 20.12.2022

Фактите

Земур е  бивш  кандидат за президент на Франция.  Той е осъден във Франция  за  подбуждане към дискриминация и религиозна омраза срещу френската мюсюлманска общност за изявления, направени в телевизионно предаване. Като гост в телевизионно  шоу на канала France 5, с цел  да популяризира книгата си Un quinquennat pour rien („Едно пропиляно президентство“),    той заявява, че мюсюлманите са колонизирали и окупирали френска територия чрез нашествие, особено в покрайнините на френските градове, където забулените млади жени също са били част от джихада и борбата за ислямизиране на френска територия. Изразил и мнението си, че ако мюсюлманите искат да бъдат истински френски граждани, те трябва да изоставят своята религия. По френския закон  подбуждането към дискриминация, омраза или насилие срещу лице или група на основата на произход или членство или непринадлежност към определен етнос, нация, раса или религия е престъпление, за което Земур е осъден.

Земур пледира за нарушение на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Съдът

Според ЕСПЧ обидните изявления са били направени с дискриминационни намерения, като призовават зрителите да отхвърлят и изключат  мюсюлманската общност.

Съдът отчита, че   спорните изявления са  в най-гледаното време и следователно са могли да достигнат до широка аудитория. ЕСПЧ се позовава на непосредствения и мощен ефект на електронните медии.

Съдът приема, че  естеството на въпросите, обсъдени по време на интервюто, относно мястото на исляма във френското общество, особено на фона на терористично насилие, са от потенциален интерес за обществеността.

Съдът по-нататък обсъжда дали националните съдилища са мотивирали надлежно преценката си, че въпросните изявления трябва да се разглеждат като престъпна реч на омразата и, ако е така, дали наказанието е пропорционално на преследваната легитимна цел.

ЕСПЧ се позовава на констатациите на националните съдилища, че Земур е описал мюсюлманите като заплаха за обществената сигурност и ценностите на Републиката. Заявявайки, че мюсюлманите непременно подкрепят насилието, извършено в името на тяхната вяра, Земур насърчава общо отхвърляне на мюсюлманите  – а  не просто критикува исляма.  Съдът отбелязва и   ултиматума, поставен им да избират между религията си или живот във Франция –  изявленията наистина призовават за отхвърляне и изключване на мюсюлманската общност като цяло, което по този начин е вредно за социалното сближаване.

Глобата не е прекомерна.

Като взе предвид широката свобода на преценка, предоставена на държавата-ответник в случаите на реч на омразата, ЕСПЧ заключи единодушно, че намесата е основателна и пропорционална и няма нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

***

В допълнение искам да коментирам обстоятелството, че враждебната реч е в предаване, посветено на представяне на книга. Това е важно   в светлината на паралел  на този казус с казус, решаван от Комисията за журналистическа етика, където възникна въпроса как да се третира факта, че твърденията са оценъчни и са направени по време на представяне на книга.

В случая жалбоподателят  посочва в своя защита, че не е бил преследван за мненията, защитени по този въпрос в книгата му – точно както в българския казус защитата се позовава на факта, че представяната книга не била инкриминирана. Но никъде по-нататък в решението Съдът не придава значение на факта, че полемичните дискриминационни твърдения са в рамките на представяне на книга и дори не коментира правомерността на издаването на книгата.

51. Съдът многократно е подчертавал, че толерантността и зачитането на еднаквото достойнство на всички човешки същества представляват основата на едно демократично и плуралистично общество. От това следва, че по принцип може да се счита за необходимо в демократичните общества да се санкционират или дори предотвратяват всички форми на изразяване, които пропагандират, подбуждат, насърчават или оправдават омраза, основана на нетолерантност (включително религия), ако се гарантира, че „формалностите“ , наложените „условия“, „ограничения“ или „санкции“ са пропорционални на преследваната законна цел. Остава отворено за компетентните органи да приемат, в качеството си на гаранти за институционалния обществен ред, мерки, дори наказателни, предназначени да реагират адекватно, а не прекомерно на подобни забележки

61. От своя страна Съдът счита, както е отбелязано от националните съдилища и противно на това, което жалбоподателят твърди пред него, като твърди, че се е ограничил до изразяване на своето критично мнение относно ислямисткото явление във френските предградия, че неговите забележки, представени като резултат от „исторически и богословски анализ“, всъщност съдържат негативни и дискриминационни твърдения, които биха могли да предизвикат раздор между французите и мюсюлманската общност като цяло. Както те твърдят, използването на агресивни термини, изразени без нюанси, за да се осъди „колонизацията“ на Франция от „мюсюлмани“, е имало дискриминационни цели, а не с единствената цел да се сподели с обществеността относително мнение за възхода на религиозния фундаментализъм в Френски предградия. При тези обстоятелства и в светлината на член 17, Съдът счита, че забележките на жалбоподателя не попадат в категория изказвания, ползващи се с повишена защита съгласно член 10 от Конвенцията

66. В заключение Съдът счита, че намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване от страна на жалбоподателя е била необходима в едно демократично общество, за да се защитят правата на другите, които са застрашени в настоящия случай.

ЕСПЧ: не е нарушение на ЕКПЧ отразяването на предварително производство в новините

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обществената телевизия  на френската общност в Белгия ( Radio-télévision belge de la communautaire française— RTBF) успешно се позова на правото си на свобода на изразяване пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).   ЕСПЧ заключи, че Белгия е нарушила правото на RTBF на свобода на изразяване, гарантирано от член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).  Делото е RTBF срещу Белгия (no 2), преди години е имало и друго дело на същата телевизия.

Фактите

Обществената телевизия излъчва   репортаж  за двойка, за която се твърди, че участва в сексуална експлоатация.  време на излъчването на програмата е имало висящо съдебно разследване срещу двойката по разпоредби от Наказателния кодекс, но още е нямало повдигнати обвинения.  RTBF е осъдена да заплати  неимуществени вреди  за нарушаване на правото на зачитане на личния живот (както е защитено от член 8 от ЕКПЧ). В решението се  твърди, че заснемането на обиска в дома на лицата е представлявало нарушение на правото им на личен живот;  че отразяването на случая в новините на RTBF е нарушило презумпцията за невиновност на лицата и че журналистът не е действал в съответствие с основните принципи на журналистическата етика. По-късно едното от заснетите в репортажа лица е осъдено по НК.

Позовавайки се на член 10 от ЕКПЧ, RTBF подава жалба до ЕСПЧ, като твърди неоправдана намеса в правото  на свобода на изразяване.

Съдът

ЕСПЧ прилага – както е известно – теста за пропорционалност  и установява последователно, че има намеса   в правото на свобода на изразяване,  тази намеса е имала правно основание и е преследвала целта за защита на доброто име и личния живот на двете лица. Следва ЕСПЧ по-нататък да установи   дали намесата е била необходима в едно демократично общество в рамките на баланс на правото на личен живот и защита на доброто име  по  член 8 от ЕКПЧ, от една страна,  и правото на свобода на изразяване по член 10 от ЕКПЧ.

Първо, ЕСПЧ отбеляза, че репортажът  се отнася до въпрос от обществен интерес –  секс индустрия, непълнолетни   и  трудностите, които срещат тези момичета при търсене на закрила. Обществото е имало интерес да бъде информирано за висящите производства, включително и за да може да упражни правото си на контрол върху функционирането на съдебната система и за превенция.

Второ, съгласие на лицата –  те са се съгласили да бъдат интервюирани от журналиста на RTBF и нямат “очакване за уединение”.

Трето, журналистът на RTBF е получил информацията добросъвестно, неговата добросъвестност не е била оспорвана.

Четвърто, докладът и отразяването в новините са имали достатъчна фактическа основа, а стилът и изразните средства, използвани от журналиста, съответстват на характера на повдигнатите в репортажа въпроси.

И накрая, ЕСПЧ счита, че  наказанието, наложено на RTBF, е могло да има смразяващ ефект и във всеки случай е било неоправдано.

Следователно   намесата в свободата на изразяване  не е била необходима в едно демократично общество. Поради тези причини ЕСПЧ единодушно стига до заключението, че е налице нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

ЕСПЧ: възпрепятстването на децата да научат за еднополовите връзки няма легитимна цел

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека, Голяма камара, по делото Macatė срещу Литва (жалба № 61435/19).

Делото се води относно детска книга с приказки,  засягаща въпроса за еднополовите бракове. Разпространението на книгата е спряно, после възстановено, но с предупреждение,  че е неподходяща за деца под 14-годишна възраст. Това е първият случай, в който Европейският съд на правата на човека се занимава с ограниченията върху  литература за еднополови връзки специално за деца.

В днешното решение на Голямата камара  по делото Европейският съд постанови единодушно, че има  нарушение на член 10 (свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека.

Съдът прилага теста за пропорционалност – установява, че има намеса в свободата на изразяване, че намесата е предвидена в закона, остава да се установи дали намесата е необходима в едно демократично общество.

Според ЕСПЧ мерките срещу книгата на жалбоподателя са имали за цел да ограничат достъпа до информация, представяща връзките между лица от един и същи пол,   по същество еквивалентни на връзките на хора от различен пол. Съдът не е убеден,  че книгата насърчава  еднополовите семейства пред разнополовите. Напротив, приказките изискват уважение и приемане на всички членове на обществото във фундаментален аспект от живота им.

Съдът вече е постановил в съдебната си практика, че няма научни доказателства – както е потвърдено от различни международни органи – че самото споменаване на хомосексуалността или открит  публичен дебат  за социалния статус на сексуалните малцинства би се отразил неблагоприятно на децата. Съдът отбелязва и факта, че законите на значителен брой държави-членки на Съвета на Европа – вкл Литва – или изрично включва образованието за еднополовите връзки в училищните програми, или съдържа  разпоредби за гарантиране на зачитане на многообразието и забрана на дискриминацията на основания за сексуална ориентация в преподаването. Ограничаването на достъпа на децата до информация за еднополовите връзки – където  такава информация не може да се счита за неподходяща или вредна за тях на друго основание освен сексуална ориентация – показва, че властите имат предпочитания към някои видове връзки и семейства  над другите и че те виждат връзките между хора от  различен пол  като по-социално приемливи и ценни от еднополовите връзки, като по този начин допринасят за продължаване на стигматизирането. Такива ограничения са   несъвместими с понятията за равенство, плурализъм и толерантност, присъщи на едно демократично общество. 

В самото решение се казва следното:

202. ЕСПЧ вече е постановил, че законодателната забрана за “насърчаване на хомосексуалността или нетрадиционните сексуални отношения” сред непълнолетните не служи за постигане на легитимните цели за защита на морала, здравето или правата на другите и че чрез приемането на такива закони властите засилват стигмата и предразсъдъците и насърчават хомофобията, която е несъвместима с понятията за равенство,  плурализъм и толерантност, присъщи на демократичното общество (виж Баев и др., цитирани по-горе, §§ 61 и 83-84) – заключение, което Голямата камара напълно подкрепя.

213. Съдът също така взема под внимание решенията, взети от съдилищата в Швейцария, Съединените щати и Канада, в няколко различни контекста, отнасящи се до достъпа на децата до информация за еднополовите връзки, които приемат, че националните власти не могат да пренебрегнат социалните реалности и съществуването на различни видове взаимоотношения в обществата, в които живеят деца; и че самият факт, че някои хора могат да намерят определени видове семейства или взаимоотношения за нежелателни или неморални не може да оправдае възпрепятстването на децата да научат за тях (вж. параграфи 129-132 по-горе).

Извод

217. Съдът е установил, че мерките, предприети срещу книгата на жалбоподателката, са имали за цел да ограничат достъпа на децата до информация, изобразяваща еднополовите връзки като по същество еквивалентни на междуполовите връзки, като етикетират такава информация като вредна, и заключава, че тези мерки не преследват легитимна цел съгласно член 10 § 2 от Конвенцията.

218.  Следователно е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

 

EСПЧ: Правото на отговор не нарушава свободата на изразяване на медията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В  решение на ЕСПЧ по делото Axel Springer SE срещу Германия (жалба № 8964/18) Европейският съд по правата на човека постановява единодушно, че  няма нарушение на член 10 (свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека. Делото се отнася до съдебно решение, с което се дава указание  на компанията Axel Springer да публикува корекция (право на отговор) на  вестникарска статия от октомври 2013 г.

Както добре се знае, съдилищата в САЩ поддържат, че правото на отговор е намеса в свободата на изразяване. Ето – европейската практика е в обратен смисъл.

Жалбоподателят Axel Springer SE, е издателство, регистрирано в Берлин. Това е издателят на ежедневник Die Welt. Там е публикувана статия, в която  се посочва, че К. е била агент на службите. К иска право на отговор, но не получава. Съдът,  позовавайки се на   Закона за пресата,   нарежда на компанията Axel Springer да публикува отговор. В последна сметка такъв е публикуван, но издателството се обръща към ЕСПЧ за нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.

Съдът прилага теста за пропорционалност.

Намесата в свободата на изразяване на компанията Axel Springer е имала е имало правно основание, произтичащо от раздел 10 от Берлинския закон за печата, то е необходимо –  служи  за защита на доброто име на лицето.

Остава да се анализира  дали намесата е „необходима в една демократична общество”, т.е.  дали отговаря  на належаща социална нужда,  при това  пропорционално, уместно и оправдано.

Съдът посочва, че основната цел на правото на отговор е да се даде възможност на лицата да оспорят невярна информация, публикувана за тях в пресата. В случаи като този, които изискват правото на зачитане на личния живот да бъде балансирано спрямо правото на свобода на изразяване, член 8 от Конвенцията и член 10 заслужават еднакво уважение и еднаква свобода на действие. При оценката на съдържанието на статията  Апелативният съд е дал дълга и добре обоснована оценка на съдържанието на статията и няма признаци на произвол в нейното тълкуване.

Съдът отбелязва, че медиите са длъжни да докладват добросъвестно, за да предоставят надеждна и точна информация в съответствие с етиката на журналистиката, и трябва да дадат на засегнатото лице възможност да се защити.

Като се имат предвид всички обстоятелства, Съдът установява, че германският съд е отчел надлежно принципите и критериите, установени от практиката на ЕСПЧ за балансиране на правото на зачитане на личния живот живота и правото на свобода на изразяване и не вижда причина да оспорва или не се съгласява с оценката на германския съд. Съответно не е имало нарушение на член 10 от Конвенцията.