Днес ще завършим обиколката на Пиренейския полуостров заедно с Любо. Тръгнахме през  Андора, Барселона и Мадрид до Монсанто, после през Лисабон стигхаме до Кабо да Рока и Порто в Португалия. Днес през Сантяго де Компостело, Билбао и Сан Себастиян ще поемам по пътя назад. Приятно четене:

На четири колела до Края на Европа

Кабо да Рока, Португалия и всичко, което се случи и видяхме до там (Андора, Испания и Португалия)

част трета

Сантяго де Компостела и Билбао

  Границата не беше далеч, а целта беше

град Сантяго де Компостела

– така емблематичния за поклонници град. Естествено по пътя валя. Пристигнахме в късния следобед до хотела в старата част само на 3 минути пеша от Катедралата, която е символ на града. В старата част можеха да влизат и паркират само жители. И тук с паркирането ще е сложно… Упътиха ни към платен паркинг наблизо, но на мен не ми се предаваше толкова лесно. След кратко търсене намерихме място на 5 минути пеша от хотела в една задънена стръмна улица и не щещ ли изненада – безплатно е! Няколко пъти попитах,за да съм сигурен. Обикновено

в Испания нещата с паркирането седят по следния начин:

синя зона – платено паркиране; зелена зона – платено и често по-скъпо от синя, но разликата е че местните имат абонамент и спират на тези места; бяла зона – безплатно; жълта маркировка – абсолютно забранено. За зоните човек може да се ориентира по маркировката на пътя. Не бива човек да си прави експерименти и да разчита, че ще мине на късмет, защото вероятността да не мине е 99%, а глобите са солидни. Вечерта излязох сам на кратка нощна разходка. Отидох при катедралата, където имаше поклонници, който играеха странни танци и пееха. Малко по-настрани уличен музикант пееше испански песни и свиреше на китара. Поспрях да го послушам. Беше добър и свиреше с много чувство. На фона на музиката се замислих къде се намирам и приятно чувство премина по всички нервни окончания на тялото ми. Приятно чувство. Пуснах монета на музиканта, от негова страна се чу звучното „Gracias amigo“ и си продължих по пътя. Направих нощна снимка на Катедралата и се прибрах в хотела.

Ден 12

Разходка из Сантяго де Компостела!

Първа спирка разбира се беше емблематичната

Катедрала,

която е огромна и е разположена на 4 площада. Пред главния вход имаше поклонници, които тъкмо бяха завършили „Пътя на Камино“ и попитаха дали може да ги снимам. Разбира се, приятели… никога не отказвам снимка на пътешественици. Личеше си че бая са походили. Бяха с изгорели от слънцето лица, разранени устни, изморени лица и овехтели дрехи, но бяха щастливи, което е най-важното. Аз също бях щастлив, че съм тук и имам възможност да се потопя и да усетя атмосферата на този хубав град.

Заради влажния климат и честите валежи, сградите бяха покрити със зеленикав мъх, който им придаваше още по-древен вид и ги украсяваше по свой си начин. И така… разходихме се, опитахме мазен, но вкусен местен вид сандвич, накупихме традиционни сладкиши за подаръци и се насочихме в посока близките планини, където щяхме да нощуваме следващата вечер.  

Местността е известна със селски туризъм. Нарича се

Los Oscos

Мястото беше толкова малко и високопланинско селце, че дори в Google трудно го бях намерил., но пък беше истински рай. Каменни стари къщи, миризма на селски обор, нулев трафик, обраборваеми земи, кротко пасящ добитък и много любезни домакини. На фона на натоварените големи градове, през които минахме през последните десетина дни, това място беше като друг свят, но точно от това всички имахме нужда. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Това си беше типично високопланинско испанско село.

Много е интересно да видиш някоя държава отвъд облика на известните туристически обекти. Като да влезеш някъде през задния, а не през парадния вход и да видиш нещата с истинската им същност. Нашата бърлога беше къща от реден камък с калдъръмен двор, пейки самоделки, направени с няколко големи талпи и колела от каруци. Истински рай. Отвътре къщата беше идеално чиста, въпреки грубия си и автентичен вид.  

  Времето беше хубаво за момента и се възползвахме за да направим разходка из местността. Е, вечерта пак заваля, но поне ни изчака да се приберем. Вечерята в калдъръмения двор на къщата за жалост отпадна и вечерта завърши с вечеря от подръчни останали храни и бутилка вино. Ден 13 Ранно тръгване в студената дъждовна утрин. На около 80 км се намираше

град Рибадео

и скалните феномени на плажа, разположен в близост до града, а именно –

‘Playa de las catedrales’

  Мястото беше сборен пункт на пътешественици, както Cabo da Roca в Португалия. Времето беше мрачно и пръскаше, но няма как ще се разглежда в такива условия. Приливът тук беше налице и се наложи да хвърляме обувките и със запретнати крачоли да газим в океана, за да стигнем до най-хубавата гледка. Е, само аз и Краси де.    

Женската част не хареса особено идеята и реши да остане на известна дистанция от вълните. Всъщност то други желаещи да газят нямаше, макар че хора не липсваха. Уникално хубаво място възнагради газенето и мокренето в студената вода! Скалите от брега се спускаха надолу към плажа и водата, образувайки големи арки, подредени една след друга. По скалите на човешки ръст височина се виждаха множество миди в скалните ниши, останали от предишния прилив и седейки в очакване на следващия. Нямаше да чакат още дълго. Водата прииждаше и ни напомни, че е време да се омитаме, за да не се наложи да плуваме, ако се помотаем още. Няколко снимки и хайде на обратно. Посоката и целта за днес беше

Билбао – баската столица,

до която имаше може би към 400 км, а през 380 от тях разбира се валеше. Направо изтърках чистачките на това пътуване. Сигурно направиха почти толкова обороти, колкото и колелата:-) В Билбао стигнахме късния следобед. Градът ни посрещна с мрачно време, дъжд и оживен трафик. Хотелът, който бяхме резервирали предлагаше хубава гледка към реката, която минаваше през града, а разстоянието до центъра и прочутия

музей Гугенхайм

беше около 20 минути. Беше ясно, че дъжда няма да спре и ще се разглежда с чадъри. Гугенхайм е действително доста арт изпълнение. Много модерен и раздвижен отвън, а отвътре така и не го видяхме. Не можахме много да се разходим и да усетим града. Времето ставаше по-гадно и след бърза разходка из центъра се прибрахме в хотела. Ден 14 След закуска посоката беше

Сан Себастиян

с идеята да минем 150-те километра по второстепенни пътища, което беше свързано с натоварени пътища и изключително бавно придвижване. Явно повечето испанци, а съдейки по регистрациите и чужденци избягваха магистралите, а второстепенните пътища, минаващи през безброй населени места, не бяха пригодени да поемат обема трафик. Но тъй като се хванахме на хорото, изиграхме го до края и към обяд след около 2 часа и 40 минути тътрене влязохме в Сан Себастиян. Още от предградията оживеният град ни погълна. Оказа се, че това е един от най-известните испански курорти. Беше от рода на френския Сен Тропе. Скъпотия и фешания. Нещо не се чувствах на мястото си тук. Оказа се, че е по-вероятно да спечелиш от тотото, отколкото да намериш място за паркиране. Тесните централни улички бяха претъпкани и единствената опция беше платен подземен паркинг, където ни суровакаха със сумата от 25 евро на нощ, ама няма как. Мисля че французите в града бяха наравно с испанците, което е разбираемо. Френската граница беше на има-няма 35 км.

Времето беше хубаво и приятно за разходка. Градът изглеждаше екзотичен. Реших даже да отбележа с едно изкъпване в океана, въпреки че болшинството хора във водата бяха с неопренови костюми. Още с влизането ми се изясни защо е така. Имах чувството, че влизам в някое от родните Рилски езера, а не тук. Гледайки палмите наоколо и усещайки ледената вода някак не ми се връзваха нещата. Изкарах около 2 минути във водата и излязох. Не беше особено приятно. После се качихме на един от хълмовете в града, откъдето се разкрива хубава гледка към залива и града. Има и статуя на Христос на върха. Много приятно местенце за релакс и наблюдаване на околността. В подножието на хълма се намира аквариум, който си спестихме, тъй като вече бяхме посетили този в Барселона.

Мястото беше идеално за наблюдаване на залязващото слънце, скриващо се зад хоризонта и обагрящо водите на океана в онзи уникален цвят. След като се стъмни решихме да опитаме известните испански „Tapas“, който представляват нещо като хапки с хляб и отгоре всевъзможни комбинации. Имаше поне 50 различни вида, а всички заведения, които ги предлагаха бяха претъпкани. Оказаха се много сполучливи особено с чаша свежа сангрия.

Сан Себастиян е известен с гастро туризма си

и заведенията за хранене държаха на добрия вкус. Добър завършек на вечерта се получи, а и на пътуването като цяло. Беше време да се връщаме към България. От тук нататък предстоеше ранно ставане около 5:00 ч и към 1360 км до Верона за следващия ден. Ден 15 и 16

Цял ден път.

Във Франция на няколко километра от италианската граница мисля, че ме заснеха за леко превишена скорост в един тунел. Такава светкавица блесна, че освети тунела за секунда. Интересна беше спирката за хапване на една бензиностанция, която предлагаше страхотна гледка към Сан Ремо и морето. Тук май имаше и сбирка на ферарита и други подобни коли от същата порода. Бяха от близо и далеч и огласяха местността с рева си. Голяма показност, ама те, ако не ги показват да привличат внимание – за какво са им иначе. Вечерта по залез стигнахме до Верона и хотела в покрайнините на града. За разглеждане на града и дума не можеше да става. Добре че през 2010 го разгледахме. Верона е хубав град и принципно не е за пропускане. Хотелът, който споменах заслужава специално внимание. Беше арт изпълнение, което се държеше от двама мъже (99% вероятност гейове), но това е без значение. По тавана имаше залепени отворени книги, грамофонни плочи красяха стените, а намачкани страници се подаваха от рамки вместо картини. Това беше само малка част от чудатостите. Но мястото беше много на ниво. На следващата сутрин специално единия мъж стана в 5:00 ч, за да ни приготви закуска. Беше облечен в сив фрак и препичаше филийки, докато ние ядяхме плодовата салата от 10 вида плодове. За останалите неща на масата няма да споменавам, но бяха бая. Собствениците искаха да накарат гостите да се чувстват като в 5 звезден хотел за сумата от 23 евро на нощ, а хотела се помещаваше в обширен апартамент в жилищна кооперация. Постараха се много. Името на това място е “Alle Torri B&B”, ако някой се интересува. След царската закуска се отправихме отново на път. Още 1000 и нещо километра и родните граничари ни поздравиха за добре дошли. Не им се занимаваше с нас и минахме за минути.

Прибрах се със смесени чувства от това пътуване

Бях малко нещастен, че свърши, но също така и щастлив, че го имаше. И накрая

малко информация за статистиката

• Изминати километри 7860 км за 16 дена.
• Бензин – 1050 евро.
• Пътни такси без паркингите 397 евро, като успявахме на малко места да спестим магистрали.
• Останалото са разходи за нощувки, входни такси на няколко места, за храна и джобни за харчене.

За друго не се сещам освен да пожелая на всички да отидат и да видят местата на живо, да не спират да пътуват и да се обогатяват с впечатления от широкия свят.   Край  

Автор: Любомир Петров

Снимки: авторът

  Други разкази свързани с Другата Испания– на картата: За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО [geo_mashup_category_name map_cat="412"]